ОТКРИТИ СА БАРЕЛЕФ И ПЛОЧА, ПОСВЕТЕНИ НА ИНЖ-АРХ.ЙОСИФ ШНИТЕР В ГР.СЕВЛИЕВО

автор – скулптор Цвятко Сиромашки Фото- арх.Пенка Николова

РАДВАМ СЕ, ЧЕ МОЕТО ПОЖЕЛАНИЕ, НАПРАВЕНО ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ В СТАТИЯТА МИ ТУК, В БЛОГА МИ, Е ИЗПЪЛНЕНО ТАКА УСПЕШНО.

ПЪРВИЯТ РЕАЛИЗИРАН В БЪЛГАРИЯ ПРОЕКТ НА ПЪРВИЯ ГРАДСКИ АРХИТЕКТ И ГРАДОСТРОИТЕЛ НА ПЛОВДИВ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ИНЖЕНЕР-АРХИТЕКТ ЙОСИФ ШНИТЕР Е В СЕВЛИЕВО – ТОВА Е ДНЕШНАТА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ“

“Севлиевци е хубаво да знаят, че тази сграда е дело на талантливия и забележителен с делото си инженер-архитект Йосиф Шнитер, и биха могли да отбележат този факт по подобаващ начин, например с паметна плоча на фасадата на сградата.” – виж https://zheleva-martins.com/2022/11/06

October 21, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags: инж-арх Йосиф Шнитер; барелеф; Севлиево; скулптор Цвятко Сиромашки. · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

ДЕВЕТ МЕСЕЦА БЕЗ ВЛАДЕТО

ПОЧИВАЙ В МИР, СКЪПА МОЯ ПРИЯТЕЛКО!

October 10, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags: помен; арх.Владена Ставрева; девет месеца от как Владето ни напусна; · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

КЪМ „ВИЗИЯТА НА ВИТОША“ – ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА

ЧИЯ Е ВИТОША? САМО НА СОФИЯНЦИ?

В представянето на „Визия за Витоша“ кметът на Софийска община Васил Терзиев сочи: “Всичко, което правим на Витоша, е подчинено на цялостна логика, за да не е на парче и за да е трайно. Това наричаме ние добро управление – невидимата нишка, която съединява всички елементи на нашата “Визия”. Това може да се постигне най-вече чрез междуинституционално сътрудничество….“

ОБАЧЕ:

Витоша в административно-териториално отношение, попада в четири общини и 16 землища, както следва:

Столична община – кв. Княжево, кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново, с. Мърчаево, с. Владая; с. Панчарево, с. Бистрица и с. Железница;

Община Самоков – с. Ярлово;

Община Перник – с. Рударци, с. Кладница, с. Чуйпетлово, с. Боснек и бившите села (заличени) Витошко и Крапец;

Община Радомир – с. Горна Диканя.

Следователно, най-напред, за да имаме цялостна „Визия на Витоша“ е нужно сътрудничество и съгласуваност в действията между Столична община и останалите три общини – Пернишка, Радомирска и Самоковска, тъй като тази визия касае в икономическо и социално отношение обитателите на селищата, както и развитието на четирите общини! Необходимо е: да се обединят визиите и на останалите общини с визията на Софийска община.

Друг е въпросът, ако се преодолее тази административна разпокъсаност и ПП“Витоша“, заедно с прилежащите села се обособи като самостоятелен административен район на София, така както съм го предлагала преди години: ♦ Да се обособи Витоша-планина като самостоятелен район на Софийска община, обхващаш ПП-Витоша, кварталите, селата и вилните зони в нейното непосредствено обкръжение /Виж тук: „Четвъртият гений, четвъртият покровител на града е Витоша – вечният спътник на София“ – В: „Непреходните ценности на София – репери на нейната визия и идентичност“ – https://zheleva-martins.com/2017/02/14 /

ЗАЩО ЛИПСВА ВИЗИЯ ЗА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ ?

Във „Визията на Витоша“ няма и една думичка за културно-историческия потенциал на планината и на селищата, разположени в лоното на планината! Тези селища, както и самата София са възникнали до голяма степен благодарение именно на планината – Витоша е основният им топогенетичен фактор.

Те имат общо културно-историческо наследство, що се отнася до наследена археология – като се почне от селища, крепости, могили…; и се стигне до наследена мрежа от Свети места – манастири, църкви, оброци, светилища…; средновековна, възрожденска и модерна архитектура; пътна, включително от древността и туристическа инфраструктура; нематериално наследство – традиции, занаяти, обичаи, фолклор; поминък; обща кулинарна култура;… Обобщено – всички селища имат споделена история и култура.

ОБАЧЕ, днес селищата не са достатъчно интегрирани, по отношение на генетично обединяващия ги фактор – планината Витоша. ВИЗИЯТА би следвало да възроди културно-историческата мрежа в едно единно цяло.

КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ГРАНИЦИТЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК ВИТОША И НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В ЛОНОТО НА ПЛАНИНАТА / Използвала съм собствени изследвания – еко-експертиза във връзка със Плановете за управление на резерватите „Бистришко“ и „Торфено бранище“, така че дадената тук информация за потенциала на „Културното наследство на Витоша и прилежащите села“ е от 2015 г. и иска своята актуализация. /

МАТЕРИАЛНО НАСЛЕДСТВО

В границите на Природен парк „Витоша“ и в населените места в подножието на планината попадат следните категории недвижими културно исторически ценности: археологически; исторически; архитектурни и архитектурно–художествени паметници.

Те се декларирани и регистрирани в землищата на селищата от Столична община и от Община Перник.

Паметници на културата които спадат към територията на Столична община

Кв. Бояна

Паметник на културата със световно значение: Боянската църква “Свети Пантелеймон”;

Археологически паметници

– градище южно от кв. Бояна, в местност Тухлите;

– останки от крепост южно от кв. Бояна;

Кв. Драгалевци

Археологически паметници:

надгробна могила на 500 м източно от кв. Драгалевци;
надгробна могила северно от кв. Драгалевци в местност Могилата;
градище източно от кв. Драгалевци, известно под името Калето;
градище близо до кв. Драгалевци в местността Зелени връх;
останки от антична постройка с ограда в гробището на кв. Драгалевци;
останки от тракийско светилище, вр. Кикиш;

Архитектурно- художествени паметници

Църквата при Драгалевския манастир „Успение Богородично“.
Драгалевски манастир “Успение Богородично”

Архитектурни паметници – Вилата на арх. Асен Михайловски

кв. Симеоново

Археологически паметници

– останки от турска кула в източния край на квартала;

с. Мърчаево

Археологически паметници

– останки от тракийска крепост източно от селото;

Архитектурно-художествени паметници

– църква “Св. Георги” в с. Мърчаево.

с. Бистрица

Археологически паметници

– градище североизточно от селото;

Архитектурно-художествени

– църквата “Св. Георги Победоносец”(1841 г.).

с. Ярлово

Археологически паметници

– градище (тракийско)в м. Ярема над селото;

с. Железница

Археологически паметници

– градищеблизо до селото в местността Мачище.

Архитектурно-художествени паметници

– църква “Успение Богородично” (1850 г.)

– къщата на Стоилка Шаранкова (п-л ХІV).

кв. Княжево

Исторически паметници

Гробището “Бали ефенди”

Архитектурно-художествени паметници

– църква “Св. Илия” (1898 г.);

В планината Витоша

Историко- революционни паметници:

Историческа местност Трендафила, където се е състояла Витошката конференция през 1924 година;
Хижа “Планинец”, където се е събирал Ихтиманският партизански отряд;
Къщата на акад. Николай Андреев Стоянов в Драгалевци (кв. 44, парцел І-1) –

български ботаник, който е сред основоположниците на ботаниката в България и дългогодишен преподавател в Софийския университет, основател и първи директор на Института по ботаника при БАН (наследен през юли 2010 г. от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания).

с. Владая

Архитектурно-художествени паметници

– църква “Св. Йоан Богослов” (1882 г.)

– иконостасът на манастирската църква “Св. Петка”

Паметници на културата които спадат към територията на община Перник

с. Чуйпетлово

Археологически паметници

– средновековна крепост югозападно от селото

– юрушка църква и гробище северно от селото

Архитектурни паметници

– марочката воденица

– къща Павел Попгеоргиев

– църква “Св. Петка”

с. Боснек

Археологически паметници

–средновековна крепост над селото

– антично селище в центъра на селото;

– славянско селище под пещера Духлата;

Архитектурни паметници

Църква “Св. Теодор Стратилат”

с. Кладница

Археологически паметници

– средновековна крепост до Кладнишкия манастир;

– средновековноградище източно от селото

Архитектурни паметници

къщана Благой Петрунов Бонев;
къща на Тодор Петров Георгиев;
къща на Бота Крумова Виданова
къща на Йордан Миланов Йорданов;
църква в Кладнишкия манастир “Св. Никола”;
Кладнишки манастир “Св. Никола”.

с. Рударци

Археологически паметници

– средновековно селище в (в двора на помпената станция);

– средновековна църква и некропол в местност Църквище;

За сведение, към културно-историческите материални ценности спадат още следните обекти:

Множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е “Алеко”,

намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център “Алеко”; Много бързо след нея се появяват хижите “Селимица”, “Кумата”, Фонфон”, “Тинтява”, “Еделвайс”, “Момина скала”, „Погледец“, и др.

Туристическата инфраструктура – В парка са прокарани над 290 км алеи, 6 ски-

писти с дължина 13, 6 км, 2 кабинкови (днес не функционират) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски – влека; В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

Тук следва да се включат и отделни конкретни обекти, като: местността Плажа

при с. Бистрица; Минералните извори при с. Железница; два открити басейна с минерална вода при с. Рударци и др.

НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Нематериалното наследство се нуждае от сериозна научна разработка – събиране на база данни, която да включва културните календари на селищата, с традиционните събития, легенди, фолклор, традиции, фестивали, празници, човешки потенциал – ансамбли, хорове, видни личности, и т.н. Създаване на тематични мрежи и интегрални календари; съгласувани и споделени събития и прочее.

Например, песенният и музикален фолклор би могло да се разработи като самостоятелен културен маршрут, следващ мрежата от фестивали в района на ПП Витоша. По същия начин могат да се проследят кулинарните традиции; традиционните занаяти, особено тези, интегриращи селищата с планината.

Би било добре разработването на интерактивна карта за нематериалното наследство, за ПП „Витоша“, включително прилежащите селища от всичките четири общини..

В заключение следва да се каже, че сеналага грижата за опазването на културното наследство, както и работата по визията и планирането на икономическото и социално развитие на планината и селищата, разположени в нейното лоно, да бъдат обвързани в единна мрежа, като се надмогне зависимостта от общините, а на ПП „Витоша“ и селищата да се гледа като на интегрирано единно цяло.

Необходимо е:

♦ Да се създаде за Витоша-планина: обща база данни на културно-историческото наследство, в неговата пълнота по определение, която да се попълва и използва в интегрирана мрежа от всяко от селищата около нея; обща интерактивна карта на обектите на природно и културно наследство, която да включва всички видове включително и културните маршрути.

♦ Биосферният резерват „Бистришко бранище“ и резерватът „Торфено бранище“ да се разработят като обекти на познавателния туризъм на информационно-образователно ниво, което би било полезно за опазването им и съблюдаването на режима за ползването им, и за обществения контрол за тяхното съхраняване.

♦ Много от археологическите обекти на Витоша и в селищата в подножието й не са проучени и не са разработени като туристически продукт. Трябва да се проучат и включат в тематични маршрути, които да разгръщат легендите за крепостите, които векове са охранявали планинските пътища и селища; за кариерите и минните галерии за добиване на желязо, злато, диаманти и т.н.

♦ Да бъде развита тематичната линия на поклонническите пътища и светите места на „Мала света гора“. Като изключим Боянската църква, която е в листата за световно наследство на ЮНЕСКО, останалите манастири и църкви са недостатъчно разработен туристически ресурс. Трябва да се възроди паметта на светите места и се включат в мрежа.

