ХРОНИКА В ОБРАЗИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОСТРАНСТВО ПРИ НАЦИОНАЛНИЯ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА В СОФИЯ

scan0005От няколко години насам, гласно и негласно, общественото пространство около НДК, разположено между улиците „Витоша”, „Патриарх Евтимий”, „Фритьов Нансен” и

бул.”България”, е подложено на преосмисляне в няколко посоки:
♦вътрешна:

преразглеждане на функционалната му програма;

реконструкция на парковата част, подмяна на крупни елементи от първоначалната композиция с други, без търсене на каквато и да е композиционна връзка;

♦ външна:

промяна на функциите на самото пространство по отношение на градската структура, отнемане предопределената от общия устройствен план на града роля на централно културно пространство – вторичен център, обвързан по оста север-юг с исторически обособения център на града; свиване на културните функции в рамките на самия Дворец и неговото непосредствено пространство; внасяне на нова – мемориална функция;
scan0006

Това предизвиква остри полемики в обществото, често политизирани, формиране на групи в защита на противоположни идеи, противопоставяне на решенията на Общинския съвет на мнението на професионалните организации, като СБХ, САБ и КАБ.

 

======================================================================================
Информираността за историята на мястото, според нас, би могла да помогне за избора на ясни и убедителни решения в политиката на градските власти, както и в постигане на консенсус в обществото. И обратно – незнанието на определени факти може да напакости безвъзвратно на бъдещото развитие на града.
Целта на тази публикация е именно информативна. Тук ще бъдат представени планове и фотографии с кратки обяснения, показващи хронологично историята на мястото и градските елементи определящи неговата функция, роля и образ в градската текстура и обществения живот на София.

1879mapKПлан на София показваш положението на града през 1879г. и в пунктир регулационния проект от 1881г. Допълнил и поправил инж. Т. Пищачев.

Долу в средата, извън „Хендека” се виждат пехотинските казарми, мястото, което ни интересува, защото това е бъдещото място на НДК.

 

 

 

 

 

 

 

……………………………………………………………………………………………………………

ВИТОШКИТЕ КАЗАРМИ
През 1879 г. се решава да бъдат изградени казарми за военните подразделения на младата българска войска. Построени са пет казарми – Пехотна, Артилерийска, Гвардейска, Кавалерийска и Пионерна. Всички са разположени извън чертите на тогавашния град. Една от най-големите е Витошката – пехотна казарма, изградена след търг от известния крупен предприемач Иван Хаджиенов.

scan0005

 

Фрагмент от „Регулационен план на София от 1879г.” на инж. Груев, показващ разположението на Витошките – пехотински казарми към ул.”Скобелевска”

 

 

 

 

 

Scan1950.jpg- pogled kam pehotnite kazarmiПоглед на юг, в посока към Витоша, където накрая на града се виждат Пехотните казарми,   ок. 1890 г

pehkazar1910

Изглед на една от сградите от 1910 г.

 

 

 

 

 

scan0007Фрагмент от План на София от 1927г. с разширения вече както на север, така и на юг парцел, вижда се пълното преустройство на сградите на Пехотните казарми и на Ж. п.- дружината.

 

 

 

 

 

 

…………………………………………………………………………………………………………………………

МЕМОРИАЛЪТ
В сградите се разполагат Първи пехотен Софийски и Шести пехотен Великотърновски полк, създадени с указ на Александър І, през 1884г. Полковете участвуват в Сръбско-българската война, 1885г., в състава на Първа софийска желязна дивизия в Балканската и Междусъюзническата война, 1912-13г. и в Първата световна война, 1915,1918г. Водят боеве при Сливница, Гургулят, Брезник, Люлебургас, Гечкенли, Чаталжа, Тутракан и др., като губят над 3000 души.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

75363598.eIqR4ryIl

План на София от 1934г. – вижда се обграден в червен кръг парцелът на пехотинските – витошките казарми,  преди да бъдат поставени мемориалните плочи.

……………………………………………………………………………………………………..

В памет на загиналите, по проект на арх. Александър Обретенов, през 1934-1936г е изграден мемориал, разположен в централната част на казармения комплекс. Той представлява П-образна композиция от три, с изписани имената на загиналите, мемориални емайлирани плочи, монтирани на калканите на казармени постройки. Средната е в ос на централна паркова алея и на срещулежащата ул.”Вълчев”, като пред стената като акцент на композицията е включен бронзов лъв, който държи щит с картата на Сан-Стефанска България. Другите две плочи са на калканите на казармените постройки, разположени на алеята, която представлява продължение и в двете посоки на ул.”Гургулят”.

======================================================================================

10421481_10204069102424784_2538704027724402951_n10850147_10204994687203825_809633931141020404_n Scan1827list1Мемориалът е изпълнявал и функцията на Пантеон, пред който са се провеждали тържествени церемонии и са посрещани високопоставени чуждестранни гости.
/ по http://stara-sofia.com/vitoshka.html/

Фелдмаршал Лист пред паметните плочи на Първи и Шести пехотен софийски полк, 24 март 1941 г.

list2

scan0010

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Използван е също снимков материал от блога на Графът Category Archives: Паметници Паметник неръкотворен 1 декември, 2014 – 19:47 http://vascont.wordpress.com/category/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

По време на бомбандировките над София е разрушена едната от мемориалните стени. Останалите две са демонтирани при строителството на НДК. Част от плочите се съхраняват в Националния военно-исторически музей.

75370625.0wA5oE6ol

 

 

План на София от 1946г. Парцелът на казармите е отбелязан с червен кръг. Вижда се отсъствието на средната постройка от мемориала, вследствие на бомбанидировките,10 януари 1944г.

 

 

 

sofia-plochi-1

 

 

 

 

 

 

 

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Вляво – Модна къща „Лада”, насреща се вижда една от двете оцелели след  бомбандировките мемориални стени.

