ОТЧЕТ НА АРХИТЕКТ ПЕТЪР ПЕТРОВ

ДИРЕКТОР НА НИНКН

ЗА ПЕРИОДА НА НЕГОВОТО УПРАВЛЕНИЕ 2021-2025

ПУБЛИКУВАМЕ ТОЗИ ОТЧЕТ ПО ПОВОД АБСУРДНОТО УВОЛНЕНИЕ НА ЕДИН ДОКАЗАН ПРОФЕСИОНАЛИСТ, С БЕЗСПОРЕН АВТОРИТЕТ СРЕД КОЛЕГИЯТА, В ЗНАК НА БЕЗПРЕКОСЛОВНАТА НИ ПОДКРЕПА, С НАСТОЯВАНЕ ЗА НЕГОВОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ!

Уважаеми госпожи и господа,

през целия си професионален път се водя от убеждението, че недвижимото културно наследство е геномът за обществото, който записва и пренася паметта на обществения организъм, както ДНК възпроизвежда биологичния вид. Паметниците на културата създават нашата идентичност и интегритет и в това е тяхната висша ценност.

Това беше моето „Символ верую“ като директор на Националния  институт за недвижимо културно наследство в периода юли 2021 г. – март 2025 г. Отдадох цялата си енергия, знания и опит за опазване на общото ни недвижимо културно наследство.

Непосредствено след встъпването ми в длъжност през 2021 г. направих мониторинг на състоянието на българското наследство, какъвто не е правен от 30 години. Резултатите: 10% от недвижимото културно наследство е необратимо унищожено; 35% е в аварийно състояние, на път да изчезне; 40% е в добро техническо състояние, но с нарушена автентичност. Това означава, че 85% от обектите са в риск и че в близките години България ще загуби половината си недвижимо културно наследство.

Установихме проблемите в системата на опазване – законодателни, институционални, образователни, социално-икономически. Направихме анализ. Огласихме го многократно. Предложихме план за стратегически и спешни мерки за спасяване на недвижимото културно наследство пред Министерството на културата,  Министерството на финансите, Комисията по култура и медии в Народното събрание. Предприех всички възможни действия в рамките на моите правомощия.

С този отчет отбелязвам най-важните дейности и реформи през периода, в който ръководих института.  

Подобряване на нормативната рамка

  • НИНКН изготви предложения за промени в нормативната рамка въз основа на задълбочено проучване и анализ на законодателствата на водещите европейски държави. Представихме предложенията пред три различни междуведомствени работни групи и пред Комисията по култура и медии в Народното събрание, която подкрепи с единодушие предложенията.
  • Организирах експертни обсъждания, на които дефинирахме необходимите спешни промени в Закона за културното наследство. Предложенията са част от ЗИД на ЗКН, внесен в Народното събрание. Проектът стои „на трупчета“ – без обсъждане и без движение.
  • Подготвих Пътна карта за възстановяване на системата за опазване, базирана на актуалните данни и процеси, и предприех стъпки за изпълнението ѝ в рамките на моите правомощия.

Подобряване на капацитета на НИНКН

Въпреки че съгласно Закона за културното наследство НИНКН е основен инструмент в системата за опазване, институтът е системно неглижирани през последните 30 години. Беше сведен до администратор на преписки, с по-малко от 50 служители, с непопълнени щатни бройки, с експерти на високо ниво и унизително ниски заплати.

НИНКН не извършваше най-важната си дейност – научноизследователската работа по издирване и изучаване на недвижимо културно наследство, определянето на статут и режими за опазване. Липсата на правила за допустимите намеси по недвижимите културни ценности е ключовата причина за разрухата. За да създадем режими за близо 40 000 обекта, при този числен състав щяха да са необходими 160 години.

Започнах реформи за възстановяването на НИНКН като институция – пазител на недвижимото културно наследство. Попълних щата. Започнах обучение на експерти и възстановяване на приемствеността. Постигнах по-справедливи възнаграждения.

  • Организирах първата Териториална програма за идентифициране, изучаване и документиране на недвижимото културно наследство по населени места. В нея са привлечени и външни експерти заради малобройния състав на НИНКН. Териториалната програма трябва да обхване постепенно цялата страна. Тя е предвидена в Закона за културното наследство, но по неясни причини никога досега не беше правена.
  • От години НИНКН няма сграда с нормални условия за работа. Институтът си върна историческата сграда на бул. „Княз Ал. Дондуков“ 16 – в момента в аварийно състояние. Планирахме нейното възстановяване. Получихме правото да ползваме помещения в сградата на ул. „Лъчезар Станчев“ 7. Започнахме необходимите ремонтни дейности, включително осигуряване на достъпна среда.
  • След 3 години настояване, едва в средата на 2024 г. Министерският съвет одобри допълнителни 17 щатни бройки, но без да предвиди бюджет за тях. Това блокира провеждането на конкурси за назначаване на необходимите експерти. Финансирането им все пак е осигурено с бюджета за 2025 г.

Без реакция останаха предложенията за формиране на регионални звена, които в рамките на 3 до 5 години да опишат състоянието на всеки обект и всяко населено място и решаването на проблемите да започне незабавно. Както  и предложението  за създаване на нови дирекции в НИНКН за наблюдение и опазване на световните паметници, археологическите и архитектурните резервати, на център за дигитализация и изследователска лаборатория.

Подобряване на съгласувателната дейност на института

При встъпването ми в длъжност като директор на института на 29 юни 2021 г. имаше над 300 забавени преписки. В рамките на следващите месеци повечето от тях бяха приключени.

  • В периода 2021-2024 г. забавянето на преписки е сведено до минимум и е свързано с обективни обстоятелства – обемни проекти, проекти с многобройни нередности, пропуски или неточности, които изискват времеемки обстойни проверки и сериозна аргументация в констативната част. Сред тези проекти има множество големи устройствени планове (ОУП, ПУП и РУП).
  • През 2024 г. са постъпили 3353 преписки. 1652 от тях са изпратени със становища на НИНКН към Министерството на културата в рамките на 2-месечния срок. Институтът е обработил и изпратил писма по около 1700 преписки, които включват искания за справки, писма по преписки, искания за концесии, становища по решения на МС, писма за участия в комисии по реда на чл. 83 от ЗКН и пр. Към 31 декември 2024 г. с минимално закъснение са 18 преписки, започнати през септември (под 1% от общия брой).
  • Въведох система за разпределение на преписките по реда на постъпване. Въведох мониторинг за спазването на сроковете.
  • Въведох седмични вътрешни експертни съвети за разглеждане на проблемните преписки като инструмент за постигане на  прозрачност, обективност, екипност, увеличаване на експертния капацитет.
  • Въведох седмични вътрешни експертни обсъждания на дейностите по идентифициране, изучаване, деклариране, предоставяне на статут и определяне на категорията на недвижимите културни ценности. Чрез този инструмент се оптимизира работата по фишовете и се увеличава експертният капацитет.
  • Въведох SMS-известяване за движението и приключването на преписките от НИНКН и изпращането им към МК и обратно към НИНКН, за да бъдат предадени на заявителите.
  • Въведох ред за приемане на сигнали за забавяне на преписки и обратна връзка с гражданите. Повечето сигнали са за приключени от НИНКН преписки, които са изпратени до министъра на културата и чакат неговото становище.
  • Въведох ден на отворените врати всеки петък, в който гражданите могат да получат информация и методическа помощ от експертите. Над 2000 граждани са се възползвали от тази възможност до момента.

Въвеждане на съвременни технологии в работата на НИНКН, дигитализация

  • За пръв път след 1989 г. НИНКН получи финансиране от МК и закупи съвременно оборудване за триизмерно лазерно сканиране, фото- и аерозаснемане и специализиран софтуер за обработване на данни. Това оборудване се използва непрекъснато в научноизследователската работа на института. С него документираме и недвижимото културно наследство в аварийно състояние, за да не изчезне без следа.
  • Организирах първото пълно 3D заснемане на Старинния град Несебър. Това е първият в България дигитален модел на цял град. 
  • Екип на НИНКН изгради първия геолокализиран Атлас на недвижимите културни ценности в България. Той е инструмент за популяризиране и прозрачност, който улеснява достъпа до информация на заинтересовани страни и широката общественост. Атласът е в процес на непрекъснато допълване. Към днешна дата са въведени над 1500 обекта.

Създаване и укрепване на партньорства

  • Започнах процес на реинтеграция и партньорство с експертните общности, разпокъсани и изолирани в резултат на разбиването на системата на опазване.
  • Създадох прозрачност и диалог с професионалните общности в Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, ИКОМОС, неправителствените организации в сферата на опазването и пр.
  • Сключих споразумения за партньорство с водещи университети – УАСГ, Варненския свободен университет, ВСУ „Любен Каравелов“ и Военна академия „Г. С. Раковски“, и с множество граждански организации за опазване на недвижимото културно наследство като инструмент за развиване и надграждане на експертния капацитет за опазване. 
  • Подписах споразумение за сътрудничество с университета в Портсмут, Англия, за съвместни проучвания. Институтът създаде устойчиво партньорство с Френския институт в България.
  • Създадох партньорства с общините за научноиследователската и мониторингова дейност в София, Пловдив, Велико Търново, Видин, Карлово, Трявна, Брацигово, Брестник, Несебър и др.

Популяризиране на недвижимото културно наследство

  • Екипът на НИНКН създаде нов наратив и обществен диалог за недвижимото културно наследство. Разработихме и културен продукт за популяризиране на недвижимото културно наследство и за повишаване на обществената информираност и ангажираност – дейност, която след 1989 г. не беше осъществявана.
  • Екип на НИНКН актуализира картите и изготви годишните отчети за всички обекти от Световното наследство на ЮНЕСКО, които бяха приети без забележки на 46-ата сесия на Комитета за световно наследство.

Изграждане на професионален капацитет

  • Възстановихме специализирания курс за архитекти „Шайо“ със споразумение между Министерството на културата, Посолството на Република Франция, Школата за висши науки „Шайо“ – Париж и НИНКН. Целта на 2-годишното обучение, организирано от НИНКН и Школата „Шайо“ – Париж, е да създаде експертен капацитет по най-високите европейски стандарти и да възстанови приемствеността в опазването на българското културно наследство.
  • Въведохме засилена практическа насоченост на обучението в курса „Шайо“ – България с изготвянето на проекти за обществено значими обекти. Курсът дари 4 проекта на община Видин, определени заедно с нея и планирани за осъществяване. Дипломните проекти за обекти в Пловдив са дарени на Район Централен, Община Пловдив. Така създадохме модел за работещо партньорство между общините и НИНКН в областта на съхраняването на недвижимите ценности. Проектите на курса „Шайо“ бяха показани на изложби в Народното събрание, Съюза на архитектите в България, в Дома на културата в Пловдив. 
  • През 2024 г. НИНКН и Школата „Шайо“ – Париж разшириха сътрудничеството в региона с участието на Румъния, Молдова и Украйна. Очаква се да се присъединят още страни по адриатическото и средиземноморското крайбрежие. България е регионален център на партньорството.

В период на политическа нестабилност и честа смяна на министри много пъти се налагаше да започваме отначало с убеждаването, данните, анализите, предложенията, търсенето на подкрепа.

Благодарен съм на министрите проф. Велислав Минеков, Кръстю Кръстев и маестро Найден Тодоров, които съдействаха за част от важните промени в НИНКН и в опазването на недвижимото културно наследство.

Устойчивото решаване на проблемите в опазването обаче е невъзможно без законови промени, без подкрепа от законодателната и изпълнителната власт, без разбиране за важността и потенциала на недвижимото културно наследства за нашата идентичност като личности и като общество и за икономиката на страната. За поредицата от парламенти и правителства от 2021 г. насам недвижимото културно наследство не беше приоритет.

НИНКН понася последиците от политически решения през последните десетилетия, довели до разбиване на системата за опазване. Институтът често е принуден да носи отговорност за чужди действия и решения в миналото и сега. Обект е на атаки и опити за натиск, продиктувани от различни интереси, в които, за съжаление, се включват и политически фигури. Резултатът е загуба на недвижимо културно наследство. И на обществени ценности.

Започнах промяна, която не би била възможна без изключителната и безрезервна подкрепа на екипа на НИНКН и на всички съмишленици в опазването на българското културно наследство.

Благодаря за подкрепата!

May 2, 2025 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други

РЕЦЕНЗИЯ ОТ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ НА ГЛАВА ОТ КНИГА „Черупките като универсален структурен тип в природата и дизайна“ AI Review of “Shells as a Universal Structural Type in Nature and Design”

В ТАЗИ КНИГА, ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ ПРЕЗ МИНАЛАТА 2024, ИМАМЕ УЧАСТИЕ С ЕДНА ГЛАВА. ВИЖТЕ ТУК:

https://www.academia.edu/116289180

НЕОЧАКВАНО ПОЛУЧИХМЕ НАУЧНА РЕЦЕНЗИЯ – ЦЯЛОСТЕН ПРЕГЛЕД, КРИТИЧЕН АНАЛИЗ, ОЦЕНКА И ПРЕПОРЪКИ ОТ….ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ!

ЧЕТЕТЕ ТУК:

https://www.academia.edu/ai_review/116289180

April 14, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ТЕОРЕТИЧЕН МОДЕЛ НА МОДЕРНОТО ДВИЖЕНИЕ

Най-новата ми статия с това заглавие е публикувана тук: Желева-Мартинс Виана, Добрина, Теоретичен модел на модерното движение в архитектурата“  В: Паметници Реставрация Музеи  Списание на архитектурно издателство “Арх & Арт”, Брой 1-2 януари-декември 2024,  Стр.13-30  ISSN 1312-3327

Модерното движение в архитектурата включва различни течения, което затруднява стиловата идентификация на обектите, подлежащи на оценка като архитектурно наследство. Целим да скицираме общ теоретичен модел на модернизма,  който да бъде полезен в оценъчните процеси. Правим скрининг на специфичните характеристики  на футуризма, неопластицизма, експресионизма, функционализма и конструктивизма, и извличаме естетическите им кодове. Смислово значимите характеристики на избраните стилови течения и техните естетически кодове, съставят структурата на общия модел на модерното движение. Той може да служи като методологичен инструмент за нуждите на образованието, изследванията и практиката по опазване на архитектурното наследство на модернизма.Ключови думи: стилови течения;  специфики,естетически кодове; модел на модернизма.

ЧЕТИ ОНЛАЙН ТУК: https://www.academia.edu/128216111/

March 15, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ПАМЕТЕН ДЕН,

НО ЗАВИНАГИ СИ С МЕН!

ЧЕТИРИ ГОДИНИ БЕЗ ЕРОМИР….

March 8, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Други

ВЪЗПОМИНАНИЕ 40 дни без ВЛАДЕТО

40 дни без Владето

ПОЧИВАЙ В МИР СКЪПА МОЯ ПРИЯТЕЛКО

February 19, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ЙОСИФ ШНИТЕР /младши/ – КМЕТЪТ

През 1937 г. е открит първият в Европа минерален плаж с басейн-олимпийски размери – В Лъджене – днес Велинград

Първият в Европа и България минерален плаж с басейн-олимпийски размери. Днес той е вторият голям минерален плаж в България след „Дианабад” в София.

Плажът е завършен през лятото на 1937 г. Благодарение на усилията, които полага кметът Йосиф Шнитер за идигането на курорта. По разказ на сина на Йосиф Шнитер то е станало по следния начин :

Заседава Селския общински съвет, който трябва да вземе решение за какво да бъде употребен отпуснат кредит от банка. Съветниците са искали с кредита да се павират няколко улици. Шнитер е държал да се направи плажа. По време на заседанието влиза местен търговец кмета да му подпише някакъв документ. Шнитер го пита: Ако ти отпуснат кредит за какво би го употребил – за павиране на улици или за плаж. Търговецът отговаря бързо: „Ще направя плажа“. Шнитер го пита защо. Той отговаря, че с парите от плажа ще изплати кредита и след това ще павира улиците от него.

Съветниците гласуват с парите от кредита да се построи плажа. Има два два басейна – един 5 0 метров и един 33 метров. На големия басейн са изградени три трамплина, дълбочината му е съобразена с тяхното използване. Построени са солидни съблекални с индивидуални кабини, както и общи. Специално от Варна е докаран морски пясък за зоната за слънчеви бани. Заедно с пясъчната ивица е засята и тревна ивица. Монтирани са дървени скари, които да осигурят комфорта на плажуващите. Поставено е специално осветление, за да може плажът да се използва и нощем. Край басейна са поставени душове, използвани преди и след къпане в него.

За откриването на плажа се подема инициативата за провеждането на първия конкурс “Царица на плажа”. Всички са развълнувани, по кафенетата и по улиците говорят само за това. Специало за случая от цяла България пристигат гости и летуващи. С пълно одобрение на публиката и с единодушието на журито за “Царица на плажа” е провъзгласена госпожица Надя Атанасова от Русе. Конкурсът поради големия успех, е провеждан последователно и през следващите три години.
През лятото на 1940 г. курорта Лъджене преживява емоциите от посещението на известния световен шампион по кеч Дан Колов. Той пристига със своя ученик Хари Стоев. По-голямата част от свободното си време прочутият спортист прекарва на плажа. Там се провежда поредният годишен конкурс “Царица на плажа”. Тази година интересът е огромен, вълнението е неописуемо. Събитието е заснето от оператора Спас Тотев и така остава запечатано за поколенията.

Вода: Централният минерален плаж се намира в центъра на Велинград. Големият басейн е пълен със студена вода, загрявана от слънцето а 33 м. със минерална вода.Плажният комплекс на открито и е най-големият в града. Разполага с 3 басейна – малък много топъл, среден топъл и голям с олимпийски размери. Водата на малкия и средния се сменя всеки ден. Просторно е и с хубава гледка към Боров парк. В комплекса се предлагат чадъри и шезлонги, водна пързалка и паркинг. Там също има заведения за хранене, лекар и спасител.Работно време:Сезонът е от 1 юни до 1 октомври.

Статията е от тук: https://socbg.com/2025/02/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-1937-%d0%b3-%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b2-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d1%80.html

Разяснение: Йосиф Шнитер /младши/ е син на легендарния инж-арх. Йосиф Вацлав Шнитер – първият градостроител на Пловдив.

Виж повече за кмета Йосиф Шнитер тук: https://lovevelingrad.com/josif-shniter/

February 13, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

СБОГОМ, ВЛАДЕ! СВЕТЪЛ ПЪТ НА ДУШАТА ТИ!

Опелото ще се извърши в храм “Света София” на 16 януари, четвъртък, от 11,00 часа.

January 14, 2025 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии


Cookies
Този уебсайт използва бисквитки и други технологии за проследяване, за да подобри изживяването ви при сърфиране за следните цели: за активиране на основната функционалност на уебсайта, за да осигурим по-добро изживяване на уебсайта, за измерване на вашия интерес към нашите статии. Те могат да служат и за персонализиране на маркетинговите взаимодействия, както и за предоставяне на реклами, които са по-подходящи за вас.
Settings Accept all
Cookies
Choose what kind of cookies to accept. Your choice will be saved for one year.
Save Accept all