БАРСЕЛОНА ПРЕДИ ГОДИНИ И ДНЕС
През 1996 година участвах с доклад в конгреса на асоциацията по Семиотика на пространството. Докладът ми – “Topogenesis of the city. Semantics of the Myth of Origin “-International Congress on Architecture and Semiotics: “Topogenesis“- 28 juin-1 july, 1996, Barcelona, Espana – е публикуван на няколко места на английски и на руски езици. Той може да се чете онлайн и тук: https://www.academia.edu/12266558 TOPOGENESIS_OF_THE_CITY_SEMANTICS_OF_THE_MYTH_OF_ORIGIN
Конгресът по семиотика на пространството се проведе в Школата по архитектура на Университета в Барселона и предшестваше поредния конгрес на Международния съюз на архитектите, който бе на тема Present and Futures: Architecture in Cities, и в който, разбира се, също участвах. Той бе изключително масово посетен /само студентите надхвърляха 10000 души / и много атрактивен като организация. Провеждаше се едновременно на много места в града, съобразно тематични фокуси на интереси. Вървяха тематични архитектурни изложби, конференции, симпозиуми, авторски лекции, презентации и прочее мероприятия така, че имаше за “всекиго, според интересите и възможностите на достъпност”.
Казано накратко, имах възможността до се запозная относително добре с град Барселона. Когато се върнах – публикувах статия за града в списание “АМС АСПЕКТИ”, която прилагам тук.
Желева-Мартинс, Д., “Барцелона История-градоустройство-архитектура” В: списание “АМС Аспекти”, 1996, бр.5, с.6-13
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
September 1, 2024
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: архитектура; Барселона - авторска статия от 1996г., град Барселона; история, градоустройство · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
ЦЕНТРАЛНИЯТ ВОЕНЕН КЛУБ В СОФИЯ
ПРЕЦИЗИРАНЕ НА ДАННИТЕ
В изследователската си работа по история на архитектурата и градоустройството на София, както и конкретно, при изследване биографията на архитект Вацлав Колар, се сблъскваме с натрапчиво разпространяване на неверни данни за авторството на проекта, за времето на изграждането, за декорацията, както и за датата на откриването на една от най-представителните и достолепни сгради на София, каквато е Военният клуб.
Така например, като автори на проекта се сочат, освен действителният автор, архитект Вацлав Колар (с псевдонимите Адолф, Антонин, Ян и други), още и архитектите Никола Лазаров и Фридрих Грюнангер. А датата на откриването варира в широки граници – от 1899 до 1907 г.
Дори на официалния сайт на Софийска община пише: „Чешкият архитект Адолф Вацлав Колар прави проект на сграда за Военен клуб….. Достолепната сграда се строи в периода 1895 – 1897 г. Проектът е доусъвършенстван от архитект Никола Лазаров. През 1907 г. клубът е напълно готов.“[1]
[1] Сградата на Военния клуб в София – В: Столица.bg: https://stolica.bg/sofia-tur/arhitekturni-pametnitsi/sgradata-na-voenniya-klub-sofiya
Каква е истината
По сведения на генерал Никола Иванов, министър на войната (1896 – 1899): „Проектът се работи от 1885г. Одобрен е от „старшинския съвет“ и през 1896г. се пристъпва към строителството на Клуба. При полагане на основния камък се извършва водосвет, подписва се акт, който се зазижда в основите му. Строителството продължава повече от две години и се завършва едва в началото на 1899г.“[2]
[2] Виж моя публикация: „Коригиране на данните за строежа на военния клуб в София“ – В: https://zheleva-martins.com/2020/08/26/
Ето още документирани сведения:
През 1897г Военният клуб (Сградата на Офицерското събрание) вече се строи. Във „Военни Известия“ от 1997г., брой 8/ 17–май, с.1–а, с.7 и с.8 е публикувано от Софийското военно офицерско събрание „Обявление“ за търг за „каменоделска работа от Беловски мрамор за новостроящото се здание на Военно събрание.“
Кога е открит Военният клуб
Датата на откриването на така нареченото Софийско офицерско събрание (днес Военен клуб) е 15 ноември 1900 година. Тя е отбелязана в Държавен вестник от 16 Ноември, 1900г., брой 251, с.1 и с.2, където в рубриката „Известия от двореца на Н.Ц.В. Княза“ се казва, че в сряда на 15 ноември, след панихида в катедралната църква „Св. Крал“ за падналите офицери и войници през време на сръбско българската война през 1885г.и благодарствен молебен по случай победите през същата война, в 12,30 часа „Негово Царско Величество Господарят, придружен от военната Си свита, присъства на молебена, който се отслужи в новия офицерски клуб, по случай отварянето му…“
През следващата година в „Държавен вестник“ от 17 януари 1901г. брой 13, с.1 и 2, в рубриката „Известия от двореца на Н.Ц.В. Княза“ се съобщава за специален дар Сервиз за чай от Н.Ц.В. Княгиня Клементина, предаден на вече откритото Офицерско събрание.[3]
[3] За точните данни от Държавен вестник благодаря на любезното съдействие на Емануил Христов!
Ето още едно доказателство, че от 1900 година Военният клуб вече функционира като такъв – това е фотография на Военния клуб от 1903 година, с цялото му декоративно-скулптурно великолепие.4]
[4] William Eleroy Curtis, The Project Gutenberg eBook of „The Turk and his lost provinces Greece, Bulgaria, Servia, Bosnia“, Military Club at Sofia p.201 – In: https://www.gutenberg.org/cache/epub/71013/pg71013-images.html
MILITARY CLUB AT SOFIA
Чие дело е декоративната обработка на фасадите
„Като сътрудник на декоративно-скулптурното оформяване на сградата, архитект Колар привлича скулптора Марин Василев, който се е завърнал само преди една година от Чехия. Декоративната украса на тази сграда е богата и изящна…Старото познанство на Марин Василев с архитект Колар още от Прага и съвместната им работа по изграждане на Военния клуб създават условия за трайно другарство.“- пише биографът на скулптора Дона Йончева[5]
Проф. Труфешев потвърждава това сътрудничество между архитект Колар и скулптора Василев: „През 1897г. той декорира с архитектурна орнаментална пластика сградата на Военния клуб в София (арх. А. Колар).“[6]
[5] Йончева, Дона Бояджиева, „Марин Василев“, София, Издателство „Български Художник“, 1955, с.15-16; Виж повече тук: Желева-Мартинс, Д. „Връзката между две значими личности“ – В: https://www.academia.edu/93948933/
[6] Труфешев, Николай, „Синтезът на архитектурата с монументалните изкуства в България 1878-1918“- В: „Из историята на българското изобразително изкуство“, Сборник от студии, Том 2, 1878 – 1918, София, 1984, Издателство на БАН, стр.190
Защо се намесва името на арх. Никола Лазаров като автор на Военния клуб
Заблуждението идва от там, че арх. Лазаров е автор на пристройката към Военния клуб реализирана през 1900 – 1907г.[7] Той е правил и обзавеждането на Военния клуб.
[7] Лабов, Георги, „Архитектурата на София“, Държавно издателство „Техника“, София, 1979г., стр.142
Накрая ще завършим с извода, че не трябва да допускаме подмяна на авторството, защото сме отговорни пред паметта на първия главен архитект на София и първи архитект на Княжество България, арх. Вацлав Колар, пионер в изграждането на първите най-представителни и красиви сгради на столицата ни след Освобождението, една от които безспорно е Военният клуб.
May 16, 2024
· dobrina · Comments Closed
Tags: прецизиране на данните; оспорване на неверни данни за авторство на военния клуб в София; декоративно-пластичната обработка на фасадите; арВацлав Колар; скулптор Марин Василев · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
140 ГОДИНИ ОТ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДОКТОРСКИЯ ПАМЕТНИК В СОФИЯ – открит на 27.04.1884 г.
ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРЕЗ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1877-1878) МЕДИЦИНСКИ ЧИНОВЕ – “ДОКТОРСКИЯТ ПАМЕТНИК”
Паметникът е издигнат с руски средства в чест на загиналите 528 лекари и санитари. Представлява пресечена четиристенна пирамида, увенчана на върха с гранитен саркофаг. Направен е от блокове бял песъчлив камък. Върху четирите страни, на всеки блок са врязани имената на загиналите чинове, а на саркофага са написани имената: Плевен, Шипка, Мечка и Пловдив, станали исторически с водените големи сражения и обилно пролята руска кръв. На лицевата страна на паметника, която гледа на запад, е вдълбан следният надпис на руски: ” Медицинским чинам погибшим в турецкую войну (1877-1878)”.
Паметникът е издигнат през 1883г. В едно антрефиле във в. “Балкан” се съобщава, че на мегдана в новите квартали между Орханийското /днес Ботевградско-Д.Ж./ и Цариградското шосе щял да бъде издигнат паметник на загиналите руски лекари и санитари и че проектът му бил вече направен от архитект Томишек, чех, а направеният модел от алчия/гипс се намирал готов в ателието на архитект Колар /първият главен архитект на София – Д.Ж./. – по текст на Никифор Ганев “Паметниците на София 1873-1878 – Признателна България” София, 1939г.
Архитект Антоний Осипович Томишко – Портрет из книги: Юбилейный справочник
Императорской Академии художеств. 1764-1914
April 26, 2024
· dobrina · Comments Closed
Tags: Докторски паметник в София; 140 години от изграждането му; арх.А.О.Томишко - автор на проекта; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии
Cities’ Identity Through Architecture and Arts (CITAA) – 8th Edition Call For Papers
Introduction
Every city possesses a unique and valuable identity that is expressed through its physical and visual form. This identity is perceived by its residents and users, shaping their collective memories. The city’s identity comprises its physical spaces and the images formed through memory cues, which in turn affect tourism, education, culture, and economic prosperity. Arts and architecture play a significant role in shaping the history of civilizations and fostering the growth of ancient and modern cities. This extends beyond buildings and constructions to encompass traditions, cultural beliefs, and communal arts.
By honoring our traditions and civilizations, which have left behind architectural wonders, we pave the way for future generations to develop and preserve their own identity. Through the discipline of architecture which is as ancient as humanity itself, safety and security, evolved from being a basic need against external threats to sophisticated art forms that express cultural identity and present architectural beauty to the world.
IEREK is delighted to announce that this year’s conference will take place in the University of Cagliari and the University of Portsmouth provides a remarkable backdrop for our exploration of cities’ identities and the transformative power of architecture and arts.
Cagliari, offers a unique example of urban identity that perfectly aligns with the aims of our conference. The city’s rich history, architectural splendor, and vibrant artistic heritage make it an ideal setting for engaging discussions and immersive experiences related to the theme of identity through architecture and arts.
During the conference, participants will have the opportunity to witness firsthand the distinctiveness of Cagliari’s urban identity. From the captivating , with its architectural marvels, to the charming streets and squares that reflect the city’s cultural heritage, Cagliari offers a living testament to the profound interplay between architecture, arts, and the identity of a city.
Exploring Cagliari’s urban fabric will provide valuable insights and inspiration for participants as they explore into the conference’s diverse program of events. Through keynote speeches, panel discussions, workshops, exhibitions, and the multifaceted dimensions of cities’ identities, drawing upon Cagliari’s unique example as a catalyst for meaningful dialogue and exploration.
Scope
The “Cities Identity through Arts and Architecture” conference envelops topics concerning the conservation of cities’ identities through arts and architecture. It addresses multiple topics of contention concerning cities’ heritage and conservation efforts, such as the influence of artistic expression and creativity on cities’ safety, traditional artistic techniques & architecture, historical eras, and their construction practices, and sustainable preservation practices.
Statement of Purpose
Set in culturally rich Italy, the 8th edition of CITAA intends to develop a healthy discourse surrounding the topic of heritage preservation, and the maintenance of cities’ identities in an increasingly evolving world. Historical architectural marvels and traditional cultural norms are wells of inspiration, that younger generations can reflect upon and be inspired, iterating upon the works of their forefathers, and leading their nation forward. This conference aims to highlight sustainable methods of heritage & identity preservation and the significance of historical dimensions in shaping contemporary design.
- 17, Sep / 19, Sep 2024
- University of Cagliari, Sardinia, Italy
Conference Email
citaa@ierek-scholar.org
Contact us
Marwa Eid
Conference Coordinator
citaa@ierek-scholar.org
(+20) 3 5763827 | (+20) 3 5763828
(+20)1000028021
April 18, 2024
· dobrina · Comments Closed
Tags: Cities’ Identity Through Architecture and Arts (CITAA); Call For Papers; conference; University of Cagliari; Sardinia, Italy; 17, Sep / 19, Sep 2024 · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици
В ПАМЕТ НА АРХИТЕКТ ЮЛИЙ ФЪРКОВ
March 24, 2024
· dobrina · Comments Closed
Tags: PRO MEMORIA ; В ПАМЕТ НА АРХИТЕКТ ЮЛИЙ ФЪРКОВ; проф.Николай Тулешков; Паметници; Реставрации; Музеи; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
Shells as a Universal Structural Type in Nature and Design
March 16, 2024
· dobrina · Comments Closed
Tags: shells; universal structural type; design; architecture; nature; form-formation; · Posted in: Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици, Фотографии
Днес фрезии ти нося аз…
“Той днеска ми поднесе фрезии, любимите ми пролетни цветя…”
March 8, 2024
· dobrina · Comments Closed
Tags: Спомен; три години; Еромир; · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии