ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО – XIX-XX ВЕК. Втора част – СИНХРОННИ АНАЛИЗИ
ДНЕС 14 ДЕКЕМВРИ 2017 ГОДИНА ПРЕДСТАВЯНЕ НА МОНОГРАФИЯТА
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ втората част на монографията, в която се проследява развитието на българското градоустройство за периода на Новото време и Модернизма – от средата на ХІХ до средата на ХХ в.
—————————————————————————————————————————————————————-
В първата част чрез диахронни анализи на предварително определените реперни градове София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна,Бургас, Кюстендил, Велико Търново и Видин бе анализирана независимо една от друга еволюцията в изграждането и устройството им и бяха проследени паралелно и самостоятелно най-важните етапи в развитието им – от топогенезиса, през първото им кадастрално заснемане и регулиране, до проспективното им градоустройствено планиране.
—————————————————————————————————————————————————————–
В настоящата втора част се извършват синхронни анализи за най-важните периоди на развитие на определените градове, като се извличат парадигматичните им характеристики за всеки предварително определен исторически срез.
Направени са синхронни анализи за периодите на:
▪праисторията и Античността, отразяващи възникването, топогенезиса и заложената градоустройствена матрица на избраните градове;
▪Новото време – 60-те години на ХІХ в., когато са извършени първите мащабни градоустройствени мероприятия в Дунавския вилает;
▪първите крайулични снимки и кадастрални планове за извличане на структурата на големите градове в навечерието на Освобождението (края на ХІХ в.);
▪първите регулационни планове на големите български градове от края на ХІХ и началото на ХХ в.;
▪първите рефлексии и интерпретации на модела „Град-градина“ в теорията и практиката на българското градоустройство; първите интерпретации на доктрината на Модернизма в първите градоустройствени планове в страната през 30-те и 40-те години на ХХ в.
Наред с анализите на основните исторически етапи в развитието на големите български градове през изследвания период са направени и анализи по отделни специфични проблеми:
▪етноструктурата на градовете преди първото им планиране в края на ХІХ в.;
▪първият градоустройствен конкурс в страната – за регулацията на площад „Александър Невски“ в столицата;
▪проблемите на законодателството, насочено към устройството на градовете в България;
▪възникването на нови градове.
▪Допълнителни анализи и данни са обособени в Приложение.
Втората част е богато илюстрирана с планове, карти, документи, фотографии и други нагледни материали, някои от които се появяват в научно обращение за пръв път.
Между основните качества на монографията могат да се изброят следните:
▪За пръв път се прави история на българското градоустройство за периода след Освобождението до средата на ХХ в.
▪Прилага се нова методология на изследване, позволяваща да се добие структурна
представа за развитието на градоустройствения процес в страната ни, както и максимално да се обективизират фактите.
▪Много от предметите на изследване са поставени за пръв път под обектива на научния анализ.
Трудът е полезен за развитието на историческата архитектурна наука, за градоустройствената практика и за образованието по градоустройство и архитектура, история, културология, социология, изкуствознание и други дисциплини, свързани с града и градската култура и стопанство. Той е адресиран не само към специалистите в посочените области, но и към широката културна общественост.
——————————————————————————————————————————————————————
На представянето на Втората част ще бъдат разпространявани и двете части.
December 14, 2017
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: ПОКАНА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО И АНОТАЦИЯ НА МОНОГРАФИЯТА НА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО XIX-XX век. СИНХРОННИ АНАЛИЗИ · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
ПРЕДСТАВЯНЕ НА “ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО XIX-XX ВЕК” ЧАСТ 2 “СИНХРОННИ АНАЛИЗИ”
—————————————————————————————————————————————————————-
December 5, 2017
· dobrina · Comments Closed
Tags: Second Volume; Synchronic analyses, Втора част; Синхронни анализи; INVITATION; Book presentation; History of the Bulgarian Town Planning XIX-XX Century, ПОКАНА; Представяне на книга; История на българското градоустройство ХIX-ХХ век · Posted in: Актуална информация, Други, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии
НЕБОСТЪРГАЧИТЕ И СИЛУЕТЪТ НА ГРАДА
Протестите срещу отделни сгради – небостъргачи в София продължават вече няколко месеца. И ако тези протести са предизвикани най-вече от отнемането на постигнати вече качества на изградената среда, спрямо нейните обитатели, то редица проблеми, касаещи целия град, тепърва предстоят. Такива са например проблемите засягащи инфраструктурата, транспорта, геоложките условия, пренаселеността, микроклимата и прочее, и прочее. Най-важен, според нас обаче, е АРХИТЕКТУРНО-ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ПРОБЛЕМ ЗА СИЛУЕТА НА ГРАДА, който сякаш стои извън полезрението на всички, включително и на архитектите.
Назрява необходимостта от ясна и категорична позиция на градостроителите на София, тъй като силуетът на града е оставен на стихийното случване, в следствие от стечение на обстоятелства от най-различен характер.
Силуетът на София НИКОГА не е бил обект на целенасочено изследване, макар че в градоустройствените планове на града, в течение на годините, индиректно и периферно е следена и неговата композиция.
Днес силуетът на града е сериозно застрашен от обезличаване и се налага своевременно овладяване на този преди всичко композиционен проблем от страна на архитектите – градостроители.
ЩЕ СЕ ОПИТАМЕ ДА СКИЦИРАМЕ САМО НЯКОИ ОТ РЪКОВОДНИТЕ ПРАВИЛА ОТНОСНО КОМПОЗИЦИЯТА, ВЕРТИКАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И СИЛУЕТА НА ГРАДА, ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ЧУЖДИЯ ОПИТ.
СИЛУЕТ И ПРИРОДНИ ДАДЕНОСТИ
Определено влияние върху силуета на града оказват природните условия, което включва топография, релеф, акватории, ландшафт, климатични фактори и други.
- Първо правило е силуетът да подчертава и да не неглижира качествата на ландшафта;
- При силен релеф възвишените участъци се подчертават с най-изразителните сгради и съоръжения – замъци, катедрали, дворци, монументи Така те се възприемат като доминанти подпомогнати и от релефа;
/За София това са трите тераси, върху които е изградена централната градска част на града – Лозенецка, Софийска и Слатинска, както и най-важните обществени пространства и сгради/;
- Същевременно – не се строят високи сгради в падини, в подножието на хълмове и плата, защото така именно се унищожава характерния релеф./ В София така бе допуснато строеж на х-л „Арена ди Сердика“, неглижирайки денивелация от 20 метра между ул.“Московска“ и бул.“Дондуков“./
- При наличие на водни повърхности е добре да се очертава брега, чрез използване на вертикали, същото се отнася за завоите на реките, наличието на полуострови и пр., за да се създават характерни перспективи; /За София това са речните канали, река Искър, езерото при ж.к.“Дружба“ и др./
- Панорамата на града ще бъде толкова по-изразителна, колкото се намира в хармония с околната среда и природа, и колкото по-добре се вписва в ландшафта.
СИЛУЕТ И ИСТОРИЧЕСКИ ДАДЕНОСТИ
При историческите градове силуетът се формира в продължение на векове. Някои исторически градове, какъвто е и София, имат наслоявания от античността до наши дни. Тези характеристики на историческия силует следва да се съхраняват и подчертават.
През Античността силуетът се доминира от акропола, а отличителните форми, характерни за античния силует са цилиндричните; куполите; триумфалните арки; акведуктите;
През Средновековието доминанти са крепостните кули; катедралите; ратушите; замъците; цитаделите;
Ренесансът добавя грандиозни куполи – пантеони; ансамбли; камбанарии;
Новото време – небостъргачите, телевизионните кули; мостовете; транспортните артерии и инженерни съоръжения; промишлени сгради и комплекси, комини, топлоелектрически централи, силози, водонапорни кули и т.н.
При историческите градове е нужно да се съблюдава приемственост при създаване на силуета на града.
Въпросите на приемствеността в развитието на градския силует възникват навсякъде, но в условията на частната собственост, стихийното развитие на деловите и търговски центрове, в резултат на частната спекула с парцелите от градската територия, те не винаги могат да бъдат удачно решени.
