АНОНСИ
SIDeR 2011: Student Interaction Design Research Conference
The next Student Interaction Design Research conference (SIDeR 2011) will be held next year at the Danish Technical University.
SIDeR is a chance for students to use their own design projects and reflections on design thinking from coursework in theory and the practice of design as a basis for an academic paper. The event will be an occasion for generating dialogue with students from other universities, for building networks, sharing perspectives on design and critically reflecting on design practice.
The conference theme this year is Engaging Interaction in Design. Design processes comprise of a range of activities in which interaction among a host of actors as well as between people, objects and methods may play a role. Engaging in interaction in design may open up to new perspectives, bridging understandings, or emerging interrelations that may be incorporated into the tasks of design.
The theme refers to how interaction designers frame, manage, support and/or derive impetus from such engagements. Designers are increasingly facing the task of engaging users and user insight through participation, thinking with things in design, and facilitating organizational interaction through design methods. Conversely, objects and methods, such as design games and IT-mediated approaches, may frame, manage or support the design process in unexpected ways.
Examples of design research themes:
– interaction design process and design for interaction
– engaging fieldwork and ethnographic insights into design processes
– engaging actors and users in participatory design and innovation, design games
– tangible and skilled interaction
– tangible business models, exploring and channeling opportunities for innovation through design
– interactional dimensions of design methods
– practices of organizational interaction in design
– workspace design and eco-design
How to participate
Submit a 4-page paper (~2000 words) by February 18, 2011 to yosh at man.dtu.dk, with the subject header “SIDER submission”. Your contribution should be made following the standard ACM format, and must meet the following two requirements:
1. The paper must contribute with knowledge about design, relating to relevant literature in design research and/or methods appropriate to the study of design. This is not a conference for simply presenting high quality design concepts, though product designs can be part of your argument.
2. The paper should be empirically based. The analysis could deal with experiments in actual design projects, studies of design projects or design practice in companies. The material may be on video recorded design sessions, design documents and mockups, as well as observations and interviews.
A conference website will be launched and include further information about practical details such as travel and accommodation, as well as program, and guest speakers as the date approaches.
Paper selection
Papers will be reviewed by faculty, and the results sent out by March 18, 2011. All accepted papers will be printed in a conference binder.
November 26, 2010 | Levent OZLER http://www.dexigner.com/news/21996
Пятый международный конкурс Design Contest 2011/ Форма
Хотя конкурс предметного дизайна организован компанией-производителем и требует использования определенного материала, он интересен, потому что материал современный, уровень участников приличный, и возможность выставить макет на лондонской неделе дизайна на дороге не валяется.
Тип конкурса: открытый международный конкурс проектов в области предметного дизайна
Приглашаются к участию: дизайнеры, архитекторы, студенты и ВУЗы (школы дизайна). Групповое участие не допускается
Регистрационный взнос: отсутствует
Deadline: 30 апреля 2011 года
Призовой фонд: 1 премия – ваучер LG Electronics на сумму 2000 евро, 1-я премия в студенческой номинации – на сумму 1000 евро, по проектам финалистов будут изготовлены прототипы, церемония награждения на неделе дизайна в Лондоне
Тема конкурса – мебель для города
Проекты участников должны быть инновационными и по замыслу, и по эстетике.
При выборе финалистов и победителей будут приняты в расчет такие критерии, как эргономичность и юзабилити, рыночный потенциал, основанный на современных трендах (экологичность, адаптивность, креативность, техническая реализуемость, бюджетнность и использование свойств HI-MACS®. Материал, если говорить в двух словах – это композит на основе акрила с натуральными красителями, разнообразный по цвету и вполне вандалоустойчивый.
На конкурс можно представить объекты следующих типов:
Скамьи и пр.
Уличные светильники
Жардиньерки (вазоны и подставки для цветов)
Перила и балюстрады
А также любые другие компоненты урбанистической среды.
Раньше конкурс проводился только как студенческий, но в 2011 году переориентировался на участие профессиональных дизайнеров.
Регистрация и дополнительная информация:
Регистрация не требуется, проекты принимаются только в электронном виде (на диске). См. информацию на сайте организатора
Сайт конкурса: http://www.himacs.eu/design/design-contest/2011/rules
В Новосибирске стартует пятнадцатый фестиваль архитектуры и дизайна “Золотая капитель”
January 30, 2011, 3:42 pm
В этом году тема старейшего российского фестиваля звучит интригующе: ноу-хау. На практике это означает, что акцент перенесен на технологии в архитектуре и строительстве. Тем не менее, архитектура остается царицей мероприятия, и в роли проводников прогресса выступают отечественные и зарубежные архитекторы, успешно сочетающие острую эстетику с инновациями.
Общее представление о состоянии прогрессивного зодчества в Сибири дает выставка “Новая архитектура Сибири“, демонстрирующая лучшие произведения архитектуры шести сибирских городов: Новосибирска, Омска, Барнаула, Ханты-Мансийска, Красноярска и Иркутска.
Взаимодействию архитектуры и проектной инженерии, которая постепенно выходит на первый план в вопросах современного строительства посвящена выставка “Проектирование будущего. Вернер Зобек и ILEK.” Ее посетители увидят фотографии и чертежи реализованных проектов, а также эскизы и объекты исследования проектного бюро Вернера Зобека и Института легких конструкций и концептуального дизайна в Штутгарте (ILEK).
Корнелис Донкерс – архитектор городской среды (urban designer) Департамента экономики и культуры Эйндховена, координатор исследовательской программы E+ и один из организаторов Голландской недели дизайна Dutch Design Week представляет выставку 10 работ, вошедших в шорт-лист конкурса THE DIRK ROOSENBURG PRISE муниципалитета Эйндховена. Проекты, в которых воплощена уникальность и история Эйндховена, отобраны исходя из качества проектирования и реализации, а также – позитивного влияния на развитие города.
Концептуальное проектирование жилья, приспособленного к возможностям и потребностям молодежи – тема выставки проектов участников молодежного конкурса Hemuppgiften (Домашнее задание), организованной Ассоциацией архитекторов Швеции.
Центральное событие, как всегда – смотр-конкурс “Золотая капитель”, итоги которого будут подведены на фестивале, однако он насыщен множеством других интересных мероприятий: открытых лекций, воркшопов и мастерклассов. Примечательно, что в этом году организаторы посвятили отдельный воркшоп творческому сотрудничеству молодых архитекторов из Нижнего Новгорода и Новосибирска, объединившихся напрямую, “через голову Москвы”, чтобы создать единую инсталляцию на основе инструмента параметрического моделирования.
Программа открытого российского фестиваля Архитектуры и дизайна Золотая капитель
| ПОНЕДЕЛЬНИК 31 января | ||
| 13:00 – 15:00 |
Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО.Регистрация участников | НГАХА (ИВЦ) |
| 16: 00 – 17:30 |
Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО. Открытая лекция №1 в режиме он-лайн. «Квадратная интерактивность. Упрощаем не усложняя», Вадим Смахтин, Москва-Самара |
НГАХА, аудитория 213 с трансляцией в ИВЦ |
| 18:00 – 19:00 | Официальная церемония открытия фестиваля |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| ВТОРНИК 1 февраля | ||
| 10.00 – 11.30 | Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО. Мастер-класс по Rhino\Grasshopper для зарегистрированных участников воркшопа |
НГАХА, аудитория 213 |
| 16.00 – 17.30 | Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО. Открытая лекция №2. «Основы параметрической и генеративной архитектуры.Российский и зарубежный опыт», Петр Васильев, Москва- История развития цифрового проектирования (CAD, BIM, CAM)- Зарубежные примеры- DigitalBakery.ru |
НГАХА, аудитория 213 с трансляцией в ИВЦ |
| 11.00 – 19.00 | Работа выставок | бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 16:00 – 17:30 | Мастер-класс д-ра Франка Хайляйна (бюро Вернера Зобека и ILEK (Германия) |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 17:30 – 18:30 |
Вечерний киносеанс Designing in future – WernerSobek dasILEK (бюро Вернера Зобека и ILEK/ Германия), фуршет |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| СРЕДА 2 февраля | ||
| 10.00 – 11.30 | Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО. Мастер-класс по Rhino\Grasshopper для зарегистрированных участников воркшопа |
НГАХА, аудитория 213 |
| 16.00 – 17.30 | Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО. Открытая лекция №3. «Новейшие методы проектирования и производства», Максим Малеин, Москва- Павильон DRL10 в Лондоне– Genetic Stair в Нью-Йорке- Генеративные алгоритмы |
НГАХА, аудитория 213 с трансляцией в ИВЦ |
| 11.00 – 19.00 | Работа выставок | бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 17:00 – 18:30 |
Мастер-класс Корнелиса Донкерса архитектор городской среды (designer) Департамента экономики и культуры Эйндховена, Нидерланды |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 18:30 – 20:00 | Вечерний клуб: Лекция Игоря Поповского (Председатель Новосибирской организации Союза архитекторов России), АРХИТЕКТУРА И ЖЕРТВЫ |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| ЧЕТВЕРГ 3 февраля | ||
| 10.00 – 11.30 | Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО. Мастер-класс по Rhino\Grasshopper для зарегистрированных участников воркшопа |
НГАХА, аудитория 213 |
| 16.00 – 17.30 | Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО. Открытая лекция №4. «Система архитектурного образования в Великобритании», Максим Малеин, Москва- RIBA- Бартлетт- Архитектурная Ассоциация |
НГАХА, аудитория 213 с трансляцией в ИВЦ |
| 11.00 – 19.00 | Работа выставок | бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 17.00 – 18.00 | Презентация издательства ТАТЛИН, Екатеринбург | бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 18:30 – 20:00 | Вечерний клуб: Лекция Игоря Поповского (Председатель Новосибирской организации Союза архитекторов России АРХИТЕКТУРА И НАРОД |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| ПЯТНИЦА 4 февраля | ||
| 9.00 – 20.00 | Воркшоп СО-ОБЩЕСТВО. Конструирование инсталляции, оформление выставочных площадей |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 16.00 – 17.00 |
Презентация компаний Reynaers и AGC | бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 17:00 – 18:30 |
Мастер-класс Валерия Филиппова (архитектор)(конструктор), КОКОН. ОТ ЗАМЫСЛА ДО РЕАЛИЗАЦИИ |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 18:30 – 20:00 | Вечерний клуб: Лекция Игоря Поповского (Председатель Новосибирской организации Союза архитекторов России) |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| СУББОТА 5 февраля | ||
| 15.00 — 17.00 |
Круглый стол АРХИТЕКТУРА КАК РЕСУРС РАЗВИТИЯ ТЕРРИТОРИИ. Модератор Александр Ложкин (Профессор Международной академии архитектуры), Новосибирск |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
| 17:00 –19:00 | Официальная церемония закрытия фестиваля, награждение победителей, фуршет |
бизнес-центр «Кокон», ул. Максима Горького, 78 |
Открытый российский фестиваль архитектуры и дизайна ЗОЛОТАЯ КАПИТЕЛЬ учрежден в 1996 году Межрегиональной ассоциацией «Сибирское соглашение» по инициативе Новосибирской государственной архитектурно-художественной академии при поддержке Сибирского отделения Российской академии архитектуры и строительных наук, региональных организаций Союзов архитекторов и дизайнеров
Российской Федерации, проектных организаций. Организатором выступает Фонд региональной архитектуры ЗОЛОТАЯ КАПИТЕЛЬ.
По http://www.forma.spb.ru/archiblog/2011/01/30/zolotaya-kapitel/
January 30, 2011
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Конференция;Конкурси; дизайн; Пятый международный конкурс Design Contest 2011/ Форма; фестиваль архитектуры и дизайна “Золотая капитель”;SIDeR 2011: Student Interaction Design Research Conference; · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Събития, Текстове на други езици
ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА НА СОФИЯ – КЪДЕ Е БИЛА?
На 17.09.2010 г. по повод празника на София писахме, че Обербауер ни е оставил много образи на София от края на ХІХ и началото на ХХ век, обаче малцина са онези, които могат да идентифицират местата на рисуваните от него обекти върху територията на днешна София. Така стои въпросът и с изобразената от него часовникова кула на София.
Ше се опитаме да издирим мястото й.
Снимка на която се вижда часовниковата кула, редом с Конака /Двореца; отнесена към 1881 година.
Гравюра от 1881 г.
И двата изгледа са правени най-вероятно от югоизток.
Фелиц Каниц дава следните сведения, които биха ни били от полза за ситуирането на кулата върху картата на съвременна София. Както твърди той, през 1879 г. тя е служела и за наблюдателница, и за пожарникарска кула:
„Недалеч от двореца се намира часовниковата кула [1], горният етаж на която дава най-добра ориентация на София и околността й, но преди това трябва да се изкачиш по твърде стара, разклатена стълба. При разглеждането на града често идват пожарникари на помощ, младите момчета, които дежурят тук. От това място най-напред се вижда цялата онази „табула раза”, създадена от събарянето на турския квартал. Тук навсякъде стърчат руини или голи места, тъй като бъдещият план за строеж на нова София не е готов….”[2]
От тези думи може да се разбере, че кулата е разположена на високо място, от където човек получава най-добрата представа за града. Това място е близо до Двореца, най-вероятно кулата е разположена, както и двореца – на така наречената „Софийска тераса”. Каниц ситуира на тази височина и софийския „Акропол” или „Цитадела”, както ги нарича на друго място.
Допълнителни данни за часовниковата кула можем да извлечем от разказите за софийските махали на Георги Тахов и по-конкретно – за махалата около часовниковата кула, наречена „Сахат куле махала”[3]
„Предосвобожденска София е имала оригинална часовникова кула с часовник. „Сахат куле” се е намирала на днешната ул.”Московска” при пресечката й с ул.”Малко Търново”.[4]
По това време ул. „Московска” се е наричала „Орханийска” и е била важен път, защото свързвал София през град Орхание – днешния Ботевград – с Русчук, столицата на Дунавския вилает от времето на реформатора на Турската империя – Мидхат паша – 1865г. Орхание пък е създаден като нов град, отново по негова идея, като тогава, през 1866 г е построена и Орханийската часовникова кула.
„Сааат” произлиза от арабското „Saat”- час, време, а оттам и часовникова кула. За часовник в града се говори още в 1709 година в продавателен документ на самарджийски дюкян, за който в софийския кадийски регистър е записано дословно:
«Той /дюкяна/ се намира в споменатия град, под часовника»[5]
Доста опитните майстори часовникари, срещани по документите, ни карат да предположим, че часовникът е бил съграден далеч преди тази година..»
«Софийската «Сахат куле» се е отличавала от другите часовникови кули в страната. Дик де Лонлей, доброволец в руско-турската война, посетил града в 1877 година я описва така:
«На дъното /на площада/, срещу Челеби джамия се издига кулата с часовника с четвъртита форма, чийто покрив от цинк прилича на гигантска фуния – гасител на свещ, с тенекиен ветропоказател на върха, боядисан червено»….
Нейните ъгли са от четвъртити камъни, а покривът и се поддържа от леки колони. Кулата била изградена с много вкус и чувство за хармония. Тя е спомената и от Фелиц Каниц: «Недалече от двореца стои часовникът-кула, с висока снага, сега пожарна кула»/1879/…
Постройката е имала по един циферблат от всяка страна. За разлика от всички други часовникови кули, тя била «декорирана», стените й били живописвани. Под циферблатите били нарисувани сини пердета, край които се виждали шнурове и жълти пискюли.
За «Сахат куле махлеси» се споменава в кадийския регистър от 1725 година. В преписка от 1844 година един от летописците на града съобщава, че първият часовник е изгорял по време на «големия пожар»…..Преписката гласи: «Да се знае кога изгоре софийскио сахато с асталаната /болницата/ заедно на маия 13 ден 1844 година….
Съхранени са и редица други страници от историята на»Саат куле». От софийския кадийски регистър научаваме, че през 1722 година в махалата бил продаден «подковачески дукян с два кепенка». Той се намирал на пазарището «Саат куле» и граничел от една страна с дюкяна на някакъв друг подковач, от втората страна – също с дюкян, а от трета – с празно място. Лицето на имото било към обществения път...
«Саат куле махала» била скупчена на височината на хълма. Къщите обхващали почти в кръг часовника. От него се спускала «Саат сокаги», т.е. часовниковата улица…»[6]
Часовникови кули са строени още от древността – най-напред това са били т.нар. гномони – слънчеви часовници, за които се говори още в Библията, за тях пише и Витрувий. „Османците започват да строят часовникови кули в градовете на Балканите през ХVІ в., но едва към средата на ХVІІІ – началото на ХІХ в. е истинският бум в строежа на часовникови кули”.[7]
Интересно е да се знае причината за появата и масовото разпространение на часовниковите кули, защото оттук следва и изборът на най-подходящото им местоположение в града.
Утвърдило се е мнението, че появата на часовниковите кули в османските провинции на Балканския полуостров е свързана с развитието на занаятите и търговията. В основата на тази логика стои разпределението на деня, отчитането на работното време, което естествено диктува те да са разположени в търговската и занаятчийска част на града, както и в административния център.
Софийската часовникова кула, според посочените по-горе сведения, е била точно на такова място – непосредствено до конака, край пазарище.
Според Н. Тулешков, обаче има още една първопричина за появата на часовникови кули в османската империя още през ХVІ век и тя е свързана най-напред с местоположението на селищата по главната международна пътна система [8], какъвто е например Цариградския друм, на който лежи София, или пътят София-Солун. Проблем за пътуващите е било отчитането на времето, особено през нощните часове.
Освен това, подчертава Тулешков, цялото обществено строителство на крайпътните селища е било подчинено на пълноценното обслужване на трафика, което пък е свързано както с търговията и занаятите, съответно ”дюкяни”, “чаршии”, „капани”…, така и с места за отсядане – “ханове”, “кервансараи”, и разбира се, джамии. За отчитане ритъма на богослужението часовниковите кули имат пряко отношение с джамиите.[9]
Софийската часовникова кула, според посочените по-горе сведения, е била точно на такова място – тя е била на важен обществен път, свързващ София през Орхание със столицата на Дунавския вилает – Русчук, както и в непосредствена близост до Цариградския друм – свързващ Европа с Цариград; Срещу часовниковата кула е била “Челеби джамия”- джамията при конака.
¨¨¨
От картината на Обербауер може да се извлече следната информация:
– Тя е на високо място, като в центъра на картината, в далечината се вижда Баня баши джамия, а пред джамията се забелязват няколко купола – вероятно това са куполите на Чохаджийския хан.
– Пред кулата в ниското е търговски квартал, има широка улица, вливаща се в друга улица, която изглежда вече регулирана и застроена видимо с обществени сгради. Кварталът пред кулата е триъгълен.
– Обербауер е рисувал кулата от още по-високо място, но също на Софийската тераса, най-вероятно от веждата при Двореца.
Важна информация черпим и от онези архивни планове на София, където кулата е изрично отбелязана.
Избрали сме от плана на град София, отнесен към 1879-1881г.[10] фрагмент с централната част на града[11], където влизат:
– Княжеският дворец под №1;
– Часовниковата кула под №48;
– Челяби джамия под №23.
Улица „Орханийска” се спуска покрай “Двореца”, минава покрай Часовниковата кула и слиза до „Капана”. От южната страна на „Двореца” минава „Цариградска улица” , която се влива в „Чаршия”-та – това е “Чаршийската” /”Търговска”/ улица, като от нея тръгва в посока към «Капана» и «бул. Дондуков» друга улица, минаваща от западната страна на часовниковата кула. Пред нея лежи триъгълен квартал, наречен тук «Капано» – именно този, който е нарисувал Обербауер под часовниковата кула.[12]
Като имаме предвид реперните обекти, непроменили местоположението си от времето на съществуването на кулата – до днес, каквито са Дворецът, ул.»Московска», чиято регулация тук на плана съвпада със старото трасе, ул.»Малко Търново» – тук дадена в регулация с пунктир, свързваща «Московска»- някогашната «Орханийска» с бул.»Дондуков», можем да определим мястото на което е била преди събарянето й през 1882г. Часовникова кула. Тя се е намирала вдясно, срещу изхода на стръмната уличка »Малко Търново» към площада пред сградата на днешния Централен държавен архив. Мястото е било по-високо, като се има предвид свалянето на терена при регулиране на централния площад пред Двореца, наричан някога «Александровски».
———————————————————————————————————————————————-
1 Била е също и „наблюдателница, пожарникарска кула”, виж Каниц, Ф. „Дунавска България и Балканът Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г.” Второ преработено издание, ІІ том, Изд. Борина, / Първо издание – 1876г., Второ издание, 1880 г./с.246
2 Пак там, виж VІІ гл, с.254
3 Тахов, Георги, „От Средец до София Летописи и епизоди от софийските махали”, С. 1987, „Сахат куле махала”, с.38-40
4 “Извори за българската история”, София, 1977, том ХХІ, с.407
5 Пак там
6 Тахов, Георги, „От Средец до София Летописи и епизоди от софийските махали”, С. 1987, „Сахат куле махала”, с.38-40
7 по http://bg.wikipedia.org/ За сведение, най-старата запазена часовникова кула в България е от 16 век – това е „Кулата на Месчиите” във Враца;
8 Тулешков, Николай , „Часовниковите кули – европейският дар за османските пътища”: „Крайпътната архитектура на късното средновековие.” – В „Българско архитектурно наследство” 1/94, поредица на “Арх-Арт”, София, 1994, с.50-53
9 Пак там, с.54-55
10 “План на стара София положението на града през 1879г. с регулацион. му проект на улиците, площадите и други обществени нужди утвърден през 1881 год. Приблизит.мярка 1:7000 Допълнил и поправил Геометър Т.Пищачев”
11 Фрагмент от “План на стара София положението на града през 1879г. с регулацион. му проект на улиците, площадите и други обществени нужди утвърден през 1881 год. Приблизит.мярка 1:7000 Допълнил и поправил Геометър Т.Пищачев”
12 Разгледай и интерактивната карта на http://stara-sofia.com/map1879.html
January 22, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: история, Обербауер, София, Часовникова кула · Posted in: Дискусии, Публикации на български, Текстове на български
Sofia – The History of Europe | София – Историята на Европа
Благодаря на моята докторантка арх.Стела Ташева, която ми изпрати този видеоклип – една чудесна реклама на София, един образец за подражание за всички онези, които се занимават под една или друга форма с културен туризъм.
Вижте тук: http://www.youtube.com/watch?v=2oUwgGLiz0c
January 22, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: Cultural heritage; Europe, History, Sofia; София, гледната точка на един англичанин, Европа, история, културно наследство · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, За студентите
КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – ИНФОРМАЦИЯ
Реставрират църквата Св. Параскева в Стария Несебър
Община Несебър възложи на „Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забелeжителните места” (БНК на ИКОМОС) изработването на технически проект, след одобрен идеен проект за реставрация, адаптация и социализация на средновековната църква „Св. Параскева”, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Храмът е на ключово място в туристическите маршрути на Несебър. Ето защо екипът от млади архитекти – арх. Елица Андреева, арх. Александра Вадинска, арх. Емилия Кълева и арх. Тодор Михайлов предлага възстановяването на църквата до оригиналната й височина и превръщането й в градски акцент.
Проектът предвижда създаването на форум-център за култура в ансамбъла на църквите „Св. Параскева” и „Св. Архангели Михаил и Гавраил”, насочен към жителите и гостите на Несебър с разнообразна програма – представяне на книги, камерни концерти и изложби, инсталации, мултимедийни и кинопрожекции за развитието на града, педагогика на културното наследство и др. Предвижда се целогодишното функциониране на църквата „Св. Параскева” и превръщането й в културно средище за местните жители и извън активния сезон.
Предстои и проектирането в техническа фаза на реставрация и адаптация на втората църква в ансамбъла – “Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Проектът предвижда тя да запази руинния си вид, а функционално – да се превърне в център за педагогика на наследството през деня. Вечерно време пространствата на църквата ще обогатят форума за култура с приемането на камерни изложби и инсталации.
от 19.01.2011 09:43 Автор – Турист Медиа
София е сред най-евтините европейски дестинации
София се нарежда сред най-евтините европейски дестинации на туристическия портал Price of Travel, пише в. Стандарт.
В класацията са включени общо 40 европейски града. При класирането на градовете се вземат предвид цените на нощувките в изгодни хостели с добро местоположение, две билетчета за градския транспорт, три хранения в сравнително евтини заведения, както и три местни алкохолни напитки.
Един ден в София излиза 20,75 долара. Най-скъпо е в Цюрих – 111,5 долара.
от 18.01.2011 09:55 Автор – Турист Медиа
January 19, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: Културен туризъм; Несебър; ИКОМОС БНК; реставрация; София; · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите
КОНСПЕКТ ЗА ИЗПИТА ПО “ ФОРМООБРАЗУВАНЕ” на студентите по индустриален дизайн, ІІІ курс, ЛТУ София
| 1. Значение и цели на дисциплината “формообразуване”. Теория на формообразуването и теория на композицията – специфика на двете дисциплини и взаимоотношения между тях. |
| 2. Понятие за система, структура, конструкция и форма. Същност на формообразуването. Теорията на формообразуването в системата на другите науки. |
| 3. Симетрията, като основна категория на науката за формообразуването. Характеристика и видове симетрия – симетрия на крайните фигури и симетрия на безкрайността; симетрия в равнината; симетрия в пространството; |
| 4. Земното притегляне и симетрията. Понятие за дисиметрия и асиметрия; билатерална симетрия; радиално – лъчева симетрия; криволинейна симетрия; цветна симетрия, симетрия на подобието и други видове симетрия; Филотаксис; Фрактали; |
| 5. Ритъмът като категория на формообразуването. Паралели със симетрията; видове ритъм – ритъм на дискретността; ритъм на непрекъснатостта; регулярен и нерегулярен ритъм; |
| 6. Описание и моделиране на формите. Съизмеримост на ритъма и симетрията; Геометрично и алгебрично описание; Модели и моделиране; Генериране на дизайнерски обекти; |
| 7. Класификация и систематизация на формите и пространствата. Типологизиране по формален признак; Прототипи на обща типология на формите; |
| 8. Конкретни класификации и систематизации на основата на симетрията. Класификация и систематизация на формите-индивидиуми. Класификация и систематизация на средите – пространства. Всеобщо типология на формите и средите-пространства; |
| 9. Формообразуването като процес на организация. Системи. Структури. Конструкции; |
| 10. Закономерности при конструиране на формите. Основни формообразуващи фактори. |
| 11. Формообразуване и формообразуващи фактори в неживата природа. |
| 12. Генезис на формо-творчеството при животните и човека. Закономерности и механизми за генериране на формите. Начини за конструиране на форми. |
| 13. Промишлен дизайн и комбинаторика. Пермутации. Комбинации, ре-комбинации. Трансформации. |
| 14. Примери за методи на конструиране на формата. “От съвкупност от сили към една форма” – Кристофър Александър; Бионика и формообразуване. |
| 15. Тенденции и новости в методите на съвременното формообразуване при дизайна. Нови технологии и дизайн; „Умна къща”; |
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
Ангелов, Милко, “Архитектурни конструкции”, София, Издателство “Техника”, 1996;
Бойчев, Кирил, Евлоги Цветков, Илия Калайджиев, Огнян Грозев, “Интериор”, Издателство “Техника”, 1993г. (Х.”Видове Мебели” с.90-134 );
Вайл, Херман, “Симетрия”, “Наука и изкуство”, София, 1969;
Weyl, Hermann, Symmetry”, Princeton University Press, 1952, Princeton, New Jersey
Делчев, Стоян, “Основи на промишления дизайн”, 1993;
Дизайн, Рекламен, Индустриален, Моден и декоративно-приложни изкуства, сборник със статии, изд.Национална Художествена Академия, София, Издателска къща ЛИК, 2005
Желева-Мартинс, Д. “Тектониката като теория на формата и формообразуването”, София, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2000;
Зейтун, Ж.. “Организация внутренней струкуры проектируемых архитектурных систем”, Москва, “Стройиздат”, 1984;
Zeitoun, Jean, “Trames planes Introduction a une stude architecturale des trames”” Dunod, Paris, 1977
Льо Корбюзие, “Модулор”, София “Български художник”, София, 1973;
Райчев, Р. ”Структурна комбинаторика”, София, Изд.”Терзиев и синове Едем – 21”, 1995; Райчев, Р. Структурна комбинаторика. София: Издателска къща “Анубис”, 2002
Смолина, Н.И., ”Традиции симметрии в архитектуре”, Москва, “Стройиздат”, 1990;
Шарлот и Питър Фийл, Индустриален дизайн от A до Z, София, Изд. TASCHEN, 2004
Шарлот и Питър Фийл, „Дизайнът на ХХ век от A до Z”, София, Изд Алианс 97, TASCHEN, 2001
Alexander, Christopher, „A Pattern Language: Towns, Buildings, Construction.” Oxford University Press, 1977, USA. ISBN 0195019199
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
http://daphne.palomar.edu/design
http://www.patternlanguage.com/
http://www.worldarchitecture.org/
Изготвил: доц. д-р арх. Добрина Желева – Мартинс
January 16, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: Изпит по "Формообразуване"; Конспект и литература; · Posted in: Актуална информация, За студентите
КОНКУРС за млади учени в областта на градските изследвания
Лаборатория „ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ПО СОЦИАЛНИ НАУКИ” По проект „Градски изследвания: интердисциплинарни изследвания за млади учени”
ОБЯВЯВА КОНКУРС
-за изследователски проекти в областта на градските изследвания (финансирането е до 4000 лв.)
-за стипендии за краткосрочни специализации или участия в международни семинари и конференции за млади учени в областта на градските изследвания (финансирането е до 4000 лв.)
За повече информация: http://rcss.eu/index.php?section=35
January 14, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: конкурс докторанти млади учени градски интердисциплинарни изследвания стипендии · Posted in: Актуална информация, Други, Събития, Текстове на български
Димитровград – признат за паметник на културата
” Димитровград вече е паметник на културата от национално значение, съобщи днес директорът „Хуманитарни и социални дейности” в общината Милена Тодева. Министърът на културата Вежди Рашидов подписа декларативния акт, с който два архитектурни ансамбъла в централната градска част и парк „Марица” са признати за паметник на културата.
Това вече означава, че те са в този защитен режим с всички ползи и санкции, които води след себе си. След промяната в закона Димитровград е прецедент и първият обект, признат за паметник на културата по този ред, коментира Милена Тодева. Градът няма да стане хитектурен резерват- ще продължи да се развива, като ценната архитектура ще бъде запазена във вида, в който е, категорична бе тя.
Какво означава това, какви ползи и санкции води след себе си, какъв път изминаха община Димитровград и гражданското сдружение „Димитровград – най-живият паметник на архитектурата”, за да стигнат до това признание – чуйте в звуковия файл от Милена Тодева…” съобщава http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=649685 Виж още: http://www.dgpazar.eu/index.php?page=News&id=2972
Поздравления за постигнатото! Заслугата е най-вече на Димитровградчани – на кмета на града Стефан Димитров, на Милена Тодева, на Живка Шишкова, на Елена Георгиева, Недялка Тодорова, Николина Умурска… на всички от Общественото движение „Димитровград – най-живият паметник на архитектурата”…
Специални поздравления за успеха и за експертите – сътрудници на НИНКН – архитектите П. Шомов, К. Мрянкова и Д. Гинчева.
Заслуга има и колективът на проекта „Опазване и закрила на културното наследство на Димитровград”, който проведе научна конференция, на тема „Димитровград Градоустройство, парково изкуство, архитектура. Ценностна интерпретация”, открита лично от Президента на страната Георги Първанов.
Публикуваните в специален брой на списание „Архитектура” – №5 от 2010 г. – доклади аргументираха ценностните характеристики на града и косвено допринесоха за преодоляване комплексите от соц – миналото, в името на съхраняването на уникалния образ на Димитровград. Защото независимо от етиката на властите и режимите, материалната култура има свой собствен живот и ценностна система.
Така че и ние – с д-р ландш. арх. Юлия Радославова, д. с. н. Искра Дандолова, д-р арх. Весела Попова, д-р изкуствовед Ралица Гелева-Цветкова, докторантите арх. Стела Ташева, арх. Илияна Овчарова и арх. Димитър Механджиев, арх. Емилия Кълева, също би следвало да се поздравим! Да ни е честит Димитровград – една нова и перспективна дестинация за културен туризъм!
January 8, 2011
· dobrina · Comments Closed
Tags: Димитровград; паметник на културата; културно историческо наследство; нова туристическа дестинация;културен туризъм; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии