ОБЯВИ ANNONCE ANNOUNCEMENTS КОНКУРСИ COMPETITIONS
Концепция площади LAPUERTADELSOL в Мадриде, 2013, Испания
· В фокусе открытого международного конкурса – площадь в Мадриде, ее будущее в качестве общественного пространства.
· Тип конкурса: Открытый международный архитектурный конкурс идей
· Приглашаются к участию: архитекторы, испанские или зарубежные, индивидуально или в группах, в том числе – междисциплинарных. Допускается участие юридических лиц.Лидером группы в любом случае должен быть архитектор
· Регистрационный взнос: отсутствует
· Deadline: для регистрации 28 октября 2013 г. (заявка -3 строчки), для подачи концепций – 12 декабря 2013 года.
· Призовой фонд: 1 премия – € 24,000, 2-я – 9.000 €, 3-я – 6.000 €
· Организаторы:COAM – официальное объединение архитекторов Мадрида
Площадь, расположенная в центре Мадрида, с архитектурной точки зрения проработана слабо. Тем не менее по мере роста города она не только не утратила своей роли, но даже усилила ее. И, хотя она представляла собой формально едва проработанное городское пространство, результат почти спонтанного соседства с ведущими от площади улицами, это не помешало ей стать агорой, местом, где бьется пульс Мадрида.
Задача соревнования
Этот конкурс призван определить возможную стратегию реновации площади delSol в Мадриде и окружающего общественного пространства, причем не столько в сиюминутном смысле, сколько с прицелом на будущее развитие. Архитектурное решение должно стать стимулом к нему.
Оно должно включать:
· общий вид площади
· стратегию по интеграции разнообразной деятельности, от кейтеринга до развлечений.
· элементы для затенения
· осветительное оборудование
озеленение
· мобильность и удобный доступ
Формат подачи
1 файл формата ПДФ, содержащий 2 панели размера DIN –A1 841 x 594 mm ) горизонтальная ориентация.
Описание: не более 10 страниц A4, формат – doc, без графики!
Регистрация и дополнительная информация:
конкурс проходит в электронной форме, заявку, а потом и архитектурную концепцию необходимо отправить на электронный адрес ocam@coam.org,
Подробные условия и материалы – на сайте организатора.
Сайт конкурса:
http://212.145.146.10/ejercicio/concursos/concursos_ocam/130927_piensasol/130927_piensasol.html
Связь с Queensway: общественный подъем, Нью-Йорк, США, 2014
· 
В фокусе конкурса – заброшенная надземная железнодорожная станция возле парка. Их нужно связать с помощью оригинальной вертикальной конструкции, которая в идеале должна служить и транзитом, и местом для общения.
· Тип конкурса: открытый международный конкурс идей
· Приглашаются к участию: Студенты и профессионалы (архитекторы, дизайнеры, ландшафтные архитекторы, художники), а также группы и компании.
· Регистрационный взнос: студент – 35 $, учебная лаборатория – 35 $, профессионал- 65 $, группа (2-4 участника) – 130 $, группа (5-10 участников) – 300 $
· Deadline: для регистрации и подачи 6 января 2014 года
· Призовой фонд: 1 премия – 5000 $, 2-я – 2500 $, 3-я – 1000 $, для студентов – 1000 $,
публикация в каталоге и экспонирование на выставке в Центре архитектуры Нью-Йорка в июле 2014 года.
· Организаторы:EmergingNewYorkArchitects – отделение Американского института архитектуры (AIA) в Нью-Йорке.
Ситуация, место и задачи
Место, выбранное для конкурса – бывшая станция OzonePark, заброшенная с тех пор, как в 50-х закрылась линия RockawayBeach.
Расположенная посередине между двумя железнодорожными ветками и вблизи к ним платформа – единственное широкое пятно в округе.
ENYA* выбрала этот участок, расположенный на южной оконечности будущего QueensWay, чтобы он стал не только воротами в расширенную систему парка, но и моделью общественного хаба, которую можно будет использовать на всем протяжении железнодорожных путей.
В большинстве попыток трансформировать надземку важная роль “точки входа” здорово недооценивается. Предложения сводятся к лестнице, эскалатору, рампе (скату) или комбинации этих компонентов.ENYA исходит из того, что вертикальная связь – это входные врата в парк, что необходимо соответствующим образом подчеркнуть.Кроме того, это место, где парк встречается с местным сообществом.
Минимальная задача – обеспечить способы подъема с улицы на платформу, однако организаторы призывают участников спроектировать это связующее звено таким образом, чтобы оно превратилось в место встреч для жителей. Вопрос в том, как транзитное пространство может одновременно стать местом общественного притяжения?
Регистрация и дополнительная информация:
на сайте организатора, конкурс проводится онлайн
Сайт конкурса:
http://www.enyacompetitions.org/2014/
Aрхитектурный конкурс eVolo 2014 небоскреб, США /Форма
· Ежегодный конкурс направлен на совершенствование культуры проектирования небоскребов и исследование этого типа зданий как архитектурно-социального явления.
· Тип конкурса: открытый международный конкурс идей
· Приглашаются к участию: архитекторы, архитектурные группы и мастерские, а также студенты профильных вузов без ограничений, приветствуется создание междисциплинарных групп
· Регистрационный взнос: до 19 ноября 2013 – $95 , до 14 января 2013 г – $115.
· Deadline: для регистрации 14 января 2014 г. (поздняя регистрация), для подачи проектов 20 января 2014 года
· Призовой фонд: 1 премия 5000$, 2-я 2000$, 3-я 1000$
· Организаторы: архитектурный журнал eVolo Magazine
Так же, как и в 2011 году, конкурс, посвященный небоскребу, практически ни в чем не ограничивает участников. Однако им требуется представить экологичный, энергоэффективный и очень современный по эстетике небоскреб.
Кроме того, высотное здание следует осмыслить в контексте: градостроительном, социальном и интеллектуальном.
Для России это очень актуально, поскольку строительство высотных зданий в нашей стране крайне редко продумывается с такой точки зрения,порождая градостроительные проблемы и социальные конфликты. Очевидный пример – небоскреб в Петербурге
Регистрация и дополнительная информация:
Архитектурный конкурс проходит онлайн, регистрация на сайте организатора. Проекты представляются в виде виртуальных планшетов горизонтального формата (150 dpi, RGBmode,JPG).
Сайт конкурса:
http://www.evolo.us/competition/registration-evolo-2014-skyscraper-competition/
ECCO – павильон для национального парка на архипелаге, Италия, 2013-2014
Студенты и молодые проектировщики могут представить проект павильона для национального парка на берегу моря, и, если повезет – провести несколько недель в этом райском месте.
· Тип конкурса: открытый международный конкурс идей
· Приглашаются к участию: студенты и выпускники факультетов архитектуры, в том числе ландшафтной и дизайна со всего мира. Ограничение по возрасту: не старше 26 лет на 31 декабря 2013 г.
· Регистрационный взнос: до 30 октября 2013 г. – 50 евро, до 15 декабря 2013 г. – 75 евро, до 31 января 2014 г. – 90 евро
· Deadline: для регистрации – 31 января 2014 г., для подачи – 7 февраля 2014
· Призовой фонд: 1 премия – 1000 евро или трехнедельный курс ( по выбору) в GaiaInstitute с проживанием (оплата входит в премию) в LaMaddalena
2-я премия – 500 евро или недельный курс ( по выбору) в GaiaInstitute с проживанием (оплата входит в премию) в LaMaddalena
· Организаторы: Gaia institute
Место
LaMaddalena – уникальный архипелаг, состоящий из семи главных и 60 с лишним маленьких островов. Он расположен на северо-востоке Сардинии. Это поразительное место славится уникальными ландшафтами, характерными для средиземноморской культуры и природы. Здесь живет история, от Гарибальди до Второй мировой войны, когда на архипелаге, превратившемся в стратегический пункт, размещались войска армии США.
Все сооружения разных эпох законсервированы и тщательно сохраняются. Вершиной архитектурного развития LaMaddalena считается 18 век и, в частности, дома в стиле Дженовезе.
Тема и задача
Тема конкурса – устойчивый дизайн для охраняемых природных территорий. Задача участников – спроектировать информационный модуль для национального парка LaMaddalena, где летом бывает очень много туристов, которым необходимо предоставить информацию и основные сервисы.
Проект должен включать места для отдыха и размещения туристической информации, а также точки продаж и.т.д. При этом дизайн нужно адаптировать к ландшафтному окружению. Максимальные размеры 2.5 x 2.5 x 2.5 метров. В проекте нужно учесть следующие аспекты модуля:
· мобильность, способность менять место расположения,
· простоту монтажа,
· систему энергетического самообеспечения,
· адаптивность в использовании (сезонную, летом и зимой),
· применение экологичных материалов,
экономичность.
В проекте может быть предусмотрено многофункциональное использование павильона. Место на острове участник выбирает сам.
Регистрация и дополнительная информация:
на сайте организатора. Конкурс проходит онлайн, проекты отправляются в ПДФ.
Сайт конкурса:
http://www.gaiainstitute.com/ecco-bando.php
♣♣♣♣♣♣♣
CALL FOR PAPERS
Institute of Art Studies at the Bulgarian Academy of Sciences
12th Art Readings
12 – 16 May 2014, Sofia, Bulgaria
Art Readings, held annually, is a scholarly forum that encourages interdisciplinary dialogues in relation to a broad variety of current issues concerning advanced studies in all areas of arts and culture. As the conference concept suggests, topics may include but are not limited to modern aspects of history and theory of arts, issues within the context of both traditional and contemporary culture, analytical methods that involve cultural, sociological, ethnographic, anthropological and media perspectives, etc. The forum especially welcomes papers which focus on particular Bulgarian topics but is open as well to current subjects related to other cultural practices.
Following the aim of making the conference a wider international event in contemporary scholarship, the Institute of Art Studies is pleased to invite proposals for 15-minute presentations by colleagues from home and abroad at all stages of academic career. Conference languages are English and Bulgarian.
Proposals (abstract up to 250 words in Bulgarian or in English plus a short biography, currentinstitutional affiliation and email address for contact) should be sent by 27 January 2014 to the following address:artconference@artstudies.bg
There is no conference fee.
The Institute of Art Studies will provide the participants with logistic support, including useful information concerning accommodation options during the conference days.
Important Dates:
Deadline for proposals: 27 January 2014
Notifications to authors: 27 February 2014
Conference program: 14 April 2014
October 27, 2013
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: ОБЯВИ ANNONCE ANNOUNCEMENTS КОНКУРСИ COMPETITIONS; · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици
“СЕМИОТИКА НА АРХИТЕКТУРНАТА ГРАФИКА” – ПРИНОС КЪМ КНИЖНИНАТА ПО СЕМИОТИКА И ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА
Академично издателство “Проф. Марин Дринов”
публикува в електронен и книжен вариант
дисертацията на д-р арх. СТЕЛА БОРИСОВА ТАШЕВА.
Библиографски данни:
Ташева, Ст. “Семиотика на архитектурната графика”, София, Академично издателство “Проф.Марин Дринов”, София, 2013г ISBN 978-954-322-665-8 ISBN 978-954-322-664-1
Можем да я поздравим, че в навечерието на 35-тия си рожден ден, тя ни направи такъв ценен подарък!
Нека и пожелаем успешна кариера в тази толкова актуална, интер – дисциплинарна и завладяваща научна област!
За личното ми мнение виж: СТАНОВИЩЕ по процедура за придобиване на образователна и научна степен доктор на задочен докторант арх. СТЕЛА БОРИСОВА ТАШЕВА, от сектор „Архитектура” на Институт за изследване на изкуствата при БАН, от доц. д-р арх.ДОБРИНА ЖЕЛЕВА-МАРТИНС, върху дисертационен труд на тема СЕМИОТИКА НА АРХИТЕКТУРНАТА ГРАФИКА, с шифър 02 17 01 «Теория и история на архитектурата” на електронната страница на ИИИ при БАН:
http://www.artstudies.bg/konkursi%20files/STasheva_pdf/DZheleva_Stanovishte_STasheva.pdf
October 8, 2013
· dobrina · Comments Closed
Tags: Стела Борисова Ташева; Семиотика на архитектурната графика; публикация; семиотика; теория на архитектурата; Академично издателство "Проф.Марин Дринов"; Институт за изследнване на изкуствата при БАН · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
ТЕОРИЯТА НА КОМПОЗИЦИЯТА – ЕДИННА ЗА ВСИЧКИ ИЗКУСТВА НАУКА
Тръгваме от позицията, че теорията на композицията е наука за манипулиране на възприятието и поведението на човека, с цел извличане на определен художествен ефект. [виж Желева-Мартинс, Д., “Композицията като манипулация” В: “Архитектурни четения’2007-2008” , Издава БАН, Институт за изследване на изкуствата, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2011, с.129-145]
Тук целим да докажем, че науката за композицията е всеобща за всички изкуства.
За целта, ще потърсим потвърждение на тази теза в три направления:
– ще направим анализ на примери от съвременната практика в изкуството преди всичко, но не само, на архитектурата и дизайна, които показват съзнателно търсени връзки с други изкуства;
– ще анализираме също изявления на творци от различни изкуства, превеждащи езика на изкуството, което практикуват на езика на други изкуства;
– и ще се постараем даизвлечем факти, показващи аналогии между композиционните похвати и средства в различните изкуства.
Дискусията върху доказателствата ще е насочена към намиране на базата на която става единението на науката за композицията в изкуствата.
И така, ще анализираме най-напред примери от архитектурата.
ЛЕТЕН ПАВИЛИОН НА БАВАРСКАТА ДЪРЖАВНА ОПЕРА В МЮНХЕН
„Павилион 21 MINI”
Това лято- 2008, сезонният павилион за Баварската държавна опера в Мюнхен отваря отново врати. Проектираният от Куп Химелблау /Coop Himmelblau/ „Павилион 21 MINI” обаче е много специален.
Тази „космическа” опера е една театрална градска структура, предназначена да бъде домакин на голямо разнообразие от експериментални музикални изпълнения.
Нейната форма е получена вследствие от анализ на мястото чрез визуално стимулирани експериментални резултати на различни музикални честоти. Уникалната геометрична форма е създадена през така наречения метод “Soundscaping”.
Куп Химелблау обяснява: “Като отправна точка за извличане на музика от пространствената форма беше транскрибцията на серии от песента “Purple Haze” на Джими Хендрикс (JamesMarshall “Jimi” Hendrix (bornJohnnyAllenHendrix, 1942 – 1970)американски китарист, композитор, певец, рок-звездаи продуцент; смятан за един от най-важните изпълнители на електрическа китара в историята на популярната музика ) и един пасаж от “Дон Жуан” на Моцарт. Чрез анализ на честотите на части от тези музикални произведения и чрез комбинация с компютърно генериран 3D модел, сериите са преведени в пирамидални “шипове – конструкции” чрез средствата на параметричното “записване.”
„Павилион 21 MINI” – интериор (Pavilion 21 MINI Opera Space, Munich, Germany, Designed by Coop Himmelblau – In: http://www.coop-himmelblau.at/site/#)
Вътре салонът е със светлинна инсталация, която трансформира пространството, като взаимодейства със звуците на павилиона. По този начин пространството се трансформира в звук, звукът се превръща в светлина и светлината формира структурата, създавайки една абстрахирана от пространството на Мини операта обратна връзка („Seasonal Pavilion opens again summer 2011, Form of visually stimulating experimental performance venue derived from the analysis of various musical frequencies – Tuesday 18 Jan 2011”, http://www.worldarchitecturenews.com/index.php?fuseaction=wanappln.showprojectbigimages&img=1&pro_id=15690 )
В този случай имаме налице съзнателно търсени връзки на архитектурата с музиката, като пространството и формата се моделират на базата на звукови вълни, серии от музикални произведения, които ще звучат в операта през летния сезон. А при моделиране на пространството на интериора се включват освен звуковите и светлинните вълни.
Манипулацията на възприятието на архитектурата на павилиона цели да извлече музика от пространствената форма, да я направи съзвучна на експерименталните произведения, които ще се изпълняват през лятото. Това става чрез транскрибиране, както се изразява авторът, на музикални серии от два признати музикални шедьовъра –“Purple Haze”, на рок звездата Джими Хендрикс и операта „Дон Жуан” – на Моцарт. Преводът от музикален на архитектурен език става чрез съвременни компютърни технологии – компютърно 3D моделиране на звуковите вълни в пространствени структури.
♣♣♣
Следващият пример е ИНСТАЛАЦИЯТА „АУРА” на Заха Хадид
(Повече виж в: Желева-Мартинс, Д., „От пропорциите на Паладио към атрактора на Лоренц” – В: Сборник материали от научна конференция на тема „Проблеми и перспективи в развитието на съвременния дизайн и декоративно-приложните изкуства” – НХА, София 2008, Изд. НХА,София, 2012, с.36-42 или на: https://zheleva-martins.com/2010/10/)
През 2008 г., По време на Венецианското биенале на архитектурата, бюрото на световно известната Заха Хадид представя инсталация, наречена „Аура”, посветена на 500 годишнината от рождението на великия италиански архитект от епохата на Ренесанса – Андреа Паладио. 
„Аура” се показва пред публика в една от знаменитите вили на Паладио – Вила Фоскари, известна повече като Ла Малконтента.
Villa Foscari (Villa della Malcontenta)
се издига високо над брега на реката Brenta, близо до крайбрежната лагуна на Венеция. Произходът на традиционното име на вилата не е установен. Може би първоначално е носела името на селото, в което се намирала или на изобразената в меланхолия жена на една от фреските в самата вила. –www.boglewood.com/palladio/malcontenta.html
Рудолф Витковер през 1949 г. публикува Архитектурни принципи в епохата на хуманизма (Rudolf Wittkower,Architectural Principles in the Age of Humanism) с неговата спираща дъха теза, че отношенията на ширина към дължина в стаите на вилите на Паладио са базирани на хармонични музикални пропорции. С други думи, че Паладио работи на принципа “Ако това звучи добре, то ще изглежда и се чувства добре“.” (Palladio’s Italian villas, The Secrets of Palladio’s Villas, Adapted from an illustrated lecture by Carl I. Gable – In: http://www.boglewood.com/palladio/analysis.html)
Вероятно тази теза е отправната точка на Заха Хадид. При разработката на инсталацията тя се базира на архитектурната теория за хармоничните пропорции на самия Паладио, прилага ги в музикален лад и ги описва във вид на звукови вълни с различна честота. След обработка на получените резултати с помощта на математически алгоритми, Хадид получава „генокод” на цялата пропорционална система на Паладио, изразена чрез принципите на нелинейната геометрия и още по-конкретно – чрез Атрактора на Лоренц.
Две абстрактни „скулптури” – „Аура L” и „Аура S”, са получени в резултат на тези операции на материализиране на атрактора на Лоренц. Те не само че не пречат за възприятието на пространството и фреските във вилата, а създават нови схеми на взаимодействие на посетителите със средата, придават ново, съвременно значение на „антропоцентричност” на ренесансовата архитектура. (Тълкуването е според: http://www.worldarchitecture.org/)
Инсталацията „Аура” представлява всъщност един експеримент, при който се разчита на определен набор от хармонични пропорции, чиято елегантност и динамика се генерират посредством процес основан на нелинейни алгоритми, изградени на базата на теорията на пропорциите на Паладио, но пречупени през музиката.
Различните дизайнерски и архитектурни интернет – страници дават множество тълкувания на инсталацията „Аура”. Авторите на статиите и участниците във форумите се опитват да вникнат по-дълбоко в смисъла на тази нова за пластичните изкуства концепция.
Тук формообразуването и композицията са представени като породени от генетично заложената симбиоза на различните човешки възприятия за хармония, в случая за архитектурното и за музикалното пространство.
Генерирането на хармоничните пропорции и ритми, що се отнася до музикалния им превод, става на базата на математиката и по-точно – на нелинейните уравнения.
Ето какви обяснения се дават на базата на изявления от бюрото на Заха Хадид:
От Възраждането архитектите се опитват да вградят в техните композиции музикалната концепция за хармония и математическите отношения, произвеждащи звук. Процесът на генериране на формата на „Аура” води пропорциите до техните музикални значения. Всяко едно пропорционално съотношение съответства на музикален хармоничен ред, който на свой ред може да бъде описан като честота на вълната. Чрез припокриването на всички честотни криви, получени от пропорционалната система на Вила Малконтента и постепенно променяйки ги с математически алгоритми е възможно да се определи генотипно елементарно пространство, чиято форма съдържа в неговата ДНК целия набор от Паладиански правила на пропорциониране.
В същото време параметричния характер на процеса прави формата способна да бъде адаптирана към множество среди във вилата, проследявайки всеки един вариант или “фенотип”. Като резултат се получава един нов и по-сложен ред, който едновременно съхранява класическите пропорции, но не е затворен в някакво твърдо и уникално решение. В действителност, както при уравнението на Лоренцовия атрактор, всяка малка промяна в стойността на параметрите ще доведе до различни морфологични конфигурации, като ще пази същия ред, но с променени пропорции.
Инсталацията „Аура” задава формата на етерично пространство, което не нарушава красотата и хармонията на Паладианските интериори, нито пък скрива за възприятието стенописите. Нейните размери в план са част от хармоничната система на самата Вила Малконтента и тя ви дава възможност да изпитате нейните пространства, и чрез ходене през нея, и чрез циркулиране наоколо.
„Аура” не претендира да преосмисля Паладианското пространство, нито се опитва да бъде инструмент за четене на скрити значения чрез своите празноти. Нейният поток от тънки изтеглени криви оцветени в гланцов рефлектиращ finish улавя атмосферата и цветовете на Вила Малконтента, преодолявайки миналото чрез бъдещето”. (Aura by Zaha Hadid Architects – In:www.dezeen.com/2008/08/10/aura-by-zaha–hadid-architects/)
„Аура” във вила Малконтента всъщност интерпретира Паладианските пропорции чрез новите технологии в името на една нова степен на хармонизация и симбиоза между човек, среда и пластични изкуства.
При манипулирането на възприятието на инсталацията; възприятието на средата, на пространството, на пропорциите на конкретната вила; на стила, философията и личността на Паладио – са впрегнати едновременно няколко рецепторни канала – възприемат синхронно на съзнателно и подсъзнателно ниво и зрението, и слухът, участвуват също и осезанието, налице са и тактилните усещания. Ефектът е синкретичен, благодарение на успешния превод, на успешната симбиоза на изразните езици.
Особено интересен пример за съзнателно търсени връзки на архитектурата с музиката, превод и транслиране от едното изкуство към другото е
EВРЕЙСКИЯТ МУЗЕЙ В БЕРЛИН
на Даниел Либескинд, отворил врати през 2001 година
Преди да спечели конкурса за Еврейския музей в Берлин Либескинд е известен преподавател по теория на архитектурата в Англия и САЩ. (DanielLibeskind (1946, Лодз, Полша) е американски архитект, от еврейски произход. Той е деконструктивист. Получава първото си архитектурно образование в Купър Юнион (Cooper Union) в Ню-Йорк (1970), а второто, по специалността «история и теория на архитектурата» – в Есеския университет в Англия (1972)).
В нашия случай е важно да се знае, че самият Даниел Либескинд е учил музика в Израел и Ню Йорк и се изявявал като виртуозен изпълнител. Нещо повече, Либескинд е архитект, за когото музиката е органично свързана с архитектониката на сградата. Музиката, геометрията, словото – това са източниците за вдъхновение в творчеството на архитекта Либескинд. Той строи сгради, пише философски есета, прави дори оперни постановки – например през 2000 году в Лайпцигската опера Либескинд не само е поставил, но и дирижирал опера на Оливие Месиан. ( Оливие́ Месиа́н (фр.OlivierEugèneCharlesProsperMessiaen,1908–1992) е френскикомпозитор, органист, музикален теоретик, педагог – професор по хармония, анализ, естетика и ритмика, и композиция в Парижката консерватория. Сред учениците му са такива известни композитори на авангарда като Пиер Булез – един от лидерите на френския музикален авангард; Янис Ксенакис- композитор и архитект; Карлхайнц Штокхаузен – немски композитор, диригент и музикален теоретик, сред най-големите новатори в музиката през втората половина на ХХ век, професор по композиция в Кьолн, с трудове по музикална композиция, теория на възприятието, и други.)
Сградата на Еврейския музей е наситена с метафори, на повечето от които няма да се спираме. Ще се опитаме да представим рамката на идеята.
Либескинд пише следното: “Официалното име на проекта е “Еврейски музей”, но аз бих го нарекъл “между редовете”. Това е проект за две линии на мислене, организация и отношения. Едната от тях е права линия, разбита на много секции, а другата линия е изкривена, но продължаваща неопределено време.”
Музеят, по обяснение на автора, се характеризира с „четирикратна” структура, продиктувана от четири аспекта.
„Една задължителна характеристика, която преминава през Изтока и Запада е отношението на германците към евреите…” „Връзката между еврейската традиция и немската култура”- въплътих чрез ирационална матрица, която ще генерира препратка към емблемата звезда – жълтата звезда, компресирана, смачкана и разкривена, толкова често носена тук, на това място. Това е първият аспект на проекта.”
В случая за нас е важен вторият аспект, за който Либескинд казва следното:
“Винаги съм се интересувал от музиката на Шьонберг и по-специално за неговия период в Берлин. Най-голямата му творба е операта, наречена “Моисей и Аарон”, която по важна структурна причина не може да бъде завършена, поради логиката на либретото. В края на операта Моисей не пее, той само говори, “О слово, ти слово”, обръщайки се към липсата на Дума, но може да се разбере и като “Текст.” Това е така, защото, когато няма повече пеене, липсващото слово, което изрича Моисей, обръщението към Словото, се разбира ясно. Постарах се да довърша тази опера архитектурно и това е вторият аспект на този проект”.
Кулата Холокоста – “Void” – „Празнотата”
“Третият аспект на този проект е моят интерес към имената на лицата, които са били депортирани от Берлин по време на фаталните години на Холокоста. Поисках и получих от Бон два много големи тома, наречени” Gedenkbuch.” Те са изключително впечатляващи, тъй като всичко, което те съдържат са само списъци и списъци, с имена, дати на раждане, дати на депортиране и предполагаемото место, където са били убити тези хора. Потърсих имената на берлинчани и къде са починали – в Рига, в гетото в Лодз, в концентрационните лагери.”
„Падналите листа” на Menashe Kadishman
“Четвъртият аспект на проекта се формира от “One Way Street” на Валтер Бенямин (Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход. Сред най-известните произведения на Бенямин са: “Гьотевият роман ‘Родства по избор'” (1922), “Произход на немския трауершпил” (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и “Върху понятието за история” (1939).; FromWikipedia, thefreeencyclopedia)
Този аспект е включен в непрекъснатата последователност от 60 секции по зиг-заг-а, всяка от тях представлява една “Станция на звезда”, както са описани в текста на Валтер Бенямин”.
„За да обобщим тази четирикратна структура: първата е невидима и ирационално свързана звезда, която блести с отсъстващата светлината на индивидуалния адрес, втората е изключването на Акт 2 от „Моисей и Аарон”, който завършва с немузикално изпълнение на Словото, третата е на винаги присъстващото измерение на депортирани и изчезнали берлинчани, а четвъртата е градският апокалипсис на Еднопосочната улица (Einbahnstraße, 1928) на Валтер Бенямин.”
Няма да се опитваме да тълкуваме или интерпретираме всички тези обяснения. Би било интересно обаче да се спрем на връзката на Либескинд с Шьонберг, композитора на довършената архитектурно опера „Моисей и Аарон”, защото именно тя е индикативна за прехвърляните мостове между архитектурата и музиката.
♣♣♣
Австрийският композитор Арнолд Шьонберг ( е бил професор по композиция в Пруската академия на изкуството в Берлин, в Бостон и в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Той е представител на музикалния експресионизъм, автор е на додекафонията и серийната техника, откривател на атоналната музика, създател на «Нова виенска школа».(Aрнолд Франц Валтер Шьонберг (нем. Arnold Franz Walter Schoenberg, Schönberg; 1874—1951) е австрийски и американски композитор, педагог, музиковед, диригент. Представител на музикалния експресионизъм, автор такива техники като додекафонията (12-тонова) и серийната техника. Шьонберг създал и цяла композиторска школа известна като «нова виенска школа». В Калифорния, негов частен ученик станва Джон Кейдж.)
Едно от най-значителните му постижения се смята именно незавършената му опера по библейски сюжет «Мойсей и Аарон», която той започва още през 30-те години на ХХ век. Главната роля на Мойсей се изпълнява в маниер Sprechgesang, /Шпресгезанг/. А цялата музика е построена на една 12-звукова серия.
Можем да се досещаме, на фона на обясненията за композиционните идеи за Еврейския музей, че именно серийната техника и додекафонията са тези, които интересуват деконструктивиста Либескинд и като архитект, и като композитор; както разбира се, философската постановка на експресионизма на базата на библейския сюжет.
Много интересен факт за Шьонберг е, че освен всичко друго(композитор, педагог, музиковед, диригент), той е бил и художник, рисувал е картини, които се отличавали с оригиналност и фантазия.
КАРТИНИ НА ШЬОНБЕРГ
Червените очи /Червеният поглед
Малер (Gustav Mahler)
Портрет на австрийския композитор Густав Малер, последовател на Шьонберг
Погребение на Малер, 1910
Christus-Vision1919
Известна е и многогодишната творческа дружба на Шьонберг с руския художник абстракционист Василий Кандинский (Васи́лий Васи́льевич Канди́нский (1866—1944)— руски живописец, график и теоретик на изобразителното изкуство, един от основоположниците на абстракционизма.)
Кандинский толкова ценял неговите живописни творби, че написал специална статия за тях (за сборник, посветен на творчеството на Шьонберг, публикуван в Мюнхен през 1912 г.) и изложил няколко негови ескиза на първата изложба, организирана от редакцията на «Синия конник»
„Василий Кандинский и Арнолд Шьонберг възторжено са се изказвали за творчеството си един за друг. Музиката на Шьонберг, чута веднаж на концерт, преобърнала живота на Кандински, както писал впоследствие художникът. Шьонберг на свой ред се възхищавал от творчеството на новатора в живописта и свой съмишленик в абстрактното изкуство. И Шьонбер, и Кандинский са основоположници на нови направления в искуството: Кандинский е автор на първата в историята абстрактна картина, а Шьонберг е създател на додекафонията, предвестник на атоналната абстрактна музика.»( Диалоги живописи и музыки – http://www.kultura-portal.ru/ – анонс за изложбата “Арнольд Шенберг – Василий Кандинский. Диалог живописи и музыки”.)
Конникът Георгий Победоносец”,
Тази картина от Василий Кандинский е представена на изложбата “Арнолд Шьонберг – Василий Кандинский. Диалог между живописта и музиката”.-
http://visualrian.ru/images/item/89168
Паралелите между Шьонберг и Кандинский представляват доста популярна тема в изкуствознанието, но ние тук ще се спрем на сходството им в разбирането за вътрешната същност на изкуството.
Най напред ще вметнем, че за формирането на творческата личност на Кандинский важна роля играе неговото музикално образование – той се занимава едновременно с музика и живопис, свири на виолончело и пиано. Музиката оказва силно влияние на работата му като художник. Музикалните идеи проникват в цялото му творчество, в неговите теоретични, живописни, графични, поетични и сценични замисли. Този факт обяснява например поетичният му албум „Звуци”, използването на музикални названия на картините му, напримерсред живописните платна на Кандински има картини с музикални названия като «Композиции», «Симфонии», «Импровизации», «Фуги» и други.
За най-добри се смятат създадените през 1913г. «Композиция VІ» и «КомпозицияVІІ», които по думите на самия Кандинский възникнали както е възникнал космосът– «чрез катастрофи, подобно на хаотичен рев на оркестър, изливащ се накрая в симфония, името на която е музика на сферите»
„Цветът – това е клавиш, пише Кандинский, окото е чукче, душата – многострунен роял. Художникът има ръка, която посредством един или друг клавиш целесъобразно привежда във вибрация човешката душа”.
Кандинский създава и публикува сценичната композиция „Жълтият звук”, където музика, танц и цвят съществуват съвместно в неразривно единство. По същото време Шьонберг пише партитура на операта „Щастливата ръка”, където са предвидени различни светлинни ефекти.
И двамата се стремят към ново синтетично изкуство, чието единение става вътрешно, на духовно равнище, на равнището на вътрешния духовен свят на човека.
Кандинский, „Импровизация” (1914) „Контрастные звуки” (1924) –
http://kandinsky.virtbox.ru/kartiny/237.html
През 1911 година, в Мюнхен, под редакцията на Кандинский и Марк излиза алманахът „Синият конник”, представляващ своеобразен манифест на художници, музиканти, театрали, философи и поети, разглеждащи изкуството като едно цялостно явление.
Кандинский, Корица на алманаха „Синият конник”
Der Blaue Reiter – Синий всадник, Под редакцией В. Кандинского и Ф. Марка, Мюнхен, 1912 Перевод, комментарии и статьи З. С. Пышновской. – М.: Изобраз. искусство, 1996. – 192 с.; ил.,– по http://a-pesni.golosa.info/zona/avangard/blaue.gi
В статия си «Отношението към текста», публикувана в този алманах, Арнолд Шьонберг пише следното:
„С произведението на изкуството трябва да се отнасяме така, както с всеки съвършен организъм. То е така еднородно във взаимовръзките си, че във всяка негова частица се съдържа истинският вътрешен смисъл на цялото. …Слушайки една строфа от стихотворението, един такт от музикалното произведение, може да се постигне цялото. Точно както е достатъчна една дума, поглед, жест, движение,
даже цвят на косата, за да се разбере същността на човека. Така аз възприех песните на Шуберт заедно с поезията – само в музиката….В. Кандинский и Оскар Кокошка рисуват картини, за които материалният свят не е нищо повече от импулс към фантазия в цветове и форми, когато те се само – изразяват така, както до сега се е изразявал само музикантът, всичко това са симптоми за постепенно разпространяващото се познание за истинската същност на изкуството.” ( Арнольд Шенберг,Отношение к тексту – В: Синий всадник, Под редакцией В. Кандинского и Ф. Марка, Мюнхен, 1912 Перевод, комментарии и статьи З. С. Пышновской. – М.: Изобраз. искусство, 1996. – 192 с.; ил.– по http://a-pesni.golosa.info/zona/avangard/blaue.gi)
Абсолютно в синхрон с мислите за собствения завършен свят и цялостност на всяко произведение на изкуството, за вътрешната синкретичност на изкуствата на Шьонберг е и публикацията на Кандинский в алманаха – „За сценичната композиция”( В. Кандинский, О сценической композиции – В: Синий всадник, Под редакцией В. Кандинского и Ф. Марка, Мюнхен, 1912 Перевод, комментарии и статьи З. С. Пышновской. – М.: Изобраз. искусство, 1996. – 192 с.; ил. – по http://a-pesni.golosa.info/zona/avangard/blaue.gi )
Много показателна е постановката, дадена в началото:
„Всяко изкуство има свой собствен език, тоест присъщи само нему средства.
По този начин всяко от изкуствата е нещо затворено в себе си. Всяко изкуство има свой собствен живот. То е царство за себе си.
Затова средствата на различните изкуства са външно различни. Звук, цвят, слово!
По своята вътрешна същност те са съвършено тъждествени: крайната цел изтрива външните различия и разкрива вътрешното равенство.
Тази крайна цел (познанието) се постига от човешката душа по пътя на нейното точно колебание, трепет.
Колебанието, трепетът, неподдаващ се на дефиниция, но все пак известен душевен процес, е крайната цел на отделните средства на изкуството.
Целта на произведението на изкуството е определена съвкупност от колебания, образуващи единно цяло.
Целта на изкуството е изтънченост на душата, получаваща се от само себе си чрез сумиране на определени съвкупности от колебания……»
«Вътрешната идентичност на изразните средства на отделните изкуства в края на краищата е откриваема, тя стана почва на която се опитваме гласа на едно изкуство да се поддържа от идентичен нему глас на друго, да се усилва и по този начин да достигне удивително мощно въздействие.»
Ще вметнем само, че по-късно, като преподавател в Баухаус Кандинский продължава да осъществява тези идеи за вътрешна композиционна синкретичност на изкуството, изразени в публикациите на алманаха «Синия конник». На скрижалите на организация в която участва е написано «…ние искаме общо да замислим и построим дворец на бъдещето, единен в три лица – в архитектурата, пластиката и живописта»(Комментарии З. С. Пышновской – В: : Синий всадник, Под редакцией В. Кандинского и Ф. Марка, Мюнхен, 1912 – М.: Изобраз. искусство, 1996. – 192 с.; ил.-http://a-pesni.golosa.info/zona/avangard/blaue.gi)
В алманаха има още един интересен автор, от гледна точка на нашето изследване. Това е лекарят ихудожник-авангардист Н. Кульбин, участвуващ в алманаха със статия, извадка от негова едноименна книга – „Свободната музика”.
Кулбин издига принципа на „пан-психическото” възприятие на света. Подобно на Кандинский и Скрябин, той се интересува от въпросите за взаимодействието на звука и цвета, звука и светлината и разработва теза за „тесните съчетания” на цветовете в живописта и звуците в музиката, които, както той предполага, трябва въздействат непосредствено върху подсъзнанието на реципиента на изкуството.
Още преди три века в психологията е установено, че съществува явление на възприятието, наречено синестезия. Думата синестезия произлиза от гръцки “синестезис” и означава едновременно, смесено усещане, съвместно чувство. Синестезията е възприятие, при което при дразнение на един орган на чувствата, наред със специфичните за него усещания, възникват и усещания, съответстващи на други органи.Хората със синестезия могат да видят звук или да чуят цвят.
Оказва се, че синестезията много по-често се среща при хората на изкуството. Едни от най-креативните умове в историята са били синестезици, като сред тях са и Кандинский, и руският писател Владимир Набоков и композиторите Дюк Елингтън, Ференц Лист, Оливие Месиен, Александър Скрябин, Николай Римски–Корсаков.
Днес науката се връща отново към синестезията, но не само за да обясни някои от странностите на художници, музиканти, писатели, а за да стане основа на нова духовна революция в изкуствата. Изследователите проучват синестезията защото нейното изследване може да предложи идеи за отговори на редица въпроси, като например как мозъкът комбинира информация от различни сензорни модалности, реферирайки я за нас в кросмодално възприятие и мултисенсорна интеграция.
ЗАБЕЛЕЖКА: Статията е публикувана, виж:
Желева-Мартинс, Д, “Теорията на композицията- единна за всички изкуства наука” – В:
“Изкуствоведски четения’2011” , Издава БАН, Институт за изследване на изкуствата, София, 2012, с.13-25, резюме на английски, с.494; ISSN:1313-2342
October 3, 2013
· dobrina · Comments Closed
Tags: Композиция; теория на композицията; „Павилион 21 MINI - ”Coop Himmelblau;„АУРА” на Заха Хадид; Еврейския музей в Берлин Либескинд;Арнолд Шьонберг;Василий Кандинский;синестезия; · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Текстове на български
АНОНСИ ОБЯВИ ANNONCE ANNOUNCEMENTS
CULTURE-ARCHITECTURE
WORLD ARCHITECTURE DAY 2013
2013 World Architecture Day
By choosing CULTURE-ARCHITECTURE as the theme for the 2013 World Architecture Day, the UIA hopes to generate a wellspring of interpretations and illustrations of architects’diversity, richness, imagination, and capacity for invention through their designs and realisations.
UIA also hopes to affiliate its members with the UNESCO declaration entitled Placing Culture at the Heart of Sustainable Development Policies, that was drafted in Hangzhou, China, last May.
The UIA invites its members to celebrate World Architecture Day on
7 October 2013, by creating events that highlight culture as a vital part of the architectural process and
illustrate its potential to help resolve the challenges architects face in the practice of their profession.
Read more:
http://www.uia-architectes.org/en/s-informer/nouvelles/7565
♥♥♥♥♥
UIA 2014 DURBAN
CALL FOR PAPERS
Connections, diversity, integration, resilience, sustainability, responsibility, humility; these are the principles that will guide the dynamic, challenging and inspiring debates during the UIA Congress in Durban (3-7 August 2014)
One of the foremost ambitions of the UIA congress is to promote the idea that the city is an
ecosystem at the service of all segments of the population.
Scientific papers will illustrate the congress theme:
“ARCHITECTURE OTHERWHERE” and the three sub-themes:
· RESILIENCE, in terms of poverty alleviation, space, geo-political economies.
· ECOLOGY encompassing the notions of time, evolution, systems, and environment.
· VALUES, notably those related to professional practice and architectural education.
PROCEDURE AND SELECTION CRITERIA
– Submission will be made online via a dedicated platform.
– Abstracts, written in English, must not exceed 300 words and must not include any
illustrations.
– Abstract submission deadline: 31 October 2013.
Abstracts will be double, blind peer-reviewed and assessed in terms of the following
criteria:
◦Relevance to the congress themes and sub-themes
◦Originality
◦Academic rigour
◦Contribution to broadening knowledge
More info http://www.uia2014durban.org/inside_the_event.htm
♥♥♥♥♥
| Urban Design Award 2013 |
|
The WAN Urban Design Award 2013 acknowledges the significant contribution that architects, urban designers and city planners have made to both the aesthetic and living conditions of our cities. Open to realised and concept-only projects, this category celebrates design excellence and innovative thinking in several sectors, including landscaping, public realm areas, masterplans, waterfront developments, utility buildings and urban regeneration schemes.
Urban vision requires urban visionaries. So we’ve selected a handful of the most highly esteemed judges to assess the entries, each of whom has considerable experience within this field. Winners can expect to have their work showcased globally to our network of industry players, which often leads to an increase in commissions and commercial partnerships.
If your project has improved the urban infrastructure through transforming the built environment, submit it by 31 October 2013 and see how the WAN Urban Design Award 2013 can build your brand and boost your business.
For further information about our awards and details on how to enter, contact Jim Davis on jim.davis@wantoday.com or call +44 (0)1273 201 110.
DEADLINE FOR SUBMISSIONS 31 OCTOBER 2013
http://us-mg6.mail.yahoo.com/neo/launch?.rand=4i22t0g1j31r9#mail
♥♥♥♥♥
Sustainable Building of the Year 2013
About the awards
The WAN AWARDS Sustainable Building of the Year category is a major international competition and is the penultimate of our six bi-monthly ‘Excellence in Design’ series by sector for 2013.
Eligibility
The Sustainable Building of the Year award covers all the main sectors; education / healthcare / civic / urban design / commercial / residential. Entries will close on 31 October. If you have designed a building in of one of these sectors that has been completed during the last three full calendar years, (on or after 01 January 2010), you can now enter for the WAN AWARDS Sustainable Building of the Year category 2013.
Judging criteria
The jury will be looking for projects where the architects have holistically embraced sustainability without compromising the usual qualities found in good design: originality, innovation, form and dialogue
♥♥♥♥♥
September 26, 2013
· dobrina · Comments Closed
Tags: WORLD ARCHITECTURE DAY 7 October 2013; UIA Congress in Durban (3-7 August 2014); WAN Urban Design Award 2013; WAN AWARDS Sustainable Building of the Year ; ИЗЛОЖБИ · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици
БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ В ИЗКУСТВОТО
Уважаеми приятели,
По повод 128-та годишнина от Съединението на България на 6 септември
2013г. в Регионален исторически музей – Пловдив ще бъде открита
изложбата „БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ В ИЗКУСТВОТО”.
Събитията от есента на 1885 г. и техните герои намират отражение в произведенията на българското графично, живописно и декоративно изкуство, на литературното и драматургично творчество, а военните победи звучат във войнишките песни и маршове. Съединението става тема в произведенията на големите ни художници и писатели – Георги Данчов, Николай Павлович, Иван Вазов. Самите те – участници и наблюдатели на събитията, подтиквани от родолюбива вътрешна потребност, ни оставят забележителни образци от портрети, алегории и образи.
„Пловдивската революция” от 6 септември 1885 г. събира и споява националната енергия. Седем години след Освобождението българите забравят партийните ежби, не се плашат от гнева на освободителката, отхвърлят диктата на Великите сили и защитават с кръвта си делото на Съединението. То пробужда могъщата сила на патриотизма и се превръща в неизчерпаем източник на вдъхновение за българския обществен живот.
Веднага след 6 септември на първите страници на водещите европейски издания отново се появяват български сюжети. Журналисти и графични кореспонденти публикуват своите репортажи, коментари, скици и рисунки за събитието. Поместват се изгледи от Пловдив – театърът на българските събития, както и лицата на авторите и актьорите на румелийската революция.
На 2 ноември сръбският крал Милан обявява война на България. Художниците
изпращат своите скици директно от фронта до Лондон, Париж, Берлин, Москва и само за няколко месеца в европейските вестници са публикувани няколкостотин гравюри от събитията Най-активен е полският художник Антони Пйотровски, чиито творби влизат в илюстрованите издания на ”Графикс”, „Илюстрасион” и „Всемирная илюстрация”.
„БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ В ИЗКУСТВОТО” се посвещава на творците, които със слово и четка възкресяват за поколенията българското Съединение.
Изложбата включва оригинални литографски портрети на княз Александър I,
Стефан Стамболов, Захари Стоянов, рисувани от Георги Данчов. Показани са двете картини на Николай Павлович с обща идейна образност – „Съединение на България” – първите художествени алегории, посветени на Съединението на България. Изложени са свидетелства на Николай Павлович от академиите във Виена и Мюнхен, негови паспорти, бележки от дневник, воден по време на Сръбско-българската война. Посетителите ще видят първите издания на произведенията „Нова земя” и “Сливница” на Иван Вазов, както и гравюри и рисунки от Антони Пйотровски.
За първи път пред българска публика ще бъде показано копие на автопортрет на полския художник, любезно предоставено ни от Полски институт.
Изложбата е реализирана с любезното съдействие на Национален музей на българското изобразително изкуство, Национален литературен музей, Полски
институт, Регионален исторически музей – Варна, Градска художествена
галерия, Регионална народна библиотека „Иван Вазов”, Регионален държавен
архив – Пловдив, които предоставиха оригинални творби и експонати от
своите фондове. Експозицията ще бъде открита на 6-ти септември от 19:45
часа в зала „Съединение” на площад „Съединение” № 1.
„БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ В ИЗКУСТВОТО” ще остане подредена до месец март 2014 г.
Заповядайте!
Линкове:
http://www.historymuseumplovdiv.org
http://rimplovdiv.wordpress.com/
https://www.facebook.com/rimplovdiv
—
Пламен Четелязов
Уредник и Връзки с обществеността в РИМ-Пловдив
Пловдив 4000, площад „Съединение” № 1
September 5, 2013
· dobrina · Comments Closed
Tags: БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ В ИЗКУСТВОТО- изложба; Николай Павлович ; Антони Пйотровски;Георги Данчов - литографски портрети на княз Александър I, Захари Стоянов;, Стефан Стамболов · Posted in: Актуална информация, Други, Събития, Текстове на български
НАЙ-НОВАТА МИ ПУБЛИКАЦИЯ: “ТЕОРИЯТА НА КОМПОЗИЦИЯТА – ЕДИННА ЗА ВСИЧКИ ИЗКУСТВА НАУКА”
БИБЛИОГРАФСКИ ДАННИ:
Желева-Мартинс, Д, “Теорията на композицията- единна за всички изкуства наука” – В: “Изкуствоведски четения’2011” , Издава Институт за изследване на изкуствата при БАН, София, 2012, с.13-25, резюме на английски, с.494; ISSN: 1313-2342
September 4, 2013
· dobrina · Comments Closed
Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български
ПАРАМЕТРИЗМЪТ КАТО СТИЛ – МАНИФЕСТ НА ПАРАМЕТРИЗМА
Патрик Шумахер, Лондон, 2008
(Patrik Schumacher – е партньор на Zaha Hadid Architects. Учи философия и архитектура в Бон, Щутгарт и Лондон, получил е докторска степен в Института за културология при Университета в Клагенфурт. Той е гостуващ професор в Университета за приложни изкуства във Виена, и университетски преподавател в Университета в Инсбрук – Д.Ж.)
Представен и обсъден от Dark Side Club[1], на 11– то биенале на архитектурата, Венеция 2008.
Ние непрекъснато преследваме параметричната парадигма на дизайна, по целия ни път, прониквайки във всички кътчета на дисциплината: систематичност, адаптивни вариации, непрекъсната диференциация (а не само разнообразие), и динамична параметрична конфигурация, всичко това се отнася до всички дизайнерски задачи – от градоустройството – до нивото на строителния детайл, интериорното обзавеждане и света на продуктовия дизайн.
Архитектурата се намира в средата на един постоянен цикъл на иновативна адаптация – на новости в дисциплината и адаптиране на архитектурната и градска среда към социално-икономическата ера на пост-фордизма. (Постфордизъм (Post–Fordism) в класическото капиталистическо производство е икономическа форма на постиндустриалното общество, която в западните индустриални държави, заменя фордизма. Фордизъм се нарича формата на производство, характерна за периода след Първата Световна Война. Названието произхожда от името на откривателя на конвейера в автомобилната индустрия, Henry Ford– Д.Ж.) Масовото общество, което се характеризира с един почти универсален стандарт на потребление, се развива като хетерогенно общество на мнозинството.
Съвременната авангардна архитектура се занимава с търсенето на повишено ниво на артикулирана сложност, чрез новости в методите си, на базата на параметрични системи на дизайна. Съвременният архитектурен стил, който е постигнал широко разпространена хегемония в средите на съвременния архитектурен авангард, може най-добре да бъде разбран като една изследователска програма, базирана върху параметричната парадигма. Ние предлагаме този стил да се нарича: Параметризъм / Parametricism.
Ключовите въпроси, към които авангардната архитектура и урбанизъм трябва да се насочат, могат да бъдат обобщени в следния лозунг: организиране и артикулиране на нарасналата сложност на пост-фордиското общество. Задачата е да се разработи архитектурен и градски репертоар, който е насочен към създаване на сложни, полицентрични градски и архитектурни области–полета, които се състоят от гъсти и непрекъснато диференциращи се пластове.
Параметризмът е новият велик стил след Модернизма. Постмодернизмът и Деконструктивизмът са преходни епизоди, които поставиха началото на тази нова, дългосрочна вълна на изследвания и иновации.
Авангардните стилове може да се интерпретират и оценяват по аналогия с новите научни парадигми, давайки нова концептуална рамка, и формулирайки нови цели, методи и ценности. По този начин се установява една нова посока за съгласуване на изследователската работа.[2] Моята теза е съответно: Стиловете са дизайнерски изследователски програми.[3]
Иновациите в архитектурата продължават чрез развитието на така разбираните стилове. Това предполага редуване на периоди на натрупване и напредък в рамките на един стил, и революционни периоди на преход между стиловете. Стиловете представляват цикли на иновации, на събиране усилията на отделните дизайнерски проучвания в едно колективното начинание. Стабилната самоидентификация е тук, доколкото е необходимо предварително условие за еволюцията, така както е в случая с органичния живот. За шанса на крайния успех е от решаващо значение отстояването на новите принципи пред лицето на трудностите. Тази упоритост изобилно се проявява в рамките на съвременния авангард – може от време на време да се прояви и като догматично упорство. Например, упоритото настояване за решаване на всичко с единична сгъваема повърхност – проект по проект, бавно завинтвайки правдоподобното с неправдоподобното – това може да се сравни с Нютоновото настояване да се обясни всичко – от планетите до атомите – с оглед на едни и същи принципи. “Теорията на Нютон за гравитацията, Теорията на относителността на Айнщайн, Квантовата механика, Марксизмът, Фройдизмът, всички те са изследователски програми, всяка е с упорито защитавано характерно твърдо ядро, … всяка е с нейната прецизна техника за решаване на проблеми. Всяка една от тях, на всеки етап от своето развитие, има нерешени проблеми и хаотични аномалии. Всички теории, в този смисъл, се раждат опровергани и умират опровергани.”[4] Същото може да се каже и за стиловете: Всеки стил си има твърдо ядро от принципи и характерен начин за решаване на дизайнерските задачи. Архитектурният авангард произвежда манифести: парадигматични експозиции на уникалния потенциал на новия стил, а не сгради, които са балансирани, за да функционират във всяко едно отношение. Не може да има нито проверка, нито окончателното отхвърляне, само въз основа на построените резултати.[5]
Програмата/стилът се състои от методологически правила: някои от тях ни казват какви пътища на изследване да се избягват (наричаме ги отрицателни евристики), а други – какви пътища да се следват (положителни евристики). Негативните евристики формулират ограниченията, които предпазват от рецидив към стари модели, които не са в пълно съответствие с ядрото, а положителните евристики предлагат ръководни принципи и предпочитани техники, които позволяват работата бързо да напредне в дадена посока. Определящите евристики на параметризма намират пълно отражение в табутата и догмите на съвременната авангард- дизайнерска култура:
Отрицателни евристики: избягвайте познатите типологии, избягвайте платоновите/ херметичните обекти, избягвайте ясно очертаните зони/територии, избягвайте повторението, избягвайте правите линии, избягвайте правия ъгъл, избягвайте ъглите, … и най-важното: да не добавяте или изваждате без сложни интер-артикулации.
Положителни евристики: интер–артикулирайте, хибридизирайте, кръстосвайте, морфирайте (от morph – Д.Ж.), разпростирайте, деформирайте, итерирайте (от матем.термин итерация – повторение-Д.Ж.), използвайте сплайни (от матем.термин – сплайн-Д.Ж.), NURBS (Абревиатура на – Non–UniformRationalB–Spline– математическото представяне на 3-измерен обект. Повечето CAD / CAM приложения поддържат NURBS, които могат да бъдат използвани за представяне на аналитични форми, като конуси, както и свободни форми, като купето на лека кола например – В: http://www.webopedia.com/TERM/N/NURBS.html),използвайте генеративни компоненти, скриптове, а не модели, …
Параметризмът е зрял стил. Това, че парадигмата на параметризма е всепроникваща в съвременната архитектура и дизайн, е очевидно от доста време. Говори се за версии, итерация и масово персонализиране и т.н. от доста време в дискурса на архитектурния авангард.
Основният стремеж, излязъл на преден план в тази тенденция, вече е формулиран в началото на 1990-те години с ключовото мото “непрекъсната диференциация”.[6] От тогава тя е широко разпространена, дори доминиращото разпространение на тази тенденция води до комулативно натрупване на виртуозност, висока резолюция и усъвършенстване вътре в нея. Това развитие е било улеснено от съпътстващото развитие на проектантския инструментариум на параметризма и скриптовете/сценариите – Д.Ж./, които позволяват точно формулиране и изпълнение на сложни зависимости между елементите и подсистемите. Споделените понятия, компютърни техники, формообразуващи репертоари, и тектоничната логика, които характеризират тази дейност, кристализират в нова, солидна, доминираща парадигма за архитектурата. Една от най-широко разпространените съвременните техники включва заселващи модулирани повърхности с адаптивни компоненти.
На сегашния етап развитието в рамките на параметризма се отнася в еднаква степен и за непрекъснатото развитие на съпътстващите компютърни технологии, като това се дължи на предоставените условия за реализация на дизайнерските уникални, формални и организационни възможности.
Параметризмът може да съществува само чрез сложни параметрични техники. Накрая, авангардни компютърни технологии за дизайна, като скриптовете (в Mel-скрипт или Rhino-скрипт) и параметричното моделиране (например с техника за GC или DP) се превръщат в широко разпространена реалност. Днес е невъзможно да се конкурираш на съвременната авангардна сцена без овладяването на тези техники.
Параметризмът произлиза от творческото използване на параметричните системи за проектиране, с оглед на артикулирането на все по-сложни социални процеси и институции.
Но параметричните инструменти за проектиране сами по себе си не могат да обяснят този драстичен стилов преход от Модернизъм към Параметризъм. Това се доказва от факта, че архитектите на късния модернизъм използват параметричния инструментариум по начини, които водят до поддържането на естетиката на модернизма, т.е. използването на параметричното моделиране така, че да се абсорбира, претопи незабелязано сложността. Нашата параметрична чувствителност тегли в обратната посока и се стреми към максимално акцентиране върху видимата диференциация.
Това е смисълът на организираната (закономерна) сложност, която възприема параметричните произведения на природните системи, където всички форми са резултат от законосъобразно взаимодействащи сили.
Точно като природните системи, параметричните композиции са толкова силно интегрирани, че не могат да бъдат лесно разградими, декомпозирани в самостоятелни подсистеми – това е основната разлика, в сравнение с парадигмата на дизайна на Модернизма – тази на ясното разделяне на функционални подсистеми.
Тук могат да бъдат предложени следните пет програми, за да се инжектират нови аспекти в параметричната парадигма и да се допринесе за бъдещото развитие на параметризма:
1. Интер-артикулация на подсистеми:
Стремежът е да се премине от една система на диференциация – например група/рояк (Рояк, ято, пасаж – термин от синергетиката, теорията за самоорганизация в природата – Д.Ж.)
от фасадни елементи – до сценария/скрипта съчетание на повтарящи се подсистеми – опаковка, структура, вътрешно подразделение, навигация от кухини. Диференциацията на всяка една система е свързана с различията в други системи.
2. Параметричен акцент:
Стремежът е да се подобри цялостното усещане за органична интеграция чрез сложни зависимости, които вместо да компенсират, благоприятстват и подсилват отклонението от нормата, или подобряват адаптацията. Например, когато генеративните елементи изпълнят повърхността с фина кривина на модулацията, закономерно съответстващият компонент би трябвало да засилва и разширява първоначалната диференциация. Това може да включва съзнателното създаване и подчертаване на прагове или ексцентричности. По този начин може да се постигне много по-богата артикулация и може да бъде осигурена по-ориентираща визуална информация.
3. Параметрична конфигурация:[7]
Ние предлагаме сложните конфигурации, които имат множество латентни показания, да могат да се конструират като параметричен модел. Параметричният модел може да се настрои така, че променливите да са изключително гещалт–чувствителни. Параметричните вариации задействат гещалт–катастрофи, т.е. количествената промяна на тези параметри предизвика качествени промени при възприемане организацията на конфигурацията. Тази представа за параметрична конфигурация предполага разширяване във видовете параметри, разгледани в рамките на параметричния дизайн. Освен обичайните геометрични параметри на самия обект, на околните параметри (променливи светлини) и на наблюдаващите параметри (променливи камери), всички тези параметри трябва да се разгледат и като интегрирани в параметрична система.
4. Параметрична чувствителност[8]:
Ние предлагаме градските и архитектурни (вътрешни) среди-пространства, да могат да се проектират с вграден кинетичен капацитет, който да позволява на тези среди да се пре-конфигурират и адаптират в отговор на разпространените модели на употреба. Оперативното прилагане на съществуващи модели произвежда параметрите, които движат кинетичния процес на адаптация. Комулативната регистрация на използваните модели води до полу-постоянни морфологични трансформации. Застроената среда придобива чувствителност през различните периоди от време.
5. Параметричен урбанизъм:[9]
Предполага се, че градските струпвания описват едно групово формообразуване от типа ято или пасаж от много сгради. Тези сгради формират непрекъснато изменящо се поле, чрез което законни континюалности хармонизират колектора от сгради. Параметричният урбанизъм предполага, че системната модулация на морфологията на сградите произвежда мощни градски ефекти и улеснява пространствената ориентация. Параметричният урбанизъм може да включва параметричен акцент, параметрична конфигурация и параметрична чувствителност.
Модернизмът се основава на концепцията за пространство. Параметризмът диференцира полета. Полетата са пълни, те сякаш са изпълнени с течна среда. Може да си мислим за течности в движение, структурирани от излъчваните вълни, ламинални потоци, спираловидни движения и въртопи. Ята/рояци/пасажи също така служат като парадигматични аналози за поле-концепцията. Бихме искали да се мисли за пасажи от сгради, които плават през пейзажа. Или можем да мислим за големи непрекъснати интериори като отворени офис-пейзажи или големи изложбени зали от вида, използван при търговските изложения. Такива интериори са визуално безкрайно дълбоки и съдържат различни групи/ята/пасажи от мебели, съединени с динамични пасажи от човешки тела. Тук няма никакви платонови, дискретни фигури с отчетливи очертания. В рамките на полето имат значение само качествата на глобалното и регионално поле: отклонения, дрейф, градиенти, а може дори и забележителни сингулярности/необичайности, като излъчващи центрове. Деформацията вече не се посочва като разстройване на реда, а като закономерно вписване на информация. Ориентацията в комплекса, в законно диференцираното поле се предоставя от навигацията по векторите на трансформация. При съвременното състояние пристигането в голям град за първи път, без предварителна договореност за хотел, без карта, може да провокира именно такъв вид навигация в полето/областта. Представете си, че няма повече забележителности, към които да се придържаш, няма оси, които да се следват и няма повече пресичане на границите. Съвременната архитектура има за цел да изгради нова логика – логиката на полето – това съоръжение трябва да организира и артикулира ново ниво на динамика и сложност на съвременното общество.
Мебелният и продуктов дизайн изцяло участват в дневния ред на параметризма, който преследваме. Ние разглеждаме мебелите не като изолирани обекти, а като предварително формираща пространството субстанция. Нашите дизайнерски усилия е необходимо да обхващат областите на интериорния дизайн, дизайна на мебели, а дори и продуктовия дизайн. Ние можем да оркестрираме всички тези регистри за придвижване напред в разработването на интегрирани светове. Нашата работа при вътрешното обзавеждане като динамични образувания- групи, пасажи, рояци, или понякога като непрекъсната повърхност/ течна маса, е насочена към детайлното развитие на непрекъснато диференцираните полета, описани по-горе.
ЗАБЕЛЕЖКИ:
[i]The Dark Side Club е критичен салон, иницииран и организиран от Робърт Уайт, така че да съвпадне с Архитектурното биенале. Три последователни събития са определени като критичен салон за обсъждане на някои от темите, така както AaronBetsky е постановил за биеналето през 2008 година. Поканени са трима куратора – всеки трябва да внесе предложение за разискване: Патрик Шумахер (Patrik Schumacher, Dr.-Phil, Dipl–Ing, Architect, RIBA, ARB. Partner at Zaha Hadid Architects (ZHA) Co-director AA Design Research Lab (AADRL)); ГрегЛин (Greg Lynn, Professor at the University of Applied Arts in Vienna) и Грегор Ейшингер (Gregor Eichinger, Professor of Architecture and Design, ETH Zürich). Всеки от поканените млади архитекти и мислители е приканен свободно да спори за посоката на развитие на архитектурата.
Първата сесия – с куратор Патрик Шумахер, е озаглавена: Параметризмът като Нов Стил. Представени са следните 8 архитектурни студия: MAD, f–u–r(кожа), UFO, PlasmaStudio, Minimaforms, Aranda/ Lasch, AltNResearch+ Design, МЗ. Джеф Кипнис (Jeff Kipnis -архитектурен критик, теоретик,дизайнер , издател) действа като модератор.
[2]Това тълкуване на стиловете е валидно само по отношение на авангардната фаза на всеки стил.
[3]Важно е да се прави разлика между научноизследователските програми в буквалния смисъл на институционалните планове за изследователска дейност, от мета-научната концепция за изследователски програми, която е въведена във философията на науката: тя цели нови изследователски традиции, които са насочени от една нова фундаментална теоретична рамка. Точно тази е концепцията, която се използва тук за преосмисляне на понятието за стил. Виж: Имре Лакатош, Методологията на научно-изследователските програми, Cambridge 1978 (Imre Lakatos, The Methodology of Scientific Research Programmes, Cambridge 1978)
[4] Lakatos Imre, The Methodology of Scientific Research Programmes, Cambridge 1978, р.5
[7]“Параметрична конфигурация” – понятието е включено в нашия учебен курс в Университета в Йейл и в Университета за приложни изкуства, Виена. То се обяснява също и в моето студио в AADRL (Architectural Association (AA) Design Research Laboratory – Д.Ж.)
[8] „Параметрична чувствителност” е понятие, което лежи в основата на нашата 3 годишна дизайнерска изследователска програма “отзивчиви среди” в AADRL в Лондон 2001-2004
[9] “Параметричен урбанизъм” е заглавието на нашия наскоро завършен дизайнерски изследователски цикъл в AADRL, 2005-2008.
Превод от английски език: д-р.арх.Д.Желева-МартинсИзточник на текста:
http://www.patrikschumacher.com/Texts/Parametricism%20as%20Style.htm
September 3, 2013
· dobrina · Comments Closed
Tags: Параметризъм; Манифест; Патрик Шумахер · Posted in: Актуална информация, За студентите, Публикации на български, Текстове на български