Само всестранно отчитайки предишните методи на пространствена композиция може да се запазва и развива цялостния облик на града;
Необходимо е отчитането на наложилите се с времето градоустройствени традиции.
Смята се, например за безспорно, че Кремъл винаги е бил и трябва да остане водещ ансамбъл на центъра на Москва. Поради това цялото му обкръжение му се подчинява. /Същото се отнася и за София/
По принцип най-важните исторически архитектурни ансамбли или отделни важни сгради не трябва да се потискат или неглижират от новата застройка.
/За София естествено на първо място това са обществените ансамбли в центъра на града, а именно: ансамбълът около площад „Александър Невски“ и „Света София“- това високо плато, наречено от Феликс Каниц – „Акропол на града“; ансамбълът около Двореца, което пък един от доайените на българското градоустройство – арх. Трендафил Трендафилов нарича „Форумът на София“, както и ансамбълът около площад „Света Неделя“ – катедралният площад, бележещ новия, следосвобожденски център на града; ансамбълът от религиозни сгради: Синагогата, Баня баши джамия, Католическата катедрала – с характерните си архитектурни форми и други/;
СИЛУЕТ И КОМПОЗИЦИОННИ ФАКТОРИ
Силуетът следва да се осъзнава като художествен проблем
- Високите сгради са архитектурни доминанти, те са композиционни акценти; породени са от необходимостта от контраст спрямо редовата застройка; При отсъствие на вертикални акценти се появява монотонност. Монотонност може да се създаде и при хаотично и безсистемно разсейване на високи сгради по цялата територия на града. /Към момента съществуват реални предпоставки именно за такава монотонност/
- Силуетът се създава и формира съзнателно, подчертавайки всячески най-важните части на градския организъм, като площади, катедрали, ратуши, дворци, култови сгради; и пр.
- Високите доминанти трябва да са органически свързани с плановата структура на града.
- Чрез силуета се подчертават и засилват в пространството важните възли на града; Разположението на високите сгради следва да е в определени градоустройствени възли;
- При пресичането на важни магистрали или река се организират големи градски ансамбли;
- Високите сгради служат като ориентири, организиращи силуета на целия град;
Примери:
- Париж
– създават се нови вертикали, акцентиращи върху пространственото развитие, в основни линии по парижкия диаметър;
– на разстояние 6 км. от Лувъра е разположен обществен и жилищен център на града – район „Дефанс“ – масив от 26 кули от 30-45 етажа;
– развива се традиционната анфиладност;
– речната територия – маркирана с високи ансамбли, разположени по течението на Сена от Дома на радиото – до Дефанс;
- Москва
– високите сгради пространствено подчертават Кремъл и закрепят важни градски радиални направления – ул. Арбат, ул. Херцен, ул. Киров, а също съчетаването на отделни магистрали с Москва река /Дорогомиловская набережная и Кутузовский проспект, Котельническая набережная и и Бульварное кольцо./
- Петербург
– Съблюдава се композиционното условие: строителството на вертикални акценти е свързано с формиране на градски ансамбли, подчертани с вертикали и природна среда – реката Нева;
– Водещи доминанти на града са Исаакиевский собор, свързан с „тризъбеца“ и ансамбъла на централните площади на града, и с р. Нева;
– Високите акценти се съчетават с планировъчните оси; с планировъчните възли и с природните дадености на града;
Паметниците на културата, които в течение на времето са впечатлявали, заради възможността да се виждат свободно, ще загубят завинаги качествата си, при евентуалното построяване в съседство на високи сгради;
Инженерни съоръжения – ТЕЦ комини, ТВ-кули и други, също влияят на силуета на града, поради което те внимателно се разработват да бъдат хармонични и интересни по форма;
СЛЕДВА ДА СЕ ЗНАЕ:
Пространствената композиция е в пряка зависимост от плановата композиция
- В центъра по принцип се касае за най-сложната композиция, с нея трябва да се борави много деликатно, примерено, използвайки компютърни симулации;
- Осмислят се характерните ориентири в града, имащи обществено значение.
- В периферията на града обикновено се създават локални високи групи, така че тези акценти маркират определени райони;
- Смята се, че разстоянието от 2000- 2200м. е предел за максимално отдалечаване на вертикалата доминанта от нейния зрител.
Пропорциите са от изключително значение при обработка на силуета – тук влизат съотношенията между:
- Височината на акцента спрямо редовата застройка и околната среда – нежелани са резките контрасти;
- Височината и дължината на акцента, характерът на формата, етажността, спрямо посоките на света;
♦ Най твърди и стабилни са ограниченията на височината – в границите на историческата част на града. За някои градове те са закрепени законодателно:
Копенхаген – от 15 до 21м.
Амстердам – от 16 до 20 м.
Рим – законодателство от 1953г. 28м ограничение на височината.
Париж – историческия център – 27м.
Класически методи и прийоми на пространствената композиция на високите акценти:
- Метод на създаване на главна композиционна ос – град Бразилия, завършваща високата композиция със зданието на парламента;
- Исторически примери: Адмиралтейството в Петербург, затварящо перспективата на „лъчите“; Париж – Триумфалната арка на Елисейските полета; Експланада на Инвалидите и авеню Бретейл, затворени от Събора на Инвалидите; Вашингтон – централната експланада, завършваща със зданието на Капитолия;
- Вертикалните акценти като композиционни задънки и обратно – безкрайните перспективи с визуални коридори към ценни природни гледки;
ВСИЧКО ТОВА Е ЕДНА МНОГО МАЛКА ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМАТИКАТА НА ГРАДСКИЯ СИЛУЕТ.
ИЗВОДЪТ: НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ЗАЛОЖИ СПЕШНО СЕРИОЗНО ИЗСЛЕДВАНЕ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА НАНЕСЕНИ ПОРАЖЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗА НА ГРАДА.
Тази публикация представлява продължение на темата за силуета на града и силуета на София, започната от месец август 2017г:
♦СИЛУЕТЪТ НА ГРАДА
♦РАЗВИТИЕТО НА ЕСТЕТИКАТА НА СИЛУЕТА НА ГРАДА
♦ВИСОКИТЕ СГРАДИ В СОФИЯ
♦ТРЕВОГА ЗА СОФИЯ – ЩО Е НЕБОСТЪРГАЧ? КОИ СА НЕБОСТЪРГАЧИТЕ НА СОФИЯ? ВЪЗРАЖЕНИЯ И ПРОТЕСТИ? ЗАЩО?
December 4, 2017
· dobrina · Comments Closed
Tags: Високите сгради; Небстъргачите; София; Силуетът на града; Ръководни правила; Художествени проблеми; композиция на силуета; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
ТРЕВОГА ЗА СОФИЯ – ЩО Е НЕБОСТЪРГАЧ? КОИ СА НЕБОСТЪРГАЧИТЕ НА СОФИЯ? ВЪЗРАЖЕНИЯ И ПРОТЕСТИ? ЗАЩО?
ЕМПОРИС ДАВА СЛЕДНАТА ДЕФИНИЦИЯ ЗА НЕБОСТЪРГАЧ:
skyscraper (ESN 24419 )
Definition:
A skyscraper is defined on Emporis as a multi-story building whose architectural height is at least 100 meters. This definition falls midway between many common definitions worldwide, and is intended as a metric compromise which can be applied across the board worldwide. The 100-meter cutoff for a skyscraper coincides with the cutoff for the Emporis Skyscraper Award.
Abstract:
A multi-story building at least 100 meters tall.
Emporis/Емпорис е немска компания със седалище в Хамбург , ангажирана с интелектуалния анализ на данните за недвижимите имоти. Фирмата е собственик на уебсайта на Emporis.com, който е публична база данни за недвижими имоти по целия свят, където имотът е с приложената му характеристика и снимки. В базата данни Emporis висока сграда е тази, чиято височина е от 35 до 100 метра, а небостъргач – чиято височина трябва да бъде от 100 метра нагоре.Компанията създаде Emporis Skyscraper Award – годишна награда за небостъргач, присъждана за най-добрите архитектурни проекти.
Емпорис дефинира небостъргача като многоетажна сграда, чиято архитектурна височина е най-малко 100 метра. Това определение попада сред много общи определения в световен мащаб и е предназначено като метричен компромис, който може да се приложи навсякъде по света. 100-метровото условие за небостъргач съвпада с условието и за наградата Emporis Skyscraper Award.
Небостъргач: Многоетажна сграда с височина най-малко 100 метра.
КОИ СА НЕБОСТЪРГАЧИТЕ НА СОФИЯ КЪМ МОМЕНТА?
1. Sky Fort – 202 метра – 47 етажа – 2016 г
2. Капитал Форт – 126 метра – 28 етажа – 2015г.
2. Милениум Център– 112 метра -32 етажа – 2017г.
3. Хотел „Родина“ – 104 метра – 25 етажа – 1981 г.
СРЕЩУ КОИ НЕБОСТЪРГАЧИ В ПРОЕКТ ИМА ВЪЗРАЖЕНИЯ И ПРОТЕСТИ? ЗАЩО?
„Над 20 са проектите за нови високи сгради в София, които са публично известни. Общото между тях е, че всички са в или южно от центъра на града. Никоя от тях няма да бъде засегната от предложените промени в закона за София, защото той не важи за проекти със стартирали процедури. И ако на това му казваме събиране на високите сгради в 2 зони в края на града.
Внесох питане до кмета, в което искам пълна информация за всички сгради над 50 метра в града и оценка как това се вписва във “Визията за София”, която разработваме.
В доклада на датските архитекти за София пише “Гледката към планините е едно от най-големите преимущества на града и не бива да бъде привилегия само за малцина”. Ако се реализират тези проекти, се опасявам, че само за хората в тях ще има пълна гледка към Витоша./ пише в Войслав Тодоров на 24 октомври тази година в facebook профила си /
„Необходимо е регулиране на строителството на високи сгради“ – около това се обединиха участниците в дискусия, организирана от регионалната комисия в парламента./23.11.2017г./
Предложенията за промени в ЗУЗСО предвиждат затваряне на вратички от Закона за устройство на територията, които позволяват неограничена плътност и интензивност на застрояването в ъглови имоти, какъвто е случаят с предвидената висока сграда на „Артекс” в район Лозенец /срещу която вече няколко пъти протестират граждани/, както и с предвижданата висока сграда до мол Парадайс в същия квартал /за която се чака конкурс/ и сграда на НИКМИ в квартал Стрелбище /отново предизвикала протести/.
Предложенията за промени в закона предвиждат максимална височина между 15 и 125 метра в различните части на града, както и обособяването на зони без ограничение на височината на сградите – на бул. „Цариградско шосе” до Интер Експо център и на кръстовището на бул. „Царица Йоана” и Околовръстното шосе.
„Според главния архитект на София Здравко Здравков промените трябва да бъдат приети спешно, за да се спре инвестиционният натиск за високи сгради на различни места в града, които при сегашното законодателство могат само да бъдат забавени. Има няколко искания за сгради над 75 метра отвъд Южната дъга на Околовръстното шосе, каза той. И нещо повече – в същия ден е имал разговор с инвеститор, който иска да построи 300-метрова сграда.“- /Искат да строят 300 метрова сграда в София –
http://www.citybuild.bg/news/iskat-stroiat-metrova-sgrada/35884 от 24.11.2017/
„Златен век“ на „Артекс” в район Лозенец – 120-метрова сграда, 34 етажа / в резултат на протестите – вече сградата е намалена с 6 етажа от предварително одобрените параметри и е до 100 м височина (99,96 м)./
“Парадайз Тауър” до мол “Парадайз Център”, квартал Лозенец, 215метра, 55 етажа
НИКМИ, квартал Стрелбище, 150-метрова сграда с 43 етажа
———————————————————————————————————————————————————————–
November 30, 2017
· dobrina · Comments Closed
Tags: Определение за небостъргач; построени и проблематични небостъргачи в София; протести - защо? · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии
ВИСОКИТЕ СГРАДИ В СОФИЯ
1. Sky Fort – 202 метра – 47 етажа – 2016 г.
————————————————————————————————————————————————————
2. Капитал Форт – 126 метра – 28 етажа – 2015г.
———————————————————————————————————————————————————–
3. Милениум Център – 112 метра -32 етажа – 2017г.
4. Хотел „Родина“ – 104 метра – 25 етажа – 1981г.
5. Сграда на КНСБ – 99 метра – 22 етажа – 1978 г.
6. Хотел „Маринела София“ – 98 метра – 22 етажа – 1978г.
7. Хотел „Хемус“ – 86 метра – 20 етажа – 1976 г.
8. Кула от Софарма бизнес тауърс – 85,2 метра – 22 етажа 2011г.
9. Офис сграда на България Мол – 85 метра 19 етажа 2013г.
10. Парк-хотел „Москва“- 82 метра – 23 етажа – 1974 г.
11. Административна сграда на НДК – 82 метра – 19 етажа – 1981 г.
12.Министерство на транспорта – 80 метра – 18 етажа – 1967г.
13.Кула от Софарма бизнес тауърс – 74,7 метра – 19 етажа – 2011г.
14. Сити Тауър – 74,5 метра – 20 етажа – 2014г.
15.Хотел „Принцес“ – 74 метра – 17 етажа – 1977г.
16. Блок 1В в ж.к. „Младост“ – 72 метра – 24 етажа
17. Централа на „БТК“ АД – 70 метра – 17 етажа – 2010г.
18. Бенчмарк Тауър – 70 метра – 17 етажа – 2009г.
19. Мега Парк София – 70 метра -17етажа – 2010г.
20. Централа на ЦКБ – 70 метра – 14 етажа – 1969г.
November 28, 2017
· dobrina · Comments Closed
Tags: Високи сгради в София; височина в метри и според етажността; 20 високи сгради от · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
“Как един роман запазва „Нотр Дам“ и променя възприятията за готическата архитектура”
ЕДНА МНОГО ЛЮБОПИТНА ИСТОРИЯ ЗА ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА И НЕЙНОТО СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗРУШАВАНЕ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВИКТОР ЮГО
разказана от Ричард Будай/Richard Buday♦
- Сградата преди реставрацията 2,3. Парижката Света Богородица днес.
Книгата всъщност не е за едно грозно деформирано момче, което се опитва да спаси живота на красиво момиче. Това е готически роман за готическа сграда. Главният герой на историята не е човекът; това е сградата. Виктор Юго вярва, че архитектурата е стигнала върха си по време на готическата епоха, пишейки:
“От самото начало на нещата до петнадесети век на християнската ера, архитектурата е великата книга на човечеството – главната изява на човека на различните етапи на развитие, било като сила или като интелект.”
Той обичал готическия Париж и искал неговите структури да бъдат запазени. Кулите на Нотр Дам, твърди той, бяха символи на едно прекрасно минало. За Юго, ренесансовите архитекти и техните сгради нямало какво да предложат…. Нотр-Дам през 1829 г. се разпада. Катедралата е използвана като барутна фабрика през 1789-1799 г. и е тежко повредена. Най-големите й камъни били предназначени за мостове. Юго се страхува, че подобно на толкова много други готически структури в града, скоро ще бъде разрушена и Нотр Дам. Той пише:
„Всякакъв вид на профанация, деградация и разрушение веднага заплашват онези малки останки от възхитителните паметници на Средновековието, които носят отпечатъка на миналата национална слава, на която се крепят както паметта на царете, така и традицията на народа. Докато кой знае защо коварни сгради се изграждат с висока цена (сгради, които със смешните си претенции, че са гръцки или римски, във Франция, не са нито римски, нито гръцки), други възхитителни и оригинални структури падат без някой да го е грижа да информира, като единственото им престъпление е това, че са френски по произход, история и цел.“...
Юго решава да направи нещо по въпроса, перото му става по-силно от всеки меч. Романът Notre-Dame de Paris е публикуван през януари 1831 г., за да критикува…Успехът на книгата довежда хиляди французи от провинцията и други градове в Париж, за да посетят сградата, която Юго така любовно описва…Както очаква Юго, читателите заключават, че парижани не оценяват героичната вътрешна красота на сградата, нейната сила и характер. Квазимодо е метафора на сградата, която не е изгубена за феновете на романа. Общественият протест за спасяването на катедралата Нотр Дам бил оглушителен и определящ бъдещето й. Реставрацията започва през 1844 година…Днес е трудно да отделите книгата от сградата. Романът и катедралата са толкова преплетени, така че се крепят един друг, те са станали неразделни. Това е магическа връзка, която архитектите би трябвало добре да изучават…
Нотр Дам, една от първите готически катедрали в света и сред първите, които използват контрафорси, е завършена през 1345 г. Почти 500 години по-късно фактът, че сградата е художествен шедьовър и инженерно чудо, вече няма никакво значение. До 1830 г. Нотр Дам е обречена на разрушаване, докато една измислена история я превръща от реликва в национално съкровище.
Урокът за архитектурната общност е ясен: сградата без една ангажирана устна проза или графичен разказ е безсмислена и в крайна сметка забравена. Архитектурата е нещо повече от празна черупка, която трябва да се запълни – това е история, която трябва да бъде разказана…”
—————————————————————————————————————————————————————-
♦ Ричард Будай е архитект, писател и преподавател с 20 годишен опит в изследванията на поведението. Фирмата му Archimage, основана в Хюстън, е спечелила десетки награди за сгради, интериори, късометражни филми, телевизионни реклами и интерактивни медии.
Източник:
How a Novel Saved Notre-Dame and Changed Perceptions of Gothic Architecture
Victor Hugo’s ‘The Hunchback of Notre-Dame’ was so influential that it changed public opinion on gothic architecture, saving a cathedral in the process.
November 25, 2017
· dobrina · Comments Closed
Tags: Парижката Света Богородица;'The Hunchback of Notre-Dame' ; Виктор Юго; Запазване на катедралата · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Текстове на български, Текстове на други езици
20th International Conference on Engineering & Product Design Education, E&PDE 2018
20th International Conference on Engineering & Product Design Education
E&PDE 2018 will be hosted at the Dyson School of Design Engineering, Imperial College London, UK.
http://epde.info/epde2018/call-for-papers/
DYSON SCHOOL OF DESIGN ENGINEERING, IMPERIAL COLLEGE, LONDON
Abstract Papers can now be uploaded on to Conftool – see link below.
Please note the deadline date – 27 November 2017 and ensure you upload your
abstract in time.
The E&PDE conference will bring together representatives from education and industry who have an interest in sharing new perspectives on design education. The conference will provide a forum for educators, practitioners and students from product development, engineering and industrial design, together with industry to discuss current educational issues and the nature of design education now and in the future.
http://epde.info/epde2018/about-epde/
https://www.conftool.net/epde18/
Call for papers
- Download the abstract template to complete here (link)
- Submit your Abstracts here, via the E&PDE2018 conference management system (link).
We are pleased to invite you to prepare and submit papers to the 20th International Conference on Engineering & Product Design Education, E&PDE 2018. The conference programme will include applied, theoretical and result-oriented papers from both academia and industry. Substantial and original papers based on rigorous analysis and argumentation will be considered for inclusion. We will be especially pleased to receive papers aimed at stimulating discussion, for which specific sessions will be set up. Submissions should aim to fit the topics listed here.
All initial submissions are expected as abstracts, not exceeding 500 words, which should be submitted to the E&PDE2018 Conference Management System.
After approval of initial paper abstract, authors will be invited to submit full papers of maximum 6 pages, following the guidelines and templates provided on this website. Each paper submitted will be reviewed by at least two reviewers in a double-blind process. All accepted papers will be published both in electronic and paper form. E&PDE proceedings will be submitted for indexing by leading institutions (Scopus, Google Scholar). Full papers will be submitted using the EPDE2018 Conference Management System.
- Download the abstract template to complete here (link)
- Submit your Abstracts here, via the E&PDE2018 conference management system (link).
November 15, 2017
· dobrina · Comments Closed
Tags: Call for papers; E&PDE 2018; Dyson School of Design Engineering, Imperial College London, UK · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици