ГРАВЮРИТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯ НА АРХИТЕКТУРНИ ОБЕКТИ
Наскоро прочетох статията „Оригинал и рефлексии: средновековни, ренесансови и барокови художествени произведения, използвани като документи при реконструкции на археологически обекти в България“ на Ива Досева.[1] Тезата на автора е, че методологически е погрешно използването на художествени произведения като „достоверен източник“ за възстановяване образа на архитектурни обекти достигнали до нас като руини.
Чувствам се длъжна да реагирам, тъй като тезата на автора противоречи на моите разбирания за съвременната реконструкция на архитектурното наследство и методите, прилагани в областта, изразени в публикациите ми в това направление (Например „Вербализация на архитектурния, иконизация на вербалния текст“; “Пространството в образ и в текст” и други[2] ).
Като основен аргумент в защита на своята теза, Досева изтъква „условността на изкуството“, като се базира на изследвания върху психологията на възприятието на Ернст Гомбрих.[3]
Тя заимства от Гомбрих анализите на два примера – гравюра на „Изглед от Париж“, съдържащ образа на „Парижката „Св. Богородица“ от Матеус Мериан (XVIIв.) и гравюри от Михел Волгемут, илюстриращи няколко града, взети от „Нюрнбергска хроника“ (1493г.) от Хартман Шедел. [4]
За първия пример тя пише, че според Гомбрих, изображението е адаптация на формулата или схемата за църкви към определена реална сграда – в случая Парижката „Св. Богородица“, чрез прибавяне на характерни черти, достатъчни, за да може тя да бъде разпозната и приемлива за всички онези, които не търсят стриктно архитектурна информация.
Всъщност, според нас, Гомбрих показва как действа гещалта за църква, като го нарича „идиом на илюстрацията.“„Мериан, пише той, като рожба на седемнадесети век, има като идея за църква извисена симетрична сграда, с големи, кръгли прозорци и точно това е начинът, по който той показва Notre Dame“. Достатъчно е към общата за католицизма образна представа за църква да се прибавят характерните за Парижката Св. Богородица елементи, за да може тя да се идентифицира в общото съзнание именно като реалната, защото се дава „доста убедителна представа за известната църква [46]“.
————————————————
[1] Досева, Ива – „Оригинал и рефлексии: средновековни, ренесансови и барокови художествени произведения, използвани като документи при реконструкции на археологически обекти в България“ – В: “Проблеми на изкуството”, брой 2/2016, стр. 9-18
[2] Jeleva-Martins Viana, D., “Verbalization of the Architectural, Iconizacionof theVerbalText” – In: “Orpheus”Journal of Indo-European and Thracian Studies, Publication of Institute of Thracology at BAS, 2004, № 13-14, pp 71 – 98; Желева-Мартинс, Д., “Пространството в образ и в текст” – В: „Пространството архитектура”, Т. 2, Академично Издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2008, с.148-160, 20 стр. илюстрации.; Jeleva-Martins Viana Dobrina, “Town plans as documentary cultural heritage” – In: Actas del IV Congreso “Cultura Europea” Pamplona, 23-26 octubre de 1996. Universidad de Navarra, Centro de Estudios Europeos, Editorial ARANZADI, Pamplona, Espana. Pp 713-723, 1998; Йозеф Обербауер – „Следите на града“- В: http://zheleva-martins.com/2010/09/12/jozef-oberbauer/ ; „Невидимият град“-В: http://zheleva-martins.com/2010/09/17/честит-празник-софия-2/
[3] Gombrich, E. Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London, 1960; Гомбрих, Е. Изкуство и илюзия. С.1988
[4] Gombrich, E. H., Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960 – „Truth and the Stereotype“- 46 Matthaus Merian, the Elder: Notre Dame, Paris. Engraving from Vues de Paris, c. 1635; 47 Cathedral of Notre Dame, Paris. Contemporary view. P: H. R. Viollet, Paris
———————————————————————————————————————————————————————-
Сравнението с реалната сградата [47] обаче, показва, че има съществени разлики, но те се „виждат“ само от специалистите.[1]
А за втория пример Досева акцентира върху констатирания от Гомбрихт факт – „безразличието към истинността на картинните надписи“, изразяваща се в това, че една и съща композиция се повтаря на няколко места в хрониката, но с различни надписи, с претенции, че се илюстрират различни градове – Дамаск, Ферара, Милано…, като целта била „условно да се изясни, че става въпрос за градове, без интерес към индивидуалните им характеристики“. /с.10/. А, според нас, става въпрос отново за „стереотип“, за знаково визуализиране на понятието за „град“.
Неапол, Мантуа и Дамаск… Nuremberg Chronicle,1493, Hartmann Schedel Woodcut[2]
———————————————————————————————————————————————————–
[1] Пак там – Gombrich, E. H., Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960, Chapter 2. Truth and the Stereotype, рр 63-93
[2] Илюстрациите са от „Nuremberg Chronicle“-„Liber chronicarum“, https://www.wdl.org/en/item/4108/view/1; 166 Perugia; 208- Verona; 240-Mantua; 390-Feraria; както и от The Nurenberg Chronicle, 1493 – http://www.philographikon.com/schedel.html
——————————————————————————————————————————————————————
Аргументирайки се с тези примери и така наречения „принцип на адаптирания стереотип“ – понятие въведено от Гомбрих, Досева смята, че има всички основания, за да отрече използването изобщо на гравюри от западноевропейски автори, като достоверни източници за информация, при възстановяването на архитектурния образ на археологически обекти в съвременната реставрационна практика.
Бихме възразили за коректността на тези умозаключения, защото:
- Първо – не се разбират целите, за които са използвани гравюрите от Гомбрих и манипулативно се внушава, че априори всички гравюри са условни, т.е. не са достоверен източник на информация, бидейки в своята същност изкуство;
- Второ – не се познава цялостното творчество на авторите, чиито гравюри, в една голяма част, са използвани и се използват именно като достоверен източник.
Гомбрих е подбрал примери, които касаят темата и целите на неговото изследване, а именно – психология на възприятието, въвеждането на гещалт-психологията при обяснение на историческото развитие на образния език и предаването на образна информация, чрез средствата на изобразителните изкуства, в случая – гравюрите. Дори в това си качество обаче, гравюрите дават достоверна информация, стига тя да се чете от съответните професионалисти.
Ето например, друга гравюра на Париж с „Парижката „Св. Богородица“- от същия Матеус Мериан Старши, където образът на Notre Dame е не само разпознаваем, но и до голяма степен достоверен за мащаба на изображението си.
Пейзаж от Франция, 6. Париж.[1] Съвременна снимка
———————————————————————————————————————————————————————-
Ако Досева се бе запознала с творчеството на авторите на посочените гравюри, щеше да види, че една голяма част от тяхното творчество са приети като напълно достоверни източници за съвсем други цели, извън изкуството. Нещо повече – дори за науката те са квалифицирани като документални източници.
Например, авторът на гравюрата, използвана от Гомбрих – „Изглед от Париж“, с образа на „Парижката „Св. Богородица“- Матеус Мериан Старши (1593 – 1650), е швейцарски художник, гравьор и издател,който създава подробни градски планове в
———————-
[1] Landscapes in France. Plate 6. Paris.- http://collections.tepapa.govt.nz/object/36713
—————————————————————————————————————————————————————–
собствен уникален стил, изключително полезен документален източник за историята на градоустройството. (Виж плановете на Париж, Виена, Нюрнберг по-долу)[1]
Paris 1615 , Matthäus Merian Statt Wien, Matthäus Merian
——————————————————————————————————————————————————————
Мериан, заедно с немския географ Мартин Цайлер и по-късно (1640) със сина си Матеус Мериан Младши (1621—1687) създават поредицата «Topographia Germaniae» (21 т.), включваща голямо количество планове и изгледи на градове, карти на много страни и географска карта на света. Илюстрирани са в детайли над 2000 забележителни места, манастири и крепости на Свещената Римска империя. Поредицата става много популярна и многократно е преиздавана. Тя все още е смятана за едно от най-значимите произведения на географската илюстрация. Гравюрите на Мериан са използвани за илюстриране и на историческите трудове на историка Gotofredusa.
—————————————————–
[1] Дадените илюстрации на планове на Париж, Виена, Нюрнберг, изгледи от Франкфурт и Нюрнберг са по Topographia Germaniae
———————————————————————————————————————————————————————-
Планове и изгледи на Нюрнберг – Nürnberg, според «Topographia Germaniae» [1]
—————————————————————————————————————————————————————-
[1] Планове и изгледи на Нюрнберг – Nürnberg, според «Topographia Germaniae» : https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_090.jpg https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_091.jpg
https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_092.jpg
https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_093.jpg
——————————————————————————————————————————————————————-
Вижда се колко отчетливо е илюстриран, в планове и изгледи, например град Нюрнберг, с поименно отбелязани в легенда забележителни, отнасящи се към седемнадесети век, сгради и обекти. Четат се организацията на града, релефът, силуетът, крепостните стени, зелените предградия, покрайнините и прочее подробности… За какви условности може да става дума тук? Напротив, търсена е максимална точност, разбира се, при научните и технологични условия на 17-ти век.
Може само да се съжалява, че в този ценен атлас няма гравюри на градове от територията на днешна България.
♦♦♦
Досева, обаче е убедена, че „западноевропейските художници неминуемо възпроизвеждат всеки обект въз основа на формираните в своята среда опит, възприятия, знания, т.е. въз основа на чужди културни стереотипи“[1] и решава да анализира и докаже, как гравюри, от западноевропейски автори, са използвани неправомерно като достоверен източник на информация при възстановяване на архитектурни обекти в българската реставрационна практика. За целта е избрала няколко конкретни примера, за да докаже колко „погрешно са използвани художествените произведения“.
——————-
[1] Досева, Ива „Оригинал и рефлексии….“, с.10
—————————————————————————————————————————————————————–
ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ФИЛИПОПОЛ В ГРАВЮРА ОТ XVI ВЕК
Първото изображение, подложено на анализ, е това на Филипопол. Разглежда се фрагмент от фриз на тема „Нрави и порядки на турците“, с автор Pieter I Coecke Van Aelst (1502 – 1550).[1] Досева дава този пример, с цел да изобличи неправомерното използване на гравюрата, като достоверен източник на информация, в идейния проект „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”, 2015г, на колектив под ръководството на арх. Ю. Фърков.[2]
Тук ще опишем твърде интересния фриз, чрез издирените от нас научни и професионални източници.
Фризът се среща в различни версии, като репродуцирани негови копия, пълни или не, се намират в различни музеи и сбирки, например този в Metropolitan Museum, според твърдения на куратор на скорошна изложба (2014), е от 17 век[3] и се състои от 10 блока, отпечатани върху 10 листа[4], а в British Museum, където се смята че се намира оригиналът му, фризът е от 14 блока, рамкирани от друг блок, повтарящ се в двата края.[5]
Фрагментът, който ни интересува е описан в Rijksmuseum, Амстердам така: „Отпечатани са два блока от два листа прикрепени един към друг. Осми и девети блок от общо четиринадесет, образуващи фриз от седем изображения с нравите и обичаите на турците. Лявата страна на картината – празник на новата луна, човек с факел и музиканти, кола, теглена от вол. Дясната – хора в гробище, погребение. Двете сцени са разделени от Атлант. Автор – художник на гравюри, Петер Кьок ван Елст (I), издател: Мари Бесемерс. Честване на новолунието и погребение, Кьок Питер ван Елст (I), 1553[6]
——————————————————————————————————————————
[1] Виж целия фриз тук: http://www.christies.com/lotfinder/ZoomImage.aspx?image=http://www.christies.com/lotfinderimages/D53955/d5395569&intObjectID=5395569&lid=1
[2] „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе” УПИ II-519.1055,519.963, 519.1032, зеленина и археология,
кв. 118 по плана на Старинна градска част, град Пловдив Идеен инвестиционен проект на „Ф-ДЕКО“ ЕООД, проектанти: арх. Юлий Фърков и арх. Владислав Коларов, археологическо изследване: доц. д-р Костадин Кисьов
[3] „Надин Оренщайн: Той е много рядък, има само няколко екземпляра. Работата е там, че има много по-късни импресии. Нашият, което е хубаво, може би не е най-ранният; ако се съди от водните знаци на хартията, изглежда вероятно, нашият да е от началото на седемнадесети век. Смятаме, че най-ранният екземпляр е в Британския музей. Този тук включва всички архитектурни граници, както и заглавието, и крайните платна, така че ние не трябва да сме впечатлени.“ – Mallory, Sarah , Research Assistant, European Sculpture and Decorative Arts – Curatorial Conversations: Nadine Orenstein on Pieter Coecke’s Prints, http://www.metmuseum.org/exhibitions/listings/2014/grand-design/blog/posts/pieter-coecke-prints December 2, 2014
[4] Metropolitan Museum – http://www.metmuseum.org/art/collection/search/336313
[5] British Museum- http://www.britishmuseum.org/research/collection_online/collection_object_details/collection_image_gallery.aspx?partid=1&assetid=916083001&objectid=3079115
[6] „Gedrukt van twee blokken op twee bladen, aan elkaar bevestigd. Achtste en negende blok van veertien, vormen samen een fries van zeven afbeeldingen met de zeden en gewoonten van de Turken. Links het rechter deel van afbeelding van feest van de nieuwe maan, man met fakkel en muzikanten op wagen getrokken door os. Rechts mannen op een begraafplaats. Twee scènes gescheiden door een atlant. Creation Artist print maker: Pieter Coecke van Aelst (I)publisher: Marie Bessemers – https://www.rijksmuseum.nl/en/search/objects?p=1&ps=12&involvedMaker=Marie+Bessemers&st=OBJECTS&ii=6#/RP-P-OB-2304F,6
——————————
Цялата статия можете да прочетете тук:
https://www.academia.edu/32666219/%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%AE%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%9E_%D0%98%D0%97%D0%A2%D0%9E%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A_%D0%9D%D0%90_%D0%98%D0%9D%D0%A4%D0%9E%D0%A0%D0%9C%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9F%D0%A0%D0%98_%D0%A0%D0%95%D0%9A%D0%9E%D0%9D%D0%A1%D0%A2%D0%A0%D0%A3%D0%9A%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%A3%D0%A0%D0%9D%D0%98_%D0%9E%D0%91%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%98
https://independent.academia.edu/DOBRINAVIANA
April 27, 2017
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Гравюри; архитектурна реконструкция; критичен анализ; Филипопол-Пловдив; · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии