БАНСКО БАВНО И НЕЗАБЕЛИЖИМО ГУБИ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАТА СИ ИДЕНТИЧНОСТ

РЕТРОСПЕКЦИЯ

Ако човек разгърне някой стар туристически или географски източник от 30-те години на ХХ век, ще открие, че това малко градче в Разложка околия, разположено в полите на Пирин, край буйната река Глазне, е било характерно със старинните си двуетажни къщи, както и със старата си църква „Св. Богородица“, с църквата „Св. Троица“, с висока уникална за времето си камбанария-кула с часовник и богато украсен иконостас, с майсторите си резбари, с оживените си търговски връзки с чужбина, с високата си материална култура, с „видните лица, които е дало“ на България, като Неофит Рилски, Михаил Германович, предполага се и Отец Паисий… Освен това, характерен е здравият му планински климат и красива околност, които го правят и добро летовище* Виж „Банско“ в „Географски речник на България“, от Жечо Чанков, Изд.“Факелъ“, София, 1939г.

През 70-те години на ХХ век за Банско се говори вече като за добре благоустроен град, със запазени укрепени каменни къщи от периода на Възраждането, с оригинална банска архитектура. Споменават се най-интересните къщи: Веляновата, Сирлещовата, Тодевата, Хадживакановата, Молеровата, Хадживълчевата и др.* [2] Виж „Банско“ в „Енциклопедия България“, С. Изд. БАН от 1978г.

Специално внимание се отделя на „Банската художествена школа“ с нейните представители иконописци и резбари, между които Тома Вишанов Молера, синът му Димитър, синът на Димитър – Симеон, правнукът на Тома Вишанов – Георги. Освен школата на Молерови, е отбелязана и арнаутската живописна школа на Уста Велян Огнев, синът му Ангел Велянов, Михайло Ив. Голев и други. Банската художествена школа изиграва значителна роля в културния и художествен живот на юг от Рила, из Разложко, по поречието на Струма и Места.* [3] Виж „Банска художествена школа“ в „Енциклопедия България“, С. Изд. БАН от 1978г

ПЛАН-УКАЗАТЕЛ НА ГРАД БАНСКО, 1987г.[4] КИПП по картография, Отг. ред. Л. Старикова, техн. ред. Кр. Хрисчев, художник Пл. Гиргинов, Второ издание, 1988г.

УНИКАЛНАТА БАНСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА

Професор архитект Георги Кожухаров пише, че укрепените къщи в Банско представляват самостоятелна група къщи, засвидетелствани единствено в този град* [5] Кожухаров, Георги, „Укрепените къщи в Банско през XVIII в.“ – В: „Известия на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата“, Кн. (Vol.) XIX, с.97-129, с.97

От многото укрепени къщи в Банско, той се спира на „шест измежду най-старите: Хаджигьорговата, Тодевата (край р. Глазне), Вълчовата (край р. Глазне), Веляновата, Бенината и Сирлещовата. Всички те, според устното предание, са принадлежали на много богати банскалии. В това ни убеждава техният масивен градеж, големите им размери и наличието на специално устроени и добре укрепени скривалища, приспособени и за активна отбрана. По време на построяване те следва да се отнесат към един немного продължителен период от около края на XVII до към края на XVIII в.“ – пише Кожухаров*[6] Пак там, с.97

Една от най-старите къщи – Хаджигьорговата, къща-крепост, изцяло с каменни дебели стени, скривалище, бойници, обшити с метални листове масивни врати…..

————————————————————————————————————————————————————-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тодевата къща,  до р. Глазне, е подобна на Хаджигьорговата, с двукамерно скривалище, дебели каменни стени с бойници. /по проф.Г.Кожухаров/

 

Фотографии – автора, 1980-те години

Вълчовата къща е почти два пъти по-голяма от Хаджигьорговата и Тодевата, но отново е укрепена със скривалища, приспособени за активна отбрана. *По проф. Г. Кожухаров

Веляновата къща – къщата на Велян Огнев, майстор строител, резбар и зограф, преселник от Тресонче, Дебърско. му е подарена, строена е много преди и е или по-стара, или е съвременница на Вълчовата къща.

 

По проф. Г. Кожухаров; Фотографии – автора, 1980-те години

 

 

 

 

Бенината къща е стигнала до нас силно променена, но дори и така може да се отнесе към Вълчовата и Веляновата къщи – строена е в началото на втората половина на 18-ти век. Преустроена е след раждането на Неофит Рилски (Никола Бенин), има двукамерно скривалище; Нещо, което е се среща при разгледаните къщи е чардакът, който обикалял къщата от три стани. /По проф. Г. Кожухаров/

Фотография – автора, 1980-те години

 

Сирлещовата къща е също от най-старите къщи в Банско, заедно с Вълчовата. В последствие е преустройвана и разширена. Пристроена е кула-скривалище, като заедно с първоначалното скривалище образуват сложна укрепителна система.

 

 

Ст. Л. Костов, който пръв спира вниманието си върху старите къщи в Банско и публикува две от тях – Сирлещовата и  Вълчовата пише „Има предание, че богат банскалия донесъл от чужбина плана на този тип къщи и че местни майстори го изпълнили. Наистина тези къщи,  без чардака, по покрив, прозорци и масивност приличат на северо-итаианските кастели…“*[7] Кожухаров, Георги, „Укрепените къщи в Банско през XVIII в.“ – В: „Известия на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата“, Кн. (Vol.) XIX, с.97-129, с.115  Костов смята, че Сирлещовата къща датира не по късно от 1776г.*[8] Пак там

В ръкопис на инж. Б. Еринин пише нещо много интересно за къщата на „дядо Георги Сирлещов“ – „от таен проход се излиза в градината  така, че тя е във връзка с подземията на друга къща – Веляновата….Според един от потомците на стария търговец дядо Георги Сирлещов – Иван /Йошката/ К.Сирлещов, къщата била на около 280 години, т.е. градена около 1692г.“*[9] Еринин, Б.,инж./1895-…/- „Банско – Местонахождение на някои стари къщи и техните обитатели“ – Музеен комплекс в Банско, ръкопис, 1973г., с.8, 9.

Изследователите на Възрожденската архитектура, проф. д-р арх. Р. Ангелова и проф. д-р арх. М. Коева определят като уникална Банската архитектурна школа, отличаваща се „със специфични особености, чиито образци са достигнали най-висока степен на архитектурно-композиционно развитие“*[10] Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански художествен център“, издава Комитет за култура, София, 1985г. и отделят измежду многобройните оригинални  бански къщи с „най-избистрен архитектурен образ и най-високи художествени достойнства“ Хадживълчовата, Веляновата, Сирлещовата, Буйновата/Тодевата/ и Зехтинджиевата къщи.

Посочените укрепени бански къщи носят следите на късното средновековие с изградените си скривалища и сложни системи за отбрана и нападение. Това ги прави изключително ценно явление за българската архитектура и тези образци трябва най-грижливо да бъдат опазвани.

Други забележителни къщи – паметници на културата в Банско, във вида им от 1980-те години:

 

                                                                                        Гечков ансамбъл – Фото – автора, 1980-те години

 

 

 

 

 

 

 

Загорчина къща – Фото автора, 1980-те години

Йопева къща – Фото – автора, 1980-те години

————————————————————————————————————————————————-

Пумпалов ансамбъл – Фото – автора, 1980-те години

Църковната архитектура в Банско е представена с две забележителни по различен начин църкви:

  • Гробищната църква „Св. Богородица, използвана за погребални обряди и помени, e построена през втората половина на XVIII в. /1774г./* [11]Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански художествен център“, издава Комитет за култура, София, 1985г

Обаче, според инж. Еринин, „Долната махала е най-старата част на селището. Тя се е групирала около старата черквица „Св. Богородица“, която според някои датировки и надписи съществува от преди 1291г.“*[12] Еринин, Б.,инж./1895-…/- „Банско – Местонахождение…“, с.115

Гробищната църква „Св. Богородица Фото – автора, 1980-те години

Гробищната църква е късно-средновековна, еднокорабна, едно – абсидна църква. Дърворезбеният й иконостас е „майсторско произведение на резбарското изкуство“, „най хубавият от групата иконостаси, работени от едно и също резбарско ателие от Банската школа, „един от значителните ранно-възрожденски дърворезбени паметници по нашите земи“*[13] Пак там

Построената през 1835г. църква „Св. Троица“, със средства събрани от населението на Банско, е също забележителна по своята архитектура и художествена украса. Инициатор и организатор а нейното изграждане е Лазар Германович /Голев/. През 1937г. е изработен монументалният иконостас и е завършена вътрешната живописна и дърво-резбена украса. През 1862г., с построяването на кулата-камбанария, заедно с църквата  и оградните й зидове  се оформя цялостен художествен ансамбъл. Този църковен ансамбъл е дело на местни майстори между които са известни имената на Димитър Доюв, Григор Благов Доюв, Лазар Глушков, резбарите  и декораторите Велян Огнев, Наум Христов и други.*[14] Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански….,

Църквата „Св. Троица“, Фото – автора, 1980-те години

 

 

 

 

 

 

Необходимо е да се направи сравнение между състоянието конкретно на тези паметници на културата и на уникалната банска архитектурна школа през 1987г., и състоянието им днес, вече наричани недвижими културно – исторически ценности, в самия град Банско.

КАКВО ПОКАЗВА СРАВНЕНИЕТО НА НАЙ-ЦЕННИТЕ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ НА

ГРАД БАНСКО ВЪВ ВРЕМЕТО

Забележителности с които се слави Банско

През 30-те години на ХХ век:

– старинните си двуетажни къщи;

– старата църква „Св. Богородица“;

– църквата „Св. Троица“, с камбанария-кула с часовник и богато украсен иконостас;

–  майсторите си резбари;

–  висока материална култура;

– видните лица, които е дало;

–  добро летовище.

♦

През 70-те години на ХХ век

  • запазени укрепени каменни къщи, оригиналната банска архитектура:

Веляновата,

Сирлещовата,

Тодевата,

Хадживакановата,

Молеровата,

Хадживълчевата,

  • Банската художествена школа с нейните иконописци и резбари:

Тома Вишанов Молера, синът му Димитър, синът на Димитър – Симеон, правнукът на Тома Вишанов – Георги; Арнаутската живописна школа на Уста Велян Огнев, синът му Ангел Велянов, Михайло Ив. Голев

♦

През 1980-те години на ХХ век г.

  • Банско е главен изходен пункт към Пирин
  • Към архитектурните забележителности се числят:

Къща музей „Н. Й. Вапцаров“;

Църквата „Св. Богородица“ с нейния забележителен иконостас,

Църквата „Св. Троица“ със стенописи и дърворезба, кула-камбанария, часовник – Старите къщи:

Сирлещовата;

Буйновата/Тодевата/;

Веляновата;

  • Забележителни личности: Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Никола

Вапцаров, Тома Вишанов родоначалник на Банската живописна школа.

♦

Ако направим извлечение за експертното мнение на изследователите на Банската архитектурна школа, най-ценни образци са следните:

  • Според професор архитект Георги Кожухаров:

Хаджигьорговата,

Тодевата (край р. Глазне),

Вълчовата (край р. Глазне),

Веляновата.

Бенината и

Сирлещовата.

Това са шест от най-старите укрепени къщи, засвидетелствани единствено в този град.

  • Според проф. д-р арх. Р. Ангелова и проф. д-р арх. М. Коева:

Хадживълчовата,

Веляновата,

Сирлещовата,

Буйновата/Тодевата/ и

Зехтинджиевата.

 

Това са образци с най-избистрен архитектурен образ и най-високи художествени достойнства.

Може да се заключи, че безапелационно отличени като най – ценни и най-устойчиви в тази си оценка във времето са следните обекти: 

Хадживълчовата, Веляновата, Сирлещовата, Буйновата/Тодевата/, и Бенината /на Неофит Рилски/ къщи, както и двете църкви: Гробищната „Св. Богородица“ и  църквата „Св. Троица“, заедно с другите елементи от ансамбъла – часовниковата кула, дворът, оградните зидове…

 —————————————————————————————————————————————————-

КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА БАНСКО ДНЕС

В днешния регистър, обявен на сайта на МК, недвижими културни ценности от национално значение в гр. Банско са* [15] Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности /паметници на културата/ с категория „национално значение“ на територията на област Благоевград /Данни от Националния  регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65  и  Публичния  регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим/ –http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=244&sp=576&t=0&z=0

  1. Култов ансамбъл “Св. Троица”:
  • църква “Св. Троица” /нац./
  • кула-камбанария /нац./
  • ограден камен. зид /анс. / Църква „Св.Троица”

Архитектурно-строителен и Художествен вид;

  1. Църква “Св. Богородица“– Архитектурно-строителен и Художествен вид;
  2. Къща на Неофит Рилски: Битов комплекс:
  • къщата на Н. Рилски /нац./;
  • стопанска сграда /плевня/ /анс./;
  • порта с ограден зид /анс.
  1. Родната къща на Никола Вапцаров;
  2. Веляновата къща; Декоративната украса на Веляновата къща.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           По актуални данни от самата община в Банско, според критерия ―“значимост“, с „национално значение” са същите тези 5 обекта / “комплекс „Къща на Неофит Рилски; Църква „Света Троица; Църква „Света Богородица – „Успение Богородично; Велянова къща; Родна къща на Никола Вапцаров“/, а с „местно значение са 33 обекта, в т. ч. 4 археологически, 10 исторически и 19 архитектурно-строителни; Обособени под формата на “ансамбъл” са 39 обекта.* [16] Виж Общински план за развитие на Община Банско 2014 – 2020 г. , с.50 – В:  http://obs.bansko.bg/phocadownload/proekti/bansko_opr_final_2_18_07_2014.pdf

СЪВРЕМЕННА КАРТА НА ГРАД БАНСКО, 2015, c маркирани паметници на културата, в рамките на Стария град.

СРАВНЕНИЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ СЪДЪРЖАЩИ СПИСЪЦИ С НЕДВИЖИМИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ НА ГРАД БАНСКО

Ако се проследят и сравнят данните за паметниците на културата на града, съдържащи се в трите официални източника:

♦„Общински план за развитие на Община Банско 2014 – 2020 г.“;

♦„Стратегия и план за устойчивото развитие на туризма в Община Банско за периода 2014 – 2020 година“*

[17] Стратегия и план за устойчивото развитие на туризма в Община Банско за периода 2014 – 2020 година Автор: Византия Интернешънъл ЕООД, © 2014 Община Банско –https://bansko.bg/phocadownload/strategii/BANSKO_TOURISM_STRATEGY_8_F.pdf

♦„Стратегия за опазване на културното наследство на територията на Община Банско 2015 – 2020 година“*[18] Стратегия за опазване на културното наследство на територията на Община Банско 2015 – 2020 година“https://bansko.bg/phocadownload/strategii/strategiq-opazvane-kulturno-nasledstvo.pdf

ще се  констатира не само разлика в броя и систематизацията на недвижимите културни ценности, но и разминаване в тяхната категоризация.

Например:

♦В “Стратегията за опазване на културното наследство на територията на Община Банско“ в списъците само на къщите – паметници на културата/недвижими културни ценности, се вижда, че 6 от тях са представени като паметници на културата с национално значение:

  1. Къща-музей “Неофит Рилски” (22.11.1965);
  2. Къща-музей “Н. Вапцаров” (22.11.1965);
  3. “Велянова къща” (22.11.1965);
  4. “Тодева къща” (22.11.1965);
  5. Рилски метох – Иконна изложба (13.12.1974);
  6. Родната къща на Тома Вишанов-Молера (13.12.1974) –                                                                                                                                     T.е. добавени са три обекта – допълнителни паметници на културата, спрямо официалните списъци на МК и Община Банско.Отделно 91 къщи са представени като паметници на културата от местно значение. Тук отново има разминаване, предвид обявените от Общината 33 обекта, включващи, освен къщи и други недвижими културни ценности –  4 археологически, 10 исторически и 19 архитектурно-строителни /които могат да бъдат не само къщи/.

    От ансамблите изрично са упоменати следните: около църквата „Св. Троица”; „Гечкова разкръстица” ; улица „Пирин”; „Джиджеви къщи”; „Златеви къщи”; „Коюви къщи”; улица „Кирил и Методий”; „Стефанови къщи” ; и този около Бизевата къща – или общо 9 ансамбъла;

    Подчертано е, че „Най-цялостно са запазени комплексите на църквата “Св. Троица”, на Бенината, Сирлещовата и Хаджирусковите къщи.“

    ♦В „Стратегия и план за устойчивото развитие на туризма в Община Банско за периода 2014 – 2020 година“, за гр. Банско са посочени 32 археологически обекта – недвижими културни ценности;

                За сравнение с ОУП на община Банско, от 130 паметници на културата от епохата на Възраждането, тук вече 7 от паметниците на културата са с национално значение, а именно:

    1. Бенината къща /къща-музей „Неофит Рилски”/,
    2. Родната къща на Никола Вапцаров /къща-музей „Никола Вапцаров”/,
    3. Веляновата къща /декоративната украса/
    4. Молеровата къща,
    5. Кир Благова кула,
    6. Църквата „Успение Богородично”,
    7. Църквата „Св. Троица” и
    8. Часовниковата кула-камбанария към нея;
    9. Налице е отново разминаване – добавени са: Молеровата къща, Кир Благова кула и Часовниковата кула-камбанария към църквата „Св. Троица“,  като самостоятелен обект, извън комплекса на църквата.

      От паметниците на културата с местно значение са извлечени като „ едни от най-интересните: Буйновата /Тодева/, Сирлещовата, Хадживълчовата, Сирлещовата /същинска Хадживълчова/, Събевата, Вакановата, Шарената къщи, къщите на Наса Загорчина и Благо Вишанин, метохът на манастира Ватопед и къщата на Данаил Грънчаров.

      Изводът е: налице са разминавания в три официални документа на Община Банско, съдържащи противоречащи данни за недвижимите културни ценности на територията на града!

      Тези разминавания в списъците и категоризирането на паметниците на културата/ недвижимите културни ценности на  град Банско показват нещо много важно: Регистърът с недвижимите културни ценности не е ревизиран и актуализиран нито от НИНКН, нито от Община Банско!

      Едно бегло сравнение между списъците от регистъра към 1987г. и този от Стратегията за опазване на културното наследство за град Банско показва, че са отпаднали 36 обекта – исторически места, къщи, дюкян, чарк, валявица, воденица, оброчища и др.

      За съжаление, наблюденията показват, че някои от къщите паметници на културата са разрушени, други продължават да се рушат.

      С други думи, посочените списъци от „130 паметника на културата“ до известна степен са само „на книга“.

      Къщите, материалните свидетелства за уникалната „Банска укрепена къща“, остават известни само на специалистите! Обикновените туристи дори и не са чували за оригиналната местна архитектурна школа!

       

       

      ЕТО  КАКВО СЕ СЛУЧВА ДНЕС

       „До общината стои стара изписана къща. Заключена е с катанец и се продава. Така е и по-нагоре – с няколко механи и къщи. Всички те леко поовехтели. Сред тях някак странно стои къща, която е отлично поддържана, макар и затворена. Пише, че е частен имот. Вървим по калдъръма и стигаме до църквата с часовниковата кула. Вътре три клисарки обсъждат нещо от вчера и с мъка прекъсват разговора, за да продадат по някоя свещ. В църквата има десетина човека и отново две румънчета с бабите си. Бабите гледат иконите, кръстят се, а румънчетата тичат из църквата необезпокоявани. За тях тя изглежда доста голяма.

      Навън отпиваме вода от чучура до портата на църквата и влизаме в близкото кафе. Минаваме през опушена зона за пушачи и влизаме в бутиково кафене стил 23. век – с много плазми и наконтени мадами. Мъжете дори не ги забелязваме, защото са заети да жулят на бързия интернет.

      Тръгваме веднага. Влизаме в механа. Посреща ни висок гологлав сервитьор. Жестовете му са обиграни в стил Балкантурист. Благ и усмихнат е. Виждам в очите му лека тъга. „Седнете, където си искате“, казва дружелюбно той и отваря вратата на механата. Веднага разбираме какво има пред вид. В механата са заети само две маси. Останалото, което е доста много, е празно. Сядаме до прозореца и ядем вкусно с чаша вино и тъмна бира. Скоро в салона сме само ние. Аха да си тръгнем и влизат три двойки английски младежи. Явно дошли за събота и неделя с евтин полет от Острова. Нямат тен, пият бейлиз, топъл шоколад и бира в бутилки.

      33 лева е сметката ни. Сервитьорът се усмихва на въпросите ни и отговаря, че всичко в стария град умира. Стана така, казва той, заради хотелите, които са там горе и не пускат хората навън.

      Качваме се в колата, която е покрита с тънък слой сняг. Минаваме по тесни улички, където спираме до поне три-четири стари и изоставени къщи. Заспали във времето и снега. Стоят сгушени в тесните улички, очевидно далеч от суматохата на големите хотели нагоре до планината. Планината, която не се вижда вече от снега, падащ на парцали.

