ВОССОЗДАНИЕ УТРАЧЕННЫХ ПАМЯТНИКОВ ИСКУССТВА – Възстановяване на изгубени паметници на изкуството
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ОТКЪС ОТ КНИГАТА
-
Теория реставрации памятников искусства: закономерности и противоречия.
-
Издательство: Эдсмит, 2004г., ISBN: 5-89294-002-0
Бобров Ю.Г.
Автор книги — Юрий Григорьевич Бобров, доктор искусствоведения, профессор Государственного академического института живописи, скульптуры и архитектуры им. И.Е. Репина Академии художеств.
Книга является первым фундаментальным исследованием в отечественной и мировой науке о теории реставрации произведений искусства, а в более широком понимании — о теории сохранения культурного наследия как необходимой гуманистической акции в жизни современного общества.
По мнению автора, задача книги состоит в том, чтобы попытаться раскрыть общие закономерности реставрационной деятельности и помочь будущим специалистам выработать позицию, соответствующую современным стандартам в подходе к сохранению памятников искусства.
Книга предназначена всем, кто занимается проблемами охраны и реставрации памятников истории и культуры.
Вопросы теории консервации и реставрации памятников культуры всегда были наиболее актуальными в практике российских реставраторов. Наши предшественники и учителя не успели создать единой стройной системы взглядов на закономерности и развитие реставрационных подходов. ВХНРЦ им. акад. И.Э. Грабаря как главный методический Центр по реставрации музейных ценностей России публикует историко-исследовательский труд доктора искусствоведения и профессора Государственного академического института живописи, скульптуры и архитектуры им. И.Е. Репина Академии художеств потому, что данная работа не только расширяет реставрационную проблематику, но и одновременно может служить учебным пособием для подготовки реставраторов в высших учебных заведениях страны.
Мы уверены, что книга Ю.Г. Боброва будет способствовать развитию музейной науки и сохранению культурного наследия.
Директор ВХНРЦ А.П. Владимиров
————————————————————————————————————————————————————–
ВОССОЗДАНИЕ УТРАЧЕННЫХ ПАМЯТНИКОВ ИСКУССТВА
Восполнение утрат в стиле и технике оригинала, которое часто называют реконструкцией, вовсе не запрещено международными нормами. Представляется более правильным определять этот вид вмешательства как воссоздание. Воссоздание, когда оно предпринимается по эстетическим или иным соображениям, должно осуществляться рядом с оригиналом, не затрагивая его подлинной материи. К сожалению, во многих случаях, как это имело место при восстановлении разрушенных пригородных дворцов Санкт-Петербурга, в процессе воссоздания обновлению подверглись многие элементы подлинной формы. В данном случае элементы декоративного убранства интерьеров.
В отличие от воссоздания отдельных утраченных частей памятника целостное воссоздание всего объекта характеризуется не столько иным масштабом работ, сколько иной целью. Воссоздание, как уже говорилось, имеет своей целью восполнение утраченных смыслов и значений, важных для национальной культуры в целом.
Восстановление, скажем, отдельных зданий или исторических центров городов как и воссоздание отдельных движимых памятников есть реставрация культурных символов и поэтому должно рассматриваться в качестве самостоятельного вида деятельности, не запретного, но возможного при безвозвратной потере произведения искусства.
Таким образом, воссоздание должно трактоваться как самостоятельный вид деятельности со своим специфическим предметом и критериями оценки. Материальная форма, создаваемая вновь, выступает здесь не в качестве носителя былой подлинности, но как символ утраченной вещи. Соответственно этому и критерии определяются мерой признания символа и характером его социального функционирования в большей степени, чем совпадением с некогда бывшим оригиналом. Во-первых, потому, что, как говорилось выше, копия не может быть тождественна оригиналу и, во-вторых, потому, что символ вещи не есть сама вещь. Часто достаточно лишь нескольких признаков вещи, для того чтобы символизировать ее. Так, театральная декорация с вырезанными из фанеры фасадами зданий заменяет реальную городскую площадь.
Воссоздание есть полностью творческая деятельность, ограниченная лишь многими исходными условиями, главным из которых является необходимость повторения творческого акта, имевшего место в историческом прошлом. Поэтому основным критерием реконструкции-воссоздания может быть только достоверность новой формы в отличие от реставрации, где главным критерием является сохранение подлинной субстанций оригинала — физической и художественной.
Однако наряду с этим, необходимость и качество воссоздания или реконструкции отдельных фрагментов или памятника в целом определяются целым рядом критериев, которые в обыденной практике редко анализируются в процессе составления программы работ. Более того, во многих случаях особенно в отношении движимых произведений никакие общеметодологические программы вообще не составляются. Тем не менее, необходимо вновь вспомнить критерий «давности», введенный еще А. Риглем. Возраст, то есть древность или давность объекта, во многом определяет его уникальность, а следовательно, и невозможность повторения. Течение времени проявляется не только в старении материи произведения, но также и в том, что культурно-психологический комплекс, породивший самого автора и его произведение, безвозвратно уходит в прошлое, делая «непрозрачной» всю глубину сложной системы смыслов, планов, слоев и значений, о чем подробно говорилось выше. Поэтому общепринятым стало правило, согласно которому, чем выше степень уникальности произведения, чем оно древнее, тем больше оно должно быть защищено от всяких попыток реконструкции и воссозданий.
Еще в 1920-х годах И.Э. Грабарь обосновал тезис об «абсурдности» любого восстановления тем, что невозможно точно повторить комплекс «индивиндуальности» художественного произведения. Это суждение сохраняет свою справедливость и в отношении существенных частей произведения. В случаях, когда речь идет о воссоздании утраченных фрагментов, необходимо применение этого же критерия.
Под существенными частями произведения мы понимаем экстремумы фиксации внимания в процессе визуального восприятия, то есть именно те зоны центрации, которые соответствуют наиболее сложным участкам художественной формы, несущим основную образную нагрузку. Поэтому весь сохранившийся объем произведения с определенной мерой условности можно подразделить на существенные (зоны концентрации образа) и периферийные фрагменты формы (зоны поддержки образа или образный фон).
Анализ композиционно-выразительной структуры художественного произведения есть специальная проблема искусствознания, которой посвящено бесконечное множество публикаций. Однако сам факт субординации формы, важный в данном контексте, очевиден. Отец Павел Флоренский (1882 — 1937) однажды точно отметил, что произведение искусства есть «запись некоторого ритма образов, и в самой записи даются ключи к чтению ее». Именно эти «ключи» и есть те наиболее существенные в функциональном отношении элементы, с которыми возникают проблемы в процессе реставрации. Нетрудно представить себе, что, скажем, в некотором портрете на темном нейтральном фоне восполнение утраты части фона не будет представлять собой сложной задачи. Сложнее будет решить вопрос о ретуши утраты, затрагивающей часть фигуры и контур плеча, или восстановления пластики утраченной части в скульптуре подобно истории реставрации Лаокоона. Еще сложнее найти практическое решение того, как компенсировать потери части изображения лица.
Простейшим критерием оценки воссоздания является определение процентной доли восстановленных элементов. Однако большое значение имеет не только количество, но функциональная роль дополнений, то есть степень их принадлежности к существенным или периферийным элементам произведения. Это дает возможность ввести показатель степени подлинности объекта, когда речь идет о восполнении утрат отдельного памятника. Эти же критерии применимы по отношению к воссозданию утраченного произведения, если оно составляло часть целостного ансамбля.
Следующий критерий определяется мерой технико-технологической ценности воссоздания. Эта ценность складывается не только из качеств вновь вводимых материалов (прочность, подобие свойств оригиналу, безвредность, характер старения и т.д.), но и степени повторения технической структуры оригинала.
В целом критерии необходимости и качества воссоздания выражают этические, эстетические и технические предпочтения, которые регулируются общественной потребностью. Парадокс заключается в том, что чем выше значение утраченной формы целого произведения или его части, тем менее оправдано ее воссоздание. Причем как с этической точки зрения, так и с эстетической. Очередное противоречие здесь заключено в том, что воссоздание может оказаться необходимым для удовлетворения актуальной общественной потребности в определенных знаковых ценностях.
Положения этического кодекса, принятого комиссией по консервации культурных ценностей ЮНЕСКО, трактуют этические нормы только относительно консервации и реставрации сохранившейся подлинной материи объекта. Их смысл заключается в том, что при реконструкции должны быть исключены фальсификационные намерения, само воссоздание должно быть ограничено минимальными пределами, полностью документировано, безвредно для оригинала и легко обратимо.
Как видим, при целостном воссоздании, когда оригинал отсутствует, или его остатки сохранились в виде руины или части фундамента, как в случае с храмом Христа Спасителя, этические критерии могут исходить главным образом из требования недопустимости фальсификационных намерений. Конечно, фальсификация предполагает специальную технику имитации возрастных признаков материи, тогда как при воссоздании используются современные технологии. Поэтому
речь не идет о фальсификации. Однако в массовом сознании быстро происходит подмена оригинала его воссозданием, которое при этом к тому же не является его точной копией. Кроме того, воссоздание для того, чтобы быть достоверным, неизбежно стремится к имитации. Грани между имитацией и фальсификацией практически трудноуловимы, особенно с течением времени. Поэтому любое воссозданное произведение, в конечном счете, может быть использовано в качестве фальсификации оригинала.
Эстетическую ценность современных попыток повторения художественного качества произведений многих русских мастеров, создававших ансамбль храма Христа Спасителя в течение нескольких десятилетий (1832—1883), заведомо можно воспринимать весьма критически. Техническая адекватность, по всей видимости, и не предполагается в полной мере, да и осуществление ее проблематично.
Тем не менее, общественная потребность, которую в данном случае следует обозначить как потребность в нравственной реабилитации, своего рода коллективном покаянии, столь актуальна, что делает воссоздание этически мотивированным действием по восстановлению символа национальной духовной культуры. Вероятно, только в таких случаях, вызванных особенной нравственной потребностью, возникает оправданное поле для воссоздания произведений прошлого.
Особую проблему составляет вопрос о соотношении реставрируемых и воссоздаваемых частей памятника или ансамбля. Корректное решение возможно лишь при соблюдении принципов локализации и дифференциации (сигнификации) дополнений, распространяемых и на область воссоздания утраченных объектов.
http://art-con.ru/node/845
Первоисточник: БОБРОВ Ю.Г. Теория реставрации памятников искусства: закономерности и противоречия. – М., 2004 РАЗДЕЛ III. Виды реставрационного воздействия на произведения искусства
——————————————————————————————————————————————————————
Във връзка с темата виж по-стари публикации в блога:
♦ТHE ROMAN THEATRE IN CARTAGENA SPAIN – The regeneration project of the Roman Theatre in Cartagena; Rafael Moneo – https://zheleva-martins.com/2015/11/06/
♦РЕСТАВРАЦИЯТА ДНЕС – “КАК ОСТАВЛЯТЬ СТАРОЕ СТАРЬIМ”
Тенденции в реконструкцията и реставрацията; Kahlfeldt Architekten Сергей Агеев Германия; 8 вида реставрация; https://zheleva-martins.com/2015/10/18/
♦МЕЖДУНАРОДНАЯ ВЬIСТАВКА ПО САХРАНЕНИЮ, РЕСТАВРАЦИИ, ИСПОЛЬЗОВАНИЮ И ПОПУЛЯРИЗАЦИИ КУЛЬТУРНОГО НАСЛЕДИЯ “DENKMAL” МОСКВА – https://zheleva-martins.com/2015/09/15/
♦ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО – 3 Понятия «реставрация», «реконструкция», «консервация» в историческом контексте -https://zheleva-martins.com/2015/08/14/
♦HERITAGE CONSERVATION TERMINOLOGY – 2 Glossary of World Heritage Term – https://zheleva-martins.com/2015/08/12/heritage-conservation-terminology-
♦HERITAGE CONSERVATION TERMINOLOGY –Definition of terms from various sources – https://zheleva-martins.com/2015/08/08/heritage-conservation-terminology/
♦КОНКРЕТНИ МЕРКИ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СТРАНАТА –
https://zheleva-martins.com/2015/07/27
♦ НАЧАЛО НА НАУКАТА ЗА АРХИТЕКТУРНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ. ВИОЛЕ ЛЬО ДЮК https://zheleva-martins.com/2015/07/11
♦ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ – автор Щенков, А.С. – превод от руски
https://zheleva-martins.com/2015/07/05
♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
https://zheleva-martins.com/2015/05/28/
♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
https://zheleva-martins.com/2015/05/26/
♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century https://zheleva-martins.com/2015/05/22/
♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/
♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html
♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/
♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
https://zheleva-martins.com/2015/03/28/
♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА https://www.academia.edu/9768842/
♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/
♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО https://zheleva-martins.com/2014/12/14/
January 8, 2016
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Възстановяване на изгубени паметници на изкуството; По проблемите за реконструкцията и реставрацията; опазване на културното наследсто · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици
CALL FOR PAPERS
CALL FOR PAPERS
The International Conference ARQUITECTONICS NETWORK: MIND, LAND AND SOCIETY will be held on June 1-3, 2016 at the College of Architects of Catalonia and in the School of Architecture of Barcelona (UPC).
If you are interested in participate, please fill the registration form immediately as a provisional move:
http://bit.ly/applicationform2016
In order to see the main topics of the conference and the key Spakers confirmed, please download the Call for Papers form the next link: Call for Papers
*Remember the deadline: January 15th 2016 for abstract submission for the Conference to newsletter.pa@upc.edu
CALL FOR PAPERS
Congreso Internacional ARQUITECTONICS NETWORK: MENTE, TERRITORIO Y SOCIEDAD que se celebrará los días 1, 2 y 3 de Junio de 2016 en el Colegio de Arquitectos de Cataluña, y en la Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Barcelona.
Si estás interesado en participar, regístrate inmediatamente a través del link:
http://bit.ly/applicationform2016
Para consultar los temas del congreso, y los Key Speakers descarga el CALL FOR PAPERS del siguiente link:
http://bit.ly/callforpapers_castellano
*15 de enero de 2016: Fecha límite para enviar resúmenes de una página A4 a newsletter.pa@upc.edu
Supported by:
COAC. Catalan Association of Architects.
UPC Research Group GIRAS. Magda Saura, Josep Muntañola
Unicef CAI
January 3, 2016
· dobrina · Comments Closed
Tags: CALL FOR PAPERS; The International Conference ARQUITECTONICS NETWORK: MIND, LAND AND SOCIETY ; Barcelona · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици
ЧЕСТИТА КОЛЕДА Merry Christmas
————————————————————————————————————————————————
https://www.youtube.com/watch?v=1KGOlWVZI5M&list=PLUEGIl__BbiX7uc9_EnDlD4655CtSzS6O
December 22, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: ЧЕСТИТКА ЗА КОЛЕДА; CHRISTMAS CARD; Bulgarian Christmas songs · Posted in: Видео, Други, Събития
RED DOT DESIGN Call for entries 2016
Regular registration phase for the Red Dot Award: Product Design 2016 starts – first jurors confirmed
The main registration phase for the Red Dot Award: Product Design 2016 has started: Manufacturers and designers from all around the world are currently registering their products for the renowned design competition. An international jury of independent design experts assesses each entry and awards only products of high design quality with the sought-after Red Dot. Regular registration ends on 26 January 2016. Latecomers after that time will have until 10 February 2016 to enter their products.
In February, the international Red Dot jury with around 40 members devotes itself to each product live and on-site for several days. The adjudication criteria used include the degree of innovation, formal quality, functionality and ecological compatibility. The team of experts comprises high-profile Red Dot jurors such as Dr. Luisa Bocchietto, Hideshi Hamaguchi, Jimmy Choo and Martin Darbyshire, as well as the newly acquired experts Alexander Neumeister and Gisbert Brunner.
Designers and companies are encouraged to enter their products in this international comparison. Laureates use the Red Dot label in their communications to set themselves apart in the industry and on the market. All of the winners are presented in the Red Dot Design Museum Essen, in the Red Dot Design Yearbook and on various Red Dot portals.
“For more than 60 years now, our design award is a synonym for outstanding design quality and offers companies a decisive advantage on the market. Commercial success is based on a sustainable investment in innovative and well-designed products – the emblem for this is the Red Dot,” explains Professor Dr. Peter Zec, CEO of the Red Dot Award.
The competition offers 31 categories where manufacturers and designers can submit their industrially manufactured innovations – among them “Consumer electronics and cameras”, “Outdoors, trekking and camping” and “Babies and children”, as well as “Office furnishings and office chairs”. The award-winning products and their makers are traditionally celebrated at the festive award ceremony known as the Red Dot Gala.
About the Red Dot Award
In order to appraise the wide scope of design in a professional manner, the Red Dot Design Award is broken down into the three distinct disciplines: Red Dot Award: Product Design, Red Dot Award: Communication Design and Red Dot Award: Design Concept. The Red Dot Award is organised by Design Zentrum Nordrhein Westfalen. With more than 17,000 entries from 70 countries in 2015 alone, it is one of the largest design competitions in the world. In 2015, the award is celebrating its 60th anniversary: It was in 1955 that a jury convened for the first time to assess the best designs of the day. The name and brand of the award were developed in the 1990s by Red Dot CEO, Professor Dr. Peter Zec. Since then, the sought-after Red Dot is the revered international seal of outstanding design quality.
Red Dot Award: Product Design 2016 – Facts and figures
Registration periods
Regular: until 26 January 2016
Latecomer: 27 January 2016 – 10 February 2016
Jury session: February 2016
Red Dot Gala: 4 July 2016
http://en.red-dot.org/5633.html
December 16, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: RED DOT DESIGN AWARD; Call for entries 2016 · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици
ЛЮБЕН ЗИДАРОВ “Островът на съкровищата половин век по-късно” ИЗЛОЖБА
8 декември 2015 – 14 февруари 2016
откриване 8 декември, вторник, 18.00 ч.
Творческото дълголетие за даден художник не е рядко явление. Но е почти без аналог ситуация, в която илюстратор, сътворил визуалния и типографски еквивалент на стотици литературни произведения , изградил образен духовен мост между себе си и авторите им, да се върне към книги, илюстрирани от него преди половин столетие.
Илюстрациите към „Том Сойер“, „Принцът и просякът“ и „Островът на съкровищата“ са само някои от редицата разпознаваеми и помнени от няколко поколения класически книги за млади читатели, като „Андерсенови приказки“, „Граф Монте Кристо“, „Чичо Томовата колиба“, приказките на Е.Т.А. Хофман и на Николай Райнов, приключенските романи на Карл Май, Майн Рид, Жюл Верн, създадени през 60-те и 70-те години от Любен Зидаров.
През 2014 и 2015 художникът се решава на ново тълкуване на част от илюстрациите на първите три книги, като запазва сюжета и композицията на „оригиналите“. Онова, което днес е по-различно се свежда основно до: отношението към творбата и нейните герои, изразени в по-богата техника и най-вече в естетически открития, резултат от десетилетия натрупвани артистични умения и житейска мъдрост. В края на този творчески път творбите са превърнати в своеобразна авторска амалгама между книжната илюстрация и живописта.
Изложбата „Половин век по-късно“ показва новите илюстрации към споменатите три заглавия и репродукции на някои от познатите им 50-годишни първообрази. Представено е и четвърто заглавие, тематично свързано с една от литературните класики на Робърт Луис Стивънсън – „Островът на съкровищата“, а именно – продължението на любимата пиратска сага „Силвър“, написано в наши дни от известния английски автор Андрю Моушън, доскорошен носител на почетната титла „поет-лауреат на Великобритания“. Тъй като „Островът на съкровищата“ се оказва свързваща тема за основната част от експозицията и нещо като „книга на живота“ в илюстраторската биография на Любен Зидаров, тя е обогатена с аспекти на историята на илюстрирания вариант на литературното произведение. Показани се репродукции на гравюри и илюстрации от първите английски и американски издания на романа.
„Том Сойер“, „Принцът и просякът“ и „Островът на съкровищата“ са преиздадени от издателство „Захарий Стоянов“, докато „Силвър“ се издава от издателство „Прозорец“ като лимитирана в 150 екземпляра библиофилска книга, съдържаща оригинална литография на художника.
Изброените заглавия ще се предлагат на книжния щанд в Софийска градска художествена галерия.
———————————————————————————————————————————————————————
——————————————————————————————————————————————————————-
1
Любен Зидаров, корица за книгата „Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивънсън, 1960
Lyuben Zidarov, book cover for “Treasure Island” by Robert Louis Stevenson, 1960
2
Любен Зидаров, корица за книгата „Том Сойер” от Марк Твен, 1962
Lyuben Zidarov, book cover for “The Adventures of Tom Sawyer” by Mark Twain, 1962
3
Любен Зидаров, корица за книгата „Принцът и просякът” от Марк Твен, 2015
Lyuben Zidarov, book cover for “The Prince and the Pauper” by Mark Twain, 2015
December 7, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: „Островът на съкровищата“; „Силвър“ - лимитирана в 150 екземпляра библиофилска книга;, „Принцът и просякът“, Изложба; Любен Зидаров - Половин век по-късно;; Илюстрации; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
ГРАФИКА. ЗАЩО?
Творби от Графичния фонд на СГХГ
1 декември 2015 – 7 февруари 2016
Откриване: 1 декември 2015, 18:00 ч.
Изображенията в печатната графика идват като резултат от дълъг и донякъде тайнствен процес. Работата, придружаваща развитието на гра-фичната идея, е далеч от представите за артистичност. Метаморфозите на творбата през различни етапи на технологията остават скрити за зрителя, който е свидетел и ценител на завършеното произведение – графичния от-печатък.
Въпросът, защо някои автори пред възможността за директно изоб-разяване избират сложния път на графичните техники и чрез тях търсят из-раз на личното си светоусещане, е въпрос за същността на графичното из-куство. Проследявайки различни отговори на този въпрос, изложбата в СГХГ показва избрани творби от графичния фонд на галерията. Над 190 произведения от 80 автори очертават динамичното развитие на печатната графика в България от средата на ХVІІІ век до първите десетилетия на ХХІ век. Предоставяйки една широка картина на промените в графичното мис-лене от Възраждането до наши дни, експозицията показва и връзката меж-ду различните технологични похвати и техния художествен еквивалент.
В изложбата са включени произведения на някои от първите гравьо-ри от българското Възраждане като Георги Хр. Клинков, Анастас Карастоя-нов, Димитър Щерев, Никола Образописов и др., емблематични за българ-ската графика имена като Васил Захариев, Пенчо Георгиев, Николай Рай-нов, Веселин Стайков, Павел Вълков, Петър Морозов и др., както и някои от най-високите достижения на графиката ни от втората половина на ХХ в. в творбите на Тодор Панайотов, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Иван Нинов, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Мария Духтева, Милко Бож-ков, Христо Кърджилов, Явора Петрова и много други.
Изложбата се придружава от каталог.
November 27, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Изложба; СГХГ; творби от графичния фонд на галерията;от средата на ХVІІІ век до първите десетилетия на ХХІ · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
АНОНСИ ANNOUNCES ANNONCE
- НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ
представяКОЛЬО КАРАМФИЛОВ
ПЪТ. ЗНАЦИ. ОТКРОВЕНИЯ.
5 ноември – 6 декември 2015 г.
Пл. „Княз Александър I” № 1
Представената колекция творби показва опорните точки в развитието на визуално-пластичния език на Кольо Карамфилов в периода 2003 – 2013 г. Зрителите имат възможност да видят близо 70 картини и пластики на един от творците, оставили най-ярка диря в съвременното българско изкуство. Селекцията включва произведения, притежание на галерия „Люнион” – Пловдив и колекционера Георги Иванов.
Експозицията разкрива художествената вселена на една неуморно търсеща артистична личност, която с лекота обединява в своя творчески арсенал класическия изказ и концептуалните стратегии. Нещо повече – „многологът между изкуствата” отеква в творческото наследство на Кольо Карамфилов с впечатляващото взаимопроникване между визуално-пластичните, екранните и сценичните изкуства.
През годините авторът създава своя автентична иконография, в която вгражда лапидарните ударения на образа-знак. Сгъстените послания на неговото изкуство се разгръщат в широкия интервал между „притчата” и „артистичния бунт”. В многопосочните превъплъщения на неговата артистична самоличност сложно се сплитат „проповедникът”, „непокорният”, „отшелникът”, „пророкът”, „философът”…
Със своята виталност и семантична мощ изкуството на Кольо Карамфилов преодолява установените граници, преминава отвъд пределите между минало и настояще, преходно и непреходно, веществено и духовно, за да се разтвори в безконечността.
Изложбата е съпроводена от ретроспективен каталог на Кольо Карамфилов, включващ творби от колекциите на галерия „Люнион“ – Пловдив и Георги Иванов, както и текстове от акад. Светлин Русев, проф. д. изк. Свилен Стефанов, доц. Ружа Маринска, доц. Румен Жеков. - За контакти:
Елица Терзиева, уредник в Национална галерия: +359 2 989 7841
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
РУМЕН СКОРЧЕВ (1932-2015)
ИЗГРЕВИ И ЗАЛЕЗИ
19 ноември 2015 – 10 януари 2016
Откриване на 19 ноември (четвъртък) в 18.00 часа
Пл. „Княз Александър I” № 1
Изложбата „Изгреви и залези“ представя цял един творчески път, изграден през годините с много труд, енергия и талант. Тя е организирана в памет на академик Румен Скорчев, който ни напусна на 6 септември т.г., в процеса на подготовката за представянето си пред публика в Националната галерия. „Изгреви и залези“ е заглавието на последната автобиографична книга на художника, върху която той работи в последните месеци от живота си. Цитати от нея са включени в експозицията.
Румен Скорчев оценяваше стойността и значението на дарителския жест за попълване на музейните колекции. Между 2000 и 2015 г. той дари 323 свои произведения, 11 на дъщерите си Росица и Деница Скорчеви, както и 21 книги с негови илюстрации и монографични албуми.
Експозицията представя 170 творби от тези ценни дарения – живопис, графика, илюстрации и рисунки, обхващащи целия творчески път на художника.
Румен Скорчев притежаваше способността да открива красотата навсякъде около себе си, да се вглежда в детайла, да изучава светлината и цветността. Художникът създава богато графично творчество, живописни платна и рисунки, илюстрира над 200 книги от литературната класика. Той е един от авторите, които изграждат съвременната българска графика от 70-те години до днес и я представят на международните форуми. Неговото изкуство е като цветна мозайка, в която различните елементи се подреждат постепенно – едни по-емоционални и драматични, други – съзерцателни и дълбоко обмислени.
Познат най-вече като график, Румен Скорчев оставя внушително като обем творчество в техниките офорт, акватинта, медна гравюра и литография. Развива и усъвършенства сложната технология на дълбокопечатната гравюра. В основните графични цикли „Сътворението“, „Човекът – природа“ и „Кутията на Пандора“ централно място заемат темите за любовта, силата на духа и величието на природата.
Румен Скорчев е автор на едни от най-значимите постижения в българската книжна илюстрация. За големите български издателства той работи върху класически литературни произведения от Омар Хайям, Пушкин, Яворов, Бодлер и др. Няколко поколения деца са израснали с илюстрациите му в „Храбрите щурци“ от Асен Разцветников, „Приказки“ от Братя Грим и др. Той създава едни от най-одухотворените образи в този жанр в „Малки жабешки истории“ от Йордан Радичков и „Девет приказки и две в повече“ от Карел Чапек. Богатите цветови гами, живият детайл, високата степен на комуникативност превръщат тези малки картини в пъстър фантастичен свят, в който илюстраторът работи с удоволствието на дете, увлечено в играта.
Рисунката е най-краткият път на художниика от замисъла до листа. Неговите рисунки – по литературни произведения, проекти за бъдещи графични или живописни творби и като самостоятелни произведения – са неговите дневници, най-искреното преживяване на реалността. Многобройните рисунки с пастел, в ярки цветови контрасти и експресивни форми носят белезите и на живописното му творчество.
Живописта е по-малко познатото лице на Румен Скорчев. Тя му дава свободата да се разгърне спонтанно в големия формат. Някои от платната интерпретират теми, които намират отражение в цялото му творчество – „Жертвеник”, ”Ешафод”, “Човекът-природа” и др.
Румен Скорчев е роден на 7 октомври 1932 г. в Търговище. През 1964 г. завършва специалност “Илюстрация” в Художествената академия при проф. Петър Чуховски и проф. Веселин Стайков. От началото на 70-те години участва във всички общи художествени изложби у нас, както и в международните биеналета във Флоренция, Краков, Биела и други. От 1977 г. ръководи ателие в специалността “Илюстрация и художествено оформление на книгата” в Художествена академия. От 2009 г. е действителен член на Българската академия на науките.
Румен Скорчев е удостоен с над 40 международни и национални награди. Негови творби са притежание на Национална галерия, Софийската градска художествена галерия, галерия „Уфици“ във Флоренция, галерия „Албертина“ във Виена, музея „Виктория и Алберт” в Лондон, Национална галерия във Вашингтон, Национална библиотека в Париж, Музея за изобразително изкуство в Кюрасао и много други.
За контакт:
Сузана Каранфилова, куратор на изложбата – 0879 834027.
——————————————————————————————————————————————————————–
Call for Papers
Si estás interesado en participar, regístrate inmediatamente a través del link: http://bit.ly/applicationform2016
Descarga el CALL FOR PAPERS del siguiente link: http://bit.ly/callforpapers_castellano
*Fechas límite para participar: 15 de diciembre 2015 para las propuestas de talleres temáticos / 15 de enero de 2016 para enviar resúmenes de las comunicaciones para el congreso. Dos semanas después de cada una de estas fechas informaremos sobre la aceptación.
Confirmed keynote speakers:
DAVID SEAMON, PhD in Geography, Professor of Environment-Behavior & Place Studies, Department of Architecture, Kansas State University.
RAINER E. ZIMMERMANN, PhD in Philosophy, Professor of Philosophy at the Polytechnic University of Muenchen.
LARS LERUP, designer and writer, is a Professor of Architecture at RSA. He was Dean at Rice School of Architecture and William Ward Watkin Professor from 1993 to 2009. Previously, he taught for many years at the University of California at Berkeley.
RICARDO FLORES & EVA PRATS, Architects. Associated Professors School of Architecture of Barcelona UPC.
MARIO CARPO, PhD Architect. Reyner Banham Professor of Architectural History and Theory, The Bartlett, University College London.
OLE MØYSTAD, Dr. ing. Architect, professor at NTNU in Trondheim and partner of STUDIO hp AS, an architecture office based in Oslo.
Call for Papers
If you are interested in participate, please fill the registration form immediately as a provisional move: http://bit.ly/applicationform2016
Download the CALL FOR PAPERS from: http://bit.ly/callforpapers_english
*The call is open for proposals of Thematic Workshops until 15th December 2015 and for abstract submission for the Conference until 15th January 2016. Two weeks after the deadlines we will inform about the acceptance.
Confirmed keynote speakers:
DAVID SEAMON, PhD in Geography, Professor of Environment-Behavior & Place Studies, Department of Architecture, Kansas State University.
RAINER E. ZIMMERMANN, PhD in Philosophy, Professor of Philosophy at the Polytechnic University of Muenchen.
LARS LERUP, designer and writer, is a Professor of Architecture at RSA. He was Dean at Rice School of Architecture and William Ward Watkin Professor from 1993 to 2009. Previously, he taught for many years at the University of California at Berkeley.
RICARDO FLORES & EVA PRATS, Architects. Associated Professors School of Architecture of Barcelona UPC.
MARIO CARPO, PhD Architect. Reyner Banham Professor of Architectural History and Theory, The Bartlett, University College London.
OLE MØYSTAD, Dr. ing. Architect, professor at NTNU in Trondheim and partner of STUDIO hp AS, an architecture office based in Oslo. Arquitectonics Network
www.arquitectonics.com
—————————————————————————————————————————————————————-
Design Education: Collaboration and Cross-disciplinarity
Conference Introduction
The 18th International Conference on Engineering and product Design Education will be hosted by the Department of Architecture, Design & Media Technology of Aalborg University, Denmark. The conference is organised in partnership with in partnership with the Design Education Special Interest Group (DESIG) of the Design Society and the Institution of Engineering Designers (IED). The conference brings together representatives from Education, Design Practice, Industry and Government agencies that have an interest in developing new approaches and direction in Design Education. The conference provides a forum for participants to discuss current educational issues and to identify new approaches, address new challenges and shape new directions for design education.
This year’s conference theme emphasises the importance of collaboration and cross-disciplinarity in engineering and product design education. The conference aim is to reflect on the challenges of collaboration and cross-disciplinarity that design educators face when designing learning environments which balance supporting students’ learning and simulate complex, cross-disciplinary challenges. Therefore, it is important that design educators explore the external collaboration between industry and academia, and the internal collaboration between students from same or different disciplines.
http://www.iepde.org/epde16/
November 18, 2015
· dobrina · Comments Closed
Tags: Barcelona-International Conference: Arquitectonics Network; ИЗЛОЖБИ: КОЛЬО КАРАМФИЛОВ ПЪТ. ЗНАЦИ. ОТКРОВЕНИЯ; РУМЕН СКОРЧЕВ: ИЗГРЕВИ И ЗАЛЕЗИ;CALL FOR PAPERS: 2016, International Conference: Design Education: Collaboration and Cross-disciplinarity - Denmark; · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици