ИСТОРИЯ НА МЯСТОТО

 НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

 НАСКОРО ИМЕНУВАНО В “КНЯЖЕСКА ГРАДИНА”

 Въздушна снимка на градината с Паметника на съветската армия – т.нар. “Княжеска градина”, 2011г.-

http://www.lostbulgaria.com/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 http://www.pbase.com/ngruev/image/74766150   

 

От тази карта, показваща състоянието на София непосредствено след Освобождението, е изваден фрагмент на мястото, което ни интересува – то е там, където Крива река се е разливала, преди да се влее в Перловска река. „Крива река влизала в града по днешния бул.”Витоша” при пресечката му с ул.”Парчевич”, завивала при ул.”Солунска”, минавала по бул.”Левски” и улица „Аксаков”  и правела блато на празното място – днес градината пред Паметника на Съветската армия, което се отливало в река Перловец близо до Орлов мост” /В: „Архивите говорят” №11, „Софийско общинско управление 1878-1879”, София, 2000 г. стр.694, заб.49/.

Заблатеното място през зимата замръзвало, което дало идея на Княз Александър Батенберг да открие там първата пързалка в София. Бил организиран дори клуб за кънки Skating Club.  В Спомени за предосвобожденска София на Хр. Златарев, публикувани в Юбилеен сборник на благотворително дружество “Иван Денкоглу”, 1940 г., пише: „Мястото на сегашната Детска градина, подарено от Н. В. Царя, след Освобождението, служеше за пързалка с кънки, дето се пър­заляше и сам княз Батенберг. Същото място наричаха Шейтанско (дяволско), защото чешмата – изворче там ту течеше, ту спираше.”

 

 

 

 

 

Д-р Диодоно, адвокат и голям виртуоз на кънки

http://chitanka.info/text/2899/0

 

 

 

 

 http://www.bg-history.info/i/1139.jpg

 

 

Когато Дворецът престанал да се снабдява със зеленчук и цветя, произвеждани в Александровската /Градската/ градина, след преустройството й  през 1880г., маршал Менгес помолил Съвета да подари за същата цел едно място зад градския вал. Общинският съвет, с постановление №1 от 26 януари 1880г. задоволил молбата и отпуснал място с размер 35,636 кв. м., към което впоследствие били прибавени още 23,440кв.м. Така на новото място една част била засадена със зеленчук и цветя, а друга – с овощни дръвчета. Имало един парник за зеленчуци и два обора – за коне и крави, като млекото на кравите било също за нуждите на Двореца. ( Ганев, Н. „Залесяването на София (Градини, паркове и горски култури)” София, 1942 г.)

Ето това е било т.нар. „Княжеска градина”, основана на общинско място, със средства на Княз Батенберг. Тя била уредена и поддържана от дворцовия градинар, овощар и пчелар (помолог) Карл Бец (1850-1925), дошъл по покана на Батенберг през 1879 г. от Дармщадт, Германия. (Моят колега Даниеле де Лука внесе корекция в името, което неволно бях сбъркала и ми съобщи, че Карл Бец му е прадядо по майчина линия:) ) Като такава градината просъществувала от 1882г до 1887г., когато в България  дошъл княз Фердинанд. На следващата 1888г. той решил на мястото й да създаде ботаническа градина. За целта повикал общинския градинар на Пловдив,  швейцареца Люсиен Шевалас, именно той положил основите на  Ботаническата градина.

Шевалас уреждал Ботаническата градина в продължение на няколко години, след което я предал на градинаря Е. Аман, който я ръководил до август 1907 г., когато бил заместен от проф.Жул Лошо. Царската ботаническа градина имала два раздела – един ботанически, чисто научен, и един декоративен.

Княз Фердинанд, известен като естественик, освен редки цветя и растения, отглеждал и животни в парка на Двореца.  Към 1891 година животните били пренесени от Двореца също тук. Мечката първоначално, поради липса на подходящо помещение, била настанена в обора на кравите. Междувременно Крива река била отбита от градината, мястото й било засипано и изравнено. Започнали приспособления на южната част  за превръщането й в Зоологическа градина. Княз Фердинанд получил в наследство животни и птици от частната зоологическа градина на баща си Херцог фон Кобург, след неговата смърт. През 1892 г. Князът извикал от чужбина д-р Пол Леверкюн и му възложил ръководството на вече обзаведената Зоологическа градина. За първи път Зоологическата градина била открита за публика през 1893 г.

Фрагмент от плана на София, 1887-1912г. Долу, на югоизток от булевард „Фердинанд” се вижда карето с надпис Зоологическа градина.

 

 

 

 

 

 Снимки от Зоологическата градина –

http://www.lostbulgaria.com/

 

 

 

 

Фрагмент с градината от план на София, 1908г

http://www.pbase.com/ngruev/  SofiaPlanMeyer1908_L.jpg

 

 

 

Постепенно бившата Княжеска градина се разделя и превръща в две градини – Царска ботаническа и Царска зоологическа градина.

През 1896 г. Царският градинар алпинист Йохан Келелер създал на територията на Ботаническата градина първия алпинеум в България и на Балканите.

 

 

 

 

 

 

http://www.lostbulgaria.com/

 

А през 1900 година, когато животните в Зоологическата градина се увеличили, бил създаден неин клон в парка при Двореца Враня, където се планирало преместването на цялата Зоологическа градина, за да се освободи мястото за строителството на нов царски дворец. Това намерение обаче е осуетено, както пише Ганев,  от злополучния край на първата световна война.

В съседство на Царската ботаническа градина, по продължението на бул.»Цар Освободител», на мястото на някогашната зимна пързалка, през 1936-37 година, със средства и върху собствено на Н.В.Царя място от 30 декара, е създадена Царска детска градина.

 

 

 

 

 

 

Фрагмент от плана на София, 1919, показващ разпределението на  Царските градини.

 

 

 

 

 

 

 

 

Фрагмент от въздушна снимка от 1940г., на която се вижда Царската детска градина  

 stara-sofia.blogspot.com/…/blog-post_28.html

Градината е дело на дворцовия градинар Вилхелм Шахт. На нейната територия не са се допущали възрастни и младежи – тя била изключително за децата. Тя съдържала съоръжения за детски игри и спорт, водни басейни, детски летен театър с места за 600 деца, заслони, детски бюфет, медицински пункт…Именно тук попадал и забележителният алпинеум.

Трите Царски градини – Зоологическата, Ботаническата и Детската, са били разположени на мястото на днешната градина около Паметника на съветската армия, успоредно на бул.»Цар Освободител».

 

August 12, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ПОП АРТ – на примера на Давид Черни

Обещаното продължение към поста за Паметника на Съветската армия

Давид Черни (чеш. David Černý; р. 15 .12. 1967, Прага) е един от най известните съвременни  чешки скулптори, автор на скандални творби, съчетаващи хумор, провокация, социална и политическа сатира. Произведенията на Давид Черни често предизвикват рязка критика, но въпреки всичко редица от неговите творби са получили широко признание и са се превърнали в ярки забележителности на чешката столица. Давид Черни е популярен с безпардонните си пародии. Той скандализира с иронизирането на теми не само сериозни, но дори легендарни, съкровени, сакрални и ценностни за хората от различни поколения и държави, включително и за своите сънародници.

Например такава пародия е скулптурата «Кон», която изобразява Св. Вацлав, покровителят на Чехия, седящ на корема на своя обесен за краката мъртъв кон. Тук Черни се надсмива над пиетета, с който пражани и чехи се отнасят към знаменития паметник на Св. Вацлав на Вацлавския площад.

За сведение, Вацлав (907–935) е особено популярен чешки княз (924–935), провъзгласен за светец. Той е небесен покровител на Чехия и неин символ. Култът към Св. Вацлав става официален в Чехия през 14 век.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

«Кон». Скулптура от Давид Черни, 1999, Прага

 

 

Друга, не по-малко скандализираща искрено вярващите в Бога, творба на Черни е инсталацията „Богът в който вярваме”, представляваща „Разпятие”… от доларови банкноти. 

 

 

 

 

 

 

Důvěřujeme v Boha, 1991 “In God We Trust”- „Богът в който вярваме”

 Произходът на израза е от Библията. Няколко псалма съдържат тази фраза или производни от нея (Псалм 20, Псалм 56, Псалм и 62, и т.н.).

Фразата още през 1814г. е включена в националния химн на САЩ. Тя фигурира върху доларови банкноти. “Вярваме в Бог” е също и официалният девиз на Съединените щати, приет през 1956 година.

Още навремето президентът Теодор Рузвелт е смятал че е светотатство да се поставя името на Бога върху пари.

 

 

 

Именно около тази идея кръжи и Черни. В инсталацията се използват различни тропи – фигури на заместването – метафората, метонимията, синекдохата. Така вярата в бога се съпоставя с „доверието в парите”, в доларите, в САЩ; Иронията и сарказмът към култа и преклонението пред доларите, обаче, се прехвърлят и върху самото разпятие; Религията се замества с нова религия – тази на консуматорството и т.н.

 „Нацията за себе си” е скулптура от 2002 година, с която Черни дръзва да пародира Народния театър в Прага, символ на национална идентичност на Чехия. Названието на скулптурата идва от надписа върху завесата на сцената на Народния театър. Театърът е открит през 1881 г., но само след 12 представления, през същата година е унищожен от пожар. Решено е да се съберат средства и само след две години – през 1883 г. театърът е възстановен и открит наново, благодарение на усилията и ентусиазма на народа, довели до мотото „Народът сам за себе си” (Narod Sobe).

Скулптурата представлява 10-метрова златна статуя на Титан, седнал на перваза на покрива на Народния театър,… с огромна ерекция.

 

На интернет страницата на Черни пише: „Сградата е на Народния театър в Прага, тя е на много видно място, на брега на река Вълтава. Намерението е скулптурата върху нейния покрив да изпуска от дюза на случайни интервали от време пара, с добавяне и на въздух за изненада на публиката.

 

 

Скулптурата трябваше да бъде инсталирана през май 2003 г., точно преди референдума за влизане на Чехия в ЕС. В края на февруари бордът на театърa я отмени, опасявайки се, че всички те ще загубят своите работни места.” –  http://www.davidcerny.cz/startEN.html

Чрез тази скулптура „дивото дете на чешкото изкуство” протестира срещу липсата на адекватна културна политика, на държавно финансиране за изкуството, за опазване на паметниците на културата, за филмопроизводство и т.н. (Art: David Černý – Sculpted Rebellion Interview with Czech artist David Cerny, By Marek Tomin Mon 21st Jul, 2003 [updated Thu 6th Oct, 2005]  – http://prague.tv/articles/art-and-culture/sculpted-rebellion

Можем да си спомним и за прословутата инсталация „Ентропа”, която в началото на 2009 г. бе поставена в сградата на Европейския съвет в Брюксел, за символичното отбелязване на временното председателство на Чехия на ЕС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

David Cerný, Krištof Kintera, Tomáš Pospíšil, Viktor Frešo Entropa, 2009, mixed media, courtesy of Kressling Gallery, Bratislava © David Cerný – http://www.shift.jp.org/ja/archives/2009/05/13/7_Entropa.jpg

България бе саркастично представена като територия покрита с „турски тоалетни”, при това от името на несъществуващата българска художничка Елена Джелепова. Дори в брошурата към “Ентропа” са цитирани „нейните” думи, че тя представя България като тоалетна, защото съзнателно търсела пубертетска провокация.[1]

 

[1] Кратко „CV” на имагинерната българска художничка Elena Jelebova

Performances: 2004 – No Club, Sofia, Transition Art; 2003 – Kumata Mountain Hostel, Vitosha Mountain, Art Installation; – Balance Summer Festival, Bulgaria, Art Installation; – No Club, Sofia, Transition Fluoro Art; 2002 – Fader Club, Sofia, Fluoro Art; 2001 – Blade Club, Sofia, A Installation; – O’Shipka Club, Sofia, Art Installation; 2000 – Geizer Club, Sofia; Awards: 1999 – East-West Intellect, Bulgaria World Exhibition, Silver Medal; Selected Group Exhibitions: 2002 – National Art Exhibition ‘Autumn Saloon,‘Shipka 6‘ Art Gallery, Sofia; 2003 – International Art Biennial, Gabrovo, Bulgaria; 2004 – National Art Exhibition, Kjustendil, Bulgaria; 2005 – National Art Exhibition, Lovetch, Bulgaria; 2007 – Gallery Art-M, Tryavna, Bulgaria; – Art Hostel, Sofi a, Bulgaria, First One-Man Exhibition

Текст от „авторката”- „For me, our project is an opportunity to cope with false patriotism and find relief from the destitution of Bulgarian material and spiritual life. Not least, it is sure to upset a lot of people, and that is also what I am aiming for – to cause a scandal, especially at home. It’s a punk gesture, intentionally primitive and vulgar, faecally pubertal”

Ето текстът и на български: „За мен нашият проект е възможност да се справим с фалшивия патриотизъм и откроим нищетата на българския материален и духовен живот. Не по малко, със сигурност да смутим много хора, и също това, което съм целяла, е да предизвикам скандал, особено у дома. Това е пънк жест, преднамерено примитивен и вулгарен, фекално пубертетен.”

 

 

 

 

 

 

Външно министерство на България тогава настоя модулът с тоалетната, посветен на България, да бъде незабавно отстранен от инсталацията, в резултат на което мястото на България бе покрито с черна завеса(?!).

 

 

 

 

 

 Оказа се, че автор на “Ентропа” е всъщност Давид Черни (заедно с колегите му Krištof Kintera, Tomáš Pospiszyl, Viktor Frešo ), че инсталацията не е дело на 27 творци от страните – членки на ЕС, както изрично предвиждал договорът между чешкото правителство и Черни.

 И Полша е представена скандално в инсталацията  Ентропа . Върху територията на Полша няколко свещеници забиват знамето на хомосексуалистите, по аналогия с известната снимка на американски войници, които забиват знамето на САЩ при битката за Иво Джима през Втората световна война. И това послание е плуралистично в интерпретациите си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Монументът „Издигането на флага над Иво Джима”

Инсталацията „Ентропа”, в съответствие с мотото на чешкото председателство на Европейския съюз “Европа без бариери“, е с подзаглавие “Стереотипите са бариери, нека да бъдат разрушени”. Според художникa Давид Черни, Ентропа “осмива социално активното изкуство, като балансира на ръба между атаките за спорен национален характер и необезпокоителна украса на официалното пространство”.

Първоначално Черни заявява, че предназначението на инсталацията Ентропа е било да бъде забавна, защото „иронията е точно затова, за да се подиграе”, но не са имали намерение да обиждат никого. „Ние очаквахме това да се третира като шега, като хепънинг, като хубава инсталация, и нищо друго.” По-късно в официално заявление той добавя: „Искахме да видим дали Европа е в състояние да се смее над самата себе си”.

По отношение на използването в създаването на инсталацията на фалшиви имена на автори от различните европейски страни, той се защитава така: „Заблудата е част от изкуството” и казва още, че „Хиперболата, гротеската и мистификацията са търговските марки на чешката култура и създаването на фалшиви идентичности е една от стратегиите на съвременното изкуство”. „Ние вярваме, че средата на Брюксел е в състояние да приеме ироничен самоанализ, ние вярваме в чувството за хумор на европейските народи и техните представители.”- http://www.davidcerny.cz/startEN.html

Черни заявява, че скулптурата е била повлияна от хумора в стил Monty Python (Монти Пайтън, легендарна британска комедийна група с култов статус в съвременната култура; „Летящият цирк“ 1969-1974); Sacha Baron Cohen(спомнете си Саша Барон Коен, и филма „Борат”-„Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan”) и Les Guignols De L’info’s (френско популярно телевизионно сатирично куклено шоу, представящо пародии на телевизионни новини, политически карикатури и др.)

Точно този тип хумор е характерен за поп изкуството, често критикувано за цинизма, вулгарното и опростенческо представяне на реалността и политиката.

Поп-арт, според британския художник Ричард Хамилтън, е популярно /създадено за масовата аудитория/, мимолетно /краткосрочно за изготвяне/, бързо изразходващо се /лесно забравящо се/, евтино, масово, младо /предназначено за младите/, остроумно, сексуално, вълшебно и носещо голям доход изкуство.

Други характеристики на поп-арта са:  интерес към всекидневните баналности, суровите реалности на живота и смъртта, сексуалните инсинуации; солидната доза ирония и уличен хумор.

Поп-артът иска да бъде изкуство на баналното (именно заради това се нарича общодостъпно изкуство). Но какво е баналното? Предметът е банален само в неговата употреба, но  в момента, когато престане да е банален, става значещ.

Поп-артът е роден в обществото на потреблението. Но потреблението в съвременното общество, според определението на Бодрияр — това е манипулация със знаци. За да стане обект на потребление, всяка вещ трябва да се превърне в знак. Френският философ смята, че в съвременната култура вещта губи своя енергетичен потенциал, своята материалност, «деградирайки до нивото на чистия знак». – http://ec-dejavu.ru/p-2/Pop_Art-2.html

Съвременната култура предлага безпрецедентно изобилие от знаци и символи, което е невъзможно да бъде анализирано от гледна точка на ренесансовите представи за уникалността на изкуството. Преклонението пред уникалното произведение на изкуството е рецидив от икономиката от стар тип, основана на дефицита на материалната база, на една икономика в която вещите са ценени повече от хората. (McHale J. ).

Бъдещето на изкуството, според Макхейл принадлежи не на затворените и „вечни” произведения на традиционната естетика, а на изобретяването на алтернативни културни стратегии, нови концепции на жизнено поведение.

И така, ако едни от критиците заклеймяват попарта и настояват за решително противодействие спрямо попарта, но други са на мнение, че попкултурата е една нова култура, оптимистична, щедра и наивна, която предоставя големи възможности за индивидуални интерпретации.

