Доцент д-р арх. Добрина Желева-Мартинс Виана

arch. Dobrina Zheleva-Martins, PhD, Senior Researcher, Associate Professor

• Home
• Биография
  • Европейски формат
  • CV
•  ПРОЕКТНИ РАЗРАБОТКИ И РЕАЛИЗАЦИИ
• БИБЛИОГРАФИЯ
  • Научни студии
  • Публикации на чужди езици
  • Статии в научни издания
  • Статии в популярни издания
  • Доклади
    • Експертизи
  • Изследователски проекти
  • За София – БИБЛИОГРАФИЯ
• МОНОГРАФИИ, СБОРНИЦИ
  • „Биография на София Исторически студии”
    • Biography of Sofia: History Studies
  • Представяне на книгата “Биография на София”
  • Представяне на книгата “История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век”
    • History of Bulgarian Town-Planning 19th-20th Century
  • Градоустройствени паралели България и светът Хроника
    • Town-Planning Parallels Bulgaria and the World: A Chronicle
  • Културен туризъм
• ПРОЕКТИ
  • Проектни разработки и реализации
• РЕЦЕНЗИИ
• ЦИТИРАНЕ
  • Списък на цитиранията на публикации на Желева-Мартинс
• ПРЕПОДАВАНЕ
  • Лекция: ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
  • ОСНОВАТЕЛЯТ НА БИАД, ПЪРВИЯТ ГРАДОСТРОИТЕЛ ИНЖЕНЕР-АРХИТЕКТ ГЕОРГИ НЕНОВ
• ВРЪЗКИ
  • Cookies

ОГНИЩАТА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————–

ОГНИЩАТА  са от къщи в Арбанаси, Трявна и Копривщица,  рисувани през периода 1926 и 1927г. от арх.Христо Кабакчиев. Рисунките са от архива на д-р арх.Александър Рашенов, 1927г. Дело №04.03а.  Тук представям техни копия които съм направила по време на работата ми в Националния музей на архитектурата в гр.Велико Търново.

За сведение: В България имаше Национален музей на архитектурата, който се намираше във Велико Търново. Създаден бе с постановление на Министерския съвет от 1978 г. Сградата, в която се помещаваше институцията, бе предоставена от Съюза на архитектите. В него по изричната воля на дарителите, повече от 25 г., се съхраняваха документи за българската архитектура от античността до най-новата история, материали и трудове на известни български архитекти от края на XIX и началото на XX век, проекти и макети на емблематични за българската архитектура сгради.
За съжаление, въпреки протестите ни, Националният музей на архитектурата във Велико Търново бе закрит през 2008г., като агонията му продължи близо 6 години Архивите от музея сега се намират в Националния политехнически музей в София, както може да се очаква – неизползвани от никого.

——————————————————————————————————————————————————————–

August 1, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: Огнища и камини; рисунки на арх.Хр.Кабакчиев; архив на арх.А.Рашенов; · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ФОРМООБРАЗУВАНЕ – ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК

http://mebeli.info/FORMOOBRAZUVANE.pdf

 

July 30, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: електронен учебник; ФОРМООБРАЗУВАНЕ; Д.Желева-Мартинс, Мирослава Петрова; лекции; упражнения; · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български, Учебни пособия, Фотографии

КОНКРЕТНИ МЕРКИ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СТРАНАТА

На 20 юли, по инициатива на ръководството на САБ, Председателят на САБ арх. Г. Бакалов проведе кръгла маса на тема: „НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И СЪВРЕМЕННАТА АРХИТЕКТУРА В Р.БЪЛГАРИЯ“, с ЦЕЛ: СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛЕН ПОДХОД И НОРМОТВОРЧЕСТВО ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО, ЕКСПЕРТИЗАТА И ПРИЛАГАНЕ НА ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ ПО ТЕМАТА.
Като участник в кръглата маса, предложих следните

КОНКРЕТНИ МЕРКИ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СТРАНАТА

ОРГАНИЗАЦИЯ
1. В процесите на опазване на културното наследство участват:
– местните общности, начело с местната власт, културни институции- музеи, галерии, читалища, библиотеки, училища, художествени задруги, неправителствени организации и т.н.
– Районната власт и районните културни институции;
– Централната власт – Министерствата – МК, МРРБ, М Туризма, МОСВ, МОН и други, със своите поделения;
Видимо между тях няма синхронизация. Например, МОСВ – при разработката на екологични експертизи в повечето случаи включва фактор „културно-историческо наследство“. Експертите по този фактор изготвят своите становища, които участват в обществени обсъждания, но обратната връзка не е налице – тези експертизи не се наблюдават и не се контролира изпълнението им от МК;
Според мен е необходимо обвързване в мрежа, взаимна комуникация и съгласуваност между отделните ведомства, когато се касае за „културно наследство“
2. Министерството на културата има нужда от 10 годишна национална стратегия за разгръщане и контрол над дейността по опазването на културното наследство. Точно така, както такава има МОСВ, например. Стратегията осигурява независимост на процесите от сменящата се политическа конюнктура – всяко правителство, дошло на власт е длъжно да я следва и да се отчита по нея.
3. По мое мнение е необходимо довършване на процеса на децентрализация на грижата за паметниците на културата. За целта следва да се въведе йерархия на грижите по опазването и тяхното финансиране, съобразно ценностната им характеристика.
Паметниците на културата, включени в листата на ЮНЕСКО, както и тези 14 към момента, в чакащата листа, трябва да са в центъра на внимание на МК, за тях би следвало да се осигурят самостоятелни и независими от останалите категории паметници, фондове. На тях трябва да се отчислява част от печалбата постъпваща от посещенията им.
Останалите паметници – недвижими културни ценности, трябва да се пререгистрират по места и да се преосмисли тяхното значение. За целта би могло да се създадат консултативни съвети от експерти, които да подпомогнат местните общности в оценката на културното наследство на съответните територии. Тогава, когато тази преоценка, чрез прозрачните действия, стане достояние на населението по-места, ще стане ясна и йерархията в тяхното опазване – кои от паметниците на културата ще получат достъп да национални и европейски фондове и кои ще останат на грижата на местните общности и личните им стопани.

4. Всички световни паметници на културата и оценените като национални недвижими културни ценности, следва да бъдат обявени в Държавен вестник и на сайта на МК с пълната им характеристика; Всички останали недвижими културни ценности да бъдат обявени и в сайтовете на общините и градовете на чиято територия се намират, с пълната им характеристика; Всички те да съставляват дигитализиран Национален регистър на недвижимите културни ценности, съдържащ досиетата-паспорти на недвижимите културни ценности в тяхната йерархия по значимост и категория.
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
5. Към момента с консервация и реставрация се занимават онези, които са получили лиценз за целта. Занижени са изискванията за получаване на съответния лиценз. Допуснато е да се доверят национални ценности на лица без необходимия опит в това направление.
Изискването от 5 години стаж трябва да се подмени с конкретни дейности по опазване на наследството за последните пет години.
Нужно е въвеждане и на йерархия в лицензирането – за ръководител на екип да се изисква документално представяне на извършени реконструкции, реставрации и прочее; подробна творческа биография, доказващи неговата правоспособност да ръководи екип;
Препоръчително е да се лицензират и цели ателиета, в пълен набор от специалисти, консултанти, лектори, учени и т.н.;
Необходимо е публичният регистър на експертите наистина да е публичен и да бъде публикуван на страницата на МК в неговата пълнота.
6. Към момента са изхарчени милиони за консервации, реконструкции и реставрации с отрицателни резултати. Никому не е потърсена отговорност за неудачите – нито на проектантите, нито на изпълнителите, нито на съгласувалите или приемалите тези обекти.
Струва ми се задължително дейността по опазването на наследството, включително реконструкция, реставрация, иновация…да се обвърже пряко с наказателния кодекс.
7. Следва да се предвидят наказателни мерки също и за вмешателство в работата на специалистите, за налагане на външна воля, за злоупотреба с власт, за нелоялна конкуренция и организиране на обструкции, при доказани лични интереси.
ОБРАЗОВАНИЕ
8. Назряла е необходимостта от професионално образование за специалисти в областта на опазването на наследството както следва:
– Средно специализирано и профилирано техническо образование, подготвящо кадри за технически ръководители и контрол;
– Висше профилирано образование, бакалавърска програма – специалност „Опазване, консервация и реставрация на недвижимото културно наследство“, освен вече създадените магистърски програми към съществуващите висши учебни заведения;
– Има нужда от обучение и на специализирана и квалифицирана работна ръка;
9. Може би ще е добре въвеждането на периодични профилирани и опреснителни курсове, приключващи с изпити, за даване и подновяване на лицензите в областта на опазването на наследството;

НАУКА

10. Най напред е необходимо в професионалните среди, включващи цялата палитра от специалисти, въвлечени в процесите на консервация и реставрация, да се организират научно аргументирани дебати за актуалността и адекватността на прилаганите методи на реставрация и консервация към момента. Да се осмислят критериите за оценка на практиките в областта и да се обнародват;
11. Необходимо е да се въведе практиката на ежегодно отчитане и обсъждане на научни семинари на извършената през годината специализирана работа, с открояване, награждаване и популяризиране на положителните практики;
12. Необходими са целенасочени специализации на млади кадри в признатите световни школи по опазване на културното наследство;
13. Предлагам още съставяне на виртуална библиотека или научно-консултативен портал, където да са налице всички преведени на български език харти, декларации, нормативни документи, справочници, и актуални публикации на ЮНЕСКО, ИКОМОС, ИКРОМ, и други международни организации; всички документи, ратифицирани от РБ; актуални нормативни документи от българското законодателство и публикации в областта на опазване на културното наследство;
Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс,
– Зам-председател на д-во „Наука и образование“ – САБ;
– Член на БНК на ИКОМОС и ДОКОМОМО Интернешънъл;
– Дългогодишен преподавател по „Културен туризъм“, магистърска програма Екология и Ландшафтна архитектура – ЛТУ и автор на учебник „Културен туризъм“, София, Изд. Пространство и форма, 2005г.;
– Независим експерт към МОСВ, от 1993г., автор на над 100 експертизи върху големи инфраструктурни, промишлени и други обекти, в частта „Културно-историческо наследство“;
– Монографии в областта на обсъждане: „История на българското градоустройство- ХIХ-ХХ век. Диахронни анализи“(в съавторство с Ю.Фърков), 2009г.; „Градоустройствени паралели, България и светът“, София, 2004г.; „Биография на София, Исторически студии“, 2006г.

 

July 27, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: САБ - Кръгла маса: „НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И СЪВРЕМЕННАТА АРХИТЕКТУРА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“ ; авторски предложения; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

ARMENIAN CHURCH OF ST. GIRAGOS, TURKEY, Diyarbakir АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА “ST. GIRAGOS”

GRAND PRIX

TURKEY, Diyarbakir

Conservation

ARMENIAN CHURCH OF ST. GIRAGOS

2015  GRAND PRIX

Photo: Fatma Meral HALIFEOĞLU

 

The Armenian Church of St. Giragos in Diyarbakir, in the south east of Turkey, a region now mainly populated by Kurds, may have been of 17th century origin, although some contend that it was completely rebuilt in the 1880s. The building suffered from appalling deterioration late in the 20th century following the decline in the local population of Armenians. The roof collapsed and the structure became derelict.

 Its restoration, which has involved a good deal of totally new building, began a few years ago, thanks to the efforts of the St. Giragos Church Foundation, non-governmental groups and concerned individuals. These contributors were anxious to protect this valuable cultural asset and to re-establish it as both a religious and cultural centre. They were joined at a later stage with generous additional help from the local authority which enabled the repairs to be extended to the parsonage, chapel, and other buildings on the site. The project has been a success story in local cooperation.

It was this demonstration of local support which particularly impressed the Jury. The efforts to restore the main church of the Armenians in this place, after the exile of its people, is an outstanding act of reconciliation for the city and its citizens. The project developed as a result of extensive research into old documents for the re-erection of the lost elements, mainly the roof, the bell tower and interior furnishings. The involvement of the Armenian community themselves in the restoration of the monument has contributed immensely to the improvement of peace and social integration of its people, attracting also visiting Armenians from all over the world.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://www.europanostra.org/awards/163/

 

♥♥♥         ♥♥♥        ♥♥♥          ♥♥♥         ♥♥♥         ♥♥♥        ♥♥♥          ♥♥♥         ♥♥♥         ♥♥♥        ♥♥♥          ♥♥♥         ♥♥♥         ♥♥♥        ♥♥♥          ♥♥♥

НАЙ-ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА “ЕВРОПА НОСТРА” 2015
Арменската църква St. Giragos в Диарбекир, южната част на Турция, регион, вече населен предимно от кюрди, може би води началото си от 17 век, въпреки че някои твърдят, че тя е напълно реконструирана през 1880-те. Сградата е пострадала от ужасяващо влошаване на обстоятелствата в края на 20-ти век, след намаляването на местното арменско население. Покривът се е сринал и църквата е изоставена.
Реставрацията, която е организирана като строеж на напълно нова сграда, започва преди няколко години, благодарение на усилията на Църковната фондация St. Giragos, на неправителствени групи и частни лица. Всички те са решили да защитят този ценен културен паметник и да го възстановят едновременно като духовен и културен център. Към тях се присъединяват на по-късен етап с щедра допълнителна помощ местните власти, които осигуряват възможността възстановяването да обхване пасторството, параклиса и други сгради на това място. Проектът е един пример за успех в местното сътрудничество.
Именно демонстрацията на местна подкрепа е тази, която особено впечатлява журито. Усилията за възстановяване на главната църква на арменците на това място, след изгнанието им, е изключителен акт на помирение за града и неговите граждани. Проектът е разработен в резултат на задълбочени изследвания на стари документи, нужни за повторното изграждане на изгубените елементи, най-вече на покрива, на камбанарията и интериорното обзавеждане. Участието на арменската общност само по себе си е допринесло изключително за възстановяването на паметника, за подобряване на мира и социалната интеграция на народа, както и за привличането за посещения тук на арменци от всички краища на света.  Инфо: http://www.europanostra.org/awards/163/

July 26, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: 2015; реконструкция; Арменска църква ; Диарбекир, Diyarbakir; GRAND PRIX-2015;Еuropa Nostra; Най-голямата награда на "Европа Ностра", Surp Giragos Armenian Church ; TURKEY, Турция · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици

EU PRIZE FOR CULTURAL HERITAGE / EUROPA NOSTRA AWARDS

EU PRIZE FOR CULTURAL HERITAGE / EUROPA NOSTRA AWARDS

The EU Prize for Cultural Heritage / Europa Nostra Awards was launched in 2002 by the European Commission and has been organised by Europa Nostra since then. The Prize celebrates and promotes best practices related to heritage conservation, management, research, education and communication. In this way, it contributes to a stronger public recognition of cultural heritage as a strategic resource for Europe’s society and economy.

The Prize honours every year up to 30 outstanding heritage achievements from all parts of Europe. Up to seven are selected as Grand Prix laureates and one receives the Public Choice Award, chosen in an online poll. All the winners receive a certificate as well as a plaque or trophy. The Grand Prix laureates also receive €10,000 each.

The awards are given in four categories:

CONSERVATION
Outstanding achievements in the conservation, enhancement and adaptation to new uses of cultural heritage.

RESEARCH 
Outstanding research projects which lead to tangible effects in the conservation and enhancement of cultural heritage in Europe.

DEDICATED SERVICE by INDIVIDUALS or ORGANISATIONS
Open to individuals or organisations whose contributions over a long period of time demonstrate excellence in the protection, conservation and enhancement of cultural heritage in Europe and far exceeding normal expectations in the given context.

EDUCATION, TRAINING and AWARENESS-RAISING
Outstanding initiatives related to education, training and awareness-raising in the field of tangible and/or intangible cultural heritage, to promote and/or to contribute to the sustainable development of the environment.

Specialist juries made up of independent experts assess the nominated projects and select the winners in the four categories.

The awards are presented to the winners at a major public event, which is held each year in a different European city. The 2015 European Heritage Awards Ceremony took place on 11 June at the iconic Oslo City Hall. Vienna hosted the Awards Ceremony in 2014, Athens in 2013 and Lisbon in 2012.
The European Union Prize for Cultural Heritage / Europa Nostra Awards has been supported by the EU Culture Programme (now replaced by the Creative Europe Programme). A total of 415 remarkable heritage accomplishments have been recognised in the past 13 years.

Since 2002, the Awards Scheme has contributed significantly towards further professionalism and structuring of the heritage sector, by highlighting the best practices, encouraging cross-border exchange of knowledge and bringing together different stakeholders in wider networks. The Prize has also brought major benefits to the laureates, such as greater national and international exposure, follow-on funding, technology sales and increased visitor numbers. Last, but not least, the Prize has increased the visibility of the heritage sector amongst the general public while giving it a distinctly European dimension.

Apply for an Award 2016

print

July 22, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: EUROPA NOSTRA AWARDS; EU PRIZE FOR CULTURAL HERITAGE; CALL FOR ENTRIES 2016 · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици

КРЕПОСТТА КАРКАСОН – CARCASSONNE – СВЕТОВЕН ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА

 

 

 

Каркасонската крепост (Cité de Carcassonne) е една от най-големите крепости в света. Това е огромен средновековен архитектурен ансамбъл, обкръжен с непристъпни стени, укрепени с 52 кули. Блестящо реставрирана, тази крепост може да се смята за един от най-ценните бисери на културно-историческото наследство на Франция. Крепостта е реставрирана в края на 19-ти век от знаменития френски архитект и реставратор Виоле-льо-Дюк (Eugène Viollet-le-Duc).
♦♦♦

Сите или Крепостта Каркасон (Cité de Carcassonne, ville fortifiée de Carcassonne) представлява средновековен архитектурен ансамбъл, в едноименния град на територията на департамент Од, област Лангедок, Франция. Крепостта е на десния бряг на река Од.– Официален вебсайт – http://www.carcassonne.org/; Виж също Historic Fortified City of Carcassonne http://whc.unesco.org/en/list/345/video

Архивна френска карта на река Од от 1800 – те години. – 1800s French Antique Map of Aude, France – Inset of Carcassonne – Handcolored map – Aude Antique Map – France Antique Map – https://www.etsy.com/listing/150911005/1800s-french-antique-map-of-aude-france?ref=market

 

 

 

От 1860 до около 1900 г., Canon Verguet Leopold (1817-1914), пионер във фотографията, прави десетки снимки на града. Неговата работа е надежден индикатор за състоянието на крепостта по време на възстановителни работи; тук прилагаме ценни изображения на Сите – Крепостта Каркасон от този период. – http://www.carcassonne.culture.fr/fr/ii105.htm

 

 

 

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————

Там на хълма, където днес се разполага крепостта Каркасон, е съществувало укрепено селище още от до-римския период. Най-ранното известно обитаване на мястото датира от 6 век пр.Хр., когато на хълма е имало праисторическа крепост (Oppidum), построена на това скалисто плато с изглед към долината на Од/Aude и древните пътища, свързващи Атлантика със Средиземно море, и Иберийския полуостров с останалата част от Европа.

През 1 век пр. н. е., през 27 г. пр. н. е. това селище, Carcaso Volcarum Tectosagum, става латинска Colonia Iulia Carcaso. По време на бурните години от края на 3-ти и началото на 4 век, то е защитено, чрез изграждането на защитна стена с дължина около 1200 метра. Укрепленията, състоящи се от два реда стени и замък, който самият е заобиколен от укрепления, се простират на обща дължина от 3 km. Тяхната линия до голяма степен следва римските укрепления и те са ясно видими над две трети от общата дължина. Римските стени били засилени от подковообразни бастиони на приблизително равни интервали разстояние. Зидарията е в характерен късно римски стил; Порта Narbonnaise от източната страна и Порта Aude от запад са особено сложни отбранителни съоръжения.

Крепостта попада под вестготско управление през 5-ти век и отстоява многократните опити на франките да я завладеят. Арабите са по-успешни в това отношение през 724 г., но са изгонени през 759, след обсада, ръководена от Пипин Дребният. През вестготския период за известно време през 6 век в Каркасон е създадена епископия. Тогава може би тук е построена катедралата, на мястото, където е сегашната романска катедрала, осветена през юни 1096.
Замъкът от 12-ти век е построен върху западната част на римските стени; той е бил заобиколен от правоъгълно укрепление през 1226. До края на 13 век градът е приел окончателния си вид като средновековна крепост. Местен бунт през 1262 е причина кралят да изгони повечето от жителите, като им позволява да се установят от другата страна на реката, където е създаден нов град, през 1347 г. също укрепен.

Основното тяло на катедралата, посветена на Св. Св. Назарий и Целсий, се състои от шест централни кораба и два тесни странични коридора на почти една и съща височина, напълно засводени. Оригиналният романски хор е заменен през 13-ти век от високи готически структури. Екстериорът, както при тези на най-южните френски готически църкви, все още няма контрафорси, стабилността се осигурява посредством вътрешния свод. Тя съдържа някои важни скулптури, особено гробницата от 13-ти век на епископ Radulph. Витражите в прозорците на апсидата и трансепта са с изключително високо качество. Могат да бъдат разграничени три периода: краят на 13 век, началото на 14 век и 16-ти век.

Крепостта имала славата на непревземаема, тя никога не е била нападана по време на Стогодишната война, дори и по време на нападението на Черния принц през 1355. Хугенотите са предприели два изненадващи опита за завземане на града със сила през 1575 и 1585, но и двата бързо били осуетени. Тя била извадена от списъка на военните крепости през 1804 г., а след това възстановена като втори клас крепост през 1820.
В резултат на всичко това, крепостта много скоро се превърнала в удобна каменна кариера, а стените и кулите й постепенно били демонтирани. Оцеляването на този великолепен ансамбъл от укрепления дължи своето спасение на френския историк и археолог Jean-Pierre Cros-Mayrevieille, който успява на 31 юли 1850 г. с постановление да спре събарянето. Проспер Мериме, по това време генерален инспектор за историческите паметници, започва разговори с Министерството на войната, за да спаси укрепленията, а първите средства били предоставени за тази цел през 1852.

 

 

 

 

 

 

 

Eugene-Emmanuel Viollet-Iе-Duc, комуто било възложено да подготви доклад през 1846 г. започва реставрацията най-напред от Porte Narbonnaise и Porte De L ‘Aude, и продължава да работи в Каркасон до смъртта си през 1879 г. За това време вътрешните укрепления са почти напълно възстановени, заедно с броя на кулите на външните защити.

 

 

 

 

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————————-

През последната част на 19-ти век неговият наследник Paul Boeswillwald продължава работата по възстановяването на стените и замъка. Процесът на възстановяване не е завършен чак до 1910. – Historic Fortified City of Carcassonne – http://whc.unesco.org/en/list/345/

Историческият град Каркасон е отличен пример за средновековен укрепен град, чиито масивни укрепления са били построени върху стени, датирани от късната античност. Това е факт от изключително значение и заради възстановителните работи, извършени през втората половина на 19-ти век от Виоле-льо-Дюк, който има голямо влияние върху последващото развитие на принципите и практиката на опазване на паметниците на културата.

Каркасон има изключително значение до днес не само заради продължителната реставрация, дело на Йожен-Емануел Виоле-льо-Дюк, един от основателите на съвременната наука за опазване на паметниците на културата, но и поради факта, че този обект е предмет на непрекъснато преосмисляне на практиката в областта на реставрацията.

„Виоле-льо-Дюк внася във френската научна школа методиката на точния, археологически подход за измерване и описание на обектите от древността, но неговият практически опит в областта на реставрацията е оспорван:
“Да се реставрира сградата, не означава да се обнови, ремонтира или преустрои; реставрирането означава – да възстановиш сградата до завършен вид, какъвто тя може и да е нямала до момента.”
Този подход е предизвикал противодействието на опозиционния лагер на “консерваторите”, воден от Джон Ръскин, които укорявал Виоле-льо-Дюк в това, че след нейното възстановяване, да не може дори да се съберат останките на тази древност. Краен пример за подхода на Виоле-льо-Дюк – е замъкът Pierrefonds, в чието “възстановяване” доминирала идеята за създаване на “идеална сграда” от средновековен стил.

 

 

 

 

Проект на Виоле-льо-Дюкза реставрацията на замъка Pierrefonds

——————————————————————————————————————————————————————–

Идеята за творческо пресъздаване на средновековни паметници “по Виоле-льо-Дюк” е пуснала корени в много европейски страни; на нея се дължи външният вид на много запазени паметници – от замъка в Карлщайн (Чехия). до катедралата Успение Богородично във Владимир-Волински (Украйна).

  Карлщайн – Крал Шарл IV (Charles IV) построил този средновековен замък между 1348 до 1357 г. с цел да защити короната и бижута на Свещената Римска империя. Въпреки че замъкът Карлщайн е бил променян през годините, като са пристроени различни допълнения – късноготически стълби и мостове, по-късно те били премахнати, за да се възстанови дворецът до първоначалната си средновековна визия.

 

 

 

От гледна точка на съвременните практики за опазване на сградите, реставрационният подход на Виоле-льо-Дюк се разглежда като прекалено свободен, субективен и основаващ се на интерпретациите, но някои архитектурни паметници щяха да бъдат загубени без неговото участие в тяхното възстановяване.“ – Крепость Каркасон – Материал из Википедии.
Смята се, че е търсен ефект на съвършенство, за сметка на автентичност. Но все пак, въпреки хипотетичните реконструкции днес се счита, че Йожен Виоле-льо-Дюк е свършил забележителна архитектурна работа, която позволява на посетителите да се върнат назад във времето, да приобият по-ясна картина на истинския град Каркасон. Така реставрационните кампании сега поддържат промените в оригиналния проект на архитекта, защото те вече са част от историята на паметника.

През 1997 г. на своята 21 сесия, състояла се в Неапол, Италия, Комитетът решава да впише Сите – Крепостта Каркасон, въз основа на критерии (II) и (IV), в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО(№ 345).
Критериите гласят следното:
(II) – „да представя един важен обмен на човешки ценности, в продължение на период от време или в рамките на културен район на света, от развитието на архитектурата или технологиите, на монументалните изкуства, градоустройството или ландшафтния дизайн“;
(IV) – „да бъде изключителен пример за тип сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, изобразяващи (а) значителен етап (и) в човешката история“ – http://whc.unesco.org/en/news/180/

След като през 1997 г. градът е вписан в регистъра на световното културно наследство на ЮНЕСКО, много бързо той се превръща в основен туристически обект и е посещаван от повече от 2 милиона посетители годишно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————–

Във връзка с темата виж още:

♦ НАЧАЛО НА НАУКАТА ЗА АРХИТЕКТУРНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ. ВИОЛЕ ЛЬО ДЮК

https://zheleva-martins.com/2015/07/11

♦ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ – автор Щенков, А.С. – превод от руски
https://zheleva-martins.com/2015/07/05

♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
https://zheleva-martins.com/2015/05/28/

♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
https://zheleva-martins.com/2015/05/26/

♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
https://zheleva-martins.com/2015/05/22/

♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/

♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html

♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/

♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
https://zheleva-martins.com/2015/03/28/

♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/

♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/

♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
https://zheleva-martins.com/2014/12/14/

July 15, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: Каркасон; Франция; Виоле льо Дюк; хипотетични реконструкции; световно културно наследство · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

НАЧАЛОТО НА НАУКАТА ЗА АРХИТЕКТУРНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ – ВИОЛЕ ЛЬО ДЮК

Виоле-льо-Дюк. Живот, дейност, творчество

 

 

Виден архитект, историк, археолог, реставратор, инженер, декоратор, художник – така ни се представя тази необикновена личност притежаваща несломима енергия, универсални знания, огромна ерудиция, жажда да търси и да гради. Творчеството на Виоле-льо-Дюк е оставило ярка следа в развитието на европейската наука и образование на XIX век. и не е загубило своята привлекателност до наши дни. И днес са актуални неговите произведения, посветени на практиката и теорията на строителството, архитектурата, бита и обичаите на Средновековието. За Виоле-льо-Дюк пишат като за велик мислител, културолог, “пророк на съвременната архитектура.” Не случайно през 1980 г. в Националната галерия в Париж, за да отбележат стогодишнината от смъртта на Виоле-льо-Дюк била подредена изложба. – Foucart В. Viollet-le-Duc, cent ans aprеs // Viollet-le-Duc [Catalogue de l’Exposition vies Galleries nationales du Grand Palais, IV fеvrier — 5 mai 1980,] Paris: Editions de la Reunion des musеes nationaux. 1980.
Трябва да се отбележи, че с тази изложба в Националната галерия за първи път е удостоен архитект, чиито документи за живота му са последвали изложбата не на кой да е, а на П. Пикасо.

Йожен Емануел Виоле-льо-Дюк е роден в семейство на високопоставен служител в Париж на 27 Януари 1814 г. През 1830 г. той завършва Бурбонския колеж като бакалавър. Продължавайки образованието си в студиото на известния парижки архитект Акиле Леклер, той започва да се интересува от средновековна архитектура.
През 1836-1837 г. за целите на самообразованието си той пътешества във Франция и Италия. Той измерва и скицира много паметници струващи му се забележителни. Изложбата от натрупаните графики привлича вниманието на света на изкуството към младия архитект. Забелязва го и знаменитият писател Проспер Мериме, по това време главен инспектор на Комисията за историческите паметници на Франция. През 1840 г., Мериме възлага на Виоле-льо-Дюк да възстанови църквата на Мадлен във Vézelay, която била пред рухване, след това той е поканен да възстанови параклиса на Saint-Chapelle в Париж. През 1844 г., с Jean-Baptiste Lasso (1807-1857) печели конкурса за възстановяване на катедралата Нотр Дам дьо Пари, и те получават поръчката за реставрация. Тази работа (1845-1864) била високо оценена и през 1846 г. Виоле-льо-Дюк е назначен за архитект на абатството на Сен-Дени близо до Париж, където им била възложена реставрацията на надгробни паметници. Съдбата облагодетелствала начинаещия архитект, който след като се докосва до шедьоврите и практически без сериозна конкуренция, става първооткривател на нови методи за реставрация на старинните сгради. Тази работа се превръща в дело на целия му живот.
През 1846 г. му доверяват реставрацията на базиликата на абатството Сен-Дени близо до Париж, а през 1849 г. – Катедралата в Амиен. Следващи ще бъдат крепостните стени на Каркасон, замъците на Пиерфонд, Куси, църквата в Пуаси, Каркасон, Семюр, Лан, Шалон сюр Марн, архиепископския дворец в Нарбон, кметството в Сент Антоан, портата на Сент-Aндре в град Отен.
Ако се добави разширението на една стара и строителството на три нови църкви в различни градове, изграждането на частни къщи в Париж, изготвянето на рисунки и чертежи за витражи и мебели, то размахът на извършеното от архитекта, като се вземе предвид факта, че възстановяването на някои сгради продължавало до 22-23 години, изглежда поразително или още по-точно, невероятно. Но се оказва, че това не е всичко. Виоле-льо-Дюк намирал време да пише книги и статии за историята на архитектурата, или на частни сгради, храмове или крепостни съоръжения, съчинения за старинните оръжия, бита и ежедневието, декорацията на старите сгради, техниката и конструкциите в строителството. При това той широко използвал материали от музеи, архиви, библиотеки, от своите пътувания и наблюдения.
Той прилагал методиката на точното археологическо описание на архитектурните детайли и старинни вещи с техните обмери и строго документални рисунки, което по това време било голяма новост. Документалните му чертежи били толкова задълбочени и подробни, че те в голямата си част се възпроизвеждат и в съвременните издания.

Эжен Эмманюэль Виолле-ле-Дюк. Осада и оборона крепостей. Двадцать два столетия осадного вооружения. М.: Центрполиграф, 2009 – http://historylib.org/historybooks/Ezhen-Emmanyuel-Violle-le-Dyuk_Osada-i-oborona-krepostey–Dvadtsat-dva-stoletiya-osadnogo-vooruzheniya/

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————————–

Основни трудове на Виоле-льо-Дюк са (заглавия на творбите са преведени от френски): “Търковен речник на френската архитектура от XI-XVI век” ( 1854-1868, тук и нататък години на публикуване) в 10 тома; 6-томен “Тълковен речник на френската утвар от времето на Каролингите до епохата на Възраждането”(1858-1875); “Беседи за архитектурата” в два тома (1863-1872). В допълнение, той също пише редица популярни съчинения: “Разходка на художниците в Париж и околностите му” (1897), “История на човешкото обитаване от праисторически времена до наши дни” (1875), “Историята на един художник” (1879) и други, без да се споменава за огромния брой статии, публикувани от този автор в различни списания.
Да се върнем отново към биографията на станалия известен с годините Виоле-льо-Дюк. Продължавайки без да спира да провежда реставрационни работи, през 1853 г. той става главен инспектор на епархийските строежи във Франция. На негово подчинение са 80 постройки в 27 епархии. След 11 години по-късно, през 1874 г. той е обявен за волнодумец, предизвикал е критиката на духовенството и бил принуден да подаде оставка.
През 1864 г., Виоле-льо-Дюк е назначен за професор по история на изкуството и естетиката в Училището за изящни изкуства в Париж, където се опитва безуспешно да проведе реформа, но година по-късно напуща. Избухва Френско-пруската война и той отново е в центъра на събитията, по това време на военните събития. Били полезни неговите знания за древната фортификация.
През 1870 г., Виоле льо-Дюк участва в защитата на Париж като подполковник, инженер, поверено му е изграждането на укрепления. През 70-те години на ХIХ век се свързва с политическите борби. През 1874 г. по списъка на републиканците той е избран за член на общинския съвет на Париж. Активността му не пресъхва. През последните си години той завършва своя “Речник на френската утвар” и “История на човешкото жилище“, занимава се с географски проучвания, съставя карта на планинския масив Мон Блан, публикува редица популярни и просветителски книги. Смъртта го настига на 17-ти септември 1879 в Лозана, където се възстановява катедралата на града. Умира човекът, чиято слава прекосява границите на Франция. В Англия, Италия, Холандия, Белгия, Португалия, Австрия, САЩ Виоле-льо-Дюк е избран за почетен член на различни общества и академии. Сред наградите, които са му връчени най-важни са Орденът на Кавалера, офицера и командира на Почетния легион, Руският Орден на Станислав II степен със звезда.

Според художествените си възгледи Виоле-льо-Дюк принадлежи към направлението на френския романтизъм. С течение на годините, неговите възгледи се променят в посока на признаване, макар и критично и на други стилове и промени в изкуството. В неговите оценки и изявления отсъства догматизмът. Той високо цени готическата архитектура, но не по-ниско оценява и постройките на античния свят. Съоръженията от епохата на Средновековието привличат архитекта, защото той вижда в тях отчетливо функционално предназначение, което се изразява най-открито, справедливо, просто и демократично. Намирайки опора на стремежите си в Средновековието, Виоле-льо-Дюк обаче не идеализира старината и осъжда механичното заимстване на форми от старата архитектура. “Изучаването на миналото е необходимо, пише той, но при условие, че от него се извличат принципи, а не форми”. Архитектът се противопоставя на лъже-класическото направление в архитектура и грубия безвкусен разкош, насаждани от управляващите кръгове.
Той може би твърде ентусиазирано осъжда модата на еклектиката, но при това не е ретроград, разработвайки приложението в строителството на нови материали и нови конструкции. Някои от неговите проекти са предчувствие за появата на Модерн и по-късно – на конструктивизма. Съчетаването на науката и изкуството, инженера и архитекта, съюзът и единството на изкуството, архитектурата, освободена от влиянието на политиката – такива са били целите, провъзгласени от този истински реформатор и критик на XIX век.
Обобщавайки своите разсъждения, Виоле-льо-Дюк проникновено пише в своите “Беседи за архитектурата”: “Изкуството има своето детство, хранещо надежди за блестящо бъдещо развитие; то има и своята старост, винаги напомняща за това, което е било в миналото; истински варварско то става само тогава, когато се унижава, изменяйки на своите принципи или извращавайки ги … когато то не отразява повече нравите на народа, става излишно, превръща се в предмет на празно любопитство или лукс “– Виолле-ле-Дюк. Беседы об архитектуре / Перев. А. А. Сапожниковой под ред. А. Г. Габричевского. М.: Изд-во Всесоюзной академии архитектуры. 1937-1938, 2 тома.

В интерес на истината, ще отбележим, че творчеството на Виоле-льо-Дюк, особено методите на реставрация, предизвикват разнородни оценки. Трябва да изясним позицията на самия архитект, който отстоява принципа на пълното запазване на реставрирания обекта. През 1858 г. той пише: “Да се реставрира зданието не означава да се обнови, ремонтира или престрои наново; това означава – да се възстанови неговото завършено състояние, каквото то може и никога да не е имало до този момент”– Grodecki L. Violle-льо-Дюк Eugene Emmauel 1814-1879 // Encyclopaedia Universalis. Париж, 1988.Vol. 17.

Тази теза предполага няколко условия:
●Първо, възстановяването на паметника да е на базата на предварително проведени археологически и други изследвания;
● На второ място, трябва да се обезпечи  трайност на сградата;
●Трето, използването на зданието за съвременни строителни цели е възможно, стига  това да не изисква неговото изкривяване;
●Четвърто, следва да се съхранят всички предишни промени и преустройства, с изключение на тези, които влошат здравина на конструкцията.
Този подход към реставрацията е довел до това, че възстановените от Виоле льо-Дюк сгради действително изглеждали завършени и доста еднородни. В последствие методическите установки на архитекта били оспорени – реставраторите в редица случаи се отказвали на всяка цена да придават на древните структури “завършен вид”. Наистина, не всички липсващи части на сградата могат да бъдат достоверно възстановени. Експертите обаче се обединяват около факта, че независимо от излишните детайли и допълнения, Виоле-льо-Дюк е съумял да избегне сериозни концептуални и археологически грешки – Grodecki L. Violle-le-Duc Eugеne Emmauel 1814-1879 // Encyclopaedia Universalis. Paris, 1988.Vol. 17.

Той провежда основното дело на живота си толкова внимателно, както анализира културата на Средновековието – смислено, деликатно, с уважение по отношение на фактите и което е немаловажно, с определена предпазливост и сдържаност.
Трудовете на Виоле-льо-Дюк са показателни по отношение на общественото му положение. Той се е произнасял не само като специалист, преодолял бариерата между науката и практиката, но и като патриот на Франция, и на цяла Европа, защитник на световното културно наследство; като човек, който отстоява високите морални принципи на хуманизма и просвещението.
Ако не беше намесата на Виоле-льо-Дюк, към днешна дата бихме загубили много от най-ценните паметници на миналото. Архитектът е спасявал скулптури, слагал е порядък в руините, дори на най-безнадеждните сгради, укрепвал е техните стени и сводове, поставял е на предишните им места паднали орнаменти и архитектурни детайли.
По неговите чертежи ние придобиваме понятие за съоръжения, които са били унищожени по време на войните на XX век. Така, например, става със замъка Куси – Kusi Castle, разположен на 24 км от град Лана (Laon). Той е построен през 1225-1230г. като укрепена феодалена резиденция, заобиколен от стена с четири кръгли кули в ъглите. Петата жилищна кула – донжон е била най-голяма в света, с 31 м в диаметър и 60 м височина. Тази крепост е преустроена и разширена около 1400 от херцог Людовик Орлеански, брат на крал Карл VI. Пред донжона е имало укрепен двор, чиято площ била три пъти по голяма от площта на предишното съоръжение. В XVIII век замъкът е бил разрушен. През 1856-1866г. Виоле-льо-Дюк успява да спаси това, което все още е запазено. През март 1917 г. германските войски отстъпвайки, взривяват реставрираната сграда. Този вандализъм обяснили с аргумента, че донжонът бил уж “опасен” като наблюдателен пункт. Документация на замъка, създадена от Виоле-льо-Дюк – сега е най-доброто, което дава представа за унищожения шедьовър на средновековната европейска архитектура.

 Извадка от: Эжен Эмануэль Виолле-ле-Дюк
Жизнь и развлечения в средние века
© Электронная библиотека RoyalLib.Com, 2010-2015.
http://royallib.com/book/violleledyuk_egenemanuel/gizn_i_razvlecheniya_a_srednie_veka.html

♦♦♦

Визия за Средновековието на Виоле льо Дюк – Замъкът Пиерфон

 

 

 

 

 

През 1393, Луи Орлеан, втори син на крал Чарлз V, построил крепост-резиденция в близост до гората на Компиен, северно от Париж, за да наблюдава търговския обмен между Фландрия и Бургундия – феодални владения на съперниците херцозите на Бургундия.
През 1616 г. крепостта е била демонтирана след обсадата на Луи XIII, и изпада в забвение.
През деветнадесети век, Наполеон Първи намира романтичните руини за интересни, и купува Pierrefonds през 1810 г., а Наполеон III през 1857 г. възлага възстановяването на замъка на архитекта Виоле льо Дюк.
През 1855  Виоле льо Дюк е възстановил Notre Dame, но точно  Pierrefonds е мястото, където талантът му и архитектурната му визия са най-добре изразени, тук той преоткрива Средновековието като прилага принципа си

“да се реставрира една сграда, е не да се поддържа, нито да се ремонтира, или да се препострои, а да се възстанови паметника в състоянието, което никога не може да е съществувало в даден момент.”

по: Paris chronicle # 20 Pierrefonds castle
June 21, 2011 Berangere Lomont – http://pauldorpat.com/2011/06/page/2/
Viollet-le Duc ‘s vision of Middle Age

——————————————————————————————————————————————————————

Във връзка с темата виж още:
♦ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ – автор Щенков, А.С. – превод от руски
https://zheleva-martins.com/2015/07/05

♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
https://zheleva-martins.com/2015/05/28/

♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
https://zheleva-martins.com/2015/05/26/

♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
https://zheleva-martins.com/2015/05/22/

♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/

♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html

♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/

♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
https://zheleva-martins.com/2015/03/28/

♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/

♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/

♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
https://zheleva-martins.com/2014/12/14/

July 11, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: Виоле льо Дюк; биография, трудове; методи и принципи на архитектурната реконструкция; визия за Средновековието; Пиерфон; · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

• « Older Entries
• Newer Entries »

• Търсене

• арх. Добрина Желева-Мартинс

  •  ПРОЕКТНИ РАЗРАБОТКИ И РЕАЛИЗАЦИИ
  • Биография
    • CV
    • Европейски формат
  • БИБЛИОГРАФИЯ
    • Доклади
      • Експертизи
    • За София – БИБЛИОГРАФИЯ
    • Изследователски проекти
    • Научни студии
    • Публикации на чужди езици
    • Статии в научни издания
    • Статии в популярни издания
  • МОНОГРАФИИ, СБОРНИЦИ
    • „Биография на София Исторически студии”
      • Biography of Sofia: History Studies
    • Градоустройствени паралели България и светът Хроника
      • Town-Planning Parallels Bulgaria and the World: A Chronicle
    • Културен туризъм
    • Представяне на книгата “История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век”
      • History of Bulgarian Town-Planning 19th-20th Century
    • Представяне на книгата “Биография на София”
  • ПРОЕКТИ
    • Проектни разработки и реализации
  • РЕЦЕНЗИИ
  • ЦИТИРАНЕ
    • Списък на цитиранията на публикации на Желева-Мартинс
  • ПРЕПОДАВАНЕ
    • Лекция: ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
    • ОСНОВАТЕЛЯТ НА БИАД, ПЪРВИЯТ ГРАДОСТРОИТЕЛ ИНЖЕНЕР-АРХИТЕКТ ГЕОРГИ НЕНОВ
  • ВРЪЗКИ
    • Cookies

• Откъси

  СВЕТОВЕН ДЕН НА АРХИТЕКТУРАТА 2026 Created by the UIA in 1985, World Architecture Day is celebrated each year on the first Monday of October, in parallel with the United Nations’ World Habitat Day. The theme of World Habitat Day 2026 is “Adequate Housing for All”, drawing attention to the global housing crisis. Within this context, […]

  Наскоро, ровейки из архивите си, неочаквано за мен самата, открих свой студентски доклад на вечно актуалната тема „СЪЖИТЕЛСТВО НА СТАРА И НОВА АРХИТЕКТУРА“.  Спомените веднага се подредиха в главата ми. По време на следването бях член на вузовския комитет на комсомола, отговарях за учебна и научна дейност. Бяхме решили, съвместно с факултетния съвет, да компенсираме […]

  Living GRID – Mapping Past and Sustainable Future in Stara Zagora сря 1. 7. 2026 – пет 10. 7. 2026 Стара Загора бул. „Цар Симеон Велики“ 127 Проектът включва рисуване на стенопис от 1 до 10 юли на чешкия художник Томаш Стари, който на 4 юли ще води и уъркшоп за деца и младежи в центъра […]

  https://www.pulitzer.org/winners/mark-lamster-dallas-morning-news

  За любознателните – едно любопитно видео: Александрийската библиотека – перлата на знанието в античността (ВИДЕО) https://impressio.dir.bg/arhitektura/aleksandriyskata-biblioteka-perlata-na-znanieto-v-antichnostta-video

  Invitation By tradition, the DESIGN Conference serves as a forum for discussing and advancing engineering design knowledge—spanning engineering design science, computer science, cognitive science, philosophy, methodological innovation, and the practical application of design research. We are dedicated to bridging theoretical underpinnings and hands-on practice in an ever-changing world where design is pivotal. The previous event […]

  ⁕ Желева-Мартинс Виана, Добрина, Теоретичен модел на модерното движение в архитектурата“- В: Паметници Реставрация Музеи, Списание на архитектурно издателство „Арх &Арт“, Брой 1-2 януари-декември 2024, ISSN 1312-3327 Чети онлайн тук: https://www.academia.edu/128216111/ И тук: https://zheleva-martins.com/2025/07/04/ ⁕ Желева-Мартинс, Д. НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПАМЕТТА ЗА ВАЦЛАВ КОЛАР, ПЪРВИЯ ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА СОФИЯ И ГУБЕРНСКИ АРХИТЕКТ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ […]

  Фотопортрет от неизвестен автор, който единствен доскоро шестваше из всички публикации за арх.Колар. Ние идентифицирахме още един – скулптурен портрет на архитект Вацлав Колар, направен от един от основоположниците на скулптурното изкуство в следосвобожденска България – скулптора проф. Марин Василев /Бюст на архитект Колар – гипс, 1900 г./ ДНЕС 18 ДЕКЕМВРИ Е ПАМЕТЕН ДЕН ЗА […]

  „ВЗАИМОСВЯЗЬ ТРЕБОВАНИЙ ФУНКЦИИ ТЕХНИКИ И ЭСТЕТИКИ В ЖИЛИЩНОМ СТРОИТЕЛЬСТВЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИХ СТРАН.“ В края на 1970 година, след конкурс, бях приета да следвам редовна аспирантура в Московския Архитектурен Институт. Пристигнах в Москва на 1 октомври, представих се в Деканата за чуждестранни учащи се, зачислиха ме, настаниха ме в общежитието на архитектурния институт в аспирантска стая. Моя […]

  ANNOUNCEMENT EXHIBITION BOOK PRESENTATION ОТЗВУК ОТ ОТКРИВАНЕТО НА ИЗЛОЖБАТА Постерна изложба и книга албум, посветени на стенното изкуство в региона, бяха представени в Троян Кореспондент на БТА в Троян Преслава Иванова Троян,    (БТА) Постерна изложба и книгата албум „Стенни разкази: Монументално-декоративни следи от Троянския край“ бяха представени в Туристическия информационен център в Троян по […]

  10 декември 2025–30 януари 2027Вернисаж на 10 декември, сряда, от 16.00 до 18.00 часаКвадрат 500, бул. „Васил Левски” 95 ЗАХАРИ ЗОГРАФИмерсивна изложба Националната галерия представя нов тип художествено изживяване чрез първата си имерсивна изложба, посветена на една от най-значимите фигури в историята на българското възрожденско изкуство – Захари Зограф. Базираният върху възможностите на новите технологии […]

  автор – скулптор Цвятко Сиромашки Фото- арх.Пенка Николова РАДВАМ СЕ, ЧЕ МОЕТО ПОЖЕЛАНИЕ, НАПРАВЕНО ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ В СТАТИЯТА МИ ТУК, В БЛОГА МИ, Е ИЗПЪЛНЕНО ТАКА УСПЕШНО. ПЪРВИЯТ РЕАЛИЗИРАН В БЪЛГАРИЯ ПРОЕКТ НА ПЪРВИЯ ГРАДСКИ АРХИТЕКТ И ГРАДОСТРОИТЕЛ НА ПЛОВДИВ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ИНЖЕНЕР-АРХИТЕКТ ЙОСИФ ШНИТЕР Е В СЕВЛИЕВО –  ТОВА Е ДНЕШНАТА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА […]

  ПОЧИВАЙ В МИР, СКЪПА МОЯ ПРИЯТЕЛКО!

  ЧИЯ Е ВИТОША? САМО НА СОФИЯНЦИ? В представянето на „Визия за Витоша“ кметът на Софийска община Васил Терзиев сочи: “Всичко, което правим на Витоша, е подчинено на цялостна логика, за да не е на парче и за да е трайно. Това наричаме ние добро управление – невидимата нишка, която съединява всички елементи на нашата “Визия”. […]

  ПРЕДСТАВЕНА ОТ КМЕТА НА СОФИЯ Кметът Васил Терзиев представи План за развитие на Витоша Очаква се до края на лятото собственикът да внесе инвестиционен проект за Симеоновския лифт На специално създаден сайт vitosha.me ще бъде публикувана пълната информация Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и […]

  “Националният институт за недвижимо културно наследство е натоварен със задачи, които не може да изпълни през следващите 180 години” Общественици и експерти, ангажирани с каузата, се противопоставиха на законови промени Интервю на Таня Милушева с арх. Петър Петров публикувано на 11.08.25 в 10:05  – https://bnr.bg/post/102196318 Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена. […]

  НАЙ-НОВАТА МИ ПУБЛИКАЦИЯ – в списание ПАМЕТНИЦИ РЕСТАВРАЦИЯ МУЗЕИ 2024 БРОЙ1-2

  ДИРЕКТОР НА НИНКН ЗА ПЕРИОДА НА НЕГОВОТО УПРАВЛЕНИЕ 2021-2025 ПУБЛИКУВАМЕ ТОЗИ ОТЧЕТ ПО ПОВОД АБСУРДНОТО УВОЛНЕНИЕ НА ЕДИН ДОКАЗАН ПРОФЕСИОНАЛИСТ, С БЕЗСПОРЕН АВТОРИТЕТ СРЕД КОЛЕГИЯТА, В ЗНАК НА БЕЗПРЕКОСЛОВНАТА НИ ПОДКРЕПА, С НАСТОЯВАНЕ ЗА НЕГОВОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ! Уважаеми госпожи и господа, през целия си професионален път се водя от убеждението, че недвижимото културно наследство е геномът […]

  В ТАЗИ КНИГА, ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ ПРЕЗ МИНАЛАТА 2024, ИМАМЕ УЧАСТИЕ С ЕДНА ГЛАВА. ВИЖТЕ ТУК: https://www.academia.edu/116289180 НЕОЧАКВАНО ПОЛУЧИХМЕ НАУЧНА РЕЦЕНЗИЯ – ЦЯЛОСТЕН ПРЕГЛЕД, КРИТИЧЕН АНАЛИЗ, ОЦЕНКА И ПРЕПОРЪКИ ОТ….ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ! ЧЕТЕТЕ ТУК: https://www.academia.edu/ai_review/116289180

  Най-новата ми статия с това заглавие е публикувана тук: Желева-Мартинс Виана, Добрина, Теоретичен модел на модерното движение в архитектурата“  В: Паметници Реставрация Музеи  Списание на архитектурно издателство “Арх & Арт”, Брой 1-2 януари-декември 2024,  Стр.13-30  ISSN 1312-3327 ЧЕТИ ОНЛАЙН ТУК: https://www.academia.edu/128216111/

  НО ЗАВИНАГИ СИ С МЕН! ЧЕТИРИ ГОДИНИ БЕЗ ЕРОМИР….

  40 дни без Владето ПОЧИВАЙ В МИР СКЪПА МОЯ ПРИЯТЕЛКО

  През 1937 г. е открит първият в Европа минерален плаж с басейн-олимпийски размери – В Лъджене – днес Велинград Първият в Европа и България минерален плаж с басейн-олимпийски размери. Днес той е вторият голям минерален плаж в България след „Дианабад” в София. Плажът е завършен през лятото на 1937 г. Благодарение на усилията, които полага […]

  Опелото ще се извърши в храм “Света София” на 16 януари, четвъртък, от 11,00 часа.

  ПУБЛИКАЦИИ M. Nadkova Petrova and D. Zheleva-Martins Viana, Chapter 5. ‘Shells as a Universal Structural Type in Nature and Design’ In: Prefabricated Construction for Sustainability and Mass Customization , IntechOpen, Mar. 13, 2024. doi: 10.5772/intechopen.106851. Read in English online here: https://www.academia.edu/116289180/Shells_as_a_Universal_Structural_Type_in_Nature_and_Design Желева-Мартинс, Д. , Николай Тулешков „Pro memoria В памет на архитект Юлий Фърков Пазителят на българското […]

  НА ДНЕШНАТА ДАТА 18 декември 1900 година, СИ ОТИВА ОТ ТОЗИ СВЯТ ПЪРВИЯТ ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА СОФИЯ И „ГУБЕРНСКИ АРХИТЕКТ“ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ – ВАЦЛАВ КОЛАР  Вацлав Колар (Václav Kolář 17.07.1841 – 18.12.1900) е чех по произход, а по професия инженер-архитект. Той е работил по проектирането и изграждането на редица важни за столицата и страната […]

  Ден четвърти – 10 август След като разгледахме Парк Гюел, се отправяме към следващото и доскоро не особено популярно творение на Гауди – индустриалното селище – наречено Колония, разположено на 23 км от Барселона. Дотам пътуваме с метрото и влак. Colonia Güell / Колония Гюел[1] Индустриалната “Колония Гюел” е създадена от известния индустриалец Eusebi Güell […]

  Ден четвърти – 10 август Рано сутринта се отправяме към легендарното творение на Антонио Гауди – Парка Гюел Park Güell Паркът Гюел е емблематично пространство за град Барселона заради своето архитектурно и историческо наследство, както и заради природните си ценности и биоразнообразието в него. Паркът се състои от две големи зони: Целият парк Гюел е […]

  Ден трети – 9 август Първият обект на нашето внимание е Torre de Bellesguard – Кулата Белесгард История на Bellesguard – наследството на епископ Joan Grau Епископ Джоан Грау и Валеспинос, добър приятел на Гауди, изисквал в завещанието си цялото му имущество да бъде продадено и приходите да отидат за построяването на училище. Специалното местоположение […]

  Casa Calvet – Къща Калвет е следващата ни спирка. Тя се намира в близост до Casa Batlló /Каза Байо на Антонио Гауди Casa Calvet е пример за ранната архитектура на Антонио Гауди в Барселона. Тя не е отворена за посещения, но все пак може да се оцени великолепната  и фасада. Намира се на няколко пресечки […]

  Била съм в Испания няколкократно – в Мадрид, Памплона, Естрела, Виана, включително и Барселона, но по-скоро като участник в научни форуми. Това лято, обаче, посещението ни в този уникален град бе целенасочено – за удоволствие, разбира се, както и от професионален интерес. Тук ще представя една пъстра мозайка от лични впечатления, образи и текстове, запечатали […]

  През 1996 година участвах с доклад в конгреса на асоциацията по Семиотика на пространството. Докладът ми – “Topogenesis of the city. Semantics of the Myth of Origin “-International Congress on Architecture and Semiotics: “Topogenesis“- 28 juin-1 july, 1996, Barcelona, Espana – е публикуван на няколко места на английски и на руски езици. Той може да се чете онлайн и тук: […]

  ПРЕЦИЗИРАНЕ НА ДАННИТЕ В изследователската си работа по история на архитектурата и градоустройството на София, както и конкретно, при изследване биографията на архитект Вацлав Колар, се сблъскваме с натрапчиво разпространяване на неверни данни за авторството  на проекта, за времето на изграждането, за декорацията, както и за датата на откриването на една от най-представителните и достолепни […]

  ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРЕЗ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1877-1878) МЕДИЦИНСКИ ЧИНОВЕ – “ДОКТОРСКИЯТ ПАМЕТНИК” Паметникът е издигнат с руски средства в чест на загиналите 528 лекари и санитари. Представлява пресечена четиристенна пирамида, увенчана на върха с гранитен саркофаг. Направен е от блокове бял песъчлив камък. Върху четирите страни, на всеки блок са врязани имената на загиналите чинове, […]

  Introduction Every city possesses a unique and valuable identity that is expressed through its physical and visual form. This identity is perceived by its residents and users, shaping their collective memories. The city’s identity comprises its physical spaces and the images formed through memory cues, which in turn affect tourism, education, culture, and economic prosperity. […]

  “Той днеска ми поднесе фрезии, любимите ми пролетни цветя…”

  The 18th International Design Conference(DESIGN 2024) Cavtat, Dubrovnik, Croatia20 – 23 May 2024 DESIGN 2024 – Call for Papers DocumentFull Paper Submission Deadline: 15 November 2023 (closed) INVITATION: Discussion and further development of all aspects of design knowledge from cognition and philosophy to methods and tools, from research theory to practice. The DESIGN Conference programme offers […]

  EXHIBITION DEDICATED TO THE CREATIVITY OF ARCHITECT VASIL KITOV – THE RESTAURATOR

  Hardcover – November 21, 2023 by Patrik Schumacher (Author) Book description Editorial reviews Tectonism is the most advanced and most sophisticated contemporary architectural style. There are, to date, only relatively a few fully satisfactory built examples, and most of them are still of a relatively modest scale. It is the thesis of this book that tectonism, as […]

  Желева-Мартинс, Д., “Маски от периода модерн у нас” /коментар към снимков материал на П. Йокимов/- В: поредицата “АТИ – Архитектура Теория История”, ИТИГА, БАН, Издателство на БАН, 1987,брой No 2, с. 84-96.

  Приятели, желая ви здраве, успехи и щастие през новата 2024 година! Дорогие друзья! С наступающим Новым годом! Желаю вам здоровья, успехов и счастья! Dear friends! I wish you health, success and happiness in the new year! Celebrate the beginning of New Year with great ecstasy!

  ПУБЛИКАЦИИ  В хронологичен ред. Желева-Мартинс, Д. – „Отново за архитект Йосиф Шнитер. Търговска къща във Варна“- В блога ми, 02. 07.2023г. https://zheleva-martins.com/2023/07/02 Желева-Мартинс, Д. – „Интерпретация и ре-интерпретация на архитектурните паметници на културата – в търсене на непреходните ценности“ – В: списания „Архитектура“, 2023г., брой 3-4, стр.62-7 ; чете се и тук в блога ми […]

  Студиен портрет на арх. Йосиф Шнитер.1900 г ♦ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ – КЪДЕ ЙОСИФ ШНИТЕР Е ПОЛУЧИЛ ВИСШЕТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ? Отговорът на този въпрос определено е труден поради факта, че няма документални свидетелства, които да го удостоверяват. Така например, той явно не е получил диплом за завършеното си висше образование. Съществуват различни отговори на този  въпрос […]

  Генерал Никола Иванов е участник в Руско-Турската, Сръбско-Българската, Балканските войни и Съединението, военен министър, фотографиран в 1886 г. като флигел-адютант на Княз Александър Батенберг Когато четох  спомените на генерал Никола Иванов, попаднах на нещо любопитно за него – с изненада разбрах, че той се е познавал с Иржи/Георги Прошек още от 1877 година! Тогава Иванов […]

  УЧАСТИЕ В КРЪГЛА МАСА

  WORLD  ARCHITECTURE DAY 2.Х.2023 Created by the UIA in 1985, World Architecture Day is celebrated annually on the first Monday of October coinciding with the UN-Habitat Global Observance of the World Habitat Day. The theme of the 2023 World Habitat Day is “Resilient urban economies: cities as drivers of growth and recovery”. Within this thematic […]

  ИНТЕРПРЕТАЦИЯ И РЕИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА АРХИТЕКТУРНИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА – В ТЪРСЕНЕ НА НЕПРЕХОДНИТЕ ЦЕННОСТИ * Публикувано в разширен вариант тук: https://www.academia.edu/107017502/

  ArchiVision: Celebrating the 10th Anniversary of the Museum for Architectural Drawing https://www.archdaily.com/1000919/archivision-celebrating-the-10th-anniversary-of-the-museum-for-architectural-drawing По случай юбилейната изложба на Музея за архитектурни рисунки на Фондация Чобан в Берлин, сър Питър Кук, Микел Фрост, Жан-Луис Коен, Сергей Чобан и кураторът на изложбата Ева-Мария Баркхофен ще обсъдят архитектурните рисунки през вековете и техните артистични роли в процеса на проектиране […]

  Heritage_PatternsRepresentative_Models.pdf Heritage Patterns—Representative Models Éva Lovra , Ed. Published: June 2022 Pages: 234 © by the authors ISBN 978-3-0365-4085-6 (hardback); ISBN 978-3-0365-4086-3 (PDF)https://doi.org/10.3390/books978-3-0365-4086-3 This book is a reprint of the Special Issue Heritage Patterns—Representative Models that was published in Heritage https://mdpi-res.com/bookfiles/book/5730/Heritage_PatternsRepresentative_Models.pdf?v1683028410 Съдържание Относно редактора …………………………………………. vii Предговор към „Образци на наследството—представителни модели“ ……………………. ix Втор Оливейра Градоустройството като градоустройствено наследство […]

  18 APRIL – INTERNATIONAL DAY FOR MONUMENTS AND SITIES Уважаеми колеги, Отправяме официална покана към Вас, за да отбележим заедно Международния ден за опазване на недвижимото културно наследство. Събитието ще се проведе на 18 април от 18 часа в “Централния дом на архитекта” на ул.”Кракра” 11, ет. 2 и е посветено на 100 годишнината от […]

  International Journal of Architectural Theory Международно списание за архитектурна теория Dear Readers, We wish you all the best for 2023! Identifications of Postmodern. Representations and Discourses is the title of our new issue, published at the turn of the year. The initial thesis of the booklet is: The phenomenon of postmodernism in architecture cannot be […]