ПОНЯТИЕТО ЗА СТИЛ ДНЕС
Думата стил се употребява като термин в различни области на човешкото познание. Например във философията – се използва терминът стил на живот, където стилът е социално-психологическа категория и обозначава определен тип на поведение на индивидите, общностите и социалните групи; (Философский энциклопедический словарь, Москва, Изд “Советская энциклопедия”, 1983)
Стилът в художествената дейност се определя като общност на: образната система; изразните средства; и творческите методи; това е общност, която е обусловена от единството на идейното съдържание.
Животът от Пабло Пикасо,1903.; Госпожиците на Авиньон, също от Пикасо, в различен стил, четири години по късно, 1907 (Style (visualarts), http://en.wikipedia.org/)
Може да се говори за:
• стил на отделното произведение или жанр;
• индивидуален стил на отделния автор;
• стил на цяла епоха или стил на голямо творческо направление, доколкото единството на обществено-историческото съдържание определя устойчивото единство на художествено-образните принципи, средства, методи. Такива са например в пластичните и други изкуства стиловете романтизъм, готика, възраждане, бароко, рококо, класицизъм и др.(Советский энциклопедический словарь, Москва, Изд “Советская энциклопедия”, 1979)
Думата стил идва от латинското stilus, stylus или гръцкото stylos, което означава заострена пръчица от кост, метал или дърво, служеща за писане.
Вляво: Египетски стилуси за писане върху глинени таблички; Средновековни стилуси за писане върху восъчна табличка;
Още в древността от тук тръгва и втори смисъл на думата – индивидуален маниер. Постепенно понятието обраства с нови и нови смислови значения и днес съществуват различни мнения за обема и обхвата на неговото семантично поле.
С понятието стил се свързват сложните взаимоотношения между съдържанието и формата в изкуството, структурата на образа и художествената форма. Но, независимо от една или друга трактовка на понятието, съществува общо мнение по въпроса за дълбоката обусловеност на формалните структури на художествените произведения от социалното и културно-историческо съдържание на епохата, творческия метод и мироглед на твореца. Това ще рече, че съществува дълбока взаимовръзка между стилът на епохата и стилът в културата и изкуствата.
Всеки исторически етап моделира собствена цялостна художествена система, която обхваща различните изкуства и художествената култура като цяло; има вътрешно – съдържателно и външно – формално единство; създава единен образно -пластичен строй в произведенията на всички изкуства – архитектура, изобразителни и декоративни изкуства и т.н.
Антични архитектурни стилове: дорийски, йонийски, коринтски
Готика в архитектурата;
Водеща роля при формирането на историческите стилове е имала архитектурата, която подчинявала живописта, скулптурата, приложните изкуства. Това било защото се е смятало, че архитектурата е най-плътно свързана с образа т.е. със стила на живота.
СТИЛОВЕ И СТИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА ХХ ВЕК
Днес понятието за стил е придобило най-широко разпространение, като се срещат съответно и множество определения и тълкувания, като например:
– Стилът при web-дизайна е съвкупност от правила, лежащи в основата на синтаксиса и семантиката на езика за програмиране;
– Стилът на изпълнение – /изпълнителски стил/ е начин за осъществяване и за изпълнение на нещо, който е характерен със съвкупността си от разнообразни прийоми;
– Изпълнителският стил в музиката е определен маниер на изпълнение на композицията с характерни вокали и звукови допълнения;
– Стилът в архитектурата и дизайна – това е общност в образната система, средствата за художествена изразност, творческите прийоми, която е обусловена от единството на идейното съдържание (Виж: “Глоссарий – список терминов по архитектуре, дизайну и строительству” – В: 3DКОНСУЛЬТАНТ: http://www.3dc.ru/index.php?id=glossary )
“Стил”, “стилистика”, “стилизация” – днес това са твърде често използвани думи както в архитектурата така и при дизайна, при това, както в теоретичен, така и в практичен план, при комуникация между участващите в процесите, включително потребителите на продуктите на архитектурната и дизайнерска дейност
Стилът, в контекста на развитието на семиотиката като приложна наука, се разглежда вече и като език – за изразяване на основните идеи на проекта, и като начин на комуникация в обществото.
Смята се, че “стилът е вътрешният стълб, вътрешната същност, от която произлиза външният израз.”(Литвинов, Виктор, “Стили интерьера” – В: http://www.rudesign.ru/interior/articles/styles/vvodnaya.htm
http://www.rudesign.ru/projects/living/03s_history/histiry01.htm)
Стига се до заключението, че понятието за художествен стил, по силата на своята универсалност, “в наше време имаизвънредно широк спектър от значения, нюанси и асоциации“. Втова се крие дълбок културно-исторически смисъл. Стремежът към строга дефиниция, може да доведе до обедняване, схематизацияна специфичното художествено съдържание. Както казва авторът на фундаменталната книга “Стиловете в изкуството” В.Г.Власова, ( В: “Что такое стиль”- http://lamp.semiotics.ru/vst12_99.htm “Зеленая лампа” 2005/1)
Определението на всички възможни значения и конотации на понятието за стил наистина се оказва сложно, но пък е особено важно за получаване на основна грамотност в архитектурата и дизайна. Затова е нужно да имаме поне едно обобщено, базово, ориентировъчно тълкуване, защото, когато понятията се разбират мъгляво и разлято, както обикновено е в случая, не е възможна комуникацията, и вътрешно-професионалната, и между субектите, участващи в дизайнерския процес – от инвеститора поръчител, през дизайнера, търговеца, та до потребителя на дизайнерския продукт.
November 19, 2013
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: понятието стил днес; стилове на ХХ век; еклектика; стил и език · Posted in: Други, За студентите, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български, Учебни пособия, Фотографии