Lada

Тpost-727-015770600 1346759801е са демонтирани впоследствие, през 1960-те години и при строителството на НДК. Част от плочите се съхраняват в Националния военноисторически музей.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

НДК

Идеята за създаване на голям културен център в София датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази градска част имало десетина неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. Първоначално теренът е определен за оперен театър, бил обявен международен конкурс, в който участвали архитекти от страната и чужбина, но журито не излъчва победител и конкурсът пропаднал. Стига се до мнението, че мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение, каквито вече по това време почти всички европейски градове имат.

Scan1657

 

 

 

 

 

Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г. Основната цел е била Дворецът да се превърне в център на културни прояви от световен мащаб. По функционална програма той съдържа концертна зала за 5000 души, с отлична видимост и акустика, с възможности за вътрешни трансформации. Под нея е предвидена камерна зала за 600 места, а на терасовиден етаж над голямата зала има още една – универсална зала с 1400 места. Още 10 по-малки зали приемат различни други функции, а в подземния вестибюл-пасаж има магазини, кафе-театър, младежки клуб. scan0006

 

Строежът на НДК е част от инициативите за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава.

Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава в края на март 1981 г.
Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител

арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е изградено по идея на колектив, начело с арх. Атанас Агура.

Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.

Автор на монумента „1300 година България”,  е Валентин Старчев.

ndk81 ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

NDKNDKНа 27 юли 2005 г. НДК получава наградата “Апекс” на Международната асоциация на конгресните центрове за “Най-добър световен конгресен център”.
НДК е най-големият многофункционален комплекс в Югоизточна Европа за провеждане на конгреси, културни събития и изложения.
Дворецът е домакин на над 300 събития годишно – международни конгреси, политически форуми, бизнес конференции, научни симпозиуми, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театър, изложби и изложения.

Информация  http://www.ndk.bg/istoriq

=====================================================================================

2-3ndk81NDK 301

 

post-2642-048743900 1346653475post-2642-022030900 1346653491NDKndk81

=====================================================================================

Националният дворец на културата и паметникът “1300 години България” създават един балансиран архитектурен ансамбъл, единно и неделимо цяло. Те одухотворяват пространството и създават една хармонична на основната идея емоционална атмосфера на пространството. Това е атмосфера на приповдигнатост, на гордост и национално самочувствие, на усещане за устойчиво във времето  вековно развитие на един  възроден народ и държавност, така както се казва в песента, народ, който “с книжовността, таз сила нова”, с науката, “с мощната просвета”, с КУЛТУРАТА, подновява съдбините си и поддържа НАРОДНОСТТА си.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Създаденият парк – с водните каскади и фонтани, с многоцветните алеи, възкачваните стълби, скулптурните и декоративни елементи – всички работят в подкрепа на основната тема, създават среда за тържества, оживление и радостни ритуали, за пъстрота и веселие, за удоволствие от живота, изкуството и културата.

Galin MalakchievIMG_3409 Kiril_i_metodi_monument_pred_NDK_Sofia_20090406_003

Такива са, независимо че се дублират тематично, двата паметника посветени на азбуката.

Първият на Галин Малакчиев – “За Буквите”. Снимка: Дени Кръстев.

Ползвана е информация и от  Паметници, писменост, култура, скандал – В:  блога на Комитата http://komitata.blogspot.com/2008/10/blog-post_1101.html/

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

МЕМОРИАЛ НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА В БЪЛГАРИЯ
По решение на Столичния общински съвет от 7 декември 1994 се построява Мемориал на жертвите на комунизма в България в Парка на НДК. Обявен е конкурс, печели го колектив с ръководители арх. Атанас Тодоров, арх. Димитър Кръстев и инженер-озеленител Цветан Иванов. Мястото, отредено за изграждане на Мемориала, е южният склон на неголям хълм, разположен непосредствено зад паметника “1300 години България”. Той е построен през 1997-1999 г. от фонд “Паметник на жертвите на комунизма”. Надписите върху Паметната стена са дело на художниците Иван Смолянов и Кирил Николчев, а мозайките в Параклиса “На всички български мъченици” – на художника Асен Гицов.
Открит е на 11 септември 1999 г. с тържествена църковна служба, отслужена от свещеници и архиереи на Българската православна църква и духовници от Католическата и Арменската църкви.
Мемориалът представлява скромен архитектурно-скулптурен ансамбъл, съставен от три отделни елемента, всеки от тях и със самостоятелно внушение:
• Паметна стена с дължина 58 м., облицована с черен полиран гранит, върху която са изписани имената на 7526 от жертвите;
• старинен оброчен християнски кръст, вкопан в земята пред централната част на паметната стена;
• малък белокаменен православен храм-параклис, посветен на всички български мъченици.

Memorial,jertvi,komunizam,Bulgaria,NDK,metrsotancia,Park,Sofia,BriagNews,Vladimir Yosifov,snimka, 117 Memorial,jertvi,komunizam,Bulgaria,NDK,metrsotancia,Park,Sofia,BriagNews,Vladimir Yosifov,snimka, 135 Memorial.1 Pametnik1

 Информация: Стоян Груйчев, Мемориалът на жертвите на комунизма в гр. София – един трагичен и недовършен разказ за страданията на българския народ – В: http://www.decommunization.org/Decommunization2/Memorials.htm/

  Но, ето как се чувствуват посетителите на този мемориал:

«Мястото е избрано професионално, с ясното съзнание, че Мемориалът на жертвите на комунизма в България няма да се вижда след 15 години от разхождащите се в Парка и ползващите метростанция НДК.
За 15 години добре оформените храсти ще го скрият от очите на света.»

 Информация: Знаете ли къде е Мемориалът на жертвите на комунизма в България?
от Владимир Йосифов – http://ceb.bg/blogs/view/znaete-li-kyde-e–memorialyt-na-jertvite-idb-1628.html/

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Memorial,jertvi,komunizam,Bulgaria,NDK,metrsotancia,Park,Sofia,BriagNews,Vladimir Yosifov,snimka, 120Memorial,jertvi,komunizam,Bulgaria,NDK,metrsotancia,Park,Sofia,BriagNews,Vladimir Yosifov,snimka, 116Знае се априори колко е неуместно и неудачно съвместяването на мемориални  функции, с присъщата им скръбна атмосфера на поклонение и уединение, с функциите на един съвършено друг като емоции и настроение ансамбъл, какъвто е Дворецът на културата с негово прилежащо пространство.

Архитектите наистина са се опитали да вкопаят в терена и да внушат погребалното слизане в земята, като по този начин обособят едно  затворено, интровертно пространство за поклонниците и общението им с покойниците. Обаче, ясно се вижда парадоксалният контраст между  хората, поднасящи венци долу при стената и лежерно почиващите си  младежи на поляната над тях.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Нелепото включване на несъвместими  с характера на пространството около НДК обекти се чувства особено силно при

МОНУМЕНТ  “СЕГМЕНТ ОТ БЕРЛИНСКАТА СТЕНА”

Memorial,Berlinska stena,NDK,metrsotancia,Park,Sofia,BriagNews,Vladimir Yosifov,snimka, 135

Липсата на всякаква съгласуваност между допълнително внесените в средата елементи се натрапва още при подхода към двата обекта.

Едната пътека води към Мемориала на жертвите на комунизма в България, а другата – към «Берлинската стена»

Инициативата за доставяне и експониране на сегмент от Берлинската стена в София е на Фондация “Наследство”, която съвместно с ВАЦ Медийна група България е и спонсор на проекта, съобщи пресцентърът на Столична община.
По предложение на Фондацията през Столична община отправя официална молба до Общината на Берлин за предоставяне на един сегмент от Берлинската стена.
В началото на м. януари т.г., в поздравително писмо до Бойко Борисов, управляващият кмет на Берлин Клаус Воверайт го информира, че Берлин дарява на София искания сегмент от Стената.
На 13 април 2006 г. СОС дава съгласие сегментът от Берлинската стена да бъде експониран на препоръчаното от главния архитект на столицата Петър Диков място.
Автор на архитектурния проект на мемориала -“Берлинска стена” е арх. Бойко Кадинов.

Паметникът – близо 4-метров къс от Берлинската стена е открит на 19 юни 2006 г.

Информация:  Борисов откри “Берлинската стена” до НДК
19.06.2006, 13:37 http://news.ibox.bg/news/id_949277066

zx450y250_2418150През 2014 година бе отбелязана 25-та годишнина от падането на стената, разделяща Източна и Западна Европа.

Обаче, 12 ноември 2014 паметникът   осъмна надраскан със син спрей – с неприличен надпис и рисунка.

Информация: Монументът “Сегмент от Берлинска стена” до НДК беше изрисуван;  Дневник – http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/12/2418152_monumentut_segment_ot_berlinska_stena_do_ndk_beshe/Фотограф: Юлия Лазарова

0000004734_w663Обличането на  фрагмента от Берлинската стена в логото на Facebook от

Destructive Creation е друг вид заиграване с този монумент:

Внушението е: “Твоята лична стена – мястото на което си абсолютно свободен да изразиш чувства и мнения – мястото на което можеш да бъдеш какъвто искаш – тя те пази от света, пази и света от теб – за това толкова я обичаш и се грижиш за нея – тя е винаги там – в телефона или компютъра ти – готова да те изслуша, да те успокои с “харесвания” и да ти открадне детската мечта да промениш света. За разлика от Берлинската тази стена те кара да я обичаш, не бягаш от нея, напротив – там е твоят реален свят.
И двете стени имат за цел да обособят едно прекрасно място на което да се чувстваш добре, без претенции това място да е реално.”

“Стена за всеки” –  http://destructivecreation.com/?p=1875

Отчаян опит за хармонизация със средата….

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

СЛЕДВА НОВА НЕЛЕПИЦА

РЕШЕНИЕ № 842 от 18.12.2014г. на Столичния Общински съвет: http://www.sofiacouncil.bg/content/docs/c_f33813.pdf, съгласно което следва  “Да се възстанови на историческото му място в парка на НДК Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотни полкове…, Да се извърши демонтаж и преместване на художествените скулптурни елементи от архитектурно-художествения синтез „1300-та години България”и тяхното реаранжиране.

Правят се опити и то в условията на демокрацията, по административен път, въпреки възраженията на СБХ, САБ и КАБ, чрез решения на Общинския съвет, то да бъде обезличено, да бъде разпокъсано на тематично разнородни, с крайно противоречиви послания и атмосфера скулптурни групи, включително мемориали. И всичко това умишлено се политизира, за да се осигури нужната хаотична социална среда, за прокарването на несъстоятелното, необосновано и дори незаконно решение.Приканвам всички професионалисти – архитекти, дизайнери, художници, хора на науката, просветата и културата като цяло, всички граждани на София и страната, ценящи историята такава, каквато е, да подпишат петицията за възстановяване и запазване на ансамбъла на НДК и Паметника “1300 години България”, в оригиналния му вид, този от времето на неговото създаване, преди 45 години.

По тази причина ви призовавам да подпишете петицията

Против събарянето на паметника “13 века България” пред НДК

Позиция, провокирана от предвиденото демонтиране на Паметника   “13 века България” в градинката пред НДК.

Заявяваме категоричното си несъгласие с демонтирането на паметника.

Заявяваме категорично несъгласие  с вземането на такива решения да става тайно и набързо без необходимия обществен дебат и доказателства за обществените интереси и мнение.

Заявяваме категоричното си несъгласие подобни решения да се взимат без да се съобразяват с мнението на авторитетни професионални институции и гилдии.

Заявяваме категоричното си несъгласие подобни решения да се взимат без да са съобразени с мнението на авторския колектив. То трябва да се огласи обществено.

Заявяваме колко засрамени и огорчени сме от това, че по този абсурден начин ще бъде разрушен паметник издигнат в чест на 1300 години от създаването на Българската държава.

Заявяваме професионалната си и гражданска позиция в подкрепа на естетическите и архитектурни достойнства на паметника.

Заявяваме увереност в естетическите му качества дори и в сегашния му вид.

Заявяваме утвърдително мнение за конструктивната и архитектурна уникалност на съоръжението в световен мащаб.

Заявяваме значението му в исторически план.

Заявяваме значението му като един от достойните символи на София.

Категорично сме за запазване на цялостното композиционно и художествено решение на комплекса.

 http://www.peticiq.com/pametnik13ndk

January 7, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

HAPPY NEW YEAR 2015 ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА 2015 С НОВЬІМ ГОДОМ

01_old_christmas_background_with_green_tree_and_red_2015_t ob3Q68yuRxQBP1Jh_l(1)

 

 

 

 

 

 

♥♥♥  ♥♥♥  ♥♥♥  ♥♥♥  ♥♥♥  ♥♥♥  ♥♥♥ 

 

=================================================================

Приятели, желая ви здраве,

успехи и щастие през новата 2015 година!

 

Дорогие друзья! С наступающим Новым годом!

Желаю вам здоровья, успехов и счастья!

 

Dear friends!

I wish you health, success and happiness in the new year!

 

 

 

December 31, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Събития

МОЯТА РАВНОСМЕТКА ЗА ИЗМИНАЛАТА 2014 ГОДИНА ХРОНИКА НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ СЪБИТИЯ И ДАТИ

ЯНУАРИ
parvaИзлезе от печат трети брой на списание “Архитектура”, 2013 г., издание на САБ, където е поместена статията ми в памет на големия български учен, за мен образец за подражание, проф. арх. Стефан Бояджиев. Библиографски данни:
Желева-Мартинс, Д. “Биографичен разказ за проф.д-р арх.Стефан Крумов Бояджиев (10.08.1920-04.03.2013)” – В: “Архитектура”, 2013, №3, с.48-58

Може да се чете и тук:  https://www.academia.edu/6975223/%D0%91%D0%98%D0%9E%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%9D_%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%9A%D0%90%D0%97_%D0%97%D0%90_%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%A4.%D0%90%D0%A0%D0%A5._%D0%A1%D0%A2%D0%95%D0%A4%D0%90%D0%9D_%D0%91%D0%9E%D0%AF%D0%94%D0%96%D0%98%D0%95%D0%92

 

 

 

 

АПРИЛ
На 23 април участвувах, като съавтор с доклад, в научна конференция, организирана от Секциите „История“, „Филологически науки“ и „Социологически науки“ към Съюза на учените в България, съвместно със Столичната община, на тема: „София 135 години столица на България. София – кандидат за Европейска столица на културата’2019“. Докладът бе приет с голям интерес и поискан за публикуване.
Библиографски данни:
Добрина Желева-Мартинс, Борислав Виана: “Подземният град” един възможен бранд за софийското метро”

МАЙ

Добрина Желева-Мартинс,  Задание за обхват на ДОВОС, раздел „Културно наследство” на ИП на фирма „Ресурс 1” за разработка на волфрамово находище „Грънчарица Център” в района на Велинград.

ЮНИ
Семестърът по дисциплината “Формообразуване” приключи с организираното от студентите от втори курс на специалност “Инженерен дизайн” – ЛТУ София Събитие на тема “КОНСТРУКЦИЯ-ЕВРИКА-ФОРМА”. В събитието участваха с презентации повече от 40 души. Ето един от най-красивите плакати:Maria-Ivo-Antova

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЮЛИ
Списание „НАУКА” публикува в бр.3 за 2014г. , том XXIV Издание на Съюза на учените в България, статията
„Софийското метро – „подземният град” на Борислав Виана, Добрина Желева-Мартинс – с.34-40
Чете се и он-лайн: НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИ на адрес:

http://www.bvu-bg.eu/nmvb/index.php?Clip=nauka 34-40 стр.

1975153_10203363326746654_1014784866_nKORICA 14На 12 юли ни напусна ученият доц.арх.Петър Йокимов, чиято книга за Сецесиона ще остане без съмнение завинаги в съкровищницата на архитектурната ни литература;

Замина си от този свят приятелят ни Пепи! С него ни свързваше не само съвместната работа – особено дългогодишните изследвания за «История на архитектурата и градоустройството на третото българско царство». Това беше проект, финансиран от МОН, след конкурс на Фонд «Научни изследвания», на който той беше ръководител на четиричленния ни колектив.

С него ни свързваше едно дълго и искрено семейно приятелство. Ще те помним дорде сме живи, Пепи.

Ще се сещаме за теб при всяко нощно пътуване под едрите звезди из Родопите, или при всяко посещение на базата в Арбанаси, или при всеки концерт в Зала «България»…

Почивай в мир, Пепи! Ти остави своята отчетлива следа!

АВГУСТ
402px-Shukhov_tower_shabolovka_moscow_02shukhovИзлезе от печат статията ни, посветена на гениалния руски инженер

В. Шухов в Международен сборник от научни трудове

«Дизайн-Искусство-Промышленность»
Желева-Мартинс, Д.И., Ташева, С.Б. (Болгария, София) “Универсальные конструкции В.Г.Шухова в предметном индустриальном дизайне” – В: ДИЗАЙН-ИСКУССТВО-ПРОМЬІШЛЕННОСТЬ, Международный сборник научных трудов, Выпуск 2, 2014, ст. 9-20 ISSN 2312-6116

 

 

 

 

 

СЕПТЕМВРИ

ПОВОДИ ЗА ГОРДОСТ

10689876_10204768041710594_6638349588876460710_nМоята бивша асистентка, сега вече мой следовник – лектор по дисциплината “Формообразуване”– д-р инж. дизайнер Мирослава Петрова и двете ми дипломантки по «Въведение в дизайна на градската среда» Павлина Забунова и Йорданка Цветанова участвуваха в: 16-та Международна конференция за инженерен и продуктов дизайн, на тема «Обучението по дизайн и връзките с човешките технологии», състояла се в Холанздия, гр.Еншеде, организирана от Световното Дизайн-общество и Институт по инженерен дизайн.
16th International Conference on Engineering and Product Design Education
„Design Education & Human Technology Relations”, hosted by the Faculty of Engineering Technology of the University of Twente in Enschede, the Netherlands is organised in partnership with the Design Education Special Interest Group (DESIG) of the Design Society, and the Institution of Engineering Designers (IED).
Те се представиха с доклади както следва:
EDUCATING DESIGNERS FROM GENERATION Y – CHALLENGES AND ALTERNATIVES
Miroslava Nadkova Petrova
University of Forestry, Bulgaria
INTRODUCTION OF ISSUES REGARDING PEOPLE WITH SPECIAL NEEDS TO DESIGN EDUCATION
Pavlina Georgieva Zabunova, Yordanka Tsvetanova
Forest University Sofia, Bulgaria

Моята бивша докторантка, сега вече д-р арх. Стела Борисова Ташева, участвува с доклад в 12th World Congress of Semiotics Sofia 2014 / 12-ти Световен конгрес по Семиотика, София 2014, секция Семиотика на града – SEMIOTICS OF THE CITY:
Stela Borisova Tasheva – „Sets of architectural graphics and texts in Bulgarian public space – XX century”

НОЕМВРИ

Публикация:

Желева-Мартинс, Добрина, « Професор архитект Станчо Белковски: Щрихи за уникалния комплекс «България»     В: Homo Sciens, Издание на Съюза на учените в България, 2014г. Бр.8, посветен на 145 годишнината от създаването на Българското книжовно дружество, прераснало в Българска академия на науките и 70 годишнината на СУБ , стр.18;            ISSN 1312 8884

ДЕКЕМВРИ

ПОВОД ЗА ГОРДОСТ
Дипломантката ми – вече магистър инженер дизайнер, Павлина Забунова защити отлично дипломната си работа! Гордея се с това момиче! То е много способно и трудолюбиво, с високо чувство за отговорност – беше с температура три дни преди защитата и въпреки това се справи перфектно с пърформанса и отговорите на зададените въпроси. Получи не само отлична рецензия, но и похвали, включително и от външни членове на Държавната комисия. Предвещавам й успешна кариера на попрището на дизайна. Не бих се поколебала да й препоръчам ориентиране към докторантура.
Ето някои илюстрации от нейната работа.

zaglavnascan0001scan0002

 

 

 

 

 

 

 

scan0003scan0004

December 26, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ПАМЕТТА

28-cyclamen -1

ДИВИ ЦИКЛАМИ

 

 

Цикламата ни буйно разцъфтя.
В миг спомних си за дивите цветя –
Циклами, много, в розов нежен цвят…
Пренесоха ме в друг отминал свят…

 

♥♥♥                 ♥♥♥                 ♥♥♥

 

Кипърска пролет, топла и лятна
Синьо небе, водна шир необятна…
Край морския бряг, на висока тераса
Се разстила градът достолепен и бляскав.

Курион, сътворен векове преди Христа
Днес в руини, но пълен с пъстри групи туристи.
Ний вървим сред антични стени и колони
Лекият бриз от морето ни гони…

Онемявам пред чуден амфитеатър:
Каменна чаша във слънчево злато,
Към морето обърната стръмна кавея.
Свири арфа, танцуват, играят Медея…

Гладиатори тука до кръв са се били
Те изглежда прочути и славни са били.
В цветни мозайки са били претворени…
Техни образи дивни са до днес съхранени.

Този град е живял във разкош и богатства
Пред мащаба му мощен човек се захласва.
Тук се стичали стока, злато, диаманти…
И строели са явно архитекти – таланти

Виждам много останки от дворци и палати
В Курион са живели хора горди и знатни
Сред прекрасни мозайки, коринтски колони,
Мраморни стълби, аромат, благовония…

От мозайките гледат лица толкоз живи
Хора сякаш съвременни и духовно красиви…
Историци са писали и отдавна се знай
Курион се е славел като земният рай.

Ала слава такава омагьосва, влудява…
и градът се разраства… Зла поличба назрява…
В блян жадуван и в плячка превръща се той,
Перси, елини, римляни, вземат го с бой…
И оставят завинаги свойте следи
Времена на победи, времена на войни.
Разни родове, етноси, раси, езици…
Разни нобили, роби, плебеи, патриции…
Населяват града многолюден и пъстър…
Вавилон предвещават пророците същи…

Била юлска нощ лятна, задушна, гореща
Разиграла се драма съдбовна, зловеща
Земетръс безпощаден града разрушава
И смъртта не прощава, наред покосява…
Между тези останки от антични стени
Са потънали в тайна разнолики съдби…

Само скелети вплетени на семейство едно
kourion_03Мълчаливо разказват какво е било…
Майка плътно обгръща малко детско телце,
А бащата ги гуши между свойте ръце
И придава им смелост, любов и закрила…
Покъртителен разказ за духовната сила,
За взаимната обич между тези сърца,
Що са вкупом приели във прегръдка смъртта…

Изведнъж, за секунди тази къща антична
Се превърнала в гробница тъй специфична!

                                                                                    Върху този покров над античния свят

                                                                                                 Цикламите диви днес  цъфтят….и цъфтят!

divi ciklami

 

 

 

 

 

 

 

 

03.04.2013

 

 

 

December 18, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

satvorenie-mikelanjelo

 

ЦИТАТИ-ИЗВЛЕЧЕНИЯ
ОТ
МЕЖДУНАРОДНАТА ХАРТА ПО КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ МЕСТА (ВЕНЕЦИАНСКАТА ХАРТА)
(Венеция, 1964)

Статия 5. Консервацията на паметниците винаги се облекчава от възможността те да бъдат използвани за благото на обществото; такова използване е желателно, но при условие съхраняването на архитектурната цялост и декора на сградите. Само при такива рамки може да се разреши и предприеме работата по приспособяване, чиято необходимост е предизвикана от нови изисквания на съвременния живот.
Статия 6. Консервацията предполага съхранение на паметниците в рамките на свойствената им среда и мащаб. Ако традиционното съоръжение съществува, то не трябва да се нарушава. Всяко ново строителство, разрушаване или преправяне, които биха могли да изменят взаимовръзката на обектите и цветовата гама, са недопустими.

Статия 7. Паметникът е неотделим от историята, чийто свидетел той представлява, и от околната среда, където е разположен. Следователно, преместването на целия паметник или на негови части не трябва да се допуска. Преместването е възможно в този случай, когато това е необходимо за съхраняването на паметника или може да бъде оправдано от по-висши национални или международни интереси.
Статия 8. Скулптурните, живописни или декоративни елементи, представляващи неразделна част от паметника, могат да бъдат отделени тогава, когато единствено тази мярка може да обеспечи запазването им.
Реставрация
Статия 9. Реставрацията трябва да представлява изключителна мярка Нейната цел е съхранението и изявата на естетическите и исторически ценности на паметника. Тя се основава на уважението към истинността на материала и достоверността на документите. Реставрацията свършва там, където започва хипотезата; що се отнася до предполагаемото възстановяване, то всяка работа по допълването, отчитаща определена необходимост по естетически или технически причини, трябва да зависи от архитектурната композиция и да носи печата на нашето време. Археологическите и исторически изследвания на паметника трябва винаги да предшестват и съпровождат реставрационните работи.
…………………
Статия 11. Наслоенията от различни епохи, привнесени в архитектурата на паметника, трябва да бъдат съхранени, доколкото единството в стила не се явява цел на реставрацията.
Статия 12. Елементите, предназначени за замяна на липсващите фрагменти, трябва хармонично да се вписват в цялото и заедно с това така ще се отличават от истинните, така че реставрацията да не фалшифицира историческата и художествена документалност на паметника.
Статия 13. Допълнения могат да бъдат допущани само в този случай, когато те оставян незасегнати всички забележителни части на зданието, неговото традиционно обкръжение, равновесието на композицията и взаимовръзката с околната среда.

Исторически забележителни места
Статия 14. Комплексите паметници трябва да бъдат обект на особенна грижа, необходима за запазване на тяхната цялостност и осигуряване на благоустройството, приспособяване и подобряване на използването им. Провеждането на работата по консервация и реставрация трябва да бъде обусловено от принципите изложени по-горе.
Разкопки
Статия 15. Разкопките трябва да се правят съблюдавайки научните норми и в съответствие с «Препоръките, определящи международните принципи за провеждане на археологически разкопки», приети от ЮНЕСКО в 1956 г. Трябва да бъде осигурено укрепването на руините и да бъдат предприети мерки, необходими за консервацията и постоянната защита на архитектурните елементи и откритите в хода на разкопките предмети. Освен това, трябва да бъдат предприети мерки за улесняване разбирането на значимостта на паметника, изявевен в резултат на разкопките, без да се изкривява при това неговия смисъл. Всяка реконструкция трябва да бъде изключена изначално, може да се допуща само анастилоза, т.е. връщане на своите места на запазени, но разхвърляни фрагменти. Въведените елементи винаги трябва да бъдат разпознаваеми и да представляват минимума, необходим за осигуряване условията на консервация на паметника и възстановяване на единството на формата му. ( Превод от руски, по”Реставрация музейных ценностей. Вестник.» 1998. №1. С. 55-58.; интернет – http://art-con.ru/node/848)

ЦИТАТИ-ИЗВЛЕЧЕНИЯ
ОТ
ДОКУМЕНТ ОТ НАРА ОТНОСНО АВТЕНТИЧНОСТТА (1994 г.)

ПРЕАМБЮЛ
1. Ние, експертите събрани в гр. Нара (Япония), ….можем да отправим предизвикателство към традиционното мислене в областта на съхранението, и да обсъдим начините и средствата за разширяване на нашите хоризонти, за да се постигне по-голямо зачитане на културното многообразие и многообразието в наследството при практиката на съхранение.
……
3. Документът от Нара относно автентичността е създаден в духа на Венецианската харта от 1964 г., като се опира върху същата и я разширява в отговор на нарастващия обхват на съображенията и интересите, свързани с културното наследство в нашето съвремие.
4……В свят, който е подложен все повече на силите на глобализацията ….същественият принос на съображението за автентичност в практиката на съхранение е да се изясни и освети колективната памет на човешкия род.
…..
КУЛТУРНО МНОГООБРАЗИЕ И МНОГООБРАЗИЕ НА НАСЛЕДСТВОТО
Важно е да се подчертае основният принцип на ЮНЕСКО, а именно, че културното наследство на всеки един е културното наследство на всички. Отговорността за културното наследство и неговото управление принадлежи най-напред на културната общност, която го е създала, а впоследствие на тази, която се грижи за него. В допълнение към тези отговорности, обаче спазването на международните харти и конвенции, разработени относно съхранението на културното наследство задължава също и към съобразяване с принципите и отговорностите, произтичащи от тях. Силно желателно е всяка общност да намери баланс между своите собствени изисквания и тези на другите културни общности, при условие, че постигането на такъв баланс не уронва основни културни ценности на съответната общност.
ЦЕННОСТИ И АВТЕНТИЧНОСТ
…..
9. Съхранението на културното наследство във всичките му форми и исторически периоди се основава на ценността на съответното наследство. Нашата възможност да разберем ценността на дадено наследство зависи донякъде от степента на авторитетност или на достоверност на източниците на информация за тази ценност. Познаването и разбирането на тези източници на информация, във връзка с първоначалните и последващи характерни особености на културното наследство и тяхното значение, са необходимата основа за оценка на всички аспекти на автентичността.
10. Автентичността, разглеждана по този начин и утвърдена във Венецианската харта, се оказва основният квалифициращ фактор по отношение на ценностите. Разбирането на автентичността има основна роля във всички научни изследвания на културното наследство, в планирането на съхранението и реставрацията, както и в процедурите за включване в списък, използвани за Конвенцията за световното наследство и други описи на културното наследство.
11. Преценките относно ценността на културното наследство и достоверността на източниците на информация могат да са различни в различните култури, а дори и в рамките на една и съща култура. Следователно не е възможно да се правят преценки за ценност и автентичност чрез зададени критерии. Напротив, дължимото уважение към всички култури изисква съответното наследство да бъде разглеждано и преценявано в културния контекст, към който принадлежи.
……

13. В зависимост от естеството на културното наследство, неговия културен контекст и неговата еволюция във времето, преценките за автентичност могат да бъдат свързани със стойността на голям набор от източници на информация. Аспектите на източниците могат да включват форма и концепция, материали и същност, употреба и функция, традиции и техники, местоположение и обкръжение, смисъл и впечатление, както и други фактори от външно и вътрешно естество. Ползването на тези източници дава възможност да се очертае изграждането на специфичните художествени, исторически, социални и научни измерения на изследваното културно наследство.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Предложения за проследяване (по предложение на Х. Стовел)
1. Уважението към културното многообразие и многообразието в наследството изисква съзнателни усилия, за да се избегне налагането на механични формули или стандартизирани процедури в опита за дефиниране или установяване на автентичността на определени паметници и забележителни места.
2. Усилията за установяване на автентичността по начин, който уважава многообразието в културите и в наследството изисква подходи, които насърчават културите да развиват аналитични процеси и инструменти, специфични за тяхната природа и нужди. Тези подходи може да имат няколко общи аспекта:
• Усилия за гарантиране на това, че оценяването на автентичността включва мултидисциплинарно сътрудничество и подходящото използване на всички налични познания и експертни умения;
……
• Усилия за актуализиране на оценките на автентичността в светлината на променящите се ценности и обстоятелства
…..
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Определения
Съхранение: всички усилия, насочени към разбирането на културното наследство, познаването на неговата история и значение, осигуряващи неговата материална защита и, според изискванията, неговото популяризиране, реставрация и подобряване. (Културното наследство включва паметници, ансамбли от сгради и забележителни места с културна ценност, съгласно определението в член първи на Конвенцията за световното наследство).
Източници на информация: всички физически, писмени, устни и образни източници, които позволяват да се опознае естеството, спецификата, значението и историята на културното наследство.

Документът от Нара относно автентичността е съставен от 45-те участници в Конференцията в Нара за автентичността във връзка с Конвенцията за световното наследство, проведена в гр. Нара, Япония, от 1-6 ноември 1994 г., по покана на Агенцията по културните въпроси (Правителството на Япония) и Префектура Нара. Агенцията организира Конференцията в Нара съвместно с ЮНЕСКО, Римския център и ИКОМОС.

Настоящата окончателна версия на Документа от Нара е редактирана от генералните докладчици на конференцията в Нара – Раймон Лемер и Хърб Стовел.
НАШИЯТ КОМЕНТАР:

Тази, 2014 година, се отбелязват 50 години от приемането на международната Венецианска харта, както и 20 години от приемането на Документа от Нара за автентичността.
Документът от Нара за автентичността се налага от необходимостта да се преосмисли понятието за автентичност, което, както се вижда от отделните статии в Документа, са предизвикани от различни съображения, породени от практиките на приложение на Венецианската харта.
Първият акцент – разширено е понятието за културно наследство – обръща се внимание върху многообразието на културното наследство от една страна, а от друга – многообразието в практиките за опазване на наследството.
Вторият акцент е понятието за ценността на съответното наследство, която е в пряка зависимост от познаването и разбирането на всички възможни източници на информация. Източниците на информация дават необходимата основа за оценка на всички аспекти на автентичността.
Третият акцент е констатацията, че не е възможно да се правят преценки за ценност и автентичност чрез универсални и предварително зададени критерии, защото наследството следва да бъде разглеждано и преценявано в културния контекст, към който принадлежи.
От тези три основни акцента следва, че разнообразните източници на информация, отнасящи се до формата и концепцията, материалите и същността, употребата и функцията, традициите и техниките, местоположението и обкръжението, смисълът и впечатлението, както и други фактори от външно и вътрешно естество, следва комплексно да водят до изграждането на специфични художествени, исторически, социални и научни измерения на дадено културно наследство.
С други думи, културното наследство се разглежда не само от гледна точка на материалната му физическа и рационална същност, а в сложния комплекс от всичките му измерения, включително нематериални, неосезаеми социални и художествени ценности.
Указанията, които се дават от Документа от Нара са много важни и би трябвало ясно да се разберат:
– да се избягва налагането на механични формули или стандартизирани процедури в опита за дефиниране или установяване на автентичността на определени паметници на културата – т. е. всеки един случай е специфичен, конкретен и към него се подхожда индивидуално.
– оценяването на автентичността изисква мултидисциплинарно сътрудничество и подходящото използване на всички налични познания и експертни умения, което ще рече, че освен археолози и архитекти, автентичността се преценява от широк кръг експерти, например тези, които изследват нематериалните, духовни ценностни характеристики на конкретното наследство, както и възможностите за неговата социализация;
– необходимо е актуализиране на оценките за автентичността, в светлината на променящата се ценностна интерпретация и обстоятелствата, което според нас, означава че културното наследство непрекъснато да се преосмисля, с оглед на поддържането на неговия социален живот, гаранция за неговото съхраняване във времето за идните поколения.

Виж също ПУБЛИКАЦИЯТА МИ : “ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА”   – https://www.academia.edu/9768842/%D0%97%D0%90%D0%9F%D0%90%D0%97%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%92%D0%A2%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%A2%D0%90_%D0%95_%D0%92_%D0%A1%D0%AA%D0%A5%D0%A0%D0%90%D0%9D%D0%AF%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%94%D0%A3%D0%A5%D0%90_%D0%98_%D0%96%D0%98%D0%92%D0%9E%D0%A2%D0%90_%D0%9D%D0%90_%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%90

December 14, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български

ANNOUNCES ОБЯВИ ИЗЛОЖБИ EXHIBITIONS ПОКАНИ ЗА ДОКЛАДИ CALL FOR PAPERS

Barcelona  pokana

 

 
НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ НА БЪЛГАРСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
ВЕСТНИК „СТЪРШЕЛ“
СЕКЦИЯ „КАРИКАТУРА“ КЪМ СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ

25 години безкраен преход
Откриване на 11 декември 2014 г. (четвъртък) в 18.00 часа
Музей на социалистическото изкуство

Изложбата „25 години безкраен преход“ представя карикатурната история на България за последните 25 години.
Ще бъдат показани 146 карикатури от 24 автори, които са рисувани и вече публикувани и са автентично свидетелство за годините на прехода. По запазените оригинали личат следи от поправки, редактиране, указания към печатницата, уточнения и допълнения.
Повечето от карикатурите са публикувани във в. „Стършел”, но много от рисунките са видели бял свят и на страниците на централните всекидневници – „24 часа”, „Труд”, „Преса”, „Новинар”, „Монитор” и др.
Впечатляващо е, че карикатуристите, рисували по горещи, злободневни за времето теми, интуитивно са доловили тенденции и процеси, до чието осмисляне професионалните анализатори и коментатори стигат доста по-късно.
В експозицията са включени творби на Георги Чаушов, Велин Андреев, Доньо Донев, Милко Диков, Николай Пекарев, Любомир Михайлов, Ивайло Нинов, Мирчо Мирчев, Ивайло Цветков, Алла и Чавдар Георгиеви, Валери Лютов, Веселин Зидаров, Йовчо Савов, Маргарита Янчева, Михаил Вълканов, Светлин Стефанов, Димитър Томов, Иван Кутузов, Георги Ведроденски-Мортус, Владимир Маринов, Рачо Рачев, Борислав Георгиев, Чавдар Николов.
Подбраните карикатури са от лични архиви на художниците, от частни колекции, както и от архива на в. „Стършел”.
Благодарение на доброто партньорство между в. “Стършел” и Националния музей за българско изобразително изкуство експозицията – карикатурна история на постсоциализма, е представена в Музея на социалистическото изкуство. Провокация за размисъл върху безкрайния ни преход…

—————————————————————————————————————————————————————————————

 

430x223

 

 

 

 

 

РЕСТАВРАЦИЯ НА ПАМЕТТА ІІ:

Яким Банчев – между човека и войната

12 декември 2014 – февруари 2015 г.

Автори на проекта: Пламен В. Петров и Рамона Димова

ОТКРИВАНЕ: 11 декември, 18:00 ч.

Проектът „Реставрация на паметта“ стартира през лятото на 2014 г. в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ, с изложбата „Не/познатите художници от една картина“. В същността си това е една инициатива, която може да бъде определена като подтик да се вгледаме в историята и по-конкретно в историята на българското изкуство. Казано с други думи – това е една археологическа акция, при която се изваждат нови слоеве културно наследство и в същото време се ревизират разкритите преди. Подобно назоваване на нещата, макар и твърде спекулативно, всъщност се оказва смущаващо адекватно. Доказва го и втората част на проекта, която се фокусира върху живота и делото на едно отдавна забравено име в историята на българската живопис – Яким Банчев.
Яким Казанджиев Банчев се ражда през далечната 1884 г. в Ловеч. Получил средното си образование в Априловската гимназия в Гарово, където неговите учители по рисуване и преди всичко Георги Митов, най-малкият брат на изявения български художник Антон Митов, го въвеждат в магията на изкуството. Така неговото художествено израстване ще премине през Академиите в София и Дрезден, за да получи висшето си образование в Академия „Албертина“ в Торино (Италия). Доказал се като майстор на рисунката и живописта, Банчев ще взема активно участие във военните събития в България между 1912 и 1918 г., а през 1923 г. в преследване на своята мечта да се утвърди като художник отвъд Атлантика, ще се установи в САЩ. За съжаление Америка се превръща по-скоро в мащеха за художника, отколкото за негов втори дом. Разочарован се завръща окончателно през 1933 г. в родината си, за да потъне в делничните си занимания и да се изолира напълно от художествения живот в страната.
Починал през 1967 г. художникът е напълно забравен. След три години изследване, изкуствоведи и публика имат възможност да се изправят пред реставрираното знание за твореца и неговите произведения, които са част от колекциите на Софийска градска художествена галерия и Националния военно-исторически музей в София. Това е не само първата самостоятелна изложба на художника, но и опит да се възвърне блясъка на неговото художествено наследство.
В експозицията публиката ще има шанса да се вгледа в живописта и рисунките му, които той създава през първите две десетилетия на ХХ в. Едно творчество, което разкрива отношението на Яким Банчев към човека, плътта, сластта и съкрушителната сила на войната. Страстен почитател на старогръцките митове и легенди, Банчев подхожда в живописта си с един аристократичен и премерен темперамент. В опит да се разкрие в пълнота портрета му, гласът на актрисата Снежина Петрова ще приведе посетителите на изложбата и през един нов прочит на митологичния разказ за раждането на Европа – Онази, която гръмовержецът Зевс ще похити, както векове по-късно, забравата ще похити творчеството на Яким Банчев.

Петър Димов PR на СГХГ –

зАБЕЛЕЖКА: Софийската градска художествена галерия ще бъде затворена за посетители през целия месец декември на изтичащата 2014 година поради извършване на ремонт за климатизация.

December 9, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Други

КЪМ МЕТОДОЛОГИЯТА НА АРХИТЕКТУРНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

nitj_ariadni     scan0006scan0007scan0008scan0009scan0010scan0011scan0012scan0013scan0014scan0015scan0016scan0017scan0018scan0019scan0020scan0021scan0026scan0030scan0031scan0032

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————————————-

Желева-Мартинс, Д., “Крос-културални анализи в полза на архитектурната   история”–

В: “Известия на Историческия музей в Кюстендил”,1997, Т. V, част ІІ, с.185-204

 

                   ЗАБЕЛЕЖКА:  Публикувам тази студия по молба на мои читатели,

както и защото според мен, тя има универсално методологично значение –

може да се ползва не само при архитектурните, но и при други исторически изследвания.

November 30, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Учебни пособия