Заха Хадид получи “Стърлинг” (Stirling prize)

 

Преди една седмица Заха Хадид получи “Стърлинг” (Stirling prize) – най-голямата архитектурна награда на Великобритания, присъждана от Кралския институт на британските архитекти (RIBA), за своя проект за сградата на Националния музей на изкуствата на ХХI век на Италия в Рим – MAXXI (Museo nazionale delle arti del XXI secolo).

Това признание е доста изстрадано, защото Хадид печели първата награда за същия проект в международен конкурс още преди 11 години – 1999 г. Междувременно през този период тя стана първата жена – носител на Прицкерова награда (Pritzker Architecture Prize) през 2004 и се превърна в една от най-ярките архитектурни звезди в целия свят.

 Стърлинговата награда се връчва от 1996 г. от Кралския институт на британските архитекти (Royal Institute of British Architects, RIBA) на онзи архитект, който е успял да сътвори „сграда, представляваща забележително явление в британската архитектура за изминалата година”. Лауреатът трябва да е член на RIBA, но сградата може да бъде разположена и извън пределите на Великобритания. Наградата е придружена от премия на стойност £20000.

„Голяма чест е за мен да получа тази награда, защото е на името на Джим Стърлинг (Jim Stirling), който бе велик архитект и ни учеше как да се справяме със сложните ситуации на един ранен етап” – казва Хадид при връчването на наградата.

МАХХІ в Рим бе открит през м. май тази година. Това е музей, който се състои от две направления – «MAXXI Art» и «MAXXI Architecture», където трябва да се събират, съхраняват, изучават и популяризират ценни произведения на съвременното изкуство и архитектура.

МАХХІ е замислен да представя днешните артистични изяви, които най-вероятно утре ще станат културно наследство. Музеят е проектиран да бъде не само място за изложби на произведения на изкуството и архитектурата. Той е призван да обединява в едно освен традиционните и много други функции; наред с предоставянето на  изложбени площи и постоянни колекции, той трябва да бъде изследователски център, да бъде място за работни срещи, да съдържа конферентни, лекторски и кино- зали, пространства за концерти и пърформанси, помещения за архитектурен, фотографски и видео-архив, библиотека, книжарница, ателиета; всичко това, за да може да приюти съвременното многоезичие на дизайна, модата, киното, да стане място за диалог между архитектурата и дизайна, където неговата културна мисия ще бъде да инспирира трите ключови понятия – иновации, мулти – култура и интердисциплинарност.

Като обем това е най-голямото творение на Хадид, от всички проектирани от нея до сега. Обтекаемата, “флуидна”  бетонна постройка има площ от 27,000 квадратни метра. За основа на сградата служи казарменият комплекс Монтело, чиято фасада остава главна, там е разположен парадният вход на МАХХІ. Това е една класическа фасада, която е обърната към «Виа Гуидо Рени» («Via Guido Reni”). Архитектът трябва да умее да съедини в едно старото с новото, смята Хадид – та нали Рим е градът, който се слави преди всичко с културните си паметници. Скулптурата на италианския художник Джино де Доминичис (Gino De Dominicis), представляваща 24 метров човешки скелет лежи до главния вход на музея.

Бетонният обем на музея създава алюзия за многослойност, подобно на напластяваната културна стратиграфия на Вечния град, където всяко ново се надгражда над старото.

21 000 м2 от вътрешното пространство е затворено от преминаващите един в друг бетонни обеми, напомнящи в план на застинали потоци от лава. Те също са свързани с пространството на града – пешеходните пътеки, съединяващи околните квартали, свободно протичат под конзолните еркери на горните етажи на сградата; стените на първия етаж, в по-голямата си част остъклени, стъклен е и покривът, което позволява максималното използване на естественото осветление на изложбените зали.

Вътрешното пространство е организирано около двуетажен атриум, съединяващ залите за постоянна експозиция и временните изложби, както и аудиторията, вестибюла, кафенето и книжарницата. Разположените там преходи и стълби – които са като пресичащи се черни ленти, контрастират с белите бетонни стени.

Изложбеното пространство е решено неутрално, без да се отвлича вниманието от експонатите.

Според идейния замисъл на Заха Хадид, стените на музея са оцветени в бяло, а стълбите между етажите – в черно. Естественото осветление на вътрешното пространство струи от остъклените от пода до тавана площи, през които посетителите на музея могат също да наблюдават и околния пейзаж. «Светлината в Рим е фантастична» – казва Хадид и решава да изпълни с естествена светлина интериорите на музея, което според нея предоставя възможността на кураторите повече свобода за формиране на експозиците.

В сбирката на музея вече влизат повече от 300 творби на съвременни художници, включително от ХХ век, като Енди Уорхол (Andy Warhol), архиви на Карло Скарпа, Алдо Роси, Пиерлуиджи Нерви, проекти на Тойо Ито, Джанкарло ди Карло, голяма сбирка от архитектурни фотографии…

Критиците са на мнение обаче, че главен експонат на музея е самото здание, и че пред него бледнее всяко произведение на изкуството.

Източници на информация:

http://www.zaha-hadid.com/cultural/maxxi

http://www.fondazionemaxxi.it/

http://www.fondazionemaxxi.it/it/news/maxxi-vince-stirling-price

http://www.artdaily.com/index.asp?int_sec=2&int_new=41441

http://artinvestment.ru/temp/cache/20100531_skeleton.jpg

October 10, 2010 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Дискусии, Текстове на български, Фотографии