МЕМОРИАЛ, ПОСВЕТЕН НА ПАДНАЛИТЕ В БАЛКАНСКИТЕ И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНИ ОТ ПЪРВИ И ШЕСТИ СОФИЙСКИ ПОЛКОВЕ – ХРОНИКА НА МИТАРСТВАТА
Тук представяме в цитати от различни публикации, сведения за митарствата на Мемориала на жертвите от Първи и Шести Софийски полкове. Тези данни ни помагат да си изясним поименно и точно какви са механизмите на забравата, на манипулацията, на политизирането и противопоставянето на определени групи от населението, ловко използвани от властимащите, с цел избягване от отговорност, печелене или съхраняване на властови позиции, налагане на лични и субективни мнения, в името на лични или партийни интереси…
«С усилията на общинския съветник Вили Лилков и тогавашния кмет на район „Триадица“ Емил Милев, Столична община отстъпи безвъзмездно терен за строеж на паметника – в парка между НДК и х-л Хилтън .
Пак по искане на Вили Лилков общината издаде разрешително за строеж на името на Министерство на отбраната. За да има специалния законов статут на „Военен паметник“, той трябва да бъде под юрисдикцията на МО.
През 2001г. министър Бойко Ноев възприе идеята и на военна церемония положи основен камък . Сумата бе заложена в предварителния проектобюджет на МО за следващата година. Няколко месеца по-късно правителството се смени…
Общественият комитет към СВ ВНВУ е издирил остатъците от разбития паметник. Те се намират във военния мавзолей – костница на Централни гробища.
Изготвен е идеен проект на мемориала от арх. Агура .
Преди няколко години разрешителното за строеж изтече (то има срок 5 години). По предложение на общинския съветник Борислав Бориславов Столична община издаде ново разрешение, отново безвъзмездно.
За да бъде изграден паметника е нужно Министерство на отбраната като титуляр на правото на строеж да отдели средствата от бюджета си. Това не се случи 10 години.
В обобщение: Място има, разрешително за строеж има, идеен проект има, нужда има, трябват 2 – 3 милиона лева и обществена съвест.»
Цитатът е от За паметниците и моралните дефицити на днешния ден
♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣
“За целта дори лично от проектанта на НДК – арх. Атанас Агура, е изготвен грандиозен проект с 12-метрови стени и е определено къде да бъде възстановен. А именно – там, където са били бившите казарми на ШЗО, край днешния хотел „Хилтън” в столицата.
Идването на Десети ноември спира изпълнението на тази инициатива и тя се възражда наново едва през 2001 г. по предложение на Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, по-известен сред обществеността като Съюз на царските офицери.
Проектът е изваден от архивите, осъвременен е и е утвърден наново от всички необходими инстанции, а Министерство на отбраната надлежно се сдобива с право на строеж. Стига се дори до удрянето на първа копка от тогавашния военен министър Бойко Ноев, който в компанията на синята културна министърка Емма Москова, по това време директор на Националния институт по опазване на паметниците на културата, забива лопатата и поставя камък с надпис, че тук ще бъде възстановен паметника на Желязната дивизия. Камъкът още си стои на мястото в неугледния пущинак зад помпозния хотел, но вече едно десетилетие само е опикаван от разхожданите в окрайнините на Южния парк кучета.
През изминалите години правото на строеж периодично изтича и наново бива подновявано. Междувременно столичния общински съвет тихо-мълком подготвя съхранените стари плочи с имената на загиналите войни да бъдат продадени и само намесата на „царските офицери” предотвратява това да се случи.
По-късно, по времето на министър Николай Цонев, отново настъпва някакво раздвижване по въпроса. Цонев твърдо решава да възстанови паметника, дори се стига до определянето на изпълнител на обекта – изграждането е възложено на гвардейската част. С наближаването на изборите обаче министърът осъзнава, че няма да му стигне времето делото да бъде завършено, та да бъде използвано като предизборен коз, и сам се отказва от проекта.
Така и досега в бюджета на МО не са планирани финансови средства за построяването на мемориала. А те хич не са малко. По разчети от 2001 г. само за основната му част, без гранитните плочи с имената на загиналите, ще са нужни 3,5 милиона, а днес може би и повече.
Докато военните се потриват, през 2008 г. НС приема Закон за военните паметници, съгласно който тези мемориали са публична общинска собственост. Сега вече от МО си намират основание да се ослушват – защо да финансират нещо, което автоматично ще стане собственост на Софийската община?! Парадоксът може да се реши много лесно, като се прехвърли правото на строеж на столичната общинска администрация. Само че нито министерството прави някакви постъпки в тази насока, нито пък управлението на София повдига въпроса.
Цитатът е от “Оставаме длъжници на „Желязната” дивизия”
http://www.desant.net/show-news/21961)
♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣
«На 10 януари 1944 г. американската авиация нанася силни бомбени удари по града. Една от целите са казармите на двата полка.
Първата идея за възстановяване на паметника датира от края на 80-те години. Тогава арх. Атанас Агура изготвя първия проект за нов мемориал. Агура между другото е автор на комплексното архитектурно решение на цялото пространство около НДК. Заради промените на 10 ноември 1989 г. обаче нещата затихват.
Дискусията за паметните плочи тръгва отново през 1994 г., но реализацията остава на етап проектна готовност. Истинското раздвижване датира от 2000 г.
Инициативата е на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници и на Съюза на царските офицери. Тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев не само прегръща, но и развива добрата идея. Бюджетът на ведомството поема проектантския хонорар в размер на 35 000 лв. Управление “Архитектура и градоустройство” на Столичната община одобрява проекта. Изграждането на мемориала се изчислява на 2,1 млн. лв.
Общината заделя и място – 10 декара в предната част на Южния парк – зад хотел “Хилтън” и новия мол “София сити център”. Мястото е добре избрано. Идеята е новите паметни плочи да изникнат в основата на 3 естествени хълма, разположени във формата на буквата П.
На 6 май 2000 г. военният министър Бойко Ноев и Ема Москова – министър на културата, правят първата копка.
На гранитен камък написали: “На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк от Първа софийска желязна дивизия”.
С протокол №21 на Столичния общински съвет от 19 февруари 2001 г. МО получава разрешение да построи паметника.
През лятото на 2001 г. обаче правителството на СДС губи изборите, министър Ноев е сменен с министър Свинаров.
Чак след 4 г., и то случайно, инициаторите разбират, че общината си е взела обратно имота. Това станало още през 2002 г. На заседанието от 18 юли 2002 г. тогавашният председател на Общинския съвет Антоан Николов внася предложение обект №16 да отпадне от плана за учредяване и регулация на Южен парк – II част, кв. 3. Общинските съветници го гласуват, без изобщо да се поинтересуват какво се крие зад този обект №16. Няма и мотиви за странното решение.
Арх. Никола Ружеков, председател на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници, пази протокола от това заседание. Истинските мотиви може би се крият в скандалната сделка “София Сити къмпани” за изграждането на новия мол, коментира о.з. полк. Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища.
Именно той заедно с колеги от още 3 военно-патриотични съюза протестират пред новия шеф на СОС Владимир Кисьов. В резултат на това на 12 май 2005 г. с решение №323 разрешението за строеж е върнато.
През юни същата година със задачата за изграждане на новия мемориал се заема дирекция “Военна инфраструктура” на МО. Тя влиза във връзка с управление “Архитектура и градоустройство” на Столичната община. И толкова.
По времето на следващия военен министър Николай Близнаков нещата уж потръгват. С работата по проекта се захваща Националният военноисторически музей. Но стигне ли въпросът до пари – въодушевлението изстива. Така неусетно планираните 2,1 млн. лв. за изграждането на монумента стават 3 млн.
Тогава някой дава идеята да се извика бизнеса на помощ.
При Близнаков се свиква съвещание, в което участват представители на общината и големи строителни фирми. На него “Главболгарстрой” например поема ангажимента за 450 000 лв. да построи едната стена, “Инжстрой” пък обещава да направи без пари изкопните работи. Не се случва обаче нищо.
Следващият военен министър Николай Цонев странно защо прехвърля задачата на Националната гвардейска част. Със заповед от януари 2008 г. той възлага на гвардейците онова, което всичките му предшественици не са могли да свършат.
Най-напред изкарахме разрешение за строеж, защото старото бе изтекло, си спомня подп. Васил Тенчев, зам.-командир на гвардията по логистиката. След като се срещнали с авторите на проекта и с представители на военнопатриотичните съюзи, обаче започнало ходене по мъките. Ветераните се изпокарали. Е дни настоявали за различни промени в проекта, някои от които взаимно се изключвали. Например да се добавят и имената на загиналите през Втората световна война, че и в днешни времена. Или вместо оригиналния лъв, турил лапа върху картата на Санстефанска България, да се издигне скулптурна група на трима войници във формата на факел. Такава идея издигнал и арх. Константинов от предишния екип на Агура. Съюзът на царските офицери скочил остро срещу промените. Прехвърчали искри.
Тогавашният шеф на НВИМ – покойният вече полк. Петко Йотов, пък се запънал за лъва, който от години е монтиран доста сполучливо пред входа на музея. Това не е онзи лъв, твърдял историкът.
Много добре разбирам полк. Йотов, коментира Даниела Цанкова, зам.-шеф на музея, той сигурно се е притеснявал да не се погуби ценната скулптура. Но и тя потвърди, че става дума за същия лъв, който от 1934 до 1980 г. се издигал пред централната паметна плоча на монумента.
Архитектите пък отхвърлят идеята в новия паметник да се вградят останките от старите плочи. Предложението бе наше, си спомня шефката на военния музей Соня Пенкова. Мотивът за оказа бил шаблонен – авторски права. През май 2008 г. арх. Агура умира. Наследниците му също държали да се спазва оригиналният проект.
Конфликтите от само себе си утихнали, когато гвардейците преизчислили финансовата част на проекта и установили, че докато ветерани и архитекти се разправяли, онези 2,1-3 млн. лв. били пораснали почти двойно.
Докладвали на министър Цонев и той начаса разпоредил да се спре всякаква работа по проекта. Мотивът бил липсата на пари.
Дълго време се смяташе, че от истинските паметни плочи нищо не е останало. Оказа се обаче, че те са съхранени в много добро състояние във военния музей. Директорката Пенкова нареди да бъдат извадени до една от сандъците, където са лежали близо 30 години.
На една стена в двора на музея специално за случая бяха подредени 178 войнишки и 23 офицерски метални плочи, боядисани в тъмносиньо до черно. Само една войнишка е със счупен край. Всяка метална плоча била здраво захваната за стената с яки болтове. Явно изработката е била доста качествена, защото само тук-там личат петна от ръжда.
Плочите са били внимателно демонтирани и описани една по една през далечната 1980 г. Свалени са от централната и лявата стена, оцелели по време на бомбардировките над София. Плочите от дясната стена, улучена от американска бомба, са безвъзвратно унищожени.
Преди време служители на музея проверили едно по едно всичките имена на загинали офицери, подофицери и войници. И открили доста грешки – някои всъщност не били служили в двата полка – 1-и и 6-и, на други имената им били сбъркани.
Соня Пенкова подкрепя възстановяването на паметните плочи, но не приема това да стане на мястото на сегашния паметник “1300 г. България”. Като историк не съм склонна да се унищожават паметници, каквито и да са те. Все пак те носят духа на времето, каза тя. И допълва:”Самосъборил се? Да, но от нашето безхаберие. Грозен? Не съм художник и не мога да раздавам квалификации, но този все пак е правен от хора с имена! По света хората си пазят паметниците, независимо кой ги е строил.”
Това, драги читателю, е в общи линии ситуацията около някогашния български Пантеон. Сам разбираш, че нещата не опират до дилемата къде да се издигне новият монумент – на мястото на паметника “1300 г. България” или в парцела от Южния парк, отдавна отпуснат от общината.
Изводът от цялата история е, че близо 20 г. великолепната идея е прехвърляна от ръка на ръка и веднага след това забравяна. Едва ли някой се е трогвал, че София няма свой войнишки паметник.
Нещата не опират само до пари 4-5 милиона лева за едрия бизнес изобщо не са проблем. Средствата може да осигури и общината по някоя от европрограмите за устройство на територията.
В цялата сага обаче е липсвала силната личност, която да се нагърби с отговорността за възстановяването на паметника. Не става дума за политици, защото самата идея да се излъска прахта от паметта на загиналите за България е надпартийна. А за известни общественици, които с името и авторитета си могат да преборят всеки проблем.
11 министри на отбраната са се изредили от 1990 г. досега: Йордан Мутафчиев, Димитър Луджев, Александър Сталийски, Валентин Александров, Бойко Ноев – 2 пъти, Димитър Павлов, Георги Ананиев, Николай Свинаров, Веселин Близнаков, Николай Цонев и сегашният Аню Ангелов.
Нито един от тях обаче не успява да доведе докрай идеята за издигане на новия софийски Пантеон.
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12443-%C2%EE%E5%ED%ED%E8-%EF%E0%EC%E5%F2%ED%E8%F6%E8-%E8-%E3%F0%EE%E1%E8%F9%E0/page17 – dibo Любител София Възраст 36
Последна редакция от dibo; 21-07-2011 в 10:33
Цитат по “20 г. мотаят войнишкия паметник на София”
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=962311
♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣
“През пролетта на тази година обаче откъм МО дойде добра новина. Фондация на известните бизнесмени братя Диневи пожелала да ремонтира 100 войнишки паметника по повод 100-годишнината от Балканската война. А не е ли по-добре да помогнете да възстановим един голям вместо 100 малки, предложили от ведомството. Братята помислили и дори пратили нарочно писмо, че са съгласни.
Преди месец откъм военното ведомство дойде друга новина. Вероятно Пантеонът ще се строи в градинката на Националния армейски комплекс, повече известен като военното НДК.
Изведнъж фактори от отбраната си спомниха, че проектът за комплекса наистина предвиждал построяването на прочутия войнишки паметник. „В двора още се издигат дълги бетонни стени, които трябваше да се 
облицоват с черен мрамор, а върху него да се изпишат имената на загиналите“, каза Стоян Стоянов, ръководил строежа на луксозната сграда като шеф на изпълнителна агенция „Военни клубове и
информация“.
Според източници от МО лично премиерът Бойко Борисов наредил да не се разрушават въпросните стени, когато преди месец оглеждал дали военното НДК може да поеме Софийския районен съд.
Покрай дискусията за паметника открихме кой е изработил паметните плочи с над 3000 имена на загинали войници, подофицери и офицери. Това е художникът Петър Ламбрев, собственик на първата българска емайло-керамична фабрика. През 1933 г. той печели поръчката на „Фонда за постройката за възпоменателните плочи на загиналите през войните“. Информацията бе съобщена от неговия син – Любомир Ламбрев, който в момента е пенсионер, на 81 г. Синът буквално се разплака, когато разбра, че голяма част от плочите са запазени във фондовете на
Националния военноисторически музей. Като зеницата на очите си той пазеше снимка от далечната 1933 г., когато баща му и негови работници са се снимали в двора на фабриката с първите паметни плочи. Ламбрев показа и оригинал на протокола от 30 август 1934 г., с който специална комисия е приела поръчката в отлично качество. Друг документ – от щаба на Първа армейска област, пък удостоверява, че заради добрата работа началникът на софийския гарнизон е представил Петър Ламбрев за награждаване с орден за заслуга пред канцеларията
на Министерството на войната. Вчера Любомир Ламбрев се докосна и до паметните плочи, изработени от баща му.
Благодарение на шефката на военния музей Соня Пенкова плочите бяха извадени от складовете. Помня странния им цвят – тъмносиньо към черно, но никога не бях ги пипал, каза Ламбрев. Самият той е бивш учител, има 2 деца и трима внуци. Сега мечтата му е и те да видят плочите – дело на техния дядо и прадядо. Ламбрев не се вълнува толкова къде ще бъде Пантеонът. Важното е да го има, обидно е толкова години управляващите да не могат да вдигнат от прахта една българска светиня! Срамота е София да няма войнишки паметник, смята бившият учител”
Цитат от “ВДИГАТ СОФИЙСКИЯ ПАНТЕОН ПРЕД ВОЕННОТО НДК” Любомир Дeнов; 24 часа септември 28 | Posted by Yasna Bozhinova | История
http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=3443
♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣
February 4, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Хроника на случващото се около Мемориалните стени - Пантеона на войните от Първи и Шести Софийки полкове; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български
АНОНСИ ANNOUNCES ANNONCE
Dear Colleagues,
In 2015, the International collection of scientific papers in international index
ISSN 2312-6116 on
ДИЗАЙН – ИСКУССТВО – ПРОМЫШЛЕННОСТЬ /
DESIGN – ART – INDUSTRY
(3 issue) to be published.
The Materials of scientific articles issues will be available in a national information program-analytical system author РИНЦ (Russian Science Citation Index) website: www.elibrary.ru
To be published Scientists and researchers from different countries are invited to cooperate in the international edition. The main objective is to provide publishing opportunities to exchange research results, experiences and ideas between members of different branches of the humanities and social sciences. Articles on the following issues and areas provided for the maintenance of the collection of scientific papers:
• theoretical and methodological aspects of the archaic, traditional and professional objective art;
• issues of historical and artistic evolution of the national traditional, industrial and professional subject of art, design (in species diversity: textile, ceramics, wood, metal, stone, bone, etc.);
• aesthetic values of world culture and folklore in the modern understanding;
• study of the evolution of societies and civilizations in human history and the history of everyday life;
• ethno genesis, ethno-cultural image of the people, the modern ethnic processes;
• historical and cultural integration of Eurasia;
• art and production;
• application to the legacy of World humanities;
• narrative as a universal characteristic of culture;
• technical and technological legacy of the ancient manufactures of historical production ( the experience of conservation, restoration and reconstruction);
• development of spatial specificity of architectural art in the era of modernism and postmodernism;
• social and environmental aspects of product design and environmental design;
• design of the urban environment and interior design;
• practical and theoretical aspects of light and colour design;
• modern technology in engineering design;
• digital technology and the “scientific art”;
• subject-dimensional filling environmental objects;
• design engineering in modern education;
Materials for publication (article, of not less than 6 pages) should be sent to the responsible editor of scientific publications Nataliya Shabalina by e-mail: folk.art2012@mail.ru
Deadline for application is March 1, 2015; the text of articles up to March 25, 2015
Supplement 1
Application Form
(filled in for each co-author and e-mail sent to a separate file called “Last name Application”)
Family name:
First name:
Degree:
Academic title:
Institution:
Department:
Research Interests:
Address:
City:
Country:
Telephone:
Fax:
Email:
Title of the article:
———————————————————————————————————————————————————–
Уважаемые коллеги!
В 2015 году готовится к печати третий выпуск рецензируемого международного издания научных трудов:
«Дизайн. Искусство. Промышленность» /
«Design. Art. Industry» – с международным индексом ISSN 2312-6116.
Выпуски научного продолжающегося издания размещены на сайте www.elibrary.ru Научной Электронной Библиотеки (НЭБ), включены в национальную информационно-аналитическую систему РИНЦ (Российский индекс научного цитирования).
В рамках международного издания приглашаются к сотрудничеству ученые и исследователи из различных стран мира. Главная цель издания заключается в предоставлении возможности обмена результатами научных исследований, опытом и идеями между представителями различных отраслей социально-гуманитарных и технических наук, создании совместных комплексных научных исследовательских проектов. Содержанием сборника научных трудов предусматриваются статьи по следующим проблемам и направлениям:
• теоретико-методологические аспекты развития архаического, традиционного и профессионального предметного искусства;
• вопросы историко-художественной эволюции национального традиционного и промышленного искусства (в видовом многообразии: текстиль, керамика, дерево, металл, камень, кость и т. д.);
• эстетические ценности мировой художественной культуры в современном осмыслении;
• изучение эволюции обществ и цивилизаций: человек в истории и история повседневности;
• этногенез, этнокультурный облик народов, современные этнические процессы;
• историко-культурное взаимодействие Евразии;
• искусство и производство; искусство техники; техника и искусство;
• прикладное наследие в мировой гуманитарии;
• нарратив как универсальная характеристика культуры;
• технико-технологическое наследие древних производств в исторических памятниках (опыт консервации, реставрации и реконструкции);
• специфика развития архитектонических искусств в эпоху модернизма и постмодернизма;
• социальные и экологические аспекты предметного дизайна и дизайна среды;
• современные технологии в дизайн-проектировании;
• цифровые технологии и «научное искусство»;
• дизайн-проектирование в современном образовании.
Третий выпуск Международного сборника научных трудов предполагается опубликовать в 2-ом квартале 2015 года. Материалы для публикации (статья объемом не менее 6-ти страниц) следует направлять ответственному редактору научного издания Наталье Михайловне Шабалиной по электронной почте, e-mail: folk.art2012@mail.ru
Прием заявок – до 1 марта; текстов статей – 25 марта 2015 г.
Приложение 1
Форма заявки
(заполняется на каждого соавтора и высылается электронной почтой отдельным файлом с названием «Фамилия Заяка»/ Family/ Submission)
Регистрационная карта автора статьи международного сборника научных трудов
«Дизайн – Искусство – Промышленность » / «DESIGN – ART – INDUSTRY»
1. Ф.И.О. (полностью)
2. Ученая степень
3. Ученое звание
4. Полное название представляемой организации (вуза), должность
5. Область научных интересов
6. Почтовый адрес для связи с указанием индекса
7. Город
8. Страна
9. Контактный телефон
10. Телефон/факс
11. E-mail
12. Название статьи
————————————————————————————————————————————————————–
Европейска нощ на учените 2015
Съюзът на учените в България в рамките на проекта K-TRIO 2 (Role of Researchers in the Triangle of Knowledge), финансиран по програмата на Европейската комисия за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, обявява
КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ ОТ БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ И ДОКТОРАНТИ.
В конкурса може да се участва с до 5 стихотворения (може и публикувани, като се цитира източникът) на български език.
Подбраните от компетентно жури стихотворения ще бъдат отпечатани в сборника „Стъпки 8“, който ще бъде разпространяван по време на Нощта на учените 2015 г. в София и в други градове в България.
Изпращайте вашите материали на адрес:
lazarova@usb-bg.org
Краен срок: 15 март 2015 г.
За допълнителна информация: (02) 943 30 22; 0887 853 234
February 2, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Call for Papers, ДИЗАЙН – ИСКУССТВО – ПРОМЫШЛЕННОСТЬ / DESIGN – ART – INDUSTRY; КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ ОТ БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ И ДОКТОРАНТИ-покана за участие; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици
ДУХЪТ НА ДЯДО МИ
Вчера сутринта разгледах изложбата „Реставрация на паметта ІІ: Яким Банчев – между човека и войната”, проект на Пламен В. Петров и Рамона Димова.
Още съм под впечатленията от нейните послания.
Тя е посветена на един напълно забравен художник, един класик от класа, участвувал в Балканските и в Първата световна война, не само като войник, но и като художник – историк. Неговите рисунки и живопис сякаш документирали мислите и възприятията на един силно чувствителен човек, дълбоко ме разтърсиха и в контекста на моя делничен живот сякаш реставрираха паметта за тези войни, за хилядите убити по балканските полета, потънали в пълна забрава, погребани незнайно къде…
————————————————————————————————————————————————————-
Потърсих и намерих ето тези сурови цифри:
• В Балканската война жертвите на България са близо 87 000 души в т. ч. 14 000 убити в сражения, 19 000 починали от болести, 50 000 ранени и над 3 000 безследно изчезнали.
• В Първата световна война 1914-1918г. жертвите на България са 266,919, като от тях са 87,500 убити, 152,390 ранени, 27,029 пленени или безследно изчезнали, или 22.2% от общо мобилизираните 1,200,000 души
През цялото време ме преследваше мисълта, че редом до този забравен художник е бил дядо ми, чиято памет съхраняваме със сестра ми и братовчедите ми с една единствена хартия – едно размножено на ксерокс „Свидетелство за народна признателност”, един своеобразен некролог с отбелязана датата на смъртта 25 януарий, 1918 година, и мястото село Чернище – и нищо повече. Не можахме, дори при съвременните средства за информация, да открием къде е това село …
———————————————————————————————————————————————————-
Снощи слушах една безумна дискусия, разиграла се в така наречената „Червена къща”, къщата на големия скулптор Андрей Николов, който за разлика от Яким Банчев не е участвувал във войните – още от 1915г. е командирован в Рим, където до 1927 г. създава едни от най-зрелите си произведения, като “Вечният идол” и “Свян”, “Детски сън” и “Пълзящо дете”, “Дух и материя”, “Чочара” и “Копнеж”… Обаче Андрей Николов е създал може би най-затрогващият от всички паметник, посветен на загиналите за страната ни войни.
Андрей Николов е автор на на проекта на Паметника-костница „Скърбящият войн” във Видин, а автор на бронзовия релеф на лицевата страна, изобразяващ сцени от войната с надпис:”На героите от Трети пехотен Бдински полк” е известният италиански скулптор Арналдо Дзоки.
Паметникът-костиница е построен през 1911г. в чест на загиналите от Трети пехотен Бдински полк по време на сръбско – българскита война 1885г., като първоначално се е намирал на централния площад, а в последствие е преместен на сегашната му място- площад „Съединение” до ЖП гара Видин.
Този паметник е покъртителният образ на скърбящият за своите бойни другари войник.
Яким Банчев има подобна картина – живопис, интерпретираща по същия начин паметта за войната.
Ето така си представям един НАЦИОНАЛЕН МЕМОРИАЛ, с който да бъдат почетени загиналите в този трагичен за българската история период войници и офицери, да бъде почетен неизвестно къде погребаният или безследно изчезнал дядо, чийто образ дори не съм виждала никога.
Част от този национален мемориал могат да бъдат двете мемориални стени, като цитат от мемориала на Първи и Шести софийски полк.
Защото София е столицата на страната ни.
January 29, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: лична история; Балкански, Първа световна война; паметници; мемориали; · Posted in: Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български
“ТЕОРИЯ НА КОМПОЗИЦИЯТА”
Желева-Мартинс, Д., Стела Ташева,
“Теория на композицията”
учебник за образователна степен “Бакалавър”,
на студентите от специалност „Инженерен дизайн“
на Лесотехническия университет, София
Онлайн издание, СУБ, 2014г.
ISBN – 978-619-7226-01-0
ЧЕТИ ОНЛАЙН ТУК:
http://usb-bg.org/Theoria%20na%20kompoziciata.htm
January 28, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: ОНЛАЙН ИЗДАНИЕ: "ТЕОРИЯ НА КОМПОЗИЦИЯТА"; · Posted in: Актуална информация, Лекционни курсове, Текстове на български, Учебни пособия, Фотографии
АНОНСИ ИЗЛОЖБИ
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
София 1000, ул. „Ген. Гурко” 1, т. 02 987-21-81, www.sghg.bg
ИЗКУСТВО ЗА ПРОМЯНА 1985-2015
20 януари-5 март 2015, Куратор: Мария Василева
„Изкуство за промяна 1985-2015“ е проект, който проследява дълбоките изменения в българското общество от средата на 80-те години на 20-ти век до днес, както и събуденото съзнание на художниците като корективи на социума.
С изложба и публикация той разглежда процеса на отваряне на нови възможности и осъзнаване на силата на изкуството за въздействие върху обществените нагласи. Проектът има за цел не само да възстанови и документира тази линия в съвременното българско изкуство, но и да потърси перспективите за още по-сериозно и задълбочаващо се осъзнаване на силата и възможностите за въздействие на изкуството.
През годините интелигенцията в България и в частност художниците са упреквани, че стоят настрана от обществените процеси, че не реагират достатъчно бързо, остро и адекватно на случващото се, че пасивната им роля в голяма степен пречи на развитието на страната. Проектът се опитва да разчупи точно това клише, показвайки работи и документи, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и защитават мястото на твореца като активен социален елемент. За първи път в най-новата история на страната се анализират връзките между изкуство и общество; поставя се въпросът за причините за интеграцията или алиенацията; посочват се процесите, които днес съставляват българското общество и българската култура, такива каквито са.
Изложбата включва работи на съвременни български художници, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и представят художника като активна част от социалната промяна.
Изданието се състои от 384 страници аналитични текстове, интервюта и повече от 390 илюстрации. Целта му е не само да представи историческата перспектива, но и да се опита да погледне към днешната реалност през опита на миналото. В него са включени текстове на Мария Василева, Диана Попова,
Боян Манчев, Георги Тенев, Александър Кьосев, както и интервюта със Светлин Русев, Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев. Изданието е двуезично (на български и английски).
В изложбата участват: Аделина Попнеделева, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Атанас Нейков, Борис Мисирков и Георги Богданов, Боряна Росса и УЛТРАФУТУРО, Валентин Стефанов, Васил Симитчиев, Велислава Гечева, Венцислав Занков, Галентин Гатев, Даниела Олег Ляхова, Димитър Солаков, Зоран Георгиев, Иво Бистрички, Калин Серапионов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Кристина Иробалиева, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Нено Белчев, Никола Михов, Нина Ковачева, Петко Дурмана, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Стефан Лютаков.
В контекста на активните политически събития от 2013-2014 година, на постоянните протести и реалното съзряване на гражданското общество в България, проектът се опитва да търси отговори на въпросите: Къде са българските интелектуалци? Каква е ролята им във времето на прехода? Демонстрират ли социално активна позиция? Може ли изкуството не само да отразява, но и да предизвиква социални промени?
———————————————————————————————————————————————————————————————–
♥♥♥♥♥
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
София 1000, ул. „Ген. Гурко” 1, т. 02 987-21-81, www.sghg.bg
Йоан Левиев. Автопортрети
27 януари – 3 март, 2015 г.
Откриване 27 януари, 18.00 часа
Йоан Левиев е сред познатите и утвърдени имена в българското изкуство, свързани с монументалната линия, започнала у нас в началото на 60-те години.
Той е важна част от пловдивската група художници монументалисти, включваща Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона.
Йоан Левиев (1934 – 1994) е роден в Пловдив. Творческият си път започва през 1952 г., когато е приет във ВИИИ „Николай Павлович“, София. През 1958 г. завършва специалност „Монументално-декоративни изкуства“ в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. участва във всички изложби на СБХ, както и в представителни сбирки на българското изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано,Торино, Ню Йорк, Мексико, Будапеща, Прага, Букурещ, Виена и др. Носител е на множество награди.
Експозицията представя над 30 автопортрета, както класически така и „скрити“, вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и в проекти за стенописи и мозайки, рисувани между 1953 и 1993 година. Тя е по повод 80- годишнината от рождението на художника, която бе отбелязана през изминалата 2014 година. Голяма част от изследователите на творчеството му изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията на Йоан Левиев, но до този момент те не са събирани в обща изложба. Настоящият проект проследява в ретроспекция творбите, като дава възможност на публиката да види стиловото развитие и интерпретациите на художника. Включените автопортрети от различни години внушават респект към художника, но пораждат и не малко въпроси за съдбата, личността и философията на твореца изобщо.
Въпреки че предпочита фигуралните композиции, Йоан Левиев се изявява и във всички останали жанрове – портрет, пейзаж, натюрморт. Автопортретите присъстват във всеки етап от развитието на художника. Образите му се срещат както в рамките на стенописта, така и в кавалетните картини, изпълнени с фигурални композиции. Творецът се изобразява многократно, изследващ и анализиращ себе си (Автопортрет 1953, 1961, 1977), с четка в ръка (Художникът на скелето, 1974; Признание, 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал (Нестинарка, 1972), разговарящ или присъстващ на фона на стария Пловдив (Диалог, 1975; Разговор на чаша кафе, 1970; Главната улица, 1979), или потънал в спомени, отразяващи онези биографични моменти от детството му, останали най-показателни за неговия духовен свят (Спомен 1;2;3). В картините от 80-те и 90-те години на ХХ век може да видим Йоан Левиев като шут или владетел – в цикъл „Царски времена“, или като цар Соломон и сатир – в цикъл „Песен на песните“, сигурен и уверен в себе си (Конфронтация,1983), саркастичен (Дяволия, 1992), или изпълнен със съмнения и размисли (Голямата клоунада, 1991; Рисунка 3, 1981). Използвайки различни средства като гротеска, хипербола, подчертана пластика, декоративност и колаж, той съумява да представи себе си в различни състояния, противопоставяйки се на общоприетите граници.
Показаните автопортрети повдигат само завесата към личността и философията на Йоан Левиев. И те, както и останалите негови творби, въздействат с монументалността си, с тежките и плътни живописни маси и монолитни цветове. Дори и в малкия формат и камерните произведения, той остава верен на себе си и на монументалното.
Изложбата се организира със съдействието на: ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, ХГ Добрич, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, НМБИИ, ХГ – Русе, ХГ – Стражица, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен,Частни колекции, както и с партньорството и подкрепата на Градска художествена галерия – Пловдив и транспортна фирма Allied Pickfords.
След София изложбата ще бъде показана в Градска художествена галерия –Пловдив
Идея: Йоана Левиева – Сойър
Уредник на изложбата: Станислава Николова
January 25, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: СГХГ; ИЗКУСТВО ЗА ПРОМЯНА 1985-2015; Йоан Левиев. Автопортрети · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ЦЕННОСТИТЕ И РАЗРУШАВАНЕТО
След Освобождението съществува неистовото желание да бъдат унищожени всички джамии в София.
Трезвият разум на Константин Иречек възпира разрушаването на Буюк Джамия – построена през XV век, днешният Национален Археологически музей.
———————————————————————————————————————————————————————————————–
Той кани своя сънародник, чеха инж.Красни от Кюстендил, да дойде да прецени сградата като конструкция и като пространство, и след неговото положително мнение, там се настанява Просветното министерство, Народната библиотека, Народният музей, Първата печатница – всички под управлението на министър Иречек.
Същата тази джамия е заплашена отново от разрушаване при проектирането на БНБ – през 30-те години на ХХ век Сградата на БНБ в София е проектирана от архитектите И. Васильов, Д. Цолов и Б.Капитанов през 1939 г., с консултациите на техният професор арх.Г.Бестелмайер от Мюнхен. Той е и арбитър в спора между БНБ и Столична община за градоустройственото разположение на БНБ спрямо ситуацията. Днес констатираме, че архитектите са се справили блестящо с предизвикателството и са оформили невероятно хармоничен ансамбъл от новата банкова сграда и намиращата се в непосредствена близост Буюк джамия. Идеята джамията да бъде съборена е отхвърлена, благодарение на проф.Бестелмайер и подписите на 40 интелектуалци до Софийска община.
Когато в 1904г в София е организиран първият градоустройствен конкурс за оформяне на пространството около храм-паметника «Александър Невский», в няколко от конкурсните проекти се предлага църквата «Св.София», тогава в руини, да бъде съборена или поне скрита със зеленина. Сега това е най-знаковата забележителност на София, тя е емблема за града ни.
Държавната печатница, построена в 1887 г. от архитект Фридрих Шванберг е днешният Музей за чуждестранно изкуство. Но, знае ли някой, че отново в същия конкурс се е предвиждало като «промишлена сграда» да бъде изолирана от централното пространство на храм-паметника.
————————————————————————————————————————————————————————————————–
Да не говорим колко пъти Царският дворец е бил под угрозата да бъде разрушен, проектиран на ново място, или просто унищожен – той е «пречел» и при «плана Мусман», и при «плана Тонев»… Днес той е Национална художествена галерия.
————————————————————————————————————————————————————————————————-
Пита се какво спечелихме, като допуснахме да бъде разрушен Мавзолеят?! Какво щяхме да спечелим, ако бяхме допуснали да бъде разрушена къщата на Яблански; Какво ще спечелим сега, ако допуснем да бъде «демонтиран»-разрушен Паметникът «1300 години България»?!
January 21, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: разрушаване - унищожаване на паметта; Буюк джамия; "Св.София"; Държавната печатница; Дворецът; Мавзолеят; къщата на Яблански; "1300 години България" · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Събития
Паметниците „1300 години България” и „Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк”
КАБ се присъединява и подкрепя
декларацията на СБХ
Ние, художници, архитекти, инженери, между които и авторите на цитираните паметници,
изразяваме несъгласие с взетото на 18.12.2014 г. решение на Столичен Общински съвет за:
“възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк и демонтиране и преместване на художествените скулптурни елементи от
архитектурно-художествения синтез “1300 години България” и тяхното реаранжиране”.
Ние публично оповестяваме своята позиция за съхраняване и обновяване на паметника на съществуващото място, с благоустрояването и естетизирането на околното пространство,
както и за възстановяването на мемориалните плочи на загиналите войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война,
но без разрушаване на съществуващия паметник, свързан с историята на България, който от десетилетия се нуждае от поддържане и обновяване.
Цитираното решение беше взето в противоречие на европейските и националните норми, които е редно да се спазват при подобни случаи.
Липсваха конкретни проекти, посочване на авторите на тези проекти, публикуването им в сайта на Столична община, професионално обсъждане.
Представители на творческите съюзи, утвърдени архитекти, художници, скулптори и други дейци на културата и изкуството изразиха ясно и своевременно неодобрението си относно цитираното решение на Столичен Общински съвет, но техните аргументи не бяха съобразени.
Авторските права, идеите и предложенията на творците са пренебрегнати.
Много документи не бяха разгледани и дискутирани, като: одобрени проекти, разрешения за строеж /включително No 51 от 19.03.2009 г. от арх. Петър Диков – гл. арх. на София/, инвестиции, първа копка на 06.05.2000 г. на “Мемориал – паметни плочи на І-ва софийска пехотна дивизия”, Протокол No28 от 09.10.2014 г. на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства към министъра на културата, който гласи:
1. Намира за неприемливо противопоставянето на двете събития и двата паметника – „1300 години
България” и „Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести Софийски полкове”;
2. Потвърждава категоричното си становище, че промени по паметника „1300 години България” трябва
да се извършват само с участието на автора му – проф. Валентин Старчев;
3. Паметникът „1300 години България” е изграден в чест на годишнина от създаването на българската държава в духа на съхраняване на националната ни памет и история и е необходимо той да остане на мястото си и да бъде възстановен във вида, в който е издигнат или с евентуални промени по преценка на автора и по проект с негово участие, за което Столична община да се обърне официално към него;
4. Подкрепя идеята на Инициативен комитет за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести Софийски полкове , но предлага на СО проектирането му да се реши цялостно , на предложено от Столична община по-спокойно място, с оглед неговата по-специфична атмосфера на преклонение и сакрален характер, но не на мястото на паметника „1300 години България”.
5. Предлага да бъде разгледана възможност за предоставяне на статут на недвижима културна ценност от най-новото време на паметника „1300 години България”, София, като предложението бъде внесено в НИНКН за становище и докладване в Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/.
В пресконференцията участват представители на Съюза на българските художници, на Съюза на архитектите в България, на Камарата на архитектите в България, на Съюза на ландшафтните архитекти и на други творчески организации, представители на СЕСИИ към МК, общински съветници, преподаватели в НХА и УАСГ, авторите на цитираните паметници:
Любен Генов- председател на СБХ, арх. Георги Бакалов – председател на САБ, арх. Владимир Дамянов – председател на КАБ, арх. Борислав Борисов – общински съветник, акад. Светлин Русев, проф. Десислава Минчева – преподавател в НХА, член на УС на СБХ, проф. арх. Благовест Вълков – преподавател в УАСГ, инж. Антон Малеев, проф. Валентин Старчев, арх. Жана Вълчанова, проф. Емил Попов – скулптор, преподавател в НХА, проф. Ангел Станев – скулптор, преподавател в НХА, проф. Емил Мирчев – скулптор, преподавател в НХА, проф. Ивайло Мирчев – преподавател в НХА, доц. Цветослав Христов скулптор, преподавател в НХА, Красимир Линков – директор на ХГ Пловдив, Иван Русев скулптор и много други.
Информационен бюлетин на КАБ
Брой 181 16 януари 2015
January 17, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: декларация на СБХ, КАБ, САБ и други; пресконференция; "Паметник 1300 години България"; "Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк"; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Медийни участия, Публикации на български, Събития, Текстове на български