      Ние до там не достигнахме. Защото ни стана мъчно за умирането на истинския стил на Банско. Не мога да твърдя дали всичко живо днес е било на пистите на Пирин или там горе в лоби-баровете на хотели „ол инклузив“. Това е работа на туристическата статистика. Видяхме само мъката в очите на сервитьора, отчаянието на възрастен човек с меню в ръка, които свенливо ни помоли да влезем и в другата механа и после просто отмина, прашните прозорци на изоставените къщи в сърцето на стария град….“ /Фейсбук, Георги Куртев 10.2.2018г./

       Можем да продължим със собствени впечатления

                  Коледа е – 2017-та. Няма сняг, но е мокро и студено. Влизаме в Информационния център. Търсим някакви рекламни материали за музеите, къщите, църквите, културните събития…Търсим диплянки с културни маршрути например, каквито е редно да има в подобни центрове – няма…Мизерия – почти нищо – само  една карта с оскъдна информация за Музейния комплекс, състоящ се от седем обекта – всичките в така наречения Стар град: Къща музей „Никола Вапцаров“, Къща музей „Неофит Рилски“ /Бенина къща/, Къща-музей „Велянова къща“, Постоянна изложба на Банската иконописна школа, Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“, Духовно-исторически център „Св. Паисий Хилендарски“ и Храмов комплекс „Св. Троица“, и отделно за два  „Археологически обекта“ – Археологически комплекс „Свети Никола“ и Късно-антична крепост „Ситан кале“.

      Служителката ни каза, че сме имали голям късмет – Радоновата къща била отворена, защото иначе рядко отваряла/?/, а тя била като исторически музей на града. Но пък новопостроената сграда на мястото на родната къща на Паисий Хилендарски се оказа затворена. Това бе всичко, което научихме, освен разбира се странното работно време на музеите точно в дните по Коледа, сякаш едни и същи куратори затваряха на едно място, за да отворят след час – на друго.

      Тръгнахме на обиколка из Стария град. Като изключим усмихнатото, любезно, знаещо и с желание изпълняващо ролята си,  момиче в постоянната изложба на икони, всички останали куратори, след като ни продадат билетите, се прибираха на топло в канцелариите си и не си даваха труда да ни развеждат и да ни разказват. Имаше посетители, млади хора, с деца, но за съжаление – твърде малко. Навсякъде в сградите беше студено, отопление нямаше дори в Къщата-музей „Никола Вапцаров“, беше невъзможно да се гледа прожекцията за Вапцаров в този студ!

      Църквата „Св. Троица“, независимо от светлите празници също не се радваше на особено посещение, независимо от централното си положение и църковните служби. За гробищната църква, най-старата запазена сграда в града, с ценния си иконостас определена за старина – паметник на културата от национално значение преди всички останали, ако не си осведомен предварително, няма кой дори да ти спомене. Обаче, дори да знаеш за нея, оказва се, че тя по принцип е затворена и може да се влезе в нея само ако случайно има опело и погребение или пък си случил Задушница.

      Сирлещовата къща – затворена; Зехтинджиевата къща – механа; Духовно-исторически център „Св. Паисий Хилендарски“- пълно разочарование като образ и материал – бутафория!  При това затворен; Читалището – никакви културни събития – мъртвило, сякаш няма празник; Е, оказа се, че имало кукерски празник, но откъде да разбере човек – никаква реклама!…Единствено оживление цари по „стъргалото“ – ул.“Пирин“ – движение по тротоарите край накичени стени с всякакви сувенири и стоки  от дървени томахавки /що щат тука?/, през пухени зайчета, всевъзможни магнитчета за Банско и прочее дрънкулки – до… кожени руски палта и шапки, турски бонбони, локуми и източни „сладости“… и най-вече кръчми и механи…Потокът от хора върви към и откъм „ски-комплекса“ – там е новото Ел Дорадо на Банско…

      За съжаление, славата на Банско като архитектурно-художествен център отдавна е помръкнала, а културният туризъм се намира в дълбоката сянка и настървените спорове за развитие на ски-туризма и ски-спорта. Всичко това на фона на политиката на агресия спрямо световното природно наследство – Пирин планина*    През 1983 год. Национален парк „Пирин“ е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, потвърждавайки изключителната и универсална стойност на природния обект, който трябва да бъде съхранен в полза на цялото човечество                                                                                         ♦♦♦
                                           

March 5, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии