НЕВЪЗМОЖНИТЕ ФИГУРИ НА ОСКАР РЕУТЕРСВАРД И…..МИХАИЛ КАЦ
Оскар Реутерсвард (Oscar Reutersvärd – 1915,Стокхолм – 2002, Лунд, Швеция) е известен като създател на изкуството на „невъзможните фигури”, наречено имп-арт. Шведският професор по история и теория на изкуството в Университета в Лунд (Швеция), е основател (1950 г) и действителен член на Международната Асоциация на Художествените Критици (IAAC), член е на Американската Асоциация по Естетика (American Association for Aesthetics) и Френското Художествено Общество (Societé de l’Art Francais). Професор Реутерсвард е бил сътрудник на American Journal of Aesthetics and Art Criticism и Gazettes des Beaux-Arts and D’ars, в които е публикувал многобройни статии за утопистите в архитектурата, за изкуството от времето на Френската Революция, за развитието на абстрактната скулптура и изобразителното изкуство през ХХ-ти век.
Виж: http://im-possible.info/english/art/stamps/index.html
Оскар Реутерсвард е създал своята първа невъзможна фигура случайно, през 1934 година. Това е невъзможен триъгълник, съставен от кубове.
Оскар Рутесвард. “Opus 1” (№293aa). 1934 г.
Оскар Рутесвард. “Opus 2В”. 1940 г.
Той е автор на повече от 2500 различни невъзможни фигури – повечето са съставени от блокчета.
През 1980г.в Швеция е отпечатана серия от пощенски марки, където са използвани три от невъзможните фигури на художника.
Виж: http://hem.passagen.se/oscarr/ – официален сайт на Оскар Реутерсвард
Художникът разказва по-подробно за своето творчество в автобиографичната си статия “Omojliga figurer” – в превод на руски “Невозможные фигуры” (Москва, Стройиздат, 1990). В нея той пише следното:
„Двете движещи сили за създаването на тези фигури – едната емоционална, а другата – техническа, при мен са дошли от Изтока. Стремежът към парадоксалното съм наследил от баба си по бащина линия, която се е родила и израсла в Петербург. Нейният мек хумор беше пълен с пристрастие към противоречивото и абсурдното, нещо характерно за руския поетичен свят. Тази енциклопедичност тя донесе със себе си в Швеция и предаде на членовете на цялото ни семейство.
Другият източник на моето вдъхновение беше професорът от Петербургската Художествена Академия Михаил Кац, в чийто клас ние със сестра ми през 1930 година се учехме на изкуството да изобразяваме човешкото тяло. Той откри ателие в Стокхолм, където, освен всичко друго, работеше върху монументални гранитни скулптури за площади и паркове на шведската столица.
От спомените на Оскар Реутерсвард научаваме, че уроците на Кац са били от голямо значение за създаването на неговите „невъзможни фигури”. И което е много любопитно – Михайл Кац след Стокхолм става професор в Софийската художествена академия.
Именно Михаил Кац стои в основата на нашия интерес. Какво се знае в България за него?
Знае се, че Михаил Яковлевич Кац е роден на 27.10. 1889г. в Русия, с. Вознесение, Царицинска губерния, а е починал на 24.03.1964г. във Велико Търново, България. Преподавал е скулптура във Висшия институт за изобразителни изкуства (така се е наричала Националната художествена академия) в София през периода 1952 – 1961г., а след това, от 1963 до 1964г. е доцент и преподава скулптура във Великотърновския университет.
Виж: http://rusmir.cl.bas.bg/ruskie%20v%20bg/PE/PEDetails/00000000000233.html – Проект „Русский мир”, Централна библиотека на БАН, информационен алманах „Русские в Болгарии 1877-2007 гг.” (Пловдив, 2010. 435 с.)
Михаил Я. Кац е автор на няколко книги останали в литературната съкровищница на България:
Кац, Михаил Яковлевич , Андрей Николов, Живот и творчество, Издателство Бъпгарски художник С., 1954, 27 с. и 66 репр
Кац, Михаил Яковлевич, Пластична анатомия за художници, Издателство Наука и изкуство, 1957г.
Кац, Михаил Яковлевич, Възпитание на скулптора, Издателство Бъпгарски художник С, 1963г.120 с.
Остава да проучим необработеният му личен архив в ЦДА, което явно дължим не само на него, но и историята на изкуството.
January 26, 2013
· 
admin · 
Comments Closed
Tags: невъзможни фигури; Оскар Реутерсвард; Михаил Кац - преподавател по скулптура в НХА;Великотърновски университет · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български