КУЛТУРНИ АФИШИ
КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ
”ЗА ВЯРА И НАДЕЖДА”
1898-1985
ИЗЛОЖБА
Под патронажа на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза
В присъствието на Н.В. Цар Симеон II и
Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза
Откриване -11 май 2012 година от 18 часа
Национален Военноисторически музей ул. Черковна No 92, София
Изложбата се реализира от г-жа Анелия Атанасова, Женска Либерална Мрежа и творчески екип
Партньори: Национален Военноисторически музей,Национална художествена галерия, Държавна агенция ”Архиви”, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, Национален исторически музей, Музей “Св. Антон”Словакия, Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, Софийска градска художествена галерия, ОП “Стара София” със Софийски исторически музей, Фонд за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Йоанна”.
С подкрепата на г-н Маргарит Мицев и СД ”Пирински бор” Аврамов и сие.
Изложбата е първа по рода си, посветена специално на живота и делото на княгиня Евдокия- едно от четирите деца на цар Фердинанд Първи. Подбрани са 100 оригинални художествени творби – акварели, рисунки и маслена живопис, съхранявани в НХГ и непоказвани досега, над 300 оригинални снимки и документи от ЦДА, оригинални лични вещи и предмети, свързани с живота на княгинята от Националния исторически музей и Етнографския музей, снимков материал и лични вещи, притежание на Симеон Втори и княгиня Мария Луиза.
♣ ♣ ♣
Изложба на Иван Газдов
в галерия “Алма Матер”
Какво трябва да се знае за графикатурата и нейния автор Иван Газдов – изложба
„MAGICAL MYSTERY GRAPHICATOUR”
(„Вълшебното магическо графично пътешествие МАГ”)
в Галерия „Алма Матер” на СУ “Св. Климент Охридски”, по случай 25-годишнината на графикатурата.
Изложбата ще продължи до 28 май 2012.
Графикатурата е личен стил, подкрепен с манифест, създаден в късното лято на 1987-ма година в ателието на автора в с. Медвен. (От 25 години графикатури се работят само там).
Графикатурата е уникален световен стил в графиката, без аналог, и като такъв е трудно да попадне в обсега на „сериозната” критика, която работи по метода на аналогията и с примери на оприличаването.
В графикатурата черното и бялото са в такава взаимност, че бялото често е само фонът, който участва в изображението чрез фантазията на зрителя (своеобразно визуално non finito).
Най-голямото признание за графикатурата е от световния класик на японското изкуство Казумаса Нагаи: „Аз откривам за себе си дълбоко вдъхновение от вашите велики работи”.
Най-голямото отрицание за графикатурата е от бащата на художника, д-р Едуард Газдов: „Стига си драскотил кривундели…”
Най-смешното изказване за графикатурата е от художника Христо Елезов: „Иван рисува негри”.
Графикатурата е колосален труд и сериозно графично изкуство (виж Сборника „101 мисли за графикатурата”), за което са нужни сетива за нейната уникалност и за възторжения хумор (впрочем хумор не значи да нарисуваш портрет на Парцалев).
Най-възхитителната подкрепа е от писателя Ясен Антов: „…Художникът залива всичко около себе си с такава светлина и радост, че въздухът вътре в рамките и навън в целия салон става лек за дишане, свободен от съмнение и лишен от стръв.” (За първата изложба на графикатурата, 1988).
На въпрос-анкета „Обичате ли графикатурата?” 87% от запитаните отговарят „да”, а на въпроса „Обичате ли нейния автор” 63% отговарят „Кой е той?” (Анкетата се проведе от агенция „Хем бди, хем спи” през 2012г., а общите проценти са повече от 100, защото… така е дошло.)
На своята 20-годишнина (2007 г.) графикатурата, усетила своята зрялост, каза: „Тате, дай пари да ида в Лувъра”, но художникът само кимна примирено и си потопи краката в гореща вода (със сол), защото се беше простудил от ветровитите думи на своите критици.
През 1996 авторът представи акцията „Посаждане на графикатура на „Шан`з Елизе” и „Сен Жермен де пре” в Париж. През 2005 акцията „500 години Брьогел – една секунда графикатура” се състоя в Кунстхисторише музеум, Виена, а в Ямбол беше представена акцията „Кентавър-бунак”, представляваща най-дългата езотерична рисунка, която беше изгорена, а прахът й е зазидан в стените на галерия „Жорж Папазов”. Присъстваха и помагаха писателите Любо Котев и Христо Карастоянов със специалното участие на писателя Атанас Славов, дошъл за случая от Америка (и Сливен) (отразено във в-к „24 часа”).
Графикатурата е запазена артистична марка за Европа.
Иван Газдов работи само с молив и гума, като повече изразходва гумата.
През 1989 година Радой Ралин прави своето уникално за българската интелектуална среда интервю с художника (243 въпроса) с цел планирана монография на издателство Български художник. Албумът естествено не излиза. Интервюто е публикувано в почетния том, по случай 60-годишнината на автора – „От и За Иван Газдов”, издаден през 2008 г.
В нито една галерия в София не може да намерите графикатури.
Авторът има издадени 3 книги „Best-смислици”, поезия с предговор от доц. Петър Змийчаров.
За графикатурата са писали и са изказвали мнения много български изкуствоведи и журналисти, а още повече – не са се изказвали изобщо.
Има издадени 12 албума и книги, от които 8 с неговото творчество и 4 – с теоретична тематика, публикувал е над 50 авторски статии в пресата, за него писатели и журналисти са написали повече от 200 статии, участвал е в над 30 интервюта по радиото и телевизията.
Иван Газдов е представен в издания в чужбина: Who is Who of Intellectuals, 1994 и Dictionary of International Biography, 1993/94, IBC Cambridge, England и др., както и у нас : Енциклопедия на изобразителното изкуство в България, С.: БАН, 1977, Българска енциклопедия А…Я. С.: БАН, 2000 и 2005, Голяма енциклопедия България, БАН, 2011 и др.
Има собствени експозиции в Славейковото школо в Трявна и в галерия „Жорж Папазов” в Ямбол.
Има собствен фонд в Музея Forney, Париж; Музея на плаката във Fort Colins, Колорадо, САЩ; Nipon Design Center, Токио; колекция рисунки в НХГ София и др.
След всяка нова изложба Иван Газдов губи по няколко приятели, което е факт, необяснен дори и от неговата психоложка доц. П. Петкова.
Единствените хора, които не са намерили повод да му се разсърдят са Татяна Лолова, Елена Начева, Галя Георгиева, Кръстьо Лафазанов и Георги Лозанов, но… никога не е късно.
На Иван Газдов му е изключително трудно, защото всеки ден започва отначало, тъй като не се е докосвал и не лети на червеното летящо килимче на „успеха”.
Иван Газдов има много награди, за които е благодарен и се радва. Последната е „За цялостно творчество” от СБХ по повод Второто биенале на дизайна в България, 2012. Има 15 международни награди, от които 5 са само от Япония. От 2010 г. е „Почетен гражданин на гр.Ямбол”. Но никога не е бил „заслужил” и „народен художник”, което много го травмира и съсипва душевно.
Иван Газдов е открил 54 изложби на графикатурата у нас и по света и има многобройни участия с плакатни варианти.
Художникът е учредил почетния приз „Сребърна графикатура”, който се връчва на хора у нас и в чужбина, които са помогнали за вдъхновението на автора.
Иван Газдов е професор, д-р в Националната художествена академия, с 40-годишен стаж и е основател на новата школа на Авторския плакат. Монографията „Авторски плакат – албум с 340 стр., над 800 репродукции и още 200 рисунки от автора – не се намира по книжарниците, защото „не е конвертируем”.
Информация – http://diploma.bg/?p=view&aid=5500
♣♣♣
РЕАКЦИИ
Искра Благоева, Станимир Генов, Ани Васева & Боян Манчев, Викенти Комитски, Кирил Кузманов, Камен Стоянов
11.05. – 15.06.2012
На 11 май, петък, от 18 ч. в рамките на платформата за съвременно изкуство и млади автори „Място за срещи“ на Галерия Васка Емануилова се откри изложбата „Реакции“ с куратор Владия Михайлова.
Тя е вдъхновена от две акции, случили се преди около година в публичното пространство на София – изрисуваните фигури на един от релефите на Паметника на Съветската Армия със слогъна „В крак с времето“ и организираното от групите Трансформатори и WhATA „възпоменание“ пред плочата на новооткрития Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство. За настоящата изложба тези две събития са отправна точка за поставяне на въпроса за социалната роля на съвременното изкуство, неговите места на случване и диалога му с обществото.
Показани са работи на едни от активните млади автори на художествената сцена у нас, които представляват израз на раздразнение и критически коментар върху процесите в съвременния свят. Те са примери за художествени ре/акции спрямо начина ни на живеене, политическите и икономически граници, които днес преминават през телата ни и предизвикват емоции, фрустрации, вътрешно желание за само/контрол или неподчинение. Част от работите се случват по време на изложбата извън галерията, други представят в пространството архиви и документи, текстове и сложно изградени мисловни конструкции:
Камен Стоянов превръща празната рамка на билборд в странен паметник на капитализма; Станимир Генов изписва с ударна бормашина, бавно и звучно думата „съжалявам“ в столичния квартал Люлин; Ани Васева и Боян Манчев трансформират архива на пърформанса си „С“, създавайки един фантазен и космат, но и тревожещ свят на инфантилното удоволствие; Искра Благоева изследва връзката между съвременната индустрия на красотата и популярната култура; Кирил Кузманов поставя въпроса за местата и начините на представяне на изкуство между локалната среда и глобалните световни форуми чрез документация от инициативата си за прекосяване на Перловската река в София, която бе осъществена при откриването на Венецианското биенале миналата година; Викенти Комистки иронизира клишираната представа за художника-гений, който определя едностранно комуникацията си със зрителя.
Работите в изложбата не предлагат конкретни граждански платформи, политически идеи или „лозунги” за промяна, те правят видими вече съществуващи процеси в обществото и са израз на желанието на художниците да работят в много по-непосредствената среда на живеенето.
Изложбата се осъществява с подкрепата на наградата за ново българско изкуство „Гауденц Б. Руф“
За повече информация: Галерия Васка Емануилова (филиал на СГХГ) / бул. “Янко Сакъзов”, vladiya_mihaylova@yahoo.com / www.veg.sghg.bg
♣♣♣
В рамките на усилията за засилване на културния обмен и взаимното запознаване с различни културни общности, Чешкият център в София, по примера на много европейски градове, организира литературни четения и виртуална среща със забележителни европейски писатели. Инициативата се провежда под егидата на EUNIC България, с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България и с участието на Полски, Унгарски, Френски институти, Чешки център и театър Алма Алтер. По света това е шестото издание на литературния хепънинг, в България събитието ще се проведе за първи път, като целта е то да стане традиция и да спечели повече свои съмишленици и почитатели. Каним всички фенове на белетристиката да се включат и да станат част от този литературен празник.
В Нощта на литературата (15 МАЙ ) на всеки половин час известни български личности ще четат откъси от издадени на български чуждестранни автори. Това ще се случва в т. нар „гнезда” – Полски, Френски, Унгарски институти, Чешки център, Алма Алтер, като карта и информация за местоположението ще може да намерите в специално издадени за събитието брошури, разположени в изредените места. Всеки слушател ще има възможност да събере печати от всички „читателски гнезда”, а в 21.30 ч. в Чешкия културен център чрез томбола ще бъдат изтеглени победителите, които ще получат за награда една от четените книги.
Какво се случва в Нощта на литературата по света може да научите от: www.nocliteratury.cz
15 МАЙ
от 18.00 до 21 ч. – четения в читателските гнезда
21.30 ч. – теглене на томбола в Чешкия културен център
МЕСТАТА:
място: Чешки център, ул. „Раковски” 100
ЖИВОТЪТ Е ДРУГАДЕ, Милан Кундера
Превод: Анжелина Пенчева, 2012, издателство „Колибри
Откъс от книгата ще чете актьора Ицко Финци.
Животът е другаде, са написали студентите върху стената на Сорбоната. Да, той добре знае това – нали затова е напуснал Лондон и пътува за Ирландия, където народът се е вдигнал на бунт. Казва се Пърси Биш Шели, на двайсет години е и носи със себе си стотици пропагандни брошури и прокламации като пропуск, с който ще го допуснат в истинския живот…
„Животът е другаде“ излиза на чешки в Канада през 1969 г. и на френски във Франция
през 1973 г., когато получава наградата „Медиси“ за чуждестранен роман.
Милан Кундера (р. 1929 г.) е писател, поет, есеист, преводач и драматург. Най-успешният и превеждан автор в света от чешки произход. Роден е в Бърно в семейството на музикалния педагог Лудвик Кундера, който стои в основата на неговото музикално образование. След завършване на гимназията и двама семестъра във Философския факултет на Карловия университет се прехвърля във Филмовата академия (FAMU) в Прага, където след дипломирането си преподава световна литература, отначало като асистент, по-късно вече като доцент (1964 г.).
През 1975 г. Милан Кундера емигрира във Франция, от края на 80-те години пише само на френски.
___________________________________________________________________________
място: Алма Алтер, СУ „Св. Климент Охридски”, бул. „Цар Освободител” 15
Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила, Ян Яндоурек
Превод:Маргарита Кюркчиева, издателство “Ерго”.
Откъс от книгата ще чете актьора Филип Трифонов.
“Романът “Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила” започва и завършва с думата Нищо, повторена четири пъти! Не може обаче да има Нищо, все трябва да има Нещо! Авторът Яндоурек го търси. И се пита: “Нима Исус би бил против, ако се събуждам до момиче със зелени очи?”… (Маргарита Кюркчиева)
Ян Яндоурек (1965) е чешки писател, есеист, социолог, журналист, доктор по философия. Завършва католическия Теологически факултет, няколко години е действащ свещеник, по-късно учи социология във Философския факултет на Карловия университет. Автор е на шест романа и на няколко научни труда (“Социологически речник”, “Увод в социологията” и др.). За романа си “В лъвската яма” получава наградата “Иржи Ортен” (1997). Занимава се с компаративистика на съвременната световна литература. Негови разкази и извадки от романите му са публикувани на български език в сборници и периодични издания. Понастоящем е старокатолически свещеник в Прага, привърженик на либералния католицизъм, т.нар. старокатолицизъм, който отрича някои от съвременните догми (целибата, непогрешимостта на папата, нетърпимостта към хомосексуалистите и др.). Глава е на семейство с три деца.
___________________________________________________________________________
място: Унгарски институт, ул. „Аксаков” 16
Преводите ще се четат от техните преводачи, от актьорите Катерина Илкова и Камен Костов, както и от студенти актьорско майсторство.
В Унгарския културен институт ще се четат произведения от унгарски класици – Антал Серб, писател, есеист (1901-1945), Дежьо Костолани, поет, писател, есеист (1885-1936), Ищван Йоркен, писател, драматург (1912-1979) и Калман Миксат, писател (1847-1910), и съвременни автори – Балаж Дьоре, поет, писател (1951), Габор Дюкич, поет (1958), Габор Шейн, поет, писател (1969), Ендре Кукорели, поет, писател (1951), Жужа Раковски, поет, писател (1950), Золтан Поша, писател (1948), Имре Оравец, поет (1943), Карой Сакони, писател, драматург (1931), Кристина Тот, поет, писател (1967), Михай Золтан Над, поет, писател (1949), Тошо Дончев, писател (1944), Шандор Тар, писател (1941-2005), Шандор Чори, поет, есеист (1930).
Ще се четат текстове, преведени от: Адриана Петкова,Иванка Павлова,Илияна Михайлова-Сопкова,Лиляна Лесничкова,Мартин Христов, Мина Цонева, Нели Димова, Николина Атанасова, Николай П. Бойков, Светла Кьосева,Стефка Хрусанова, Юлия Крумова.
Класическа китара в изпълнение на Преслав Стоянов.
___________________________________________________________________________
място: Полски институт, ул. „Веслец” 12
Откъсите ще чете актрисата Маргарита Хлебарова
ПО ПЪТЯ ЗА БАБАДАГ, Анджей Сташук
Превод: Диляна Денчева, 2010, издателство „Парадокс“
Анджей Сташук (1960) – полски писател, поет, публицист, есеист, драматург, един от най-известните писатели през последните години, автор на 21 книги. Лауреат на редица престижни полски литературни награди: на Фондация за култура (1994), на Фондацията „Кошчелски” (1995), на най-авторитетната полска литературна награда НИКЕ (2005) за книгата си „По пътя за до Бабадаг” (издадена на български език прeз 2010). Неговите книги са преведени на почти всички европейски езици, в т.ч. на български, а също и на корейски.
„По пътя за Бабадаг” представлява спомени и размисли на автора от неколкократните му пътувания в страни от Централна и Източна Европа: Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Албания, Украйна, Румъния, Молдавия и Приднепровието. Авторът описва хора, нрави и обичаи, места и пейзажи, които е посетил, пътувайки с автомобил, влак, ферибот или на стоп.
БЕГУНИ, Олга Токарчук
Превод: Силвия Борисова, 2009, издателство „Весела Люцканова”
„Бегуни” – основната тема, разглеждана в книгата е екзистенциалната ситуация на пътуващия човек. Заглавието ни препраща към православните старообрядци бегуни (беженци), вярващи, че светът е пропит от зло и че то е най-силно тогава, когато човек спре на едно място. Единственият начин за спасение от злото е пътуването. Книгата отговаря на въпроса кои са съвременните „бегуни” и колко такива има сред нас.
Oлга Токарчук (1962) – изтъкната полска прозаичка, поетеса, есеистка, авторка на 14 книги, смятана от критиците за една от най-значимите полски писателки. Книгите й се радват на огромен успех сред читателите. Отличена е с много авторитетни награди, в т.ч. на Полската асоциация на книгоиздателите, на Фондацията „Кошчелски” (1997), най-авторитетната полска литературна награда НИКЕ (2008) за книгата й „Бегуни” (издадена на български език 2009).
___________________________________________________________________________
място: Френски институт, ул. „Дякон Игнатий” 2
МАЛКИЯТ НИКОЛА, Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе
издателство „Колибри”, превод: Венелин Пройков,
Откъси от книгата ще чете журналистът Георги Ангелов.
В книгата “Малкият Никола”, излязла за пръв път през 1960 г., са събрани някои от най-смешните разкази на малкия Никола, сред които „Страхотният букет“, „Бележниците“, „Луизет“, „Колелото“. Тъкмо тя дава началото на знаменитата поредица от приключения на Никола и неговите съученици. Това е поредната среща с хумора на разказвача Рьоне Госини (сценарист на комиксите за Астерикс) и на карикатуриста Жан-Жак Семпе, която кара децата от всички възрасти да се смеят на глас.
Рьоне Госини е роден през 1926 г. в Париж. Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес. Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Никола заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст.
Гениален сценарист, в приключенията на малкия Никола, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.”
___________________________________________________________________________
May 12, 2012
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: изложби: „Княгиня Евдокия- „За вяра и надежда“ ; „MAGICAL MYSTERY GRAPHICATOUR” („Вълшебното магическо графично пътешествие МАГ”)на Иван Газдов;РЕАКЦИИ - на Искра Благоева · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Събития, Текстове на български