РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ПАМЕТТА
ДИВИ ЦИКЛАМИ
Цикламата ни буйно разцъфтя.
В миг спомних си за дивите цветя –
Циклами, много, в розов нежен цвят…
Пренесоха ме в друг отминал свят…
♥♥♥ ♥♥♥ ♥♥♥
Кипърска пролет, топла и лятна
Синьо небе, водна шир необятна…
Край морския бряг, на висока тераса
Се разстила градът достолепен и бляскав.
Курион, сътворен векове преди Христа
Днес в руини, но пълен с пъстри групи туристи.
Ний вървим сред антични стени и колони
Лекият бриз от морето ни гони…
Онемявам пред чуден амфитеатър:
Каменна чаша във слънчево злато,
Към морето обърната стръмна кавея.
Свири арфа, танцуват, играят Медея…
Гладиатори тука до кръв са се били
Те изглежда прочути и славни са били.
В цветни мозайки са били претворени…
Техни образи дивни са до днес съхранени.
Този град е живял във разкош и богатства
Пред мащаба му мощен човек се захласва.
Тук се стичали стока, злато, диаманти…
И строели са явно архитекти – таланти
Виждам много останки от дворци и палати
В Курион са живели хора горди и знатни
Сред прекрасни мозайки, коринтски колони,
Мраморни стълби, аромат, благовония…
От мозайките гледат лица толкоз живи
Хора сякаш съвременни и духовно красиви…
Историци са писали и отдавна се знай
Курион се е славел като земният рай.
Ала слава такава омагьосва, влудява…
и градът се разраства… Зла поличба назрява…
В блян жадуван и в плячка превръща се той,
Перси, елини, римляни, вземат го с бой…
И оставят завинаги свойте следи
Времена на победи, времена на войни.
Разни родове, етноси, раси, езици…
Разни нобили, роби, плебеи, патриции…
Населяват града многолюден и пъстър…
Вавилон предвещават пророците същи…
Била юлска нощ лятна, задушна, гореща
Разиграла се драма съдбовна, зловеща
Земетръс безпощаден града разрушава
И смъртта не прощава, наред покосява…
Между тези останки от антични стени
Са потънали в тайна разнолики съдби…
Само скелети вплетени на семейство едно
Мълчаливо разказват какво е било…
Майка плътно обгръща малко детско телце,
А бащата ги гуши между свойте ръце
И придава им смелост, любов и закрила…
Покъртителен разказ за духовната сила,
За взаимната обич между тези сърца,
Що са вкупом приели във прегръдка смъртта…
Изведнъж, за секунди тази къща антична
Се превърнала в гробница тъй специфична!
Върху този покров над античния свят
Цикламите диви днес цъфтят….и цъфтят!
03.04.2013
December 18, 2014
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: авторски стихове; "Диви циклами"; Курион, Кипър; реконструкция на паметта; · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии