Националния музеен комплекс в София – интервю с арх. Янко Апостолов

Брой 18 (2767), 16 май 2014

Сграда за дългото пътешествие

Арх. Янко Апостолов е директор на „Янко Апостолов Архитекти” (YAArchitects), дизайн студио с офиси в София, Ню Йорк и Шанхай. Като архитект и урбанист има над петнадесет години опит в проектирането на широк спектър от сгради и градоустройствени проекти в Европа, Азия и САЩ. В момента работи върху сградата на Националния музеен комплекс в София – проект, който той спечели в конкурс през 2010 г., участвайки съвместно с музейната консултантска фирма Museoplan. Преди основаването на самостоятелен архитектурен офис, Янко Апостолов е бил старши проектант в международната архитектурна фирма Kohn Pedersen Fox, първо в лондонския, а след това в нюйоркския им офис. Янко Апостолов е завършил Архитектурната асоциация в Лондон като носител на пълна стипендия и е член на Кралския институт на Британските архитекти (RIBA).

– Какво ви привлече в архитектурния конкурс за т.нар. Български Лувър? Желанието да проектирате в България/София? Или специален интерес към музея като сграда и като културна институция в съвременния свят?

– Преди да отговоря, искам да направя едно важно уточнение – работното име на проекта е Национален музеен комплекс. Надявам се съвсем скоро да научим от Министерството на културата какво ще бъде и истинското име на музея. Междувременно, всяко друго разговорно наименование отклонява вниманието на обществеността от съдържанието и важността на културната институция.

Конкретно на въпроса ви: отговорът е, че бях привлечен еднакво от желанието за работа в България, както и от музея като прототип обществена сграда. Възможността да се строи в историческото ядро на една столица е голяма рядкост, а възможността да се работи върху национален музей се случва веднъж на епоха. Тези два аспекта заедно с разбирането какво се очаква от една съвременна музейна институция формулираха сложната, но много интересна задача, която от самото начало прегърнах като лично и професионално предизвикателство. За мое голямо щастие, ентусиазмът ми беше споделен от проектантския екип, с който работих през последните три години, а именно: арх. Цвятко Пенев, арх. Николай Борисов и арх. Мира Хилан, без чийто принос, лоялност и огромен труд разработването и координирането на проекта нямаше как да се осъществи.

– Вие работите в САЩ и доколкото знам, колективът ви има опит в проектирането на музейни сгради…

– В по-голямата част от времето работя от главното студио на офиса ни (YAArchitects) в Ню Йорк, откъдето имам достъп до широк спектър от професионалисти в музейната индустрия. Пример за това е сътрудничеството ни с музейната консултантска фирма Музеоплан (Museoplan) – специалисти, които са имали възможността да работят върху едни от най-значимите музеи на съвремието ни, като Лувъра в Париж и Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. Освен тях, друга важна част от екипа бяха и фасадните инженери от нюйоркската фирма Техне (Techne), с които разработихме концепцията за контрол на дневната светлина в залите с оберлихти, както и дизайна на вентилируемите фасади по ул. „Московска” и бул. „Левски” – иновативно инженерно решение от критична важност за запазването на съществуващите исторически фасади. Но като цяло, бих искал да наблегна на факта, че докато екипът, работил върху музейния комплекс, е международен, основната работа върху разработването на архитектурните и инженерните решения стана на място. От офиса ни в София координирахме работата с възложителя – Министерството на културата, както и работата с местния инженерен екип. За мое голямо облекчение, в България срещнах много добри инженери. Задачата на инж. Георги Колчаков и инж. Иван Хоров по адаптирането на съществуващата конструкция към съвременните земетръсни изисквания беше истинско предизвикателство, а от гледна точка на отделните сградни системи, опитът на инж. Борислав Орханиев, инж. Мария Попова и инж. Любка Босилкова беше от голяма важност.

– Всъщност, какви са връзките на музейната институция със съвременната култура? И имаше ли в заданието елементи, които да насочват към определен тип музей, така че архитектът да ги използва в проекта си – имам предвид прочутото единство между функция – конструкция – облик.

– Връзките на една музейната институция със съвременната култура са многостранни и сложни; и варират в зависимост от природата на конкретната институция. Например, ролята на един енциклопедичен музей на изкуството, т.е. музей с постоянна колекция, проследяващ историята на изкуството, е коренно различна от ролята на един музей за съвременно изкуство, който невинаги е задължително да има собствена колекция. Общото между двата типа се състои в основната им функция, а именно в поддържането на културните ценности, както и в търсенето и създаването на нови. В локален мащаб институцията музей играе все по-засилваща се роля в определянето на културната принадлежност на едно общество, а в глобалния свят, в който живеем – вече става въпрос и за културно оцеляване. Това всъщност са две от основните причини зад световния ренесанс в музейното строителство, на който станахме свидетели през последните 20-25 години и който все още продължава. Тук имам предвид не само знаковите нови сгради, като Тейт Модърн в Лондон, Музея Рийкс в Амстердам и строящата се в момента сграда на музея Уитни в Ню Йорк, но и някои любопитни явления, като инициативата на Китайското правителство да построи 1000 нови музея в рамките на десет години.

Но да се върнем на темата за Националния музеен комплекс в София. В конкретния случай, от самото начало ставаше въпрос за музей на визуалните изкуства, който да бъде развит около две много важни за страната колекции: тази на Националната художествена галерия (НХГ) и на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Накратко, основната задачата беше увеличаването на експозиционните площи с цел най-пълното представяне на тези две колекции.

Заданието (макар и доста общо) включваше всички ключови компоненти за създаването на водещ за страната музей на визуалните изкуства. Важното в случая беше наличието на правилните предпоставки за много необходимото скъсване с установения до момента в България статичен модел на музей на изкуството (концентриран предимно върху постоянната колекция) и развиването му в една съвременна динамична посока. А това може да стане само с осигуряването на необходимите пространства и оборудване, даващи възможност за повече гостуващи изложби, по-широка образователна дейност и организирането на повече обществени събития, достигащи до по-голяма и по-разнообразна публика. С голяма доза закъснение, това всъщност е следване на световните тенденции в музейната индустрия. Започвайки още в началото на 50-те години, много музеи успяха да се „преизобретят” и от затихващи културни институции се превърнаха в епицентри на обществена дейност. Тук нямам предвид големите световни музеи (разполагащи с колосални бюджети), а по-скоро музеи, които имат предимно национално значение. Такива музеи карат посетителите да се връщат многократно, като им предлагат разнообразие от програми, и така стават постоянна част от културния им живот. Примери за подобно трансформиране са „Тейт Бритън” в Лондон (разширена през 1987 и 2013), Музеят на изящното изкуство в Бостън (разширен през 1981 и 2000) и много, много други. Да не говорим, че описаните дотук трансформации са свързани и с финансовото оцеляване на музеите, защото голяма част от приходите на един успешен музей идват от временни експозиции и т.нар. обществени програми.

Относно единството между функция и сграда, проектът за Националния музеен комплекс най-добре може да бъде описан като симбиоза между пространствата, посветени на основните групи, които ще използват музея, а именно: посетителите, музейният екип (включващ изкуствоведи, реставратори, администрация и технически персонал) и академичните среди. В проекта сме мислили поотделно за всяка една от тези групи, така че посетителите, освен разглеждането на изкуство, да се радват на разнообразие от обществени пространства, служителите да имат независим достъп до колекцията и техническите съоръжения, а на научните работници да са осигурени подходящи условия за изследователска дейност. Обликът на музейната сграда е съвкупност от множеството споменати до момента функционални фактори, както и резултат от работата с конкретната историческа градска среда.

Разбира се, сградата, която все още се строи, е само една част от музейната институция. Тепърва предстои изясняването на административната структура на музея, а това несъмнено ще бъде определящо за успеха или неуспеха на музея като институция.

– Това, което се знае за момента, е, че не само административната структура трябва да се изяснява, но трябва да се изяснява и експозиционният подход, „режисурата” на музея – какво ще влезе в експозицията, как ще бъде организирано „пътешествието” на зрителя в него… Има ли в проекта „податки”, елементи, които нашите музеолози да използват при тази задача?

– Така е. В момента екип от изкуствоведи, назначен от Министерството на културата, разработва т. нар. експозиционен план – тоест, съдържанието и последователността на постоянната експозиция. Но причината, поради която на първо място споменах необходимостта от изясняване на административната структура, е доста логична – каквато и експозиционна концепция да бъде разработена, ако музеят няма сплотен и добре структуриран административен апарат, който да прегърне идеята, тя ще остане нереализирана. Ако питате изкуствоведите, те сами ще потвърдят, че работата по експозицията е много трудоемка и сложна и далеч не става въпрос само за окачване на картини и изработване на постаменти. Но нека изкуствоведите запознаят обществеността с това, което се опитват да постигнат, защото задачата наистина е безкрайно интересна.

Относно осигуряването на необходимия синхрон между последователност от пространства и логика на експониране на колекциите, много се изписа и каза през последната година – за съжаление, невинаги в конструктивна насока. Един от погрешните митове, който се създаде, е, че първо трябва да има завършен експозиционен план, т.е. идеална конфигурация на творбите в пространството, и едва тогава около тях да се изгради музейната сграда. Така се строели музеи навсякъде по света, освен в България. Единственото, което мога да коментирам, е, че това е рядкост в музейното дело. Това, което повечето музей по света правят, е да осигуряват необходимата гъвкавост, като работят обективно с набора от предпоставки и ограничения, които имат. Много институции нямат лукса да строят наново и са поместени в адаптирани сгради, чиято първоначална функция не е била музей. Такъв е и нашият случай. Проектът цели постигането на трудна задача: да обвърже в единен музеен комплекс няколко разнородни сгради, построени в различни епохи с много различни параметри; една от тях е била университет. За щастие, през цялото време на работата съм гледал на тези обстоятелства не като ограничения, а като предпоставки за по-жив диалог между експозиционните пространства и историческата градска среда. Много изкуствоведи биха споделили тази гледна точка.

Също така, не трябва да забравяме, че един музей с активна дейност е в постоянен процес на пренагласа към изискванията на експозициите. Примерно, всяка временна изложба в големите музеи е предмет на отделна интериорна разработка, която съществува само за ограничен период и чието построяване е част от финансовия модел на конкретното събитие. Конфигурацията на изложбата „Пикасо” в музея „Метрополитън” в Ню Йорк (2010 г.) нямаше нищо общо с режисурата на мегаекспозицията „Византия: вяра и власт” (2004 г.), като се има предвид, че и двете се експонираха в едни и същи зали.

Разбира се, казаното дотук по никакъв начин не означава, че в построената архитектура не сме заложили необходимите предпоставки за успешното интегриране на колекцията в музейната сграда. Напротив – следвали сме доста логична последователност на вземане на решения, а именно минимализиране на ефекта на съществуващите конструкции върху флуидноста на експозиционните пространства, както и осигуряването на възможност за добавяне на допълнителни подвижни стени, които да увеличат експозиционните повърхности и да предоставят възможност за различни пространствени конфигурации. Но това вече е въпрос на детайлна експозиционна разработка, която тепърва предстои да се реализира.

– Архитектурата трудно се описва с думи, но, все пак, кажете основните неща – подстъпи, вътрешен двор, малко и големи зали или много и малки, подземия…

– Музейният комплекс се намира в историческото ядро на столицата и от самото начало работата изискваше налагане на ред самоограничения, т.е. търсене на оптимален баланс между пространствените изисквания на музея – а те са много – и това, което историческата среда може да поеме като архитектурна интервенция. Важно беше запазването на съществуващата обемна йерархия, установена от катедралата „Св. Александър Невски”, и сградата на НГЧИ. Поради тази причина новата архитектура на комплекса е малко видима от улицата. Основните промени са видими от вътрешния двор, който ще бъде сърцето на музея и който ще функционира като спокоен светъл фон за инсталации и скулптурни експозиции на открито, както и място за обществени събития. Обемно-пространствените характеристики на двора са синтез на типични за централна София черти, а именно интимността на вътрешните дворове, употребата на врачански варовик (знаков за ред обществени сгради) и така емблематичните за града кленови дървета. Голямата ми надежда е, че, освен като отправна точка и визуален ориентир за посетителите на музея, скулптурният двор ще стане важна придобивка в културния ландшафт на града.

От гледна точка на вътрешната организация на комплекса, водещ принцип беше концентрирането на всички съставни функции на институцията на едно място, какъвто е принципът на всеки водещ музей по света. Логиката е, че музейни кадри се създават в музеите – при колекциите и чрез работа с публиката. Поради тази причина музейната администрация, изкуствоведите и реставраторите са събрани на един етаж, което ще им позволи да работят като единен екип с еднакви цели. Друг водещ принцип е пълното разделяне на сервизните помещения от обществените пространства. Това се постига чрез осигуряването на отделни входове за различните функции и разделянето на потоците от хора и стоки в сградата. Примерно, достъпът до депата за съхранение на изкуство, изградени под скулптурната градина, както и зареждането на гостуващите изложби, ще става през новия сервизен дебаркадер от ул. „Московска”, без това да влияе на нормалното функциониране на останалата част на музея.

Относно експозиционните пространства, адаптирането на съществуващата сграда на МЕИ за музей създаде възможности за оформянето на средноформатни зали, групирани в две основни категории: зали с оберлихти, разположени на последния етаж, и зали със страничен достъп на дневна светлина на долните етажи. Освен лесна достъпност, друг важен фактор беше осигуряването на критични визуални връзки с вътрешния двор и околната градска среда. Така посетителите, докато разглеждат изкуството, винаги ще имат представа в коя част на комплекса се намират.

Технологичните решения, които сме използвали, също са от голям интерес и е добре да бъдат споменати. На първо място идват повдигнатите кухи подове, чрез които ще се климатизират залите в музея – така филтрираният и обработен до правилната влажност и температура въздух ще климатизира първо зоната, където се намират хората и изкуството, а топлият въздух, който се акумулира около осветителните тела, ще се евакуира навън. Друга новост е спринклерната система, която позволява локално пожарогасене в обществените зони на музея, и специалната газова пожарогасителна система в депата за съхранение на изкуство. Функционирането на всички сградни системи ще се осъществява от общ „нервен възел” или така наречената цифрова Система за сграден мениджмънт (BMS). Относно контрола на дневната светлина, всички прозорци и оберлихти в сградата са снабдени с предпазен филм, който блокира вредните ултравиолетови лъчи. Но, по технологична сложност, най-интересни са залите с оберлихти на последния етаж, където има активно смесване на амбиентна дневна светлина и изкуствено акцентно осветление. Тук метални пана със специално калкулирана геометрия, отговаряща на географската ширина на София, отразяват само индиректна дневна светлина, независимо от това къде се намира слънцето. Датчици в залите ще контролират интензитета на изкуственото експозиционно осветление, постигайки динамична светлинна атмосфера, която ще реагира на променящите се външни условия.

