НЕБОСТЪРГАЧИТЕ И СИЛУЕТЪТ НА ГРАДА


Протестите срещу отделни сгради – небостъргачи в София продължават вече няколко месеца. И ако тези протести са предизвикани най-вече от отнемането на постигнати вече качества на изградената среда, спрямо нейните обитатели, то редица проблеми, касаещи целия град, тепърва предстоят. Такива са например проблемите засягащи инфраструктурата, транспорта, геоложките условия, пренаселеността, микроклимата и прочее, и прочее. Най-важен, според нас обаче, е АРХИТЕКТУРНО-ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ПРОБЛЕМ ЗА СИЛУЕТА НА ГРАДА, който сякаш стои извън полезрението на всички, включително и на архитектите.

Назрява необходимостта от ясна и категорична позиция на градостроителите на София, тъй като силуетът на града е оставен на стихийното случване, в следствие от стечение на обстоятелства от най-различен характер.

Силуетът на София НИКОГА не е бил обект на целенасочено изследване, макар че в градоустройствените планове на града, в течение на годините, индиректно и периферно е  следена и неговата композиция.

Днес силуетът на града е сериозно застрашен от обезличаване и се налага своевременно овладяване на този преди всичко композиционен проблем от страна на архитектите – градостроители.

ЩЕ СЕ ОПИТАМЕ ДА СКИЦИРАМЕ САМО НЯКОИ ОТ РЪКОВОДНИТЕ ПРАВИЛА ОТНОСНО КОМПОЗИЦИЯТА, ВЕРТИКАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И СИЛУЕТА НА ГРАДА, ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ЧУЖДИЯ ОПИТ.

СИЛУЕТ И ПРИРОДНИ ДАДЕНОСТИ

Определено влияние върху силуета на града оказват природните условия, което включва топография, релеф, акватории, ландшафт, климатични фактори и други.

  • Първо правило е силуетът да подчертава и да не неглижира качествата на ландшафта;
  • При силен релеф възвишените участъци се подчертават с най-изразителните сгради и съоръжения – замъци, катедрали, дворци, монументи Така те се възприемат като доминанти подпомогнати и от релефа;

/За София това са трите тераси, върху които е изградена централната градска част на града – Лозенецка, Софийска и Слатинска, както и най-важните обществени пространства и сгради/;

  • Същевременно – не се строят високи сгради в падини, в подножието на хълмове и плата, защото така именно се унищожава характерния релеф./ В София така бе допуснато строеж на х-л „Арена ди Сердика“, неглижирайки денивелация от 20 метра между ул.“Московска“ и бул.“Дондуков“./
  • При наличие на водни повърхности е добре да се очертава брега, чрез използване на вертикали, същото се отнася за завоите на реките, наличието на полуострови и пр., за да се създават характерни перспективи; /За София това са речните канали, река Искър, езерото при ж.к.“Дружба“ и др./
  • Панорамата на града ще бъде толкова по-изразителна, колкото се намира в хармония с околната среда и природа, и колкото по-добре се вписва в ландшафта.

 СИЛУЕТ И ИСТОРИЧЕСКИ ДАДЕНОСТИ

При историческите градове силуетът се формира в продължение на векове. Някои исторически градове, какъвто е и София, имат наслоявания от античността до наши дни. Тези характеристики на историческия силует следва да се съхраняват и подчертават.

През Античността силуетът се доминира от акропола, а отличителните форми, характерни за античния силует са цилиндричните; куполите; триумфалните арки; акведуктите;

През Средновековието доминанти са крепостните кули; катедралите; ратушите; замъците; цитаделите;

Ренесансът добавя грандиозни куполи – пантеони; ансамбли; камбанарии;

Новото време – небостъргачите, телевизионните кули; мостовете; транспортните артерии и инженерни съоръжения; промишлени сгради и комплекси, комини, топлоелектрически централи, силози, водонапорни кули и т.н.

При историческите градове е нужно да се съблюдава приемственост при създаване на силуета на града.

Въпросите на приемствеността в развитието на градския силует възникват навсякъде, но в условията на частната собственост, стихийното развитие на деловите и търговски центрове, в резултат на частната спекула с парцелите от градската територия, те не винаги могат да бъдат удачно решени.

Само всестранно отчитайки предишните методи на пространствена композиция може да се запазва и развива цялостния облик на града;

Необходимо е отчитането на наложилите се с времето градоустройствени традиции.

Смята се, например за безспорно, че Кремъл винаги е бил и трябва да остане водещ ансамбъл на центъра на Москва. Поради това цялото му обкръжение му се подчинява. /Същото се отнася и за София/

По принцип най-важните исторически архитектурни ансамбли или отделни важни сгради не трябва да се потискат или неглижират от новата застройка.

/За София естествено на първо място това са обществените ансамбли в центъра на града, а именно: ансамбълът около площад „Александър Невски“ и „Света София“- това високо плато, наречено от Феликс Каниц – „Акропол на града“; ансамбълът около Двореца, което пък един от доайените на българското градоустройство – арх. Трендафил Трендафилов нарича „Форумът на София“, както и ансамбълът около площад „Света Неделя“ – катедралният площад, бележещ новия, следосвобожденски център на града; ансамбълът от религиозни сгради: Синагогата, Баня баши джамия, Католическата катедрала – с характерните си архитектурни форми и други/;

СИЛУЕТ И КОМПОЗИЦИОННИ ФАКТОРИ

Силуетът следва да се осъзнава като художествен проблем

  • Високите сгради са архитектурни доминанти, те са композиционни акценти; породени са от необходимостта от контраст спрямо редовата застройка; При отсъствие на вертикални акценти се появява монотонност. Монотонност може да се създаде и при хаотично и безсистемно разсейване на високи сгради по цялата територия на града. /Към момента съществуват реални предпоставки именно за такава монотонност/
  • Силуетът се създава и формира съзнателно, подчертавайки всячески най-важните части на градския организъм, като площади, катедрали, ратуши, дворци, култови сгради; и пр.
  • Високите доминанти трябва да са органически свързани с плановата структура на града.
  • Чрез силуета се подчертават и засилват в пространството важните възли на града; Разположението на високите сгради следва да е в определени градоустройствени възли;
  • При пресичането на важни магистрали или река се организират големи градски ансамбли;
  • Високите сгради служат като ориентири, организиращи силуета на целия град;

Примери:

  • Париж

– създават се нови вертикали, акцентиращи върху пространственото развитие, в основни линии по парижкия диаметър;

– на разстояние 6 км. от Лувъра е разположен обществен и жилищен център на града – район „Дефанс“ – масив от 26 кули от 30-45 етажа;

– развива се традиционната анфиладност;

– речната територия – маркирана с високи ансамбли, разположени по течението на Сена от Дома на радиото – до Дефанс;

  • Москва

– високите сгради пространствено подчертават Кремъл  и закрепят важни градски радиални направления  – ул. Арбат, ул. Херцен, ул. Киров, а също съчетаването на отделни магистрали с Москва река /Дорогомиловская набережная и Кутузовский проспект, Котельническая набережная и  и Бульварное кольцо./

  • Петербург

– Съблюдава се композиционното условие: строителството на вертикални акценти е свързано с формиране на градски ансамбли, подчертани с вертикали и природна среда – реката  Нева;

Водещи доминанти на града са Исаакиевский собор, свързан с „тризъбеца“ и ансамбъла на централните площади на града, и с р. Нева;

Високите акценти се съчетават с планировъчните оси; с планировъчните възли и с природните дадености на града;

Паметниците на културата, които в течение на времето са впечатлявали, заради възможността да се виждат свободно, ще загубят завинаги качествата си, при евентуалното построяване в съседство на високи сгради;

Инженерни съоръжения – ТЕЦ комини, ТВ-кули и други, също влияят на силуета на града, поради което те внимателно се разработват да бъдат хармонични и интересни по форма;

СЛЕДВА ДА СЕ ЗНАЕ:

Пространствената композиция е в пряка зависимост от плановата композиция

  • В центъра по принцип се касае за най-сложната композиция, с нея трябва да се борави много деликатно, примерено, използвайки компютърни симулации;
  • Осмислят се характерните ориентири в града, имащи обществено значение.
  • В периферията на града обикновено се създават локални високи групи, така че тези акценти маркират определени райони;
  • Смята се, че разстоянието от 2000- 2200м. е предел за максимално отдалечаване на вертикалата доминанта от нейния зрител.

Пропорциите са от изключително значение при обработка на силуета – тук влизат съотношенията между:

  • Височината на акцента спрямо редовата застройка и околната среда – нежелани са резките контрасти;
  • Височината и дължината на акцента, характерът на формата, етажността, спрямо посоките на света;

♦ Най твърди и стабилни са ограниченията на височината  – в границите на историческата част на града. За някои градове те са закрепени законодателно:

Копенхаген – от 15 до 21м.

Амстердам – от 16 до 20 м.

Рим – законодателство от 1953г. 28м ограничение на височината.

Париж – историческия център – 27м.

Класически методи и прийоми на пространствената композиция на високите акценти:

  • Метод на създаване на главна композиционна ос – град Бразилия, завършваща високата композиция със зданието на парламента;
  • Исторически примери: Адмиралтейството в Петербург, затварящо перспективата на „лъчите“; Париж – Триумфалната арка на Елисейските полета; Експланада на Инвалидите и авеню Бретейл, затворени от Събора на Инвалидите; Вашингтон – централната експланада, завършваща със зданието на Капитолия;
  • Вертикалните акценти като композиционни задънки и обратно – безкрайните перспективи с визуални коридори към ценни природни гледки;

 

ВСИЧКО ТОВА Е ЕДНА МНОГО МАЛКА ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМАТИКАТА НА ГРАДСКИЯ СИЛУЕТ.

ИЗВОДЪТ: НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ЗАЛОЖИ СПЕШНО СЕРИОЗНО ИЗСЛЕДВАНЕ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА НАНЕСЕНИ ПОРАЖЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗА НА ГРАДА.


Тази публикация представлява продължение на темата за силуета на града и силуета на София, започната от  месец август 2017г:

СИЛУЕТЪТ НА ГРАДА

http://zheleva-martins.com/2017/08/05/%D1%81%D0%B8%D0%BB%D1%83%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0/

РАЗВИТИЕТО НА ЕСТЕТИКАТА НА СИЛУЕТА НА ГРАДА

http://zheleva-martins.com/2017/08/08/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D1%83%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD/

ВИСОКИТЕ СГРАДИ В СОФИЯ

http://zheleva-martins.com/2017/11/28/%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/

ТРЕВОГА ЗА СОФИЯ – ЩО Е НЕБОСТЪРГАЧ? КОИ СА НЕБОСТЪРГАЧИТЕ НА СОФИЯ? ВЪЗРАЖЕНИЯ И ПРОТЕСТИ? ЗАЩО?

http://zheleva-martins.com/2017/11/30/%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%87-%D0%BA%D0%BE%D0%B8/

December 4, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии