КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
ЦИТАТИ-ИЗВЛЕЧЕНИЯ
ОТ
МЕЖДУНАРОДНАТА ХАРТА ПО КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ МЕСТА (ВЕНЕЦИАНСКАТА ХАРТА)
(Венеция, 1964)
Статия 5. Консервацията на паметниците винаги се облекчава от възможността те да бъдат използвани за благото на обществото; такова използване е желателно, но при условие съхраняването на архитектурната цялост и декора на сградите. Само при такива рамки може да се разреши и предприеме работата по приспособяване, чиято необходимост е предизвикана от нови изисквания на съвременния живот.
Статия 6. Консервацията предполага съхранение на паметниците в рамките на свойствената им среда и мащаб. Ако традиционното съоръжение съществува, то не трябва да се нарушава. Всяко ново строителство, разрушаване или преправяне, които биха могли да изменят взаимовръзката на обектите и цветовата гама, са недопустими.
Статия 7. Паметникът е неотделим от историята, чийто свидетел той представлява, и от околната среда, където е разположен. Следователно, преместването на целия паметник или на негови части не трябва да се допуска. Преместването е възможно в този случай, когато това е необходимо за съхраняването на паметника или може да бъде оправдано от по-висши национални или международни интереси.
Статия 8. Скулптурните, живописни или декоративни елементи, представляващи неразделна част от паметника, могат да бъдат отделени тогава, когато единствено тази мярка може да обеспечи запазването им.
Реставрация
Статия 9. Реставрацията трябва да представлява изключителна мярка Нейната цел е съхранението и изявата на естетическите и исторически ценности на паметника. Тя се основава на уважението към истинността на материала и достоверността на документите. Реставрацията свършва там, където започва хипотезата; що се отнася до предполагаемото възстановяване, то всяка работа по допълването, отчитаща определена необходимост по естетически или технически причини, трябва да зависи от архитектурната композиция и да носи печата на нашето време. Археологическите и исторически изследвания на паметника трябва винаги да предшестват и съпровождат реставрационните работи.
…………………
Статия 11. Наслоенията от различни епохи, привнесени в архитектурата на паметника, трябва да бъдат съхранени, доколкото единството в стила не се явява цел на реставрацията.
Статия 12. Елементите, предназначени за замяна на липсващите фрагменти, трябва хармонично да се вписват в цялото и заедно с това така ще се отличават от истинните, така че реставрацията да не фалшифицира историческата и художествена документалност на паметника.
Статия 13. Допълнения могат да бъдат допущани само в този случай, когато те оставян незасегнати всички забележителни части на зданието, неговото традиционно обкръжение, равновесието на композицията и взаимовръзката с околната среда.
Исторически забележителни места
Статия 14. Комплексите паметници трябва да бъдат обект на особенна грижа, необходима за запазване на тяхната цялостност и осигуряване на благоустройството, приспособяване и подобряване на използването им. Провеждането на работата по консервация и реставрация трябва да бъде обусловено от принципите изложени по-горе.
Разкопки
Статия 15. Разкопките трябва да се правят съблюдавайки научните норми и в съответствие с «Препоръките, определящи международните принципи за провеждане на археологически разкопки», приети от ЮНЕСКО в 1956 г. Трябва да бъде осигурено укрепването на руините и да бъдат предприети мерки, необходими за консервацията и постоянната защита на архитектурните елементи и откритите в хода на разкопките предмети. Освен това, трябва да бъдат предприети мерки за улесняване разбирането на значимостта на паметника, изявевен в резултат на разкопките, без да се изкривява при това неговия смисъл. Всяка реконструкция трябва да бъде изключена изначално, може да се допуща само анастилоза, т.е. връщане на своите места на запазени, но разхвърляни фрагменти. Въведените елементи винаги трябва да бъдат разпознаваеми и да представляват минимума, необходим за осигуряване условията на консервация на паметника и възстановяване на единството на формата му. ( Превод от руски, по”Реставрация музейных ценностей. Вестник.» 1998. №1. С. 55-58.; интернет – http://art-con.ru/node/848)
ЦИТАТИ-ИЗВЛЕЧЕНИЯ
ОТ
ДОКУМЕНТ ОТ НАРА ОТНОСНО АВТЕНТИЧНОСТТА (1994 г.)
ПРЕАМБЮЛ
1. Ние, експертите събрани в гр. Нара (Япония), ….можем да отправим предизвикателство към традиционното мислене в областта на съхранението, и да обсъдим начините и средствата за разширяване на нашите хоризонти, за да се постигне по-голямо зачитане на културното многообразие и многообразието в наследството при практиката на съхранение.
……
3. Документът от Нара относно автентичността е създаден в духа на Венецианската харта от 1964 г., като се опира върху същата и я разширява в отговор на нарастващия обхват на съображенията и интересите, свързани с културното наследство в нашето съвремие.
4……В свят, който е подложен все повече на силите на глобализацията ….същественият принос на съображението за автентичност в практиката на съхранение е да се изясни и освети колективната памет на човешкия род.
…..
КУЛТУРНО МНОГООБРАЗИЕ И МНОГООБРАЗИЕ НА НАСЛЕДСТВОТО
Важно е да се подчертае основният принцип на ЮНЕСКО, а именно, че културното наследство на всеки един е културното наследство на всички. Отговорността за културното наследство и неговото управление принадлежи най-напред на културната общност, която го е създала, а впоследствие на тази, която се грижи за него. В допълнение към тези отговорности, обаче спазването на международните харти и конвенции, разработени относно съхранението на културното наследство задължава също и към съобразяване с принципите и отговорностите, произтичащи от тях. Силно желателно е всяка общност да намери баланс между своите собствени изисквания и тези на другите културни общности, при условие, че постигането на такъв баланс не уронва основни културни ценности на съответната общност.
ЦЕННОСТИ И АВТЕНТИЧНОСТ
…..
9. Съхранението на културното наследство във всичките му форми и исторически периоди се основава на ценността на съответното наследство. Нашата възможност да разберем ценността на дадено наследство зависи донякъде от степента на авторитетност или на достоверност на източниците на информация за тази ценност. Познаването и разбирането на тези източници на информация, във връзка с първоначалните и последващи характерни особености на културното наследство и тяхното значение, са необходимата основа за оценка на всички аспекти на автентичността.
10. Автентичността, разглеждана по този начин и утвърдена във Венецианската харта, се оказва основният квалифициращ фактор по отношение на ценностите. Разбирането на автентичността има основна роля във всички научни изследвания на културното наследство, в планирането на съхранението и реставрацията, както и в процедурите за включване в списък, използвани за Конвенцията за световното наследство и други описи на културното наследство.
11. Преценките относно ценността на културното наследство и достоверността на източниците на информация могат да са различни в различните култури, а дори и в рамките на една и съща култура. Следователно не е възможно да се правят преценки за ценност и автентичност чрез зададени критерии. Напротив, дължимото уважение към всички култури изисква съответното наследство да бъде разглеждано и преценявано в културния контекст, към който принадлежи.
……
13. В зависимост от естеството на културното наследство, неговия културен контекст и неговата еволюция във времето, преценките за автентичност могат да бъдат свързани със стойността на голям набор от източници на информация. Аспектите на източниците могат да включват форма и концепция, материали и същност, употреба и функция, традиции и техники, местоположение и обкръжение, смисъл и впечатление, както и други фактори от външно и вътрешно естество. Ползването на тези източници дава възможност да се очертае изграждането на специфичните художествени, исторически, социални и научни измерения на изследваното културно наследство.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Предложения за проследяване (по предложение на Х. Стовел)
1. Уважението към културното многообразие и многообразието в наследството изисква съзнателни усилия, за да се избегне налагането на механични формули или стандартизирани процедури в опита за дефиниране или установяване на автентичността на определени паметници и забележителни места.
2. Усилията за установяване на автентичността по начин, който уважава многообразието в културите и в наследството изисква подходи, които насърчават културите да развиват аналитични процеси и инструменти, специфични за тяхната природа и нужди. Тези подходи може да имат няколко общи аспекта:
• Усилия за гарантиране на това, че оценяването на автентичността включва мултидисциплинарно сътрудничество и подходящото използване на всички налични познания и експертни умения;
……
• Усилия за актуализиране на оценките на автентичността в светлината на променящите се ценности и обстоятелства
…..
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Определения
Съхранение: всички усилия, насочени към разбирането на културното наследство, познаването на неговата история и значение, осигуряващи неговата материална защита и, според изискванията, неговото популяризиране, реставрация и подобряване. (Културното наследство включва паметници, ансамбли от сгради и забележителни места с културна ценност, съгласно определението в член първи на Конвенцията за световното наследство).
Източници на информация: всички физически, писмени, устни и образни източници, които позволяват да се опознае естеството, спецификата, значението и историята на културното наследство.
Документът от Нара относно автентичността е съставен от 45-те участници в Конференцията в Нара за автентичността във връзка с Конвенцията за световното наследство, проведена в гр. Нара, Япония, от 1-6 ноември 1994 г., по покана на Агенцията по културните въпроси (Правителството на Япония) и Префектура Нара. Агенцията организира Конференцията в Нара съвместно с ЮНЕСКО, Римския център и ИКОМОС.
Настоящата окончателна версия на Документа от Нара е редактирана от генералните докладчици на конференцията в Нара – Раймон Лемер и Хърб Стовел.
НАШИЯТ КОМЕНТАР:
Тази, 2014 година, се отбелязват 50 години от приемането на международната Венецианска харта, както и 20 години от приемането на Документа от Нара за автентичността.
Документът от Нара за автентичността се налага от необходимостта да се преосмисли понятието за автентичност, което, както се вижда от отделните статии в Документа, са предизвикани от различни съображения, породени от практиките на приложение на Венецианската харта.
Първият акцент – разширено е понятието за културно наследство – обръща се внимание върху многообразието на културното наследство от една страна, а от друга – многообразието в практиките за опазване на наследството.
Вторият акцент е понятието за ценността на съответното наследство, която е в пряка зависимост от познаването и разбирането на всички възможни източници на информация. Източниците на информация дават необходимата основа за оценка на всички аспекти на автентичността.
Третият акцент е констатацията, че не е възможно да се правят преценки за ценност и автентичност чрез универсални и предварително зададени критерии, защото наследството следва да бъде разглеждано и преценявано в културния контекст, към който принадлежи.
От тези три основни акцента следва, че разнообразните източници на информация, отнасящи се до формата и концепцията, материалите и същността, употребата и функцията, традициите и техниките, местоположението и обкръжението, смисълът и впечатлението, както и други фактори от външно и вътрешно естество, следва комплексно да водят до изграждането на специфични художествени, исторически, социални и научни измерения на дадено културно наследство.
С други думи, културното наследство се разглежда не само от гледна точка на материалната му физическа и рационална същност, а в сложния комплекс от всичките му измерения, включително нематериални, неосезаеми социални и художествени ценности.
Указанията, които се дават от Документа от Нара са много важни и би трябвало ясно да се разберат:
– да се избягва налагането на механични формули или стандартизирани процедури в опита за дефиниране или установяване на автентичността на определени паметници на културата – т. е. всеки един случай е специфичен, конкретен и към него се подхожда индивидуално.
– оценяването на автентичността изисква мултидисциплинарно сътрудничество и подходящото използване на всички налични познания и експертни умения, което ще рече, че освен археолози и архитекти, автентичността се преценява от широк кръг експерти, например тези, които изследват нематериалните, духовни ценностни характеристики на конкретното наследство, както и възможностите за неговата социализация;
– необходимо е актуализиране на оценките за автентичността, в светлината на променящата се ценностна интерпретация и обстоятелствата, което според нас, означава че културното наследство непрекъснато да се преосмисля, с оглед на поддържането на неговия социален живот, гаранция за неговото съхраняване във времето за идните поколения.
Виж също ПУБЛИКАЦИЯТА МИ : “ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА” – https://www.academia.edu/9768842/%D0%97%D0%90%D0%9F%D0%90%D0%97%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%92%D0%A2%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%A2%D0%90_%D0%95_%D0%92_%D0%A1%D0%AA%D0%A5%D0%A0%D0%90%D0%9D%D0%AF%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%94%D0%A3%D0%A5%D0%90_%D0%98_%D0%96%D0%98%D0%92%D0%9E%D0%A2%D0%90_%D0%9D%D0%90_%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%90
December 14, 2014
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Цитати от Венецианска харта; Документ от Нара; автентичност - понятие; преосмисляне; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български