The Raymond Lemaire International Fund An ICOMOS Programme for Next Generation Skills
The Raymond Lemaire International Fund
An ICOMOS Programme for Next Generation Skills
Students and Young Professionals are invited to apply by 1 June 2015
The Raymond Lemaire Fund aims to encourage young heritage professionals to develop their skills through training and to welcome them within ICOMOS. It is administered by the ICOMOS International Secretariat under the supervision of the ICOMOS Board.
First call for applications – 2015
In 2015, the Fund will award its first scholarships to young professionals or students (aged 21-30 in year of application) exercising their activities or studies within ICOMOS’ area of expertise of furthering the conservation, protection, use and enhancement of the world’s cultural heritage.
Deadline for applications: 1 June 2015
Read more: http://www.icomos.org/en/what-we-do/education-training-and-projects/raymond-lemaire
April 12, 2015
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: ICOMOS; The Raymond Lemaire Fund; world’s cultural heritage · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Лекционни курсове, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
Юлий Кирилов Фърков (1946) Магистърска степен по архитектура ВИАС, град София (1966–1971);
♦АИМ (днес НАИМ) при БАН, София (1972) Архитект-изследовател;
♦ДСО “Балканстрой”(1972–1975)-НИПК, София;
♦Министерство на Външните Работи на Р. България (1978–1982) Инспектор по културно наследство Опазване културното наследство на Република България;
♦Център по култура при КК и БАН, София (1978–1982) Ръководител направление Изследване на паметници на културата в кюстендилския регион;
♦Център по архитектурознание към БАН, София (1988–2010) Архитект-изследовател
♦Министерство на Околната среда на Република България (1996-2007) Лицензиран експерт за ОВОС по част “Културно-историческо наследство”;
♦„Санта Марина” АД (2011 – до момента) Проектиране и консултации по част консервация и реставрация и архитектурно изследване на обекти недвижими паметници на културата.
КОНСЕРВАЦИЯ, РЕСТАВРАЦИЯ, АДАПТАЦИЯ И ЕКСПОНИРАНЕ НА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
2013 година – Проект за консервация и реставрация на културно комуникационен комплекс при метростанция „Сердика” в София-център.
2013 година – Консервация и реставрация на крепостна стена на ранновизантийска крепост на нос Акра (Акин) – град Черноморец.
2013 година – Общински исторически музей град Гоце Делчев – реставрация и интериор-дизайн.
2013 година – Проект за консервация и реставрация на Лъвов мост – град София.
2012 година – Проект за консервация и реставрация на средновековна църква от X век „Свети Николай Чудотворец”, град Созопол.
2012 година – Проект за консервация и реставрация на южна укрепителна система – град Созопол.
2011 година – Проект за консервация, реставрация и анастилоза на антична вила „Армира” – 2-ри етап.
2011 година – Проект за консервация, реставрация и експониране на Късноантична и средновековна крепост „Перистера” на хълма „Св. Петка Българска” – Пещера.
2011 година – Архитектурно изследване и виртуална реконструкция на Късноантична и средновековна крепост и църковен ансамбъл на хълма „Св. Спас”, село Белчин – Самоков.
2011 година- Проект за консервация, реставрация и експониране на Късноантична и средновековна крепост „Калето” – Дупница.
2010 година – Проект за консервация, реставрация и експониране на Късноантична и средновековна крепост Хисарлъка – Кюстендил.
2009 година – Проект за консервация, реставрация и експониране на „Кайменска чука”, каменна стражева кула от късната бронзова епоха до град Благоевград.
2009 година – Проект за консервация, реставрация и експониране на средновековна църква „Св. Йоан Къстител”, раннохристиянска базилика „Св. Йоан Предтеча” и манастирски крила, на остров Св. Иван, край град Созопол.
2008-2009 година – Проект за консервация и реставрация на ранно-християнската „Градска базилика” в обект Баргала (Брегалница) – Р. Македония.
2008 година – Проект за консервация, реставрация и експониране на антична сграда – част от археологически паметник на културата „Антично селище в м. Козлука при с. Копривлен”, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград” подобект на проект “Изграждане на площадка за краткотраен отдих и паркиране и експонат на археологическа площадка”.
2008 година – “Проект за консервация, реставрация на “Късноантична и средновековна крепост в м. Св. Димитър, землище на гр. Хаджидимово”.
2007-2008 година – Проект за консервация и реставрация на Баптистерия в гр. Сандански.
2007-2008 година – Проект за консервация и реставрация на Епископската базилика в гр. Сандански.
2007-2008 година – Проект за консервация и реставрация на вила Армира, Ивайловград.
1999 година – Проект за адаптация и експониране на Благоустрояване на манастир “Св. Лука”, с. Граница, Кюстендилско;
1993 година – Проект за адаптация и експониране на Камбанария и благоусрояване на църка “Успение Богородично”, град Кюстендил;
1986 година – Проект за адаптация и експониране на Взаимно училище “Св. Димитър” (1865), град Кюстендил;
1977 година – Проект за адаптация и експониране на Ротонда “Св. Георги” (IV в.), град София;
1977 година – Проект за адаптация и експониране на Църква “Св. Мина” (1859), град Кюстендил;
1976 година – Проект за адаптация и експониране на Ранно християнска базилика (IV – VI в.), град Сандански;
1976 година – Проект за адаптация и експониране на Джамия “Фетих Мехмед” (1531), град Кюстендил;
1975 година – Проект за адаптация и експониране на Улица “Ахейци” в колония Улпия Ескус (I – VI в.);
1975 година – Проект за адаптация и експониране на Взаимно училище “Св. св. Кирил и Методий” (1849), град Кюстендил;
1974 година – Проект за адаптация и експониране на Лекарска къща (XIX в.) град Кюстендил.
Изследователска работа и селекция от публикации:
♦ Научно мотивирано предложение за обявяване на Национален архитектурен и археологически резерват „Пауталия – Велбъжд – Кюстендил”, архив НИПК, София, 1975 г.
♦ Научно мотивирано предложение за обявяване на Кюстендилските възрожденски къщи за паметници на културата, 1975 г.
♦ Архитектурна и градоустройствена реконструкция на укрепителната система на античния град Абритус (край Разград), 1982 г.
♦ Научна архитектурна реконструкция на античния Тиризис-Акре-Калиакра, 1985 г.
♦„Научна, архитектурна и градоустройствена реконструкция на форума на колония Улпия Ескус”, София, 1986.Юлий Фърков.
♦ Монография „Кюстендил през Възраждането. Градоустройство”, София, 1991.
♦ Студия „Митрополитската църква „Успение Богородично” гр. Кюстендил”, София, 1991.
♦ „Опорни точки на градската еволюция”, списание “Архитектура”, брой 6, 1996.
♦ „Укрепителна система на Кюстендил XVII – XIX в.”, сборник “Известия на историческия музей Кюстендил”, том 5, 1998.
♦„Това е вратата Господна”, сборник “Българите и евреите в зората на новото хилядолетие”, Университетски център за еврейски изследвания, 1998.
♦ „Репери на културната рекултивация”, сборник работно съвещание на тема “Рекултивация на земи, нарушени от въгледобив”, организирано от ЛТУ и Британския съвет, София, съорганизатори: Брукс Университет, Великобритания, Институт за гората при БАН, Минпроект, БНОЦЕОПС, София, 1998.
♦ Автор на архитектурното заснемане и изследване през 70-те години на XX век в Националния архитектурен и археологически резерват „Сердика-Средец-София” на археологически обекти:
Западна крепостна стена с кръгла кула, храм на Тюхе, средновековна църква „Св. Спас” (днес в сутерена на Външнотърговска банка).
Западна порта.
Преториумът под площад „Св. Неделя”.
Кардо максимус на днешната ул.”Витоша” (при Търговския дом).
Юлий Фърков, Добрина Желева-Мартинс. „История на българското градоустройство XIX-XX век” диахронни анализи, София, 2009.
НАГРАДИ:
♦2009 година – наградата „Архитект на годината 2008, за спасено архитектурно наследство”, за обект „Консервация, реставрация и експониране на антична вила Армира” край Ивайловград – реализиран проект
♦2010 година – награда „Архитект на годината 2009, за спасено архитектурно наследство”, за обект „Епископска базилика град Сандански” – реализиран проект
♦2013 година – награда-орден „Златен век” и грамота на Министерство на културата, за принос в опазване на културното наследство на Р. България
♦2013 година – награда „Сграда на годината 2013” в категория „Опазване на културно-историческо наследство” за обект „Късно антична крепост Цари Мали град”
♦2014 година – Сграда на годината 2014 в категория „Градска среда и ландшафтни паркове” за обект „Късноантична и средновековна крепост „Перистера” град Пещера.”
ЗАБЕЛЕЖКА: ВИЗУАЛИЗАЦИИТЕ И ФОТОГРАФИИТЕ СА МИ ЛЮБЕЗНО ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ АВТОРА.
ЦЕЛТА НА НАСТОЯЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ Е ДА ПОКАЖЕ ВИСОКИЯ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ НА АРХ.ФЪРКОВ В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, ПРЕДВИД МАСИРАНАТА АТАКА СРЕЩУ
Идеен инвестиционен проект на „Ф-ДЕКО“ ЕООД, проектанти: арх. Юлий Фърков и арх. Владислав Коларов, археологическо изследване: доц. д-р Костадин Кисьов „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”.
March 31, 2015
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: адаптация, експониране на паметници на културата; награди за опазване на културното наследство., Професионална биография на арх.Юлий Фърков; представяне на значими проекти; реставрация · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
СЛУЧАЙНОТО ИМЕ НА ЕДИН НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ
арх. Янко Апостолов
27.03.2015 14:32

Етап I на музейния комплекс, фотограф: Асен Емилов
Главният проектант на разширения музеен комплекс – арх. Янко Апостолов: защо името Национална галерия трябва да бъде предпочетено пред Квадрат 500.
От ноември миналата година в общественото пространство се дискутира темата за името на новия музеен комплекс, източно на площад „Александър Невски”, чийто първи етап ще бъде открит на 24 май 2015 г. Дискусията не е на тема какво е най-подходящото име за водещата художествена институция, а по-скоро как да се внуши на обществото, че случайното име „Квадрат 500” ще даде еднозначна идентичност на музея, съдържащ най-ценните национални колекции, и същевременно ще извади от всекидневна употреба крайно ироничното „Български Лувър”.
Няма как да се случи! Името „Квадрат 500” само по себе си е недоразумение на неправилно прочетено съкращение от кадастралния план на София – „Кв. 500”, означаващо всъщност„Квартал 500”. Всеки парцел има подобен номер – и президентството, и Народното събрание, и самият патриаршески храм, но за щастие никой не използва градоустройствената им номерация вместо истинските им знаконосещи имена.
Стратегията да се замени едно недоразумение с друго не с стратегия!
Но уви, неподходящото име се тиражира многократно, и то без каквато и да е интелектуална обосновка, освен че гражданите предимно така идентифицирали сградите между паметника „Левски” , площад „Ал. Невски” и Художествената академия. Учуден съм! Следващия път, когато се намирате на жълтите павета, моля, попитайте случен минувач къде се намира Кв. 500 и се пригответе за дълго пътешествие към индустриалните покрайнини на столицата. Истината е, че лансираното име е необоснован, но претендиращ за артистичност жест.
Комплексът бил квадратен – всъщност не е и няма да бъде, дори и ако се случи невероятното – да го завършат, както е проектиран. Другият аргумент бил, че така звучало добре, и най-вече, че много известни музеи по света имали кратки и ясни имена: Прадо, Уфици, Ермитажа и т. н. С последното няма как да не съм съгласен, но зад тези имена има конкретни истории, вкоренени в съзнанието на съответните градове и нации. На мен, както и на голяма част от мислещите българи с чувство за история, Квадрат 500 не говори абсолютно нищо. Напротив, намирам опитa за разводняване на съдържанието на едно от най-значимите места в историческия център на столицата и на картата на националната ни идентичност за обиден.
Да не говорим за обезличаващия ефект, който подобно име би имало върху самите художествени колекции, трупани с години във фондовете на бившите Национална художествена галерия (НХГ) и Национална галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Колекциите са богати и несъмнено важни за малката ни нация – част от емоционалния ни отпечатък, част от нашата духовност: от средновековните икони в криптата на храм-паметника и възрожденската живопис на Захари Зограф до по-съвременните Далчев, Николов и Майстора. Какъв Квадрат 500?! Национална галерия!
Изкуствоведът доц. Ружа Маринска (бивш директор на НХГ) преди месец във вестник „Преса” написа лаконична, но директна обосновка за необходимостта от последователност между име и съдържание. Подобно емблематични са Националната галерия в Лондон, Националната художествена галерия във Вашингтон, Старата и Новата национална галерия в Берлин и много, много други. Да не говорим, че на повечето европейски езици името национална галерия е лесно разпознаваемо и следователно знаково.
От друга страна, Прадо, Уфици и Ермитажът също звучат еднакво на всички езици, но Квадрат 500 няма шанс. Краткото лингвистично сравнение по-долу красноречиво демонстрира обречеността му на провал, особено ако имаме предвид, че цифрата представлява повече от половината име:
Квадрат петстотин
Square five hundred
Carré cinq cents
Quadrat fünfhundert
За сравнение:
Национална галерия
National Gallery
Galerie Nationale
Nationalgalerie
… Няма нужда от пояснение.
В началото на годината имаше обществено допитване чрез сайта на Министерството на културата за избор на подходящо име и по неофициални данни предварителните резултати показват, че името „Квадрат 500” е предпочитано от гражданите. Странен изблик на популизъм от страна на министерството – крайно несъвместим с висшите цели на културата. Или просто грешен отговор на погрешно зададен въпрос?!
Ако министърът на културата г-н Рашидов, чиято енергия и желание да се върши работа уважавам (и от когото – нека нямаме други илюзии – всъщност зависи изборът на име), иска да остане в историята с нещо значимо, нека не мисли за колосалното начинание [истинска национална галерия] като за лична, а по-скоро за обща мисия, споделена от множеството специалисти, които сме работили и продължаваме да работим върху музея. Тематиката е сложна, многостранна, безкрайно интересна и най-вече извън обхвата на отделен индивид, дори и той да е министър на културата.
Арх. Янко Апостолов е директор на „Янко Апостолов Архитекти”, дизайн студио с офиси в София, Ню Йорк и Шанхай. Като архитект и урбанист има опит в проектирането на широк спектър от сгради и градоустройствени проекти в Европа, Азия и САЩ. Той е главен проектант на разширения национален музеен комплекс в София – проект, който спечели в конкурс през 2010 г., участвайки съвместно с музейната консултантска фирма Museoplan. Преди основаването на самостоятелен архитектурен офис Янко Апостолов е бил старши проектант в международната архитектурна фирма Kohn Pedersen Fox, първо в лондонския, а след това в нюйоркския им офис. Янко Апостолов е завършил Архитектурната асоциация в Лондон като носител на пълна стипендия и е член на Кралския институт на Британските архитекти (RIBA).
От: http://kultura.bg/web/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D1%83%D0%B7/
с разрешение на автора
ВИЖ също: България без Национална художествена галерия
http://kultura.bg/web/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD/
Бележка към читателите: при желание за подкрепа или представяне на алтернативи на името „Национална галерия” или „Национална художествена галерия”, моля, пишете до anketamuseum@abv.bg, като посочите предложението си за име на музея в заглавието на имейла.
March 29, 2015
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: арх.Янко Апостолов; защо името Национална галерия трябва да бъде предпочетено пред Квадрат 500; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български
НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ
на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
УПИ II-519.1055,519.963, 519.1032, зеленина и археология, кв. 118 по плана на Старинна градска част, град Пловдив
Идеен инвестиционен проект на „Ф-ДЕКО“ ЕООД, проектанти: арх. Юлий Фърков и арх. Владислав Коларов, археологическо изследване: доц. д-р Костадин Кисьов
Моята гледна точка са изискванията и принципите на КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ.
Най напред ще се спра на няколко основни положения от Хартата на ИКОМОС за културния туризъм от 1999г.
Отправна точка в Хартата е разбирането, че „природното и културно-историческото наследство принадлежи на всички хора. Всеки от нас има право и отговорност да разбира, радва и съхранява универсалните му ценности.“
Това обяснява факта, че в процесите на културния туризъм са въвлечени множество участници, със съответните си интереси, които са понякога дори противоположни, имат своите отговорности и своите задължения. Никой от участниците няма приоритет над другите.
В процеса на културния туризъм участват представители на местните общности, различни специалисти, като: археолози, архитекти, културолози, историци, реставратори, учени и куратори от музеи и галерии, икономисти, тур оператори, ресторантьори, екскурзоводи, рекламни и PR специалисти, сувенирни вериги, аниматори, специализирани издателства, медийни оператори, мениджъри, собственици на недвижима собственост, и прочее и прочее, както и хората, които разработват политиката, националните планове за развитие и техническите ръководители.
Необходимо е, за да се постигне устойчива туристическа индустрия и едновременно да се засили защитата на ресурсите на наследството за бъдещите поколения, тези взаимоотношения да бъдат хармонизирани, което е целта и на настоящата харта. Тя съдържа 6 основни принципа:
1. Тъй като туризмът е между най-важните средства за културен обмен, при опазването на наследството трябва да се осигурят отговорни и добре управлявани възможности за членовете на общността домакин и за посетителите да преживеят и разберат наследството и културата на общността “от първа ръка”.
2. Взаимоотношението между местата на наследството и туризма е динамично и може да включва противоположни ценности. То трябва да се управлява по устойчив начин в името на сегашните и бъдещите поколения.
3. Дейностите по консервиране на наследството и по туристическото планиране за местата на наследство трябва да гарантират, че преживяването на посетителя ще бъде приятно и незабравимо и ще си струва.
4. Общностите домакини и местните хора трябва да вземат участие в планирането на дейностите за консервиране на наследството и на туризма.
5. Дейностите на туризма и на консервирането на наследството трябва да носят ползи на общността домакин.
6. Програмите за насърчаване на туризма трябва да опазват и увеличават характерните черти на природното и културното наследство.
Първият извод, който може да се направи, в контекста на разразилите се дискусии по настоящия проект: Необходим е диалог между заинтересуваните и въвлечените страни, а не конфронтация. Този диалог е обективно и принципно належащ, независимо даже от конкретния случай.
Културният туризъм отдавна не е елитарен, т.е. отнасящ се до високо мотивирани от културата на дадена общност туристи; напротив – той днес става все по-масов и популярен по света и у нас.
Ето защо, тълкуването и интерпретирането на наследството трябва да се представя по адекватен, ДОСТЪПЕН, РАЗБИРАЕМ начин, както на общността домакин, така и на посетителите – туристи, като се използват подходящи стимулиращи съвременни форми на образование, медии, технологии и всевъзможни методи за обяснение на историческата, природна и културна информация.
„Програмите за тълкуване и представяне на наследството трябва да улесняват и насърчават високо ниво на обществено разбиране и подкрепа, необходими за оцеляването в дългосрочен план на природното и културното наследство.“
Интерпретацията на културното наследство при неговото социализиране и експониране трябва да е достъпна за всички, включително различните малцинствени групи от общността, хората в неравностойно положение, говорещите различни езици, различните възрастови групи и социален статус.
В случая с Небет тепе, според мен, проектът, независимо от изключителната сложност и недостатъчно изяснената стратиграфия и археологически контекст, предлага достатъчно деликатна и разбираема интерпретация на различните исторически пластове, едновременно при тяхната равнопоставеност и хармонизация със съвременния градоустройствен контекст.
♦♦♦
Разказът за Небет тепе, обитавано в течение на три хиляди години от траки, гърци, римляни,византийци, турци, българи… в проекта започва с крепостната корона и цитаделата. Според авторите, в проекта се търси изявяването на характерните елементи на укрепителната система и силуета на Цитаделата, като се вземат предвид топографските дадености на Трихълмието, визуалните връзки с другите свещени възвишения, силуета на „древна Родопа“, „плодородната низина на Хеброс“, както разбира се, градския пейзаж и неговите доминанти днес. Отчита се и обратната връзка – погледът към „крепостната корона на Небет тепе като задънка на характерни улични перспективи.“
Специално внимание се обръща на експонирането на Диагоналната стена с бастион, крепостна стълба и порта в археологически прозорец, тъй като според авторите те са „определящи за етапите на еволюцията на укрепителната система и строителната техника на Цитаделата“.
След това следва акцент върху забележителния артефакт – разкрития олтар – есхара, с форма на пресечена глинобитна пирамида, с украса от осем вписани квадрата, увенчани с четири вписани кръга, като в централния кръг е вписан кръст. Това е огнището, светилището, което за древните е метафоричен образ на центъра на света, т.е. на селището на траките – одриси, датирано от периода ІІ в.пр.Хр. когато градът е носил името Одрюза. С други думи, това е едно от огнищата, от където се разгръща обитаемото пространство на вечния град Пловдив.
Ето защо, репликата на есхарата, която се съхранява в Археологическия музей в Пловдив, е предвидена да бъде композиционен център и на художественото осветление на Цитаделата, което ще допринася за привлекателния и запомнящ се образ на Небет тепе нощем.
Следващата предлагана идея е археологически парк – музей „Цитаделата на Небет тепе”, чрез обособяване на лапидариум в зелената площ, южно от олтара, с архитектурни фрагменти, разкрити при археологическото изследване, които сега са съхранявани в депото на Археологическия музей – Пловдив, както и тези, които ще бъдат разкрити при на билното плато на Небет тепе.
Разказът за историята на мястото продължава с експозиция в паркова среда на реплики на технически съоръжения на древната бойна техника – полиоркетика – таран, костенурка, кула – стълба, арбалет, балиста и други, която ще се разполага в пространството между посетителската алея и цистерната източно от цитаделата. Тази експозиция има забавен и образователен характер, което прави възприемането на историята на крепостните съоръжения достъпно включително и за децата.
Други елементи предлагани в проекта са: театрон с 200 седящи места, със „Сцена на Вековете”, музей с две експозиционни нива във възстановената квадратна кула на югозападната крепостна стена, две панорамни площадки пред бастиона и кулата–музей, за съзерцание на града.
В проекта е помислено за максималното съхраняване на ландшафта, като се предвижда изявяване на скалните отвеси на историческия хълм; грижа за опазването на значимите растителни видове, тук бих могла да вмъкна, че по тепетата на Пловдив се среща ендемит на див рошков, който би могъл да се възстанови тук; саниране на зелената рамка на Цитаделата и въвеждане на нови дървестни, храстови и почвопокривни видове за превръщането на парка около Цитаделата на Небет тепе в „Зелен театър на сезоните”.
Към Археологическия парк–музей „Цитаделата” на Небет тепе са предвидени два подхода: Първият е от архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив”, край Балабановата къща, която се адаптира за Посетителски информационен център; Вторият подход е от булевард „6-ти септември”, където се предвижда начална спирка на ескалатор – адаптиран дискретно в нишата между двата скални отвеса, с остъклено покритие, с поглед към градския пейзаж. Ескалаторът води до северозападната порта и тайния проход – тунел с потерна към Цитаделата. Със съвременни помощни технически средства ще се осигури достъп за инвалиди в Цитаделата от последното ниво на ескалатора през северозападната порта.
Когато говорим за достъпност, следва да се знае, че по принцип е необходимо да се осигури достъп до забележителните артефакти и културно-исторически обекти, разположени на Небет тепе за възрастните хора и хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, в кила от 2004г.
Според нас, идеята за изграждане на ескалатор или фуникульор, предлагана в проекта, е напълно адекватна на европейската политика по отношение на хората с увреждания, както и на изискванията на Закона в клаузите му за равнопоставеност на хората с увреждания, за достъпна жизнена и архитектурна среда, за достъп до култура и образование, за социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им.
Що се отнася до месторазположението на ескалатора/фуникульор, то това е въпрос на консенсус, съобразно безболезненото му вписване в пейзажа.
♦♦♦
Следва априори да се знае, че взаимоотношенията между културно наследство и туризъм са сложни и динамични. Проектите трябва да се съобразяват със специфични, сложни или даже противоположни аспекти на значимостта на наследството на дадено място, както е в случая. Постоянните изследвания и консултации са важни за постигане на все по-доброто разбиране и осмисляне на тази значимост.
Изследванията и археологическите проучвания на град Пловдив са започнали още веднага след Освобождението от чуждестранни и наши учени и археолози. Археологическото изследване специално на билната тераса на „Небет тепе”, както е отбелязано в обяснителната записка на проекта, започва през 30-те години на XX век във връзка с благоустройствени мероприятия и продължава поетапно през 1961-62-65, 1967-70 и 1972-84, когато се провеждат редовни археологически разкопки. Установява се и проследява еволюцията на укрепителната система на хълма в продължение на 15 века от IV в. пр. н. ера до XI век.
Може да се каже, че археологическото проучване на Небет тепе е и ще бъде един постоянен процес, който няма да спре с тази реставрация.
Вторият извод – археологическите проучвания би могло да продължат и да се даде възможност на определени участъци да бъдат наблюдавани от посетителите в процеса на тяхното археологическо проучване. В това проучване могат да участват студенти волонтиери от цял свят, които без съмнение ще бъдат привлечени от шанса да работят на толкова интересен обект, какъвто е Небет тепе. Това ще има допълнителен образователен и атрактивен ефект и върху посетителите, които ще могат да преживеят и разберат процеса на разкриване, на грижа и опазване наследството, както и наслоената култура на града “от първа ръка”.
Не без значение е фактът, че по този начин ще се отговори и на втория принцип на Хартата за културния туризъм, според който се осигурява устойчиво и динамично взаимоотношение между паметника на културата и туризма с перспектива за постоянен интерес не само за днешните, но и за бъдещите поколения. Осигурява се устойчивост на интереса към обекта на наследство и туризъм, както и неговото все по-пълноценно изследване и обективно тълкуване на научната информация.
Съучастието и съпричастността на посетителите в дейностите по проучване и консервиране на наследството, както се отбелязва в третия принцип на Хартата, ще гарантират приятно и незабравимо преживяване, което си е струвало вложените усилия и средства.
ТЕЗИ ТУРИСТИЧЕСКИ АТРАКЦИИ НЕ ПРЕВРЪЩАТ ОБЕКТА В “ДИСНИЛЕНД”, КАКТО НЯКОИ СЕ ОПИТВАТ ДА ВНУШАТ
TOURIST ATTRACTION: Crowds line the site of the archaeological dig last year – and may return for more this summer Read more: http://www.leicestermercury.co.uk/Turns-Richard-buried/story-18791460-detail/story.html#ixzz3VVEagz4u
ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ: Тълпи покрай мястото на археологическите разкопки през миналата година, туристи, които може би ще се върнат и това лято. Когато археолозите откриха останките на Ричард III миналото лято, те също така се натъкнаха на второ вълнуващо откритие…
——————————————————————————————————————————————————————
Посетителите разглеждат археологическия обект, по време на разкопките, известен като града на Давид, който и се намира на границата на Стария град в Източен Йерусалим, по време на разкопките,
REUTERS/Ammar Awad – 23 януари 2014-
http://www.reuters.com/news/picture/2014/01/29/israeli-settlers-archaeology-tourism-pla?articleId=USBREA0S0F520140129
—————————————————————————————————————————————————————
♦♦♦
В проекта се предвижда посетителски информационен център, музей и театрон – всички ще предоставят максимално широка, разностранна и висококачествена информация, която да оптимизира и допълва разбирането от страна на посетителя на значението и уникалността на Небеттепе. Тук вероятно ще се включат различни визуализации, анимации и видео -прожекции, разширена виртуална реалност, хипотетични реконструкции на различните образи на Небет тепе от неговото битие във времето. Тези възстановки на историческите пластове, с помощта на планове, перспективи, фотографии, вербален разказ, 3D презентации, мапинг прожекции, филми, и други ще помогнат за всички групи посетители да преживеят историята на мястото, да си създадат сами своя версия за биографията на града, да осъзнаят ценността и уникалността на Небеттепе.
Тук ще бъдат експонирани артефакти, документи, литература, рисунки, карти, чертежи, гравюри, фотографии, които в своята съвкупност ще дадат възможност на посетителя да се доближи по косвени пътища до образните представи и метаморфозите на мястото във времето, както и да се наслаждава на дълбоката ретроспекция която му се предоставя по подходящ начин.
Например тук може да бъдат изложени репродукциите на интересните гравюри на фламандския художник, скулптор, сценограф и гоблен дизайнер Питер Кук ван Алст, (Pieter Coecke van Aelst (1502-1550), като „Преминаването на река Хеброс“ и „Честването на пълнолунието в покрайнините на Пловдив (Филипопол )“ – http://eng.travelogues.gr/travelogue.php?view=348&creator=895408&tag=10784
Той направил тези гравюри през 1533г., когато пътувал с дипломатическата мисия на ерцхерцог Фердинанд от Австрия до Истанбул, където станал любимец на Сюлейман Великолепни и рисувал негов портрет. Те със сигурност дават достоверна информация за Пловдив- Филипополис, защото художникът, освен всичко останало, е и преводач на класически произведения на архитектите Витрувий и Серлио, и нещо повече – самият той е и декоратор на сгради. Тази информация ще бъде и познавателна, и прелюбопитна не само за пловдивчани и родни туристи, но и за чуждестранните туристи, които ще видят и Небет тепе, и Пловдив през очите на средновековния пътешественик.
Тук могат да се поставят и всички онези документални податки, свидетелства, доказателства, публикации, чертежи – по които са работили изследователите и археолозите, за да достигнат до етапа на реконструкция и реставрация. Това ще осигури не само по-голяма убедителност, но и съпричастност към процеса на опазване на наследството.
♦♦♦
От специално внимание се нуждае дискутираният въпрос за запазването на автентичността на обектите на културното наследство. „Автентичността е съществен елемент на тяхната културна значимост, изразена във физическия материал, събраната памет и нематериални традиции, които са се запазили от миналото. Програмите трябва да представят и тълкуват автентичността на местата и културния опит, за да засилят осмислянето и разбирането на това културно наследство.“
Третият извод: Автентичността се разбира значително по-широко, отколкото по времето на Венецианската харта. След приемането на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от ЮНЕСКО през 2003г. към автентичността на дадено материално културно наследство се приобщава духовното наследство и стремежът е да се реконструира и реставрира паметникът на културата в неговата материална и духовна цялост, да се възкреси духът на мястото, за да бъде културното наследство не само рационално възприемано, но и емоционално въздействащо.
Така че днес автентичността се определя интердисциплинарно и включва освен физическия оригинален, автентичен материал и събраната духовна памет, което ще рече писмени и устни сведения, легенди, митове, обичаи и традиции. http://www.unesco.org/culture/ich/index.php?pg=00002
Според Шестият принцип на Хартата, при културният туризъм се цели съхраняване автентичността на паметниците на културата с оглед увеличаването преживяването на посетителя, което става именно с разбирането на автентичността в нейната духовна пълнота.
ЗАБЕЛЕЖКИ:
1. Болтваният текст е този, който съм чела на състоялото се публично обсъждане на проекта на 27.март.2015г. от 14,00 в Пловдив, ръководено лично от кмета на града Иван Тотев; Наложи се съкращаване поради факта, че “неизвестно” защо заявката ми за изказване бе пропусната, а времето беше напреднало – беше вече 18,00 часа.
2. По въпроса за автентичността при съхраняване на културното наследството виж също публикацията ми
ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/%D0%97%D0%90%D0%9F%D0%90%D0%97%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%92%D0%A2%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%A2%D0%90_%D0%95_%D0%92_%D0%A1%D0%AA%D0%A5%D0%A0%D0%90%D0%9D%D0%AF%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%94%D0%A3%D0%A5%D0%90_%D0%98_%D0%96%D0%98%D0%92%D0%9E%D0%A2%D0%90_%D0%9D%D0%90_%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%90
♦ ПРЕДСТАВЯНЕ: Дългогодишен член на ИКОМОС-БГ; Индивидуален член на ДОКОМОМО интернешенъл; Лицензиран независим експерт по “Културно наследство” на МОСВ, с над 100 екологични експертизи в частта “Културно наследство”, в това число големи инфраструктурни проекти в страната като трансгранични газопроводи; индустриално промишлени обекти; Метрополитен София – втори и трети метродиаметър и други; Преподавател по “Културен туризъм” на специалност „Екология” и „Ландшафтна архитектура”в ЛТУ, автор на учебник – “Културен туризъм”, София, Изд. ”Пространство и форма”, 2005
March 28, 2015
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: авторски колектив арх.Юлий Фърков; Становище, дискусията за Проект за Археологическо изследване, консервация, реставрация...; НЕБЕТ ТЕПЕ; ПЛОВДИВ · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Публикации на български, Събития, Текстове на български
Харта за Международния културен туризъм
(Осми проект, за приемане от ИКОМОС на 12то Общо събрание, Мексико, м. октомври 1999г.)♦
Управление на туризма на места, значими за природното и културно-историческото наследство
Въведение
Етос на Хартата
В най-широк аспект, природното и културно-историческото наследство принадлежи на всички хора. Всеки от нас има право и отговорност да разбира, радва и съхранява универсалните му ценности.
Наследството е широко понятие, което включва природната и културната среда. То включва природни забележителности, исторически места, обекти и застроена среда, а също и биологично разнообразие, сбирки, минали и сегашни културни практики, знание и битов опит. Наследството записва и дава израз на дългите процеси на историческо развитие и формира гръбнака на разнообразни национални, регионални и местни идентитети; то е неделима част от съвременния живот. Наследството е динамична отправна точка и положително средство за растеж и промяна. Специфичното наследство и колективна памет на всяко отделно място и общност са незаменими и представляват важен фундамент за развитие, както сега, така и в бъдеще.
Във време на растяща глобализация, опазването, съхраняването, интерпретацията и представянето на наследството и културното разнообразие на всяко отделно място или регион е важно предизвикателство за всички. Но, управлението на това наследство в рамките на международно признати и подходящо прилагани стандарти обичайно е отговорност на съответната общност или група, която го стопанисва.
Приоритетна цел на управлението на наследството е да разберат общността домакин и нейните посетители неговата значимост и нуждата от съхраняване. Разумен и добре управляван физически, интелектуален и/или емоционален достъп до наследството и културното развитие е едновременно право и привилегия. То носи със себе си задължение за уважение на неговите ценностите, както и преимущества и активи на общността домакин за момента, местните попечители или собственици на историческа собственост, както и за природните местности и култури, от които се е развило.
Динамичното взаимодействие между туризма и културното наследство
Вътрешният и международният туризъм продължават да бъдат между най-важните средства за културен обмен, осигурявайки личен опит не само за онова, което е оцеляло от миналото, но и за съвременния живот и общество на другите. Туризмът все повече се приема като положителна сила за опазване на природата и културата. Туризмът е в състояние да улавя икономическите характеристики на наследството и да ги “впряга” в неговото опазване като генерира средства, образова общността и влияе на политиката. Той е съществена част от много национални и регионални икономики и може да бъде важен фактор за развитие, при положение, че се управлява успешно.
Сам по себе си туризмът се превръща във все по-сложно явление, с политически, икономически, обществени, културни, образователни, био-физически, екологични и естетически измерения. Постигането на ползотворно взаимодействие между потенциално противоречивите очаквания и стремежи на туристите и общностите домакини или местните общности е свързано с много предизвикателства и възможности.
Природното и културното наследство, разнообразието и живите култури са много привлекателни от гледна точка на туризма. Прекаленият или лошо управляваният туризъм и развитието, свързано с него, могат да се окажат заплаха за физическата природа, цялост и значими характеристики на туристическите забележителности. Екологичната среда, култура и бит на общностите домакини също могат да бъдат накърнени, както и опитът, който посетителят придобива за мястото.
Туризмът трябва да носи ползи на общностите домакин и да им служи като важен инструмент и мотивация за грижата и поддръжката на тяхното наследство и културни практики. Въвличането и съдействието на представители на местните общности, реставратори, тур оператори, собственици на недвижима собственост, хората, които изработват политиката, националните планове за развитие и техническите ръководители е необходимо, за да се постигне устойчива туристическа индустрия и да се засили защитата на ресурсите на наследството за бъдещите поколения.
Като автор на тази Харта, ИКОМОС, Международният съвет за паметници на културата, други международни организации и хора от туристическата индустрия са се заели това предизвикателство.
В допълнение на горното
Хартата подкрепя по-широките инициативи на ИКОМОС, други международни органи и туристическата индустрия за запазването целостта на управлението и консервирането на наследството.
Хартата насърчава въвличането на всички, които имат съответните интереси – понякога противоположни, отговорности и задължения да се включат в работата по постигането на тези цели.
Хартата насърчава формулирането на подробни насоки от заинтересуваните страни, които да улеснят прилагането на принципите на Хартата според специфичните обстоятелства или изисквания на определени организации и общности
Принципи на Хартата за международен културен туризъм
Принцип 1
Тъй като вътрешният и международният туризъм са между най-важните средства за културен обмен, опазването на наследството трябва да осигури отговорни и добре управлявани възможности за членовете на общността домакин и посетителите да опитат/преживеят и разберат наследството и културата на общността “от първа ръка”.
1.1.Природното и културното наследство са материален и духовен ресурс, който осигурява тъканта на историческото развитие. Наследството играе важна роля в съвременния живот и трябва да бъде физически, интелектуално и/или емоционално достъпно за хората. Програмите за защита и консервиране на физическите качества, нематериалните аспекти, съвременните културни изяви и широкият контекст трябва да улесняват по справедлив и достъпен начин разбирането и осъзнаването на значимостта на наследството от страна на общността домакин и на посетителя.
1.2.Отделните аспекти на природното и културното наследство имат различни нива на значимост като някои представляват универсални ценности, а други имат национална, регионална или местна значимост. Програмите за тълкуване на наследството трябва да представят тази значимост по адекватен и достъпен начин на общността домакин и на посетителя, с подходящи стимулиращи съвременни форми на образование, медии, технологии и индивидуално обяснение на историческа, природна и културна информация.
1.3.Програмите за тълкуване и представяне на наследството трябва да улесняват и насърчават високо ниво на обществено разбиране и подкрепа, необходими за оцеляването в дългосрочен план на природното и културното наследство.
1.4.Програмите за тълкуване трябва да представят значимостта на местата на наследството, традициите и културните практики в контекста на миналия опит и сегашното разнообразие на района на общността домакин, включително и на малцинствените културни или езикови групи. Посетителят винаги трябва да се информира за различните културни ценности, които могат да се припишат на даден ресурс на наследството.
Принцип 2
Взаимоотношението между местата на наследството и туризма е динамично и може да включва противоположни ценности. То трябва да се управлява по устойчив начин в името на сегашните и бъдещите поколения.
2.1.Местата, значими за наследството притежават истинска ценност за всички хора в качеството им на важна основа за културно разнообразие и обществено развитие. Дългосрочното опазване и консервиране на живите култури, местата на наследство, сбирките, тяхната физическа и природна цялост и среда трябва да съставляват важен елемент на политиката за обществено, икономическо, политическо, законодателно, културно и туристическо развитие.
2.2.Взаимодействието между ресурсите или ценностите на наследството и туризма е динамично и се променя постоянно като генерира както възможности така и предизвикателства, а също и потенциални конфликти. Туристическите проекти, дейности и развитие трябва да постигат положителен резултат и намаляват до минимум вредното влияние върху наследството и бита на общността домакин, като в същото време отговарят на нуждите и очакванията на посетителя.
2.3.Консервирането, тълкуването и програмите за туристическо развитие трябва да се базират на цялостно разбиране на специфичните, но и често сложни или даже противоположни аспекти на значимостта на наследството на дадено място. Постоянните изследвания и консултации са важни за постигане на все по-доброто разбиране и осмисляне на тази значимост.
2.4.Запазването на автентичността на местата на наследството и сбирките е важно. Автентичността е съществен елемент на тяхната културна значимост, изразена във физическия материал, събраната памет и нематериални традиции, които са се запазили от миналото. Програмите трябва да представят и тълкуват автентичността на местата и културния опит, за да засилят осмислянето и разбирането на това културно наследство.
2.5.Развитието на туризма и инфраструктурните проекти трябва да вземат по внимание естетическите, обществените и културните измерения, природната и културната среда, специфичното биологично разнообразие, и по-широкия визуален контекст на местата на наследството. Предпочитането трябва да бъде за използване на местни материали и вземането предвид на местни архитектурни стилове и народни традиции.
2.6.Преди местата на наследство да се развият и популяризират за повече туризъм, необходимо е плановете за управление да оценят природните и културните ценности на ресурса. След това трябва да се изработят подходящи граници на приемливи промени, по-специално във връзка с влиянието на количеството посетители върху физическите характеристики, целостта, екологията и биологичното разнообразие на мястото, местния достъп до транспортни системи, както и общественото, икономическото и културното благоденствие на общността домакин. Ако вероятното ниво на промяна е неприемливо, предложението за съответния проект трябва да се преработи.
2.7.Трябва да съществуват постоянни програми за оценка на положителното влияние на туристическите дейности и проекти върху съответното място или общност.
Принцип 3
Дейностите по консервиране на наследството и по туристическото планиране за местата на наследство трябва да гарантират, че преживяването на посетителя ще бъде приятно и незабравимо и ще си струва.
3.1.Програмите за консервиране на наследството и развитие на туризма трябва да предоставят висококачествена информация, която оптимизира разбирането от страна на посетителя на значимите характерни черти на наследството и нуждата от тяхното опазване, като в същото време позволяват на посетителя да се наслаждава на мястото по подходящ начин.
3.2.Посетителите трябва да могат да възприемат мястото на наследството с избрано от тях темпо, ако решат така. Специални маршрути на движение могат да се окажат необходими, за да се намали влиянието върху целостта и физическата тъкан на мястото, неговите природни и културни особености.
3.3.Уважението към светостта на религиозните места, практики и традиции е важен въпрос, който техническите ръководители, посетителите, хората, които разработват съответната политика, строителите и туристическите агенции трябва да вземат под внимание. Посетителите трябва да бъдат насърчавани да се държат като добре приети гости, и да уважават ценностите и бита на общността домакин; те трябва да се противопоставят на възможни кражби или нелегална търговия с културни ценности и да проявяват отговорност, което поведение да доведе до подновяване на поканата за посещение, ако пожелаят да се върнат.
3.4.Планирането на туристически дейности трябва да осигурява подходящи условия за удобството, сигурността и доброто разположение на посетителя, които в същото време увеличават насладата от посещението, но не влияят вредно на значимите особености или екологични характеристики.
Принцип 4
Общностите домакини и местните народи трябва да вземат участие в планирането на дейностите за консервиране на наследството и на туризма.
4.1.Правата и интересите на общността домакин, на регионално и местно ниво, на собствениците на недвижима собственост, на съответните местни народи, които могат да имат традиционни права или отговорности по отношение на собствената им земя и значимите обекти, трябва да се уважават. Тези хора трябва да участват при набелязването на целите, стратегиите, политиката и протоколите за идентификацията, консервирането, управлението, представянето и тълкуването на ресурсите на тяхното наследство, културни практики и съвременни културни изяви, в контекста на туризма.
4.2.Същевременно с признаването на универсалните измерения на наследството на определено място или област, нуждите и желанията на някои общности или местни народи да ограничават или управляват физическия, духовния или интелектуалния достъп да определени културни практики, знания, вярвания, дейности, артефакти или места трябва също да се уважават.
Принцип 5
Дейностите на туризма и на консервирането на наследството трябва да носят ползи на общността домакин.
5.1.Хората, които занимават с разработването на политика трябва да насърчават набелязването на мерки за справедливо разпределение на ползите от туризма, които е необходимо да се споделят между страните и регионите като подобряват равнището на обществено-икономическото развитие и спомагат, където това е необходимо, за справяне с бедността.
5.2.Управлението на дейностите по консервирането на наследството и на туристическите дейности трябва да осигурява справедливи икономически, обществени и културни ползи на мъжете и жените на общността домакин или от местната общност, на всички нива, чрез образование, обучение и създаването на работни места.
5.3.Значителна част от приходите, генерирани специално от туристически програми за местата на наследството трябва да се заделят за опазването, консервирането и представянето на тези места, включително и техния природен и културен контекст. Където е възможно, посетителите трябва да се информират за такова разпределение на приходите.
5.4.Туристическите програми трябва да насърчават обучението и наемането на работа на водачи и екскурзоводи, които предоставят обяснения и тълкуване за мястото, от общността домакин, за да увеличат уменията на местните хора да представят и тълкуват своите културни ценности.
5.5.Програмите за тълкуване на наследството и за обучение на хората от общността домакин трябва да насърчават включването на местни хора, които предоставят обяснения и тълкуване за мястото. Програмите трябва да насърчават познаването и уважението на наследството у местните хора и да ги подтикват към пряк интерес към грижата за него и опазването му.
5.6.Управлението на дейностите за консервиране на наследството и туристическите програми трябва да включват възможности за образование и обучение на хората, занимаващи се с разработка на политики, с регионално планиране, изследователите, проектантите, архитектите, специалистите по културно наследство, реставраторите и тур операторите. Всички те трябва да се насърчават да помагат при решаването на понякога противоречиви въпроси, възможности и проблеми, с които се срещат техни колеги.
Принцип 6
Програмите за насърчаване на туризма трябва да опазват и увеличават характерните черти на природното и културното наследство.
6.1.Програмите за насърчаване на туризма трябва да създават реалистични очаквания и отговорно да информират потенциалните посетители за специфичните черти на наследството на дадено място или общност домакин, като по този начин ги насърчават да се държат както подобава.
6.2.Местата и сбирките, значими за културното наследство трябва да се популяризират и управляват по начини, които съхраняват тяхната автентичност и увеличават преживяването на посетителя като намаляват възможността от неравномерен брой на пристигащи и избягват присъствието на много посетители едновременно на дадено място.
6.3.Програмите за насърчаване на туризма трябва да осигуряват по-широко разпределение на ползите и намаляват натиска върху по-популярните места като насърчават посетителите да се запознаят с по-широките културни и природни особености на наследството на региона или местността.
6.4.Популяризирането, разпространението и продажбата на продукти на местни занаяти трябва да осигурява разумна обществена и икономическа възвращаемост на общността домакин като в същото време гарантира, че тяхната културна идентичност не се накърнява.
Взаимоотношението между местата на наследството и туризма е динамично и може да включва противоположни ценности. То трябва да се управлява по устойчив начин в името на сегашните и бъдещите поколения.
International Cultural Tourism Charter (Managing Tourism at Places of Heritage Significance, 1999)
http://www.whitr-ap.org/index.php?classid=1483&newsid=2316&t=show
March 25, 2015
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: 1999;nternational Cultural Tourism Charter (Managing Tourism at Places of Heritage Significance, 1999), ИКОМОС, Харта на международния туризъм · Posted in: Други, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български
ANNOUNCES АНОНСИ ОБЯВИ СЪБИТИЯ ПОКАНИ ЗА УЧАСТИЕ И ДОКЛАДИ
Семинарът за национална и регионална история
към Университетския комплекс за хуманитаристика „Алма Матер“ има удоволствието да Ви покани на
Публичната лекция на Prof. Ioan-Aurel Pop
(Университет Клуж-Напока)
на тема:
THE FORMATION OF THE NATIONAL FEELINGS IN TRANSYLVANIA
(16th–17th centuries)
Къде: аудитория № 23, Исторически факултет, Южно крило на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”
Кога: 26 март 2015 г., четвъртък от 10:00 часа
Grigor Boykov, PhD
________________________________________________
– Permanent Research Fellow at the Center for Regional Studies and Analyses (CRSA), Sofia University
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
КАТЕДРА „ТУРИЗЪМ”
ПРИ СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ НА ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”, БЛАГОЕВГРАД
има удоволствието да ви покани да участвате в
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
„Културен коридор ВИА АДРИАТИКА – културен туризъм без граници”
15.10.2015 – 19.10.2015
СЪОРГАНИЗАТОРИ:
Съюз на учените в България, клон Благоевград
Катедра “Културология” при ЮЗУ “Неофит Рилски”,
гр. Благоевград
Катедра „Икономика и организация на туризма“ – Икономически университет, гр. Варна
Събитието се провежда под патронажа на
Президента на Република България
Росен Плевнелиев
Почетен председател на Организационния комитет:
Проф. д.н. Иван Мирчев – Ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград
Председател на Организационния комитет :
Проф. д-р Георги Георгиев – катедра “Туризъм” при СФ на ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград
Организационен комитет: проф. д-р Николина Огненска, проф. д.н. Васил Марков, доц. д-р Мария Вълкова, проф. д-р Рая Мадгерова, проф. д-р Таня Дъбева, проф. д-р Светла Ракаджийска, проф. д-р Марин Нешков, доц. д-р Людмила Иванова, доц. д-р Стоян Маринов, гл. ас. д-р Илинка Терзийска, гл. ас. д-р Любомира Гръчка, доц. д-р Вяра Кюрова, ас. д-р Саня Павлович, д-р Вера Глигориевич, ас. Мария Белий, Иванка Въсенска, Дейвис Николов, Ралица Николова, Десислава Павлова
Редакционна колегия: проф. д-р Добрица Йовиджич, ас. д-р Саня Павлович, проф. д-р Славолюб Драгичевич, проф. д-р Миряна Дежеджич, доц. д-р Велимир Шечеров, проф. д-р Зоран Иванович; проф. д-р Раде Кнежевич; проф. д-р Драган Магаш; проф. д-р Ягода Стрезовска; проф. д-р Людмила Новачка; проф.д-р Нина Попова; доц. д-р Станислав Иванов; проф.д-р Светла Ракаджийска; проф. д-р Марин Нешков; доц. д-р Таня Дъбева; доц. д-р Катя Илиева; доц. д-р Стоян Маринов; доц. д-р Соня Алексиева, гл. ас. д-р Илинка Терзийска.
Международната научна конференция „Културен коридор Виа Адриатика – културен туризъм без граници” продължава традиционната за катедра „Туризъм” конференция „Културните коридори на Югоизточна Европа – културен туризъм без граници”, която всяка година събира учени от различни професионални направления, обединявайки усилията им за идентифициране, опазване и промотиране на културното наследство на страните в региона, както и използването му като основа за устойчиво туристическо развитие. Конференцията ще бъде проведена под формата на пътуващ семинар с основен конферентен център – Трогир (Хърватия), където ще се състои кръгла маса на тема „Културно наследство и туризъм”. В рамките на форума ще бъдат посетени пет обекта на Световното културно наследство на ЮНЕСКО с цел изследване на добри практики. Пътуващият семинар ще бъде проведен по следното направление: Благоевград – Охрид – Будва – Котор – Дубровник – Сплит – Трогир – Шибеник – Задар и обратно.
Регистрационна такса : 200 лв. (таксата включва : конферентни материали и публикуване на доклад; транспорт Благоевград – Охрид – Будва – Котор – Дубровник – Сплит – Трогир – Шибеник – Задар и обратно; коктейл „Добре дошли”, кафе паузи
Регистрационна такса за докторанти: 150 лв.
Банкова информация :
Сметка в ЛЕВА:
Първа инвестиционна банка
BG73FINV91503115415518
BIC: FINVBGSF
Основание за плащане : (участие в конференция Виа Адриатика; име участник)
Тематични направления на докладите и презентациите :
Културни пътища и културни маршрути
Материално културно наследство
Нематериално културно наследство
Управление на културното наследство
Културен туризъм и културно сътрудничество
Маркетинг на дестинацията за културен туризъм
Технически изисквания към докладите и срокове (моля вижте Регистрационната форма)
Електронен адрес за изпращане на докладите : cultural_corridor@swu.bg
Институционален адрес : ЮЗУ „Неофит Рилски”, Стопански факултет, Катедра Туризъм
Гр. Благоевград 2700, ул. Крали Марко №2, тел. 00359 73 88 59 52, Милена Донина – секретар
March 24, 2015
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: Институт Сервантес София, МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „Културен коридор ВИА АДРИАТИКА – културен туризъм без граници”; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици
МНОГО ЛИЧНО – ДНЕС Е РОЖДЕННИЯТ ДЕН НА МАЙКА МИ
Това е студентската книжка на майка ми, Бонка Кунчева, постъпила в Софийския университет през март 1936 г. и завършила философия, с втора специалност история, през 1941г.
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/drugi_zvena/muzei2/muzej_na_su
Бюлетин Muzeum: 5/2006 г. , стр.27, фиг. 64
———————————————————————————————————————————————————————-
Днес е рожденият ден на мама.
Нейната съдба е предрешена от съдбата на дядо ми, убит в края на Първата световна война, в Дойранската битка през 1918 година и погребан някъде при село Чернище, днес на територията на Гърция.
Той сякаш се е пренесъл в жертва за нейното бъдеще.
На две години тя остава кръгъл сирак и като трето дете, благотворителността на царица Йоана я приютява в девически пансион в София, като и дава възможността да завърши Втора девическа гимназия и след това да получи висшето си образование в Софийския университет.
Искам да възкреся в представите си младежкия й образ – онзи от студентските й години.
Онзи, непознат за мен, невидян от мен образ – на усмихната и пълна с надежди девойка,
онзи на скиорката, запечатан на снимките й,
онзи на бунтарката, разказан от приятелките й,
онзи на цигуларката, на чиято цигулка свирих и аз,
а същевременно и образът на онази млада жена, направила сериозния избор да следва философия в онези размирни времена…
Иска ми се този твой духовен образ, мамо, да бъде пренесен във времето и
превъплътен във внуците и правнуците ти!
March 24, 2015
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: лично; рожден ден на майка ми ; възпоменание · Posted in: Други, Текстове на български, Фотографии





















































