THE VENICE CHARTER REVISITED ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ВЕНЕЦИАНСКАТА ХАРТА
The Venice Charter Revisited
Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
Edited by
Matthew Hardy
Cambridge Scholars Publishing
Copyright © 2008 by Matthew Hardy and contributors
ISBN (10): 1847186882, ISBN (13): 9781847186881
♥♥♥
EDITOR’S PREFACE
MATTHEW HARDY
Secretary, International Network for Traditional Building,
Architecture & Urbanism (INTBAU)
In early November 2006, INTBAU held its annual conference in Venice. The event, which had been some years in planning, set out to situate the 1964 Venice Charter (Appendix I) in the context of its times, to subject its text to a close reading, to examine the range of philosophies and architectural responses that characterised conservation before the Venice Charter, to hear contemporary case studies of the Venice Charter in use around the world in a variety of cultural contexts, and to draft a policy for reconstructions and for traditional architecture and urbanism in historic areas. The 64 chapters of this book present the results of this interrogation of the Venice Charter.
The Venice charter was a major step towards better conservation of traditional buildings and places. Drafted by delegates from places including Peru and Mexico, Tunisia, France and Italy, and finally written by two Belgians and an Italian, the Preamble of the Venice Charter emphasises that each country is responsible for applying the principles within the framework of its own culture and traditions, in “the full richness of their authenticity”.
The breadth of the consensus achieved remains impressive, and the Charter has since been of inestimable value in the conservation of cultural heritage the world over. It became the founding document of ICOMOS (the International Conference on Monuments and Sites), and was later adopted by UNESCO, (the United Nations Educational Scientific and Cultural organization). Today it provides the fundamental reference for conservation policy for the 191 UNESCO member states.
The Venice Charter followed a series of charters on conservation that appeared in the inter-war and post-war periods. In 1931, the First International Congress of Architects and Technicians of Historic Monuments was held in Athens. The Athens Charter produced at that event set out to proscribe the popular “integrative” restoration epitomised by the work of Viollet-le-Duc and his contemporaries, preferring instead an approach that respected each successive previous intervention, and encouraging a view of old buildings as “historical documents” in themselves. Viewed as such, historic buildings could be studied – and admired – but never copied, for fear of “falsifying” history. This modernist art-historical concept was promptly incorporated into the Italian Fascist’s Norme per il restauro dei monumenti of 1932, and inspired Le Corbusier to write a text on conservation following CIAM’s fourth congress in 1933.
Post-war reconstruction in the period 1945-1955 was nevertheless characterised by much reconstruction and by large-scale restorations of damaged cities in both eastern and western Europe, such as Warsaw, Gdansk, Blois and Vicenza. Concern at the scale of war damage prompted the Hague Convention of 1954, which produced the Convention for the Protection of Cultural Property in the Event of Armed Conflict, issued in 1956. A year later, a suggestion was made to update the Athens Charter, which resulted in the Second International Congress of Architects and Technicians of Historic Monuments, held in Venice in May 1964. The Venice Charter it produced reflects, in its 16 paragraphs, the political and cultural history of the tumultuous mid-20th century.
The post-war period has in recent years been subject to considerable historical research. We now know, for instance, that the West covertly funded cultural institutions with the aim of promoting Modernism – particularly abstract impressionism – to create a clear contrast with the Soviet bloc’s preference for social realism and traditional architecture. Modernism was presented as democratic and free, and traditional art as repressive and totalitarian. The effect was to polarise public taste and to distort the history of the period for a generation or more. This is the milieu that produced the Venice Charter.
The Charter’s insistence that buildings and settings be seen as historical documents that must not be “falsified” perhaps reflects the common post¬war modernist belief in the “end of history”. But in recent years the requirement of Article 9 of the Charter that new work “must be distinct from the architectural composition and must bear a contemporary stamp”
has been misused to justify contrasting modern additions, alterations and new buildings in historic places worldwide, and to validate modernist interventions in traditional buildings and places. In recent years, these misused clauses have become a crucial regulatory tool used in development control to block any form of traditional design. INTBAU sees this as an undesirable situation that privileges the voice of the trans¬national class of modernist architects and their multinational patrons over those of local peoples and traditional cultures. By contrast, INTBAU seeks to advance a pluralist view that would allow considerations of cultural continuity, tradition and collective memory to balance the Venice Charter’s requirement that buildings be treated as historic documents.
The essays in this book all take the Venice Charter as a point of reference. They examine the circumstances that led to its being written, who was involved in writing it, and how its principles were reflected in the many declarations, charters and conventions that followed. Others look at examples of how the Charter is used around the world, from places as diverse as Charleston, Lhasa, Bhopal, and Paris, and Italy, Norway, Nigeria and New Zealand. Some look at reconstruction, others at new buildings in historic cities, with a variety of successes and failures reported in detail. And some look back at how conservation was conceptualised and implemented before 1964. But overall, each reports in its own way on the latest ideas about history, heritage, monuments, modernism, conservation and tradition in a 21st century context.
Finally, INTBAU’s Venice Declaration on the Conservation of Monuments and Sites in the 21st Century (2007, Appendix II) sets out our views of how the Venice Charter can be interpreted to support traditional responses to historic buildings. We hope it will support the efforts of the many citizens, planners, architects and urbanists who seek to create new buildings in a more harmonious relationship with historic buildings and places. We seek not to replace the Venice Charter, but to offer an interpretation which supports traditional architecture and urbanism in historic places. I hope you will enjoy this book.
Редакторски предговор
на MATTHEW HARDY
Секретариат на Международна мрежа за традиционно строителство, архитектура и урбанизъм (INTBAU)
В началото на ноември 2006 г. INTBAU проведе своята годишна конференция във Венеция. Събитието, което беше от няколко години планирано, ситуира Венецианската харта от 1964 г. (Приложение I) в контекста на нейното време, за да подложи нейния текст на внимателен прочит, да разгледа обхвата на философията й и архитектурните отговори, които характеризират консервацията преди Венецианската харта, за да се чуят съвременни казуси на Венецианската харта в употребата й по целия свят в най-различни културни контексти, и да се изготви политика за реконструкция и за традиционната архитектура и урбанизъм в историческите райони. В 64 глави от книгата се представят резултатите от този анализ на Венецианската харта.
Венецианската харта е важна стъпка към по-добро съхраняване на традиционните сгради и места. Изготвен от делегати от места, включително и Перу и Мексико, Тунис, Франция и Италия, и най-накрая, написан от двама белгийци и един италианец, преамбюлът на Хартата от Венеция подчертава, че всяка страна е отговорна за прилагането на принципите в рамките на собствената си култура и традиции, в “пълното богатство на тяхната автентичност”.
Широчината на постигнатия консенсус, остава впечатляващ и Хартата оттогава е с неоценима стойност в областта на опазването на културното наследство по целия свят. Тя стана основополагащ документ на ИКОМОС (Международния комитет за паметниците на културата и забележителните места), а по-късно бе приета от ЮНЕСКО, (организацията за образование, наука и култура към Организацията на обединените нации ). Днес тя осигурява основен еталон за политиката за опазване на за 191 страни-членки на ЮНЕСКО.
Хартата от Венеция е последица от серия от харти за опазване, които се появиха в периода между двете световни войни и след тях. Първият международен конгрес на архитектите и техниците на историческите паметници се проведе през 1931 г. в Атина. Атинската харта, резултат от това събитие целеше да забрани популярното “интегративно” възстановяване, въплътено в трудовете на Виоле-льо-Дюк и неговите съвременници, давайки предимство вместо това на подход, който зачита всяка последователна предишна намеса, и насърчаването на анализа на старите сгради като “исторически документи” сами по себе си. Разгледани като такива, можем да изучаваме историческите сгради – да им се възхищаваме – но никога да не ги копираме, поради страха от “фалшифициране” на историята. Тази модернистка арт-историческа концепция беше веднага включена в италианските фашистки норми – Norme per il restauro dei monumenti от 1932 г., и вдъхнови Льо Корбюзие да напише текст за опазването след четвъртия конгрес на CIAM през 1933.
Следвоенното възстановяване в периода 1945-1955 въпреки това се характеризира с много реконструкция и мащабни възстановки на разрушените градове и в двете части – Източна и Западна Европа, като Варшава, Гданск, Блоа и Виченца. Загрижеността във връзка с мащаба на военните щети предизвика Хагската конвенция от 1954 г., която произведе конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, издадена през 1956 г. Година по-късно, бе направено едно предложение за актуализиране на Атинската харта, която доведе до Втория международен конгрес на архитектите и техниците на историческите паметници, състоял се във Венеция през май 1964 г. Хартата от Венеция, която той произведе, отразява в своите 16 точки, политическата и културна история на вълненията в среда на 20-ти век.
Следвоенният период през последните години е обект на значителни исторически изследвания. Ние вече знаем, например, че Западът тайно е финансирал културни институции, с цел насърчаване на модернизма – особено абстракт импресионизма – за да се създаде ясна разлика с предпочитания от съветския блок социален реализъм и традиционна архитектура. Модернизмът бе представен като демократичен и свободен, а традиционното изкуство като репресивно и тоталитарно. Ефектът беше да се поляризира обществения вкус и да се изкриви историята на периода, за едно или повече поколения. Това е средата, която произвежда Венецианската харта.
Настояването на Хартата, че сградите и средата трябва да се разглеждат като исторически документи, които не трябва да бъдат “фалшифицирани” може би отразява общата пост-модернистка вяра в “края на историята”. Но през последните години с изискването на член 9 от Хартата, че новото “трябва да е различно от съществуващата архитектурна композиция и трябва да носи съвременен печат” се злоупотребява, за да се оправдаят контрастиращите съвременни допълнения, промени и нови сгради в историческите места по целия свят, и да се валидират модернистичните интервенции в традиционните сгради и места. През последните години, тези злоупотребени клаузи са станали ключов регулаторен инструмент, използван в контрола на благоустройството за да се блокира всяка форма на традиционен дизайн. INTBAU вижда това като нежелана ситуация, която облагодетелства гласа на транснационалната класа на модернистичните архитекти и техните мултинационални покровители, за сметка на тези на местните народи и традиционните култури. В противовес, INTBAU цели да насърчава едно плуралистично виждане, което ще позволи съображенията за културна приемственост, традиция и колективна памет да балансират изискването на Хартата от Венеция, сградите да бъдат третирани като исторически документи.
Есетата в тази книга, вземат Венецианската харта като отправна точка. Те проучват обстоятелствата, които са довели до нейното написване, кой е участвал в нейното написване, и как нейните принципи са отразени в много декларации, харти и конвенции, които се последяват. Други разглеждат примери за това как Хартата се използва по целия свят, на места толкова разнообразни, като Charleston, Лхаса, Бопал, и Париж, и Италия, Норвегия, Нигерия и Нова Зеландия. Някои разглеждат реконструкцията, други – новите сгради в историческите градове, с разнообразието от успехи и неуспехи, отразено в детайли. А някои поглеждат назад към това как опазването беше концептуализирано и осъществено преди 1964 г. Но като цяло, всеки разглежда по свой собствен начин последните идеи за история, наследство, паметници, модернизъм, консервация и традиция в контекста на 21-ви век.
Накрая, Декларацията на INTBAU от Венеция за опазване на паметниците на културата и забележителните места в 21-ви век (2007 г., Приложение II) излага нашите възгледи за това как Венецианската харта може да се тълкува в подкрепа на традиционни взаимодействия с историческите сгради. Надяваме се, че ще подкрепим усилията на много граждани, проектанти, архитекти и урбанисти, които се стремят да създадат нови сгради в по-хармонични отношения с историческите сгради и места. Ние не целим подмяна на Венецианската харта, а предлагаме едно тълкуване, което поддържа традиционната архитектура и урбанизъм в историческите места. Надявам се, че ще се насладите на тази книга.
♥♥♥
Във връзка с темата виж още:
♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
https://zheleva-martins.com/2015/05/28/
♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
https://zheleva-martins.com/2015/05/26/
♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
https://zheleva-martins.com/2015/05/22/
♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/
♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html
♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/
♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
https://zheleva-martins.com/2015/03/28/
♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/
♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/
♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
https://zheleva-martins.com/2014/12/14/
June 2, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: VENICE CHARTER REVISITED; book; EDITOR’S PREFACE MATTHEW HARDY ; ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ВЕНЕЦИАНСКАТА ХАРТА; книга; предговор на редактора; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици
НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и местата (1993)
GUIDELINES ON EDUCATION AND TRAINING IN THE
CONSERVATION OF MONUMENTS, ENSEMBLES AND
SITES (1993) – http://www.icomos.org/charters/education-e.pdf
———————————————————————————————————————————————————————
Общото събрание на Международния комитет за паметниците на културата и забележителните места, ИКОМОС, заседаващо в Коломбо, Шри Ланка, на десетата сесия от 30 юли до 07 август 1993 г. реши:
♦Като се има предвид широтата на наследството, включващо в концепцията паметници, ансамбли и обекти;
♦Като се има предвид голямото разнообразие от дейности и процедури, необходими за опазването на ресурсите на това наследство, както и необходимостта от обща дисциплина за тяхното ръководство;
♦Признавайки, че много различни професии трябва да си сътрудничат в този процес, в рамките на общата дисциплина за опазване и изискването на подходящо образование и практика, като се гарантира добра комуникация и координирани действия в опазването;
♦Отбелязвайки Хартата от Венеция и съответната на ИКОМОС доктрина, както и необходимостта да се насочват институциите и органите, които участват в разработването на програми за обучение, както и подпомагането при определянето и изграждането на стандарти и критерии, подходящи за задоволяване на специфичните културни и технически изисквания на всяка общност или регион,
Приема следните насоки, и препоръчва те да бъдат разпространявани за информация сред съответните институции, организации и органи.
Целта на НАСОКИТЕ
1. Целта на този документ е да се насърчи създаването на стандарти и насоки за образование и обучение в областта на опазването на паметниците, архитектурните ансамбли и обекти, определени като културно наследство от Конвенцията за световното наследство от 1972 г. Те включват исторически сгради, исторически места и градове, археологически обекти, както и съдържанието в тях, както и исторически и културни ландшафти. Тяхното опазване е нашето настояще, и ще продължи да бъде въпрос на спешност.
ОПАЗВАНЕТО – КОНСЕРВАЦИЯТА
2. Опазването на културното наследство вече е признато за ситуирано в рамките на общата област – на околната среда и културно развитие. Стратегиите за устойчиво управление на развитието, отнасящи се до съхраняване на културното наследство, изискват интегриране на нагласите за опазване на наследството със съвременните икономически и социални цели, включително туризма.
3. Предмет на опазването е удължаването на живота на културното наследство и, при възможност, изясняване на неговите художествени и исторически послания, без загуба на неговите автентичност и значение. Опазването е културна, художествена, техническа и занаятчийска дейност, на основата на хуманистичните и научни изследвания, както и на систематичните изследвания. Опазването трябва да уважава културния контекст.
ОБРАЗОВАТЕЛНИ И ОБУЧИТЕЛНИ ПРОГРАМИ И КУРСОВЕ
4. Необходимо е да се разработи цялостен подход към нашето наследство на основата на културния плурализъм и разнообразие, респектирано от професионалисти, хора на художествените занаяти и администратори. Опазването изисква способността да се наблюдава, анализира и синтезира. Консерваторите трябва да имат гъвкав, но прагматичен подход, основан на културното съзнание, което трябва да проникне в цялата практическа работа, да имат подходящо образование и практика, точна преценка и чувство за съответствие и разбиране на нуждите на Общността. Много професионални и занаятчийски умения са въвлечени в тази интердисциплинарна дейност.
5. Консервационните работи следва да бъдат възложени само на лица, които са компетентни в тези специализирани дейности. Образованието и обучението за съхранението на наследството трябва да произвеждат редица специалисти, консерватори, охранители, които са в състояние да:
а) четат паметника, ансамбъла или местото и да определят неговото емоционално, културно и функционално значение;
б) да разберат историята и технологията на паметниците, ансамблите или местата, за да определят тяхната идентичност, плана за опазването им, и да интерпретират резултатите от това проучване;
в) да разберат създаването на паметника, ансамбъла или местото, съдържанието им и контекста, връзката с други сгради, градини или пейзажи;
г) да намират и усвояват всички налични източници на информация, свързана с паметника, ансамбъла или мястото, което се изследва;
д) да разбират и анализират поведението на паметниците, ансамблите и местата като сложни системи;
е) да диагностицират външните и вътрешните причини за разпада им, като основа за подходящо действие;
ж) да инспектират и да правят доклади, публикации, които са разбираеми за неспециалисти – читатели на паметниците, ансамблите или местата, илюстрирани с графични средства като скици, фотографии;
з) да знаят, разбират и прилагат конвенциите на ЮНЕСКО и препоръките, като на ИКОМОС и други признати харти, наредби и указания;
и) да правят балансирани решения, основани на споделени етични принципи, и да поемат отговорността за благополучието на културното наследство в дългосрочен план;
й) да признават, когато трябва да се потърси съвет и да определят областите, които се нуждаят от проучване, което да се направи от различни специалисти, например като стенните рисунки, скулптури и предмети с художествена и историческа стойност, и / или изследвания на материали и системи;
к) да дадат експертно мнение относно стратегиите за поддръжка, политиката за управление и политическата рамка за опазване на околната среда и опазване на паметници на културата и тяхното съдържание, както и местата на наследство;
л) да направят също достъпно и документирането на наследството.
м) да работят в мултидисциплинарни групи, използващи чисти методи;
н) да бъдат в състояние да работят с жителите, администраторите и проектантите за разрешаване на конфликти и да разработят стратегии за опазване съобразени с местните нужди, възможности и ресурси;
ЦЕЛИ НА КУРСОВЕТЕ
6. Необходимо е да се преподават знания и нагласи за опазване на наследството, както и подходи към всички онези, които могат да имат пряко или косвено влияние върху културни ценности.
7. Практиката на опазването е интердисциплинарна; От това следва, че курсовете също трябва да бъдат мултидисциплинарни. Специалисти, включително учени и специализирани занаятчии, които вече са получили нормално своята квалификация, ще се нуждаят от допълнително обучение, за да се превърнат в еколози на културата; Същото се отнася и за онези, които търсят да се действа компетентно в историческа среда.
8. Еколозите на наследството следва да гарантират, че всички занаятчии и служители, работещи на един паметник, ансамбъл или място зачитат тяхната значимост.
9. В курсовете трябва да бъде включено обучение за готовност при бедствия и за методите за смекчаване на увреждането на културни ценности, чрез засилване и подобряване на противопожарната защита и други мерки за сигурност.
10. Традиционните занаяти са ценен културен ресурс. Занаятчиите, вече със високото ниво на ръчни умения, следва да бъдат допълнително обучени за консервационна работа чрез инструкции за историята на техния занаят, исторически данни и практики, както и теорията за опазването и необходимостта от документацията. Много исторически умения ще трябва да бъдат регистрирани и съживени.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО
11. Възможни са много задоволителни методи за постигане на изискваното образование и обучение. Вариациите зависят от традициите и законодателството, както и от административния и икономически контекст на всяка културна област. Следва да се насърчава активно обмяната на идеи и мнения по нови подходи към образованието и обучението между националните институти и на международни нива. Колаборационна мрежа от частни лица и институции е от съществено значение за успеха на този обмен.
12. Обучението и повишаването на чувствителността към съхранението на наследството трябва да започне в училищата и да продължи в университетите и извън тях. Тези институции имат важна роля за повишаване на визуалната култура и културно съзнание – подобряване на способността за четене и разбиране на елементите на нашето културно наследство – и даване на културна подготовка, необходимите на кандидатите за специалисти образование и обучение. Практическото обучение в занаятчийската работа следва да бъде насърчавано.
13. Курсовете за продължаващо професионално развитие може да се разширят от началното образование до обучението на специалисти. Дългосрочните, и задочните курсове са ценен метод за напреднали и са полезни в големите населени места. Кратките курсове могат да разширят и популяризират нагласите, но не могат да преподават умения или да придават дълбоко разбиране за опазването. Те могат да помогнат за въвеждането на разбирането, понятията и техниките за консервация в управлението на застроената и естествената околна среда и обектите в нея.
14. Участниците в специализирани курсове трябва да бъдат с висок ценз на нормално и подходящо образование и обучение, както и с практически професионален опит. Специализираните курсове следва да бъдат мултидисциплинарни с основните предмети за всички участници, както и избираеми предмети за разширяване на капацитета и / или за запълване на празнините в предишното образование и обучение. За завършване на образованието и обучението на един специалист по опазване на наследството се препоръчва стаж, за да се получи съответен практически опит.
15. Всяка страна или регионална група следва да бъде насърчавана да развие най-малко един цялостно организиран институт за даване на образование и обучение специализирано в областта. Може да отнеме десетилетия, за да се създаде напълно завършен и компетентен орган за тези услуги по опазването на наследството. Следователно може да се изискват специални краткосрочни мерки, включително и внедряване на нови инициативи към съществуващите програми, за да се стигне до напълно развити нови програми. Следва да се насърчава националния, регионалния и международен обмен на преподаватели, експерти и студенти. Необходима е редовна оценка на програмите за обучение по опазване и консервация.
РЕСУРСИ
16. Ресурсите, необходими за предоставяне на специализирани курсове могат да включват например:
а) достатъчен брой участници на необходимото ниво, в идеалният случай в диапазона от 15 до 25 души;
б) координатор с достатъчна административна подкрепа, на пълно работно време
в) инструктори – лектори с теоретични познания и практически опит в опазването и преподавателски способности;
г) напълно оборудвани пространства за лекции, включително аудио-визуална техника, видео и т.н., студия, лаборатории, работилници, семинарни зали, както и офиси за персонала;
д) библиотека и документационен център, предоставящи референтни колекции, условия за координирани научни изследвания, както и достъп до компютърни информационни мрежи;
е) наличие на паметници, ансамбли и места на наследството в разумен радиус на достъп.
17. Консервацията зависи от документацията, адекватна за разбиране на паметниците, ансамблите или местата на наследството. Всяка страна трябва да има един институт за научни изследвания и архив за съхраняване на своето културно наследство с всички трудове по опазването, свързани с него. Курсът трябва да работи в рамките на отговорностите на идентифицирани и на национално ниво архиви.
18. Финансирането на таксите по преподаването и поддържането на обучението може да се нуждае от специални мерки аранжирани за участниците, които са в средата на кариерата си, тъй като те вече може да поемат и лични отговорности.
———————————————————————————————————————————————————————-
ДВА ДИПЛОМНИ ПРОЕКТА НА СТУДЕНТИ ОТ УАСГ И ВСУ – ВАРНА.
ДАЛИ ОТГОВАРЯТ НА ИЗИСКВАНИЯТА И НАСОКИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ ПО ОПАЗВАНЕ И КОНСЕРВАЦИЯ НА НАСЛЕДСТВОТО – ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.
May 28, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Докумен на ИКОМОС за насоки в образованието по опазване на наследн · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български
ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО – В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
Ето какво се казва в НАРЕДБА № Н-3 от 6.04.2011 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация, издадена от министъра на културата, обн., ДВ, бр. 32 от 19.04.2011 г., в сила от 19.04.2011 г.:
Чл. 2. (1) Консервацията и реставрацията на материални културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.
(2) Осъществяване на дейността по консервацията и реставрацията изисква специализирани познания в различни клонове на изкуствата, науката и техниката, като практикуването й представлява лична отговорност.
(3) Дейностите по консервация и реставрация на материални културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство (ЗКН).
(4) Консервацията и реставрацията в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции и други юридически лица се извършва от лицата по ал. 3.
До тук става ясно, че не всеки може да се занимава с консервация, реставрация, социализация и улесняване на възприемането на материалните и културни ценности, а само онези лица, които са вписани регистъра; става ясно още, че те носят лична отговорност за специализираната си дейност.
Не става ясно обаче, каква е „личната отговорност“ – а тя, според нас, трябва да е обвързана с наказателни мерки, с Наказателния кодекс. Не може да се борави с милиони, а да не се носи регламентирана законово отговорност за резултата.
Вторият пункт от Наредбата, на който акцентираме е РЕГИСТЪРЪТ:
Чл. 3. (1) Регистърът по чл. 1, т. 1 се води в Министерството на културата от длъжностни лица, оправомощени от министъра на културата.
(2) Регистърът се публикува на интернет страницата на Министерството на културата.
Опитайте се да намерите този така наречен ПУБЛИЧЕН Регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация, за да видите конкретно онези, които са компетентни и носят лична отговорност за делата си. След публикуването на този пост, бях коригирана от арх.Татяна Атанасова. Благодарна съм и, защото ми посочи линк за въпросният регистър: http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=471&t=0&z=0. Макар че той представлява просто един списък.
А би следвало по списъка, по компетенциите, по опита, по специализацията, всички инвеститори, общински ръководства, възнамеряващи да участват в конкурси, подготвящи проекти и т.н. да могат да изберат най-подходящите за случая експерти –проектанти.
В момента набирането на колективи става по пътя на познанства, препоръки, приятелски връзки и тем подобни начини.
Третият пункт от Наредбата, който касае въпроса „КОЙ ИМА ПРАВО да се занимава с тази дейност“.
Условия за вписване в регистъра
Чл. 4. (1) В регистъра се вписват лица, които извършват дейности по консервация и реставрация във всички области на материалното културно наследство и притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по:
1. специалност в съответната област на консервация и реставрация по ал. 2 и имат две години професионална практика;
2. друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация и имат две години професионална практика в същата област.
(2) Областите на дейност по консервация и реставрация са свързани с опазването на следните културни ценности:
1. архитектурно-строителни, археологически, парково-градинско изкуство, селищни структури и територии, както и етнографски с тези характеристики;
2. произведения на изящните и приложните изкуства, както и археологически, писмени и книжовни, етнографски и други с тези характеристики;
3. технически съоръжения, механизми и други подобни предмети, както и етнографски с тези характеристики.
В Закона за културното наследство този въпрос е регламентиран така:
Чл. 164. (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност в областта на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област;
2. (нова – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност “Архитектура” със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност “Архитектура” и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство;
3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и имат най-малко 5 години професионален опит в същата област.
(3) Лица, които не отговарят на изискването за професионална практика, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.
(4) Консервация и реставрация в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите материални условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 165, ал. 1.
Чл. 165. (1) В Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
(2) При подаване на искане за регистрация се прилагат и документи относно обстоятелствата по чл. 164, ал. 2, определени с наредбата по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В едномесечен срок от получаване на искането министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице разпорежда вписване в регистъра или отказва да извърши регистрация, ако лицето не отговаря на условията по чл. 164, ал. 2. На вписаното в регистъра лице се издава удостоверение за регистрация.
Първо, специалност консервация и реставрация на материални културно-исторически ценности в нашите архитектурни висши учебни заведения няма.
Във ВСУ „Черноризец Храбър“ Варна от преди една година – от учебната 2013/2014г е открита магистърска програма по „Опазване на културното наследство“;
Във ВСУ „Любен Каравелов“ София от преди една година – от учебната 2013/2014г е открита магистърска програма по „Опазване на недвижимото архитектурно наследство“;
В УАСГ има дисциплина „Опазване на архитектурното наследство“, има курс „Реставрация на архитектурните паметници“. РЕГЛАМЕНТИРАНА В СТРАНАТА НИ СПЕЦИАЛНОСТ „КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА МАТЕРИАЛНИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ“ НЯМА.
Следователно, би следвало да се разчита за вписване в регистъра като ръководители на екипи за консервация и реставрация лица с дългогодишен опит, вече специализирали се в практиката именно в тази дейност архитекти; както и на образовали се в чужбина по същата специалност.
Второ, „три годишен опит“ или „5 годишен опит“ на практика не означава нищо – измерва времето, но не и същността – нужна е обща картина на реалните действия – например, конкретен списък с брой и вид на реставрираните или консервирани обекти от лицето, кандидатстващо за вписване в Регистъра, за периода през последните пет години; изследвания и публикации свързани с тези обекти; оценка за резултатите от тази дейност, от съответните експертни съвети.
Създават се условия в регистъра да попадат лица без нужната квалификация в областта на реставрацията и консервацията, както и без нужния опит в това направление. Пагубното е, че нанесените щети върху културното наследство са невъзвратими.
За сведение, МОСВ има дългогодишен опит – от 1998г., при лицензирането на експерти за Екологични оценки и ОВОС, както и за съставяне и пддържане на публичен регистър за лицата – експерти; Съществуват и „Изисквания към експертите по ЕО и ОВОС“. Предвидени са мерки за контрол, за отнемане на лицензите/удостоверенията на експертите при определени в изискванията условия.
Според нас, опитът в областта на опазването на околната среда може успешно да се приложи и в областа на опазването на културното наследство и специално при реконструкцията и реставрацията на материални ценности.
Във връзка с темата виж още:
♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/
♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html
♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/
♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе” https://zheleva-martins.com/2015/03/28/
♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА https://www.academia.edu/9768842/
♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/
♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
https://zheleva-martins.com/2014/12/14/
May 26, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: неудачи при консервация и реставрация; законодателство · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА НАУКАТА, КУЛТУРАТА И ПИСМЕННОСТТА НИ!
May 24, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Поздравление за празника на славянската култура и писменост · Posted in: Други, Събития, Фотографии
The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
Paperback – February 1, 2011
by Matthew Hardy (Author, Editor)
1 customer review
Cambridge Scholars Publishing
ISBN-13: 978-1443826662 ISBN-10: 1443826669 Edition: New edition
This book first published 2008
This title is presented with a foreword by HRH The Prince of Wales. The Venice Charter of 1964 was a major step towards better conservation of traditional buildings and places. It has since become the founding document of ICOMOS, the organisation for professionals in conservation. However, the requirement of clause 9 that new work ‘must be distinct from the architectural composition and must bear a contemporary stamp’, has been misused to justify clashing new buildings in old places around the world. The results have attracted condemnation by citizens from Sydney to St Petersburg and beyond, and have prompted UNESCO to reconsider the issue of new buildings in historic urban landscapes. “The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century” is a timely look at how planning has gone wrong, why it needs to be fixed, and how we can heal the mistakes of the past within the spirit of the Venice Charter. With over 700 pages and with more than 350 black and white photographs and diagrams, and including the full text of the Venice Charter and the INTBAU Venice Declaration – which seeks to guide development in historic areas to a more harmonious relationship with its surroundings – these 64 essays on new buildings in old places provide an authoritative source on heritage and planning in a diverse and rapidly developing world.
Тази книга е представена с предговор от Негово Кралско Височество Принцът на Уелс. Венецианската харта от 1964 беше важна стъпка към по-добро опазване на културното наследство – традиционните сгради и исторически места. Тя се превърна във фундаментален документ за основаване на ИКОМОС, организацията на професионалистите в областта на опазването на наследството. Въпреки това, изискването на клауза 9 от Хартата, че новото при съприкосновение със старото “трябва да е различно и да носи печата на новото време”, е злоупотреба, целяща да оправдае сблъсъка на новите сгради със старите сгради и културно-историческите места по света. Резултатите от тази дейност в тази книга са подложени на обсъждане и критика от страна на участници от Сидни до Санкт Петербург и предизвикват ЮНЕСКО да преразгледа въпроса за новите сгради, разполагащи се в историческите градски пейзажи. “Ревизиране на Венецианската харта: Модернизъм, консервация и традиция в 21-ви век” е навременна книга, в която разглеждаме къде планирането не е наред, защо тя трябва да се поправи, и как можем да излекуваме грешките от миналото в духа на Венецианската Харта. С над 700 страници и с повече от 350 черно-бели фотографии и диаграми, и включително пълния текст на Венецианската харта и Венецианската декларация, INTBAU има за цел да насочи развитието в историческите райони към по-хармонични отношения с контекста – това са 64 есета за нови сгради в контекста на старите места, които осигуряват авторитетен източник за работата и планирането по наследството, в един разнообразен и бързо развиващ се свят.
May 22, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: 2011 by Matthew Hardy (Author, 2011г., book; The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century; Paperback – February 1, Editor);"Ревизиране на Венецианската харта: Модернизъм, консервация и традиция в 21-ви век"- книга · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици
ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
Това е римската крепост Состра до с. Ломец, Троянско, чиято реконструкция е с проектант
арх. Галя Пировска (НИНКН)
“Фокус: Как гледате на прояви като нощното шоу „Искри от вечността” на римската крепост и каква е световната практика?
Иван Христов: Световната практика е именно такава. В редица европейски държави, където има старини от римско време, се правят цели възстановки на римски военни лагери. Така съвременните европейци може да се облекат в римски доспехи, да пренощуват в римска военна палатка, да се хранят в керамични съдове, които са копия на антични съдове. Това е едно връщане в миналото, едно докосване до доста емоционалното европейско антично минало, което е много ценно. Защото, забързани в нашето ежедневие, ние забравяме корените си. Подобни спектакли са много полезни особено за подрастващите – ученици, студенти. Те имат педагогическа цел – да се събужда интересът към миналото на родния край и на страната. Това шоу ще се провежда за втори път, то се организира от колегите от Музея на занаятите, които натрупаха опит през изминалите години. Добре е за обекта, той не е застрашен от подобни неща, напротив. Очаквам повече от 500 души да посетят обекта на 23 септември вечерта. Всеки, който види нещо подобно, може да разкаже на близки и приятели и така – да се засили интересът. Разчитам и на вашите колеги също да отразят проявата. Това ще бъде едно много приятно откриване на археологическия сезон, които разкопки са много трудоемки и ще продължат през целия октомври. На много места в България вече се правят подобни неща, и в Свищов, и в Стара Загора. Не случайно от Свищов пристига една театрална група, облечена в римски доспехи. Всички, които се интересуват от античното ни минало, са добре дошли край Состра. А пък на следващия ден в Троян продължават интересни културни прояви, свързани с празника на сливата – традиционния плод, който е дарявал троянци, а и не само тях, с една вълшебна напитка, която се досещате каква е.” – Из: Гл. ас. д-р Иван Христов: Археологическата експедиция на крепостта Состра ще проучва най-ранната история на кастела, 23 Септември 2011 | 16:00 | Агенция “Фокус” – http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/18798/
“На фона на крепостните стени публиката ще наблюдава дефиле с антични ризници и накити, както и изпълнения на популярната трупа “Първа тракийска кохорта” – Свищов. Тя пресъздава военните умения на римските войници и културата на Римската империя. Крепостта ще грейне в светлина. Огнени водопади, жертвеници, римски свещи, комети и стрели са част от множеството изненади, които ще може да се наблюдават. Состра ще възкръсне, представяйки ни мигове от вечността си. Крепостта Состра е сред най-добре запазените римски укрепени военни лагери в провинция Долна Мизия. НИМ прави там редовни археологически разкопки от 2002 г., със сътрудничеството на колеги от Националния археологически институт с музей към БАН.” – Из “Римската крепост Состра възкръсва в нощно шоу” – http://www.monitor.bg/article?id=307715, 20 Септември, 2011
—————————————————————————————————————————————————————–
Представиха проекта „Абритус – мистика и реалност“ ,
http://bnr.bg/shumen/post/100320840/predstaviha-proekta-abritus—mistika-i-realnost от 30.03.12
Проектът „Абритус – мистика и реалност“ бе представен вчера пред обществеността на Разград. Той се осъществява по оперативна програма „Регионално развитие“ и е на стойност 6 219 051 лв. Срокът за изпълнение е 24 месеца. Ръководителят на проекта инж. Любомир Цонев подчерта, че основната цел е превръщането на археологическия резерват в значима атракция, която да привлече още по-голям туристически поток. Ще бъде извършена консервация, реставриване и експониране основно на шест обекта – крепостната стена, с възстановяване на две от кулите в оригиналния им вид, банско помещение до вила „Урбана“, християнския култов комплекс с двете базилики, жилищна сграда, изграждане на малък амфитеатър, преустройство на съществуваща сграда в интерактивен музей на два етажа с експозиции на откритите находки, мултимедийна експозиция, три зали тематични експозиции и анимации и детска интерактивна зала, реконструкция на паркинга и др. Всеки турист ще може да се превъплъти в ролята на древен жител на крепостта, ще бъде подготвен и спектакъл за последната битка на император Траян Деций, както и филми за живота през античността.
———————————————————————————————————————————————————————
Реставрацията на късноантичния римски град Нове край Свищов е по проект на арх.Иво Петров, група “ГРАД””
Проектът “Нове – сърцето на легиона” е финансиран от европейската оперативна програма “Регионално развитие”, а община Свищов осигурява 299 000 лв. от стойността на проекта – 6 милиона лева.
Срокът за изпълнение е 24 месеца, съобщи зам.- кметът на общината Пламен Александров.
Ще бъде извършена и консервация, реставрация и експониране на проучени архитектурни археологически находки. Проектът включва възстановка на Светилището на знамената и щаба на Трети Италийски легион.
Предвидена е сцена на открито за възстановки на римския военен бит.
В Свищов се надяват, че реставрацията на античния град ще повиши туристическия потенциал на региона и интереса към Фестивала на античното наследство “Орел на Дунав”, който се провежда от шест години.
През тази година форумът ще се състои в две части – през месеците май и септември. В рамките на фестивала римската крепост “Нове” става арена на маршове на легиони, гладиаторски битки, варварски нашествия, борби и състезания с участието на над 200 реенактори (възстановчици) от цяла Европа…..Руините на римският град Нове (Novae) са разположени на 4 км източно от Свищов. През 45 г. сл. Хр. на това място възниква военен лагер, в който е настанен първоначално Осми Августов легион, а през 69 г. идва Първи Италийски легион, който остава там до края на античността..” – Из: http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/restavrirat-antichniia-grad-nove-5497971
“Приключиха строително-монтажните работи по проекта „Нове – сърцето на легиона. Социализация и експониране на римски военен лагер и късноантичен град Нове – 1 етап”. 6 милиона лева бяха усвоени по проекта, който е най-големият засега на дунавската община, финансиран с европари. Официалното откриване на комплекса се предвижда да се състои на 17 май, когато ще се проведе осмото издание на Фестивала на античното наследство „Орел на Дунава”. Начинанието се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”. Дейностите по проекта стартираха през март 2012 година, а строително-монтажните работи започнаха през април 2013 година” – http://svishtov-info.net/news/22281
——————————————————————————————————————————————————————-
————————————————————————————————————————————————————–
По думите му, развиването на модерен туризъм е важна стъпка към по-висок стандарт на живот в града, по-добра работна среда и просперитет на региона.
Освен консервирането на античните останки е развита и туристическата инфраструктура към комплекса, с възможност за достъп на хора с увреждания, обособени алеи и места за паркиране, отчитат от Община Стара Загора.” – В:
Проектът “Превръщане на културно-исторически паметници от античния период на Стара Загора в туристическа атракция” е разработен от екип с ръководител арх. Бисер Хантов и водещи проектанти арх. Регина Томалевска и арх. Петкана Бакалова. Археологическите проучвания са извършени от Димитър Янков и негови колеги от Регионалния исторически музей.
По проект„Подобряване на туристическа атракция – Средновековна крепост “Кракра Пернишки” в Перник и свързаната с нея инфраструктура”, с общ одобрен бюджет по проекта 4 211 219 BGN е реставрирана крепостта “КраКра.
“На 19 септември perniknews.com публикува информацията, че проектът за Крепостта “Кракра” е разработван и развиван от арх. Михаил Михайлов – тогава зам.-кмет на Община Перник (в момента областен управител). Според него е съществувал проект, в който са били заложени естествени материали за доизграждането на крепостта. Това става ясно и от пресконференцията на кмета Росица Янакиева при обявяването на проекта през март, според която в реставрацията на крепост “Кракра” ще бъде използвано желязо, а кулата ще бъде изградена от камък. В началото на април става ясно, че стените на крепостта на Кракра Пернишки ще бъдат вдигнати от стъкло и винкел, а с камъни ще се изгради напълно само кулата. Стените щели да се надграждат с модерни материали, за да личи докъде са автентичните останки. “Такива са новите изисквания на Европейския съюз и проектът е напълно съобразен с тях”, казва тогава кметът на Перник Росица Янакиева, цитирана от vestnikpriatel.com.
Първоначалният проект е бил отхвърлен от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Причината за това е, че всеки културен паметник, който ще подлежи на реставрация, трябва да бъде изследван предварително, за да се докаже как е изглеждал в първоначалния си вид. А проведените изследвания на крепостта от въпросния институт сочели, че в основата си тя не е била изградена от твърд материал, а от тухли. Това не е позволило надграждането й с камък, тъй като би довело до срутването и, и би загубило автентичността й. „На базата на това решение трябваше да изготвим нов проект, като възможностите за материали бяха стъкло, метал и това, което виждате в момента. Отхвърлихме идеята за реставрация от стъкло, тъй като нямаше да успеем да се вместим в бюджета, а и не изключваме все пак евентуална проява на вандализъм. Взехме възможно най-доброто решение от предоставените ни алтернативи, тъй като използвахме олекотен материал, който вечер създава светлинен ефект”, коментира арх. Михайлов. …- виж: http://citybuild.bg/news/kritikuvat-restavratziiata/23925
Проектант на одобреният от НИНКН проект е арх. Янко Петров
May 20, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: реконструкции, реставрации и анимации на археологически обекти; проекти и проектанти; границите на добрия вкус или липсата на професионализъм; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
АНОНСИ ANNOUNCES CALL FOR PAPERS ПОКАНИ ЗА ДОКЛАДИ
14th International DOCOMOMO Conference
ADAPTIVE RE-USE
The Modern Movement Towards the Future
Lisbon, Portugal
1-12 September 2016
Website: www.docomomo2016.com
In pursuit of the mission of docomomo, as updated in the Eindhoven-Seoul Statement 2014, the theme of the 14th International docomomo Conference will be Adaptive Reuse. The Modern Movement Towards the Future: The aim is to promote the conservation and (re)use of buildings and sites of the Modern Movement, to foster and disseminate the development of appropriate techniques and methods of conservation and (re)use, and to explore and develop new ideas for the future of a sustainable built environment, based on the past experiences of the Modern Movement.
The Modern Movement has demonstrated its long term legitimacy, as a concept endowed with an extraordinary longevity. Relating technology, form and social commitment to one another, through an optimistic faith in progress, modern architects sought to attain new heights of functionality and flexibility in use. The challenge for today is how to deal with this modern legacy in relation to the continuously changing context of the current times, including physical, economic and functional changes, as well as fast-moving socio-cultural, political and scientific contextual values.
Preserving the architectural heritage of the 20th century requires us to take account both of the opportunity and the duty to reuse buildings which have lost their original function, which are physically and/or technically obsolete, and which no longer meet today’s ever-more demanding standards. Such matters as the demand for material and technology reuse and for spatial and functional transformations, and the updating of regulations concerning fire, seismic stability, user safety, energy efficiency and environmental comfort legislation, are all part of the contemporary agenda. This inevitably highlights the question of the value of the existing built fabric, which can be a strong resource that calls for our attention in terms of social, economic and environmental sustainability.
In its pursuit of the task of conserving and rebuilding, docomomo must itself be modern and sustainable in order to continue to fulfil the Modern Movement’s social and collective project, as modernity and sustainability are part of the primary nature of Modern Movement project itself. In our view, the Modern Movement still carries on today and into the future, as an ever-present social, spatial and technological project engaged with the community, constantly engaging with the challenge of creating a better place to live.
Contributions are invited to put together under discussion themes such as the interrelationship of modernity and modern heritage, economy and energy saving, the social mission of architecture and the responsibility of architects towards the future. These themes are intended to be discussed both as MoMo concepts, to be analysed chiefly through documentation, and as contemporary modern interventions, to be debated in accordance with the needs and conditions of today. As a multidisciplinary platform, this conference aims to investigate a cross-section of subjects that are raised by the challenge of preserving, renovating and transforming the Modern Movement legacy worldwide, alongside with the complex background of today’s changing times. In the end, the goal is to achieve a pluricultural comparison of standards and practices for intervention on 20th century heritage.
CALL FOR SESSIONS
docomomo International is pleased to invite you to take part in the 14th International docomomo Conference that will take place in Lisbon, Portugal, from the 6th to 9th September 2016, under the theme Adaptive Re-use. The Modern Movement Towards the Future.
In order to increase transnational and interdisciplinary multicultural approaches to the study of the Modern Movement and promote the exchange of plural and worldwide knowledge, session proposals are welcome until 28 June 2015. On 31 July chairs will be notified regarding acceptance of their session and will receive further instructions. The call for abstracts will follow.
docomomo International encourages the submission of session proposals in as comparative and interdisciplinary a form as possible. To give the opportunity to discuss Modern Movement architecture, design and planning at different scales, from a holistic point of view, proposal submissions dealing with the following related sub-themes are encouraged:
1) Landscapes, 2) Cities, 3) Public Spaces, 4) Complexes, 5) Buildings, 6) Construction and Technology, 7) Interior Design and Furniture and 8) Theory.
Please submit your session by sending the Session Proposal Form by June 28, 2015 to docomomo2016@gmail.com.
http://www.docomomo2016.com/#!call-for-sessions/c3r3
——————————————————————————————————————————————————————-
Kongress “Europäische Kultur” / Conference “European Culture” / Congrès “Culture Européenne”
Ha llegado el momento para un nuevo intercambio de ideas sobre la cultura europea. Le invitamos a participar en el XIII Congreso “Cultura Europea”, que se celebrará en Cluj-Napoca del 29 al 31 de octubre de 2015. La convocatoria está abierta. Para obtener más información, visite http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/ .
The time for a new exchange of reflections on European Culture has come. You are invited to join the XIII Conference “European Culture”, which will be held in Cluj-Napoca from the 29th to the 31st of October 2015. The call for papers is now open. For more information, go to http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/ .
A sosit momentul pentru un nou schimb de idei cu privire la cultura europeană. Vă invităm să participaţi la a XIII-a Conferinţă “Cultura Europeană”, care va avea loc în Cluj-Napoca în perioada 29–31 octombrie 2015. Sesiunea de primire a lucrărilor este deschisă. Pentru mai multe informaţii, vizitați http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Le temps pour un nouvel échange de réflexions sur la culture européenne est arrivé. Vous êtes invités à participer à la XIIIème Conférence “Culture européenne”, qui aura lieu à Cluj-Napoca du 29 au 31 Octobre 2015. Envoyez vos dossiers de propositions dès aujourd’hui. Pour plus d’informations, consultez http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Die Zeit ist gekommen für einen neuen Gedankenaustausch zum Thema “Europäische Kultur”. Wir laden herzlich ein zum XIII. Kongress “Europäische Kultur”, der vom 29.-31. Oktober 2015 in Cluj-Napoca stattfinden wird. Beiträge können eingereicht werden. Weitere Informationen finden Sie unter http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
È arrivato il momento per un nuovo scambio di idee sulla cultura europea. Vi invitiamo a partecipare al XIII Congresso “Cultura Europea” che si terrà a Cluj-Napoca dal 29 al 31 ottobre 2015. È aperta la possibilità di presentare delle communicazioni. Per ulteriori informazione visitare il sito http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Chegou o momento para um novo intercâmbio de ideias sobre a cultura europeia. Convidamo-lo a participar no XIII Congresso “Cultura Europea”, que se celebrará em Cluj-Napoca de 29 a 31 de Outubro de 2015. La convocatória está aberta. Para obter mais informações visite http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Nadszedł czas na nową dyskusję dotyczącą kultury europejskiej. Zapraszamy do uczestnictwa w XIII Kongresie “Kultura Europejska”, który odbędzie się w Cluj-Napoca od 29 do 31 października 2015. Czekamy na nadsyłanie zgłoszeń. Więcej informacji można uzyskać na stronie internetowej http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
“Avrupa Kültürü” konusunda yeni bir fikir alışverişinin zamanı geldi! Sizleri 29-31 Ekim 2015 tarihinde Cluj-Napoca’da gerçekleşecek olan XII. “Avrupa Kültürü” kongresine davet ediyoruz. Kongreye bildirilerinizle başvurabilirsiniz. Ayrıntılı bilgiye http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/ adresinden ulaşabilirsiniz.
Ha arribat el moment per un nou intercanvi d’idees sobre la cultura europea. Li convidem a participar al XIII Congrés “Cultura Europea” que es celebrarà a Cluj-Napoca del 29 al 31 d’octubre de 2015. La convocatòria és oberta. Per tal d’obtenir més informació, vegeu el següent enllaç: http://euro.ubbcluj.ro/europeanculture/
Prof. Dr. Dr.h.c. Enrique Banús, M.A.
Cátedra Jean Monnet ad personam “Cultura Europea”
Director Instituto de Estudios Europeos Universidad de Piura
Prof. Dr. Nicolae Paun Dean Faculty for European Studies
Babes-Bolyai University Cluj-Napoca
——————————————————————————————————————————————————————
Newsletter W|C|B
Please scroll down for the English version.
Пожалуйста, прокрутите вниз для русской версии.
Liebe Leserinnen und Leser,
wir mochten Sie mit diesem Newsletter auf den Callfor Abstracts zum Heft 34 hinweisen, das Ende 2015 erscheinen wird. Es wurde uns freuen, wenn Sie den Call auch an Ihre Kolleginnen und Kollegen weiterleiten wurden.
Heft 34: Zwischen Architektur und Landschaftsarchitektur
Auf den ersten Blick konnen Wohnhauser, Parks, Museen, Brucken, Ein- kaufsstraBen, Platze und Garten mehr oder weniger klar als „Gebaude” oder „Freiraum”, als „Architektur” oder „Landschaftsarchitektur” aus- gemacht werden. Das spiegelt sich bis heute auch in den Bezeichnungen des Berufs, der Berufsverbande und der Studiengange wider. Schaut man sich allerdings Architektur und Landschaftsarchitektur genauer an, ist es manchmal schwierig, sie einem Gebaude- oder Freiraumtyp zuzuordnen. Typen scheinen in Bewegung zu geraten, sodass sich vielleicht auch be- griffliche Fixierungen lockern mussen, ohne das Feld des „Architektoni- schen” zu verlassen. Solche Architekturen werden sichtbar beispielsweise in Form von Schwellen, Hybriden, Mimesen, Inseln, Klammern oder der- gleichen. Wolkenkuckucksheim sucht fur das Heft 34 Zwischen Architek- tur und Landschaftsarchitektur Aufsatze, die sich diesem Thema widmen. Das Heft wird von Sebastian Feldhusen und Ute Poerschke kuratiert.
http://cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfp_heft_34.pdf
Heft 33: Theorie der Technik in Architektur und Stadtebau
„Du kannst nicht Beides haben, die Technik und die Kunst“, behauptet Adolf Behne kuhn. Die Behauptung ist kuhn, da das Vermogen zur Technik eine Grundbestimmung des Menschen ist. Doch wir wollen „jenes Eng- gebundene, jenes Beschrankte und Bruchstuckhafte” der Technik (Ernst Cassirer) gerade auch in der Architektur uberwinden. Das Heft 33 zur Theorie der Technik in Architektur und Stadtebau stellt sich dieser ver-
meintlichen Dichotomie von antiker Philosophie bis zur Medienfassade in 21 Artikeln und auf uber 300 Seiten. Das Heft wurde von Ute Poerschke und Oliver Schurer kuratiert.
www.cloud-cuckoo.net/de/hefte/aktuelles-heft/
Beste GruBe von Wolkenkuckucksheim
Eduard Fuhr, Jorg Gleiter, Ute Poerschke und Sebastian Feldhusen
Dear Friends of Cloud-Cuckoo-Land,
With this newsletter, we would like to make you aware of the new Call for Abstracts for Issue 34, Between Architecture and Landscape Architecture. The targeted publication date is December 2015. We would much appreciate if you forwarded this newsletter to your colleagues and potential contributors.
Issue 34: Between Architecture and Landscape Architecture
On first glance, apartment blocks, museums, shopping malls, bridges, parks, squares and gardens can be identified as either “buildings” or “open space,” either “architecture” or “landscape architecture.” This identifica¬tion is reflected in the nomenclature of the professions, the professional associations, and the academic programs. However, taking a closer look at individual projects, such classifications become more complex and the line between architecture and landscape architecture becomes blurred; pro¬jects turn out to be neither pure building nor pure open space. These clas¬sifications have become less black and white and, as a consequence, con¬ceptual determinations must loosen while remaining within the realm of the „architectonic.“ Such works of architecture could manifest themselves, for example, as thresholds, hybrids, mimeses, islands, and clamps, among others. Cloud-Cuckoo-Land invites authors to submit contributions that reflect on this topic. The issue Between Architecture and Landscape Ar¬chitecture is curated by Sebastian Feldhusen and Ute Poerschke.
http://cloud-cuckoo.net/fileadmin/issues_en/cfp_issue_34.pdf
Issue 33: Theorizing Technology in Architecture and Urbanism
“You cannot have both technics and art,” is a radical claim by Adolf Beh- ne. It is radical because technological processing is an intrinsic human at¬tribute – as is artistic creation. Architecture in particular has strived to overcome the “narrow, limited and fragmentary character” of technology (Ernst Cassirer). The issue 33 “Theorizing Technology in Architecture and Urbanism” addresses this alleged dichotomy through contributions ran¬ging from early philosophy to media fagades. The issue consists of 21 artic¬les on 317 pages and is curated by Ute Poerschke and Oliver Schurer.
http://cloud-cuckoo.net/en/issues/current-issue/
Best wishes from Cloud-Cuckoo-Land
Eduard Fuhr, Jorg Gleiter, Ute Poerschke, and Sebastian Feldhusen
Дорогие друзья журнала Воздушный замок!
Мы приглашаем вас присилать аннотации статей для 34 випуска журнала, тема которого – «Между архитектурой и ландшафтной архитектурой». Предполагаемая дата публикации – декабрь 2015 года. Мы будем признательны за вашу помощь в рассылке данного письма вашим коллегам и другим потенциальнмм авторам.
Выпуск № 34: Между архитектурой и ландшафтной архитектурой
На первый взгляд, жилые и музейные комплекси, торгово- развлекательние площадки, мосты, парки, площади и сади можно отнести и к строениям, и к откритим пространствам, и к ландшафтной архитектуре. Соответствующие понятия закреплени в номенклатурных документах специалистов, профессиональних ассоциаций и учебных программах образовательних учреждений. Если же обратить пристальное внимание на авторские проекти, классификация оказывается более сложной и граница между архитектурой и ландшафтной архитектурой полностью размывается: то, что представлено в проектах, нельзя полностью отнести к постройкам или открытым пространствам. Классификация перестала бить жесткой и, как следствие, появилась необходимость расширить граници концептуальных определений, оставаясь при этом в предметной области архитектури. Архитектурными объектами, которые можно рассматривать в рамках предлагаемой теми, могут бить, например, входние пространства, гибриди, мимезиси, острова, соединяющие пространства объекти и так далее. «Воздушний замок» приглашает авторов присилать работи, касающиеся данной теми. Редактори випуска «Между архитектурой и ландшафтной архитектурой» – Себастьян Фельдхузен и Уте Поершки.
http://cloud-cuckoo.net/fileadmin/issues_ru/cfp_issue_ru_34.pdf
Выпуск № 33: Теория технологии в архитектуре и урбанизме
Адольф Бене однажди заметил: «Невозможно сочетать и технику, и искусство». Это утверждение кажется слишком безапелляционним, так как человек расположен к технологиям ровно так же, как и к искусству. Архитектура, в частности, всегда питалась вийти за рамки своего «ограниченного, фрагментарного характера», присущего технологии Эрнст Кассиер). Випуск #33 “Теория технологии в архитектуре и урбанизме” посвящается Этой предполагаемой дихотомии и представляет работи, посвященние широкому кругу проблем, от ранней философии до современних фасадов, содержащих в себе элементи медиа. На 317 страницах випуска представлена 21 статья. Редактори випуска – Ютэ Поэршке и Оливер Шурер.
http://cloud-cuckoo.net/ru/vypuski/tekushchii-vypusk/
С наилучшими пожеланиями, Журнал Воздушньй замок Эдуард Фюр, Йорг Гляйтер, Уте Поершки и Себастьян Фельдхузен
May 18, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Call for Abstracts: Wolkenkuckucksheim ;Cloud-Cuckoo-Land; Журнал Воздушньй замок; Kongress "Europäische Kultur" / Conference "European Culture" / Congrès "Culture Européenne"; 14th International DOCO · Posted in: Актуална информация, Други, Лекционни курсове, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици, Учебни пособия