Теория на формообразуването v/s Теория на композицията –
Желева-Мартинс, Д., “Теория на формообразуването / Теория на композицията – в търсене на диференция специфика” – В: Научни трудове на Русенски университет “Ангел Кънчев”, Том 45, Серия 1, Доклади от Научна конференция, Русе, 10-11 ноември, 2006, Русе, 2006, с.283-287
Същият доклад най-напред е публикуван на английски език:
Zheleva-Martins, D, “Theory of Form Formation/Theory of Composition: In Search of Differentia Specifica” – In: “Educating Designers for a Global Context?” – Proceedings of the 4th engineering & Product Design Education, International Confererence, Salzburg, University of Applied Sciences, September 2006, Austria, Published by Hadleys Ltd, United Kingdom, pp.323-328
Abstract: Theory of form formation/theory of composition: in search of diferencia specifica:
A review of the academic literature on industrial (furniture, textile, fashion, etc.) design in Bulgaria, as well as Internet publications on the subject of the theory of form formation and the theory of composition, exposes the paradox that the two disciplines are not differentiated in the process of teaching. No difference is made between the subjects of the two disciplines, nor are there specific categories, concepts, aims or methods for either of them.
The views and conclusions on the issue set forth in the report are based on my long work and research on the theory of form formation, as well as on my relatively short experience as a professor teaching the two subjects to Industrial Design students in the University of Forestry.
Parallels will be drawn with academic disciplines in other fields of knowledge such as linguistics and literature, semiotics, syntax and semantics, to prove the link between the theory of form formation and the theory of composition with other sciences. If the theory of form formation “throws bridges” to the exact sciences, such as maths, geometry, physics, statics, dynamics, kinetics, etc., then the theory of composition is integrated with the humanities, such as psychology, psychology of perception, aesthetics, sociology, stylistics, etc.
The report compares and differentiates the main characteristics of the two sciences, their specific features and interconnections. For example, whereas in form formation the chief category is organization, order, structure, construction and the formation of forms follows the logic of form against gravitation and the conditions of the material physical environment, in composition the chief category is harmony, and the composition of form seeks to produce a certain emotional effect in the person, to satisfy the requirements to form.
The activity of form formation is typical of all engineering disciplines, and composition, of artistic disciplines. If the result of form formation is a logical form, which is beautiful, then the achieved harmony is a consequence rather than an objective. In contrast, the composition of form seeks to achieve an emotionally beautiful form, which sometimes happens even at the expense of constructive logic.
The delineation, systematization and precise definition of the subject, concepts and the aims of the two disciplines will benefit future students in Industrial Design and also in other fields of visual arts and architecture.
Keywords: Theory of form formation; the logic of forms; organization of forms; rational creation of forms; theory of composition; psychology of human perception; artistic creation of forms; subject, basic concepts, laws and means, characteristic to the two sciences
ВЪВЕДЕНИЕ
Прегледът на оскъдната учебна литература в областта на индустриалния /мебелен, текстилен, моден и пр./ дизайн в България, включително и на публикации в интернет, касаещи тези дисциплини– на теорията на формообразуването и теорията на композицията /виж посочените референции/, показва парадоксалния факт, че в процеса на преподаване, те не се разграничават. Не се прави разлика между основния им предмет, нито са намерени специфичните категории, понятия, цели, задачи и методи за всяка една от тях.
ИЗЛОЖЕНИЕ
В настоящото изложение, на базата на научния ни и преподавателски опит ·, си поставяме за цел да покажем категоричното различие между двете дисциплини. Нека да направим паралели между предмета на изследване и основните понятия на двете науки – науката за организацията на формата, каквото е теорията на формообразуването и науката за художествената композиция.
ПРЕДМЕТ на “Теорията на формообразуването” са процесите на само-образуването на форми във физическия и материалния свят, както и създаването на форми от живите организми, независимо и без оглед на съществуването на човека и неговото отношение към света. Тази наука изучава същността на обективните форми и пространства, т.е. дава теоретичните основи и познания за категориите форма и пространство като обективни физически феномени. Разкриват се основните закономерности на формо-образуването – систематизирането, структурирането, конструирането на формите, както и неговият главен механизъм, състоящ се в спрягането на симетрията и ритъма в единна матрица. Изучава се съдържанието на тези основни категории на формообразуването в света – “симетрията” и “ритъма”. Изследват се класификацията на формите и пространствата, принципите и методите на тяхната организация и строеж, които са свързани с хоризонтите на развитие на физико-математическите познания на човека за заобикалящия го свят към съвременния момент.
По своята същност теорията на формообразуването принадлежи към семейството на естествените науки. Тя е интердисциплинарна и прехвърля мостове основно към точните науки, като математика, геометрия, физика, статика, динамика, кинетика, синергетика и др.
Тъй като формообразуването се разглежда като процес на организация, основни ПОНЯТИЯ на науката за формообразуването в света са организация, система, структура, конструкция и форма; а основни КАТЕГОРИИ – “симетрия” и “ритъм”. Чрез симетрията се изследва квантуването на пространството, а чрез ритъма – на времето.
Симетрията, асиметрията и дисиметрията са пряко свързана с гравитацията и силите на притегляне и отблъскване във физическия свят; Тя се разглежда във всичките и разновидности, като например: симетрия на крайните фигури и симетрия на безкрайността; симетрия в равнината; симетрия в пространството; билатерална симетрия; радиално-лъчева симетрия; криволинейна симетрия; цветна симетрия, симетрия на подобието и други видове симетрия;
Ритъмът като категория на формообразуването е в определени паралели със симетрията; Видовете ритъм се определят като ритъм на дискретността; ритъм на непрекъснатостта; регулярен и нерегулярен ритъм;
Ритъмът и симетрията са съизмерими. Именно на тази съизмеримост се дължи геометричното и алгебрично описание на формите и тяхното моделиране.
Теорията на формообразуването се занимава с класификация и систематизация на формите и пространствата, на основата на симетрията и ритъма. Предмет на внимание са съществуващите опити за създаване на всеобща типология на формите и средите-пространства в света.
Отделен предмет, в рамките на теорията на формообразуването, представлява изучаването на генезиса на формо-творчеството при животните и човека, тръгващо от осъзнаването на строителните инстинкти, както и на закономерностите и механизмите за генериране на форми, на закономерностите и начините за конструиране на формите, под действие на основни формообразуващи фактори. Изследват се синергичните видове структури, най-разпространените типове, като центричен, спирален, скелетен и др. Обособено се изследват видовете конструкции: скелетни, монолитни, черупкови, пневматчини, тентови, аркови, клетъчни, нагънати и пр. Спеациално внимание в рамките на предмета са формообразуващите фактори – функционални, конструктивни, технологични, социални, природни и др. Накрая се разглеждат спецификите на формообразуването от гледна точка на промишления дизайн и комбинаториката. Прави се преглед на методите за рационално конструиране на форми с отчитане на комбинирано действие на сили; хвърля се светлина върху понятия като пермутации, комбинации, рекомбинации, трансформации и др.
С една дума при теорията на формообразуването се преследва постигането на логиката на формата в обективния свят, с отчитане на силите и условията на материално-физическата среда, като се игнорират чувствата и възприятията на човека.
Теорията на композицията е изключително важен и същевременно много занемарен предмет в художествените учебни заведения и специалности, каквато е дизайна. Дори в някои учебни планове не съществува такава учебна дисциплина. Предметът на композицията е подменен или се смесва с други дисциплини, било то от Въведение в проектирането /както е при архитектите/ или от Моделиране, или пък от Формообразуване /както е при някои от дизайнерските специалности/, като в часовете по тези предмети предимно се изпълняват различни ескизи или други специфични дизайнерски упражнения. Безспорно и това е нужно, но теорията на композицията, извличана с векове от човешкия опит и практика, както и постигнатото акумулирано познание за общата за всички художествени дейности, и за специфичната за всяко отделно изкуство композиция, за закономерностите, принципите, средствата, правилата, стиловете и маниерите на композиция, за съжаление по-скоро не се изучават или се изучават твърде откъслечно и недостатъчно.
ПРЕДМЕТ на “Теорията на композицията” е изследването на общите вътрешни закономерности на строежа на формата в изкуството и дизайна, а също така, конкретните средства за постигане на тяхната цялост и единство със съдържанието на вещта, от гледна точка на употребата и възприятието й от човека, съобразно с психофизиологията на човека.
Целта на композицията при дизайна е постигане на утилитарно оправдана форма на вещта, имаща функционална, конструктивна и естетическа ценност, съобразена с психо-физиологичните изисквания на човека – потребител и реципиент. Вещта, формирана по законите на композицията, получава такива функционални, конструктивни и експресивни особености, които по най-добър начин отговарят на предназначението на вещта и удовлетворяват целесъобразно възприятието на човека във всичките негови аспекти.
Композиционното търсене при художественото проектиране е насочено към придаване на формата на свойства, обезпечаващи получаването от страна на потребителя на полезни ефекти и психическо удовлетворение.
Теорията на композицията се развива във времето, паралелно с развитието на когнитивните науки и по-конкретно – науката за психологията на възприятието, чиито резултати тя активно ползва.
Композицията е инструмент за постигане, чрез изкуството и дизайна, на психическа и емоционална адаптация на човека към света, в името на неговия хомеостазис.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ при композицията са: хармонията изразяваща отношението на единство, на базата на съответствието и йерархията, отношението на организация по приоритет;
Художествената композиция превръща дизайна в език, в средство за общуване. Художествената комуникация е по същество миграцията на структури –перцептивни модели /гещалти, образи – патерни, фрейми/. Тези условия дават възможност художествената композиция да се разглежда в семиотичен аспект като знакова система и да се включи съвременната методология и инструментариум на семиотиката.
Законите на композицията са аналогични на законите на възприятие на пространството и времето от човешката психика. Законите на композицията напълно се съгласуват със законите на психологията на възприятие на човека и напълно им се подчиняват. Между най-важните са: Законът на цялото – Произведението трябва да е организирано така, че да е единна органична система; законът за типизацията-това е отборът на основните елементи; законът за съчетаването и съпоставянето, според който типични или характерни елементи не трябва да си противоречат и да разрушават разбирането за семантично-смисловото и образно значение; законът за контрастите - за единство и борба на противоположностите; законът за подчиняването на всички закономерности и средства на идейния замисъл и др. Освен законите има редица специфични композиционни правила и принципи, като например: правило на сюжетно-композиционния център; правило на тройката; правило на нечетния брой елементи; правило на третината; принцип на златното сечение и др.
ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА НА КОМПОЗИЦИЯТА, като например: линията, фигурата, формата, пространството; светлината, цветът, съотношенията на равновесие съразмерност, мащаб, контраст пропорции, композиционен център, контекст; техниката, маниерът на изпълнение, стилът и др. са специфични и съответни отново на закономерностите на психофизиологията на възприятие на човека, използвани съобразно търсените ефекти.
Обобщено при теорията на композицията се преследва постигането на въздействието на художествения образ – на формата и пространството при дизайна, върху възприятията на човека. Тук формообразуването изцяло е пречупено през призмата на човешките изисквания, което може да става в нарушение на конструктивната, функционална и пр. логика, против критериите за оценка на ефективната и логична физическа форма.
По своята същност теорията на композицията се интегрира и принадлежи към семейството на хуманитарните науки. Тя е интердисциплинарна и прехвърля мостове към науки като психология, ергономика, семиотика – семантика и прагматика, изкуствознанието, естетиката, социологията, стилознанието и пр.
Дори само тези паралели, които направихме за предмета, основните понятия, и законите и средствата, с които боравят двете науки са достатъчни за да се констатира голямата разлика между двете дисциплини и дълбоките специфики, които ги различават една от друга. /Виж илюстрациите/
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение смятаме, че поставянето на определени рамки, систематизирането и прецизирането на предмета, понятията, и целите на двете дисциплини е от полза за обучението на бъдещи специалисти не само в областта на индустриалния дизайн, но и в други области на визуалните изкуства и архитектурата.
Формообразуване, формосъздаване, формотворчество – на примера на Кападокия, Турция.
ЛИТЕРАТУРА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
[1]. Дамянов, Бисер, Илиев, Композицията: История и проблематика на понятието в изобразителното изкуство Теоритически и методически аспекти. Пловдив, Университетско издателство “Паисий Хилендарский”, 1998
[2]. Дамянов, Бисер, Илиев Изобразителното поле, Пловдив, Издателство “Златю Бояджиев”, 1998
[3]. Дамянов, Бисер, Илиев, Методика на обучението по композиция, Пловдив, Издателство “Златю Бояджиев”, 1999
[4]. Дизайн, Рекламен, Индустриален, Моден и декоративно-приложни изкуства, сборник със статии, изд.Национална Художествена Академия, София, Издателска къща ЛИК, 2005
[5]. Димчев, Веселин, Изобразително изкуство. Методика, София, Изд. Просвета, 1993
[6]. Лисийска, Здравка Стойкова, Основи на дизайна История Теория Методика, Благоевград, Пирин-принт ЕООД, 1994
[7]. Маркова, Мария,Ананиева, Фирмен дизайн, Университетско издателство “Стопанство”, 2001
[8]. Петров, Георги, Дизайн пространствено оформление, София, изд. Болид, 2002, ISBN 954-612-014-6
[9]. Петров, Георги, Рекламен дизайн, София, изд. Болид, 2002
[10]. Попска, Пенка Димитрова, Текстилен дизайн, Технически университет София, Катедра “Ергономия и дизайн”, 1995
[11]. Цацинов, Хр. Композиция и картина, Университетско издание “Св.св.Кирил и Методий”, Велико Търново, 1996
[12]. Шарлот и Питър Фийл, Индустриален дизайн от A до Z, София, Изд. TASCHEN, 2004
[13]. Шарлот и Питър Фийл, Дизайнът на ХХ век, от A до Z, София, Изд Алианс 97, TASCHEN, 2001
НА РУСКИ ЕЗИК
[14]. Араухо Игнасио, Архитектурная композиция, Пер. с испанского, Москва, Высшая школа, 1982
[15]. Волков, Н.Н. , Композиция в живописи, Москва, Искусство, 1977
[16]. Кириллова, Людмила и др. Мастерство композиции: Пространство, Пластика, Ансамбль, Москва, Стройиздат, 1983
[17]. Композиция современной архитектуры, Ред.Л.И.Кириллова, Москва, 1973
[18]. Объемно-пространственная композиция в архитектуре, Под общ.ред.А.В.Степанова и М.А.Туркуса, Москва, Стройиздат, 1975
[19]. Очерки теории архитектурной композиции, Москва, Госстройиздат, 1960
[20]. Чинь, Франсис Д.К. Архитектура Форма, пространство, композиция, пер. с англ. Москва, АСТ Астрель, 2005
[21]. Шорохов, Е.В. Композиция, Москва, Изд.Просвещение, 1986
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
http://daphne.palomar.edu/design
За контакти:
Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс Ст.н.с. в Център по Архитектурознание при БАН, e-mail: bina_viana@yahoo.com; Хоноруван доцент, специалност “Инженерен дизайн”, катедра “Интериор и дизайн на мебели”, ЛТУ – София.
· Авторът има две монографии върху теорията на формообразуването: “Тектониката в съвременната архитектура”, София, Из. БАН, 1985г; и “Тектониката като теория на формата и формообразуването”, София, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2000 г.; а понастоящем преподава теория на формообразуването и теория на композицията на специалност инженерен дизайн в ЛТУ-София
September 27, 2010
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: композиция, теория, формообразуване · Posted in: Лекционни курсове, Публикации на български