НАЧАЛОТО НА НАУКАТА ЗА АРХИТЕКТУРНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ – ВИОЛЕ ЛЬО ДЮК
Виоле-льо-Дюк. Живот, дейност, творчество
Виден архитект, историк, археолог, реставратор, инженер, декоратор, художник – така ни се представя тази необикновена личност притежаваща несломима енергия, универсални знания, огромна ерудиция, жажда да търси и да гради. Творчеството на Виоле-льо-Дюк е оставило ярка следа в развитието на европейската наука и образование на XIX век. и не е загубило своята привлекателност до наши дни. И днес са актуални неговите произведения, посветени на практиката и теорията на строителството, архитектурата, бита и обичаите на Средновековието. За Виоле-льо-Дюк пишат като за велик мислител, културолог, “пророк на съвременната архитектура.” Не случайно през 1980 г. в Националната галерия в Париж, за да отбележат стогодишнината от смъртта на Виоле-льо-Дюк била подредена изложба. – Foucart В. Viollet-le-Duc, cent ans aprеs // Viollet-le-Duc [Catalogue de l’Exposition vies Galleries nationales du Grand Palais, IV fеvrier — 5 mai 1980,] Paris: Editions de la Reunion des musеes nationaux. 1980.
Трябва да се отбележи, че с тази изложба в Националната галерия за първи път е удостоен архитект, чиито документи за живота му са последвали изложбата не на кой да е, а на П. Пикасо.
Йожен Емануел Виоле-льо-Дюк е роден в семейство на високопоставен служител в Париж на 27 Януари 1814 г. През 1830 г. той завършва Бурбонския колеж като бакалавър. Продължавайки образованието си в студиото на известния парижки архитект Акиле Леклер, той започва да се интересува от средновековна архитектура.
През 1836-1837 г. за целите на самообразованието си той пътешества във Франция и Италия. Той измерва и скицира много паметници струващи му се забележителни. Изложбата от натрупаните графики привлича вниманието на света на изкуството към младия архитект. Забелязва го и знаменитият писател Проспер Мериме, по това време главен инспектор на Комисията за историческите паметници на Франция. През 1840 г., Мериме възлага на Виоле-льо-Дюк да възстанови църквата на Мадлен във Vézelay, която била пред рухване, след това той е поканен да възстанови параклиса на Saint-Chapelle в Париж. През 1844 г., с Jean-Baptiste Lasso (1807-1857) печели конкурса за възстановяване на катедралата Нотр Дам дьо Пари, и те получават поръчката за реставрация. Тази работа (1845-1864) била високо оценена и през 1846 г. Виоле-льо-Дюк е назначен за архитект на абатството на Сен-Дени близо до Париж, където им била възложена реставрацията на надгробни паметници. Съдбата облагодетелствала начинаещия архитект, който след като се докосва до шедьоврите и практически без сериозна конкуренция, става първооткривател на нови методи за реставрация на старинните сгради. Тази работа се превръща в дело на целия му живот.
През 1846 г. му доверяват реставрацията на базиликата на абатството Сен-Дени близо до Париж, а през 1849 г. – Катедралата в Амиен. Следващи ще бъдат крепостните стени на Каркасон, замъците на Пиерфонд, Куси, църквата в Пуаси, Каркасон, Семюр, Лан, Шалон сюр Марн, архиепископския дворец в Нарбон, кметството в Сент Антоан, портата на Сент-Aндре в град Отен.
Ако се добави разширението на една стара и строителството на три нови църкви в различни градове, изграждането на частни къщи в Париж, изготвянето на рисунки и чертежи за витражи и мебели, то размахът на извършеното от архитекта, като се вземе предвид факта, че възстановяването на някои сгради продължавало до 22-23 години, изглежда поразително или още по-точно, невероятно. Но се оказва, че това не е всичко. Виоле-льо-Дюк намирал време да пише книги и статии за историята на архитектурата, или на частни сгради, храмове или крепостни съоръжения, съчинения за старинните оръжия, бита и ежедневието, декорацията на старите сгради, техниката и конструкциите в строителството. При това той широко използвал материали от музеи, архиви, библиотеки, от своите пътувания и наблюдения.
Той прилагал методиката на точното археологическо описание на архитектурните детайли и старинни вещи с техните обмери и строго документални рисунки, което по това време било голяма новост. Документалните му чертежи били толкова задълбочени и подробни, че те в голямата си част се възпроизвеждат и в съвременните издания.
Эжен Эмманюэль Виолле-ле-Дюк. Осада и оборона крепостей. Двадцать два столетия осадного вооружения. М.: Центрполиграф, 2009 – http://historylib.org/historybooks/Ezhen-Emmanyuel-Violle-le-Dyuk_Osada-i-oborona-krepostey–Dvadtsat-dva-stoletiya-osadnogo-vooruzheniya/
———————————————————————————————————————————————————————–
Основни трудове на Виоле-льо-Дюк са (заглавия на творбите са преведени от френски): “Търковен речник на френската архитектура от XI-XVI век” ( 1854-1868, тук и нататък години на публикуване) в 10 тома; 6-томен “Тълковен речник на френската утвар от времето на Каролингите до епохата на Възраждането”(1858-1875); “Беседи за архитектурата” в два тома (1863-1872). В допълнение, той също пише редица популярни съчинения: “Разходка на художниците в Париж и околностите му” (1897), “История на човешкото обитаване от праисторически времена до наши дни” (1875), “Историята на един художник” (1879) и други, без да се споменава за огромния брой статии, публикувани от този автор в различни списания.
Да се върнем отново към биографията на станалия известен с годините Виоле-льо-Дюк. Продължавайки без да спира да провежда реставрационни работи, през 1853 г. той става главен инспектор на епархийските строежи във Франция. На негово подчинение са 80 постройки в 27 епархии. След 11 години по-късно, през 1874 г. той е обявен за волнодумец, предизвикал е критиката на духовенството и бил принуден да подаде оставка.
През 1864 г., Виоле-льо-Дюк е назначен за професор по история на изкуството и естетиката в Училището за изящни изкуства в Париж, където се опитва безуспешно да проведе реформа, но година по-късно напуща. Избухва Френско-пруската война и той отново е в центъра на събитията, по това време на военните събития. Били полезни неговите знания за древната фортификация.
През 1870 г., Виоле льо-Дюк участва в защитата на Париж като подполковник, инженер, поверено му е изграждането на укрепления. През 70-те години на ХIХ век се свързва с политическите борби. През 1874 г. по списъка на републиканците той е избран за член на общинския съвет на Париж. Активността му не пресъхва. През последните си години той завършва своя “Речник на френската утвар” и “История на човешкото жилище“, занимава се с географски проучвания, съставя карта на планинския масив Мон Блан, публикува редица популярни и просветителски книги. Смъртта го настига на 17-ти септември 1879 в Лозана, където се възстановява катедралата на града. Умира човекът, чиято слава прекосява границите на Франция. В Англия, Италия, Холандия, Белгия, Португалия, Австрия, САЩ Виоле-льо-Дюк е избран за почетен член на различни общества и академии. Сред наградите, които са му връчени най-важни са Орденът на Кавалера, офицера и командира на Почетния легион, Руският Орден на Станислав II степен със звезда.
Според художествените си възгледи Виоле-льо-Дюк принадлежи към направлението на френския романтизъм. С течение на годините, неговите възгледи се променят в посока на признаване, макар и критично и на други стилове и промени в изкуството. В неговите оценки и изявления отсъства догматизмът. Той високо цени готическата архитектура, но не по-ниско оценява и постройките на античния свят. Съоръженията от епохата на Средновековието привличат архитекта, защото той вижда в тях отчетливо функционално предназначение, което се изразява най-открито, справедливо, просто и демократично. Намирайки опора на стремежите си в Средновековието, Виоле-льо-Дюк обаче не идеализира старината и осъжда механичното заимстване на форми от старата архитектура. “Изучаването на миналото е необходимо, пише той, но при условие, че от него се извличат принципи, а не форми”. Архитектът се противопоставя на лъже-класическото направление в архитектура и грубия безвкусен разкош, насаждани от управляващите кръгове.
Той може би твърде ентусиазирано осъжда модата на еклектиката, но при това не е ретроград, разработвайки приложението в строителството на нови материали и нови конструкции. Някои от неговите проекти са предчувствие за появата на Модерн и по-късно – на конструктивизма. Съчетаването на науката и изкуството, инженера и архитекта, съюзът и единството на изкуството, архитектурата, освободена от влиянието на политиката – такива са били целите, провъзгласени от този истински реформатор и критик на XIX век.
Обобщавайки своите разсъждения, Виоле-льо-Дюк проникновено пише в своите “Беседи за архитектурата”: “Изкуството има своето детство, хранещо надежди за блестящо бъдещо развитие; то има и своята старост, винаги напомняща за това, което е било в миналото; истински варварско то става само тогава, когато се унижава, изменяйки на своите принципи или извращавайки ги … когато то не отразява повече нравите на народа, става излишно, превръща се в предмет на празно любопитство или лукс “– Виолле-ле-Дюк. Беседы об архитектуре / Перев. А. А. Сапожниковой под ред. А. Г. Габричевского. М.: Изд-во Всесоюзной академии архитектуры. 1937-1938, 2 тома.
В интерес на истината, ще отбележим, че творчеството на Виоле-льо-Дюк, особено методите на реставрация, предизвикват разнородни оценки. Трябва да изясним позицията на самия архитект, който отстоява принципа на пълното запазване на реставрирания обекта. През 1858 г. той пише: “Да се реставрира зданието не означава да се обнови, ремонтира или престрои наново; това означава – да се възстанови неговото завършено състояние, каквото то може и никога да не е имало до този момент”– Grodecki L. Violle-льо-Дюк Eugene Emmauel 1814-1879 // Encyclopaedia Universalis. Париж, 1988.Vol. 17.
Тази теза предполага няколко условия:
●Първо, възстановяването на паметника да е на базата на предварително проведени археологически и други изследвания;
● На второ място, трябва да се обезпечи трайност на сградата;
●Трето, използването на зданието за съвременни строителни цели е възможно, стига това да не изисква неговото изкривяване;
●Четвърто, следва да се съхранят всички предишни промени и преустройства, с изключение на тези, които влошат здравина на конструкцията.
Този подход към реставрацията е довел до това, че възстановените от Виоле льо-Дюк сгради действително изглеждали завършени и доста еднородни. В последствие методическите установки на архитекта били оспорени – реставраторите в редица случаи се отказвали на всяка цена да придават на древните структури “завършен вид”. Наистина, не всички липсващи части на сградата могат да бъдат достоверно възстановени. Експертите обаче се обединяват около факта, че независимо от излишните детайли и допълнения, Виоле-льо-Дюк е съумял да избегне сериозни концептуални и археологически грешки – Grodecki L. Violle-le-Duc Eugеne Emmauel 1814-1879 // Encyclopaedia Universalis. Paris, 1988.Vol. 17.
Той провежда основното дело на живота си толкова внимателно, както анализира културата на Средновековието – смислено, деликатно, с уважение по отношение на фактите и което е немаловажно, с определена предпазливост и сдържаност.
Трудовете на Виоле-льо-Дюк са показателни по отношение на общественото му положение. Той се е произнасял не само като специалист, преодолял бариерата между науката и практиката, но и като патриот на Франция, и на цяла Европа, защитник на световното културно наследство; като човек, който отстоява високите морални принципи на хуманизма и просвещението.
Ако не беше намесата на Виоле-льо-Дюк, към днешна дата бихме загубили много от най-ценните паметници на миналото. Архитектът е спасявал скулптури, слагал е порядък в руините, дори на най-безнадеждните сгради, укрепвал е техните стени и сводове, поставял е на предишните им места паднали орнаменти и архитектурни детайли.
По неговите чертежи ние придобиваме понятие за съоръжения, които са били унищожени по време на войните на XX век. Така, например, става със замъка Куси – Kusi Castle, разположен на 24 км от град Лана (Laon). Той е построен през 1225-1230г. като укрепена феодалена резиденция, заобиколен от стена с четири кръгли кули в ъглите. Петата жилищна кула – донжон е била най-голяма в света, с 31 м в диаметър и 60 м височина. Тази крепост е преустроена и разширена около 1400 от херцог Людовик Орлеански, брат на крал Карл VI. Пред донжона е имало укрепен двор, чиято площ била три пъти по голяма от площта на предишното съоръжение. В XVIII век замъкът е бил разрушен. През 1856-1866г. Виоле-льо-Дюк успява да спаси това, което все още е запазено. През март 1917 г. германските войски отстъпвайки, взривяват реставрираната сграда. Този вандализъм обяснили с аргумента, че донжонът бил уж “опасен” като наблюдателен пункт. Документация на замъка, създадена от Виоле-льо-Дюк – сега е най-доброто, което дава представа за унищожения шедьовър на средновековната европейска архитектура.
Извадка от: Эжен Эмануэль Виолле-ле-Дюк
Жизнь и развлечения в средние века
© Электронная библиотека RoyalLib.Com, 2010-2015.
http://royallib.com/book/violleledyuk_egenemanuel/gizn_i_razvlecheniya_a_srednie_veka.html
♦♦♦
Визия за Средновековието на Виоле льо Дюк – Замъкът Пиерфон
През 1393, Луи Орлеан, втори син на крал Чарлз V, построил крепост-резиденция в близост до гората на Компиен, северно от Париж, за да наблюдава търговския обмен между Фландрия и Бургундия – феодални владения на съперниците херцозите на Бургундия.
През 1616 г. крепостта е била демонтирана след обсадата на Луи XIII, и изпада в забвение.
През деветнадесети век, Наполеон Първи намира романтичните руини за интересни, и купува Pierrefonds през 1810 г., а Наполеон III през 1857 г. възлага възстановяването на замъка на архитекта Виоле льо Дюк.
През 1855 Виоле льо Дюк е възстановил Notre Dame, но точно Pierrefonds е мястото, където талантът му и архитектурната му визия са най-добре изразени, тук той преоткрива Средновековието като прилага принципа си
“да се реставрира една сграда, е не да се поддържа, нито да се ремонтира, или да се препострои, а да се възстанови паметника в състоянието, което никога не може да е съществувало в даден момент.”
по: Paris chronicle # 20 Pierrefonds castle
June 21, 2011 Berangere Lomont – http://pauldorpat.com/2011/06/page/2/
Viollet-le Duc ‘s vision of Middle Age
——————————————————————————————————————————————————————
Във връзка с темата виж още:
♦ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ – автор Щенков, А.С. – превод от руски
https://zheleva-martins.com/2015/07/05
♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
https://zheleva-martins.com/2015/05/28/
♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
https://zheleva-martins.com/2015/05/26/
♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
https://zheleva-martins.com/2015/05/22/
♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/
♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html
♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/
♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
https://zheleva-martins.com/2015/03/28/
♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/
♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/
♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
https://zheleva-martins.com/2014/12/14/
July 11, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Виоле льо Дюк; биография, трудове; методи и принципи на архитектурната реконструкция; визия за Средновековието; Пиерфон; · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
IN MEMORIAM
Днес се навършват 10 години, от както
проф. д-р. арх. Христо Анастасов (1913-2005) ни напусна.
Той бе високо образован, интелигентен и много ерудиран човек. Благодарна съм на съдбата, че ми даде шанса да го познавам, да работя под негово ръководство като млад учен, да обсъждам, коментирам и дискутирам с него, в една изключително толерантната и приятна атмосфера.
Ценя го като изследовател, като автор на монографии за Модернизма, като учител!
Ценя го за съветите, които ми е давал, за мислите, които е споделял, за всичко, което ми е помогнало и в моя път в науката.
Благодаря ти, учителю!
Поклон пред паметта ти!
July 10, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: В памет на проф.Христо Анастасов; · Posted in: Други, Събития, Текстове на български
ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ
Щенков А.С.
При формирането и обосноваването на своите теоретични концепции, съвременната реставрационна наука постоянно се обръща към историческия материал, стремейки се чрез опита на миналото да постигне методите на работа с паметниците на архитектурата.
И това е естествено, тъй като реставрацията на паметниците се отнася към тази област на дейност, в която методиката и основаващата се на нея теория до голяма степен се формират по пътя на „опита и грешката“.
В своето време критиката на романтичните реставрации, а по-късно широкото осъзнаване на дефектите на стилистическите възстановки, са способствали за прехода към нови теоретични концепции. Така постепенно се подготвяло установяването на съвременните принципи на реставрационната дейност, най-важните сред които – принципът на минималния обем на замени и допълнения в паметника, принципът на строгата обоснованост на каквито и да било възстановки (“реставрацията спира там, където започва хипотезата”– Международная хартия по консервации и реставрации исторических памятников и достопримечательных мест 1964 г. (“Венецианская хартия”), §9. – Публикация в сб.: Методика и практика сохранения памятников архитектуры. – М.: 1974, с. 124-127) и като следствие – принципът на приоритета на консервацията над реставрацията.
Не само при първоначалното обосноваване на тези принципи, но при постоянно срещащата се необходимост те да бъдат отново и отново потвърждавани и доказвани, теоретиците и практиците неизменно апелират към историческия опит, показвайки например, че увлечението от до-комплектоване в стила на паметника е предизвиквало критика още от страна на М. Дворжак (австрийски историк на изкуството) и К. Бойто (италиански архитект и инженер, известен художествен критик), а стремежът да се върне първоначалния вид на паметника довело до загубата на такива произведения на бароко и класицизма, като фасадата на църквата Санта-Бабила в Милано, камбанарията на катедралата на Борис и Глеб в Чернигов и др.
Оценявайки разпространения днес подход към осмисляне на историческия материал следва да се отбележи, че напълно правомерно е да се анализира опита от предишни реставрации, за да се извлече урок от резултатите на работата на нашите предшественици. При това, нашето съждение естествено се базира на съвременни критерии за оценка на реставрационната дейност. Такъв подход не затруднява и както вече бе казано, е достатъчно разпространен.
Значително по сложно е да се ориентираме в хода на еволюцията на реставрационните методи, в тези дълбоки причини, които са обуславяли произхождащите изменения на методиката. Тук вече са негодни съвременните оценки на творчеството на старите реставратори. Неправомерно е да се смятат нашите предшественици просто за неопитни в своето дело хора, само приближили се до постигане на тези принципи и тънкости в занаята, които владее съвременният майстор (макар че такава гледна точка е разпространена в специализираната литература). Не трябва да се изпуска предвид, че майсторът винаги се ръководи от социалната поръчка, която постоянно се мени, бидейки свързана с обществените представи за ценността на паметника. В следствие на това, майсторът от средновековието, ренесанса или архитектът-романтик от началото на миналия век, напълно професионално са се справяли с поръчката на своята епоха, но не са могли да ни предложат съвременни за нас прийоми, например фрагментарна реставрация на паметника. А ако се получавало нещо напомнящо на фрагментарна реставрация, то пораждащите причини в корена си се отличавали от тези, които днес предизвикват появата на този прийом.
Анализът на пораждащите причини на проектно-реставрационните решения в миналото на пръв поглед има твърде исторически интерес. Струва ни се, че най-голямата грозяща съвременната теория грешка в такъв анализ – това е причисляването към кохортата на единомишлениците, подписали през 1964г. Венецианската харта такива дейци от миналото, като император Майориан (IV в.) или архитект Веладье (нач. XIX в.). Мислим, обаче, че от историческото изследване може да се очаква повече. То трябва да помогне да се изясни в каква степен старите методи на реставрация са се изживели, а утвърдилите се днес могат да се смятат за универсални. В това, че подобни въпроси не са лишени от смисъл ни убеждава съвременната практика при работа с културното наследство.
В отечествената литература се отбелязва, че по различни причини в различните страни на Европа в следвоенните години е преминала вълна от цялостни възстановки на паметници, противоречащи на установилите се по това време принципи на отношение към наследството. Теоретиците са склонни да отнесат това към необикновените обстоятелства, предизвикали масови разрушения на паметници и изискващи приемането на извънредни мерки към възможно пълната ликвидация на нанесените от войната щети.
Последвалите десетилетия показват обаче, че идеите на цялостно възстановяване продължават да живеят в съзнанието не само на редовите граждани, но и а професионалистите. Това се отнася и за задграничната и за отечествена практика, в която началото на 80-те години се отбелязва със спорното пресъздаване на “Златните врати”♦ в Киев. Не са малко „новопостроените“ паметници през последните десетилетия във ФРГ, при това далеч не винаги свързани с разрушенията от военните години. Във всеки случай, през 70-те-80-те години там се възстановяват съоръжения , чието пресъздаване още през 50-те -60-те години едва ли от някого се е признавало за нужно. В. Пент не без скептицизъм отбелязва тенденцията към ширещото се, често не особено научно обосновано „строителство“ на паметници, в същото време категорично утвърждава, че максимата на Георг Дейос: „Консервация –да, реставрация – не“ (Реnt W, Spiele mit der Geschichte, – Der Architekt, 1982, N 3) – вече отдавна е загубила значението си.
Всичко това ни кара да мислим, че идеите в областта на отношението към архитектурното наследство се развиват не толкова просто, съвсем не така линейно, както бе прието да се мисли до неотдавна. Възможно е на съвременния етап да започнат да се осъзнават някакви нови аспекти на обществената ценност на паметниците, което води до изменения в принципите на охрана и възстановяване на наследството. Но с не по-малко основание може да се предположи, че някои ценностни критерии от миналите векове, които ни се е струвало, че са безследно изчезнали в миналото, в действителност, макар и в трансформиран вид, продължават да живеят в общественото съзнание и да влияят на теорията и практиката на реставрацията.
Такова предположение ни заставя с особено внимание да се вглеждаме в основните етапи на преминатия път в реставрацията, да се стараем по-добре да се ориентираме в мотивациите, предизвикващи появата на едни или други реставрационни решения. Важно е да се разбере, доколко различните гледни точки, традиционни и новаторски, са се заменяли една след друга или са съществували заедно, са си противоборствали, или са се синтезирали в конкретни реставрационни решения и теоретически подходи. Съществен се оказва въпросът за взаимовръзката и взаимозависимостта на позициите на реставраторите, поръчителите и различните кръгове на културната общественост. По-внимателно трябва да се разглежда и въпросът за това каква роля във формирането на представите за обществена ценност на паметника играят едни или други негови качества. В частност, може да се предположи, че връзката на съоръжението с определено историческо място или пък неговата иконография (т.е. типа на архитектурно-пространственото изграждане) са по-важни, по-самостоятелни характеристики на паметника, отколкото днес е прието да се смята. Значимостта на тези характеристики продължава да се отразява на приеманите реставраторски решения.
Очертаните по-горе позиции са залегнали в основата на историко-теоретичното изследване на развитието на родната реставрация на паметниците на архитектурата, предприето от колектив на сътрудници на ЦНИИТИА, обединение “Союзреставрация” и
Естонската инспекция по охрана на паметниците на културата.
В настоящия сборник са представени някои резултати от първия етап на работата. Смята се, че сега вече те позволяват до известна степен по новому да се погледне на методическите въпроси, вълнуващи днес специалистите в областта на теорията и практиката на реставрацията на паметниците на културата.
♦Забележка моя: “В 1982 г., к празднованию 1500-летия Киева, Золотые Ворота были полностью реконструированы, несмотря на то, что не сохранилось достоверных изображений или планов того, как они выглядели в древности”.
Златните врати в Киев преди и след реставрацията – 2008г.- https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D1%8B%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0_%28%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%29
———————————————
Първоизточник: ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ РЕСТАВРАЦИИ ПАМЯТНИКОВ АРХИТЕКТУРЫ. Сборник. Москва – 1986
Превод от руски – източник: http://art-con.ru/node/1162 Искусство реставрации – Социальный специализированный ресурс информационного содействия в сфере сохранения, консервации и реставрации материальных памятников культуры.
♦♦♦
Във връзка с темата виж още:
♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
https://zheleva-martins.com/2015/05/28/
♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
https://zheleva-martins.com/2015/05/26/
♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
https://zheleva-martins.com/2015/05/22/
♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/
♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html
♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/
♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
https://zheleva-martins.com/2015/03/28/
♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/
♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/
♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
https://zheleva-martins.com/2014/12/14/
July 5, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: история и теория на реставрацията на архитектурните паметници на културата; осмисляне на историчекия опит; превод от руски; Щенков А.С. · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български
СВОБОДНИЯТ ИЗБОР. Първите жени художнички 1878–1912
2 юли – 5 септември 2015 г.
Откриване 1 юли, сряда, 18.00 часа
Настоящата изложба е част от вече традиционните изследователските проекти на галерията и се фокусира върху един слабо проучен и оставащ до днес без отговор въпрос, засягащ историческия ход на българското изкуство, а именно – за мястото на жената творец в изложбения живот в страната в периода от Освобождението до Балканската война. Битува убеждението, че жената художник в този времеви отрязък е рядко явление, а появата й в общи изложби е изключение. И още – жената в света на изкуството според мнозина е била ограничавана, нещо повече – не й е даван достъп до художествено образование. Експозицията, подредена в залите на галерия „Васка Емануилова“, е опит за опровержение на подобни идеологеми, конституирани не през факти, а по предположения.
От десетилетия във фонд „Графика“ на Софийска градска художествена галерия се съхранява една рисунка от 1882 г., личността на чийто автор оставаше неизвестно. Тригодишната изследователска работа на екипа на проекта разкрива тази забравена личност, а в центъра на експозицията „СВОБОДНИЯТ ИЗБОР“ е именно разказът за нея – Олга Круша, която със своята рисунка се превръща в първата жена в България, дръзнала да се подпише като художник, изпреварвайки с две десетилетия Елисавета Консулова – Вазова и Елена Карамихайлова, сочени за първите български художнички. Олга Круша – дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, е родена през 1860 г. Получава образованието си Москва, където нейни учители по рисуване са представители на известен френски емигрантски художнически род. Завръщането й в родина в края на 80-те години на ХІХ в. е изпълнено с перипетии, а обществено-политическата ситуацията в страната я кара да се посвети на учителската мисия. С годините здравословното й състояние се влошава, а това я кара да се откаже от рисуването, като до нас ще достигне една единствена известна ни нейна рисунка, която респектира с майсторството си. Посетителите на изложбата ще имат шанса да се срещнат за първи път с нея, 133 години след нейното създаване.
В опит за обогатяване на разказа авторите на проекта осветяват творчеството на десетки художнички, които работят активно в периода на преход от ХІХ към ХХ в. и излагат свои творби в общите художествени изложби на Дружество за подкрепа на изкуството, по-късно прераснало в Дружество на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство“ и Съюз на южнославянските художници „Лада“. Интензивната работа с архивни документи ни връща знанието за множество жени художнички, чийто талант е увековечен в наследените от тях картини. „Възкресяват“ се фрагменти от творчеството на Панзи Браун (Хаджимишева), Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи (Хараламбиева). Всред тях са подредени произведения на вече утвърдените първи дами на българското изкуство като Анета Ходина, Анна Хен-Йосифова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова – Вазова.
Разказът обаче не спира до тук. Архивът на Национална художествена академия разкрива общо 160 имена на жени, получили своето художествено възпитание в ателиетата на Академията, като още петият студент вписан, в матрикуларните книги, е жена – Ариадна Драгоманова. От обучителния период на тези дами, а и от по-сетнешното им творчество е съхранено твърде малко, части от което също може да бъде видяно в експозицията. Сред тях са ранни рисунки на Елисавета Консулова – Вазова, живопис, скици и декоративни разработки на забравените днес Дона Илиева, Евлампия Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова, както и една скулптурна работа на Анна Машева, първата известна ни жена, майстор на тримерното пластично ваяние.
Разкриването на тези почти 200, отдавна забравени женски имена от историята на българското изкуство, както и експонирането на оцелелите частици творчество от тях, са повод за ревизия и преосмисляне на общите схващания за мястото на жената в художествения живот в страната в периода от 1878 до 1912 г. Подреденият разказ в образи в галерията е разказ за нейната еманципация, за нейния свободен избор, за нейния талант и творчески потенциал, разказ, които след периода на Първата световна война действително ще поеме по нов, твърде различен път, а отношението на „господстващите мъже“ към жените коренно ще се променя. Но до тогава… жената играе своя достойна роля на българската художествена сцена, при това посрещната положително от критиката.
Изказваме своята благодарност на всички организации, които ни партнираха в този почти четиригодишен изследователски труд: Държавна агенция „Архив“; Регионален държавен архив при Русе, Шумен, Варна, Бургас, Пловдив, Враца, Велико Търново, София; Национална художествена академия; Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; Столична библиотека; Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Национален литературен музей; Народен театър „Иван Вазов“; Архив при Национална художествена галерия; Архив при Софийска градска художествена галерия; ГРАО службите в Русе, София, Самоков, Пловдив, Варна, Велико Търново; Институт за изследване на изкуството при БАН; Научен архив при БАН; Съюз на българските художници; Архив при Българско национално радио; Съюз на архитектите в България; Национален институт за недвижимо културно наследство; Регионален исторически музей – Пазарджик, Самоков, Враца, Пловдив, Русе, Ловеч; Градска художествена галерия – Кюстендил, Пловдив, Разград, Хасково, Русе, Ямбол, Смолян, Плевен, Шумен, Велико Търново; Природо-математическа гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен; Църковно-исторически и архивен институт; Настоятелството на Девически манастир „Покров Богородичен“ при Самоков; Софийска света митрополия; Светия синод на Българската православна църква.
Персонално благодарим на проф. Иванка Гергова за уроците и търпеливостта, на Красимир Илиев за моралната подкрепа и съвети, на доц. Ружа Маринска за ценните напътствия и оказаната помощ, на Марина Попова за професионализма и предоставения ни безрезервно достъп за работа с редките и ценни книги на Столична библиотека.
В експозицията са включени произведения от Софийска градска художествена галерия; Национална художествена академия; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Народен театър „Иван Вазов“; ХГ Станислав Доспевски, Пазарджик; ХГ Владимир Димитров–Майстора, Кюстендил; ХГ Проф. Илия Петров, Разград; Частни колекции.
Изложбата се посвещава на Мария Йончева (1926–2014), жената, без чиято помощ едва ли някога щяхме да стигнем до тук.
June 26, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: изложба;Свободният избор Първите жени художнички; Галерия Васка Емануилова; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
СВОБОДНИЯТ ИЗБОР. Първите жени художнички 1878–1912
2 юли – 5 септември 2015 г. Откриване 1 юли, сряда, 18.00 часа
Настоящата изложба е част от вече традиционните изследователските проекти на галерията и се фокусира върху един слабо проучен и оставащ до днес без отговор въпрос, засягащ историческия ход на българското изкуство, а именно – за мястото на жената творец в изложбения живот в страната в периода от Освобождението до Балканската война. Битува убеждението, че жената художник в този времеви отрязък е рядко явление, а появата й в общи изложби е изключение. И още – жената в света на изкуството според мнозина е била ограничавана, нещо повече – не й е даван достъп до художествено образование. Експозицията, подредена в залите на галерия „Васка Емануилова“, е опит за опровержение на подобни идеологеми, конституирани не през факти, а по предположения. От десетилетия във фонд „Графика“ на Софийска градска художествена галерия се съхранява една рисунка от 1882 г., личността на чийто автор оставаше неизвестно. Тригодишната изследователска работа на екипа на проекта разкрива тази забравена личност, а в центъра на експозицията „СВОБОДНИЯТ ИЗБОР“ е именно разказът за нея – Олга Круша, която със своята рисунка се превръща в първата жена в България, дръзнала да се подпише като художник, изпреварвайки с две десетилетия Елисавета Консулова – Вазова и Елена Карамихайлова, сочени за първите български художнички. Олга Круша – дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, е родена през 1860 г. Получава образованието си Москва, където нейни учители по рисуване са представители на известен френски емигрантски художнически род. Завръщането й в родина в края на 80-те години на ХІХ в. е изпълнено с перипетии, а обществено-политическата ситуацията в страната я кара да се посвети на учителската мисия. С годините здравословното й състояние се влошава, а това я кара да се откаже от рисуването, като до нас ще достигне една единствена известна ни нейна рисунка, която респектира с майсторството си. Посетителите на изложбата ще имат шанса да се срещнат за първи път с нея, 133 години след нейното създаване. В опит за обогатяване на разказа авторите на проекта осветяват творчеството на десетки художнички, които работят активно в периода на преход от ХІХ към ХХ в. и излагат свои творби в общите художествени изложби на Дружество за подкрепа на изкуството, по-късно прераснало в Дружество на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство“ и Съюз на южнославянските художници „Лада“. Интензивната работа с архивни документи ни връща знанието за множество жени художнички, чийто талант е увековечен в наследените от тях картини. „Възкресяват“ се фрагменти от творчеството на Панзи Браун (Хаджимишева), Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи (Хараламбиева). Всред тях са подредени произведения на вече утвърдените първи дами на българското изкуство като Анета Ходина, Анна Хен-Йосифова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова – Вазова. Разказът обаче не спира до тук. Архивът на Национална художествена академия разкрива общо 160 имена на жени, получили своето художествено възпитание в ателиетата на Академията, като още петият студент вписан, в матрикуларните книги, е жена – Ариадна Драгоманова. От обучителния период на тези дами, а и от по-сетнешното им творчество е съхранено твърде малко, части от което също може да бъде видяно в експозицията. Сред тях са ранни рисунки на Елисавета Консулова – Вазова, живопис, скици и декоративни разработки на забравените днес Дона Илиева, Евлампия Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова, както и една скулптурна работа на Анна Машева, първата известна ни жена, майстор на тримерното пластично ваяние. Разкриването на тези почти 200, отдавна забравени женски имена от историята на българското изкуство, както и експонирането на оцелелите частици творчество от тях, са повод за ревизия и преосмисляне на общите схващания за мястото на жената в художествения живот в страната в периода от 1878 до 1912 г. Подреденият разказ в образи в галерията е разказ за нейната еманципация, за нейния свободен избор, за нейния талант и творчески потенциал, разказ, които след периода на Първата световна война действително ще поеме по нов, твърде различен път, а отношението на „господстващите мъже“ към жените коренно ще се променя. Но до тогава… жената играе своя достойна роля на българската художествена сцена, при това посрещната положително от критиката. Изказваме своята благодарност на всички организации, които ни партнираха в този почти четиригодишен изследователски труд: Държавна агенция „Архив“; Регионален държавен архив при Русе, Шумен, Варна, Бургас, Пловдив, Враца, Велико Търново, София; Национална художествена академия; Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; Столична библиотека; Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Национален литературен музей; Народен театър „Иван Вазов“; Архив при Национална художествена галерия; Архив при Софийска градска художествена галерия; ГРАО службите в Русе, София, Самоков, Пловдив, Варна, Велико Търново; Институт за изследване на изкуството при БАН; Научен архив при БАН; Съюз на българските художници; Архив при Българско национално радио; Съюз на архитектите в България; Национален институт за недвижимо културно наследство; Регионален исторически музей – Пазарджик, Самоков, Враца, Пловдив, Русе, Ловеч; Градска художествена галерия – Кюстендил, Пловдив, Разград, Хасково, Русе, Ямбол, Смолян, Плевен, Шумен, Велико Търново; Природо-математическа гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен; Църковно-исторически и архивен институт; Настоятелството на Девически манастир „Покров Богородичен“ при Самоков; Софийска света митрополия; Светия синод на Българската православна църква. Персонално благодарим на проф. Иванка Гергова за уроците и търпеливостта, на Красимир Илиев за моралната подкрепа и съвети, на доц. Ружа Маринска за ценните напътствия и оказаната помощ, на Марина Попова за професионализма и предоставения ни безрезервно достъп за работа с редките и ценни книги на Столична библиотека. В експозицията са включени произведения от Софийска градска художествена галерия; Национална художествена академия; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Народен театър „Иван Вазов“; ХГ Станислав Доспевски, Пазарджик; ХГ Владимир Димитров–Майстора, Кюстендил; ХГ Проф. Илия Петров, Разград; Частни колекции. Изложбата се посвещава на Мария Йончева (1926–2014), жената, без чиято помощ едва ли някога щяхме да стигнем до тук.
ИНФОРМАЦИЯ – Петър Димов PR на СГХГ
June 26, 2015
· admin · Comments Closed
Posted in: Актуална информация, Събития
АНОНСИ ANNOUNCES
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
София1000, ул. “Ген. Гурко” 1, т. 987 21 81, ф. 981 19 44 sghg@sghg.bg http://sghg.bg
ГОЛО ТЯЛО
Скулптура и рисунки от колекцията на СГХГ
17 юни 2015 – 12 юли 2015
Изложбата се посвещава на 110 – годишнина от рождението на известната скулпторка Васка Емануилова. Със собствения си естетически възглед и присъствие, тя достига до свой стилистически почерк, има своето значимо и достойно място в българската скулптура. Основна част от творчеството ѝ е свързана със важни постижения в областта на голото тяло. През целият си творчески път, близо шест десетилетия, тя се връща към тази вечна тема – човешкото тяло, най-изразително в своята голота. Васка Емануилова го открива за себе си и за нашето изкуство отново, по новому. За нея това е сюжет, който съдържа в себе си не само физическата достоверност на натурата, нито само формалните търсения, а нещо по-дълбоко, свързано с духа и живота.
През годините в колекцията на СГХГ са откупувани творби от различни периоди от този жанр и се е оформила интересна сбирка. В 1999 г. е представена изложбата „Голо тяло“, организирана в Градската галерия. В нея са показани множество живописни платна и няколко скулптури.
Настоящата изложба дава възможност на публиката да види голяма част от произведенията, отнесени към жанра „Голо тяло“, които се съхраняват във фонд „Скулптура“ и „Графика“ на СГХГ. Експозиция поставя акцент върху скулптурата и рисунката от периода между 30-те и 80-те години на миналия век. Това е активния творчески период на Васка Емануилова. Освен нейни творби, в експозицията са включени работи и на други български автори, част от които продължават да се вълнуват от жанра и до днес. Показани са над 80 творби – скулптура, рисунки, акварели и пастели от колекцията на галерията. Посетителите ще видят произведения на Любомир Далчев, Мара Георгиева, Николай Шмиргела, Галин Малакчиев , Павел Койчев, Томас Кочев, Спартак Дерменджиев, Пенчо Добрев, Емил Попов, Кирил Матеев, и др. А като своеобразен контрапункт, и в същото време като един паралелен и обогатяващ разказ, са представени рисунки на Греди Асса, Марко Бехар, Свилен Блажев , Георги Павлов – Павлето и др. Голяма част от показаните произведения бележат различните посоки и стилове, демонстрирайки разнообразните изразни възможности на пластичното изкуство.
Екип: Аделина Филева, Пламен В. Петров, Станислава Николова
1 Васка Емануилова На морския бряг, 1946 теракота, 119х46х75 СГХГ
Vaska Emanouilova On the Sea Coast, 1946 terracotta, 119x46x75 Sofia City Art Gallery
2.МАРКО БЕХАР /1914 – 1973/ ГОЛО ТЯЛО, 1968 туш, 31,5х24,4 см СГХГ
MARKO BEHAR /1914 – 1973/ NUDE, 1968 Indian ink, 31,5х24,4 cm Sofia City Art Gallery
3 ТОМАС КОЧЕВ /1940 – 1997/ ЦИКЪЛ ФИГУРИ IV молив, темпера, туш, 31,5×18,4 см СГХГ
THOMAS KOCHEV /1940 – 1997/FIGURES SERIES IV pencil, tempera, Indian ink, 31,5×18,4 сm Sofia City Art Gallery
4.ЛЮБЕН ДИМАНОВ, р. 1933 ЖЕНА В СВЕТЛО, 1983 колаж, молив, 65х53,5 см
————————————————————————————————————————————————————————-
Петър Димов PR на СГХГ
♦♦♦♦♦
Kongress “Europäische Kultur” / Conference “European Culture” / Congrès “Culture Européenne”
Ha llegado el momento para un nuevo intercambio de ideas sobre la cultura europea. Le invitamos a participar en el XIII Congreso “Cultura Europea”, que se celebrará en Cluj-Napoca del 29 al 31 de octubre de 2015. La convocatoria está abierta. Para obtener más información, visite http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/ .
The time for a new exchange of reflections on European Culture has come. You are invited to join the XIII Conference “European Culture”, which will be held in Cluj-Napoca from the 29th to the 31st of October 2015. The call for papers is now open. For more information, go to http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/ .
A sosit momentul pentru un nou schimb de idei cu privire la cultura europeană. Vă invităm să participaţi la a XIII-a Conferinţă “Cultura Europeană”, care va avea loc în Cluj-Napoca în perioada 29–31 octombrie 2015. Sesiunea de primire a lucrărilor este deschisă. Pentru mai multe informaţii, vizitați http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Le temps pour un nouvel échange de réflexions sur la culture européenne est arrivé. Vous êtes invités à participer à la XIIIème Conférence “Culture européenne”, qui aura lieu à Cluj-Napoca du 29 au 31 Octobre 2015. Envoyez vos dossiers de propositions dès aujourd’hui. Pour plus d’informations, consultez http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Die Zeit ist gekommen für einen neuen Gedankenaustausch zum Thema “Europäische Kultur”. Wir laden herzlich ein zum XIII. Kongress “Europäische Kultur”, der vom 29.-31. Oktober 2015 in Cluj-Napoca stattfinden wird. Beiträge können eingereicht werden. Weitere Informationen finden Sie unter http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
È arrivato il momento per un nuovo scambio di idee sulla cultura europea. Vi invitiamo a partecipare al XIII Congresso “Cultura Europea” che si terrà a Cluj-Napoca dal 29 al 31 ottobre 2015. È aperta la possibilità di presentare delle communicazioni. Per ulteriori informazione visitare il sito http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Chegou o momento para um novo intercâmbio de ideias sobre a cultura europeia. Convidamo-lo a participar no XIII Congresso “Cultura Europea”, que se celebrará em Cluj-Napoca de 29 a 31 de Outubro de 2015. La convocatória está aberta. Para obter mais informações visite http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Nadszedł czas na nową dyskusję dotyczącą kultury europejskiej. Zapraszamy do uczestnictwa w XIII Kongresie “Kultura Europejska”, który odbędzie się w Cluj-Napoca od 29 do 31 października 2015. Czekamy na nadsyłanie zgłoszeń. Więcej informacji można uzyskać na stronie internetowej http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
“Avrupa Kültürü” konusunda yeni bir fikir alışverişinin zamanı geldi! Sizleri 29-31 Ekim 2015 tarihinde Cluj-Napoca’da gerçekleşecek olan XII. “Avrupa Kültürü” kongresine davet ediyoruz. Kongreye bildirilerinizle başvurabilirsiniz. Ayrıntılı bilgiye http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/ adresinden ulaşabilirsiniz.
Ha arribat el moment per un nou intercanvi d’idees sobre la cultura europea. Li convidem a participar al XIII Congrés “Cultura Europea” que es celebrarà a Cluj-Napoca del 29 al 31 d’octubre de 2015. La convocatòria és oberta. Per tal d’obtenir més informació, vegeu el següent enllaç: http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Cordialmente
Enrique Banús
Nicolae Paun
Prof. Dr. Dr.h.c. Enrique Banús, M.A.
Cátedra Jean Monnet ad personam “Cultura Europea”
Director
Instituto de Estudios Europeos
Universidad de Piura
Prof. Dr. Nicolae Paun
Dean
Faculty for European Studies
Babes-Bolyai University Cluj-Napoca
June 17, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: изложба СГХГ;exhibition; Kongress "Europäische Kultur" / Conference "European Culture" / Congrès "Culture Européenne" ; Конгрес "Европейска култура" · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии
АНОНСИ ANNOUNCES
STUDENTS FOR CLASSICAL ARCHITECTURE
STUDENT DESIGN AWARDS
Students for Classical Architecture CU Denver announces the first international student design awards program for students interested in contemporary classical and traditional architecture, landscape architecture, urbanism, allied arts, craft, and representation. These annual awards celebrate the best work from the next generation of practitioners, establish a new international standard of quality for student work, and showcasing the breadth and depth of student interest and skill in traditional approaches to the conditions of the modern built environment.
Over the past three decades, a growing body of teachers, students, and practitioners in fields related to the built and designed environment have begun to look again at traditional means and methods of design, construction, craft and representation. They do so not to recreate the past, or for nostalgic purposes, but as a bold and visionary means of confronting the challenges of today’s built world and changing it for the better.
Today urban designers are looking to traditional cities, towns, and villages for lessons applicable to today. Landscape architects are digging deep into local traditions and formal techniques to design new parks, squares and gardens that resonate with people. Architects are learning from and using the deep knowledge of how to build well that is embedded in the world’s many diverse building traditions. Craftspersons are studying anew time-honored building arts and adapting them to today’s realities. Artists are studying the human form and narrative, representational art. In all of these creative fields there is a resurgence of interest in the traditional. These awards are designed to showcase the talented work of individuals in this emerging field, who offer a humane, durable, beautiful, socially just view of the future.
Browse this year’s submissions below or visit here to submit your entries by July 17, 2015. Winners will be announced here onAugust 7, 2015. See all categories below
http://www.scaawards.org/
♥♥♥
НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ
ДИМИТЪР КИРОВ
(1935 – 2008)
ЖИВОПИС – ВАРИАЦИИ
3 юни – 26 юли 2015 г.
Откриване на 3 юни (сряда) в 18.00 часа
пл. „Княз Александър I” № 1
Изложбата е посветена на 80-та годишнина от рождението на художника.
Димитър Киров, известен още като ДиКиро, е сред най-ярките фигури, променили облика на българското изкуство през 60-те години на ХХ век. В Пловдив, заедно с група свои колеги и съмишленици (Георги Божилов, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов), провокира наложените норми. Мощната експресивност на палитрата и четката, звучните и смели колоритни решения, съчетани в сложна фактура на живописната маса, стават своеобразна „запазена марка” на неговата живопис.
Картините в изложбата са от ателието на Димитър Киров, любезно предоставени от неговата съпруга балерината Русалия Кирова. Те дават представа както за широтата на тематичния и жанров обхват на художника, така и за предпочитанията му към пейзажа от Пловдив, Париж, Истанбул, към живописната интепретация на музиката, към света на балета. На тяхното разнообразие се дължи и името на изложбата.
♥♥♥
НЕМСКА РАБОТА
Марлен Андреев, Изабел Криг, Алекс Лебус, Саид Форуги, Франк Цицман
Куратор Марлен Андреев
06.06. – 27.06.2015 / Откриване: 05.06., петък, 18 ч.
Среща-разговор с куратора и художниците в 13 ч. в деня на откриването в галерия „Васка Емануилова”
Платформата за съвременно изкуство и млади автори на галерия „Васка Емануилова” – „Място за срещи Гост”, представя втората част от проект, започнал с изложбата „Българска работа” в пространството за изкуство geh8 в Дрезден през 2014 г. Настоящото събитие в София изследва възможните културни преводи на популярното словосъчетание чрез работите на художници от Германия. Оттам идва и заглавието на изложбата.
Изразът „българска работа” от десетилетия е свързан с народознанието и носи негативния оттенък на нещо недотам добре направено, любителско, дори невзрачно и незначително. За това негово значение говори и проф. Клаус Рот, който в неотдавнашните си изследвания върху всекидневния език на южноевропейските страни разглежда словосъчетанието от гледна точка на връзката и сравнението, които то предполага спрямо другите народи и културни пространства. Според него „българска работа” има противоположното внушение спрямо думата „чуждопоклонничество”, като дава израз не на националната гордост и отстояването на самобитността, но обратното – на дълбоко вкоренените национални комплекси и липсата на самочувствие. След проучване на младата българска художествена сцена през 2013 г. Марлен Андреев и Андре Обермюлер (geh8) решават да направят проект, който да покаже възможните съвременни значения на израза и да провери неговата актуалност. Изложбата „Българска работа”, състояла се през 2014 г. в Дрезден, е резултат от това. В нея участват предимно млади художници от български произход, голяма част от които пътуват непрекъснато, докато други въобще не живеят в страната. Това определя и промяната в начина, по който организаторите на събитието се отнасят към популярния израз. Освен дозата ирония, те разглеждат възможните му значения в условията на съвременната социална, културна и политическа ситуация на работна миграция, неустойчивост и глобален капитализъм, които по друг начин поставят проблемите за идентичността и променят традиционните представи.
Настоящата изложба „Немска работа” представлява продължение на този проект. В нея участват немски художници, които чрез работите си изследват възможните културни преводи на значението на популярното българско словосъчетание. Произведенията, представени в галерия „Васка Емануилова”, са фотографии, инсталации, обекти, скулптури, които се занимават с тази проблематика и изразяват отношението на авторите към представите за националност, принадлежност, традиция, включително и за изграждане на собствен образ в съвременността. Всички те имат за отправна точка езика, било то изследвайки самата реч или разглеждайки го във взаимоотношението му с предметния и образен свят. Работите откриват много повече допирни точки, отколкото раздалечавания между различните културни пространства.
Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.
За повече информация: Галерия Васка Емануилова (филиал на СГХГ) / бул. “Янко Сакъзов”, 15 / + 359 2 944 11 75, + 359 878 190 316 / vladiya_mihaylova@yahoo.com / www.veg.sghg.bg
——————————————————————————————————————————————————————–
♥♥♥
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
София 1000, ул. „ген. Йосиф В. Гурко” 1, т. 02 987-21-81, http://sghg.bg
ВНИМАНИЕ: ПРЯСНА БОЯ!
33-ма млади български живописци
10 юни – 6 септември 2015. Откриване: 10 юни, 18:00 ч.
Автори: Светозара Александрова, Нора Ампова, Искра Благоева, Стела Василева, Михаела Власева, Василена Ганковска, Станимир Генов, Димитър Генчев, Зоран Георгиев, Велислава Гечева, Антоанета Гълъбова, Елеонора Друмева, Ясен Згуровски, Кристина Иробалиева, Минко Йовчев, Елена Калудова, Калия Калъчева, Константин Костов, Иван Костолов, Рада Крачанова, Калина Мавродиева, Петър Минчев, Александър Петков, Любен Петров, Ангелика Радева, Нина Русева, Радоил Серафимов, Юлий Таков, Виолета Танова, Анжела Терзиева, Коста Тонев, Деян Янев, HR-Stamenov
Куратори: Мария Василева, Даниела Радева, Владия Михайлова
Изложбата представя разнообразните посоки в работата с живопис през последните години у нас. Тя включва някои от най-новите произведения на 33-ма автори, чиято средна възраст е 30 години.
Подобни мащабни прегледи на актуалното състояние на видове в съвременното изкуство имат принос не само за изследователската работа в музея, но предоставят и възможност за публиката да придобие цялостен поглед и впечатление относно това, което се случва на художествената сцена днес.
През последните десетина години се появиха няколко нови поколения живописци. Досега не е организирана голяма и представителна изложба на тяхното творчество, чрез която могат да се проследят промените в този вид изкуство.
Повечето автори са завършили Националната художествена академия, като някои имат образование по живопис и в чужбина. Това до известна степен дава отражение върху начина им на работа по отношение на почерк, послание и общо разбиране на същността на картината. Чрез изложбата можем да проследим влияния и опит, придобити от различни художествени тенденции в Европа и света, както и да разграничим индивидуалните почерци на авторите, независимо от културната среда, професионалния опит и образованието. Избраните художници имат разностранни методи на работа и различни интереси към разновидностите в съвременната живопис.
Изложбата представя нефигуративни и фигуративни картини, триизмерна живопис, живописна инсталация. Темите, концепциите или разказите варират от социалната проблематика през теми, засягащи самото изкуство, до интуитивно пресъздаване на мисли или емоции през живописния материал. В изкуството им се оглежда цялата активна визуална среда – градска архитектура, графити, движещи се и статични реклами, телевизия, кино, интернет.
Част от проекта е двуезичен цветен каталог от 96 страници с представяне на участниците в изложбата и с текстове на кураторите.
June 4, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: STUDENT DESIGN AWARDS; STUDENTS FOR CLASSICAL ARCHITECTURE; ИЗЛОЖБИ: НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ ДИМИТЪР КИРОВ; ГАЛЕРИЯ ВАСКА ЕМАНУИЛОВА - НЕМСКА РАБОТА; СГХГ - ВНИМАНИЕ: ПРЯСНА БОЯ · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици