THE ROMAN THEATRE IN CARTAGENA SPAIN
The regeneration project of the Roman Theatre in Cartagena has taken into account the integration of the remains in the urban network, as well as its adequate preservation and presentation for learning and cultural purposes. Also, the considerable wealth of the pieces for the successive excavation campaigns discovered in the Theatre have given the opportunity to provide the city with a new museum space, the Roman Theatre Mvseum, that not only serves as an adequate exhibition framework, but also, in the bright concept of the architect Rafael Moneo, leads the visitors to the interior of the monument, converting the Roman Theatre into its ultimately great hall.
History of discovery
From the beginning, the discovery and excavation of the Roman Theatre of Cartagena has become in one of the most amazing finds the town’s archaeology, demonstrating the important role that the town of Cartagena played in the history of Old Spain (Hispania Antigua).
The archaeological excavations carried out since 1998 on the northwest slope of the Cerro de la Concepción have made it possible to discover and understand the Roman monument’s exceptional architecture, decorative elements and significance, but they have also provided vital information for piecing together over twenty centuries of the city’s history.
The singular superimposition of the so-called Old Cathedral (Santa María la Vieja) on the theatre cavea is the end result of a complex succession of neighbourhoods and structures that have made this area of the city a veritable history book written in the language of material traces and objects from everyday life.
In the modern era, all of this area was occupied by a humble yet lively residential neighbourhood dating from the 19th century, which over the years had become one of the poorest and most deteriorated areas of the city centre. Therefore, the recovery of the archaeological remains was not merely a research project but also the catalyst that inspired the regeneration of a large part of the city.
Systematic excavation commenced in 1988 in this part of the old city as a result of the construction of the Regional Crafts Centre on the site formerly occupied by the Palace of the Countess Peralta, which had been demolished two years earlier.
The work carried out between 1989 and 1990 uncovered a complex superimposition of structures and furnished a wealth of material evidence that confirmed the monumental nature of the archaeological remains, especially following the recovery of an impressive monumental lintel with an inscription dedicated to one of Augustus’ adopted sons.
The date 6 February 1990 marked a milestone in the history of archaeological research into the Romanisation of the southeast Iberian Peninsula, when the structures found at the site were identified as the ruins of a Roman theatre. Once the significance of the find as part of Cartagena’s cultural heritage became clear, the archaeological excavations began.
From 1994 on, the work progressed with few interruptions, and a structured calendar of activity was defined in 1996 in a collaboration agreement signed by the Regional Government of Murcia, Cartagena City Council and Fundación Cajamurcia.
Over the years, 1996-2003, of adherence to the annual intervention schedule, almost the entire theatre was excavated and revealed in all its magnificence and splendour.
The monument and its parts
The location on the hillside facilitated the building of the stands, as the central and lower parts of the cavea was built into the base of the hill, while the lateral sides supported vaulted galleries.
The cavea, with a capacity of 7,000 spectators, had a maximum diameter of 87m, was split into three areas, or maeniana, divided vertically by five sets of steps in the ima (lower stands) and nine sets of steps in the media and summa cavea (middle and upper stands).
The main public access was made through two side corridors (aditus) over which rested lintels dedicated to Lucio Caesar (on the eastern side) and probably, Caio Caesar (on the western side). Both dedications, together with the inscription consul designatus en el cursus de Caio on one of the coins found in the hyposcaenium pit, indicates that the building was most probably in use between 5 and 1 B.C.
These side corridors also allowed access to the orchestra: this semicircular space in front of the stage or proscaenium contains three rows of seats (proedria) reserved for important members of the public. The proscaenium itself, where the actors appeared together with the choir, extends to a length of 43.60 m. The stage was finished at the front with jointed segments by means of exedrae, under which there was a vaulted drain to remove rainwater, with three central drains connected to two channels located at the ends of the circulation duct, at the foot of the ima cavea.
From the analysis of the residual impressions and architectural remains, the scaenae frons or stage façade was located opposite the stands. It had a floor joined by three curved exedrae with elevations of 14.60 m. in height and two fronts, in which the combination of the reddish tones of the columns, the white of the capitals and bases and the grey of the podium and entablature will display an impressive play of colours. At the back, the porticus post scaenam, rose in terraces culminating in a double porticoed gallery surrounding a central garden.
The building quickly became an essential part of the old town’s landscape. The quality of its materials; its bases, its cornices and especially its capitals, demonstrate the importance of the building, and along with its rich ornamental programme, makes the Theatre of Cartagena a magnificent example of the public and monumental architecture during the Augustinian period in Hispania.
The restoration
Following the archaeological recovery of the Roman theatre, a process of analysis and discussion was begun in order to define the guidelines for work on the monument itself. This process of debate examined the most recent examples of recovered theatres from Antiquity and the challenges that conducting a restoration in the early 21st century would pose.
After this time of reflection, it was decided that the main purpose of the restored theatre would be to serve as a monument open to visitors, brought back to life to be contemplated and enjoyed by society, and as an exponent of the identifying traits of Roman Cartagena.
The restoration has adhered to a basic criteria primarily aimed at offering a clearer understanding of the monument to visitors:
1. Which has necessitated reconstructing remains of the stands that had completely disappeared without changing the original appearance,
2. Whilst simultaneously reinforcing the original conservation work.
3. Finally, the entrances have been replaced for visits and tours of the inside of the building. Moreover, the stage façade has been partially restored along with its original elements.
Although the restoration can claim reversibility, there has been an attempt to minimise the material impact as much as possible.
A. The restoration is reversible because all possible measures have been taken to guarantee that the new work can be dismantled without any kind of damage to the original work. With this in mind, any new work has been separated from the original work by means of strips of geo-textile fibre allowing sufficient separation for the new work to be removed if necessary.
B. In order to reduce the material impact, authentic materials have been used, and contemporary Roman techniques have been employed wherever possible in the construction of the building. Lime mortar, made with washed sand from the river, and containing andesites, lime-stones and phyllites from extra-milled rock has been used. Furthermore, only locally quarried stones, as would have been used in antiquity, have been included.
Professionals from various fields, architects, archaeologists, restoration experts and many other skilled workers participated in the restoration work, we must also highlight the interdisciplinary nature of all decisions
♦ The Roman Theatre in Cartagena in 1991 ♦ The Roman Theatre in Cartagena in 1997 ♦ The Roman Theatre in Cartagena in 2000
———————————————————————————————————————————————————————-
♦ The Roman Theatre in Cartagena in 2006 ♦Restitution of the plant ♦ Virtual image of the theatre and post scaenam portico
——————————————————————————————————————————————————————-
♦The Roman Theatre of Cartagena ♦Consolidation of the cavea ♦The restoration of the scenic facade
——————————————————————————————————————————————————————
♦ The restoration of the scenic facade ♦Anastylosis ♦ The restoration work
———————————————————————————————————————————————————————-
Info: http://www.teatroromanocartagena.org/
November 6, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: The regeneration project of the Roman Theatre in Cartagena; Rafael Moneo · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици, Фотографии
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА МАГИСТЪР – ИНЖЕНЕР – ДИЗАЙНЕР ЙОРДАНКА ЦВЕТАНОВА!
Моята дипломантка (по “Дизайн на градската среда”) вече
получи отличната си диплома – магистър дизайнер, придружена от грамота за отличен успех!
Поздравявам я от все сърце!
Пожелавам и блестяща кариера в областта на инженерния дизайн!
Дани е един надарен, много задълбочен в работата си, обмислящ и прецизиращ всичко, което прави, млад талант! Тя има въображение, има очи за новото, дързост към предизвикателствата на непознатото. Впечатлява нейното осмисляне, сдържаност и търпеливо прецизно изпипване на нещата!
Бих и пожелала да превърне работата си в хоби,
да се влюби в професията си,
да изпитва удоволствие от това, което прави!
НА ДОБЪР ПЪТ, ДАНИ!
November 4, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Поздравления за инжинир-дизайнер Йорданка Цветанова! Отлична диплома! · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: “ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН”, д-р инж. МИРОСЛАВА ПЕТРОВА
ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН
Мирослава Петрова
Рецензия от проф. д-р Боян Добрев
През XXI век сме свидетели на усилване, на процеса започнал още от средата на XIX в., когато занаятите отстъпват място на машините и творецът от занаятчия се превръща все по-вече в дизайнер, или проектант, ако преведем на български тази толкова популярна днес дума. Проектирането на визуални произведения е професия, имаща много широка сфера на приложения в съвременния свят. Успешната съдба на тези, които се посещават да проектират в областта на графичния дизайн е безусловно свързана с качеството на образованието, което получават, а то от своя страна с наличието на добри учебници. На фона на оскъдните учебници на български език, книгата на Мирослава Петрова е едно явление.
В „Графичен дизайн” съдържанието е развито в единадесет глави, но бих казал, че всяка една от тях покрива теми, достойни да бъдат изказани в отделни книги, и това е една от много привлекателните страни на изданието. Мирослава Петрова успява да изкаже сбито, запазвайки четливостта на изказа, една огромна по обем и значимост информация. Разгледани са както основните за всяка една от разглежданите теми понятия, така и развитието на темата във времето. Засегнати са и успешни методи и практики.
Изложението е придружено с богат визуален материал. Наред с добри примери от миналото, не може, да не се отбележи и преоблаващатото количество на примери от съвременността, което е много важно за студентите и качеството на тяхното обучение. Всеизвестен е фактът, че голяма част от учебните помагала в нашето образование са свързани с отминали практики. „Графичен дизайн” на Мирослава Петрова е едно добро изключение в тази посока.
Езикът на изложението е не само максимално сбит и четлив, но нещо нетипично за подобен тип публикации…. успява да прекрачи границите на една тясно учебна сфера и се чете с интерес , рядко срещан в тази сфера на книгоиздаването. Неизбежно, част от темите са представени сбито и биха могли да бъдат доразвити, както споменах, в отделни по-обширни издания. Типичен пример за това е глава 4, „Структурни елементи на графичното изображение”. Но от друга стана, точно тази концентрираност, на огромен обем знания в едно, е вероятно и голямата заслуга на Мирослава Петрова, защото така са видими по-четливо връзките между общите принципи и техните приложения в конкретните сфери на дизайна и читателя успява да запази в съзнанието си целостта на процеса от общото към конкретното.
Препоръвам тази книга, както на студентите, така и на утвърдени специалисти в областта на дизайна. Има полезна информация за всяко ниво в професията ни. Книгата „Графичен дизайн” на Мирослава Петрова , със сигурност представлява интерес и за хора, за които графичния дизайн не е съдба. Съществува голяма празнина в обществото, относно графичния дизайн и неговата роля, поради което книгата идва да запълни тази липса и само по себе си това е едно много радостно явление.
12 септември, 2015 г., София
♦♦♦
СЪДЪРЖАНИЕ
Лекция 1
ВЪВЕДЕНИЕ В ГРАФИЧНИЯ ДИЗАЙН
Понятие за графичен дизайн и неговите функции. Същност на професията на графичния дизайнер. Видове графичен дизайн.
СИМВОЛИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ГРАФИЧНИЯ ДИЗАЙН
Пиктограми, ребус, фонограми, идеограми, търговски марки, логотипи, печатарски щампи, монограми, гербове. Символите на Реймънд Лоуи, Пол Ранд, Ото Нойрат, Герд Арнц, Отл Айхер, Хенри Драйфус, Уилям Голдън, Сюзън Кеър.
Лекция 2
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПИСМЕНОСТТА. ИЛЮСТРОВАНИ РЪКОПИСИ
Класификация и особености. Калиграфия. Миниатюри.
РАННИ ФОРМИ НА ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН
Картография, карти за игра, керамични съдове.
Лекция 3
ИСТОРИЯ НА ПЕЧАТАРСТВОТО
Изобретяване на хартията. Възникване на печатарството. Библията на Гутенберг. Характеристики на шрифтовете на първопечатните книги. Етапи в развитието на книгопечатането. Типове хартия. Формати. Основни видове печат. Съвременни печатни технологии.
Лекция 4
СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ В ГРАФИЧНИЯ ДИЗАЙН
Елементи на формата. Точка. Линия. Фигура. Текстура. Цвят. Визуално въздействие. Цветови хармонии и възможности за приложението им.
Лекция 5
ПРИНЦИПИ НА КОМПОЗИЦИЯТА В ГРАФИЧНИЯ ДИЗАЙН
Изобразително поле: типове, свойства. Фигура и фон. Баланс. Ритъм. Акцент. Йерархия. Мащаб. Единство и разнообразие.
Лекция 6
ТИПОГРАФИЯ И ШРИФТ
Основни понятия. Параметри на шрифта. Класификация на видовете шрифтове и основните им характеристики.Четивност и естетика. Видове компютърни шрифтове.
Лекция 7
ДИЗАЙН НА ТЪРГОВСКА МАРКА
Същност на търговската марка. Историческо развитие. Видове лога. Правила при дизайна на лого.
Етапи на дизайна.
Лекция 8
ПЛАКАТ
Развитие на плаката като форма на изкуството. Плакатът в епохата на Бел Епок. Плакатът като средство за социален и политически коментар. Немският Югендщил. Плакатен стил. Плакатът в САЩ. Пропагандни плакати. Международен типографски стил. Модернизъм и постмодернизъм.
Лекция 9
ПЕЧАТЕН ДИЗАЙН
Книгата като графична форма. Организиране на текста и илюстрациите върху страницата. Графичен дизайн на корица. Дизайн на вестник и списание. Модулни системи и мрежи. Съвременни тенденции.
Лекция 10
РЕКЛАМЕН ДИЗАЙН
Позициониране на марката на пазара. Определяне на целевата група. Исторически преглед.
Композиционни похвати в рекламния дизайн.
Лекция 11
ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН ЗА ИНТЕРИОРА/ЕКСТЕРИОРА. ПРОСТРАНСТВЕН ДИЗАЙН
Ориентация. Примери за системи за визуална комуникация. Графика в интериора.
♦♦♦
Д-р инж. Мирослава Петрова е завършила първия випуск на специалност „Интериор и дизайн на мебели“ в Лесотехническия университет. Дипломира се с отличие през 2000 г.
В професионалната си кариера е работила като дизайнер в няколко фирми производители на мебели и като главен редактор на списание „Мебелен дизайн“. От 2002 г. води упражнения по „Формообразуване“ и „Теория на композицията“ за студентите от специалност „Инженерен дизайн“ в Лесотехническия университет. През 2010 г. защитава дисертация на тема „Изследване влиянието на композиционните и формообразуващи фактори при проектиране на мебели и интериор на административни сгради“. След конкурс, с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания при МОМН, дисертацията е публикувана като монография под заглавие „Композиционни и формообразуващи фактори при проектиране на офис мебели и интериор“, София, 2012 г. Междувременно, наред с упражненията по „Формообразуване“ и „Теория на композицията“, в продължение на две години изнася лекции по „Графичен дизайн“, а от 2014 г. насам чете лекции и по дисциплината „Формообразуване“.
Научни интереси: дизайн, мебелен дизайн, графичен дизайн, теория на дизайна, дизайн мислене, методология на дизайна, методология на преподаването по дизайн.
♦♦♦
ДИСКЪТ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА В КНИЖАРНИЦАТА НА ЛТУ – СОФИЯ.
October 22, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: "ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН"; електронен учебник; съдържание на лекционния курс; рецензия на проф.д-р Боян Добрев; д-р инж МИРОСЛАВА ПЕТРОВА; студенти по инженерен дизайн; ЛТУ · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Лекционни курсове, Текстове на български
РЕСТАВРАЦИЯТА ДНЕС – “КАК ОСТАВЛЯТЬ СТАРОЕ СТАРЬIМ”
ПОРАДИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА ЗА КОНСЕРВАЦИЯТА, РЕСТАВРАЦИЯТА И РЕКОНСТРУКЦИЯТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И В ЧАСТНОСТ – АРХЕОЛОГИЯТА НА АНТИЧНА СЕРДИКА, ПРЕПЕЧАТВАМЕ ДОСЛОВНО СТАТИЯТА НА АРХИТЕКТ СЕРГЕЙ АГЕЕВ
ОТ БЕРЛИНСКОТО БЮРО KAHLFELDT ARCHITEKTEN -http://arzamas.academy/materials/487
Архитектор берлинского бюро Kahlfeldt Architekten Сергей Агеев приводит 8 хрестоматийных примеров реставрационной работы с памятниками архитектуры.
О зданиях во все времена заботились, чинили, достраивали, восстанавливали. Однако ясное представление о необходимости сохранения памятников архитектуры возникает достаточно поздно, только в ХVIII веке; эстетическая ценность дополняется исторической. Естественно, что в эпоху классицизма в поле зрения реставраторов поначалу попадают только античные постройки. В дальнейшем круг ценных объектов расширяется, а в научных дискуссиях постоянно уточняются и изменяются представления об оптимальных подходах к сохранению объектов культурного наследия. Они закрепляются в международных хартиях, таких как Итальянская 1931 года или Венецианская 1964 года.
В настоящее время специалисты различают три вида работ, которые допустимы на памятниках: реставрация, консервация и ремонт. Однако на практике чаще всего идет речь о сложном сочетании необходимых мероприятий. Формальное разграничение проводят исходя из преобладающего характера работ: реставрация чаще всего сочетает в себе различные операции, но по постановке цели мы можем разделить реставрации на фрагментарные и целостные.
1. Стилистическая реставрация
Замок Пьерфон, конец XIV века.
Реставрация — Эжен Эммануэль Виолле-ле-Дюк, вторая половина XIX века
♦ Замок Пьерфон до реставрации. Фотография 1855 года
♦ Замок Пьерфон после реставрации. Фотография 1874–1890 годов
♦ Замок Пьерфон в наши дни. Фотография 2013 года
Замок в основном отстроен заново из руин, в которые стал превращаться с 1617 года после осады войсками кардинала Ришелье и последующего частичного разрушения. Он был восстановлен по желанию Наполеона III, думавшего устроить в нем свою резиденцию. Характерный пример стилистической реставрации, цели которой Виолле-ле-Дюк излагал так:
«Реставрировать здание — это не значит его поддерживать, его чинить или восстанавливать его прочность, это значит восстанавливать его в законченном виде, который, возможно, никогда реально не существовал».
Такой подход с превалирующим стремлением к целостности объекта, характерный для своего времени, в корне противоречит современным принципам работы с памятниками, игнорируя историческую ценность объекта, а зачастую и нанося ему невосполнимый вред как историческому источнику. Удивительным анахронизмом является во многом аналогичное воссоздание Царицынского дворца в Москве. (Д.Ж.В периода 2005-2007г. руинираното здание, от което стоят само външните стени, е възстановено в процеса на реставрация и реконструкция на дворцово-парковия ансамбъл. Реконструкцията на сградата се посреща със жестока критика от реставратори и архитекти. Същевременно, на следващата 2008г. на кмет на Москва Юрий Лужков и авторският колектив, въстановил музея-резерват “Царицино”, е присъдена премията на името на Бернхард Ремерс “За изключителни заслуги в реставрацията и съхраняването на памметниците на архитектурата”. Днес дворецът се ползва за експозиции на музея – резерват “ «Царицино», за художествени изложби и концерти.)
2. Консервация исторических руин, анастилоз
Афинский акрополь, XV век до н. э. — начало XIX века.
Реставрация — Николаос Баланос, начало XX века
- Фотография Уильяма Джеймса Стиллмана. 1875 год
- Фотография Уильяма Джеймса Стиллмана. 1875 год
- Фотография 1899 года
- Акрополь в наши дни. Фотография А. Савина. 2013 год
При реставрации сооружений Афинского акрополя под руководством Баланоса наиболее полно был разработан один из методов консервации памятников — анастилоз (термин, введенный самим Баланосом), под которым понимается установка на свое изначальное место подлинных элементов памятника, перемещенных в результате разрушений или перестроек. Дополнения допускаются только для поддержания подлинных элементов. Необходимо отметить, что прежде реставраторов, включая Баланоса, интересовал только античный Акрополь и следы всех последующих строительных периодов, например византийского, удалялись.
Последующие реставрации сооружений Акрополя в целом также выполнялись в рамках анастилоза, с учетом возросших возможностей по идентификации обломков и более точной подгонки дополняющих каменных блоков. Однако нельзя не отметить стремления современных реставраторов к все более полному восстановлению зданий, как, например, результаты реставрации Пропилей (реставратор Тасос Танулас, 1984–2009 годы) или храма Ники Аптерос (Демосфен Зеро, 1985–2010 годы).
(Д.Ж. Повече за новите реставрации на Акропола виж тук: Мрамор на воле Алексей Гришин – http://www.ellada-russia.ru/magazine/45-%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8C%D0%B8/article/1650-%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5 от 10.10.2010 )
3. Археологическая реставрация
Церковь Спаса на Нередице в Новгороде, 1198 год.
Реставрация — Петр Покрышкин, 1902–1908, 1919–1920; реставрация и воссоздание — Григорий Штендер, 1956–1958, 1986–2005 годы
♦ Открытка с изображением церкви Спаса на Нередице, Конец XIX —начало XX века
♦ Церковь Спаса на Нередице. Фотография сделана в 1900-е годы
♦ Чертеж Петра Покрышкина из «Отчета о капитальном ремонте Спасо-Нередицкой церкви в 1903 и 1904 годах». 1906 год
♦ Чертеж Петра Покрышкина из «Отчета о капитальном ремонте Спасо-Нередицкой церкви в 1903 и 1904 годах». 1906 год
♦ Начало реконструкции церкви Спаса на Нередице. Фотография 1947 года
♦ Церковь Спаса на Нередице в наши дни. Фотография 2012 года
Становление методов реставрации, в частности археологической, в русской практике связано с именем Петра Покрышкина. Особую известность получила его реставрация церкви Спаса на Нередице. Реставрационные добавления (в основном восстановление позакомарного покрытия ) были сведены к минимуму, сохранена неровность поверхностей, оставлена луковичная глава более позднего периода, проведено тщательное исследование и фиксация памятника, то есть выполнены подробные обмерные чертежи, показывающие, например, неровности кладки, и проведена фотофиксация. Именно эта фиксация позволила воссоздать после Второй мировой войны наполовину руинированный памятник в архитектурных формах конца XII века с целью сохранения подлинных частей храма и остатков росписей. В настоящее время реставрационные работы, в том числе восстановление росписей, продолжаются.
4. Фрагментарная реставрация, раскрытие, реставрационный ремонт
Церковь Параскевы-Пятницы на Торгу в Новгороде, 1207 год — XVIII век.
Реставрация — Григорий Штендер, 1954–1963 годы
♦ Церковь Параскевы-Пятницы до реконструкции. Фотография 1940-х годов
♦ Церковь Параскевы-Пятницы в наши дни. Фотография 2013 года Вид на подворье
♦ Церковь Параскевы-Пятницы в наши дни. Фотография 2013 года Вид с Воротной башни Гостиного Двора
Характерный образец фрагментарной реставрации памятника со сложной строительной историей. За свою длинную жизнь в результате переделок здание утратило многие стилистические и композиционные особенности (например, полностью изменены кровля и глава храма). В результате реставрации неоднородность структуры церкви получила значительно большее выражение. В древнейших формах были реставрированы северный фасад, большая часть западного и нижние части других фасадов. Произведено раскрытие изначальной фактуры стен. Части памятника позднейших строительных периодов сохранены, по ним также проведена фрагментарная реставрация. Так, например, восточный фасад и барабан решены в формах XVII века, а покрытие и глава оставлены в формах XVIII века, то есть на этих частях фактически произведен только ремонт.
5. Консервация военных руин
Гедехтнискирхе, архитектор Франц Генрих Швехтен, 1891–1895 годы.
Консервация и новое здание — Эгон Айерман, 1957–1961 годы
♦ Фотография Сигурда Курмана. 1901 год
♦ Фотография сержанта С. Х. Хьюитта. 1945 год
♦ Гедехтнискирхе после реконструкции. Фотография Вилли Прагера. 1965 год
♦ Гедехтнискирхе в наши дни. Фотография Андерса Адермарка. 2009 год
Первоначальный проект Эгона Айермана не предполагал сохранения руин разрушенной в 1943 году псевдороманской церкви. Однако поднявшаяся волна общественного протеста заставила архитектора переработать проект, и руины были законсервированы, а рядом с ними были построены новые объемы. Роль доминанты, однако, была сохранена за руинами старой колокольни с полуразрушенным шатром. В таком виде Гедехтнискирхе стала символом Западного Берлина и памятником минувшей войны.
( Д.Ж.- Още за реконструкцията виж: Гедехтнискирхе в Берлине – http://toberlin.ru/gedachtniskirche/ )
6. Целостная реставрация зданий, разрушенных войной
Петергофский дворец, архитектор Бартоломео Франческо Растрелли, 1745–1755 годы.
Реставрация — Василий Савков, Евгения Казанская, 1944–1964 годы
F. Kr√°tkňė: Peterhof, Kask√°dy ze strany
1896
√£. 39
474 27.01.1944 Дворцы Петергофа разрушены гитлеровцами. Евгений Халдей/РИА Новости
♦ Фотография Франтишека Краткого. 1896 год
♦ Разрушенный во время Второй мировой войны Большой дворец Петергофа. Фотография Евгения Халдея. 1944 год
♦ Большой дворец после реконструкции. Фотография Держи Элекеша Андора. 1966 год
♦ Большой дворец Петергофа в наши дни. Фотография 2011 года
Реставрация памятников, разрушенных во время войны, считается исключением из общих правил, так как целостный облик здания еще жив в сознании людей. И если в Германии в послевоенный период реставрация нередко ограничивалась консервацией и сочеталась с превращением руин в своеобразные военные мемориалы, то в Советском Союзе акцент был сделан на воссоздании в прежнем виде, то есть целостной реставрации. Это потребовало воспроизведения элементов не только рядовых, но и уникальных, возрождения утраченных художественных ремесел. Однако стоит отметить стремление реставраторов к максимальной достоверности воссозданий.
7. Воссоздание зданий, разрушенных войной, «дигитальный анастилоз»
Фрауэнкирхе в Дрездене, архитектор Георг Бер, 1726–1743 годы.
Реставрация — Ульрих Р. Шёнфельд, Кристоф Френцель, Уве Кинд,
1992–2005 годы
♦ Фотография 1939 года
♦ Руины Фрауэнкирхе. Фотография 1945 года
♦ Руины Фрауэнкирхе. Фотография 1945 года
♦ Реконструкция Фрауэнкирхе. Фотография 2003 года
♦ Восстановленная Фрауэнкирхе. Деталь. Фотография 2011 года
♦ Восстановленная Фрауэнкирхе. Деталь. Фотография 2012 года
♦ Фрауэнкирхе в наши дни. Фотография 2012 года
Восстановление Фрауэнкирхе в Дрездене является наглядной иллюстрацией новых тенденций в реставрационной практике Германии. Можно сказать, что на сегодняшний день преобладает стремление к целостной реставрации и даже воссозданию полностью утраченных памятников. Церковь, занимающая на картинах Каналетто такое же место, как колокольня Ивана Великого на полотнах Федора Алексеева, почти полвека пролежала в руинах за забором. С 1993 года началась методичная разборка завалов. Все камни были рассортированы, с помощью компьютерной модели каждому было найдено свое место. Все недостающие блоки вырезаны заново из того же саксонского песчаника и обработаны вручную. Однако подлинные камни хорошо видны, они значительно темнее — таким образом, специальной сигнации не требуется. Воссоздан памятник, разрушенный войной (его еще помнят целым), строительство произведено по первоначальным технологиям, подлинное легко отличить от воссозданного.
В защиту новых подземных помещений Фрауэнкирхе можно сказать, что они ведут себя скромно. Никаких пирамид и стеклянных клумб на поверхности, лишь пара невысоких стеклянных вентиляционных шахт, прилепившихся к одному из крылец. Функция — служебная, подсобные помещения для проведения концертов в церкви и размещения инженерного оборудования. Но все же объем новых элементов значительно превышает объем сохранившихся, то есть это новодел с элементами анастилоза.
8. Фрагментарная реставрация зданий, разрушенных войной
Новый музей в Берлине, архитектор Фридрих Август Штюлер, 1841–1859 годы.
Реставрация — Дэвид Чипперфильд, 1997–2009 годы
♦ Новый музей в Берлине. Гравюра Альберта Генри Пейна. 1850 год
♦ Разрушенный Новый музей. Фотография 1964 года
♦ Восстановленный Новый музей. Фотография 2009 года
October 18, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Тенденции в реконструкцията и реставрацията; Kahlfeldt Architekten Сергей Агеев Германия; 8 вида реставрация; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици, Фотографии
АНОНСИ ANNOUNCES ANNONCE
October 6, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Публична академична лекция; доцент д-р арх.Стела Ташева; ИЗБОЖБИ; · Posted in: Други, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици
ТАКА ИЗГЛЕЖДА КРАЯТ НА СВЕТА
КРАЯТ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ДОКУМЕНТАЛНИ КАДРИ ОТ РАЗРУШЕНИ ЕВРОПЕЙСКИ СЕЛИЩА
London, 1940 Coventry, United Kingdom, 1940 Сталинградпрез лятото на 1943 г.
———————————————————————————————————————————————————————–
Brest, France, 1944. Saint-Lô, France, 1944. Oradour-sur-Glane, France
Сен-Ло́ (фр. Saint-Lô, лат. Briovera, Fanum Sancti Laudi) град и комуна във Франция. В античността Briovera, в Средните векове укрепен град. Старата застройка е напълно унищожена от войските на САЩ в хода на операцията „Оверлорд“(юни — юли 1944). Няколко старинни здания (включително късно готическият събор) след войната са издигнати отново.
Oradour-sur-Glane, France – Селото е унищожено от германски военни през 1944 г., загиват 642 –ма от жителите му. В близост до разрушеното село е построено ново, а оригиналното село днес стои като паметник.
———————————————————————————————————————————————————————
Dresden After the Bombing 1945 Dresden, Germany
Grofle Frankfurter Strafle am 1. Mai, Blick von der Kreuzung Andreasstrafle in Richtung Alexanderplatz
Foto aus dem Bildband “Berlin nach dem Krieg, erschienen im M‚Ä∞rz 2010 im Verlag DAS NEUE BERLIN
Dresden, Germany, 1945. Berlin, 1945. Nuremberg, Germany, 1945.
На 02 Януари 1945, средновековният център на град Nuremberg, Германия, е систематично бомбардиран от Кралските военновъздушни сили и Военновъздушните сили на САЩ: около деветдесет процента града е разрушен само за един час, заедно с 1800 жители, убити и около 100 000 разселени. През Февруари 1945 следват допълнителни атаки. Общо около 6000 жители на Нюрнберг се очаквало да бъдат убити при въздушни нападения. What the End of the World Looked Like – http://whattheendoftheworldlookedlike.tumblr.com/post/82017941826/nuremberg-germany-1945
———————————————————————————————————————————————————————
Berlin women work in a ‘chain gang’ to clear rubble in the war torn city. (Photo by Fred Ramage/Getty Images)
Berlin, 1948.
След Втората световна война германските градове са в руини, унищожено е мъжкото население на страната, на жените се пада бремето да почистят отломките. Така нареченият “trummerfrauen,” или “каменните жени”, работели с голи ръце и подръчни средства. http://www.spiegel.de/fotostrecke/photo-gallery-women-in-the-rubble-fotostrecke-56829-3.html
До 80% от историческите центрове на германските градове са разрушени от съюзническите бомби по време на войната. След свършването на войната, опасните сгради са срутени. Тухли и други материали са внимателно подредени, така че да може да се използват отново. – Http://www.spiegel.de/fotostrecke/photo-gallery-women-in-the-rubble-fotostrecke-56829-3.html
——————————————————————————————————————————————————————-
От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения. Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Загиват над 2477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради.
http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=816642
——————————————————————————————————————————————————————
Бомбардировките над София, 1944
Адио, София
September 27, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Разрушени европейски селища; архивни снимки; 1944-1948г.; София след бомбандировките 1943-1944г.; видео · Posted in: Видео, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
ЗА АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СОЦИАЛИЗМА ПЪРВА ЧАСТ – ПРЕДИСТОРИЯ
Парафраза на темата на кръгла маса
„Социалистическото наследство-
наследство в риск“,
организирана от ИКОМОС, 21 август, 2015
Най-напред уточняваме понятията, с които боравим.
– Приемаме, че нито градоустройството, нито архитектурата, нито паметниците,нито обектите на изкуството,могат да се определят като „социалистически“, точно така, както няма „капиталистически“, „феодални“ и прочее такива.
– Ще боравим с професионални квалификации, които отразяват общоприетите в науката вътрешно-професионални критерии за оценка, а това са най-вече стиловите характеристики на градоустройствените, архитектурните и дизайнерски обекти.
– Това не изключва влиянието на политическия контекст върху развитието на градоустройството, архитектурата и публичните изкуства, доколкото те са свързани пряко със социално-политическото развитие във времето.
„Периодът на социализма“ обхваща календарното време от 9 септември 1944 – до 10 ноември, 1989г. Разбира се, това са до голяма степен условни граници между две социално-икономически системи –тази на капитализма и тази на социализма.
Капитализмът е обществено-икономическа формация, базирана на частната собственост върху средствата за производство и експлоатацията на наемен труд. Днес това понятие е еволюирало и се определя като съвременна, базирана на пазара икономическа система за производство на стоки, която се контролира от капитала. (Оксфордски философски речник Philosophy, Oxford Un-ty Press, 1995, р. 119)
Социализмът е доктрина, в която целите и идеалите се състоят в прилагането на принципите на социална справедливост, свобода и равенство. Това е обществено-икономическа система, характеризираща се с обществена или държавна собственост върху средствата за производство, капитала и природните ресурси, както и съвместно планово управление на икономиката.
Онова, което категорично разграничава двете икономически системи е собствеността –държавна срещу частна;равенството в обществото срещу силна социална йерархия; интересите на масата срещу тези на индивида; социалната справедливост срещу експлоатацията на труда; плановото стопанство срещу пазарна икономика; и други.
Нека да проследим макар и схематично периодизацията в стиловото развитие на архитектурата и градоустройството непосредствено преди и след 9 септември 1944г. у нас и в света.
В градоустройството, а и в архитектурата, процесът на стилови метаморфози най-добре се илюстрира чрез сравнителните методи и на базата на определени примери, което и ще се опитаме да направим.
♦♦♦
Цялата статия прочети тук:
ЗА АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СОЦИАЛИЗМА. ПЪРВА ЧАСТ – ПРЕДИСТОРИЯ
https://www.academia.edu/15861108/%D0%97%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%A3%D0%A0%D0%9D%D0%9E%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%9B%D0%95%D0%94%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%A1%D0%9E%D0%A6%D0%98%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%97%D0%9C%D0%90._%D0%9F%D0%AA%D0%A0%D0%92%D0%90_%D0%A7%D0%90%D0%A1%D0%A2_-_%D0%9F%D0%A0%D0%95%D0%94%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF
September 21, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: За архитектурното наследство от времето на социализма; схематична история на градоустройството и архитектурата в навечерието на Втората световна война; симптоматични стилови характеристики; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български