 

August 4, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Фотографии

ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ 1954 – 2011

ФАКТИ БЕЗ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

  

  

  

  

  

 

 

 

Посрещане на Съветската армия в София

 

До 1946 г. Съветската армия носи названието Работническо-селска червена армия (на руски: Рабоче-Крестьянская Красная Армия). www.bg-history.info/gallery/view/497.html

 

БЪЛГАРИЯ И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ХРОНИКА

 

 

 

 

 

http://forum.clubpolitika.com/lofiversion/index.php/t8580-50.html 

 

 http://www.lostbulgaria.com/pic/713.jpg

·Германско нападение над СССР – започва на 22 юни 1941 г.

  • ·На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания като член на Оста, в качеството си на съюзник на Германия.
  • ·На 28.12.1941г., в отговор на акта на българското правителство от 13.12.1941г. Великобритания обявява война на България.
  • ·САЩ с декларация на Конгреса се поставят в състояние на война с България на 03.04.1942г.
  • ·Обрат в хода на войната през лятото на 1943 г.
  • ·Умира цар Борис (28 август 1943).
  • ·В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища и други сгради и човешки жертви.

„Англо-американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като  Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е купола на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.” – www.bg.wikipedia.org/

  • ·На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, с мотива, че българското правителство фактически води война в лагера на Германия.  Министерският съвет решава да скъса дипломатическите отношения с Райха и да поиска примирие от Съветския съюз.
  • ·На 6 септември правителството на К. Муравиев е взело решение да се обяви война на Германия, което влиза в сила на 8 септември а ден по-късно съветските войски влизат на българска територия.
  • ·На 9 септември 1944 г. отговорността за бъдещето на победената държава минава в ръцете на коалиционното правителство на Отечествения фронт. На 09.09.1944г. правителството на К. Георгиев също обявява война на Германия.
  • ·През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. 

РЕКАПИТУЛАЦИЯ – Повече от 60 милиона души, от които 27 милиона от СССР загиват във Втората Световна Война. Около 60% от тях са цивилни.  70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена.

  
1954 ГОДИНА – ОТКРИВАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
  
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
План-ситуация                                            Общ изглед  

   

Скулптурна група, увенчала паметника, скулптори М. Георгиева и В. Емануилова със сътрудници.

   

 Скулптурна група върху източната страна на паметника, “Октомврийската революция”. Скулптор проф. Л. Далчев и сътрудници.

Скулптурна група върху южната страна на паметника „Помощта на съветския тил в отечествената война”. Скулптор П. Дойчинов и сътрудници.

Скулптурна група върху западната страна на паметника „Отечествената война” . Скулптор В. Зидаров и сътрудници.

Скулптурни групи в началото на подхода към паметника „Посрещане на съветската Армия в България”, Скулптор проф. Ив. Фунев и сътрудници  

По: „Архитектурата в България след 9 септември 1944г.”, ИГА, БАН, София, 1954 г., с.145-148

 

  1968 ГОДИНА – ЗА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

             „Издигнал горда снага върху прекрасния фон на планината Витоша, Паметникът на съветската армия има много внушителен изглед. Това е най-големият архитектурно -скулптурен паметник в страната. Открит е на 7.IX.1954 г., по случай десетгодишнината от 9-ти септември. В изграждането на паметника взе участие голям творчески колектив от скулптори, художници и архитекти, под ръководството на архитект Данко Митов. Тържественият подход към паметника е широка стълбовидна алея, дълга 80 м и широка 28 м.

В началото на подхода се издигат две скулптурни групи, които изобразяват моменти от сърдечното посрещане на съветската армия в България през 1944 г.

Самият паметник представлява висока пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски войн, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. С автомат в ръка съветският войн възвестява победата над фашизма. Тази скулптурна композиция символизира освобождението на трудовия български народ от фашизма с решаващата помощ на Съветската армия.

В долната част на паметника орелефно са изработени композиции, които разказват последователно за създаването, укрепването и победоносното шествие на Съветската армия. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917 г.”, изработена от проф. Л. Далчев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки – тези, които сформираха доброволно, с революционен ентусиазъм Съветската армия. Следващият орелеф (на южната страна) представлява композицията „Всичко за фронта, всичко за победата” и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов с колектив. На западния орелеф. „Великата отечествена война на Съветския съюз” е показан бойният устрем и несломимата мощ на Съветската армия във войната срещу хитлеристките нашественици. Скулптор – Васил Захариев с колектив.

На предната страна стои надпис: „На Съветската армия освободителка – от признателния български народ”.

От двете страни на подхода към паметника са издигнати 10 пиедестала, на които са поставени бронзови лаврови венци. Те символизират десетте най-решаващи удара на Съветската армия в разгрома над немско-фашистката армия.

Върху двата пиедестала, в самото начало на подхода, се издигат композициите: „Българският народ посреща Съветската армия-освободителка с хляб и сол, с цветя и дарове”. Тези скулптурни групи са изработени от колектив, под ръководството на проф. Иван Фунев.

Вечер паметникът се осветява от прожектори.”

По: http://www.omda.bg/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_koritsa.htm

2011 ГОДИНА 

СКАНДАЛНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  И ОЩЕ – КОЙ КАК ЧЕТЕ „ЕВАНГЕЛИЕТО”

 На 18 юни 2011г. (събота), на другия ден след края на Sofia Design Week, точно три дни преди отбелязването на тъжната 70-годишнина от началото на Великата отечествена война, скулптурната композиция от западната страна на паметника на Съветската армия, озаглавена именно „Отечествената война” осъмна „о-без-образ-ена”, „о-маска-рена”. Художествените образи на участници в „Отечествената война” бяха маски-рани като герои от американски комикси, филми и бит. 
  

  Съветското знаме, символ на победата над фашизма бе подменено с американско, знаменосецът – със символа на “Макдоналдс” – клоуна Роналд; Съветският войник – център на композицията – със Супермен. Образите на руските войни бяха скрити зад маските и на други митични герои от популярни американски комикси, като Санта Клаус, Жокера, помощника на Батман – Робин, Капитан Америка, Жената Чудо.(Superman, the Joker, Captain America, Santa Claus, Ronald McDonald, Robin Batman…) Под провокативната интерпретация на релефа пишеше с разкривени и казано откровено – неподобаващи на добър художник букви и шрифт – „В крак с времето”.

 

Всъщност, именно надписът „В крак с времето” задава кода за четене на самата инсталация.Ключ към всички възможни интерпретации са отговорите на въпроса – „в крак с кое време?” 

 

 ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ВЪЗМОЖНИ ПРОЧИТИ:

¨ Първи прочит:

Отговорът е: В крак с времето на Втората световна война и на Великата отечествена война – това е времето между 1930-те и 1950-те години.

 Парадоксално, но ето как отразява едно от най-популярните списания за комикси точно това време:  

 

 

 













Корици на бр. 43 от 1941г; бр.44 и бр. 54 от 1942г.; бр.59 от 1943г. на списанието с комикси Action Comics  http://www.comic–covers.com/DC/DCA–B/Action/imagepages/image43.html 



 







 

 

 

 Корица на „Superman” № 204, DC Comics (2004)

Художници Джим Ли и Скот Уилямс – http://www.comicartcommunity.com/gallery/details.php?image_id=6904

Супермен е „роден” през 1933 година, притежава свръхчовешки качества – сила, интелект, чувства, възприятия, способности…, той е човекът на бъдещето.

По времето на Втората световна война Супермен е идеалът за героизъм, смелост, самоотверженост в борбата срещу злото. Злото – врагът, това са всички носители на знака на пречупения фашистки кръст. Супермен е олицетворение на американския воин, но Супермен е и аналогичният на съюзническия за САЩ герой – Съветският воин.

 

 

 

 

 

Образът на съветския воин е също толкова привлекателен, както Супермен и това може да се види от филмите по това време.                    

Плакат за филмa на Националния филмов съвет на Канада „Нашият северен съсед”.

Този документ е сред експонатите на откритата на 12 април 2011 г. в Канадския център на архитектурата (CCA), Монреал пътуваща изложба “Архитектура в униформа. Дизайн и строителство по време на Втората световна война”. Представени са материали, илюстриращи работата на архитекти от Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Холандия, Испания, САЩ и Съветския Съюз, през периода на Втората световна война. ( ‘Architecture in uniform: designing and building for the second world war’ – an international traveling exhibition organized by the museum and produced by the netherlands architecture institute. The show, on view from april 13th to september 18th, investigates the development and impact of architecture during world war II. )

Ето още един експонат от същата изложба:    

Я.Б.Белопольский. Памятник советскому воину-освободителю. Берлин, Трептов парк. Перспектива. 1946-49 гг. Из коллекций музея архитектуры им. А.В. Щусева. Инв. № РIа 12809/

 

Место и дата на провеждане на изложбата: “Архитектура в униформа: проектиране и строителство за Втората световна война”, Канадски център на архитектурата, от13 април 2011 г. до 18 септември 2011 г.

http://arch-museum.livejournal.com/22353.html?thread=78417

Що се отнася до това къде сме били ние – за съжаление, България по това време е била на страната на Силите на Оста, т.е. – на страната на пречупения кръст.

„В крак с времето” тогава, възторжено сме посрещали немската армия,                       

 а някои от улиците в София са били също „в крак с времето” преименувани – например „Христо и Евлоги Георгиеви“ – в „Адолф Хитлер” до „Орлов мост”, а след него – в „Бенито Мусолини”. За което и сме били наказани – с англо-американски бомбардировки.

 http://www.bgpost.bg/files/custom/Postal%20codes/POST_CODE_SOFIA.pdf

 

ВЕЧЕ В КРАК С НАШЕТО ВРЕМЕ

През 2004 в центъра на Вашингтон, САЩ, е изграден Мемориал на Втората световна война.

Мемориал на Втората световна война в центъра на Вашингтон.

Въздушна война

www.worldsiteguides.com/…/; www.americancatholic.org/…/WWII/default.asp; dctourguideonline.com/…/

http://www.wwiimemorial.com/pictures/photo.asp?picname=AF06–AirWar–B-17.jpg

На бронзовите орелефи са изобразени типични сцени от войната, в случая – подготовката за въздушен бой.

ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ се строи „Битката за Британия” –  паметник, посветен също на Втората световна война. Паметникът е разположен в централната част на Лондон, на кея “Виктория”, с изглед към река Темза и е открит на 18 септември 2005 г., по случай 65-та годишнина от битката. Чрез него се отдава почит на участниците в Битката за Британия по време на Втората световна война.

Орелеф от бронз, изобразяващ сцени от битката за Британия. В центъра на композицията на този релеф са приблизително реални по размер скулптирани летци. Има и списък на всички летци, които са взели участие в битката на страната на съюзниците.                 

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Part_Of_Battle_Of_Britain_Memorial.jpg

Всички тези паметници, посветени на загиналите във Втората световна война войници на страната на анти – нацистката коалиция – и тези, като Паметника на червената армия в София от 1954, и американския от 2004 г., и английския от 2005 г., си приличат – те са материално свидетелство за свръхчовешката сила на безсмъртието и вечността.

¨ Втори прочит:

Отговорът е – В крак с времето на филмите за Супермен, „Х-мен” (2000), „X-Мен 2“(2003), „Завръщането на Супермен”(2006), „Х-Мен: Последният сблъсък“ (2006)… Все култови екранизации по комикси, нароили се в последните двайсетина година.

 

 

 

 



Посланието, което подменя текста на орелефа – „Отечествената война”, е адресирано към онези някогашни тийнейджъри, пораснали с тези герои, както и към днешните пуберитети, които догодина ще видят „Superman: Man of Steel”.  

За сведение, първият пълнометражен игрален филм е от 1951 г. – Superman and the Mole-Men, с участието на Джордж Рийвс, от който произлизат и последвалите ТВ серии. Първият съвременен пълнометражен игрален филм Супермен, на Ричард Донър с участието на починалия наскоро актьор Кристофър Рийв в ролята на Мъжът от стомана и филмовата легенда Марлон Брандо в ролята на неговия баща Джор-Ел, е от 1978 г. Следват още три успешни серии, а 23 години след последната лента режисьорът Брайън Сингър (“Обичайните заподозрени”, “X–Men”) приема предизвикателството да възкреси супергероя. Освен режисьор, той е и продуцент на “Завръщането на Супермен”. Най-съвременните технологии, които се използват при създаването на филма, дигиталната камера Genesis, съвместно разработена от Sony и Panavision, прогресът в областта на визуалните ефекти, правят „Супермен се завръща„ просто поразителен, „с изключително величествена визия”, както се изразява самия Сингър.

http://www.cinefish.bg/Supermen-se-zavrashta-Superman-Returns-id2545.html

„Няма по света страна, в която да не познават Супермен”, казва режисьорът. „Вероятно, ако покажете прочутото лого с буквата S в джунглата, поне половината от местните хора ще го разпознаят. В този смисъл, той е глобален супергерой”.

„Всички сме отраснали с една или друга версия на Супермен”, казва Дан Харис, който е написал сценария, заедно с Майкъл Дохърти. „Дали сме го срещали в комиксите, на малкия или на големия екран, ние всички познаваме Мъжът от стомана. Така си е”.

„Комбинацията от неговата порядъчност, неговата неразрушимост и способността му да лети, е това, което го прави толкова привлекателен за мен и за още толкова много други хора”, казва Сингър.

„Да постъпваш правилно, да си в състояние да се справиш с всичко и да можеш да се рееш в небето… в даден момент от живота си всички сме си мечтали да бъдем като него”.

От дебюта си в комикса през 1938, до днес Супермен си остава неизличима фигура в световната култура и универсален символ за идеалите на човечеството. 

Точно този романтичен прочит бе представен като най–удобен, може би за да се избегне четенето на инсталацията като политическа провокация. „Творбата” бе тълкувана като дело на инфантилни художници, по-скоро на тийнейджъри, пуберитети. 

¨ Трети прочит:

В крак с времето на…..гей – парада

Режисьорът на “Завръщането на Супермен” Браян Сингър, който стои зад двата филма за Х-Мен, казва, че е имало спекулации, че в новия филм Човекът от стомана е гей. „Той не е гей, той е Супермен“, казва режисьорът. Кейт Басуорт, която играе любимата на Супермен, също отрича слуховете. „Играя неговата любима и тези слухове са просто смешни“, категорична е тя. – http://www.bpost.bg/story-read-5222.php

Тази същата събота – 18 юни, в столицата се проведе четвъртият по ред гей парад. Участниците в него се събраха на „Моста на влюбените” при НДК и към 17:00 часа тръгнаха от там по улица “Фритьоф Нансен”, после по булевардите “Васил Левски” и “Цар Освободител”, като крайната точка им беше паметникът на Съветската армия.

Паметникът, междувременно бе разкрасен в цветовете на дъгата, подобно на традиционните знаменца с цветовете на дъгата, които носеха участниците в София прайд.

Фото Никола Михов                                                        Знамето на дъгата –  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rainbow_flag_and_blue_skies.jpg

 

 

 

 

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=734956

За сведение, ЛГБТ флагът (англ.Rainbow flag) или още флагът на дъгата или флагът на гордостта («Прайд-флаг»; «Флаг на мира») е символът на хомосексуалните и ЛГБТ социални движения. Цветовете отразяват разнообразието в ЛГБТ общността. Този символ тръгва от САЩ, създаден е от художника Гилбърт Бейкър през 1978. Днес е международен символ. Най-често се състои от шест хоризонтални ленти: червена, оранжева, жълта, зелена, небесна, синя и виолетова, като червената е най-отгоре и цветовете са подредени така, че да приличат на естествената небесна дъга. Всеки цвят има определено символично значение. Оригиналните значения на отделните цветове според създателя Бейкър са били: розов: сексуалност; червен: живот; оранжeв: здраве; жълт: слънчева светлина; зелен: природа; тюркоазен: магия/изкуство; индиго: ведрина/хармония;  виолетов: сила на духа, духовно начало.

Общата символика на флага е единството в разнообразието, красотата и радостта.- http://bg.wikipedia.org/

¨ Четвърти прочит: 

 В крак с времето на поп арта

Случайно съвпадение или по-скоро не, само два дни след това „театрално представление”, на 21 юни 2011 „Розовият танк” на Давид Черни отново се появи в центъра на чешката столица, по повод 20 години от отпътуването на последните съветски войски от бивша Чехословакия.

Това е същият онзи съветски танк, поставен в края на Втората световна война през 1945г. на площад Кински, като символ на освобождаването на Прага. И същият, който през 1991 година, два месеца след напускането на съветските войски, бе боядисан в розово от 23 годишния тогава Давид Черни.

Акцията с боядисването е също както тази с Паметника на Съветската армия в София – нощна – състои се на 27 срещу 28 април. На покрива на танка е поставен палец във фалически жест, който по думите на Черни трябвало да осмива символиката на съветските военни паметници, тълкувани като силова заплаха за мирното население.

Тази акция е възприета от значителна част от чешката общественост като оскърбителна по отношение на паметта на руските войни, освободители на Чехословакия. След официален протест на руското правителство, танкът връща първоначалния си вид. Вследствие на бурното възмущение Черни бил арестуван за хулиганство. Обаче, 15 депутата от парламента в знак на протест срещу арестуването му, боядисали отново танка. Черни бил освободен, а танкът – свален от пиедестала и пренесен в музей на военната история в Лешани. По-късно Черни предлага Розовият танк да се установи за постоянно в Прага, но пражкото кметство отхвърля идеята му.

 

 

Pink tank at VTM Lešany museum

Днес обаче, танкът не се възприема толкова като символ на освобождението от фашизма, а по-скоро – като символ на избавяне от „периода на съветската окупация”.

Ето в този контекст инсталацията “В крак с времето” се чете именно като политическа провокация в стила на поп-арта.

За Давид Черни и поп-арта следва продължение.

July 31, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

КОМИКСИТЕ

 

Изкуството в комикса, комичността в изкуството

 

Изложбата представя дванайсет автора/ авторски тандеми, занимаващи се с комикси или изобразително творчество. След 2000 г. комиксът е феномен за Чешката република – от етикирано нискокачествено четиво се превръща в пълноценна художествена категория, от която се съветват не само медиите, но и читателската общественост. Излизат нови списания, посветени изцяло на това изкуство, реализират се фестивали, раздават се награди.

Заслуга за тази промяна имат най-вече художествените начинания на Ярослав Рудиш/ Яромир Швейдик (Алойс Небел), Войтех Машек/ Джиан Бабан (Монстркабарето на Фред Брюно), Луциа Ломова (Анна иска да скача) и Иржи Грус (Voleman).

Става въпрос за творби, които чрез суверенен художествен и литературен език коментират модерната чешка история (предимно впечатления от периода на нацизма и комунистическия режим) и актуални образи от живота и ежедневието в големия град.

Чешкият комикс и художественият изказ, повлиян от тази естетика, не са лишени от фантазията и самобитния хумор, както и от изразителен екзистенциален подтекст.

Куратори на изложбата са Ева Яначова и Радим Копач.

15.6., 18.00 ч., Галерията на ЧЦ

(Изложбата ще продължи до 16.9.2011 г.)

 Място на провеждане: Rakovski 100 1000 Sofia Bulgaria

Дата: От: 15.06.2011 18:00 До: 16.09.2011  Организатор: Чешки център

 

 

Турско списание за комикси спря да излиза след глоба за “нецензурно съдържание”

07/07/2011

Нов свързан с цензурата скандал избухна в Турция, след като едно списание бе обявено за заплаха за социалните норми.

Списанието слезе от вестникарските щандове след сериозна глоба. [Йозгюр Йогрет]

“Харакири”, месечно турско списание за комикси, литература и карикатури, се самозакри, преди да издаде третия си брой, заявявайки, че наложена от държавата глоба е направила невъзможно продължаване на съществуването му.

Съветът за защита на младежта от нецензурни публикации към министър-председателя, правителствен орган за контрол на печатните медии, постанови, че съдържанието на списанието – още в първия му брой – е вредно за малолетните. Той глоби списанието около 65 000 евро и нареди то да се продава в черен плик.

Съветът обвини списанието, че “подтиква младежта към мързел, авантюризъм и извънбрачни отношения”.

 

“Харакири”, месечно турско списание за комикси, литература и карикатури, се самозакри, преди да издаде третия си брой, заявявайки, че наложена от държавата глоба е направила невъзможно продължаване на съществуването му.

Съветът за защита на младежта от нецензурни публикации към министър-председателя, правителствен орган за контрол на печатните медии, постанови, че съдържанието на списанието – още в първия му брой – е вредно за малолетните. Той глоби списанието около 65 000 евро и нареди то да се продава в черен плик.

Съветът обвини списанието, че “подтиква младежта към мързел, авантюризъм и извънбрачни отношения”.

“Обществата са изградили социални норми, за да защитават своето съществуване и поддържат обществения ред. Инструментите и органите на печата и ефира сами трябва да се придържат към тези норми и имат съответно задължението и отговорността да насочват, предупреждават и напомнят на обществото за тях,” каза той.

Решението, прието със седем на три гласа, отприщи нов широк дебат за цензурата в Турция.

Художникът график от “Харакири” Джан Байтак казва, че е бил изненадан. “Ние сме хора със самоконтрол. Никога не сме имали намерението да разстройваме хората, както казват те,” заяви той за SETimes.

Неговият колега художник в “Харакири” Кутлукхан Перкер каза, че обвиненията са му подействали като леден душ.

“Когато бе взето решението относно първия брой, панически се заехме да проверяваме втория брой, чудейки се дали и в него има нещо осъдително.”

“След това осъзнахме, че сме започнали да се самоцензурираме,” спомня си Перкер.

Перкер се съмнява дали публикуваното в списанието съдържание е нецензурно, посочвайки, че комиксите и карикатурите са отражения и тълкувания на онова, което се случва в реалния живот. Творбата, обвинена в “подтикване към извънбрачни отношения”, казва той, е била просто един разказ за любовна авантюра.

“Е, не можем ли да пуснем разказ, в който става дума за убийство?”, пита той. “Значи ли това, че подтикваме хората да извършват убийства?”

Перкер заяви, че адвокатите на “Харакири” ще подадат жалба срещу решението на съвета и може да се обърнат и към Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), по който Турция е страна.

Колеги от други списания също изразяват тревога за себе си след решението на съвета, добави той.

Адвокатите Мехвеш Бингьолю и Хюрем Сьонмез разговаряха с репортер на SETimes относно правните последици.

Според Бингьолю е слабо вероятно списанието да получи решение в своя полза в турските съдилища, но може да има шанс, ако отнесе случая си до ЕСПЧ.

“Аз мисля, че не е възможно ЕСПЧ да възприеме манталитет, според който общественият морал се гради върху брака,” каза тя, добавяйки, че глобата е била “несъразмерна”, тъй като е принудила изданието да се закрие.

Същевременно, според Сьонмез, съветът не е безпристрастен. “Членовете на съвета действат в границите на собствения си светоглед и осъзнават, че съветът е подчинен на политическата власт,” каза той.

От Йозгюр Йогрет за Southeast European Times от Истанбул – 07/07/11

SETimes

Published on SETimes (http://www.setimes.com)

http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2011/07/07/feature-04

July 12, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

ПОСЛАНИЕ ОТ ВЕКОВЕТЕ

 

 

ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ ОТ БАЛКАНИТЕ

 13 юли – 28 август 2011, откриване 12 юли, вторник, 18.00 часа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В продължение на близо два месеца столичани и гости на София ще имат възможност да се запознаят с тази интересна експозиция по повод на ХХІІ международен конгрес за византийски изследвания, който ще се проведе в последната десетдневка на месец август.

Изложбата представя отделни творби на Ото Хорейши, Йозеф Обербауер, Иван Мърквичка, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Пенков, Иван Лазаров, Ари Калъчев, Борис Денев, Владимир Лукаров, Никола Кожухаров, Атанас Михов, Пенчо Георгиев, Марио Жеков, Борис Михайлов, Иван Христов, Симеон Велков, Иван Гецов, Наум Хаджимладенов, Петър Морозов, Йордан Кювлиев, Марин Георгиев – Устагенов, Георги Хаджидимитров, Владимир Рилски, Слави Генев, Найден Петков, Здравко Александров, Васил Маринов,`Ради Неделчев, Димитър Андреев, Веселин Парушев, Максим Цанков, Георги Николов, Владимир Пешев, Бойчо Григоров, Лика Янко, Андрей Даниел, Кирил Герасимов, Димитър Стефанов, създадени в различни периоди от края на ХІХ до края на ХХ век и ни пренася във времето, за да ни припомнят колко голяма е ролята на тези обители – манастири и църкви за духовността , морала и добродетелите на християнската вяра в хилядолетната история на българския народ .

Експозицията има за цел да покаже доколко и каква е връзката между православното християнство и светското изкуство, като същевременно повдига много и различни въпроси, на които е необходимо задълбочено и цялостно да се потърсят отговори. Защо само отделни художници или групи творци са вдъхновени от Православието, от църквите и манастирите, от библейските сюжети? Как, кога и по какви причини пренебрегваме своето християнско наследство и свързаните с него личности, уникални художествени, литературни и философски произведения.

Събраните и представени повече от 120 произведения – маслени платна, акварели и скулптури от различни поколения художници на една място допринася за проследяването на още една посока в българското изкуство. Връзката с манастирите и църквите за едни е пълноценното изучаване на миналото, защото за тях то е родното наследство от което се ражда модерното. За други това е спорадична изява или цялостно обвързване с изписване на църковната живопис, дала отражение и върху светските им творби. За трети това е случайно докосване до духа на Православието. Но неизбежно пътищата им се срещат в храма, в създаването на творби, които разказват за църквите и манастирите, където се е създавала и опазвала българската култура и дух. Творби, които класифицираме като светски, но които в контекста на изложбата придобиват своята автентична светлина. Доближаването до християнската истина посредством художествените произведения има един шанс в повече – да говори на разума и на чувствителността на хората.

Изложбата е придружена от каталог и е част от съпътстващата програма по повод ХХІІ международен конгрес за византийски изследвания.

Куратор – Аделина Филева

Информация: Петър Димов PR на СГХГ

Софийска градска художествена галерия

ул. Ген Гурко 1 София 1000 (вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)

за посещение: вторник-събота: 10.00 – 19.00; неделя: 11.00 – 18.00

понеделник: почивен ден

July 7, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

Дунавската стратегия

За Международния ден на река Дунав стартира интерактивна онлайн платформа

от 30.06.2011 Автор – Турист Медиа

 Международният ден на втората по големина европейска река – Дунав беше отбелязан със стартирането на нов уебсайт „Дунав +” – www.danube.panda.org.

Сайтът е изграден като интерактивна мултимедийна платформа. Той ще информира за природната значимост на реката и възможностите, които тя предлага.

„Дунав +” е създаден по инициатива на международната природозащитна организация WWF с подкрепата на Международната комисия за опазване на река Дунав. Посетителите на сайта ще могат да изследват виртуално реката чрез сателитна карта, която предоставя информация за природни ценности, казуси, свързани с околната среда и мерки, предприети за опазването на Дунав. Интерактивната онлайн платформа ще позволява на индивидуални потребители или организации да обменят информация за реката помежду си.

Река Дунав преминава през 10 страни и четири европейски столици, а басейнът й обхваща големи територии на общо 14 държави. Питейната вода на повече от 20 млн. души зависи от Дунав. В Дунавския басейн живеят повече от 100 различни вида риба и редки видове птици като белият пеликан, белоопашатият орел и черният щъркел.

www.TouristMedia.info

¨¨¨

България е водеща в областта на туризма и сигурността по Дунавската стратегия

от 01.07.2011 Автор – Турист Медиа

Проектите и приоритетите по Стратегията на Европейския съюз (ЕС) за Дунавския регион бяха представени на пресконференция на кораб от речния флот, предаде Агенция „Фокус”. Дунавската стратегия е насочена към плавателността на реката, сигурността, туризма, транспортирането на хора и стоки по Дунав, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.

България и Румъния са водещи в областта на туризма по Дунавската стратегия. Общият европейски туристически продукт за Дунав ще бъде разпространяван по целия свят. Освен това България е съ- координатор на Германия по темата „Сигурност”.

До 2020 г. може да бъдат изградени още два моста България – Румъния, скоростни пътища Русе – Шумен и Русе – Велико Търново, скоростен път Дунав мост 2 – Видин – Ботевград, както и свързаност на второкласни и третокласни пътища към тези пътни артерии, според министъра.

Приоритет за България са селският, религиозният, СПА и виненият туризъм, а също и пешеходните връзки и велоалеите, съобщи Плевнелиев. Министърът предвижда също двойно увеличение на круизните кораби, преминаващи по Дунав. Съществува възможност България да бъде свързана с газовите, електропреносните и железопътните мрежи на Сърбия и Румъния.

www.TouristMedia.info

July 3, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Събития

ПИСМО ОТ АМЕРИКА за нашата Милка Близнакова – Prof. D-r Milka Bliznakov

Виж още: sofiazanas.blogspot.com/2010/11/blog-post.html

July 2, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици


Cookies
Този уебсайт използва бисквитки и други технологии за проследяване, за да подобри изживяването ви при сърфиране за следните цели: за активиране на основната функционалност на уебсайта, за да осигурим по-добро изживяване на уебсайта, за измерване на вашия интерес към нашите статии. Те могат да служат и за персонализиране на маркетинговите взаимодействия, както и за предоставяне на реклами, които са по-подходящи за вас.
Settings Accept all
Cookies
Choose what kind of cookies to accept. Your choice will be saved for one year.
Save Accept all