ПОЗДРАВЛЕНИЯ
Поздравления за колегата, съавтора и приятеля арх. Юлий Фърков, който участвува в конкурса на в. “Арх & Арт форум” и на церемония, проведена на 9 март 2011 г. в Централния дом на архитекта, бе номиниран за „Архитект на годината за 2010г.” в категория „Съхранено архитектурно наследство” за Епископска базилика в Сандански!
Пожелаваме му здраве и удовлетворение от това което върши на полза роду!
Източници: http://www.arch-art-bg.com/ ; http://www.skyscrapercity.com
March 11, 2011
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Архитект на годината, културно наследство, награда, поздравления · Posted in: Актуална информация, Други, Събития, Текстове на български
КАЛЕНДАРЕН ПЛАН
На лекциите по “Формообразуване”
за летен семестър на учебната 2010/2011 година
| Дата | Тема на лекцията |
| 21.02 – 25.02.2011 | Въведение. Значение и цели на дисциплината „Формообразуване”. Понятие за система, структура, конструкция и форма. Същност на формообразуването. Формообразуването в системата на другите науки. |
| 28.02 – 04.03.2011 | Характеристика на симетрията като основна категория на науката за формообразуването. Видове симетрия – симетрия на крайните фигури и симетрия на безкрайността; симетрия в равнината; симетрия в пространството. |
| 07.03 – 11.03.2011 | Земното притегляне и симетрията. Понятие за дисиметрия и асиметрия. Видове симетрия: билатерална симетрия; радиално-лъчева симетрия, криволинейна симетрия, цветна симетрия и други видове симетрия. Симетрия на подобието. |
| 14.03 – 18.03.2011 | Ритъмът като категория на формообразуването. Паралели със симетрията; видове ритъм – ритъм на дискретността; ритъм на непрекъснатостта; регулярен и нерегулярен ритъм. |
| 21.03 – 25.03.2011 | Описание и моделиране на формите. Паралели със симетрията. Геометрично и алгебрично описание.Модели и моделиране. |
| 28.03 – 01.04.2011 | Класификация и систематизация на формите и пространствата. Типологизиране по формален признак в различните науки. Прототипи на всеобща типология на формите. |
| 04.08 – 08.04.2011 | Конкретни класификации и систематизации на основата на симетрията. Класификация и систематизация на формите – индивидуми. Класификация и систематизация на средите – пространства. |
| 11.04 – 15.04.2011 | Формообразуването като процес на организация. Системи, структури и конструкции. Систематизиране, структуриране и конструиране на формата. |
| 18.04 – 22.04.2011 | Закономерности при конструиране на формите. Основни формообразуващи фактори. |
| 25.04 – 29.04.2011 | Великденска Ваканция |
| 02.05 – 06.05.2011 | Формообразуване и формообразуващи фактори в неживата природа |
| 09.05 – 13.05.2011 | Генезис на формотворчеството при животните и човека. Закономерности и механизми за генериране на формите. Начини на конструиране на формите. |
| 16.05 – 20.05.2011 | Практика |
| 23.05 – 27.05.2011 | Промишлен дизайн и комбинаторика. Пермутации, комбинации и рекомбинации. Трансформации на формите. |
| 30.05 – 03.06.2011 | Тенденции и новости в методите на съвременното формообразуване: бионика, синергетика, теория на хаоса, фрактална геометрия, киматика, нанотехнологии и др. |
| 06.06 – 10.06.2011 | Дискусии, обсъждане на есета и контролни. Заверка. |
София
22.02.2011 Изготвил: Доц. Добрина Желева – Мартинс
February 26, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: дизайн, формообразуване · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Лекционни курсове, Текстове на български
КАЛЕНДАРЕН ПЛАН
На упражненията по “Формообразуване”
за летния семестър на учебната 2011/2011 година
| Дата | Тема на упражнението |
| 21.02 – 25.02.2011 | Правилни и полуправилни многостени. Графично описание чрез трите елемента на симетрия. |
| 28.02 – 04.03.2011 | Преобразуване на правилни многостени в листови, ребрени и обемно –пластични структури. |
| 07.03 – 11.03.2011 | Групи на симетрия в равнината. Анализ на плоски мозаечни структури. |
| 14.03 – 18.03.2011 | Симетрия на телата. Анализ на влиянието на земно притегляне върху симетрията на телата. |
| 21.03 – 25.03.2011 | Фрактали. Изследване на свойствата на фракталите. Видове фрактали. Формообразуване на снежинките. Генериране на снежинки с фрактални методи. |
| 28.03 – 01.04.2011 | Генериране на фрактални структури. |
| 04.08 – 08.04.2011 | Филотаксис. Анализ на структурата на листо. Извличане на геометричен модел. Интерпретиране на модела. Анализ на примери от областта на дизайна. |
| 11.04 – 15.04.2011 | Бионика. Разпределяне на студентите за работа в екипи, раздаване на индивидуални задания. Разяснения върху целите и задачите на курсовия проект по бионика. |
| 18.04 – 22.04.2011 | Избор на биологична система за анализ. Дискусия в рамките на екипа. |
| 25.04 – 29.04.2011 | Великденска ваканция |
| 02.05 – 06.05.2011 | Анализ на формата, структурата, материала, функцията на избрания обект /част от обект/. |
| 09.05 – 13.05.2011 | Презентация на резултатите от направения анализ. Оценка на резултатите от анализа. Извличане на функционален/ структурен/ механичен/ геометричен модел. |
| 16.05 – 20.05.2011 | Практика |
| 23.05 – 27.05.2011 | Изработка на макет на извлечения модел. |
| 30.05 – 03.06.2011 | Интерпретиране на модела в продукт. Изготвяне на работни чертежи. |
| 06.06 – 10.06.2011 | Заверка |
София
20.02.2011
Изготвил:
Гл. ас. Мирослава Петрова
February 26, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: дизайн, формообразуване · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български
Лекция: ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
ПРИНЦИПИ И ЗАДАЧИ
Предмет на дизайна на градската среда е комплексното оформяне и обзавеждане на обществените пространства на града.
При дизайна на градската среда има голямо значение изучаването на особеностите на самата вече изградена и изграждаща се пространствена среда. На първо място се изучават взаимоотношенията между човека и средата. Пространствената среда се разглежда в различни аспекти – социални, историко-културни, емоционално-психологически, комуникативни…Специално внимание се отделя на новите материали и технологии.
Основният обект на проектиране представлява всяко реално съществуващо пространство в града – булеварди, улици, площади, вътрешно – квартални пространства и дворове, пешеходни зони, подземни пространства, всички типове отворени пространства за общо ползване, в съчетание с външния вид на обкръжаващите ги здания;
Елементите на дизайна на градската среда са подвижните и стационарни, както и индивидуални или типови обекти, като:
а/ малките архитектурни форми;
б/ битовото обзавеждане;
в/ произведенията на монументално – декоративното изкуство;
г/ устройствата и обектите на външна реклама и информация;
д/ знаците на градската комуникация и адресация;
е/ елементите на празнично оформление;
Основните принципи на проектиране при градския дизайн са:
принципът на приемственост в ценностите на града, наследени исторически, в хода на неговото зараждане и развитие;
принципът на комплексност, ансамловост и хармонизация на елементите и пространствата на града;
принципът на мащабност и съразмерност на елементите и пространствата;
принципът на стилово единство и поддържане на автентичната стилова характеристика на съществуващите елементи и пространства;
принципът на ефективност, по отношение икономиката, функцията, технологията, материалите;
принципът на композиционно единство, съхраняване на духовната атмосфера и характеристика на мястото и др.
Задачите на дизайна на градската среда се ръководят от интегриращата функция , която той следва да изпълнява.
Дизайнът на градската среда трябва да служи като един стратегически интегриращ инструмент, чрез който се съгласуват в ансамбли различните обществени пространства, независимо от обществените или частни инициативи за развитие на града, включително транспорта и инфраструктурата, което оказва осезаем физически ефект върху функционирането и идентичността на образа на всяко място от града и на града като цяло.
February 22, 2011
· admin · Comments Closed
Tags: градска среда, дизайн, лекция, принципи · Posted in: За студентите, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български, Учебни пособия
ВИРТУАЛНА БЪЛГАРИЯ / VIRTUAL BULGARIA
СЛЕД ЧУДЕСНАТА РЕКЛАМА НА СОФИЯ КАТО ДЕСТИНАЦИЯ ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ, ВИЖТЕ ОЩЕ ЕДНА ПРЕКРАСНА РАЗРАБОТКА, ПРЕПОРЪЧАНА ОТ СИНА МИ – АРХ. БОРИСЛАВ ВИАНА.
ГЛЕДАЙТЕ С УДОВОЛСТВИЕ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АВТОРИТЕ!
http://www.bulgaria-vr.com/bg/home.html
http://www.bulgaria-vr.com/en/home.html
February 16, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: БЪЛГАРИЯ; културно наследство; забележителности; виртуални музеи; Bulgaria; cultural heritage; virtulal museums;cultural riches · Posted in: Видео, Други, За студентите, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии
АВТОРЪТ НА ПЪРВИЯ ПЛАН НА СОФИЯ 1879-1881г.
Николай Николаевич Копыткин (1853-1912 гг.) има висше инженерно образование – завършил е Институт за строителни инженери на пътища и комуникации «Император Александър І» («Институт инженеров путей сообщения «Императора Александра І») през 1876г. [i]
Това е висш инженерно-строителен институт, чийто наследник е днешният Петербурски държавен университет за пътни комуникации». Институтът е създаден през 1809 година.[ii] «Към средата на ХІХ век той става едно от най-големите висши учебни заведения на Русия. Зад неговите стени се създават основите на транспортната наука, установява се системата на руското инженерно-строително образование. През 1864г. в съответствие с новото положение за Института той се обявява за гражданско висше учебно заведение от първи разряд, с петгодишен срок на обучение и започва да се нарича Институт за инженери по пътни съобщения [iii]
След Освобождението на България, само три години след завършване на образованието си, на 26 годишна възраст, от 1879 г. «тоя млад руски инженер е директор на железниците[iv] и обществените строежи, пише Симеон Радев.
Според Иречек, под ръководството на същия руски инженер Копиткин, directeur des travaux publics, се проектира новия план на град София.[v] Този план, наречен от Иречек „Планът на Копиткин” е приет на 3 януарий 1880г.[vi] Инженер Копиткин е автор и на плана на гр.Русе от 1878 г. А което е още по-важно – под негово ръководство се разработват и първите „Правила за строеж на частни сгради в градовете на Българското княжество”[vii], които по същество представляват първият законодателен акт, регламентиращ градоустройствената материя в Княжество България.[viii]
След участието си в руско-турската война 1877-1878г. и завръщането си в Русия, при руския император Николай Николай II Александрович, Копиткин става гофмейстер[ix], генерал, началник на царските влакове[x], началник и пръв инспектор при инспекцията на императорските влакове[xi]; 
[i] http://fai.org.ru/timeline/MIG/1896.html – “Большое участие в упорядочении функционирования Императорских поездов принял первый Инспектор Императорских поездов, выпускник Института Инженеров Путей Сообщения 1876 года выпуска Николай Николаевич Копыткин (1853-1912 гг.)
[ii] За историята на института виж: Инженер С.М.Житков, „Институт инженеров путей сообщения Императора Александра І. Исторический очерк.” С.Петербург, Типография Министерства Путей Сообщения, 1899 .
[iii] „И уже к середине XIX в. Институт стал одним из крупнейших высших учебных заведений России. В его стенах создавались основы транспортной науки, складывалась система русского инженерно-строительного образования
В 1864 г. в соответствии с новым Положением об Институте он объявлялся гражданским высшим учебным заведением первого разряда с пятилетним сроком обучения и стал именоваться Институтом инженеров путей сообщения” – В: Петербургский государственный университет путей сообщения, ИСТОРИЯ УНИВЕРСИТЕТА XIX ВЕК – http://www.pgups.ru/portal/page/portal/group_for_pgups/history
През 1844г. се въвежда специално образование – на инженери и на архитекти; освен френски и руски се изучават още немски и английски езици;
През 1859г. се решава да се присъжда звание инженер-архитект на онези възпитаници, които са показали отлични познания по строително изкуство, приложено към пътища, градски и обществени съоръжения.*с.150
Изучава се рисуване, чертане и архитектура – има преподаватели архитекти със световно известни имена като например тук преподава поканеният от Художествената академия, професор архитект Д. Тромбар, професор архитект Тома де Томон; професор архитект Л. Н. Бенуа; по късно тук води катедра архитект – конструктивистът Я.Г. Чернихов…. по: www.citywalls.ru/house2172.html ; http://www.pgups.ru/pgups200/1.html
[iv] „ Враждебността се откри с една интерпелация на габровския представител Манафов върху злоупотребленията, приписвани на Копиткина. Тоя млад руски инженер бе още от 1879 г. директор на железниците” – Симеон Радев – „Строителите на съвременна България.” Том 1- www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101
[v] “рускиятъ инженеръ Копиткинъ, нѣжниятъ, меланхоличенъ, съ меки рѫце directeur des travaux publics. По особена заповѣдь на княза работятъ се новиятъ планъ на града и проекти за премахване на кальта и за настилка” – по К. Иречекъ БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ ТОМЪ І ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г–15 ноември
1879 – В: http://www.omda.bg/biblioteka/irechek/irechek_1_3.htm
[vi] “Вечерьта у княза имаше conseil за града София, присѫтствуваха министритѣ, Адженовъ, Копиткинъ, Протичъ, Шишмановъ лѣкарь, никой отъ градския съветъ. Планътъ на Копиткина въ основата си билъ приетъ — цѣлиятъ старъ градъ да се регулира по американски съ нови улици, нѣкои били за основаване на новъ градъ вънъ, единъ видъ Пера.” – по К. Иречекъ БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ ТОМЪ І ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г – 3 януарий 1880 – http://www.omda.bg/biblioteka/irechek/irechek_1_3.htm
[vii] Виж Държавен вестник, бр.59; 62 и 63 от м.август, 1881г.
[viii] Повече по въпроса виж в статията ни – Желева-Мартинс, Д. „Градоустройствено планиране и исторически контекст”- В: сп. “Историческо бъдеще”, 2005г., бр.1-2, с. 96-110; или Желева-Мартинс, Д., „Градоустройствено планиране и исторически контекст”- В: „Биография на София. Исторически студии”, С. Изд. „Пространство-форма”, 2006, ISBN-10:954-8500-03-5; ISBN-13: 978-954-8500-03-6;
[ix] Гофмейстер (нем. Hofmeister) — управляющий двором, стряпчий — придворный чин III класса в Табели о рангах, введённый в 1722 году в Российской империи. В обязанности гофмейстера входило управление дворцовым хозяйством и штатом придворных.
[x] “Копыткин, ген., нач. царских поездов“.–В: „ДНЕВНИКИ ИМПЕРАТОРА НИКОЛАЯ II” Кто есть кто (краткий аннотированный словарь, составленный к изданию 1991 года), М.: «Орбита», 1991- http://www.zakharov.ru/component/option,com_books/task,book_details/id,331/Itemid,56/
[xi] “1896 ; 7 апреля; Начато строительство Императорской ветки Царскосельской железной дороги. Для приема императорских поездов, прибывавших в Царское Село через станцию Александровская, был построен Императорский павильон.
Контроль за “правильным движением и обслуживанием Императорских поездов” был возложен на Инспекцию Императорских Поездов , состоящую в подчинении МПС и одновременно находящейся в ведении Дворцового коменданта, осуществляя связь между этими ведомствами. Кроме этого, в задачу ИИП входило: наблюдение за постройкой, ремонтом, исправным содержанием Императорских поездов, выработка расписаний движений их по разным дорогам. Возглавлял ИИП Инспектор Императорских поездов . Большое участие в упорядочении функционирования Императорских поездов принял первый Инспектор Императорских поездов, выпускник Института Инженеров Путей Сообщения 1876 года выпуска Николай Николаевич Копыткин (1853-1912 гг.). Гофмейстеру Н. Н. Копыткину принадлежит приоритет в идее создания станции Царский Павильон, озвученный в его докладе на заседании МПС 25.10.1894 года “…об эксплуатации железных дорог в связи с планом на 1895-96 год”- http://fai.org.ru/timeline/MIG/1896.html
– …” В одном из своих докладов на заседании МПС Инспектор Императорских поездов, гофмейстер Н. Н. Копыткин произнес: “Современный Императорский поезд — Дворец на колесах”…. ”, комментируя трудности обслуживания и эксплуатации.”- http://www.pushkin-town.net/.gazeta/3966.html. Императорские поезда – Царскосельская Газета
February 15, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: авторство, инженер Н.Н.Копиткин - данни, първи план след Освобождението 1879-1881, София · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български
ПРЕДИЗВИКАН КОМЕНТАР
относно книгата на арх. Христо Генчев, “София, мислена в пространството и отвъд времето.” АрхЛИБРИ, София, 2009
Историческите изследвания трябва да се правят честно и безпристрастно, да са отговорни пред идните поколения. Най-характерен за историята е индуктивният подход, а това означава търпеливо събиране на данни и факти, от различни източници, засичането им чрез паралелни анализи и сравнителни аналогии, за да не се налага впоследствие трудоемката и неблагодарна работа за опровергаване на предварително намислени, презумптивни данни, и още по-лошо – манипулативно и пристрастно доказвани предвзети тези или хипотези.
За съжаление, при дългогодишната ни работа върху историята на българското градоустройство за периода от средата на ХІХ до средата на ХХ век[1], многократно ни се налагаше именно такова оборване на погрешно поднесени, преписвани и преповтаряни неверни данни и безпочвени твърдения, без посочени източници и референции.
Особено показателен случай в този смисъл бе конфузията с планирането на София след Освобождението, на чието разплитане и разясняване преди повече от 5 години сме посветили специални публикации.[2]
Уви, в книгата на арх. Генчев се сблъскваме с допълнително внесено объркване, свързано отново с първия план на София, което не можем да подминем без коментар, защото сме морално задължени пред бъдещите историци на градоустройството на София.
ПЪРВИЯ ПЛАН НА СОФИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО – КОЙ Е РАБОТИЛ ПО НЕГО И КОЙ ГО Е ПОДПИСАЛ[3] (1878-1881г.)
Става дума за подписите, които стоят на един интегрален или по-скоро комбиниран план на София, където:
– регулационният план на града, утвърден на 10 април 1880г., е нанесен върху
– кадастралния план, утвърден от градския съвет на 2 юни 1881г.
и със сини „краски” са добавени измененията в така наречения
– детайлен план,
след което с Указ №771, публикуван в Държавен вестник на 3 септември 1881г., от Княз Александър І е постановено неговото прилагане.
На този план под надписа „Съгласно с измененията в сини краски” стои:
Най-отгоре: Одобрено – подпис Александър;
Под него: Управителъ на Обществените сгради – подпис Инженер Н. Копиткин
и отдолу, под надпис на френски език: Dressé par l’Ingenieur de la Ville (Начертано от инженера на града) – стои подписът на L. Amadey (Италианецът Ликурго Амадей).[4]
В книгата си Генчев пише следното: „Планът „Батенберг” носи уточнението: « Dressé (= изработвам, създавам, уточнявам, фр.) par l’Ingenieur de la Vitte »[5].
И оттук нататък следва един дълъг цитат на руски език, който представлява извадка от биографията на видния руски държавник граф Сергей Юльевич Витте[6] .
Вътре в самия цитат манипулативно е вмъкната следната авторова фраза: ”…и без да е отбелязано в руската литература, идва и се запознава със/работи за София, бел. Х.Г.”
Явно Генчев се опитва да въведе в обръщение още едно име като автор на първия план на София – граф Витте. Той сублимно внушава, че личност от такава величина като Витте[7] – благородник, дворянин, граф, държавник, финансов министър, премиер-министър на Русия, и реформатор… този, който е проектирал първия план на София.[8]
Твърдението, че Витте е автор на плана на София „деликатно” е дадено още сто страници напред, в прав текст, така, между впрочем, в съвсем друг контекст – там където се обсъждат въпросите за мястото на часовниковата кула, за римското градоустройство и „Централна-та centura”.
Това е отново манипулативна техника, когато презумптивната теза се прокрадва така, че внушаваното да остави следа в подсъзнанието. Там Генчев пише следното: „Въпреки че планът се казва Кадастрален план на София от 1879г.[9] той показва състоянието на града към 1881 година. Върху него е нанесена уличната регулация, която е била изработена до септември 1879 година. Основание за това предположение ни дават подписите на одобрилия през септември губернатор Даскалов, на управителя на обществените сгради Гетте и на автора (подполковник) инж. Витте. Витте става впоследствие обществена личност с големи заслуги за Русия. Княз Батенберг узаконява плана едва на 4 юли 1881 година”[10]
Как стоят нещата всъщност:
– Най-напред – грешно е разчетен френският надпис – de la Vitte вместо de la Ville.
– След това – важно е да отбележим, че Сергей Юльевич Витте няма как да е работил за София, още по-малко да е създал, изработил или уточнил плана на София, защото не само че не е участвувал в Руско-турската война, но дори не е бил в България. При това този факт е отбелязан в руската литература собственоръчно от самия Витте в неговите „Възпоменания”.[11]
От тези спомени разбираме, че Александр – по-големият брат на Сергей Юльевич Витте е участвувал и е разказвал за войната; че дори е бил награден с Георгиевски кръст (Г4) – “За отличие в бою с турками 2-го октября 1877 г., на Аладже, где опрокинул два неприятельских батальона” (29.12.1878).[13] Но, което е по-важно в случая – и той не би могъл да има нещо общо с плана на София, защото нямал нужното за целта образование. Сергей Витте пише: „Мой старший брат – Александр умер после последней Турецкой войны. Он кончил курс в Московском кадетском корпусе и служил все время в Нижегородском драгунском полку. Память о нем в этом полку сохранилась до настоящего времени. До сих пор наиболее любимые песни, которые поются в этом полку упоминают о храбром майоре Витте. Александр был средних умственных способностей, среднего образования, но был прекраснейшей души человек.”[14]
– Накрая, и самият Сергей Юльевич Витте не е инженер, завършил е математика в Университеа в Одеса. Има едно подвеждащо обстоятелство – работил е в железопътното управление и строителство. Но, ето какво пише по този въпрос самият Витте: ”Итак, министерство меня утвердило, и я сделался управляющим Юго-Западными железными дорогами. Я был первым и единственным до настоящего времени управляющим одной из самых {126} больших железных дорог, который не был инженером путей сообщения и вообще не был инженером, так что, если я понимал и понимаю несколько в железнодорожном деле, то это лишь потому, что я был хорошим математиком и практически этим делом занимался, служа на железных дорогах.”[15]
Надяваме се че бяхме достатъчно убедителни и с тези факти, макар че можем да приведем и други доказателства, оборващи натрапваното ново име като автор на първия план на София след Освобождението.
Ще завършим с цитат от самия Генчев: „Видимо и тук трябва да се обърне внимание на читателя върху възможностите на манипулативното представяне на фактите. Това е често срещана и трудно устоима авторска суета”[16]
[1] Виж Желева-Мартинс, Д., Юлий Фърков, „История на българското градоустройство ХІХ-ХХ век. Първа част “Диахронни анализи” Издателство “Валентин Траянов”, София 2009г. ISBN 978-954-9928-41-9; „История на българското градоустройство ХІХ-ХХ век. Втора част „Синхронни анализи” е в печат.
[2] Желева-Мартинс, Д. „Градоустройствено планиране и исторически контекст”- В: сп. “Историческо бъдеще”, 2005г., бр.1-2, с. 96-110;
Желева-Мартинс, Д., „Градоустройствено планиране и исторически контекст”- В: „Биография на София. Исторически студии”, С. Изд. „Пространство-форма”, 2006, ISBN-10:954-8500-03-5; ISBN-13: 978-954-8500-03-6;
[3] Ерго – кой е авторът на плана?; кой е планирал София?
[4] По подробно виж посочените наши публикации
[5] Генчев, “София, мислена в пространството и отвъд времето.” АрхЛИБРИ, София, 2009, с. 242
[6] Препратка към източник под № 184 – “De la Vitte » Википедия
[7] „Витте- графский и дворянский род Витте происходил из Германии. Его представители переселились в Прибалтику, в XVIII веке перешли на российскую службу и в 1856 получили российское дворянство. Род был внесен в дворянскую родословную книгу Псковской губернии.. Витте Сергей Юльевич 1849-1915 Родился в Тифлисе. Племянник Р.А.Фадеева и Е.А.Ган. В 1892 управляющий Министерством путей сообщения, член Госсовета. С 1892 управляющий Министерством финансов, затем министр финансов. С 1903 председатель Комитета министров. В 1905 руководитель российской делегации в Портсмуте, после этого граф. С 1906 в отставке. „ – по «Всероссийское генеалогическое древо” – www.vgd.ru/V/vitt.htm
[8] Генчев, “София, мислена в …», стр.103
[9] Генчев видимо не допуска, че заглавието в „Атлас на София и Софийска агломерация”, С.1993г., откъдето е взет плана е също манипулирано, защото в този „Атлас” един и същи план фигурира с три !!! различни заглавия – кадастрален, регулационен и градоустройствен, както и с три датировки – 1879; 1881; 1880 – за по-голяма яснота виж посочените по-горе наши публикации;
[10] Генчев, “София, мислена в …», стр.118 Тук нито едно от посочените като подписали плана имена (Даскалов, инж. Гетте и Витте) не е вярно!
[11] Витте С.Ю. „Воспоминания”. В 3-х томах. М., 1960.
[12] По http://az.lib.ru/w/witte_s_j/text_0010.shtm
[13] По http://www.regiment.ru/bio/V/230.htm
[14] Из „Воспоминания” Глава Первая „О предках”- http://az.lib.ru/w/witte_s_j/text_0010.shtml
[15] Из „Воспоминания” Глава Девятая „Моя служба в Киеве”– http://az.lib.ru/w/witte_s_j/text_0010.shtml
[16] Генчев, “София, мислена в …», стр.134
February 4, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: Опровержение; София; Първи план след Освобождението; Коментар на книгата на Хр.Генчев "София мислена в пространството и отвъд времето", С.2009; · Posted in: Дискусии, Публикации на български, Текстове на български