– Нямате ли опасения, че една твърде софистицирана техника ще се „срещне” с българските условия – примерно, липса на достатъчен и квалифициран персонал? Или немарливост? Или липса на средства за поддръжка?..

– Разбира се, че се опасявам. Всички фактори, които споменавате, могат да повлияят негативно върху качественото функциониране на сградата. Но това е още един въпрос, за който административната форма на управление и методът на финансиране на музея ще имат ключово значение. В момента в България голяма част от културните институции се управляват централно от държавата и се явяват един вид временен потребител на сградите, които обитават. Това води до известно разминаване на приоритетите, т.е. това, което институциите смятат за уместно по отношение на една адекватна поддръжка, невинаги съвпада с вижданията или възможностите на държавата. Отговорът е, че трябва да се търсят по-ефективни форми на управление. В този смисъл, ще е полезно да се почерпи опит от други музеи извън страната. Има и добри, и лоши примери, от които може да се научи немалко. Примерно, драстичното намаляване на държавните субсидии към националните музеи във Великобритания през 80-те и опитът за постигане на пълна автономност имаше негативен резултат, защото поддържането на музеите е по-скъпо от доходите, които могат да бъдат генерирани от продажбата на билети. За щастие, този експеримент беше прекратен през 1997 г. От друга страна, прекалено голямата зависимост от държавата също не е за предпочитане, ако съдим по събитията в Гърция след 2008 г., където в резултат на силно намаленото държавно финансиране по време на кризата много музеи трябваше значително да ограничат функциите си, дори временно да изключат климатичните инсталации. Може да предположите какво се случва с експонатите, когато микроклиматът на един музей се наруши.

Изглежда, че най-краткият път към гарантирането на добра поддръжка и привличането на качествен технически персонал минава през осигуряването на добра финансова политика. Поради тази причина се надявам, че бъдещото управление на музея ще включва експерти с финансово образование, които ще използват опита си за постигането на финансова стабилност на институцията. Добри примери за подобно управление са музеите, ръководени от директорски борд, съчетаващ експерти с различни познания в музейната индустрия – изкуствознание, маркетинг, финанси, сграден мениджмънт и др.

– По време на досегашното строителство се чу, че проектантите строго следят за спазването на „буквата” на проекта от строителите – материали, техника, дори цвят на стените… Доволен ли сте от досегашното изпълнение?

– Сградата все още се строи и е рано да се правят финални заключения. Но, като цяло, може да се каже, че има голямо желание за сътрудничество от всички участници в строителния процес: от проектантския екип до мощния строителен капацитет. До момента над 45 проектанти (архитекти и инженери) с различни технически познания сме работили повече от три години – става въпрос за голяма професионална отговорност, която, мога да потвърдя, е била споделена от целия колектив.

Но в рамките на този въпрос искам да обърна внимание на още един интересен аспект, а именно, че спецификата на работа по държавните поръчки е коренно различна от работата в частния сектор, където всъщност е натрупан основният ни проектантски опит. Тук от самото начало беше необходимо друг вид стратегическо мислене. За да намерим адекватна приложимост на първоначалните идеи, трябваше да се стремим към известна универсалност, която да гарантира добро качество. Такъв пример е материалната палитра на сградата – разчитали сме на стандартни висококачествени материали с познати свойства и изразен характер, като паркет от масивен дъб, фасади от врачански варовик и подови настилки от солиден гранит в зоните с голямо движение.

Относно цвета на стените, това е дотолкова архитектурен, колкото и изкуствоведски въпрос. В момента стените са неутрално бели, но след като се прецизира експозиционната концепция, изкуствоведите ще могат да ревизират цветовата гама като част от рутинното опериране и поддръжка на сградата.

– Знаем, че проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие, а усвояването на европейските средства е гореща тема. Какво мислите за този тип финансиране?

– До момента близо 90% от изпълнения строеж е реализиран с европейски средства. Условията на програмата са много специфични и изискват дълбоко познаване на финансовите механизми. Доброто нещо в случая е, че Министерството на културата и главният изпълнител на обекта вече имаха опит в работата по проекти с европейско финансиране.

Относно значението на този вид финансиране за културата, то несъмнено е ключово за подновяването и разширяването на културната инфраструктура в страната. А това е важно не само за културата в най-общия смисъл, но и за туризма и икономиката, с които тя има връзка. Положителното е, че не трябва да се започва отначало, защото страната има доста богата мрежа от регионални галерии, музей, театри, археологически обекти и т.н. По-скоро става въпрос за стратегическо развитие, базирано на обща културна политика. Но критично в момента е времето. Въпреки че европейско финансиране винаги ще има под една или друга форма, това, което ще може да се постигне в бъдеще с тези средства, е под въпрос. Поради ниските цени на строителство в България в момента, за всяко евро може да се постигне над два пъти повече, отколкото в Западна Европа. С течение на времето този прозорец ще се затвори и с него – и възможността за осъвременяване на ред ключови културни институции в страната.

– Всъщност, не трябваше ли през април работата по Националния музеен комплекс да се възобнови – откъм ул. „Оборище”?

– Официалната информация е, че Министерството на културата извършва усилена подготовка по реализирането на тази последна ключова фаза на проекта, но проектантският екип не е бил информиран защо т. нар. груб строеж, който трябваше да започне през април тази година, се забавя.

– А досега построеното може ли да се използва, преди да бъде завършена последната част?

– Да, но в ограничен капацитет. Въпреки че двете съществуващи сгради, тази на НГЧИ и бившето МЕИ, имат самостоятелни входове и независим вертикален достъп, ако трябва да функционират независимо, дори и временно, това ще е за сметка на компрометирана експозиционна последователност. Пълният капацитет на комплекса ще се разгърне едва след изграждането на последната фаза на проекта по ул. „Оборище”, която ще позволи свързването на всички части на музея в единен организъм, каквато всъщност е и първоначалната идея на проекта. В последния етап са концентрирани залите за гостуващи изложби, многофункционалният аудиториум и болшинството от обществените програми, които ще бъдат истинският генератор на доходи за музея.

– Вие наистина мислите, че този музей е необходим?

– Несъмнено! Без преувеличение мисля, че наистина става въпрос за културно оцеляване. Изкуството е емоционалният отпечатък на времето, а без този отпечатък сме никои – номади в културната пустош. Музеите са „Ноевият ковчег” на този ценен товар и основната им функция е да натрупват експонати за дългото пътешествие. Ако се откажем от културните институции, трябва да се откажем и от това да сме културно гражданско общество. А такъв избор в Европа и в глобалния свят нямаме.

Въпросите зададе Христо Буцев

http://www.kultura.bg/bg/article/view/22196

Илюстрации от:

www.yaarchitects.com

May 16, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags: Национален музеен комплекс; интервю с проектанта - арх.Янко Апостолов · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА МУЗЕИТЕ

17 май – ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА МУЗЕИТЕ
Софийска градска художествена галерия
София 1000, ул. Гурко 1
Тел. 981 21 81; 981 26 06, www.sghg.bg
16:00 – 00:00 часа

Изложби

ГРЕДИ АССА
През пустинята

КОЛЬО КАРАМФИЛОВ
Програма
Концерт – 21.30
“Lilly of the West”
кънтри, блуграс и суинг

Музиканти:
Лили Друмева – вокал, китара, цигулка
Ясен Василев – китара
Свобода Боздуганова – контрабас
Михаил Шишков – банджо, добро китара, хармоника, пиано

Кънтри музика ще огласи София в „Нощта на музеите”
Известната българска кънтри група Lilly of the West ще забавлява софиянци с автентичен американски фолклор в „Нощта на музеите”. Концертът в събота, 17 май е абсолютно безплатен и ще се състои от 21.30 ч. в пространството около Софийската градска художествена галерия (ул. „Ген. Гурко” 1).

Групата ще представи нови авторски песни на български език, както и един свеж микс от кънтри, уестърн и суинг за хубаво настроение.

Събитието съвпада и с рождения ден на основателя и водещ музикант в Lilly of the West – Лили Друмева О’Райли, която тази година отбелязва 20 години на сцена.

Формацията се създава през далечната 1996 г. в София. Следват 9 студийни албума, концертни турнета в Европа и Съединените щати и награди от престижни фестивали и от Световната кънтри асоциация. Мисията на музикантите е да популяризират качествена и малко позната музика в България (кънтри и блуграс), допринасяйки за културното разнообразие.
За повече информация: lilly@techno-link.com, 0888 660 990 Лили Друмева-О’Райли.

———————————————————————————————————————————————–

СОФИЯ АРТ ХАРТИЕН ФЕСТ 2014 – ХАРТИЕНА УЛИЦА
В пространството, прилежащо на СГХГ
18.00 – 00.00
Щандове:
– ОРИГАМИТЕ
– КИРИ – Е – национален клуб НАКАМА
– SOGA – школа по икебана и ролята на хартиените цветя
– Калиграфията – музика на душата –
МОДНО ДЕФИЛЕ НА ОТКРИТО – театър – НХА – ИНОВАЦИИ В ХАРТИЯ
19.30 – 20.00
ПЪРФОРМАНС – театър на сенките – японски бойни иновации –спектакъл – ДЖУ ДЖУЦО
20.30 – 21.30
• София Хартиен Арт Фест в НОЩТА НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ
Тази година на 17 май най – интересното и мащабно събитие на София Хартиен Арт Фест ще бъде Хартиената улица в съседство на Софийска Градска Художествена Галерия . Там ще бъде традиционно представена Хартиената улица, но тази година всичко ще мине под знака на японските хартиени техники и различни елементи от тази екзотична култура.
Още от 18.00 часа ще започне програмата с представяне на хартиени бижута от студенти на Националната художествена галерия надскачащи представата за бижута. Ще бъдат последвани от интересни демонстрация – пърформанси на древни бойни техники, превръщащи се в картини, ще бъдат видяни итнтересни експериментални форми на театър на сенките от студенти в НАТФИЗ и ще завършат с балетни фрагменти от студио ИВ ДЕНСЕ.
Всичко това в съседство с павилиони и малки уъркшоп-зони представящи оригами, кири-е, калиграфия, кукли, маски и всякакви аксесоари и произведения от хартия …парад на емоции, експерименти, традиции и новаторство, създадени от млади и утвърдени автори.

Галерия „Васка Емануилова”, Филиал на СГХГ
София 1527, бул. „Янко Съкъзов” 15
/ на гърба на парк „ Ген. Вл. Заимов”/
тел. 944 11 75, www.veg.cult.bg
16.00 – 00.00 часа
Изложби
Зоран Георгиев
Носталгично бъдеще

Информация:
Петър Димов PR на СГХГ
Софийска градска художествена галерия
ул. Ген Гурко 1
София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)
————————————————————————————————————————————

ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН
пл. „Княз Александър I” №1

ПРОГРАМА ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА НОЩ НА МУЗЕИТЕ

ИЗЛОЖБИ

Изложбата „ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ У ДОМА”
Екип: Лина Гергова, Яна Гергова, Светла Казаларска, Димитър Василев, Атанаска Станчева, Иглика Мишкова, Емил Порталски

Какво или къде е „у дома”? Кога и с кого се чувстваме „вкъщи”? „У дома” място ли е или усещане? И какво е „у дома” в днешно време, когато пътуваме по целия свят, емигрираме, работим на много места, сменяме коли, къщи, мебели, телефони, лаптопи…? Идеята на изложбата е да покаже и разкаже по интерактивен и интересен за съвременния човек начин технологията на „производство” на традиционния дом – от строежа на къщата и огнището, през изработването на някои знакови предмети от домашната покъщнина и приготвянето на хляба, до характерните домашни женски и мъжки занятия и детските игри.

Изложба-акварели на художника Георги Терзиев
куратор Десислава Попова

Георги Терзиев е роден в Пловдив през 1965 г. Завършва Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура, специалност дърворезба и Учителски институт в Дупница, специалност изобразително изкуство и трудово обучение.

Преподавател по изобразително изкуство в СОУ “Св.Константин Кирил Философ” в Пловдив.
От 1992 г. е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти в Пловдив, специалност иконопис.
От 1998 г. твори в областта на акварелната живопис, където намира истинското си призвание.
Изложбата представя 20 акварели от родния край на неговите предци – с. Горни Лом. Картините са едно необикновено пътуване към турлашкия край, към онова завръщане към светлите спомени от детството. Георги Терзиев е един от съвременните български автори, владеещ до съвършенство техниката на акварела. Картините му очароват с артистичното съчетание на багри и рисунък, пресъздаващи природни пейзажи, стари къщи и натюрморти от едно малко село в Балкана. Изпълнени са с много светлина и излъчват нежна тъга по едно отминало време.
Творби на художника Георги Терзиев се намират в частни колекции във Франция, Испания, Германия, Япония, САЩ и Канада.

Самостоятелни изложби на Георги Терзиев:
1996г. 24 Юни 1-ва самостоятелна изложба “иконопис” в Етнографски музей гр.Пловдив
2001г. Иконопис в Балабановата къща гр.Пловдив
2002г. Балабановата къща – Акварел
2003г. Балабановата къща – Акварел
2004г. Балабановата къща – Акварел
2005г. Балабановата къща – Акварел и Иконопис
2005г. 1 Октомври – Акварел гр.Карлово
2006г. 1 Юни Балабановата къща – Акварел и Иконопис
2006г. 16 Октомври гр.София НДК – Акварел галерия “Хаджистоянови”
2007г. 2 Май Балабанова къща – Акварел и Иконопис
2008г. 30 Април Балабанова къща – Акварел и Иконопис
2008г. 26 Септември – Галерия “Артфорум” гр.Пазарджик
2009г. 2 Юни Балабанова къща – Акварел
2 Юни 2011 г. Балабанова къща
2011г. 2 Юни Балабанова къща – Акварел

Изложбата “Моят път към и през етнографията”, посветена на Христо Вакарелски съвместно със секция „Балканска етнология” при ИЕФЕМ – БАН
Въз основа на малко познати архивни материали и стари снимки, изложбата представя живота и работата на изтъкналия етнограф. Посетителите ще се запознаят с кариерата и творчеството му, но преди всичко с теренните му изследвания из различни част на страната и извън нея.
Проф. Христо Томов Вакарелски е български етнограф и фолклорист. Роден е на 15 декември 1896 г. в Момина клисура, Област Пазарджик.
От 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември — 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса.
През 1941-1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество.
Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.
Христо Вакарелски почива на 25 ноември 1979 г. в София.

Изложба „С Италия в сърцето”
Съвместно с :
Италиански институт
Държавна агенция „Архиви”
Фонд “Цар Борис III и Царица Йоанна” – Дворец Врана
Национален музей на българското изобразително изкуство
Монашеска Общност Сестри Евхаристинки
Изложбата „С Италия в сърцето” е посветена на италианското присъствие в страната ни през годините на Третото българско царство. В изложбата са включени лични вещи на Княгиня Мария-Луиза и Царица Йоанна, както и живописни платна на италиански художници от началото на XX в. Експозицията представя медали и отличия на италианци доброволци участвали в Сръбско–българската война от 1885 г. Специално място е отделено на католическата италианска общност в България, на монс. Анжело Ронкали и Монашеската общност на сестрите евхаристинки.
На видeо стената ще бъдат показвани снимки и документи, както и документалния филм “ Един завет”.
В изложбата ще има отделен кът, където ИЕФЕМ–БАН ще събира копия на снимки и документи на наследници на италианци, живеели в България в началото на ХХ век.
куратор Анита Комитска

Фолклорни закачки, импровизации, музикални изпълнения и други:

Пърформанси:
17:30 Капоейра в музея
18:30 Музикално изпълнение на акустична китара, Калоян Иванов
19:30 Още по-блажно наддумване (вдъхновено от „Фолклорен еротикон”) – театрален пърформанс на открито по текстове от “Фолклорен еротикон”
В изпълнение на Николай Кенаров и Илия Атанасов, режисьор: Александър Събев.
Научен консултант: Григор Григоров
21:00 В гаража на Царя: диджей сет на Димо Петров
22: 00 Музикален пърформанс с участието на Jahmmi Youth и Волен Милчев (VoLion)– нов прочит на традицията

May 15, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags: ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА МУЗЕИТЕ; СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ; ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН; ИЗЛОЖБИ; КОНЦЕРТИ; ПЪРФОРМАНСИ;МОДНИ ДЕФИЛЕТА; КАПУЕЙРА И ДРУГИ · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

BLUE AWARD, international student competition

The Department for Spatial and Sustainable Design,

Vienna University of Technology

organizes together with

the Society of Architecture and Spatial Design

biannually the BLUE AWARD,

international student competition for sustainable architecture.

The prize is overseen by the UIA,

International Union of Architects, represented by its President Albert Dubler.

———————————————————————————————————————————————-

The competition is open to university students of Bachelor’s and Master’s Degree programs,

as well as students working on a diploma thesis or dissertation, in the academic fields of architecture, urbanism or regional planning.

The submitted project must be part of a supervised coursework, having taken place during one of the following semesters:

Summer Semester 2012, Winter Semester 2012/13, Summer Semester 2013 and Winter Semester 2013/14 and Summer Semester 2014.

The competition awards projects addressing the topic of sustainability.

The submission for Blue Award 2014 starts on February 1st and ends on September 1st, 2014.

The Blue Award 2014 will be handed out in three categories.

Category 1 – Urban Development and Transformation, Landscape Development
Category 2 – Ecological Building and Building in Existing Structures
Category 3 – Innovative Systems and Detailed Solutions

The prize sum of 10,000 Euros will be divided by the jury among the three categories of the competition.

The jury may decide upon a number of honourable mentions.
The British architect Sir Richard Rogers will be Honorary President of the International Jury.
Awards Ceremony and Exhibition Opening will take place on December, 2014 at the TU Vienna.

Catalog: the prize winners will be published.
Important dates:
– Start of Submission: February 1st, 2014
– End of Submission: September 1st, 2014
– Registration:

www.blueaward.at

Organizer: Society of Architecture and Spatial Design together with Vienna University of Technology – Department of Spatial and Sustainable Design/e2533
Patronage: UIA, International Union of Architects
Contact:
Tel: 01/58801/253 301
mail to: office@blueaward.at
office2533@raumgestaltung.tuwien.ac.at

May 14, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags: BLUE AWARD, international student competition for sustainable architecture · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици

ПОКАНИ

ВИСШ ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ БАЛКАНСКИ-ПАНИЦА
WWW.BPIAS.ORG

ПОКАНА
На 14ти май, 2014г. от 19:00часа

в аудитория 23 на Ректората
на Софийски Университет ще се проведе:

Лекция на проф. Диана Гергова на тема:
„Национален резерват Сборяново Археологически открития и сензации –
устойчивост и парадокси в управлението на наследството“

———————————————————————————————————————————

Уважаеми приятели и колеги,

Музеят на НБУ Ви кани на откриването на новата си изложба „Накитът“, организирана в сътрудничество с Регионалния исторически музей Сливен.

Експозицията е подбрана само от фондовете на Регионалния исторически музей Сливен и обхваща всички културни епохи – от праисторията до началото на 20 в.
В изложбата ще бъдат представени бижутерните изделия не само като елементи на украсата на човека и коня, но и като разпознаваеми за носителите на дадена култура знаци на етническа и социална принадлежност.
Заповядайте!
Откриване: 15 май 2014 г., (четвъртък), 17.00 часа
Музеят на НБУ
—
Доц. д-р Валентина Ганева-Маразова, НБУ
Ass. prof. Dr. Valentina Ganeva-Marazova
New Bulgarian University

May 13, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags: лекция проф.Диана Гергова Археологически резерват Сборяново;, Музей на НБУ; РИМ-Сливен; изложба "Накитът" · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

140 години от рождението на архитект Георги Фингов

ПОКАНА

През 2014 г. се навършват 140 години от рождението на архитект Георги Фингов –
един от най-изявените и продуктивни български архитекти на ХХ в.
Възпоменателното тържество ще се състои на 13 май – вторник, от 17:30 часа в зала 2 – 2 ет.,
в Централния дом на архитекта на ул. „Кракра” 11, София.

Мемоари на Г. Фингов ще прочете внучката на архитекта – Светла Фингова.
Преглед на творчеството му ще направят арх. Петър Йокимов и арх. Любинка Стоилова.
Изложба с фотоси на творби на Г. Фингов ще подготви екип на арх. Цветелина Панова.

Ако сте съпричастни към делото на архитект Георги Фингов,
Заповядайте на юбилейното честване!

д-р арх. Любинка Стоилова
Главен експерт в Общински културен институт

“Софийски исторически музей”

Виж повече на:

http://sofiazanas.blogspot.com/

May 11, 2014 · dobrina · Comments Closed
Tags: Юбилейно честване; арх.Георги Фингов; САБ; · Posted in: Актуална информация, Други, Събития, Текстове на български, Фотографии

КОЛЬО КАРАМФИЛОВ

На 14 май,сряда, от 18.00 часа в Софийската градска художествена галерия ще се открие изложба в памет на напусналия ни преди няколко месеца оригинален и колоритен художник – артист Кольо Карамфилов.

КОЛЬО КАРАМФИЛОВ
14 май – 1 юни 2014, откриване 14 май, сряда, 18.00 часа
Ранната и неочаквана кончина на големия български художник Кольо Карамфилов ни накара да организираме тази изложба, за да почетем паметта му и да си припомним силата на изкуството му.
Показваме творби от различни жанрове и периоди, които само повдигат завесата към безкрайността на неговия талант.
Кольо Карамфилов (1963-2014) е роден в Пловдив, където през 1982 г. завършва Сценография в Училището за сценични кадри. От 1983 г. участва в множество общи и групови изложби. Заедно с Димитър Митовски създават тандема „Модерна класика“ и в периода 1989-92 осъществяват няколко акции и съвместни изложби. Той е член-основателна авангардната група „Ръб“ и участва във всички нейни изяви в периода 1990-1993. От 1995 г. е член-основател и на група „Диско’95“. Изявява се като график, илюстратор, живописец, скулптор и сценограф. Печели множество награди.
Кольо Карамфилов е вселена, която не се изчерпва с едно или повече произведения. Той присъстваше в живота ни като съвкупност от много таланти – да рисува, да свири на китара и пее, да говори по един омагьосващо неповторим начин.
В изкуството си обаче е крайно пестелив. Опитва се да изгради визуален език, базиран на кодове – лесно разпознаваеми и достъпни. Някои от любимите си знаци като къща, ръка, крило, сърце, глава той използва отново и отново, насищайки ги с мъдростта на преживените уроци.
Тази изложба не би била възможна без подкрепата на семейството, приятелите и колекционерите на Кольо: Росен Карамфилов, Ина Дамянова, Стефан Божков, Радост Коцева и галерия U.P.A.R.K., Павлина Маринова, Емил Пунгеров и галерия L’Union, Росица Иванова, Николай Неделчев, Елена Йончева и Пламен Тодоров, Емил Иванов, Симеон Джуров, Димитър Тодоранов, Димитър Русев, Георги Добрев, Атанас Хранов, сем. Аделина и Вихрони Попнеделеви, Красимир Добрев.
Кураторски екип: Мария Василева, Станислава Николова, Стефан Божков.

Петър Димов PR на СГХГ
Софийска градска художествена галерия
ул. Ген Гурко 1
София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)
тел. 02/ 9872181
за посещение:
вторник-събота: 10.00 – 19.00
неделя: 11.00 – 18.00
понеделник: почивен ден