КЪМ „ВИЗИЯТА НА СОФИЯ“ И МЕТОДИКАТА ЗА НЕЙНОТО РАЗРАБОТВАНЕ – МОЕТО МНЕНИЕ
На 10.02.2017 г. се състоя среща на главния архитект на София, арх. Здравко Здравков и сформирания от него координационен екип,[i] призван да съгласува и организира работата по съставянето на Визията, от една страна, с експерти – архитекти и урбанисти, поканени от САБ и КАБ, от друга страна.
Целта на срещата бе да се обсъди направеното към момента от координационния екип, а именно: насоките и начина, по който да бъде съставена визията за София, и по-конкретно, да се дискутира върху предложената от координационния екип методика. 〈Виж Методически насоки….https://drive.google.com/drive/folders/0B-sg9BMWQIptb1lYTHhjTzFpSm8〉
На въпроса ми – кое налага разработване на такава визия и каква е нейната цел, бе отговорено следното:
- Съгласно решение на Столичен общински съвет от 16 септември 2016,[ii] на Главния архитект на Столична община се възлага организацията по изработването на “Дългосрочна Визия за развитие на София и крайградските територии”.
- Една от целите на тази Визия е да послужи като отправна точка за промяна на Общия устройствен план ОУП на Столична община (ОУП-СО).[iii]
КРАТЪК АНАЛИЗ НА СТОРЕНОТО
Координационният екип е започнал работа два месеца след датата на Решението, на 5 декември 2016г и до датата на настоящата среща е работил два месеца, за които си е определил да извърши следните задачи:
– да проучи и синтезира съществуващата информация, касаеща дългосрочното развитие на София;
– да опише каква информация липсва;
– да изготви методика за съставянето на визията и
– да осъществи публично обсъждане на процеса на съставяне на визия, чрез въвличане на максимално разнообразни по характер участници.
Всъщност главната цел и задачите за нейното постигане са описани в очаквания резултат, в представения документ наречен „Ефект от визията“, а именно:
– ревизия на стратегически документи;
– ревизия на съществуващи данни и информационни масиви;
– ревизия на ОУП;
– координирано стратегическо планиране;
– пряко въздействие върху принципите на планиране и управление…[iv]
По моя преценка, обаче, работата за тези два месеца се състои в следното:
- Събиране на информация по презумпция за необходимост:
– Информация за понятието визия и определянето му въз основа на чуждия опит;
– Информация за вече съставени визии на други градове в чужбина;
– Информация за наличието, типа и обема на данните, с които работят дирекциите на
Столична община;
– Информация за наличните планове, програми и стратегии на Столична община през последните години и до момента;
– Информация за мнението, представите и визиите по теми, браншове и проблеми на различни специалисти, експерти, учени и преподаватели; представители на граждански организации и групи; общински и управленски структури и организации; представители на бизнеса, инвеститори и предприемачи и др.
– Информация за използваните методи на комуникация при работа с мултидисциплинарни екипи;
– Информация за използвани в добрите практики инструменти за масово информиране; и прочее и прочее…
Вероятно, така събраната информация до известна степен би могла да послужи при една определена цел, но по принцип несистематизираното и бих казала самоцелно събиране на информация е загуба на труд и време.
- След това, са избрани по неизвестен критерий следните „Теми на визията“:
-Хора;
-Идентичност и култура;
-Транспорт;
– Природа;
-Градска среда;
– Икономика;
– Управление и администрация.
Според мен, би следвало темите да се обосноват с аргументи, както и да се докаже, че няма други по-актуални или по-наложителни .
- На края е представена така наречената „Методика“ състояща се от 7 стъпки:
– Стъпка 1- Организация на процеса;
– Стъпка 2 – Подготовка на темите;
– Стъпка 3 – Изследване и активиране на темите;
– Стъпка 4 – Финализиране на теми;
– Стъпка 5 – Активизиране;
– Стъпка 6 – Визия –формулиране;
– Стъпка 7 – Визия – одобрение.
Моето мнение е, че избраната „методика“ е необоснована и напълно абстрактна. Тя не е свързана, нито произтича от конкретната цел, а именно – дългосрочната визия за развитие на София да е „част от процедурата по промяна на Общия устройствен план“[v]
ДИСКУСИЯ
Ще започна с това, че по принцип методиката е алгоритъм и не се постига по индуктивен път, тя следва целта и произтича от нея.
Ето тук, в неразбирането на задачата, според мен, е „препъни камъкът“ в работата по съставяне на визията на София.
В случая, след като са анализирани Визиите на „Копенхаген, Бостън, Хелзинки, Виена, Гьотеборг, Ротердам“, както се твърди в представения документ, много по-логично е:
– да се възприеме вече апробирана методика на някой от близките по параметри на София град;
– след сравнителен анализ да се извлече общото в методиките при съставянето на визиите на тези градове, като по-добре би било да се избере за пример методиката при съставянето на визията на град – столица на бивша социалистическа страна.
Алтернативата е – да се разработи собствена методика, съобразена с целта на Визията.
Ако една от поставените цели е ревизия на действащия ОУП или дори подстъп към нов ОУП на столицата, то така поставените задачи в обсъждания документ, в основната си част, не отговарят на поставената цел.
Задачите при всяко действие по принцип следват целта, като от методологична гледна точка целта се разпада на последователни и постъпателни към нейното изпълнение задачи. В случая задачите трябва да бъдат пряко свързани със структурата на ОУП на Столична община.
Никой никъде не споменава за другите поставени цели на Визията, което е вторият „препъни камък“ в работата по съставяне на визията на София.
На столица София и липсват постигнати чрез консенсус на цялото население така наречените „Ръководни правила“ или казано по друг начин – Градска конституция. Тя трябва да е регламентирана нормативно.
В тази конституция трябва да са фиксирани и конкретно назовани основните традиционни ценности на града, неговата инвариантна и устойчива във времето тектонична структура, неговата духовна уникалност, поддържана от векове от сменящите във времето жители на това място. Тя трябва да се съхранява и да не подлежи на оспорване при никакви конюнктурни обстоятелства.[vi]
Тази градска конституция най-вероятно ще се постигне чрез подхода предлаган ни в документа, който обсъждаме – широки обществени обсъждания, на базата на безапелационен консенсус.
Визията на София ще трябва да стъпи върху обсъдената и приета единодушно от СОС Градска конституция. Върху нея ще стъпват и всички Общи устройствени планове занапред, както и Оперативното градоустройство.
МОЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ :
ПЪРВАТА задача или първата стъпка в предлаганата „методика“ би следвало да са поредица от анализи, като:
- Анализи, пряко свързани с ОУП и неговите системи:
- анализ на последния действащ и предшестващите го Общи устройствени и Генерални градоустройствени планове на София и тяхното картиране;
- извличане на инвариантните елементи в развитието на града, съставяне на тектоничния скелет на града;
- извличане на иновациите при всеки следващ план и картиране;
- анализ и извличане на устойчивите и универсални тенденции, както и направления в развитието на града, поддържани в Общите устройствени планове към момента и картиране;
- извличане на драстичните нарушения на тенденциите и очертаване на належащите промени по конкретните системи на ОУП и картиране;[vii]
– анализ и картиране на невралгични места от действащия план по зони и системи, като: за обитаване; за труд; за отдих и рекреация; социална инфраструктура; комуникационно-транспортна инфраструктура; природни забележителности; културно наследство; туристическа инфраструктура; околна среда; други специфични.
– Паралелно на тези анализи, извършвани от експерти в съответните жизнени системи на града, а именно: урбанисти, икономисти, социолози, архитекти, ландшафтни архитекти, инженери – пътища, транспорт, инфраструктура, еколози, географи, биолози, културолози, изкуствоведи, и прочее специалисти, следва да се провеждат интердисциплинарни обсъждания, които да завършват с тематична поредица публикации;
- Анализи, свързани с Общинските планове и програми за развитие на Общината и извличане на набелязаните проблеми, тенденции и перспективи, касаещи ОУП;
И тези анализи следва да се извършват от експерти в съответните жизнени системи на града. Извлеченията от тези анализи да се публикуват в гореспоменатата поредица;
- Анализи, свързани с над – системата, като национални планове и програми, касаещи Столица София и извличане на решения, касаещи ОУП-София:
– анализ на стратегическите документи[viii] които по един или друг начин касаят Столица София, като например визията на Националната концепция за пространствено развитие на България, Стратегия за развитие на националното пространство [ix];
– анализи свързани с глобалните проблеми: екология; суровинно-енергиен проблем; климатични промени; извличане на парадигматични решения – устойчиво развитие, запазване на енергията и намаляване на бедността;
– анализи, свързани с демографското развитие и разселението на населението в агломерация София;
И тези анализи се извършват от експерти в съответните жизнени системи на града
Извлеченията от тези анализи да се публикуват;
- Анализи, свързани с европейските и световните тенденции в градоустройството, касаещи планирането на съвременните и в частност на столичните градове:
– извличане на модерните парадигми в устройството на съвременния град: умен град, иновативен град; зелен град; устойчив град; мрежови град; и пр.
– анализ на възприетите тенденции и визии с хоризонт 2050 година в подобни на София по характеристики градове; извличане на паралели и съпоставки.
За тези анализи е нужно да се направят интердисциплинарни конференции, с участие и презентации, включително на международни експерти;
Материалите от конференциите да се публикуват.
- Анализи на общественото мнение, по извлечени от професионалните анализи теми и проблематични решения, които трябва да се вземат с консенсус и отразят както в Конституцията на града, така и в ОУП.
ВТОРАТА задача или втората стъпка ще бъде синтез, а именно:
-Синтезиране на интерактивна карта с историята на развитието на града, като резултат от картирането проведено и при извършените анализи. (по подобие на тази на Барцелона);
Обществено обсъждане, чрез използването на всички възможни канали на комуникация, включително онлайн участие, при специално организирана интернет платформа;
-Синтезиране на визии по всички жизнени системи на града, съобразени с извлечените тектоничен скелет на града, иновации, устойчиви тенденции и перспективи, модерни парадигми и предвиждания за решаване на проблеми и невралгични места; Това ще рече, че отделните групи експерти ще представят визии за:
демографско развитие и социална инфраструктура; икономическо пространство; териториално развитие; комуникационно-транспортна инфраструктура; техническа инфраструктура; ландшафт и зелено строителство; система обитаване; система спорт, отдих и рекреация; система труд; система природно и културно наследство; система туризъм; въздух, вода, енергия, отпадъци, хинтерланд, пазар, и т.н.
Паралелно провеждане на обществени обсъждания на специализираните визии, както и съучастие на представители на различни социални групи и НПО, включително онлайн на специално организирана интернет платформа;
– Синтезиране на интерактивни сценарии и модели на визиите; Публикуване;
Обществено обсъждане, чрез всички възможни канали на комуникация, включително онлайн на специално организирана интернет платформа;
–Синтезиране на Ръководните правила по темите на Градската конституция.
Обществено обсъждане; Публикуване;
ТРЕТАТА задача или третата стъпка:
-Отразяване на всички корекции и допълнения, представяне на така съставената визия, във форма на:
- Градска конституция
- Интерактивна карта,
- Алтернативни модели и сценарии;
–Рецензиране от независими международни експерти
–Докладване пред СОС за изпълнение.
24.02.2017
София
—————————————————————————————————————————————————————–
[i] Състоящ се от 7 души – двама архитекти – Любо Георгиев и Христо Харлов, урбанист – Магдалена Кирчева, социолог- софтуерен специалист, комуникатор и графичен дизайнер.
[ii] на основание Доклад с Вх. № СОА16-ВК66-9815/25.08.2016 г., решение № 655 от Протокол № 21/16.09.2016 г.
[iii] Абстрахирам се от факта, че публикуваното в сайта на Столична община решение на СОС не съвпада с това, което ни се представи на срещата, а то е:
„1.Възлага на Главния архитект на Столична община да сформира работна група със задача изработване на дългосрочна визия за развитие на Столична община. В състава на работната група да бъдат включени представители на професионални и научни организации, както и международни експерти и експерти от неправителствени организации;
-
В срок от 9 месеца работната група по т.1. да внесе в Столичен общински съвет проект за дългосрочна визия за развитието на Столична община.“ – https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft%2FSOFIA%20UTRE%2FRESHENIE%20NA%20SOS%20-%20VIZIA.pdf
[iv] Виж рубриката „Ефект от визията“ в представения за обсъждане документ „Визия на София“, с.47 .
[v] Решение №655 на СОС от 16.09.2016 г. „За създаване на работна група със задача изработване на дългосрочна визия за развитие на София и крайградските територии, която да се приеме като част от процедурата по промяна на Общия устройствен план на Столична община“
[vi] За съдържанието на тази „конституция“ виж „Лекция: Дизайн на градската среда“ – https://zheleva-martins.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/lecture-urban-design/
[vii] Между другото, тук биха били полезни предложените и публикувани от мен методи за изследване на града – Диахронен анализ, Синхронен анализ и Структурния анализ на града.(виж на български език: Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”- В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28; Желева-Мартинс, Д., “Синхронен анализ на града.” В: сп. “Архитектура”, 1993, кн.3, с. 22-25; Желева-Мартинс, Добрина, “Структурният анализ при изследване на историческите градове /Върху примери от България/”- В: сб. ”ГРАДЪТ: символи, образи, идентичности”, София, ЛИК, 2002, с.70 – 88; ил.189-191)
[viii] Стратегически документи – В: http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/
[ix] Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г. – Стратегия за развитие на националното пространство – В: http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=774
March 1, 2017
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: дискусия, методика; Визия на София; лично мнение, предложения; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български