♦ Тематичната линия за нематериалното наследство е неразвита. Например феноменът на „Бистришките баби“ е недостатъчно пропагандиран, нито менажиран като световно културно наследство. Нематериалното наследство се нуждае от научна разработка – събиране на база данни; от създаване на тематични мрежи и интегрални културни календари; разработване на интерактивна карта на нематериалното наследство за района Витоша-планина.

♦ Към „културното наследство“ по презумпция спадат някои от хижите, почивните станции и хотелите; туристическата инфраструктура; изкуствените водни площи, чешми, беседки, почивни кътове, заслони и др. Те тепърва следва да се проучват и приобщават към материалните културни ценности.

Витоша и витошките селища имат богати рекреационни възможности и ресурси за отдих и туризъм на столичани и жителите на съседните селища. По отношение на София, обаче, потенциалът на южните дялове на планината остава недостатъчно използван. Причината е в недоразвитата пътно-транспортна инфраструктура.

♦ София трябва да „прегърне“ Витоша, като околовръстен път да свърже всички селища и квартали в полите на планината, да я направи лесно достъпна за жителите на столицата и прилежащите селища и общини. Така Витоша ще се превърне освен в защитена природна територия и в сериозен социално-икономически фактор за регионално развитие.

Такова обвързване и единение на планината и прилежащите селищата със София ще се отрази благоприятно и на разселението на града в югозападна посока, накъдето градът ще се отвори за бъдещо развитие и интегриране с останалите край-витошки общини.

September 1, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags: Визия на Витоша; Чия е Витоша; 4 общини и 16 селища; Културно-исторически потенциал; Културен туризъм; Витоша - единно цяло; Едиинна банка данни; Интерактивни карти на културното наследство; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български

ВИЗИЯ ЗА ВИТОША

ПРЕДСТАВЕНА ОТ КМЕТА НА СОФИЯ

Кметът Васил Терзиев представи План за развитие на Витоша

Очаква се до края на лятото собственикът да внесе инвестиционен проект за Симеоновския лифт

На специално създаден сайт vitosha.me ще бъде публикувана пълната информация

Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, бъдещи ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите за Витоша, които кметът Васил Терзиев представи публично в План за работа – „Визия за Витоша“. Още тази година общината ще започне работата по един от конкретните проекти – зелен коридор по река Драгалевска.
“Идеите на общината за любимата планина на софиянци са част от план, в който е необходимо сътрудничество и широко обществено обединение в името на планината и нейното бъдеще”, каза столичният кмет.
“Най-важните акценти, върху които стъпва “Визията”, е достъпността на планината и създаване на модерни условия за спорт и отдих”, посочи Терзиев. По думите му – “да бъде достъпна не само като инфраструктура – пътеки, велоалеи и лифтове, но и като финансови възможности за всички възрастови групи, с особен акцент деца и пенсионери.”
Доброто управление на планината и работа на всички заинтересовани страни е важно. По думите на кмета: „За да решим този проблем, трябва всички да се съгласим какво трябва да се свърши, затова е важно да има този проектен план, пътната карта.“

Пет елемента включва „Визия за Витоша“:

Първо, целогодишен достъп до планината.
Второ, стигайки до планината, да има модерни и адекватни условия за туризъм и разнообразни спортни дейности.
Трето, каквото и да правим горе, да опазим витошката природа.
Четвърто, Витоша да бъде социална планина, място за нашите деца, където те да растат здрави и щастливи.
Пето, всички дейности в планината трябва да се управляват добре – да се работи системно, а не на парче.

Лифтовете
Най-бързият начин да заработят лифтовете отново е партньорство с частния собственик, в което общината има съществена роля. От няколко години насам „Витоша ски“ има нов собственик – италианската фирма TechnoAlpin, която е световен лидер в производството на изкуствен сняг. TechnoAlpin е заявила желание да инвестира 100 млн. евро в модернизация на всички лифтове и влекове, информира Васил Терзиев. Кметът заяви, че „очакваме от Дружеството конкретен инвестиционен проект, който да разгледаме, и при положение, че е обществено приемлив и има санкция от Столичен общински съвет (СОС) – да реализираме заедно, след приемане на необходимите нормативни промени, които в момента възпрепятстват това инвестиционно намерение.
Предвижда се да бъде свалена стартовата станция на Симеоновския лифт на по-добро от сегашното място – транспортен хъб, който ще обособим на “Околовръстния път”, под двата големи търговски обекта. Там ще има голям буферен паркинг, автобусен терминал, както и в бъдеще – трамвай по бул. „Климент Охридски“ от “Студентски град”. Възможно е в бъдеще дотам да стига и метрото.
Ако собственикът не предприеме инвестиционни действия до края на лятото, общината ще премине към План Б – възстановяване на Драгалевския лифт. Приоритетните лифтове за най-скорошно възстановяване са Симеоновският и Драгалевският”, съобщи столичният кмет.

Достъпът с автобуси
Предвижда се проектиране на буферни паркинги в началото на двата пътя, водещи към високите части на планината, в кварталите „Драгалевци“ и „Бояна“. От тези два буферни паркинга ще тръгват скъсени автобусни линии №№ 61, 63 и 66, които по-редовно ще обслужват “Алеко” и Златните мостове.
Столичната общината ще може да подобри автомобилния достъп още повече, когато държавата прехвърли за управление тези два горски пътя към общината. След като има транспортни алтернативи като лифтове и автобуси с достатъчен капацитет, може да се обмисли масовият автомобилен достъп да бъде ограничен, обясни също Терзиев.
Предвиждат се изходни точки с по-малки паркинги към тях във всяко от 8-те населени места в общината, които опасват Витоша – от Железница и Бистрица до Владая и Мърчаево. Три от тези паркинги ще са готови още през тази година, а останалите – догодина.

Пешеходен достъп и с велосипед
Това ще стане по зелени коридори. Предвижда се всеки от 5-те зелени коридора по витошките реки да се превърне в приятна и минималистична екопътека, по която пеш и с колело гражданите да могат да стигат до планината, без да бъдат притеснени от автомобилния трафик.

Развитието на възможностите за спорт: ски, сноуборд, колоездене и парапланеризъм
Нужно е да има модернизация на абсолютно всички съществуващи лифтове и влекове в скизоните, емблематични съоръжения като Романския лифт, Спас, Конярника и други. Влек Заека е собственост на Министерството на младежта и спорта, от което се очаква да предприемат мерки по въвеждането му в експлоатация.
За колоезденето освен нуждата от лифтове, е важно да се изгражда и поддържа добре обозначена мрежа от пътеки, да е ясно кои са тези само за колоездачи, кои са споделени и кои не са за колелета. Витоша и София вече са домакини на престижни международни състезания по планинско колоездене и това трябва да продължи да се развива. Ще се работи активно при проектирането на паркинги и друга общинска инфраструктура да се предвидят удобни места за кацане при парапланеризъм, така че да има и добра връзка с бъдещите лифтове – например Драгалевския.
Други видове спорт, за които се планира развитие, са пантенето, или т.н. “ски туринг”; снегоходките; скибягането; катеренето, бягането в планината, маратоните и ултрамаратоните, ориентирането и много други.

Витошката природа
Специален акцент в Плана е отношението към природата.
Модернизацията на ски-зоните например може да стане без намаляване на горски площи, дори с допълнително залесяване. Каквито и човешки дейности да се развиват, двата Витошки резервата и морените да бъдат недокоснати от тях, по никакъв начин, категорично подчерта кметът Терзиев. По думите му „Трябва да опазваме почвите от ерозия – има модерни методи за това, както по конкретните пътеки.“ Човешката дейност не трябва да застрашава местообитанията на растителните и животинските видове, а една от най-големите ни грижи е водата”, посочи също кметът.

Какво конкретно обаче ще направи Столична община – 4 конкретни неща – още през тази година:
Стартира инициатива “Пътеки на гражданите” това лято. Съвместно с дирекцията на Природен парк “Витоша” ще дадем възможност на софиянци да се включат в облагородяването на витошките пътеки. Информация за инициативата ще има на специално създадения сайт vitosha.me.

Увеличаване на възможностите децата да прекарват време на Витоша. Целта е всяко дете в София да се е качвало на Витоша поне веднъж до завършване на училище. Затова освен Зелените класни стаи на Витоша, които са еднодневни, ще се работи по програма за Зелени училища на Витоша, която да обхване няколко хиляди деца и социално слабите ученици, подпомогнати от общината.

Започва работа по обособяване на зелен коридор по река Драгалевска. Ще бъде свързана София и Витоша пешеходно. Вече е възложено обследване на коритата на витошките реки. Пешеходният мост на река Драгалевска над “Околовръстния път” също е пред възлагане за обществена поръчка и трябва да е построен до края на тази есен, съобщи кметът Терзиев.
С коридора по р. Драгалевска ще се даде възможност на хората да стигнат пеша или с колело от „Орлов мост“ и езерото Ариана до “Драгалевци”. Коридорът минава през Борисовата градина, Ловния парк, зелените пространства в кв. „Кръстова вада“, през моста над “Околовръстния път” и продължава по течението на реката в кв. „Драгалевци“ и достига природния парк.
Изграждане на модерна наблюдателна площадка на Копитото. Инициативата ще се реализира заедно Природен парк “Витоша”.

Васил Терзиев посочи, че “Всичко, което правим на Витоша, е подчинено на цялостна логика, за да не е на парче и за да е трайно. Това наричаме ние добро управление – невидимата нишка, която съединява всички елементи на нашата “Визия”. Това може да се постигне най-вече чрез междуинституционално сътрудничество – община, държава, парламент, но и неправителствен сектор, природозащитни организации и граждани. Това е общо усилие и протягаме ръка към всички, които имат отношение, за да се реализира „Визията за Витоша“.

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ С ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ВИЗИЯТА ТУК:

https://vitosha.me/pillars https://www.youtube.com/watch?v=gwmPQxXqhig https://www.youtube.com/watch?v=daYPjKQoGKU

August 23, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags: Витоша; Визия; Кмет на София - В.Терзиев; дискусия; · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

Арх. Петър Петров: Системата за опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена

“Националният институт за недвижимо културно наследство е натоварен със задачи, които не може да изпълни през следващите 180 години”

Общественици и експерти, ангажирани с каузата, се противопоставиха на законови промени

Интервю на Таня Милушева с арх. Петър Петров публикувано на 11.08.25 в 10:05 –

https://bnr.bg/post/102196318

Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена. Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния институт за недвижимо културно наследство

Общественици и експерти, ангажирани в опазването на културното наследство, се противопоставиха на законови промени. В специална декларация те настояват “законодателната, изпълнителната и общинската власт да обмислят важността на паметниците на културата за обществото и да спрат опитите за законотворчество без стратегическа визия”.

Той обясни защо промените, внесени от Тошко Йорданов от ИТН и група народни представители, предизвикаха реакции от страна на професионалната общност.

“Има заложен конфликт на интереси в този закон. Групите, които трябва да гласуват инвестиционни проекти и същевременно да ги изработват, са нещо, което е неразбираемо. Отваря се широко вратата за произволни намеси.

Проблем е липсата на експерти. Териториалните програми имат капацитет, но в ограничен периметър по отношение на археологията.

Третото е архивът. Няма как да се случи проучване и издаване на статут на сграда, докато не се получи архив. А тази информация се намира в още четири архива”.

В момента системата е силно централизирана и съсредоточена в София, отбеляза още арх. Петров в предаването “Преди всички”.

“Първото ми предложение беше да се открият регионални звена. Основният проблем на този институт е, че е натоварен със задачи, които не може да изпълни през следващите 180 години. Но хората, които работят там, са една дузина”.

Няма стратегия, отбеляза още той и поясни, че е необходимо целенасочено подпомагане на собствениците, които се грижат за паметници на културното ни наследство. Арх. Петров предлага също в закона да бъде заложено и отчуждаване на паметници на културата, за които не се полагат грижи.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл. https://bnr.bg/post/102196318

По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева

August 11, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags: Система за опазване на културното наследство; НИНКН; арх.Петър Петров; Интервю; Радио София; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Медийни участия, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии