СЕДМИЦА НА ИНСТИТУТ КОНФУЦИЙ
Серия открити лекции
СЕДМИЦА НА ИНСТИТУТ КОНФУЦИЙ
02 – 09 октомври
02 октомври (четвъртък)
Час: 18:30-20:00
Място: Център за култура и дебат „Червената къща”
Лекция с музикални примери: “Нацъфтели клонки: западна класическа музика в Китай”
Лектор: Доктор Хайнрих Гайгер, китаист, директор на Дирекция Азия, Германска католическа служба за академичен обмен (KAAD)
Изпълнител на цигулка: Сиууей Джоу-Гайгер
Китаистът д-р Гайгер предлага поглед към изключително динамичната история на класическата музика в Китай, която по същността си е история на срещата между различни култури. Музикалният диалог между Изтока и Запада съществува още по времето на династия Мин (1368 – 1644), но единствено в двора на императора. Културните промени в Китай през 20 век създават потребност и от нови изразни форми в изкуството. В търсенето на такива важна роля изиграва обменът със Запада. В хода на този обмен китайски и западни музиканти и композитори възприемат едни от други различни форми на артистично изразяване, посредством които както традицията и модерността, така и Китай и Западът като цяло влизат в ползотворни взаимовръзки.
Сиууей Джоу-Гайгер изпълнява китайски музикални творби, композирани или преработени за цигулка.
03 октомври (петък)
Час: 14:30 – 16:00
Място: зала Конфуций, Център за източни езици и култури
„Интересът на китайските академични среди от 1949 г. насам към обучението и изследванията по китайски език на Запад през ранния им период (1512-1814)”
Лектор: проф. Лиу Жуомей,
Лекцията разглежда развитието на обучението по китайски език в международен план, предоставя анализ на вътрешните правила в китайския език и развитието на комуникацията между китайските и чуждестранните академични среди. Авторката проследява различните етапи през този период и тяхното влияние сред китайските научни среди. Интересът към резултатите от ранните западни изследвания и обучението по китайски език се оказва от изключителна важност за по-нататъшния културен обмен между Китай и Запада.
За лектора:
Проф. Лиу Жуомей преподава в Центъра за изследване на китаистиката в чужбина към Пекинския университет за чужди езици, секретар на Международната асоциация по история на преподаването на китайски език, зам.секретар на Китайската асоциация по история на взаимоотношенията между Китай и чужбина, член на Международната асоциация по компаративна литература
Час: 16:30 – 18:00
Място на провеждане: Зала Конфуций, Център за източни езици и култури
„Значението на европейската китаистика за китайския академичен живот”
Лектор: проф. Ли Сюетао, (доктор по философия от Бонския университет), преподава в Пекинския университет за чужди езици, заместник-директор на Центъра за изследване на китаистиката в чужбина
Същинската цел на китаистиката в Европа никога не е била изследването на самата китайска цивилизация, а единствено и само авторефлексията от позицията на Другия и търсенето на рамка за позоваване, спрямо която самата китаистика да се самоопределя в различните исторически периоди. От тази гледна точка европейската китаистика е само част от системата на познанието на Запада и никога не е имала никакви претенции за влияние върху посоката на развитие на китайския академичен живот. В периода от обявяването на Република Китай (1912 – 1949) без прекъсване и до наши дни ситуацията в европейската китаистика обаче се променя и постепенно изследванията на Китай започват да играят все по-важна и водеща роля като дори надминават по значимост собствено китайските изследвания на Китай. Този академичен диалог вече не се ограничава с представянето на резултатите от дадени изследвания, а директно навлиза в реконструирането на китайската култура. Причината за това е в острата нужда от модернизирана структура, която изпитва китайската академична система в периода на преход.
4 октомври (събота)
Час: 18:30 – 20:30
Място: Център за култура и дебат „Червената къща”
Лекция с прожекция на филм “Живот и музика: цигуларят и майстор на цигулки/лютиера Тан Шуджън, Шанхай (1907 – 2002)”
Лектор: доктор Хайнрих Гайгер, китаист, директор на Дирекция Азия, Германска католическа служба за академичен обмен (KAAD)
Гост в разговора: Сиууей Джоу-Гайгер, Китай
Историята на музиката за цигулка в Китай е неделимо свързана с делото на цигуларя, музикалния педагог и специалист по изработка на цигулки Тан Шуджън (1907 – 2002). Тан посвещава 58 години от живота си на развитието на музиката за цигулка в Китай. Той е смятан за основател на китайското лютиерство.
В рамките на лекцията ще се прожектира откъс от филма “From Mao to Mozart” от 1980 година и целият филм “The Gentleman from Shanghai”от 1999 година. В първия филм говори самият Тан Шуджън, а вторият филм е изцяло посветен на живота и делото му.
В беседата към филма със Сиууей Джоу-Гайгер – една от учениците на Тан – ще бъде предложена информация от първа ръка за развитието на западната класическа музика в Китай.
6 октомври (понеделник)
Час: 18:30 – 20:00
Място: зала Конферентна (Огледална), Софийски университет „Св. Климент Охридски”
„Иновационни системи с китайски характеристики”
Лектор: Марин Тинчев
Презентацията представя гледната точка на Китай, еволюцията и съвременната структура на системата за иновации на страната. Разглеждат се ключовите участници, институционалната среда, и ролята им в националната система за иновации. Представени са особенностите на високо-технологичното предприемачество и високо-рисковото финансиреане на Китай. В заключение се представят перспективите и предизвикателствата пред Китай в сферата на иновациите и развитието на новите технологии.
За лектора:
Марин Т. Тинчев е възпитаник на Университета Цинхуа (Tsinghua University) – водещото висше учебно заведение в Китай. В продължение на 25г. той живее и работи в Китай в сферите на бизнес развитието, развойната дейност, високо-рисковото финансиране и навлизането на нововъзникващи пазари. Сферите на експертиза включват икономики и сектори в преход; технологично сътрудничество, технологичен трансфер, иновации и нови технологии; корпоративна и бизнес трансформация; политики в сферите на икономиката, секторното и технологичното развитие на Китай.
7 октомври (вторник)
Час: 18:30 – 20:00
Място: зала Конфуций, Център за източни езици и култури
„Китайски будизъм”
Лектор: проф. Александър Федотов
Будизмът прониква в Китай в началото на първото хилядолетие сл. Хр., когато в страната вече няколко столетия съществува конфуцианство и даоизъм, което обяснява и бавното му приемане от страна на китайското общество. Въпреки това има сведения, че още през 165 г. сл. Хр. китайският император Хуанди се запознава с новата религия, а по време на управлението на императора Минди (упр. 58-76 г.) в град Лоян са докарани (на бял кон!) и първите будистки сутри. По-късно там е построен и първият в Китай будистки манастир, наречен Храм на белия кон.
Като основоположник на будистката традиция в Китай се почита партския
монах Ан Шигао (安世高), пристигнал в Лоян през 148 г. и превел на китайски език около тридесет будистки съчинения. Под негово ръководство на същото място десетина чужди преводачи работят усилено върху превода на будистки сутри на китайски.През VІ век будизмът в Китай се превръща в любимо занимание за управляващата върхушка, а после и в държавна религия. Постепенно будизмът на хинаяна отстъпва мястото на будизма на махаяна, въпреки че продължително време будизмът в Китай се възприема като една от формите на националната китайска религия – даоизъм.В края на VІ – началото на VІІ век в Китай се формират основните будистки китайски школи, повлияли върху будизма на цяла Източна Азия, измежду тях са школата на трактатите; школата на сутрите; школата на чан-будизъм; школата на мантрите; школата на виная и т.н.През VІІІ-ІХ век китайският будизъм е значително повлиян от тантристкото учение.
И днес китайските будисти почитат монаха Даоан (道 安 , 312-385), въвел образцовия манастирски ред и култа към Майтрея, и индийския монах Кумараджива (санскр. Kumārajīva, кит. 鸠 摩 罗 什 , началото на V век), положил основите на класическата преводаческа школа на будистка литература на китайски език.
За лектора:
Доктор на филологическите науки Александър Федотов е професор по корейска,
монголска и тибетска литература, култура, философия и религии. Интересите му са в
областта на класическата поезия и по-специално в сферата на будистката поезия.
Има над двадесет и пет издадени у нас и в чужбина книги и над петстотин научни студии и статии, публикувани на западни и източни езици. Специализирал е
многократно в Монголия, Китай, Южна Корея, Индия и т.н. Изнасял е лекции в Австрия, Унгария, Русия, Южна Корея, Монголия, Тайланд, Китай, Индия, Тайван и др.
8 октомври (сряда)
Час: 11:00 – 12:30
Място: Конферентна (Огледална) зала, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
„Основни характеристики на съвременните българо-китайски отношения”
Лектор: Ангел Орбецов, директор на Дирекция “Азия, Австралия и Океания” в Министерството на външните работи
В лекцията се разглеждат отношенията между България и Китай в политическата, икономическата и културната област на съвременния етап, достигнали ниво на „всестранно приятелско партньорство и сътрудничество”. Освен в строго двустранен план отношенията са поставени и в контекста на стратегическото партньорство Европейски съюз – Китай. Засяга се също ролята на България в лансираната преди две години Инициатива „Китай+16”, включваща страните от Централна и Източна Европа.
9 октомври (четвъртък)
Час: 18:30 – 20:00
Място: зала Конфуций, Център за източни езици и култури
“Даоисткото учение – отвъд антропоморфията и антропоцентричността”
Лектор: Теодора Куцарова
Докладът проследява драстичния скок от антропоморфно кодираната най-ранна китайска писменост – гадателните надписи jiǎgǔwén 甲骨文 (11 в. пр.н.е.), където човешкото тяло/съзнание е мярката и матрицата за моделирането на взаимодействията със света, до пълното заличаване на антропоцентризма в даоисткото учение (5-3 в. пр.н.е.) при Лаодзъ и Джуандзъ, което за първи (и последен) път в историята на китайската мисъл постига епистемология и онтология, изчистена от парадокса на “човекоподобността”.
Изследват се класификационните модели на радикалите mì 糸 ‘коприна’, mǐ 米mù 木 ‘дърво’, hé 禾 ‘житен клас’ и др., на базата на които се осъществява
отместването в парадигмата на антропоцентричността, разрушават се междувидовите граници на комуникацията и се транцендира към универсалната шаркова семиотика на първофлуида qì 氣.
За лектора:
Теодора Куцарова завършва Китайска филология в Пекинския университет през 1994 г. От 2001 до 2007 г. е докторант в Торонтския университет с дисертация на тема “Архетипи на трансенденцията в ранното даоистко учение”. През 2008 г. Университетското издателство “Св. Климент Охридски” публикува книгата й “Трактат за пътя и природната дарба” – философско и текстологично изследване на “Даодъдзин” (V в. пр.н.е.).
October 1, 2014
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Седмица на Институт Конфуций; 2-9 октомври; Серия лекции · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български