БАРСЕЛОНА – ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ 2024 – четвърто продължение

Ден четвърти – 10 август

След като разгледахме Парк Гюел, се отправяме към следващото и доскоро не особено популярно творение на Гауди – индустриалното селище – наречено Колония, разположено на 23 км от Барселона. Дотам пътуваме с метрото и влак.

Colonia Güell / Колония Гюел[1]

Индустриалната “Колония Гюел” е създадена от известния индустриалец Eusebi Güell и е проектирана от най-близкия му приятел, знаменития архитект, скулптор и художник Антони Гауди. Colonia Güell лежи скрита сред хълмовете на Барселона вече повече от век.

Някогашните приятели Гюел и Гауди създават своя световноизвестен Парк Гюел през 1900 г., с цел да бъде ползван изключително за удоволствие. Докато при по-ранното им съвместно творение – Colonia Güell (1890) те имат предвид да служи главно за бизнеса. Още в замисъла, първоначално е проектирано тук да се работи, но също така и да се живее достойно, хората да се трудят, но и да се забавляват, да отглеждат децата си, които да се учат…и всичко това при най-добрите социални условия за времето си.

През 1890 г. в наследственото имение Can Soler de la Torre, разположено в края на градчето Santa Coloma de Cervelló, Еузебио Гуел започва строежа на текстилна фабрика, която е сърцевината и причината за съществуване на колонията. Предназначена основно за производство на памучно кадифе (гладко и рипсено), тя е първата за епохата си, използваща за парните си машините въглища, вместо водна енергия.

Комплексът е доминиран от иновативни промишлени сгради, „Recinte Industrial“. Всички тези промишлени сгради и до днес са на мястото си, недокоснати повече от век, изпипани включително до най-малките детайли. Те са обградени от жилищната част на селището, построено специално за работниците. Това са редови двуетажни жилищни сгради и двуфамилни къщи с малки дворчета, в които са настанени семействата на работещите. Колонията е снабдена с необходимата техническа и социална инфраструктура – настлани улици, канализация, детска градина, училище, църква, библиотека, театър, отделна къща за лекаря с кабинет и т.н.

[1] https://coloniaguellbarcelona.com/

Промишлени сгради

Жилищни сгради

Забележителна е къщата на директора на фабриката – Ca l’Espinal  по проект от арх. Rubió i Bellver. Интересен е покривът, от където може да се наблюдава от високо промишленото градче. Открояват се детайлите на первазите и корнизите с оригинална пластика, ромбовиден „рисунък“, които придават на къщата артистичен и уникален вид.

Улици

Селището е снабдено с нещо типично за Гауди: църквата / криптата, в която всички негови архитектурни иновации са събрани за първи път. Ето защо, дори самият Гауди характеризира тази малка крипта като монументален модел на Саграда Фамилия.

Църквата Colònia Güell (каталонски: Cripta de la Colònia Güell, е незавършена творба на Антони Гауди. Планът за сградата включва изграждането на два кораба, горен и долен, две кули и един централен купол с височина четиридесет метра. През 1914 г. семейство Гюел спира строителството поради смъртта на граф Гюел. По това време долният кораб е почти завършен, така че между 1915 и 1917 г. е завършен и готов за употреба.

Църквата е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, показваща „изключителния творчески принос към развитието на архитектурата и строителните технологии в края на 19-ти и началото на 20-ти век на Антони Гауди“ А тогава Гауди е бил само на 28 години.

Частта от криптата на църквата, построена от 1908 до 1915 г., е единственият сегмент от църквата, който е напълно завършен. Построена е частично под земята, поради това, че е на хълм, и е проектирана така, че да се чувства като част от заобикалящата природа. И по материали и по форми църквата органично се вписва в околната среда.

Криптата е много слабо осветена, тъй като е частично под земята, но пък има 22 оловни витража, които внасят приказни цветни отблясъци в интериора. Въпреки че остава недовършен, параклисът е много важен – той е в стила на бъдещата Саграда Фамилия. Разгъва се тема, родена тук и наблюдавана в цялата църква, която Гауди интерпретира след това при изграждането на Саграда Фамилия. Тук Гауди апробира редица идеи, модели и детайли, благодарение на факта, че Еузебио Гюел му е дал пълната свобода за разгръщане на неговото въображение и талант.

Всичко в криптата – от конструкцията – до мебелите, декора и най-малките детайли, е плод на уникалната креативност на Гауди. Такива са всички мебели в църквата – макар че малка част от тях са запазени.

Екстериор

Интериор

Детйли и фрагменти

Няколко думи са нужни за обяснение на уникалния процес на проектиране на църквата/криптата от Гауди. Гауди използва при структурирането на сградата и напипването на точната конструкция и форма – гравитацията и силите на гравитацията, които проследява посредством въжета, метални вериги, различни тежести /олово, пълни торби или чували. Тази система е наречена фуникулярна./ Sert, Josep Lluis (1972). Cripta Colonia Güell. Barcelona, Spain: Ediciones Poligrafa. pp. 26–31. Гауди окача конопени въжета, прикрепени към пълни с олово чували от тавана. Така възпроизвежда структурата на църквата в мащаб 1:10. За целта той използва и платна, чрез които имитира сводовете и стените на структурата. Този обърнат модел му позволява да види натоварванията, които ще бъдат упражнени при вече реализирана конструкция. За да превърне тази висяща конструкция в действителна – при която конструкцията е подложена не на опън, а на натиск , Гауди заснима своя модел, обръща изображението и го очертава, добавяйки орнаментите и декора.

Всичко това – относно модела за църквата Colònia Güell, а след това и на Саграда Фамилия става предмет на множество интерпретации в различните архитектурни школи по света. Част от подобни макети са изложени и тук в специална зала, която е част от експозицията за историята на самата Колония Гуел.

December 8, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

БАРСЕЛОНА – ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ 2024 – трето продължение

Ден четвърти – 10 август

Рано сутринта се отправяме към легендарното творение на Антонио Гауди – Парка Гюел

Park Güell

Паркът Гюел е емблематично пространство за град Барселона заради своето архитектурно и историческо наследство, както и заради природните си ценности и биоразнообразието в него. Паркът се състои от две големи зони:

  • Зона-паметник на културата, като обявен обект на световното наследство, заема 12 хектара.
  • Прилежащата горска площ, която заема още 8 хектара.

Целият парк Гюел е отворен и свободно достъпен за гражданите на Барселона, но от 2013 г. входът в зоната, обявена за обект на световното наследство, е регулиран, за да се избегне пренаселеността.

Има трета зона с висока концентрация, която включва пространствата с втора контролна точка, с еднопосочен маршрут при които може да се наложи време за изчакване, за да ги посетите. Тези точки са следните: Природа, Hypostyle Hall, la Bugadera portico, Dragon Staircase и Austrian Gardens.

по https://parkguell.barcelona/

Индустриалецът Eusebi Güell/ Еузебио Гюел е разбирал повече от всеки друг негов съвременник значението на архитектурата на Антони Гауди. Връзката, която те поддържат, не е просто тази на художник и меценат, а истинска история за приятелство. И така, през 1900 г., на Гауди е възложено да проектира парка Гюел.

Началото на строителството на парка Гюел си съвпада точно с премиерата в Liceu на операта “Хензел и Гретел” и се смята, че Гауди е бил вдъхновен от този разказ проектирането на павилионите на входа на парка.

по https://www.facebook.com/photo/?fbid=998858342286800&set=a.564864782352827

Още по време на живота на предприемача паркът вече е смятан за една от големите туристически атракции на Барселона и големият площад често е бил предоставян за провеждане на каталунски събития, събирания на жители на Сардиния и други събития от граждански и социален характер.

Паркът Гюел в Барселона е обект на световното наследство от 1984 г., подобно на други произведения на архитекта Антони Гауди.

„Седем сгради, построени от архитекта Антони Гауди (1852-1926) в Барселона или околностите й, са включени в списъка на световното наследство през 1984 г. и 2005 г. Тези произведения свидетелстват за изключителния принос на творенията на Гауди за еволюцията на архитектурата и строителните техники в края на 19 век и началото на 20-ти. Те са израз на еклектичен и изключително личен стил, който авторът е оставил  не само в архитектурата, но и в градинарството, скулптурата и много други декоративни изкуства. Седемте сгради са: Parc Güell, Palau Güell, Casa Milà, Casa Vicens, работата на Гауди върху фасадата на Рождество Христово и криптата на Саграда Фамилия, Casa Batlló и криптата на Colonia Güell. Има приети стратегия и план за управление на парка, интересуващите се могат да разгледат „Стратегическото предложение за Парк Гюел 2017-2022 г.“ виж тук: https://ajuntament.barcelona.cat/ecologiaurbana/sites/default/files/noind/Participacio_ParkGuell_PropostaEstrategica2017-2022.pdf

Ето малко фотографии показващи удивителните, приказни, уникални творения на Антонио Гауди.

Най-дългата (110 м) и най-известната пейка в света. Има интересна система за отвеждане на водата чрез тръбички, разположени отзад. Те позволяват бързото изсушаване на пейката през дъждовните дни. Повърхността в близост не е бетонирана, защото водата трябва да попива тук и след това да се оттича през колоните в подземния резервоар. По този начин се създават запаси за поливане на растенията в парка. по: https://www.facebook.com/lukaszmalkiewicz.foto/photos/t.100064879292417/1389736667765076/?type=3

Освен полезната информация, на сайта на парка се намира и  виртуален тур за желаещите виртуални посетители: https://parkguell.barcelona/visitavirtual/

November 25, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

БАРСЕЛОНА – ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ 2024 – второ продължение

Ден трети – 9 август

Първият обект на нашето внимание е Torre de Bellesguard – Кулата Белесгард

История на Bellesguard – наследството на епископ Joan Grau Епископ Джоан Грау и Валеспинос, добър приятел на Гауди, изисквал в завещанието си цялото му имущество да бъде продадено и приходите да отидат за построяването на училище. Специалното местоположение на имота в тихия квартал Сант Жервази и специалната история на къщата подтикнали Гауди да купи имота и да построи нова сграда върху средновековните руини. Антони Гауди  знаел, че къщата от епископското имение е построена върху руините на средновековен дворец, датиращ от 1408 г. Този дворец бил построен от Мартин I ел Хумано, последният крал от Арагон. Мартин I  нарекал къщата Bellesguard, което на каталонски означава „красива гледка“. В двореца той научил за смъртта на сина си. В присъствието на папа Бенедикт XIII и Сан Висенте Ферер той се оженил за Маргарита де Прадес в Белесгард, с надеждата за наследник на кралския дом на Арагон. Бракът обаче остава без деца до смъртта на Мартин I на 31 май 1410 г. и кастилската династия Трастамара поема управлението. Папа Бенедикт XIII  е най-важният антипапа по времето на западната схизма, т.е. временното разделение в Римската църква, и за кратко време двореца Белесгард е неговото седалище. Той не е вписан в официалния списък на папите.

Кулата Белесгард е много ранна творба на Гауди. Първото нещо, което Гауди построил на мястото, бил виадукт, направен от камъните от стената на двореца, намерени тук. Над този виадукт водела пътеката към гробището Сант Герваси, днес вече улица. Виадуктът е подобен на виадуктите които Гауди прави в парка Гюел.

Гауди работи върху Bellesguard от 1900 г. до завършването й през 1909 г.

Torre Bellesguard представлява една чудна интерпретация на готиката. Това е самостоятелна сграда с квадратен план, ориентирана по диагоналите към четирите посоки на света. В чест на разцвета на каталунската готика, Гауди интерпретира готическия стил по свой специфичен начин и въпреки че няма толкова много готически елементи в сградата, тя има наистина готически вид. Това впечатление е особено силно от големия портал с кръгла арка, от продълговатите прозорци и фасадата, увенчана с бойници. Гауди интерпретира съществени характеристики на готическия стил – той снабдява кръглата арка на главния вход с големи шестоъгълни и осмоъгълни каменни тесери. Текстурата на тези камъни е в забележителен контраст със сиво-зелените плочи на останалата част от сградата. Използвайки плочите, които Гауди намира на място, той успява да впише къщата хармонично в нейната среда.

Интериорът на Bellesguard контрастира с тъмната фасада. Сградата вътре е светла и дори обляна в светлина. Ярко бялото стълбище, боядисано с варова боя, поставя фокуса върху уникалните форми, проектирани от Гауди. И ако Гауди е вдъхновен от готическия стил при фасадата, то интериорът напомня по-скоро за мавританската и мудехарската архитектура, която тук се формира под влияние на трите основни световни религии – исляма, юдаизма и християнството. Стълбището е със цветни стенни плочки и с извити арки, което придава на сградата атмосферата на андалуски дворец. Тук може да се предположи доколко силно Гауди е бил впечатлен от този тип строителство.

Покривът на сградата – Гауди смята, че еднофамилните къщи трябва да имат двоен покрив, за да се изолират от летните жеги. Днешните изолационни материали са били непознати по това време. Долното таванско помещение е една голяма стая, която заема цялата площ на къщата. Покривната конструкция се поддържа от осем стълба и множество тухлени арки. Конструкцията изглежда почти филигранна. Гауди подсигурява горната 70-метрова таванска част със заострена арка, която има формата на пресечена пирамида отвън. На върха има платформа за наблюдение, от която може да се насладите на прекрасната гледка към Барселона.

Bellesguard е по-малко впечатляваща от много други сгради, проектирани от брилянтния архитект Антони Гауди. Но, въпреки всичко, тя е много красива, а и с особената си приказна архитектура тя представлява една много ранна творба на Гауди. Малкият парк ви кани да се отпуснете и да се насладите на спокойствието и тишината на това екзотично място.

Посещението на Bellesguard със сигурност ще ви помогне да разберете по-добре Гауди и неговото художествено развитие. Някои елементи могат да бъдат разпознати в неговите по-късни сгради вече в модифициран вид.

Текст и илюстрации по: http://Torre de Bellesguard https://www.barcelona.de/en/torre-bellesguard.html

https://www.facebook.com/Bellesguardgaudi

Виж също видеото:

Отправяме се към следващата и то най-прочутата творба на Антони Гауди – Basílica de la Sagrada Família -Базиликата Саграда Фамилия – храм посветен на Светото семейство.

През 1881 г., след години събиране на доброволни дарения, Обществото на поклонниците на Свети Йосиф, основано през 60-те години на 19-ти век, било готово вече да започне строителството на “Саграда Фамилия”. Властите на Барселона определили за целта парцел в покрайнините на града. Първоначално се планирало храмът да не бъде твърде голям, а съобразно бюджета определен за строителство. По време на една от първите дискусии епархийският архитект Франсиско де Паула дел Вилар и Лозано предложил да разработи проекта безплатно. На 19 март 1882 г., деня на св. Йосиф, епископът полага първия камък на сградата. Всички се надявали, че до края на десетилетието ще може да се отслужи първата служба в катедралата.

Странична фасада с 4 корабни секции. Неоготическо решение /Проект на архитект Франсиско де Паула дел Вилар

Началото било успешно. До юли 1882 г. петдесет зидари и помощни работници се трудят на строителната площадка, подпомагани от осем теглени от коне каруци. Но, строителството на храма скоро се натъква на различни проблеми. Отношенията между арх.Вилар и църковния съвет постепенно се влошават. Кризата, която започва със спор за подходящия материал за колоните, поддържащи криптата, скоро се превърнала в грозна кавга. Наложила се смяна на архитекта. Младият архитект Антони Гауди се оказва най-подходящият кандидат да продължи работата по изграждането на храма. Трябва да се знае, че Вилар бил не само уважаван архитект, но и преподавател в архитектурното училище в Барселона. Нещо повече, Гауди е учил при Вилар в École Supérieure d’ Architecture и също така е работил с него върху апсидата на църквата Монсерат. Но, тук вероятно имало значение фактът, че Гауди, който бил на тридесет и една години тогава, би струвал много по-малко от по-възрастните си и по-опитни колеги.

Гауди започва работа по Саграда Фамилия на 3 ноември 1883 г., въпреки че едва на 28 март 1884 г. той официално е назначен за ръководител на работата. На 3 март 1884 г. Гауди предлага да бъде освободен от всички ограничения, наложени от проекта на Вилар. Рожент, бившият учител на Гауди, е поканен за арбитър и той отсъжда в полза на ученика си.

Ескиз от А. Гауди на Sagrada Familia.

ХРОНИКА НА СТРОИТЕЛСТВОТО

1885 г. – Параклисът на Свети Йосиф е открит в криптата и са проведени първите литургии.

1891 г. – Започва работата по фасадата на Рождество Христово.

След 1910 година Гауди изоставя всякаква друга архитектурна практика и посвещава изцяло живота си на строежа на катедралата Саграда фамилия /Светото семейство/. Той се пренася да живее в малка къща до храма, за да наблюдава лично строителството. С голямо внимание изпипва всеки един детайл.

1925 г. Завършена е камбанарията на Свети Варнава на фасадата на Рождество Христово.

Камбанарията, посветена на апостол Варнава, е единствената, която Гауди ще види завършена.

На 7 юли 1926 година, в първия ден на пускането на трамвайно движение в Барселона, 74-годишният архитект е блъснат от трамвай. Скромно облеченият архитект, не е разпознат. В джобовете му намерили единствено восъчни топчета, кибритени клечки и конци… Сметнали го за бездомник и го закарали в болница за бедни, където той умира. Идентифициран е едва след два дни. Днес той е погребан в криптата на Саграда фамилия.
Така Антонио Гауди посвещава на строежа на катедралата 35 години от живота си, но не успява да я завърши приживе.

След като Гауди умира, неговият ученик Доменек Суграниес поема проекта. Обаче, по време на Гражданската война в Испания през 1936 г. Ла Саграда Фамилия е разрушена. Плановете и снимките са изгорени, а гипсовите модели разбити.

През 1939 Франческ де Паула Кинтана поема управлението на обекта. Той е могъл да продължи работата, благодарение на материалите, спасени в работилницата на Гауди и реконструирани с помощта на публикувани до тогава планове и снимки.
Хрониката продължава така: 1952 г. Построена е стълба на фасадата на Рождество Христово и фасадата е осветена за първи път. 1954 г. Полагат се основите на фасадата на Страстите Господни. 1958 г. На 19 март, на празника на Свети Йосиф, е поставена скулптурна група, представяща Светото семейство. Тя е творба, създадена от Jaume Busquets. 1961 г. Създаден е Музей, където да се обясняват на посетителите историческите, техническите, артистичните и символичните аспекти на храма.

1976 г. Завършени са камбанариите на фасадата на Страстите Господни.

1978 г. Започва строителството на фасадите на страничните кораби; 1986 г. Започва работата по основите на всички кораби, колоните, сводовете и фасадите на главния кораб, трансептите, кръстовището и апсидата. Работите са завършени през 2010 г. До средата на 20-ти век строителството все още се извършва с помощта на дървени скелета – т.е. много далеч от използваните днес средства. 2005 г. Фасадата и криптата на Рождество Христово са обявени за световно наследство от ЮНЕСКО. /виж фотографията долу/

2010 г. – На 7 ноември 2010 г. папа Бенедикт XVI освещава базиликата за религиозно поклонение и я определя като малка базилика. 2016 г. – Започва строителството на кулите на Евангелистите, Дева Мария и Исус Христос. Юли 2018 г. Кръстът е поставен на върха на фронтона на фасадата на Страстите Господни.

Февруари 2020 г. Кулата на Исус Христос и кулата на Дева Мария надминават по височина кулите на фасадите Страсти Господни и Рождество Христово. Март 2020 г. – строителството е спряно, поради извънредната ситуация – Covid-19; Октомври 2020 г. – Работата се възобновява, като се фокусира върху завършването на кулата на Дева Мария. През 2021 г. всички усилия са насочени към завършването на кулата на Дева Мария, втората по височина в базиликата със своите 138 метра.

На 9 ноември 2021 г. са поставени дванадесетте звезди от ковано желязо, които увенчават короната на кулата на Дева Мария.

На 29 ноември 2021 г. над Саграда Фамилия се издига звездата на Дева Мария. Това е исторически момент, тъй като е завършена последната част от кулата, което променя силуета на Барселона.

На 8 декември 2021 г. тържествено е открита кулата на Дева Мария с литургия като централно събитие и след това с благословията на кулата и първото запалване на звездата на втората по височина кула, която вече е завършена.

На 12 ноември 2023 г. Саграда Фамилия тържествено открива четирите кули на Евангелистите, с централното събитие на литургията и последвалата благословия и осветление за първи път. Като част от централната група кули, четирите кули на Евангелистите обграждат кулата на Исус Христос и са третите по височина в храма, високи 135 метра. Заедно с кулата на Дева Мария са завършени пет от шестте централни кули. Централната кула на Исус Христос е планирана за завършване през 2026 г.

Фотографии на различни религиозни служби – международни литургии, меси на различни езици, извънредни събития, които са се провеждали в Саграда Фамилия.

Текст и илюстрации по: https://sagradafamilia.org/en/history-of-the-temple https://sagradafamilia.org/en/worship-at-the-basilica

Очакваната година на завършването на Саграда Фамилия е 2026 г., когато ще се отбележи 100-годишнината от смъртта на Гауди.

Трябва да се знае, че Гауди е бил дълбоко чувствителен, религиозен и душевно извисен човек. Той същевременно е бил и отявлен патриот, ако ли не и националист – каталунец до мозъка на костите си. Прекланял се е вдъхновено пред историята, традицията и величието на народа си, които без съмнение проникновено е познавал. В неговите творби всеки един детайл е премислен и прочувстван, преведен през емоциите, през мистичната, митологична и символична обработка, направлявани от изключително богатото му въображение. Паралелно обаче, навсякъде се усеща дълбоката рационална и органична връзка на конструкциите и формите, които създава, с логиката и естеството на материята, с живата и нежива природата от околния реален свят, наблюдавани, изследвани и фантастично претворявани вече в аналогични архитектурни, скулптурни, живописни продължения в обитаемите човешки пространства, предмети, мебели, декоративна украса….всичко до което се докосват човешките сетива.

При Саграда фамилия цялостната пирамидална композиция е строго подчинена на религиозната йерархия и символика. Катедралата в план има форма на латински кръст, с по четири извисяващи се кули на всяка от трите си фасади. Тези кули символизират 12-те апостола. Има и централно съцветие с по още 5 кули, които символизират Христос и 4-те евангелиста. Шеста кула има на самия север – тя представлява Дева Мария.

Фасадата на изток представя фигуралната композиция “Рождество” Христово, тя има три портала – Вяра, Надежда, Любов, а фасадата от запад представя “Страсти”-те Господни и е посветена на смъртта на Христос. Тук са изобразени сцени от Тайната вечеря, целувката на Юда, разпятието и възкресението. Има 6 големи и наклонени колони, които приличат на дървестните стволове на гигантските секвои. Над тях има 18 по-малки и бели колони, представляващи кости. Фасадата от юг е посветена на “Божията слава”- все още не е завършена, но тя ще разказва историята на човечеството от Адам и Ева до Страшния съд, както и ученията на Исус. Предвидени са общо седем бронзови врати символизиращи седемте тайнства в християнството – кръщение, помазване на болните, свещеничество, Евхаристия, потвърждение, брак и покаяние. 

Антонио Гауди е погребан в криптата на храма, където в малък музей могат да се разгледат документи, проекти, макети, разказващи историята на катедралата, сложните моменти по време на нейното строителство, както също да се проникне по-дълбоко в биографията на Гауди, да се добие представа и доколкото е възможно да се разберат ролята, значението и личността на самия архитектурен гений.
Ватикана високо оценява живота и творчеството на Антони Гауди и от 2003 година започва процедура по беатификация на гениалния архитект .

ОТБЛИЗО – Ла Саграда Фамилия в Барселона
Мира Добрева / Mira Dobreva

Не може да не се спомене накрая за изключителното значение на Саграда Фамилия за самия град Барселона. Сградата е впечатляваща по мащаб и силует по всяко време на денонощието, тя е ориентир за всяко възприятие, от всяка точка на града. И накрая – тя се е превърнала в най-популярната за гражданите и гостите на Барселона емблема и на града, и на Каталуния, а и на цяла Испания.

Използвани илюстрации по: Barcelona, Spain from a Birds Eye View – https://nickeyscircle.com/barcelona-spania/

October 30, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

БАРСЕЛОНА – ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ 2024 – първо продължение

Casa Calvet – Къща Калвет е следващата ни спирка. Тя се намира в близост до Casa Batlló /Каза Байо на Антонио Гауди

Casa Calvet е пример за ранната архитектура на Антонио Гауди в Барселона. Тя не е отворена за посещения, но все пак може да се оцени великолепната  и фасада. Намира се на няколко пресечки от Passeig de Gracià, така че е доста лесно да се направи бърза обиколка, за да се види отвън. През 1897 г. Гауди е помолен да построи сграда за наследниците на индустриалеца Пере Мартир Калве. Семейството купува място на Calle Casp в Барселона и там Гауди издига най-консервативната си творба. В Casa Calvet, с нейната проста структура, Гауди изоставя предишните си вдъхновения от мавритански и ориенталски подходи и се предава на влиянията на бароковия стил.

Palau de la Música Catalana – Дворецът на каталонската музика

Обектът на световното наследство от листата на ЮНЕСКО е построен между 1905 и 1908 г. от архитект Lluís Domènech i Montaner /Луис Доменек и Монтанер . Сградата се намира в квартал Сант Пере, един от най-красивите райони на Барселона. Това е едно архитектурно бижу на каталонския стил ар нуво, наричан тук модернизмо и днес представлява важна забележителност в културния и социалния живот на Каталуния. Концертната зала е с капацитет 2200 души и е една от най-забележителните в света – повече от сто години е била привилегированото място за музикалния живот на град Барселона. Тя е домакин на световни премиери и е забележителност както за симфоничната, така и за хоровата музика. Доминирана от орган над сцената и с централен оберлихт, изобразяващ слънцето, залата е изпълнена с естествена светлина – тя е единствената в Европа с естествена светлина. Мистична, парадоксална зала, пълна със скулптурни фигури като музите, които заобикалят сцената, бюст на Анселм Клаве от едната страна и Бетовен от другата, и природни мотиви, включително цветя, палми или плодове. Таванът на концертната зала е купол, състоящ се от цветни стъклени мозайки. В центъра на купола е използвана мозайка от златисти нюанси, която представлява слънцето, а около нея са използвани сини нюанси, които представляват небето. Стените, подобно на тавана, се състоят предимно от витражи. Фасадата, разположена на улица Sant Pere més alt, с единствен достъп до 1989 г.,на ъгъла на улица Amadeu Vives, включва забележителна скулптурна група “La cançó popular catalana”, от художника Miquel Blay, в центъра с голяма фигура – алегория на музиката, заобиколена от група герои, представляващи моряка, селяните, старецът и децата. Смята се за най-добрата творба на скулптора Блей, със социалната си чувствителност и хармония. Според надпис в подножието на скулптурата, тя е платена от маркиз Кастелбел (Хоаким дьо Карсер и Амат) и е открита на 8 септември 1909 г. Сложността на ъгловата фасада към две тесни улици затруднява обгръщането на визията на цялата фасада. Други елементи на тази фасада са арките с големи колони от червени тухли и керамика. Вътре в две от тези колони има оригиналните шкафчета. На първия етаж има балкон, който минава по протежение на фасадата с четиринадесет колони в групи по две, покрити с мозайка, всички с различни рисунки; на втория етаж са бюстовете на музиканти върху колони, изработени от Еусеби Арнау: отляво надясно са Палестрина, Бах и Бетовен; покрай скулптурната група на ъгъла е бюстът на Вагнер вече на улица Амадеу Вивес. … Между 1982 и 1989 г. сградата е реставрирана и разширена по проект на архитектите Оскар Тускетс и Карлес Диас. През 2006-2008 г. е извършена малка реставрация на театъра. По: https://www.palaumusica.cat/en/visits/discover-the-palau_1159134

https://www.palaumusica.cat/en/visits/discover-the-palau_1159134

Следващата ни спирка е Santa Caterina Market – Пазарът Санта Катерина

Ремонтът на първия покрит пазар за храни в Барселона е на архитектурното бюро на Enric Miralles и Benedetta Tagliabue и е завършен през 2005 г. Старият пазар за храни “Santa Caterina” получава блестящ, вълнообразен и ярко оцветен покрив, проектиран да се вижда от въздуха. Покривът се носи от дървена конструкция, а обширната мозайка от цветни керамични парчета, представящи плодове и зеленчуци, смело нарушава традиционния облик на един градски пазар. Пазарът винаги се е характеризирал с желание за иновации. Той е построен през 1845 г., за да осигури хранителни продукти на общността на “сините якички” в квартала. Просторната модерна пазарна сграда е построена на мястото на бившия манастир Санта Катерина, откъдето носи името си. По време на периода след Гражданската война пазарът става основният доставчик на храна за града и покрайнините на Барселона. Хората от Сант Адриа, Санта Колома и Матаро идвали с трамвая, за да купуват храна на този пазар във времената на недостиг. Днес пазарът си заслужава да бъде посетен: модерният екстериор ни въвежда в традиционен пазар със сергии за храна и ресторанти, които предлагат продукти с изключително качество. Уверихме се в качеството на така наречения “хамон”, който опитахме на една от сергиите. Хамонът, това е сушена шунка и е един от най-известните испански деликатеси. Приготвя се от свинско месо, което се осолява и се оставя да изсъхне на въздух. Най-популярният вид е Jamón Serrano, направен от бели прасета, докато Jamón Ibérico, който е по-скъп, се приготвя от черни иберийски прасета. Поднася се на тънки резени – мнооого е вкусно

Текст по https://www.barcelonaturisme.com/wv3/en/page/508/santa-caterina-market.html

Следващият набелязан обект за разглеждане бе легендарната пешеходна улица на Барселона – Ла Рамбла – (Рамблас) (кат. Rambles, исп. Ramblas) .

Исторически установилата се улица е на границата между Готическия квартал и квартала Ел Равал, като започва от площад Каталуния- Plaça Catalunya и стига до Площад Портал де ла Пау – Plaça Portal de la Pau, тя и има обща дължина 1,2 км. Рамбла всъщност се състои от 5 отделни булеварда, които се вливат един в друг: Рамбла Каналетес, Рамбла на обучението, Рамбла на цветята, Рамбла на капуцините и Рамбла на Св. Моника. Понякога така наречената Sea Rambla също се включва в Rambla. И петте сектора си имат уникалните характеристики. За съжаление, Ла Рамбла бе в ремонт, движението бе затруднено, вървяха тълпи туристи и в двете посоки, трудно се разминаваха. Нямаше я онази романтика, която помня от 1996 година – с приятни улични музиканти, със “живи” статуи, занимаващи с хумор деца и туристи, с пъстри павилиони, много цветя и усмихнати хора. Нямаше го удоволствието от лежерната разходка, от потапянето в уюта на историческата атмосфера на града. Сега бе напрегнато и досадно разминаването с агресивни тълпи туристи, които сякаш искаха да се измъкнат от хватката на тесните пространства. На тази улица днес се намира Музеят на восъчните фигури в Барселона, който ние и посетихме. Беше забавно в компанията на каталунски и испански величия. Между световните личности, удостоени с внимание, в него е “увековечен” и нашият Христо Стоичков.

Музеят на историята на град Барселона (кат. Museu d Història de la Ciutat Barcelona, ​​​​MHCB) е следващата ни спирка. Той се намира в самия център на града, на Кралския площад (на испански: Plaza del Rey).

През 1931 г по време на строеж на Пласа дел Рей са открити руините на древния римски град Барсино.(за него виж в първата ни статия – https://zheleva-martins.com/2024/09/01/) Започнали археологически разкопки, които водят до откриването на голяма колекция от експонати. Музеят на историята на град Барселона е официално открит през 1943 г., след Гражданската война в Испания. През 1988 г. той вече се превръща в цял музеен ансамбъл, обединяващ няколко исторически обекта. Музеят на историята на град Барселона е замислен като продължение на самия град, с неговите улици, площади и сгради, където посетителите могат да наблюдават хода на времето, както и историческите личности, които през вековете са създали това, което днес е модерна Барселона.

Стълби на двора на Casa Clariana-Padellàs.

Първоначално Музеят за история на града се намира в готическа къща – Casa Clariana Padellàs. В момента в нея се помещават някои от стаите на Музея – стаите, посветени на Ренесанса и Барока в Барселона. Този дворец от 16-ти век, принадлежащ на богат търговец, е преместен тухла по тухла на Plaza del Rei през 1930 г.. Археологическата част от експонатите се намират в приземието му и се разгъва под Пласа дел Рей (лат. plaça del Rei).

Руини от Барсино – днес експонирани в подземната част на Музея.

Постепенно музеят се разраства, като днес територията му обхваща около 4000 m². В подземната част на музея се намират руините на стария град, където са запазени фрагменти от римски бани (терми), стени, водопровод, канализация и др. А в надземната част са разположени основните експонати. На територията на музея можете да се видят руините на жилищна сграда, градска стена, площад, древна пералня, древна фабрика (за производство на специална подправка, обичана от жителите на Римската империя – гарум), останки от религиозни сгради и фабрики за вино. Сред руините могат да се идентифицират и останките от вестготски храм и епископски дворец.

Музеят съхранява повече от 35 хиляди експоната, които са свързани с миналото и настоящето наследство на Барселона. Колекциите на музея се отличават с разнообразие от материали и археологически находки, обхващащи периода от неолита до наши дни. Музеят разполага с колекция от римски портрети, открити при разкопки на римски градове, римски и еврейски надписи, златни и сребърни предмети, керамика, скулптури, монети и други археологически находки. Неархеологическите експонати в музея включват картини, гравюри, мебели, медали, оръжия и др.

Дворецът Гюел – каталунски Palau Güell – е следващият пункт от нашия маршрут.

Това е разкошна градска жилищна сграда в Барселона, намира се на Carrer Nou de la Rambla и е построена от Антони Гауди по поръчка на почитателя на неговия талант, каталонския индустриалец Еузебио Гюел. Дворецът, построен през 1885-1890 г., е една от ранните творби на известния архитект. Дизайнът на двореца за първи път отразява комбинацията от декоративни и конструктивни елементи, които по-късно стават една от характерните черти на неговото творчество. Гауди използва стоманени носещи конструкции превръщайки ги едновременно в декорация. В двореца той проектира плоски византийски сводове. Фасадата на сградата се отличава с две двойки големи порти, през които конски карети и каруци са можели да продължат директно от улицата до разположените в партера конюшни и мазета, докато гостите са се изкачвали по стълбите до горните етажи. В тази творба на Гауди ясно се вижда желанието на архитекта да изостави еклектичния стил в търсенето на нови синкретични форми. Ако фасадата все още донякъде напомня на венецианските палацо, интериорът на двореца разкрива богато обзавеждане, както и съчетания на произведения на декоративното и приложно изкуство, инкрустации и мебели, специално изработени за двореца. Дизайнът на стените и сводовете на двореца също е забележителен. Комините на покрива на двореца са направени във формата на различни фигури и поподобие на онези в парка Гюел.

През 1984 г. дворецът Гюел, заедно с други архитектурни шедьоври на Гауди, е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Виж още тук: https://inici.palauguell.cat/en/

Специално внимание отделяме на приноса на Гауди към градския дизайн на Барселона. Това е интересен и не особено популярен факт – той е проектирал лампи за осветление на улици и площади, както и оригинални тротоарни плочки. Нека ги видим!

За Plaça Reial и Pla de Palau в Барселона са проектираните през 1878 г. от Антонио Гауди „Улични лампи за алеи и площади.“ Тези градски мебели са забележителни в много отношения: съчетават добър дизайн, функционалност, правилна употреба на материали и техники и доказана издръжливост при минимална поддръжка. Тяхната адаптивност е не по-малко важна, тъй като веднаж проектирани като газови улични лампи, те по-късно са електрифицирани. Друг фактор, който ги прави специални, е дългият „мемоар“, придружаващ проекта, който представлява едно от малкото описания, в които Гауди обяснява мотивите на проекта си. Ето два цитата от описанието:

 „пред изобилието от декоративни скулптури, тук се предпочита структурата от естествени материали, подсилена с прости профили (…) и любовта към истината във формите и материалите, това са качествата на сериозното и истинско изкуство“. „Частта с истинско декоративно значение е финалът на опората, чиято форма синтезира традицията на историята. на Барселона”.   Така въз основа на произхода на града и неговата история като търговски център, той включва символа на Меркурий, римския бог на търговията. Ето защо, уличните лампи завършват на върха с Кадуцей – жезъла на Меркурий или Хермес в гръцката митология, който е заобиколен от две увити възходящи змии и увенчан с шлем с две криле. Този атрибут е подарък от Аполон на Хермес и е признат в целия свят като символ на търговията. Гауди описва, че тези елементи ще бъдат изработени от метал, а полихромията им ще включва златно, синьо и червено.

По: “Gaudí’s streetlights in Barcelona” – http://en.fundacionantoniogaudi.org/gaudis-streetlights-in-barcelona/

През 1904 г., когато на архитект Антони Гауди е възложено да реконструира сграда от 1875 г., той заявява, че намерението му е да пресъздаде рая. Резултатът е Casa Batlló, разположен на Passeо de Gràcia 43. Гауди проектира шестоъгълна плочка, която отразява двете постоянни теми в работата му: геометрията и символизъма. Шестоъгълната форма и изобразените символи са пример за неговата органична архитектура, основана на щателно наблюдение на природата. Тази плочка е предназначена за павиране на подовете при рехабилитацията на Casa Batlló, но накрая е използвана за павиране на сервизните помещения на Casa Milá (La Pedrera). Фугите между плочките предизвикват естествените шарки, като пукнатини в глинеста почва, черупки на костенурки, пчелни пити или люспи на влечуги и риби. Плочките на Гауди са изложени в постоянната колекция на MoMA в Ню Йорк.

И така, имаме така нареченият Panot Gaudí. Този панот е направен от оригинален релеф, създаден от Антони Гауди през 1904 г. Къщата Escofet е запазила оригиналния метален калъп на мозайката. Тази мозайка е пример за творчеството на Гауди. Докато шестоъгълната форма може да напомня на пчелна пита или черупка на костенурка. Фигурите, които се появяват в релефа на плочката, напомнят на морското дъно с октопод, мида и морска звезда.В знак на почит към Гауди, през 1997 г. Барселона павира Paseo de Gracia с “преиздадени” плочки, за да адаптира към екстериора тези мозайки, които къщата Escofet произвежда още от началото на 20-ти век.

Ето как изглеждат тротоарните мозайки в действителност. Те бележат “Пътя на каталунското ар-нуво – Модернизмо”.

Тези плочки се смятат за пръв образец на индустриалния дизайн и също така, се продават като сувенири – запазена марка “Panot Gaudí”

Ден трети – 8 август

Първият обект на нашето внимание е Каза Висенс – Casa Vicens , творба на Антони Гауди

Casa Vicens е първата голяма поръчка, която Антони Гауди (1852-1926) получава – една прелюдия към цялото му следващо архитектурно творчество. Това е първият му шедьовър и една от първите сгради, с които стартира Модернизмо/Ар Нуво/ в Каталуния, а и в Европа. Casa Vicens е първият еднофамилен дом, проектиран според предписанията, които Гауди записва в “документа”, известен като „Имението“ (1878-1883). В документа Гауди разкрива важността на дома за семейството и че той трябва да бъде ориентиран към възможно най-голямо количество светлина и вентилация. Гауди отбелязва хигиенните условия, които една къща трябва да има, така че хората, живеещи в нея, да растат силни и здрави. По същия начин, артистичните условия трябва да изковат характера на децата, родени там така, че да станат истински деца на величествения дом. Гауди е млад архитект, едва навършил 30 години, когато проектира Casa Vicens. Тази сграда се смята за негов манифест, това е пространството, където архитектът е формирал своите идеи и е започнал да разкрива огромния си талант. Като отправна точка на творчеството си, Гауди създава едно новаторско, оригинално произведение, което се откроява от всичко построено до тогава в Каталуния. Casa Vicens е един от първите примери за новата естетика и архитектура, която се заражда в цяла Европа в края на 19 век.

Casa Vicens се намира в Gràcia/Грасия, град, който до 19 век е бил земеделски и рядко населен. Но, с индустриалната революция, парните фабрики започват да пускат корени, което ускорява градската експанзия, превръщайки Грасия в град с отлична културна, работническа и дребна буржоазна дейност. Около 1860 г. селището е вече с установена улична схема, която се е запазила до наши дни. “Gran de Gràcia” била изключително важна улица, пътят, който свързва с аристократичния “Passeig de Gràcia”, който от своя страна действа като централна ос и основна връзка между Барселона и процъфтяващия град Грасия. Трамваят стига до пристанището, което прави възможно сближаването на двата града. Накрая,  през 1897 г. Грасия е присъединен като нов квартал към град Барселона.

Манел Висенс / Manel Vicens i Montaner на 20 февруари 1883 г., иска разрешение от градския съвет на Vila de Gràcia да построи лятна къща на улица “Carrer de Sant Gervasi” 26, сега известна като “Carrer de les Carolines.” Месец преди това Висенс е поискал разрешение да събори къщата, която е наследил от майка си Роза Монтанер, тъй като тя била в доста лошо състояние. Исканото е придружено от четири плана (местоположение, етажен план, кота нула и разрез), подписани от архитект Антони Гауди, с дата 15 януари 1883 г., където вече се виждат неговите дизайнерски умения.

Фасада на Каза Висенс – чертеж на Гауди от 15.01.1883г.

Главната фасада на Casa Vicens е обърната към градината. Тъй като Casa Vicens е предназначена за лятна резиденция, Гауди придава особено значение на ориентацията на къщата. Той проучва как светлината и въздухът влизат в дома, за да се увери, че е възможно той да бъде най-комфортен. Той също така прикрепя къщата към стената на съседната сграда, сякаш тя е огромно увивно растение, така че да освободи достатъчно място за голямата градина.

Във фасадите Гауди прибягва до източна, ислямска и мудехарска архитектура, както и до контрастни съпоставки между материалите. Той комбинира желязо, керамика, тухли и дърво, което води до изобилие от естествени цветове.

Гауди майсторски облицова фасадите със зелени и бели плочки в шахматен ред, които изобразяват мавритански карамфили, отличителният белег на този обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Фасадата към градината е структурирана на три хоризонтални нива. Първото съответства на стаите на основния етаж, включващ затворената веранда с щори, фонтан и горен фриз със сграфито, които следват ориентацията на къщата. Второто ниво, на което се помещават спалните помещения, се ръководи от балкона на основната спалня. И накрая, таванското помещение е разположено на горното ниво. Гауди успява да създаде силно динамично пространство, като си играе с архитектурните елементи на галерията, които пораждат контраст между светлина и сянка.

Градината е едно от най-емблематичните пространства на Casa Vicens, тъй като целият дом е изграден около нея. В момента градината в Casa Vicens е малък оазис, разположен в центъра на квартал Грасия, но когато работата първоначално приключила, градината е била по-голяма. Градината включвала и водопад под монументална параболична арка и два фонтана, също проектирани от Гауди, които осигурявали освежаващата атмосфера в дома.

Сегашната градина с размери 300 м2 включва множество цветни лехи, саксийни растения и озеленен покрив. Оригиналният късен 19-ти век е пресъздаден тук, зачитайки дърветата, открити в къщата, като дъба, който достига до почти 8 метра височина, и 12-метровата магнолия. Другите са засадени, когато къщата е била ремонтирана, следвайки насоките за засаждане на времето.

На основния етаж се намират стаите, които семейство Висенс използва през деня, като централното пространство е трапезарията. Тази стая е заобиколена от затворена веранда, стая за пушачи, фоайе и кухня. В Casa Vicens самата природа се превръща в архитектура, нещо, което можем да наблюдаваме във всеки сантиметър от стаите на този етаж.

Следващата спирка е отново творба на Гауди – това е легендарната Casa Mila-La Pedrera – Каза Мила- популярна и като Ла Педрера

Ето и най-важните факти за историята на Casa Mila⁕ През 1900 г. Passeig de Gràcia е най-важният булевард в Барселона. Именно тук започват да никнат една след друга емблематични сгради и да се отварят най-добрите театри и кина, както и най-ексклузивните магазини, ресторанти и кафенета. Това е и булевардът, на който най-богатите и най-амбициозни представители на буржоазията решават да построят домовете си, като се надпреварват по смел и ексхибиционистичен начин, като възлагат поръчките си за проекти на най-изтъкнатите архитекти на деня. Дом за Пере Мила и Розер Сегимон През 1905 г. Pere Milà и Roser Segimon се женят. Привлечени от славата на Passeig de Gràcia, те закупуват самостоятелна къща с градина, разположена върху парцел с размери 1835 квадратни метра и възлагат на архитект Антони Гауди да построи новата им сграда. Основният етаж на тази нова сграда, Casa Mila, трябвало да бъде техният дом, а другите апартаменти да се дават под наем. Строителството (1906-1912 г.) Възникнал значителен интерес към изграждането на Casa Mila и са публикувани различни статии за нея, като например статията в списание L’Edificació Moderna, издание на асоциацията на строителните работодатели. Строителството на сградата било сложно и съпътствано от финансови и правни проблеми. Нe било лишено и от противоречия. Гауди непрекъснато променял проектa си, за да оформи външния вид на сградата, в течение на самото строителство. Той надхвърлил доста очаквания бюджет и не се съобразявал със строителните норми на Общинския съвет: построеният обем бил незаконен; таванът и покривът надвишавали допустимите максимални стойности; и един от стълбовете на фасадата заемал част от настилката на Passeig de Gràcia. Когато Гауди открива, че инспектор е посетил обекта, за да предупреди строителя г-н Байо за тези незаконни действия, той оставя много точни инструкции. Ако инспекторът се върне и настоява колоната да бъде отрязана, Гауди щял да нареди да се постави плоча, на която се казва, че „частта от колоната, която липсва, е отрязана по заповед на Общинския съвет“.

Стълб на фасадата на Passeig de Gràcia, който беше обект на официална жалба, направена от Градския съвет на Барселона, © Dr. Архив на Комас.

В крайна сметка комисията Eixample удостоверява, че сградата е паметник на природата и не е необходимо да отговаря стриктно на общинските разпоредби. Въпреки това, семейство Мила трябвало да плати глоба от 100 000 песети, за да легализира сградата. Семейство Мила спорят с Гауди за хонорарите му и дори отиват на съд заради тях. Гауди обаче печели делото и Розер Сегимон трябвало да ипотекира Casa Mila, за да плати на архитекта, който дарил компенсацията на манастир на монахини. Сатира. Необичайната структура на Ла Педрера и връзката между Антони Гауди и Пере Мила станали обект на публични подигравки и присмех, и често били обект на сатира и карикатури в множество публикации от онова време.

©Библиотека на Каталуния. Барселонски Атенеум. Пикарол. l’Esquella de la Torratxa, 4 януари 1912 г “Барселона Футура” «Истинската съдба на къщата на Мила и Пи»: да бъде гараж за цепелини.

Първите наематели. В първите години били публикувани реклами във вестник La Vanguardia, предлагащи стаи под наем в Casa Mila, търсещи прислуга за един или друг от наемателите и дори рекламиращи уроци по английски с учител на име Мис Дик. Наемателите включват: Pensió Hispano-Americana (1912-1918); Алберто I. Гаче (Буенос Айрес, 1854 – Монтевидео, 1933), консул на Аржентинската република в Барселона, който живее в апартамент 1r 2a от 5 август 1911 г. до края на 1919 г.; Мерсе Дюран и Пако Абадал, които се преместват в апартамент 3r 1a и живеят там от 1912 г. до края на 1930 г.; египетският принц Ибрахим Хасан (Кайро, 1879 – Барселона, 1918), починал в дома си в La Pedrera на Passeig de Gràcia; и семейство Баладия, текстилни индустриалци, които са наели апартамент 2n 2a на Carrer Provença като pied-à-terre, практичен и малък централен апартамент, където могат да прекарат нощта, след като са били навън до късно в операта Liceu, Palau de концертна зала la Música, театър или празнично събитие в Барселона.

⁕ текстът е по “History Discover the most important facts about the history of Casa Mila” – In: https://www.lapedrera.com/en/la-pedrera/history

През 1929 г. в приземния етаж на сградата започват да се отварят магазини, сред които прочутото шивашко ателие Sastreria Mosella, което остава там повече от 80 години.

През 1946 г. Розер Сегимон, която вече е вдовица от шест години, продава сградата на компанията за недвижими имоти Immobiliària Provença, въпреки че продължава да живее в апартамента на главния етаж до смъртта си през 1964 г.

⁕ текстът е по “History Discover the most important facts about the history of Casa Mila” – In: https://www.lapedrera.com/en/la-pedrera/history

Скорошна история След дълги години на пренебрежение, Casa Mila, популярно известна като La Pedrera и обявена за обект на световното културно наследство през 1984 г. от ЮНЕСКО, беше реставрирана и отворена за обществеността през 1996 г. От януари 2013 г. сградата е дом на фондация Catalunya La Pedrera и се е превърнала в голям културен център, който е известен в Барселона с ветрило от дейности, които организира, както и с различните музейни пространства и стаи за обществено ползване, които предоставя.

Виж още: https://www.lapedrera.com/en/architect-antoni-gaudi/work

Проект Каза Мила от 1906г.

Фрагмент от първи чертежи на архитектурните планове от 1906 г., показващ скулптурите, монтирани на фасадата.

Barcelona. 06.11.2018. La Pedrera, vista aèria. Foto: Robert Ramos / La Pedrera

Отправяме се към Forum Park – Парк Форум.

Parc del Fòrum (Forum Park) е обществен парк, построен през 2004 г. по проект на Елиас Торес и Хосе Антонио Мартинес Лапеняс. Parc del Fòrum е домакин на Международния форум на културите, проведен в Барселона през 2004 г. Събитието позволява нови градски промени в града: целият район Besós е възстановен, дотогава е бил населен от стари изоставени фабрики, целият квартал Poblenou е регенериран и е построен новият квартал Diagonal Mar, а градът получава нови паркове и места за отдих на гражданите. Основна тук е сградата на Форума (2000-2004 г.), проектирана от швейцарското архитектурно бюро на Жак Херцог и Пиер дьо Мюрон. Тя днес е седалище на Музея на природните науки в Барселона и Аудиториума на форума – с триъгълен нисък профил с разпределение на няколко вътрешни двора, които генерират открити пространства и фасада в индигово синьо, набраздена от различни стъклени ивици.

Museu Blau (Синият музей) в Барселона – Музей на природните науки.

До тази сграда е Международният конгресен център на Барселона (2000-2004 г.), от Хосеп Луис Матео, с метална конструкция с неправилни и вълнообразни форми, които скриват поддържащите елементи, генерирайки големи отворени пространства с гъвкаво разположение вътре.

Насочваме се към Средиземноморското крайбрежие на Барселона

Най-напред трябва да се каже, че Барселона е град обърнат с лице към морето. От единия до другия край бреговата линия на Барселона образува непрекъсната линия от 5 километра, която може да бъде измината пеша, с велосипед или дори с лодка. Е, ние нямахме такива намерения – искахме просто да видим как са устроени морето и плажът тук, както и крайбрежният булевард. Познавачите пишат в туристическите гидове, че е трудно да се намери друга голяма европейска столица, която предлага толкова много развлекателни дейности и то в близост до морето, от популярните плажни бараки до ресторанти за риба и морски дарове, зелени площи или модерни магазини до Gran Casino. Не било изобщо изненада, че посетителите на града оценявали много високо качеството на осемте плажа в Барселона. Ние пък оценихме високо храната с морски дарове – местният специалитет “паеля” в ресторант на крайбрежната, носещ същото име. Вкусна и здравословна, не особено скъпа, независимо от локацията!

Не може да не отбележим две архитектурни забележителности в крайморския район, където се отправяме:

Първата – емблемата на La Barceloneta, хотелът W Barcelona

Хотел W Barcelona, ​​разположен на новия вход на пристанището на Барселона, изглежда като модерна икона, издигаща се над Средиземно море, и е символът на тази нова зона с магазини от висок клас, офиси и места за забавление. Построен е и влезнал в експлоатация през 2009 година.

W Barcelona е впечатляваща сграда, наподобяващоа образа на платноходка, откъдето идва и прозвището „Хотел Вела” и оттам сравнението с известния Бурж ал Араб в Дубай. Тя се намира до плажа Барселонета, само на 20 метра от морето. Има естравагантен дизайн и фантастична гледка както към Средиземно море, така и към града Барселона. Пет-звездният хотел разполага със СПА център, инфинити басейн, бар на покрива и луксозни стаи. Проектът е на известният испански архитект Рикардо Бофил (05.12.1939-14.01.2022).

Втората забележителност на която акцентираме е инсталацията наречена “Златната рибка” на Барселона – Escultura el Peix d’Or

Инсталацията е построена за Олимпийските игри през 1992г. по проект на архитект Франк Гери (28.02.1929г.) При проектирането той за пръв път си помага при формализацията на образа с компютър. “Рибата” е изградена чрез мрежа от тънки метални жици, пресичащи се така, че да образуват решетка. Тя действително придобива образа на златна рибка под въздействието на светлината и слънчевите лъчи. през различните часове на деня ефектът на оцветяването и е поразително разнообразен.

Край за деня, прибираме се в нашия хотел намиращ се на Avenida Diagonal – Dreamkeys Hotel. До утре – 9 август.

СЛЕДВА “БАРСЕЛОНА – ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ 2024 – второ продължение”

October 21, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

БАРСЕЛОНА – ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ 2024

Била съм в Испания няколкократно – в Мадрид, Памплона, Естрела, Виана, включително и Барселона, но по-скоро като участник в научни форуми. Това лято, обаче, посещението ни в този уникален град бе целенасочено – за удоволствие, разбира се, както и от професионален интерес. Тук ще представя една пъстра мозайка от лични впечатления, образи и текстове, запечатали  забележителностите на града – неговата архитектура, изкуство и култура, наслоявани от векове. Този път, освен свои фото-илюстрации и текстове,  ще ползвам и такива от интернет, за по-голяма пълнота и достоверност на информацията.

Ден първи – 6 август

От международното летище El Prat към града пътувахме с автобус. Първата ни спирка бе

Porta Fira Tower, Barcelona  – Toyo Ito  b720 Fermín Vázquez Arquitectos  Кули Порта Фира / b720 Фермин Васкес Аркитектос + Тойо Ито През 2002 г. се провежда конкурс за разширяване на Фира в Барселона. Печели проектът на ателието на Toyo Ito, в сътрудничество с b720. Амбициозният проект включва четири павилиона, две сгради за достъп, аудитория, част от градския план и две кули, които ще станат емблеми на операцията. Комплексът е завършен през 2010 г. Желанието е той да превърне Фира в Барселона във втория по големина панаир в Европа. Кулите Porta Fira садва много различни обема, първият е хотел, вторият офис сграда. Въпреки ясния контраст между сградите във формално отношение, връзката, която те установяват, е хармонична и взаимно допълваща се. Двете кули са свързани с общ атриум. Голяма основа свързва кулите и усилва въздействието на тяхната структура. Те се включват във фин диалог един с друг, с идеята да се обърнат към тяхната среда, нещо, което те постигат благодарение на стратегическото си положение – между летището на Барселона и града – намерението е да се превърнат във врата към L’Hospitalet de Llobregat и към Барселона.

Сградите (всяка с височина 110 m) играят изключително символична роля, тъй като отдават почит на историческите венециански кули, които стоят на входа на изложбения център, разположен близо до Plaza España в Барселона. Уникалният вид на сградите, съчетан с тяхната 110 m височина и обща застроена площ от 80 108 m2, прави проекта крайъгълен камък за новия Plaza Europa и град L’Hospitalet de Llobregat и ясна отправна точка за Силует на Барселона.

По подробно виж тук: https://arquitecturaviva.com/works/porta-fira-tower

Втоората забележителност за мен бе : Torre de Comunicaciones de Montjuïc

Телевизионната кула Монтжуик (на испански: Torre de telecomunicaciones de Montjuic;) е разположена на хълма Монтжуик в квартал Сантс-Монтжуик. Строеж 1989—1992г Височина136м Архитект Сантяго Калатрава – Santiago Calatrava  Собственик – Telefónica Известна още като Кулата Калатрава и Кулата Телефоника. Строежът на телевизионната кула започва през 1989 г., а тържественото й откриване се състои три години по-късно – в началото на Олимпийските игри през 1992 г. Създадена е в стил неофутуризъм. Кулата е от неръждаема стомана, построена е в Олимпийския парк за нуждите на телевизионната компания Telefónica и символизира спортист, който държи олимпийския огън. Други популярни интерпретации на формата на кулата са: опашката на кит, влизащ във водата, а също и стрела върху тетивата на опънат лък. Основата на кулата е покрита с „натрошена мозайка” от фрагменти от плочки – trencadís. /алюзия – А.Гауди. През 2006 г. наградата, присъждана на победителя в състезанието за Голямата награда на Испания във Формула 1, е именно фигурка на телевизионната кула Montjuïc.

На трето място следва Fundació Joan Miró – Фондация Хуан Миро

Joan Miró i Ferrà (известен като Хуан Миро (20 април 1893 г., Барселона – 25 декември 1983 г., Палма де Майорка) е каталонски (испански) художник, скулптор и график . Художественото направление в което работи е абстрактното изкуство. Миро също е близо до сюрреализма, творбите му приличат на детски рисунки и съдържат фигури, които са смътно подобни на реални предмети. Сградата на Фондацията е построена през 1975 г., по проект на арх. Хосе Луис Серт, близък приятел на Хуан Миро. Тук са изложени повече от 10 000 негови творби, включващи скици, картини, графики и скулптури. Често се представят и временни изложби на други съвременни испански и чуждестранни художници.

Макет на сградата на Фондация Хуан Миро, от автора на проекта арх. Хосе Луис Серт, от 1975г.

Следващата ни спирка е Pabellón Alemán (испански) Pavelló Alemany (каталунски) – Павилионът на Мис ван дер Рое в Барселона

Националният павилион на Германия в Барселона, т. е. изложбеният павилион на Ваймарската република на Световното изложение, проведено в столицата на Каталуния, Барселона, от 20 май 1929 г. до 15 януари 1930 г. е бил построен по проект на архитектите Лудвиг Мис ван дер Рое и Лили Райх . Павилионът е разположен в подножието на планината Монжуик по главната ос на изложбата, вдясно от големия фонтан и голямото стълбище, водещо към испанския павилион. Архитектите поставят павилиона върху травертинов цокъл с два басейна, които са облицовани с черно стъкло. Покривът лежи върху свободно стоящи асиметрични стени от полиран оникс, травертин, зелен мрамор и върху два реда стоманени, кръстовидни, хромирани колони. Интериорът е разделен от прозрачни опушено сиви и стъклени прегради. Светещата стена е оформена от две равнини от гравирано стъкло, осветено отвътре. Златен оникс, черен килим и червена завеса символизирали цветовете на германското знаме. Върху черен килим имало мебелна композиция, състояща се от столове, покрити с бяла кожа, диван и прозрачна маса. Мебелите, създадени специално за павилиона и се оказват толкова успешни, че от 1944 г. американската компания Knoll започва да ги произвежда под името „Барселона“. Те се произвеждат и до днес. В павилиона няма затворени пространства или врати. Центърът на цялата композиция е „Утрото“, изваяно от зелен мрамор от скулптора Георг Колбе. По настояване на Мис ван дер Рое в павилиона няма експонати – самият павилион е експонат. След затварянето на изложбата през 1930 г. павилионът е демонтиран и изпратен в Германия, където изчезва безследно. Междувременно павильонът на Мис ван дер Рое се превръща в ключ към архитектурата на двадесети век и отправна точка на Модернизма.

През 1980 г. властите в Барселона решават да възстановят павилиона в оригиналния му вид. През 1983 г. градският съвет одобрява реконструкцията му, която е завършена през 1986 г. на същото място въз основа на оцелели снимки и оригинални скици и чертежи на Мис ван дер Рое. от архитектите Игнаси де Сола-Моралес, Кристиан Чиричи и Фернандо Рамос. В момента сградата на павилиона е музей.

Виж още малко професионална информация в блога ми – тук: https://zheleva-martins.com/2013/03/23/1

Преди  двата водни басейна бяха чисти водни огледала, ясно свързани със стила на сградата. Днес тук вече има съзнателно въведени водни лилии, които нарушават чистата геометрия и абстрактно предадената пространствено-времева динамика, но в същото време внасят романтични нотки, смущаващи стилистиката…упадъкът е видим.

Следват няколко спирки, които ще прескоча, за да се спра на Портата Finca Miralles

Известна още като Portal Miralles това е голяма входна порта на  Имение Миралес/Finca Miralles   – една от най-малко известните творби на Антонио Гауди в града. Тя се намира на Passeig de Manuel Girona, в Sarrià, и може да бъде разгледана на спокойствие, избягвайки тълпите туристи, привлечени от наследството на този брилянтен архитект. Вдъхновена от природата, в своите плавни органични форми, портата е поръчана през 1901 г. от индустриалеца Hermenegild Miralles, за да осигури достъпа до неговото частно имение. Днес тя води до тиха вътрешна улица на жилищния квартал, добавяйки уникална идентичност и нотка елегантност към ежедневието на неговите жители. Портата е вградена в стената, която заобикаля имението, направена е от камък и окантена в бял тренкад⁕, с метална решетка, която прилича на кожа на влечуго. С голяма трилистна арка и надвиснала козирка, портата е увенчана от характерен триизмерен кръст, изработен от ковано желязо. Отстрани има по-малка порта, която все още има оригиналната решетка. Портата е реставрирана през 2000 г. и приютила статуя на Гауди, с автор скулптора Хоаким Кампс в знак на почит към този брилянтен архитект.

⁕Тrencadís са мозайки от счупени плочки, парчета, мемори и части, направени са от циментирани парчета плочки и счупени порцеланови изделия.

Следващата ни спирка е отново творба на Антонио Гауди – Collegi de las Teresianes – Колежът на Света Тереза.

Колежът на Света Тереза ​​(Cat. Collegi de las Teresianes) е училище към манастира Света Тереза, специална образователна институция за момичета, специализирана в подготвителното обучение на монахини. Сградата е построена през 1888-1894 г. в Барселона от архитекта Антони Гауди. Една от основните забележителности на каталунската столица. Колежът на Света Тереза ​​се намира на улица Ganduxer 85. Идеята за изграждането на колежа принадлежи на Енрико де Оси, основателят на монашеския орден на Света Тереза ​​д’Авила. Първият автор на проекта е Хуан Б. Понс Трабал. Но през 1888 г., по искане на Енрико де Оси, започнатото строителство се поема от Антонио Гауди, като се следват строго готическите традиции в архитектурата. Училището на Света Тереза ​​се смята за ненадминат шедьовър на Антонио Гауди и през 1969 г. е обявено за архитектурен паметник с национално значение. За основен строителен материал е избрана тухлата, която с ниската си цена позволява широкото й използване също и за създаване на декоративните елементи, без да се налагат за целта допълнителни разходи. Това е първата сграда, в която Гауди интерпретира църковната символика. Така например, на фасадата са поставени светите думи и изображението на герба на Ордена на Света Тереза ​​над входа, ограден с решетка от ковано желязо. Анаграмите на Христос върху излятите керамични плочки са посочени многократно.

Колежът Света Тереза-Гандуксер през 1890 г.

Виж повече: https://en.wikipedia.org/wiki/College_of_Saint_Teresa-Ganduxer

Ден втори – 7 август

Първата спирка за втория ни ден в Барселона бе легендарната Casa Batlló /Каза Байо на Антонио Гауди.

Casa Batlló се намира на Paseo de Gracia, улица, която в миналото е свързвала града с Villa de Gracia, която днес е напълно интегриран квартал на града.

Развитие на Paseo de Gracia. От 1860 г., когато в Барселона е одобрен амбициозния градоустройствен план на инженер Илдефонс Серда и Суниер (известен като плана Cerdà), Paseo de Gracia се превръща в гръбнака на града и най-известните фамилии започват да се установяват тук. По този начин през 19-ти век улицата се превръща в алея за пешеходци и конски каруци, а от 20-ти век става главна алея за автомобили. Първоначално сградата е построена през 1877 г. от Емилио Сала Кортес (един от професорите по архитектура на Гауди), когато в Барселона все още няма електрическа светлина. През 1903 г. е закупен от г-н Josep Batlló y Casanovas, текстилен индустриалец, който притежава няколко фабрики в Барселона и виден бизнесмен. Изграждане на Casa Batlló Първоначално, през 1877 г. сградата е построена от Емилио Сала Кортес (един от професорите по архитектура на Гауди). В Барселона все още няма електричество. През 1903 г. тя е закупена от г-н Josep Batlló y Casanovas, виден бизнесмен и текстилен индустриалец, който притежава няколко фабрики в Барселона. Г-н Josep Batlló предоставя пълна творческа свобода на Антони Гауди, като му възлага проект, който първоначално включва разрушаване на сградата. Но, между 1904 и 1906 г Гауди не разрушава, а напълно реформира къщата. Той напълно променя фасадата, преразпределяйки вътрешните пространства, разширява светлинния кладенец и превръща вътрешността на къщата в истинско произведение на изкуството. Освен безспорната художествена стойност на сградата, тя е също изключително функционална. Някои дори виждат елементи, които предвещават архитектурните тенденции от края на 20-ти век. В обкръжението на Casa Batlló, по същото време изтъкнати архитекти реформират и други къщи. Архитектите се състезават за градските награди, обявени от Градския съвет на Барселона. Тези къщи също са в стил Модернизмо(съответен на Ар Нуво, Сецесион, Либерти…) и заедно с Casa Batlló, в момента са част от уникална група, формирана от: – Casa Amatller (от архитекта Josep Puig i Cadafalch); Casa Lleó Morera (от Lluís Domènech i Montaner); Casa Mulleras (Енрик Сагние); Casa Josefina Bonet (Marcel-li Coquillat). (виж илюстрацията долу)

От 50-те години Casa Batlló вече не е собственост на семейство Batlló, като от 90-те години на ХХ век е собственост на семейство Бернат, които напълно са я реставрирали. През 1995 г. семейството отваря къщата за обществеността и представя това архитектурно бижу на света, като предлага използването на сградата и за събития. От 2002 г., съвпадаща с Международната година на Гауди, в Casa Batlló се предлагат разнообразни културни събития. Днес Casa Batlló е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и икона в Барселона. Тя е една от най-високо оценените културни и туристически атракции, посрещаща 1 милион посетители всяка година. Текстът е по: https://www.casabatllo.es/en/antoni-gaudi/casa-batllo/history/

Гауди дава на Casa Batlló уникална фасада, пълна с въображение, плод на работата на свободен и радостен художник. Той създава буйна и вдъхновена от морето фасада, фантастичен свят на мечти, символична вселена. Ефектът от нагънатата и повърхност е особено впечатляващ, а камъкът, стъклото и керамиката заемат централно място. Когато фасадата е осветена от първите лъчи на деня, тя се оживява от уникален блясък и светлина, от хармонично и балансирано движение, сякаш е жив елемент от градския пейзаж. Светлината и цветът са обединени, завличайки ви на пътешествие през морето, красотата и радостта. Нейната грандиозна природа със сигурност впечатлява всички, които я видят, карайки минувачите да я съзерцават по всяко време на деня. На приземния, бел етажа и първия етаж фасадата включва тънки каменни колони по форма наподобяващи кости, украсени с характерни флорални елементи.  А балконските парапети имат формата на маски на черепи. Изработени са от едно парче чугун и са закрепени в две анкерни точки, което означава, че част от тях е издадена. На Бел-етажа Гауди включва огромна галерия (за да видите и да бъдете видени), която стърчи на няколко метра над Пасео де Грасия. Той също така добавя големи прозорци с овална форма.

Casa Batlló носи прякора Casa dels Ossos (Къщата на костите) или Casa del Drac (Къщата на дракона).
Дизайнът на самата къща е вдъхновен от каталунската легенда за Sant Jordi (Св. Георги) и Дракона. Според легендата свиреп дракон, способен да трови въздуха и да убива с отровния си дъх, тероризирал гражданите на Барселона. Травмирани от злодеянията на дракона, те избират смъртоносната алтернатива. За да успокоят дракона и да предотвратят безразсъдното унищожение на града, гражданите хранели огнедишащия с един човек на ден. Случаен избор. След няколко дни се случило така, че принцесата е нещастният избраник. Докато тя се тътрила мрачно към дракона и сигурната смърт, на хоризонта се появил рицарят на име Свети Георги. Облечен в блестящи доспехи и яздейки бял кон, той се втурнал да спаси красивата девойка, изпаднала в беда. Той вдигнал меча си и намушкал дракона, освобождавайки принцесата и гражданите от хватката му. Красиви червени рози се разливат от тялото на дракона. Принцът дава една на принцесата.

Barcelona, Spain – 24 April 2016: Exterior View of Casa Batllo by Gaudi in Barcelona.

Casa Batlló, украсена с червени рози, за да отпразнува фестивала на Свети Георги
Барселона чества тази легенда с ежегоден фестивал на 23 април. Фестивалът съчетава култура и романтизъм. Разменят се подаръци и рози между любимите. Casa Batlló дори е украсена с рози за големия ден.

Сградата е увенчана с ефектен покрив, съставен от големи люспи, които наподобяват гръб на животно. Горната част е оформена от големи сферични компоненти с цветове, които се променят от единия край до другия. Кръст с четири рамена, сочещи север, юг, изток и запад, се издига от другия основен елемент на покрива – кулата. Буйно оцветените плочки – Trencad символизират кръвта на неговите жертви. Шпилът на покрива пък представлява меча на Свети Георги, забит в дракона.

Текст по: https://www.casabatllo.es/en/antoni-gaudi/casa-batllo/facade/ Виж също:

Dragon Iconography: Guide To Gaudí’s Casa Batlló In Barcelona Last Updated on April 2, 2024 by Leslie Livingston – https://www.thegeographicalcure.com/post/dragon-iconography-gaudi-s-casa-batllo

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

October 7, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

БАРСЕЛОНА ПРЕДИ ГОДИНИ И ДНЕС

През 1996 година участвах с доклад в конгреса на асоциацията по Семиотика на пространството. Докладът ми – “Topogenesis of the city. Semantics of the Myth of Origin “-International Congress on Architecture and Semiotics: “Topogenesis“- 28 juin-1 july, 1996, Barcelona, Espana – е публикуван на няколко места на английски и на руски езици. Той може да се чете онлайн и тук: https://www.academia.edu/12266558 TOPOGENESIS_OF_THE_CITY_SEMANTICS_OF_THE_MYTH_OF_ORIGIN

Конгресът по семиотика на пространството се проведе в Школата по архитектура на Университета в Барселона и предшестваше поредния конгрес на Международния съюз на архитектите, който бе на тема Present and Futures: Architecture in Cities, и в който, разбира се, също участвах. Той бе изключително масово посетен /само студентите надхвърляха 10000 души / и много атрактивен като организация. Провеждаше се едновременно на много места в града, съобразно тематични фокуси на интереси. Вървяха тематични архитектурни изложби, конференции, симпозиуми, авторски лекции, презентации и прочее мероприятия така, че имаше за “всекиго, според интересите и възможностите на достъпност”.

Казано накратко, имах възможността до се запозная относително добре с град Барселона. Когато се върнах – публикувах статия за града в списание “АМС АСПЕКТИ”, която прилагам тук.

Желева-Мартинс, Д., “Барцелона История-градоустройство-архитектура” В: списание “АМС Аспекти”, 1996, бр.5, с.6-13

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

September 1, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ЦЕНТРАЛНИЯТ ВОЕНЕН КЛУБ В СОФИЯ

ПРЕЦИЗИРАНЕ НА ДАННИТЕ

В изследователската си работа по история на архитектурата и градоустройството на София, както и конкретно, при изследване биографията на архитект Вацлав Колар, се сблъскваме с натрапчиво разпространяване на неверни данни за авторството  на проекта, за времето на изграждането, за декорацията, както и за датата на откриването на една от най-представителните и достолепни сгради на София, каквато е Военният клуб.

Така например, като автори на проекта се сочат, освен действителният автор, архитект Вацлав Колар (с псевдонимите Адолф, Антонин, Ян и други), още и архитектите Никола Лазаров и Фридрих Грюнангер. А датата на откриването варира в широки граници – от 1899 до 1907 г.

Дори на официалния сайт на Софийска община пише: „Чешкият архитект Адолф Вацлав Колар прави проект на сграда за Военен клуб….. Достолепната сграда се строи в периода 1895 – 1897 г. Проектът е доусъвършенстван от архитект Никола Лазаров. През 1907 г. клубът е напълно готов.“[1]

[1] Сградата на Военния клуб в София – В: Столица.bg: https://stolica.bg/sofia-tur/arhitekturni-pametnitsi/sgradata-na-voenniya-klub-sofiya   

Каква е истината

По сведения на генерал Никола Иванов, министър на войната (1896 – 1899): „Проектът се работи от 1885г. Одобрен е от „старшинския съвет“ и през 1896г. се пристъпва към строителството на Клуба. При полагане на основния камък се извършва водосвет, подписва се акт, който се зазижда в основите му. Строителството продължава повече от две години и се завършва едва в началото на 1899г.“[2]

[2] Виж моя публикация: „Коригиране на данните за строежа на военния клуб в София“ – В: https://zheleva-martins.com/2020/08/26/

Ето още документирани сведения:

През 1897г Военният клуб (Сградата на Офицерското събрание) вече се строи. Във „Военни Известия“ от 1997г., брой 8/ 17–май, с.1–а, с.7 и с.8 е публикувано от Софийското военно офицерско събрание „Обявление“ за търг за „каменоделска работа от Беловски мрамор за новостроящото се здание на Военно събрание.“

Кога е открит Военният клуб

Датата на откриването на така нареченото Софийско офицерско събрание (днес Военен клуб) е 15  ноември 1900 година. Тя е отбелязана в Държавен вестник от  16 Ноември, 1900г., брой 251, с.1 и с.2, където в рубриката „Известия от двореца на Н.Ц.В. Княза“ се казва, че в сряда на 15 ноември, след панихида в катедралната църква „Св. Крал“ за падналите офицери и войници през време на сръбско българската война през 1885г.и благодарствен молебен по случай победите през същата война, в 12,30 часа „Негово Царско Величество Господарят, придружен от военната Си свита, присъства на молебена, който се отслужи в новия офицерски клуб, по случай отварянето му…“

През  следващата година в „Държавен вестник“ от 17 януари 1901г. брой 13, с.1 и 2, в  рубриката „Известия от двореца на Н.Ц.В. Княза“ се съобщава за специален дар Сервиз за чай от Н.Ц.В. Княгиня Клементина, предаден на вече откритото Офицерско събрание.[3]

[3] За точните данни от Държавен вестник благодаря на любезното съдействие на Емануил Христов!

Ето още едно доказателство, че от 1900 година Военният клуб вече функционира като такъв – това е фотография на Военния клуб от 1903 година, с цялото му декоративно-скулптурно великолепие.4]

[4] William Eleroy Curtis, The Project Gutenberg eBook of  „The Turk and his lost provinces Greece, Bulgaria, Servia, Bosnia“, Military Club at Sofia p.201 – In: https://www.gutenberg.org/cache/epub/71013/pg71013-images.html

MILITARY CLUB AT SOFIA

Чие дело е декоративната обработка на фасадите

„Като сътрудник на декоративно-скулптурното оформяване на сградата, архитект Колар привлича скулптора Марин Василев, който се е завърнал само преди една година от Чехия. Декоративната украса на тази сграда е богата и изящна…Старото познанство на Марин Василев с архитект Колар още от Прага и съвместната им работа по изграждане на Военния клуб създават условия за трайно другарство.“- пише биографът на скулптора Дона Йончева[5]

Проф. Труфешев потвърждава това сътрудничество между архитект Колар и скулптора Василев: „През 1897г. той декорира с архитектурна орнаментална пластика сградата на Военния клуб в София (арх. А. Колар).“[6]

[5] Йончева, Дона Бояджиева, „Марин Василев“, София, Издателство „Български Художник“, 1955, с.15-16;  Виж повече тук: Желева-Мартинс, Д. „Връзката между две значими личности“ – В: https://www.academia.edu/93948933/

[6] Труфешев, Николай, „Синтезът на архитектурата с монументалните изкуства в България 1878-1918“- В: „Из историята на българското изобразително изкуство“, Сборник от студии, Том 2,  1878 – 1918, София, 1984, Издателство на БАН, стр.190

Защо се намесва името на арх. Никола Лазаров като автор на Военния клуб

Заблуждението идва от там, че арх. Лазаров е автор на пристройката към Военния клуб реализирана през 1900 – 1907г.[7] Той е правил и обзавеждането на Военния клуб.

[7] Лабов, Георги, „Архитектурата на София“, Държавно издателство „Техника“, София, 1979г., стр.142

Накрая ще завършим с извода, че не трябва да допускаме подмяна на авторството, защото сме отговорни пред паметта на първия главен архитект на София и първи архитект на Княжество България, арх. Вацлав Колар, пионер в изграждането на първите най-представителни и красиви сгради на столицата ни след Освобождението, една от които безспорно е Военният клуб.

May 16, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии