КОРИГИРАНЕ НА ДАННИТЕ ЗА СТРОЕЖА НА ВОЕННИЯ КЛУБ В СОФИЯ

Иванов, Никола „Спомени 1861-1918“  Книга първа, София, Военно-издателски комплекс “Св. Георги Победоносец”, 1996г.

Никола Иванов Иванов (2.03.1861 Калофер –10.09.1940 София), е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894 – 1896 година и министър на войната (1896 – 1899). Командир на Втора българска армия през Балканските войни от 1912 – 1913 година. Ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1913).

СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО СТРОИТЕЛСТВОТО НА ВОЕННИЯ КЛУБ В СОФИЯ, дадени на стр.165

Данните са ценни, защото изрично се упоменават годините на проектиране, началото и края на строителството на военния клуб.

Проектът се работи от 1885г. Одобрен е от „старшинския съвет“ и през 1896г. се пристъпва към строителството на Клуба. При полагане на основния камък се извършва водосвет, подписва се акт, който се зазижда в основите му. Строителството продължава повече от две години и се завършва едва в началото на 1899г.

Като се има предвид че по това време ген. Н. Иванов е министър на войната, тези сведения дадени от него лично следва да се считат за напълно достоверни.

Проектант на Военния клуб е арх. Вацлав Колар, който умира в края на 1900г. Следователно, Клубът е завършен още докато е бил жив. Тези факти опровергават разпространените сведения, че обектът е довършен от  „българския архитект Никола Лазаров през 1907 година“[1].  По наше предположение, най-вероятно арх. Лазаров се е занимавал с обзавеждането („мебелировката“) на клуба.


[1] За сведение, Никола Лазаров e завършил архитектура в Париж през 1893 г./23г./ През 1898 и 1899 г. той ръководи строежа и обзавеждането на интериорите на Военния клуб в София.

August 26, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ОРГАНИЧНАТА АРХИТЕКТУРА

ОСНОВНИ ПОСТУЛАТИ

Органичната архитектура е едно от направленията в рамките на Модерното движение в архитектурата през ХХ век, което възниква като алтернатива на историцизма и еклектиката.

Луис Съливан (Louis Henry Sullivan  1856 – 1924) – американски архитект, най-видният представител на Чикагската архитектурна школа, пръв формулира това направление и през 1896г. провъзгласява постулата: „Формата следва функцията“. Тойще се превърне в един от преобладаващите принципи на архитектите на модернизма. Спореднего, архитектурата трябва да следва естествената, „органична“ целесъобразност, а формата на съоръженията да се определя от тяхното предназначение и условията на околната среда, така както е при естествените организми.

Главен теоретик на органичната архитектура става неговият ученик Франк Лойд Райт (Frank Lloyd Wright 1867–1959),, който за първи път използва термина „органична архитектура“ в свое есе за „Architectural Record“ от август 1914 г. Той пише, че „идеалът за органична архитектура … е чувствителна, рационална сграда, която дължи своя „стил“ на целостта, с която е била индивидуално създадена, за да служи на конкретната си цел – процес на “мислене”, както и на “чувстване” на процеса. “

Frank Lloyd Wright, Frederick Gutheim, Editor. In the Cause of Architecture: Essays by Frank Lloyd Wright for the Architectural Record, 1908-1952. (New York: McGraw-Hill, 1975), page unavailable./

В тази статия и в много други до смъртта си, Райт се опитва, макар и не винаги успешно, да обяснява какво е органична архитектура и какво не е. Изглежда Райт никога не е успял добре да артикулира понятието органична архитектура, макар че сградите му говорят далеч по-ясно и разбираемо, отколкото неговите писания. Той настоява органичната архитектура да бъде повече от негово собствено дело, повече от негов собствен „стил“. Той се стреми да генерира философия така, че да може да вдъхнови и ръководи архитектите и лаиците далече в бъдещето. //Wright – Оrganic Аrchitecture https://www.flwright.org/ckfinder/userfiles/files/Wright-Organic-Architecture.pdf/

▪ Към най-важните принципи на органичната архитектура най-напред следва да се отнесе връзката с природата и мястото.

Мястото трябва да бъде подобрено от сградата, а сградата да извлича формата си от естеството на мястото.

Понякога това се прави по подобие (прерийната къща и прерийния пейзаж), а понякога напротив – в контраст (къщата над водопада). В естествени условия сградите могат да се отварят навън (Usonian – къщи), а в градски условия – да се обърнат навътре (напр. Larkin и Johnson Wax).

Сградата да израства от пейзажа така естествено, както всяко растение. Взаимоотношенията с мястото са толкова уникални, че сградите не биха били възможни на друго място.

/ Wright – Оrganic Аrchitecture https://www.flwright.org/ckfinder/userfiles/files/Wright-Organic-Architecture.pdf/

„Къщата над водопада“ – Frank Lloyd Wright, Fallingwater (Kaufmann Residence), 1935-1938. /Frank Lloyd Wright integrated architecture into nature at Fallingwaterhttps://www.dezeen.com/2017/06/07/fallingwater-frank-lloyd-wright-pennsylvania-house-usa-150th-birthday/  Eleanor Gibson | 7 June 2017 /

Райт отрича възможността за типизация на сградите, той смята, че всяко здание следва да се решава индивидуално.

Планът на дома – това е образ на живот, а образът на живот е винаги индивидуален“ – и това твърдение на Райт рязко се различава от възгледите на функционалистите, признаващи възможността и необходимостта от типизация на сградите, аналогични по предназначение.

/„Органичная архитектура“ – В: Савицкий, Ю.Ю. , „Архитектура капиталистических стран“, Москва, Стройиздат, 1973, с.101-109/

▪ Райт смята, че истинската същност на архитектурата на една сграда е в нейното  вътрешно пространство, а външната черупка е само производна от тази основа. Той е привърженик на идеята за непрекъснатост на архитектурното пространство. То бавно трябва да се преживява когато човек се движи през него. Едно пространство може да въведе друго, до засилване на ефекта или пространствата да функционират като поредица.


Solomon R. Guggenheim Museum in New York, photo-David Heald (Solomon R. Guggenheim Foundation)

Архитектът трябва да твори така, както твори природата. А това означава че:Решението на всеки проблем е заложено в самия проблем.“

/„Франк Лойд Райт“ – В: Едике, Юрген, „История современной архитектуры“, Перевод с немецкого Д.Аркинй, Восква,Издательство „Искусство“, 1972, с.32-39/

Райт призовава процесът на архитектурното проектиране да става „отвътре-навън“,  като се формира отначало вътрешното пространство, в съответствие с жизнените процеси, за които е предназначено. Органично означава вътрешно присъщо, съществено, цялостно, във философския смисъл – „животът сам по себе си приел форма“.

Външната форма трябва да възниква като негова органична черупка, напълно съответстваща по форма и характер на вътрешното пространство. Формата и функцията трябва да съставляват едно органично цяло. Райт включва в понятието функция и естетически категории.

▪ Според Райт зданието трябва да е едно единно цяло, както общо, така и в детайлите. Идеята за органичната архитектура се отнася не само за буквалното отношение на сградата към природната среда, но и за това, как внимателно се обмисля дизайна и, сякаш тя е единен организъм. Органичното единство трябва да съществува навсякъде, включително битовото обзавеждане, мебелировката, тъканите, съдовете, …

▪ Райт отрича организацията на вътрешното пространство, съставено от самостоятелни помещения – „кутии, поставени също в кутия или до друга кутия.“

/Райт, Ф.Л. „Будущее архитектуры“, Москва, 1960 г./

Той въвежда „свободния план“, който води до изоставяне на един от основните принципи на класическата архитектура – симетрията. Асиметрията на композицията е друго важно свойство на „органичната архитектура“.

Къщата на УйлиWilley House

/Willey House Stories Part 2 – Influencing Vernacular Architecture, Steve Sikora, dec 14, 2017 – In:https://franklloydwright.org/willey-house-stories-part-2-influencing-vernacular-architecture/ /

▪ Райт се стреми към единство на материалите при елементите на сградата. Те се използват по начин, при който се засилва вродения им характер и оптимизира техния индивидуален цвят, текстура и здравина. Един материал не се маскира с друг. Начинът по който сградата се обединява, зависи от това как един материал се присъединява към друг; самата форма на сградата трябва да бъде израз на естеството на използваните материали. В органичната архитектура се използват само няколко строителни материала, предимно естествени – дърво, камък, тухла, както отвътре, така и отвън.

“Къщата над водопада” – Fallingwater, photo Christopher Little courtesy of Western Pennsylvania Conservancy

▪ Важен постулат са пропорциите и мащабът. Първообраз на органичната архитектура е добре развитото човешко тяло. Райт говори, че човешкото тяло трябва да бъде мярката на една сграда и нейното обзавеждане; „Интегрална хармония, пропорционална на човешката фигура – всички детайли да са така проектирани, че да правят човешката връзка с архитектурата не само удобна, но и очарователна.”

/Wright – Оrganic Аrchitecture – https://www.flwright.org/ckfinder/userfiles/files/Wright-Organic-Architecture.pdf /

Райт се стреми към създаване на уютно пространство, той избягва твърде високите тавани и огромните стаи.

Дневната е централното помещение за общуване, с фокус върху камината. В центъра на композицията по традиция още от векове, се разполага голяма камина, около която се разполагат помещенията, които могат да се трансформират с плъзгащи се или сгъваеми врати и прегради; осъществява се преливането на едно пространство в друго; Предпочитат се ниши, прегради в японски стил, движение на нивата.

Фокус върху камината – Jacobs House living area to kitchen photo by David Heald courtesy of James Dennis

▪ Лентъчни и ъглови прозорци при помещенията унищожават „чувството за кутия“, в резултат на което масивността изчезва и традиционните отношения на обем и маса се променят.

Лентъчни и ъглови прозорци – “Къщата над водопада” – Fallingwater main living area photo by Christopher Little courtesy of Western Pennsylvania Conservancy

Сградата е отворена за външното пространство от всички страни и образува едно цяло с това пространство. За да реши този проблем, архитектът започна да използва контрастите на вертикални равнини и остъклени веранди или открити тераси, висящи над земята, със силно излезли напред корнизи. Силно се подчертават хоризонталите, успоредни на терена, стрехите на покривите се изнасят забележимо напред, носещите стени са скрити в дълбочина, а сградата сякаш се носи във въздуха.

Подчертани хоризонтали, успоредни на терена, силно изнесени стрехи – Robie House

Околният пейзаж не е  само красива гледка извън прозореца, той влиза директно в сградата, като например фрагмент от естествена скала в известната “Къща над водопада”;

Камината в „Къщата над водопада“. Естествената скала има своето каменно продължение в настилката на пода и в зидарията на огнището. / http://cdn.home-designing.com/wp-content/uploads/2009/10/fireplace-in-the-house.jpg /

Естествената скала органично се слива с каменната зидария и вън и вътре- “Къщата над водопада” /https://pufflesandhoneyadventures.files.wordpress.com/2016/05/p5192801.jpg /

Носещата конструкция на сградата трябва да е като ствол на дърво, а ограждащите повърхности – като покров от листа. Природата е архитектурно училище – възможностите на формата, цвета, модела, текстурата, пропорцията, ритъма и растежа са демонстрирани в природата. Органичната архитектура създава, а не имитира природата.

Франк Лойд Райт отстоява холистичния подход – всеки дом и сграда трябва да бъдат проектирани с единна визия на дизайна и занаята, с изключително уважение към природата и материалите.  Механичните системи и обзавеждането са неразделна част от сградата. Те не са добавени, скрити или неоправдано изложени. Скулптурата и живописта трябва да станат елементи от цялостния дизайн. Орнаментът е неразделна част от архитектурата. Ако замисълът на орнамента е добър, той я превръща в поезия. Мебелите трябва да бъдат вградени, колкото е възможно повечето от тях.

Обзавеждането, декорът, орнаментът са неразделна част от архитектурата. Интериор  от Къщата на Фредерик Роби в Чикаго, 1908 – 9 – Robie House living area photo by James Caulfield courtesy of Frank Lloyd Wright Trust

Wright – Оrganic Аrchitecture https://www.flwright.org/ckfinder/userfiles/files/Wright-Organic-Architecture.pdf

▪ При въвеждането на своите идеи в действие, Райт се опира както на опита на съвременната архитектурна школа, така и на използването на живите архитектурни традиции на англосаксонските провинциални къщи.

▪ Във философската концепция на органичната архитектура Райт отделя и понятието “дух”. Той вярва, че това е нещо вътрешно присъщо, което по никакъв начин не се спуска отгоре, а се проявява отвътре навън. „Архитектурата е велик жизнен творчески дух…тя е човешката духовност, пиела материални форми във времето и простанството… За да станат архитектура, ползата и удобството трябва да доставят духовно удовлетворение, откъдето душата ще получи по-възвишена полза…Архитектурата говори, тъй както поезията, на душата“

Frank Lloyd Wright An American Architecture, New York 1955, p.18,19,38

⃰⃰  ⃰  ⃰

Въпреки, че това не са всички принципи и постулати на органичната архитектура на Райт, те вече очертават неговата обща философия. Органичният дизайн има за цел да ги включи, макар че дори и Франк Лойд Райт не ги постига  тотално във всяка една от своите сгради. Както самият Райт пише:

„Пълната цел, идеалът за органична архитектура никога не се достига. Нито е необходимо. Но въобще някога постиган ли е идеалът такъв, какъвто си заслужава?“

Frank Lloyd Wright, Frederick Gutheim, Editor. In the Cause of Architecture: Essays by Frank Lloyd Wright for the Architectural Record, 1908-1952. (New York: McGraw-Hill, 1975), page unavailable.

                            ОРГАНИЧНАТА АРХИТЕКТУРА ДНЕС

Архитект Дейвид Пиърсън предлага списък с правила за проектиране на органична архитектура. Тези правила са известни като Хартата на Гея за органична архитектура и дизайн. Тя гласи:

Нека дизайнът: • да бъде вдъхновен от природата и бъде устойчив, здрав, съхраняващ и разнообразен. • да се разгръща като организъм, от семената отвътре. • да съществува в “непрекъснатото настояще” и “започва отново и отново”. • да следва потоците и да бъде гъвкав и адаптивен. • да задоволява социалните, физическите и духовните нужди. •да  „израства от мястото“ и да бъде уникален. • да изявява духа на младостта, играта и изненадата. • да изразява ритъма на музиката и силата на танца. ” / Pearson, David (2001). The Breaking Wave: New Organic Architecture (Stroud: Gaia), p. 72 /

August 13, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, За студентите, Публикации на български, Текстове на български, Учебни пособия, Фотографии

2021 will be the European Year of the Rail. 2021 г. ще бъде Европейската година на железниците.

2021 will be the European Year of the Rail.

Because railways and tramways, both buildings, infrastructure and rolling stock are important industrial heritage.

EFAITH will emphasize on rail heritage and starts a campaign to rescue endangered railway heritage. In many countries old stations are dilapidated, iron bridges and old locomotives are rusting, some heritage railways are threatened because of COVID-19

EFAITH is preparing a database of threatened rail heritage, whereby each item will be linked to a call to cooperate or contribute to its rescue.

A questionnaire has been developed to report endangered rail heritage and can be downloaded in six languages from the webpage https://lnkd.in/gJ-9s-a . Citizens and organisations can use it to identify and report endangered railway heritage.

The database will go online at the end of this month or early July.

May we ask you to spread this message and to distribute the questionnaires to anyone who can contribute – or even identify yourself a site or an item. We hope to publish a first list by the end of June, beginning of July.

2021 г. ще бъде Европейската година на железниците.

Тъй като железопътните и трамвайните линии, сградите, инфраструктурата и подвижният състав са важно индустриално наследство

EFAITH ще наблегне на железопътното наследство и стартира кампания за спасяване на застрашеното железопътно наследство. В много страни старите гари са рухнали, железни мостове и стари локомотиви ръждясват, някои железопътни  линии са застрашени заради COVID-19

EFAITH подготвя база данни със застрашено железопътно наследство, чрез която всеки елемент ще бъде свързан с призив за сътрудничество или за да допринесе за неговото спасяване.

Разработен е въпросник за отчитане на застрашеното железопътно наследство и може да бъде изтеглен на шест езика от уеб страницата

https://lnkd.in/gJ-9s-a.

Гражданите и организациите могат да я използват за идентифициране и докладване на застрашено железопътно наследство.

Базата данни ще излезе онлайн в края на този месец или началото на юли.

Можем ли да ви помолим да разпространите това съобщение и въпросниците на всеки, който може да допринесе – или дори да идентифицирате себе си, мястото или артикула. Надяваме се да публикуваме първия списък до края на юни, началото на юли.

http://industrialheritage.eu/2021/European-Year-Rail

http://industrialheritage.eu/2021/European-Year-Rail/ENDANGERED

ИМАМЕ ДЕСЕТКИ Ж.П.ГАРИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СПАСИМ!

June 16, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ЧЕСТИТ ДВОЕН ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ: ДЕН НА ПОБЕДАТА НАД ФАШИЗМА И ДЕН НА ЕВРОПА!

May 9, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК – 3 МАРТ – ДЕНЯТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

НА ДНЕШНАТА ДАТА – 3 МАРТ/19 ФЕВРУАРИ/ 1879 г. Е ПОДПИСАН САН-СТЕФАНСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР.

ЗАПОЧВА ЛЕТОБРОЕНЕТО НА СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

“Началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. съвпада с мощния подем на националноосвободителното движение на народите на Балканите. През 1875 г. избухва въстание срещу турското иго в Босна и Херцеговина, през 1876 г. – в България. През същата година Сърбия и Черна гора се противопоставят на Турция, за да постигнат пълна независимост и да обединят отново всички сръбски и черногорски земи, които все още са били под прякото управление на султана. Русия отговаря на тези събития с широко социално движение в подкрепа на братските славянски народи. Около пет хиляди руски опълченци отиват в Сърбия по време на Сръбско–турската война. Руската общественост събира дарения, средства, лекарства и прочее за за подпомагане на борбата на славянските народи на Балканите. Под лозунга “защита на братята ни славяни”, много популярен в руското общество, Русия влиза във войната от 1877-78 година. Избухването на войната предизвика широк патриотичен подем в Русия, влизането на хиляди доброволци в армията. Много видни представители на руската интелигенция пряко участват във войната. В Дунавската армия са били художниците-баталисти В. В. Верещагин, В. Д. Поленов, П. П. Соколов, П. О. Ковалски, В. Г. Малишев. П. П. Соколов е награден с кръста на Свети Георги. Редица изявени писатели, включително и вие. И. Немирович-Данченко, В. А. Гиляровски, В. В. Крестовски и други отидоха на фронта като военни кореспонденти. Н. И. Пирогов, С. П. Боткин, Н. В. Склифосовски и други изтъкнати представители на медицинската наука са работили във фронтовите болници.” – http://livinghistory.ru/topic/59713-kartiny-o-russko-turetckoi-voine-1877-78gg/

ТУК ЩЕ ПРЕДСТАВИМ ЕДНА МАЛКА ЧАСТ ОТ ХИЛЯДИТЕ ТВОРБИ НА РУСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ-БАТАЛИСТИ, ОТРАЗЯВАЩИ В ОБРАЗИ РУСКО-ТУРСКАТА, ЗА БЪЛГАРИЯ – ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА

March 3, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

Call for Issue 41 Identifications of the Postmodern

2 Call for Issue 41

Identifications of the Postmodern

♦♦♦

Покана за публикуване на № 41 “Идентификации на постмодернизма”

Уважаеми читатели,

Само преди десет години архитектурата на така наречената постмодерна ера страдаше от доста съмнителна репутация. Оттогава обаче изглежда, че перспективата се е променила коренно. Сегашното възраждане на тенденциите от 80-те години не се вижда само в модния свят:  засилен интерес към постмодернизма може да се наблюдава и в архитектурния дебат. Постмодернизмът винаги е бил силно противоречив, дори в разцвета си. практически всеки аспект беше под въпрос: – съществува ли той изобщо? – Как може връзката му с модернизма да се опише? Върху кое разбиране за модернизма се базира? –  Бележи ли епохално прекъсване или може би дори края на историята?

Концепцията за постмодернизма не произхожда сама по себе си от архитектурата. Въпреки това, за значителен период от време архитектурата изглежда е била перфектен показателен пример за постмодерно мислене.

И така, как трябва да се оценява връзката с философията, литературата и културната история при анализа на миналото? Дали това бе особено ползотворна или напротив, по-скоро рестриктивна, забавяща фаза на архитектурното развитие?

Каним участници, които поставят под въпрос постмодернизма в архитектурата през всичките му аспекти и го използват като отправна точка за отразяване на текущата ситуация в архитектурата и градоустройството, както и дават прогнози за бъдещето на тези полета. Приветстваме участия, които преразглеждат и критично разгледат основните произведения на постмодернизма, било то под формата на книги, изложби, сгради или проекти за градско развитие.

Допълнителна информация тук:

http://cloud-cuckoo.net/de/hefte/aktuelles-heft/

https://cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfa_issue_41.pdf

♦♦♦

Newsletter W|C|B Wolkenkuckucksheim | Cloud-Cuckoo-Land | Воздушный замок

2 Call for Issue 41

Identifications of the Postmodern

Please scroll down for the English version.

Call für das Heft 41 Identifikationen der Postmoderne Liebe Leserinnen und Leser, noch bis vor zehn Jahren litt die Architektur der sogenannten Postmoderne unter einem zweifelhaften Ruf, doch scheint sich der Blick in der jüngsten Zeit zu verschieben. Die 1980er-Jahre erleben nicht nur in der Modewelt ein Revival, auch in der Architekturdebatte ist derzeit ein verstärktes Interesse an der Postmoderne wahrzunehmen. Die Postmoderne war schon während ihrer Blüte in allen Aspekten umstritten. Dabei blieb kaum eine Frage ungestellt: Gibt es sie überhaupt? Wie ist ihr Verhältnis zur Moderne? Auf welches Verständnis von Moderne bezieht sie sich? Markiert sie einen Epochenbruch oder gar das Ende der Geschichte? Das Konzept der Postmoderne stammte nicht aus der Architektur selbst, für eine Weile schien die Architektur aber den perfekten Demonstrationsfall postmodernen Denkens darzustellen. Wie ist ihr Verhältnis zu Philosophie, Literatur und Kulturgeschichte retrospektiv einzuschätzen? Hatten wir es mit einer besonders fruchtbaren oder ganz im Gegenteil mit einer einschränkenden, retardierenden Epoche zu tun? Wir laden zu Beiträgen ein, welche die Postmoderne in der Architektur in ihrem ganzen Facettenreichtum neu befragen und sie als Ausgangspunkt für Überlegungen zur gegenwärtigen Situation von Architektur und Städtebau und zu Projektionen in deren Zukunft nehmen. Dabei begrüßen wir die Lektüre und die kritische Auseinandersetzung von Schlüsselwerken der Postmoderne, seien es Bücher, Ausstellungen, Bauten oder städtebauliche Projekte.

Weitere Informationen finden Sie hier:

http://cloud-cuckoo.net/de/hefte/aktuelles-heft/

https://cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfa_issue_41.pdf

♦♦♦

Newsletter W|C|B Wolkenkuckucksheim | Cloud-Cuckoo-Land | Воздушный замок

2 Call for Issue 41

Identifications of the Postmodern

Dear Readers,

A mere ten years ago, the architecture of the so-called postmodern era suffered from a rather dubious reputation. Since then, however, the perspective seems to have shifted radically. The current revival of 1980s trends is not only visible in the fashion world: an increased interest in postmodernism can be observed in the architectural debate as well. Postmodernism has always been highly controversial, even in its heyday. Practically every aspect was questioned: Does it exist at all? How can its relationship to modernism be described? Which understanding of modernism does it refer to? Does it mark an epochal break or maybe even the end of history? The concept of postmodernism did not originate in architecture itself. However, for a significant period of time, architecture seemed to be the perfect demonstration case for postmodern thinking. So how should its relationship to philosophy, literature and cultural history be assessed in retrospect? Were we dealing with a particularly fruitful or, on the contrary, rather restrictive, retarding phase of architectural development? We invite contributions that question postmodernism in architecture in all its many facets and use it as a starting point for reflecting on the current situation in architecture and urban planning, as well as projections for the future of these fields. We welcome pieces that review and critically examine key works of postmodernism, be it in the form of books, exhibitions, buildings, or urban development projects.

Further information here: http://cloud-cuckoo.net/en/issues/current-issue/

https://cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfa_issue_41.pdf

February 16, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици

ПАМЕТ ЗА КНЯЗ ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ ЧЕРКАСКИ

КНЯЗ ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ ЧЕРКАСКИ

Княз Владимир Александрович Черкаски (на рускиВлади́мир Алекса́ндрович, княз Черка́сский) е роден  на 14 февруари 1824, в Чернски уезд, Тулска губерния (Русия)  и починал на 19 февруари  (3  март)  1878, Сан Стефано, Османска империя. 

Княз Черкаски е потомствен княз, руски юрист, държавник, оглавявал Временното Руско управление в България по време на Руско-турската война.

През 1844г. Княз Черкаски завършва Юридическия факултет на Московския университет. Занимава се с изследвания на селския въпрос (публикува труда «О лучших средствах к постепенному исходу из крепостного состояния»), участва активно в подготовката и осъществяването на Селската реформа в Руската империя (1857 – 1861), която се състои в отмяна на крепостното право.

Княз Черкаски е славянофил с панславянски убеждения. Като помощник на държавния секретар Н. А. Милютин, главен директор на правителствената комисия по вътрешните работи в Кралство Полша (1864-1866г.), Черкаски провежда политика на умиротворяване след Полското въстание от 1863 г. Подготвя аграрната реформа в Полша от 1864 г. за оземляване на безимотните селяни. През 1864 – 1866 г. работи в Руското управление на зависимото Полско царство.

Княз В. А. Черкаски е кмет на Москва (4 април 1869 г. – 13 март 1871 г.). Той е един от авторите на Градската реформа от 1870 г. (реформа на градско самоуправление)  и статута на град Москва.

Още през 1876 г. към Щаба на върховния главнокомандващ на руската армия е сформирана специална комисия за подготовка на системата на управление на България след нейното освобождение.

Първоначално се предполага, че княз Черкаски ще управлява Червения кръст отвъд Дунава, но по-късно става известно, че императорът планира да му повери временната администрация на България.

На 1 ноември 1876 г. княз Черкаски представя докладна на генерал-адютант Милютин, в която подробно е описана предложената от него структура на управление на гражданските дела в България, като се посочват административните длъжности, техните права и задължения. На 16 ноември 1876 г. длъжностната характеристика на началника на гражданските дела при главнокомандващия армията е одобрена от императора. На тази длъжност е назначен именно княз Владимир Александрович Черкаски.

На 24 април 1877 г. в Кишинев Александър II подписва Манифест за обявяване война на Турция. Княз Черкаски пристигна в Кишинев също през април 1877 г. Най-напред той започва да организира работата на Червения кръст, да помага на ранените и бежанците, както и да разработва основните положения относно установяването на гражданско управление в България.

Назначен е и помощник на княз Черкаски – Радомският губернатор (Царство Полско), генерал-майор Анучин, който пристига в Кишинев на 3 май. В допълнение, за завеждащ съдебните дела бил назначен членът на консултацията към Министерството на правосъдието, действителният държавен съветник С. И. Лукиянов (Впоследствие: председател на специалната юридическа комисия за изработване на съдоустройството и съдопроизводството в България, чийто проект влиза в сила на 24 август 1878 г. под името „Временни правила за устройство на съдебната власт в България“; Основен автор на „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България“; Участва в работата на Учредителното събрание. С неголеми изменения проектът му е приет и наименуван по-късно Търновска конституция; Председател е на Върховния касационен съд на Княжество България (1878 – 1879).), професорът-славист от Харковския университет М. С. Дринов (Впоследствие: Княз  Дондуков-Корсаков назначил Дринов за софийски вице-губернатор, а след това – министър на образованието и духовните въпроси. Дринов става съавтор на Търновската конституция).

Така се формира водещото ядро в структурата за управление на гражданските дела в България. След избухването на военни действия се планира да се наемат служители за запълване на административните длъжности, при това за постовете на областните началници се предвижда да бъдат назначени офицери от армията, както било в Полското кралство, но военните власти счели това за невъзможно и предложили да ги призоват от Руската империя. В началото на май генерал Домантович заминава за Киев, Москва и Санкт Петербург, където се планира да бъдат наети 80 офицера.

Още при пристигането си в Кишинев, княз Черкаски нарежда да се преведат на руски език действащите по това време турски закони, в съответствие с които се води управлението в България.

Разполагайки със специализирани кадри, военно-научен комитет към Генералния щаб, нарочно назначени комисии, включващи и българи, канцеларията на Черкаски най-напред подготвя и публикува в Букурещ свитъци „Материалы для изучения Болгарии“, включващи сведения за положението по управлението на Турция, подробни статистически данни за Дунавския вилает, описание на административното устройство, управлението на градовете, правата и задълженията на градските съвети, административното делене на България на вилаети, санджаци и кази, разпределението на населението по санджаци, списъци на населените места, етническата карта на България, представена на Константинополската конференция през 1876г., териториалното делене по квартали на София и Русе/Рущук/… По заповед на княз Черкаски, частично в превод, частично в извлечения, са издадени всички действащи в България турски закони, за да бъде запозната с тях руската администрация от временното гражданско управление, както и за да бъде осигурена приемственост, там където тя е уместна.

Тогава, когато армията преминава Дунава, основните документи вече са готови. Разработени са упътвания, които определят действията на местната администрация, където всички по-нисши постове трябва да бъдат заети от българи.

Така от самото начало на войната Княз Черкаски е организатор и ръководител на Временното руско управление, което устройва гражданската и военна администрация  и въвежда широко селско и градско самоуправление в освободените територии на България. В зависимост от напредването на руските войски в страната, турското управление било заменяно с руско. За въвличането на местното българско население в управлението се извършва предварителна проучвателна работа, така че в него да бъдат включени подходящи добре образовани българи.

Съвременното българско градоустройство дължи много за раждането и европеизацията си, за нормативната си уредба и законодателството си, на многобройни знайни и незнайни топографи, земемери, инженери и архитекти от руската освободителна армия, от този пионерски отряд на Княз Черкаски.

Първият освободен град е Свищов. На 4 юли 1877г. е въведено временно руско управление с губернатор Н. Геров. В Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София се съхранява копие от „План города Систова и Зимницы с окрестностями. Снят инструментально в 1877г.“ Както пише в самия план, освободеният град „снимали Корпуса военных топографов Поручик Новицкий, класснье топографье Семенов и Бутович“. Планът е подписан от „И. д. Начальника Топографского отдела полевого штаба Полковник Артамонов“.

От 7 юли 1877г. е т.нар. „План Г. Тырнова“, който според надписа „Снимал и чертил Генерального Штаба Капитан Сухомлинов“.

В Държавен архив на градовете Русе, Пловдив, Стара Загора..се съхраняват документи, крайулични, кадастрални снимки, топографски планове, които са заснемани, чертани и проектирани от професионалистите на Княз Черкаски.

Вече в края на войната княз Черкаски се разболява сериозно. Доведен е в град Сан Стефано, близо до Константинопол. Преуморен от прекомерна активност, княз Черкаски умира в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г. – в същия ден и на самото място, където е подписан мирът, който бележи края на Руско-турската война.

Все още не са изследвани докрай делата му по организирането и прилагането на градското и селско самоуправление в освободена България. Не са събрани и анализирани топографските планове, край-уличните снимки, регулационните планове, направени за българските селища от знайни и незнайни инженери и специалисти от руската освободителна армия. Между тях са известни първо-строителите на София и Пловдив, като инженерите Николай Копиткин и Йосиф Шнитер. Но има много други от армията на княз Черкаски, чиито дела и приноси към  българското градоустройство трябва да се изследват и станат достояние за науката ни.

Заслугите на княз Черкаски дават плодове и след неговата смърт. Така подготвената от него записка за управлението на България, одобрена от император Александър II е взета под внимание при изработването и приемането на Търновската Конституция на Княжество България (1879).

Тялото на Княз Черкаски е погребано в московския Данилов манастир, до Н.В. Гогол, A.S. Хомяков Ю.Ф. Самарин.

БЛАГОДАРНОСТИ ЗА ДЕЛАТА НА КНЯЗ ЧЕРКАСКИ И ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

♦♦♦

Повече по темата за инженерите от руската армия:

▪Zheleva-Martins, D. & Furkov, Yuli, “The role of the engineers from the russian army in layingthe foundations of contemporary Bulgarian town planningafter the liberation from Turkish domination in 1878” In: “Etudes Balkaniques”, Institute d’ Etudes Balkaniques, Academie Bulgare des Sciences, N=1-2, pp 75-83, Sofia, 1999

▪Желева-Мартинс, Д. и Ю. Фърков, “Инженерите от Руската освободителна армия и съвременното българско градоустройство.” – В: сп.”Архитектура”, 1998, кн.2, с.42-45

https://www.academia.edu/38476757/%D0%98%D0%9D%D0%96%D0%95%D0%9D%D0%95%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%9E%D0%A2_%D0%A0%D0%A3%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9E%D0%A1%D0%92%D0%9E%D0%91%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%9C%D0%98%D0%AF_%D0%98_%D0%A1%D0%AA%D0%92%D0%A0%D0%95%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%9D%D0%9E%D0%A2%D0%9E_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%9E_%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%9E%D0%A3%D0%A1%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%99%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%9E

February 14, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии