♦ КЪМ ВИЗИЯТА , ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СОФИЯ И НЕГОВИТЕ НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ ИЗМЕНЕНИЯ♦
Последният ОУП на София е разработен през периода 1998‐2003г., а след приключването на процедурата по ОВОС е приет и одобрен от Народното събрание на 20.12.2006г. със специалния Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). Практически настоящият ОУП на София се прилага от началото на 2007г.[i]
От 2007 до момента ОУП-София е претърпял 9 изменения. Само през миналата 2018 година те са две.
Аргументацията за измененията му най-често е свързана с комуникационно-транспортната система и метрополитена.
През 2014г. ОУП-2009г. е законово изменен в частта „Комуникационно – транспортна система – масов градски релсов транспорт”, заради Метро-диаметър-3.
Към момента, започвайки от 2017г. насам, отново се готви изменение в частта „Комуникационно – транспортна система – масов градски релсов транспорт“, под предлог, че отново „Предстои разширяване на метрото с отклонения към Арена Армеец и Цариградско шосе, към Студентски град, от Младост към кварталите северно от Околовръстния път в западна посока, продължение на метрото по бул. Царица Йоана до Околовръстния път.“
През миналата 2018 година е изработено и задание за изменение на ОУП: „Това разширение изисква изменение на Общия устройствен план на Столична община приет с Решение № 960/2009 г. на МС в част „Комуникационно-транспортна система-масов градски релсов транспорт”, одобрена с Решение 454/11.08.2017г. на МС.“[ii]
[i] Закон за устройство и застрояване на Столична община, В сила от 28.01.2007 , Обн. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.31 от 10 Април 2018г.
[ii] „Представяне на проекта на Задание за изменението на ОУП“ – https://www.sofia-agk.com/Pages/SinglePublication/b4sFXRKWTvU%3d
Според нас:
Това е работа „на парче“ и не е редно процесът с измененията на ОУП да продължава по този начин и занапред. Всъщност измененията на ОУП-а се подчиняват на стохастичните изменения на метрополитена.
Нормалната логика изисква метрополитенът, с новите му линии и разширения, да следва неизменният – инвариантният скелет на града. Не трябва непрестанните разширения и изменения в системата на метрополитена да водят до изменения на ОУП. Защото именно промените от комуникационен характер нарушават постигнатото във времето устойчиво – инвариантно състояние на градския скелет.
Необходимо е изцяло да се промени отношението, стратегията и политиката към ОУП-София и неговите изменения по принцип.
Към момента София е имала 4 законово регламентирани и един разработен, но неприет като закон, устройствени плана: Регулационен план от 1879-1881г., План на „Голяма София“/“Мусман“, от 1938г.; Генерален план на София/“Нейков“, 1961г., Генерален план на София от 70-те години на ХХ век /арх. Стайнов/ и Общ устройствен план на София, 2009г.
Изключително интересно видео – ретроспекция на “визията” за София от 70-те години на ХХ век за хоризонт 2000 г., през погледа на архитектите – градостроители на столицата Стефан Стайнов, Митьо Виделов, Григор Дойчинов и други.
https://youtu.be/-XwQNecZCrg
———————————————————————————————————————————————————————
Посочените планове трябва да се наложат върху топографията на града, да се анализират и извлекат инвариантите т.е. не-променящите се във времето елементи на градската структура, които са се превърнали в репери на градската еволюция, и още по-важното – да се извлече тектоничният скелет на града, към днешна дата.
Този процес на проследяване еволюцията на града във времето изисква да се извлекат и иновациите, които са били поетапно възприети от градския организъм и са се превърнали в органични негови елементи.
Резултатите от направения структурен анализ е логично да се картират и представят публично във вид на интерактивна историческа карта на града, с цел тя да служи като инструмент за бъдещата политика по планирането и управлението на града. Този метод, под названията диахронен, синхронен и структурен анализ на града, сме разработили и публикували многократно, включително и в международни издания, от 1990г.- до 2017г. Използвали сме за обект на анализ именно гр. София.[i]
[i] Bиж https://zheleva-martins.com/2017/03/01/ ;Тук по-долу, в приложение – списък на публикациите ни в тази връзка.
Илюстрации от публикацията:“Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”[i]
[i] Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”– В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28; Онлайн: https://www.academia.edu/26596805/%D0%A5%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%97%D0%9E%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%9B%D0%9D%D0%90_%D0%9E%D0%A0%D0%93%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%97%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9D%D0%90_%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%90_%D0%94%D0%98%D0%90%D0%A5%D0%A0%D0%9E%D0%9D%D0%95%D0%9D_%D0%90%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%97
Основно ръководно правило за бъдещата градоустройствена политика следва да е:
Тектоничният скелет на града, веднъж установен, да не подлежи на изменения, а единствено на развитие във времето.
Към инвариантните елементи на градския организъм на София спадат, например:
Входно-изходните шосета, затвърдили своите направления от векове; радиално-кръговата система на града; централното градско културно-историческо ядро – т.нар. АИ Резерват „Сердика-Средец“; мащабът на кварталите в рамките на първия ринг – т.нар. „Окръжен булевард“; специфичните пространства – безистени със сключена застройка; речните канали; големите градски паркове в четирите посоки на света – Борисова градина, Западен, Южен, Северен парк; Културно-историческите ценности във всички категории: Археологически групови паметници – вили рустика; мавзолеи; групи могили; архитектурни, художествени, ландшафтни и т.н.
Всички тези безусловни инварианти следва да се обявят за неприкосновени, спрямо всяка бъдеща намеса, освен поддържаща и реставрационна. Те трябва да получат своите паспорти и досиета, териториалното си обозначение и режим за охрана.
Въпрос на класификация и извличане на още инварианти са ансамблите от Новото време и Модернизма.
Тук спадат, например, първите комплекси на Модернизма, като „Илинден“ /“Модерно предградие“/ и „Яворов“/„Ленин“, които сме регистрирали в Международния регистър на ДОКОМОМО, но у нас нямат необходимата защита на културно-историческа ценност.[i]
Трябва да се реши веднъж завинаги –– ще остане ли в образа на град София историческа следа от явлението „жилищен комплекс“ в неговия автентичен вид? На анализ в тази посока подлежат големите жилищни комплекси от времето на социализма като ж.к. „Заимов“, ж.к. „Хиподрума“, ж.к. „Изток“, ж.к. „Западен парк“, Район „Младост“ и неговите 5 микрорайона: Младост-1, Младост-1А, Младост-2, Младост-3 и Младост-4; Район/ жк „Люлин“ и неговите 10 микрорайона; ж.к. „Дружба 1“ и „Дружба 2“ и т.н.
Всички те са строени като комплекси, при определена градоустройствена концепция и програма, от изтъкнати наши архитекти-градостроители, имат своята културно-историческа стойност и именно като такива би следвало да бележат историческото и социално развитие на града.
В момента тези комплекси хаотично се сгъстяват, пре-застрояват, и обез-образяват, от гледна точка на първоначалния им замисъл и композиция. И това става за сметка на общински терени, училища, детски градини или зелени площи. Трябва спешно да се прецени кои микрорайони, жилищни групи или ансамбли от посочените жилищни комплекси все още могат да бъдат включени към инвариантните елементи на градската структура, като завършени архитектурно-градоустройствени композиции.
По този начин, проследявайки цялата градска територия, ще стане обозрим хоризонтът и на бъдещото еволюционно и устойчиво развитие на града.
[i] Jeleva-Martins Dobrina I., “”Yavorov” residentialdistrict“ – register card- In: DOCOMOMO ISC /Registers BA Zeist The Netherlands, 1997;
Jeleva-Martins Dobrina I., “”Ilinden” residentialdistrict“- register card – In: DOCOMOMO ISC /Registers BA Zeist TheNetherlands. 1997;
——————————————————————————————————————————————————————-
Подобен пример, за прилагане на разработената от нас методологическа идея, появил се 20 години след нашата първа публикация, е осъществената Историческа харта на Барселона, състояща се от 26 интерактивни карти на Барселона.[i] С тази разлика, че тук в центъра на внимание не стои анализът на развитието на тектоничния скелет на града, чрез проследяване на инвариантите и иновациите във времето и извличане на перспективните тенденции, а просто графично представяне на историческото развитие на града във времето.
Историята на Барселона, в 26 интерактивни карти
[i] Виж тук: TANVI MISRA, The History of Barcelona, in 26 Interactive Maps- Flip through the key chapters in the city’s life from 150 A.D. to 2010., Jun 27, 2016
http://www.citylab.com/housing/2016/06/the-history-of-barcelona-in-26-interactive-maps/488933/
————————————————————————————————————————————————————–
♦ Друг подобен пример е проследяването в карти на еволюцията на град Истанбул:
The Evolution of Istanbul, In Maps. Explore the crucial milestones in the life of the now-troubled city on this interactive platform. TANVI MISRA @Tanvim Jan 6, 2017
http://www.citylab.com/design/2017/01/istanbul-turkey-maps-through-history/512123/
——————————————————————————————————————————————————————–
♦ Съвсем пресен е примерът за анимиране на растежа на Манхатън в течение на 400 години чрез интерактивни карти.
Watch Manhattan Grow Over 400 Years, May 22, 2019 –
През последните четиристотин години островът, който толкова много нюйоркчани наричат дом, е променен от хората, които са живели там. Манхатън сега е супер метрополия с 8 милиона жители, но погледнете най-ранната известна карта на Ню Амстердам, както тогава е била наречена, и ще видите съвсем различен остров.Разглеждане на многото карти на Манхатън, създадени през годините, може да ви покаже как са положени основите на града днес.
Използвайки информацията, намерена в архивите на Нюйоркската публична библиотека и Библиотеката на Конгреса, ние създадохме анимация и поредица от карти, по-долу които ви позволяват да видите как Манхатън расте повече от 400 години.
https://www.angieslist.com/articles/watch-manhattan-grow-over-400-years.htm
—————————————————————————————————————————————————————-
ПРИЛОЖЕНИЕ: СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ НА ГРАД СОФИЯ – ПУБЛИКАЦИИ
♦ Мартинс, Добрина, Хоризонталната организация на града – диахронен анализ, Международен симпозиум: “Научни методи за опазване паметта на един град – проблеми на формирането” – организира Международният комитет по формиране към ИКОМОС и Българският национален комитет на ИКОМОС, в София, 28.IX – 1.X. 1990 /Scientific methods for safguarding the memory of a city: Training problems. ICOMOS – International Commitee for training ICCROM, The bulgarian national commitee of ICOMOS. September 28th-October 1st, 1990, Sofia/
♦ Zheleva-Martins, D., Deep structures of the town – In: Architektura v prostredi.3. Vedeska konferencia “Kulturna kontinuita architektury”, Stara Lesna, 21-23 maja, 1991. Vydavatel Dom techniky ZSVTS, Bratislava, pp. 17-25; 75,
♦ Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”- В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28
♦ Желева-Мартинс, Д., Хоризонталната организация на града – синхронен анализ Научен семинар на тема: “Европейски влияния в българската архитектура през XIX – XX век”, организира САБ, м. юни 1993
♦ Желева-Мартинс, Д., “Синхронен анализ на града.” В: сп. “Архитектура”, 1993, кн.3, с. 22-25
♦ Zheleva-Martins, Dobrina, “Sofia in images – annotation of a research project”- In: VII Congreso“Cultura Europea”, Resumenes Abstracts Resumes Zusammenfassung, “Z” – pp. 77-78- Centro de Estudios Europeos Universidad de Navarra, Pamplona, Spane, 23-26 octubre, 2002
♦ Zheleva-Martins, D. I.,“Annotations on the Research Project “Sofia and Its Images”- In: “Lo Straniero”, #37, N=531, pp 45-46, Naples, Italy, 2003
♦ Zheleva-Martins, D., “Visual History of Sofia” – In: IX th International Congress of South – East European Studies, Tirana, 30.08.2004 – 3.09.2004, Resumes, Academie des Sciences d’Albanie, pp. 188-189
♦ Zheleva-Martins, Dobrina,“An atempt at structural history of the bulgarian Town- planning”– In: 8th congress of International Association of Semiotic Studies (AIS/IASS), “Signs of the world Interculturality and globalization”, Session 7 “Semiotics of Space”, Lyon, July, 7th –12th, 2004 (Abstracts, p. 426), http://sites.univ-lyon2fr/semio2004/rubrique.php3?id_rubrique=19
ИЗЛОЖБИ
♦ Желева-Мартинс, Д., П. Йокимов, Ю. Фърков, Л. Стоилова /ЦА-БАН/, Лилия Цветкова и Илияна Паскова /ДА-София/, Стоян Христов, художник – “Град върху града. 120 години от Първия регулационен и 60 години от Първия градоустройствен план на София”– изложба, организирана от Централно управление на архивите при МС
▪29.3.1999г.-12.4.1999г. в Централния дом на САБ, София;
▪14-30.4.1999г по време на Европейския месец на Културата в гр. Пловдив;
♦ Желева-Мартинс, Д., С. Лозанова, Б. Иванова, Р. Гелева-Цветкова, Д. Николаиду, Б. Виана,– ”София в образи – Sofia in images” изложба, представена както следва:
▪ От 1 до 18.10.2002 – в Информационния център на Европейския Съюз, София;
▪ От 23 до 26.10.2002 – в Институт за Европейски изследвания в Университета на Навара в Памплона, Испания, по време на VІІ конгрес “Европейска култура” – (VII Congreso “Cultura Europea”, Centro de Estudios Europeos, Universidad de Navarra, Pamplona,23-26 octubre 2002);
▪ От 14 до 19юли, 2003 г. в Университета в гр. Клагенфурт, Австрия, по време на 27-ма международна конференция на IMISE „Пътища за културно отчуждение Един интер-дисциплинарен диалог без бариери” (27th IMISE Conference “Ways of cultural Estrangement A No-barriers Interdisciplinary Dialogue”, 14-19 July, 2003, Universitat Klagenfurt, Austry);
June 11, 2019
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: ОУП-София ; инварианти - не-променящите се елементи на градската структура; репери на градската еволюция; иновации; тектоничният скелет на града; диахронен, синхронен и структурен анализ на града; интерактивна историческа карта на града; инструмент за бъдещата политика по планирането и управлението на града · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии
UIA Declaration UN-Habitat General Assembly
Time to build a better world
Global imperatives for society and architecture
|
|
|
May 28, 2019
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: UIA Declaration; UN-Habitat General Assembly; Global imperatives for society and architecture · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици
24 МАЙ – ДЕН НА ЗНАНИЕТО! ДЕН НА НАУКАТА!
ДНЕШНАТА МИСИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ Е: „Да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията“ – казва академик Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките.
/Обръщение на Председателя на БАН – http://www.bas.bg/150-bas/
За съжаление, всичко това ще става без едно важно академично звено –
ИНСТИТУТА ПО ГРАДОУСТРОЙСТВО И АРХИТЕКТУРА, който тази 2019 година щеше да навърши 70 години от създаването си, ако не бе закрит дори и последния остатък от него – Секторът “Архитектура” в Института за изследване на изкуствата при БАН, през 2016г.
♦♦♦♦♦
СЪЗДАВАНЕТО НА ИГА /НЕГОВИ СЛЕДОВНИЦИ СА СТИГА, ИТИГА, ЦА – БАН/
ДАТИРА ОТ 1949г.
ТУК ПРЕДСТАВЯМЕ КОПИЯ ОТ ДВЕ ПУБЛИКАЦИИ В ПОРЕДИЦАТА “ИЗВЕСТИЯ НА ИГА”, от 1951г. брой 1, на проф. арх. Любен Тонев, чл.кор. на БАН и проф.арх. Георги Стойков, които показват целите, задачите, мисията, структурата, научния състав на новосъздадения научен институт, дал основите на българската наука в областта на теорията и историята на архитектурата, градоустройството, както и науката и практиката в областта на документирането и опазването на архитектурното културно наследство.
♦♦♦♦♦
Тонев, Любен, проф. арх. член-кореспондент на БАН, “Институтът по градоустройство и архитектура при Българската академия на науките”, В: “Известия на ИГА”, 1951, бр.1, с.7-15
Стойков, Георги, ст.науч.сътрудник на Института – “Националното ни архитектурно наследство и привеждането му в известност” – В: “Известия на ИГА”, 1951, бр.1, с.91-101
May 24, 2019
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: "Институтът по градоустройство и архитектура при Българската академия на науките", “Националното ни архитектурно наследство и привеждането му в известност” – В: “Известия на ИГА”, 1951 · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български
СПОМЕН ЗА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА
ДНЕС Е 18 МАЙ – СВЕТЪТ ОТБЕЛЯЗВА
МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА МУЗЕИТЕ.
Международният ден на музеите се чества в целия свят от 1977 г. насам, с решение на 11-та Генерална конференция на ICOM (International Council of Museums – Международен съвет на музеите), състояла се в Москва.
През 1992 г. ICOM, който официално се ангажира с организацията на Международния ден на музеите, предлага събитието да се провежда по определена тема. Оттогава всяка година Международният ден на музеите има своя собствена тема и Международният съвет на музеите винаги прави обзор на свързаните с темата мероприятия, което ги прави достъпни за всички. Всяка година събитието става все по-популярно.
Тази година – 2019 темата е: МУЗЕИТЕ КАТО КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ: БЪДЕЩЕТО НА ТРАДИЦИЯТА 2019 – Museums as Cultural Hubs: The Future of Tradition
ИЗМИНАХА 17 ГОДИНИ ОТКАКТО Е ЗАКРИТ НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА.
ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, НИТО ДА ОСИГУРИ БЪДЕЩЕ НА ТРАДИЦИЯТА…УВИ!
„България ИМАШЕ един Национален музей на архитектурата и той БЕШЕ във Велико Търново. Създаден БЕШЕ с постановление на Министерския съвет от 1978 г. Това е и органът, който може да разпореди затварянето му. Сградата, в която се ПОМЕЩАВАШЕ институцията, БЕ предоставена от Съюза на архитектите. Фондовете пък се СЪХРАНЯВАХА в помещения, дадени безвъзмездно за тази цел от община Велико Търново. Музеят СЪХРАНЯВАШЕ документи за българската архитектура от античността до най-новата история. Тук на практика БЕ наследството на 70 български архитекти. Всички материали БЯХА тук само по изричната воля на дарителите. Харчовете на културното министерство на година БЯХА само за заплати и част от издръжката и БЯХА около 22 хил. лв. Даже на всеобщата бедност сумата не може да бъде фрапираща, като се има предвид, че става дума за един от 200-те специализирани само за архитектура музеи в света.“[i]
„ Националният музей на архитектурата ИМАШЕ със сравнително кратка биография – създаден БЕ през 1978 година. За основа на сбирките му ПОСЛУЖИХА многобройните гипсови макети на ценни историко-архитектурни паметници, дело на търновлията Леон Филипов (1880-1968), посветил им целия си живот. По-нататъшната работа на шепата научни работници БЕШЕ свързана главно с един от аспектите на всяка музейна дейност – събирането и подреждането на фонда. Който към днешна дата /2006 / съдържа около 13 хиляди единици – чертежи, скици, документи, снимки, филми, негативи, архиви, макети, а библиотеката му наброява около 5 хил. тома специализирана литература и периодика.“[ii]
„Вече много години ценните архитектурни експонати, които страната ни притежава, не могат да бъдат видени от широката публика. От дълго време те събират прах и тънат в забрава в рушащата се сграда на Националния музей на архитектурата във Велико Търново, който бе затворен за посетители през 2002 г. заради проблеми със сградния фонд и персонала….Не е ясно и какво е състоянието на ценните архитектурни фондове, които се съхраняват в момента /2007г./ в стария архитектурен музей във Велико Търново. А там се ПАЗЕХА оригинални чертежи, лична кореспонденция, снимки, мебели, картини на именити български архитекти като Константин Джангозов, Георги Фингов, Георги Овчаров, Станчо Белковски, Александър Рашенов, Наум Торбов, Ричка Кръстанова, Любен Тонев и други. Тук СЕ Е НАМИРАЛА и една от най-старите книги по архитектура, издавани в България – старопечатно френско издание от 1738 година.“[iii]
СЛЕД 25 ГОДИШНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА БЕ МЪЧИТЕЛНО УНИЩОЖЕН. АГОНИЯТА МУ ПРОДЪЛЖИ ДО 2010 ГОДИНА.
ИЗМИНАХА 17 ГОДИНИ ОТКАКТО Е ЗАКРИТ НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА. ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, НИТО ДА ОСИГУРИ БЪДЕЩЕ НА ТРАДИЦИЯТА…УВИ!
[i] Фани МАЗДРАШКА, Националният музей на архитектурата две седмици чака отговор за съдбата си – в: Капитал, 2002, 23 февруари, https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2002/02/23/213875_nacionalniiat_muzei_na_arhitekturata_dve_sedmici_chaka/
[ii] Националният музей на архитектурата в точката на замръзване – в Банкеръ, Weekly събота, 18. февруари 2006,
http://www.banker.bg/sudbi/read/nacionalniiat-muzei-na-arhitekturata-v-tochkata-na-zamruzvane
[iii] Радостина ПОПОВА, Музеят на архитектурата – приказка без край – в citybuild.bg, 18.09.2007, http://citybuild.bg/news/muzeiat-arhitekturata-prikazka/3462
May 18, 2019
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: 18 май - международен ден на музеите; Национален музей на архитектурата; извадки от публикации за музея; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български
Денят на Победата День Побе́ды Victory Day Day of Liberation Día de la Victoria Jour de la Victoire ДЕН НА ЕВРОПА DAY OF EUROPE
БЕЗСМЪРТНИЯТ ПОЛК В СОФИЯ 2019 /Снимки Емилия Костадинова
—————————————————————————————————————————————————————
May 9, 2019
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: 9 май; Ден на победата; Ден на Европа; Марш на Безсмъртния полк в София; · Posted in: Актуална информация, Други
ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН! HAPPY EASTER!
April 28, 2019
·
dobrina ·
Comments Closed
Posted in: Други
BAUHAUS 100 years 100 години БАУХАУС
The Bauhaus movement originated in Weimar on April 1, 1919 when the manifesto for a new school, the Weimar State Bauhaus, was announced on a pamphlet. The school was founded by German architect Walter Gropius as a merger of the Weimar Saxon Grand Ducal Art School and the Weimar Academy of Fine Art.
Движението Баухаус възниква във Ваймар на 12 април 1919 г., когато е обявен в брошура манифестът на новото държавно Ваймарско училище. Училището е основано от германския архитект Валтер Гропиус, след сливането на Ваймарската саксонска художествена школа и Ваймарската художествена академия.
Валтер Гропиус, “Манифест и програма на Баухаус” (1919)
Крайната цел на всички визуални изкуства е цялостната сграда! а Разкрасяването на сградите, някога е било най-благородната функция на изобразителното изкуство; то е било незаменим компонент на великата архитектура.
Днес изкуствата съществуват в изолация, от която могат да бъдат спасени само чрез съзнанието, съвместните усилия на всички занаятчии. Архитектите, художниците и скулпторите трябва да се разпознаят отново, и отново да се научат да възприемат съставния характер на сградата както като цяло, така и в отделните й части. Само тогава тяхната работа ще бъде пропита с архитектурния дух, който се е загубил като „салонно изкуство“. Старите училища на изкуството не бяха в състояние да произведат това единство; как биха могли, изкуството не може да се научи. Те трябва да бъдат обединени още веднъж със съвместна работа. Самото рисуване и живописния свят на модела на дизайнера и приложния артист трябва да се превърне в свят, който се изгражда отново. Когато младите хора, които изпитват радост от художественото творчество, отново ще започват работата на живота си чрез учене на занаята, тогава непродуктивният „артист” вече няма да бъде осъждан за дефицит на артистичност, защото сега техните умения ще бъдат запазени за занаятите, в които те ще могат да постигнат отлични постижения. Архитекти, скулптори, художници, всички ние трябва да се върнем към занаятите! Защото изкуството не е „професия“. Няма съществена разлика между художника и занаятчията. Художникът е възвишен майстор. В редки моменти на вдъхновение, изпреварвайки съзнанието на волята му, небесната благодат може да накара работата му да процъфти в изкуството. Но умението в един занаят е от съществено значение за всеки артист. В това се крие основният източник на творческото въображение.
Нека тогава да създадем нова гилдия на занаятчиите без класовите различия, които издигат арогантна бариера между занаятчия и художник! Заедно нека желаем, зачеваме и създаваме нова структура на бъдещето, която ще обхване архитектурата и скулптурата и живописта в едно единство, което един ден ще се издигне към небето от ръцете на милиони работници като този кристален символ на нова вяра.
Валтер Гропиус
Програма на Staatliche Bauhaus In Weimar (Държавното училище във Ваймар)
Staatliche Bauhaus е резултат от сливането на бившата Grand-Ducal Saxon Academy of Art /Херцогска саксонска академия за изкуство, с бившата Grand-Ducal Saxon School of Arts and Crafts /Германска саксонска школа по изкуства и занаяти, във връзка с новосъздадения филиал на архитектурата
Цели на Баухаус
Баухаус се стреми да обедини всички творчески усилия в едно цяло, да обедини всички дисциплини – от практическа арт-скулптура, живопис, ръчни занаяти и занаяти – като неделими компоненти на новата архитектура. Крайната, макар и далечна цел на Баухаус, е единното произведение на изкуството – голямата структура – в която няма разлика между монументално и декоративно изкуство.
Баухаус иска да обучи архитекти, художници и скулптори от всички нива, според техните способности, да станат компетентни занаятчии или независими творци и да формират работно общество от водещи и бъдещи художници-занаятчии. Тези хора, от сроден дух, ще знаят как да проектират сградите хармонично в тяхната цялостна структура, довършителни работи, орнаменти, и обзавеждане.
Принципи на Баухаус
Изкуството се издига над всички методи; само по себе си то не може да се научи, но занаятите със сигурност могат.
Архитекти, художници и скулптори са занаятчии, в истинския смисъл на думата; последователно, цялостно!
Гропиус, 1919 г. Манифест на Баухаус 2
Обучението в занаятите, придобито в работилници и в експериментални и практически обекти, се изисква от всички студенти като задължителна основа за цялото художествено производство.
Трябва постепенно да се изграждат собствени работилници и да се сключват споразумения за чиракуване с външни работни срещи.
Училището е служител на работилницата и един ден ще бъде погълнато от нея. Затова няма да има учители или ученици в Баухаус, но майстори, калфи и чираци.
Начинът на преподаване произтича от характера на ателието: Органични форми, разработени от ръчни умения. Избягване на всякаква твърдост; приоритет на творчеството; свобода на индивидуалността, но строга дисциплина на обучението. Изпитите за майстор и калфа, съгласно устава на Гилдията, се провеждат пред Съвета на майсторите на Баухаус или пред външни майстори.
Сътрудничество на студентите в работата на майсторите. Осигуряване на комисии, също и за студенти.
Взаимно планиране на обширни, утопични структурни проекти – обществени сгради и сгради, насочени към бъдещето. Сътрудничеството на всички майстори и студенти-архитекти, художници, скулптори-в тези проекти с цел постепенно постигане на хармония между всички съставни елементи и части, които изграждат архитектурата.
Постоянен контакт с ръководителите на занаятите и индустриите на страната. Контакт с обществения живот, с хората, чрез изложби и други дейности.
Ново изследване на естеството на изложбите, за решаване на проблема с изобразяването на визуални произведения и скулптура в рамките на архитектурата.
Насърчаване на приятелски отношения между учители и студенти извън работата; следователно игра, лекции, поезия, музика, костюмирани партита. Създаване на весел церемониал на тези събирания.
Обучението в Баухаус включва всички практически и научни области на творчеството. А. Архитектура, Б. Живопис, С. Скулптура, включващи всички клонове на занаятите.
Студентите се обучават в занаят (1), както и в рисуването и живописта (2) и науката и теорията (3).
- Занаятчийско обучение – или в наши собствени, постепенно разширяващи се работилници или във външни работилници, към които студентът е обвързан по договор за чиракуване – включва: а) скулптори, каменоделци, циментови работници, дърворезбари, керамични работници, гипсови колела; ключари, учредители, метални токари, в) майстори на шкафове, г) художници и декоратори, художници на стъкло, мозаечни работници, емайлери, д) и т.н. дърворезъри, литографи, художествени принтери, занаятчии, е) тъкачи.
Занаятчийското обучение е в основата на всички обучения в Баухаус. Всеки ученик трябва да научи занаят.
Гропиус, 1919 г. Манифест Баухаус 3
- Обучението по рисуване и живопис включва: а) скициране на свободна ръка по памет и въображение, б) рисуване и живопис на глави, живи модели и животни, в) рисуване и живопис на пейзажи, фигури, растения и натюрморти, г) композиция, д) изпълнение на стенописи, панелни снимки и религиозни храмове, е) дизайн на орнаменти, ж) надписи, з) конструкция и проекция, и) проектиране на екстериори, градини и интериори, й) дизайн на мебели и практически артикули.
- Обучението в областта на науката и теорията включва:
а) история на изкуството – не представена в историята на стиловете, а по-скоро за по-нататъшно активно разбиране на историческите работни методи и техники, б) науката за материалите, в) анатомията от жив модел, г) физическа и химическа теория на цвета, д) методи за рационално рисуване; е) основни понятия за счетоводство, договаряне на договор, персонал; ж) индивидуални лекции по теми от общ интерес във всички области на изкуството и науката.
Раздели на обучение
Обучението е разделено на три курса: I. курс за чираци, II. курс за калфи, III. курс за младши майстори.
Обучението на индивида е оставено на преценката на всеки майстор в рамките на общата програма и работния график, който се преразглежда всеки семестър. За да се даде на студентите възможно най-разнообразни и всеобхватни технически и артистични занимания, работният график ще бъде организиран така, че всеки архитект, художник и бъдещ скулптор да могат да участват в част от другите курсове.
Приемане
Всяко лице с добра репутация, независимо от възрастта или пола, чието предишно образование се счита за адекватно от Съвета на майсторите, ще бъде допуснато, доколкото това позволява пространството.
Таксата за обучение е 180 марки годишно (тя постепенно ще изчезне изцяло с увеличаване на приходите на Bauhaus). Необходимо е да се заплати и входна такса от 20 марки. Чуждестранните студенти плащат двойни такси.
Отправете запитвания до секретариата на Staatliche Bauhaus в Ваймар.
Април 1919 г. Администрацията на Staatliche Bauhaus в Ваймар: Валтер Гропиус
April 25, 2019
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: Баухаус - 100 години; BAUHAUS 100 years; Манифест на Баухаус ; Walter Gropius;“Bauhaus Manifesto and Program” (1919) · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици





.000 Km/s























