НЕПРЕХОДНИТЕ ЦЕННОСТИ НА СОФИЯ – РЕПЕРИ НА НЕЙНАТА ВИЗИЯ И ИДЕНТИЧНОСТ
ДУХЪТ НА МЯСТОТО – GENIUS LOCI
Гербът на град София съдържа неговите символи, които обозначават Гениите на мястото.
Ето какво казва авторът на първия герб на столицата за тях:
„Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele — geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две — за другите сюжети, характерни за града. В горното дясно поле* поставих образа на Ulpia Serdica — зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София — Сердика; в горното ляво поле поставих ц. Св. София, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле — Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите й; в долното ляво — златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus — като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.“[1]
СОФИЯ ТРЯБВА ДА ПАЗИ СВОИТЕ ГЕНИИ, ЗАЩОТО ТЕ ПАЗЯТ НЕЯ.
-
На първо място е Геният на Сердика – древното име на нашия град
Легендарни са изразите: „Сердика е моят Рим“ – на император Константин Велики, а по-късно: „Под София лежи цял един Помпей“ – на Константин Иречек. Те само подсказват с какво уникално археологическо богатство разполага градът ни. То представлява един изключителен идеен, тематичен и икономически потенциал, който следва да бъде използван и развит за очертаване образа на София, като вечен град на страната, на европейската и на световна цивилизация.
В тази връзка:
♦ София трябва да получи своя археологически кадастър, който да бъде открит, непрекъснато да се разработва и допълва, да се ползва като инструмент в управлението на града;
♦ На базата на археологическия кадастър, София би могла да има своите специализирани археологическа туристическа карта, пътеводители и културни маршрути;[2]
♦ Наложително е за Резервата „Сердика-Средец“ да се постанови самостоятелна и независима законова и нормативна рамка за проучване, режим на ползване и поддържане;
♦ Метрополитенът на София да поддържа бранд „Подземният град“, което би допринесло за развитието на културния туризъм с уникално лице – древните пластове на града;[3]
♦ Сердика е мястото където се е състоял Вторият Вселенски събор, което го прави изключителен възел в общо християнските ценности. Следователно, трябва да се направят съответните целенасочени изследвания и да се изведат необходимите стъпки за популяризиране на познанието за решенията и значението на този събор за християнския свят.
♦ Историческият център на София да бъде номиниран за листата на ЮНЕСКО като световно културно наследство;[4]
Днес, когато отбелязваме 40 години от обявяването на историко-археологическия резерват „Антична Сердика-Средновековен Средец“, днес, когато вече действа Музеят за история на София с постоянната си експозиция, когато е открит и приема посетители уникалният подземен музей под базиликата „Света София“, когато е приключила консервацията и реставрацията на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“, са налице много повече основания, за да се задействат всички механизми, с цел номиниране на историческия център на столицата ни за вписване в листата на световното културно наследство.
——————————————————————————————————————————————————————–
-
Вторият гений и покровител на нашата столица е Божията премъдрост. Църквата „Света София“ е дала днешното име на града – градът на Света София.
„Това е най-прекрасното име на света – Света София, т.е. Премъдростта Божия,
т.е. Бог Слово, т.е. Иисус Христос“[5]
Църквата „Света София“, разположена на Акропола – най-високата от трите обитаеми тераси, се е виждала на километри от града, а звуците от нейните камбани са се чували надлъж и нашир из Софийското поле, и тази доминантна позиция се е запазила чак до началото на ХХ век. Тя е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София. Безспорното е, че този храм поставя началото на строителството на християнски храмове в Сердика.
Днес под базиликата Света София действа уникален подземен музей, където са експонирани гробове, саркофази, десетки зидани гробници, някои стенописвани, както и останки от три по-ранни църкви. Северозападно от базиликата „Света София” е разкрита гробницата на Хонорий, върху чийто свод стои надпис с червени букви: “Хонорий, раб Божи”.[6]
♦ Базиликата „Света София“, като патрон на града, трябва да си върне водещото място на тематичен композиционен център на Акропола на града. Да се поддържа тематиката на ансамбъла като духовен и религиозен център на града;
♦ Ясно да се очертаят границите и режима на културно-историческата ценност.
♦ Да не се допуска пренасищане с допълнителни и разнопосочни като послания елементи на това свято място, дори то да се санира и освободи от внасящи шум и разнобой скулптури, пластики, декоративни тела и прочее;
♦ Да не се допуска в близкия периметър изграждането на конкуриращи с височината си сгради и други елементи, ерозиращи възприятието на характерния релеф на терена, който по същество е допринасящ за извисяването на храма;
———————————————————————————————————————————————————————
-
Минералните извори с тяхната персонификация – Аполон Медикус – Лечител. Това е третият гений на мястото и покровител на града.
Минералните води са един от основните топо-генетични фактори за града и селищата в днешната София-област.
Според изследователите, градът на сердите възниква именно около минералния извор, някъде там, където днес е отбелязано мястото на римския каптаж.
Минералните води са благо, ценено от всички народи. И ако водата е животворна, то минералната вода е „жива вода“ – лечебна и възкресяваща сила.
Минералните извори са последица от еруптивния произход на Витоша и те образуват обръч около планината. На територията на София са регистрирани 44 топли минерални водоизточника – каптажи, сондажи, чешми, с общ дебит 268,5 л/с, с температура между 19 и 81°С. Съставът на минералната вода е разнообразен и предлага широка палитра за оползотворяване в бита и лечението.
♦ Разположеният в красивата сграда на бившата Централна баня [7], в стил неовизантика, Регионален исторически музей, следва да усвои северното крило и тематично да го посвети на минералните води на София и Аполон Лечител, както и да приобщи чрез средствата на изкуствата, визуалната комуникация и рекламата намиращите се в съседство обекти свързани с минералната вода, формирайки общ тематичен и архитектурен ансамбъл;
♦ Да се приеме специална дългосрочна и устойчива стратегия за управлението на минералните ресурси на територията на София и Софийска област, която да се облече в законодателни норми;
♦ Да се създаде „самостоятелна общинска структура за администриране на всички дейности, свързани с управлението, стопанисването и ползването на хидротермалните минерални ресурси“[8]
♦ София да се сдобие с кадастър и интерактивна карта на минералните извори и тяхната материална база – каптажи, чешми, бани, санаториуми, спа-хотели и прочее; включваща културните маршрути, свързани със спа-туризма и балнеолечението.
———————————————————————————————————————————————————————-
-
Четвъртият гений, четвъртият покровител на града е Витоша – вечният спътник на София
„София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий.“[9] Величествената планина бди над града от неговото възникване. Склоновете й се спускат на Север към Софийското поле, на Запад – към Владайското дефиле и Пернишкото поле, на Изток река Искър я дели от Средна гора, а на юг планината се свързва с ниските планини Верила и Плана. Витоша е неразривно свързана с историята на София. В древността се е наричала Скомиос, Скопиус, Скомброс…в смисъл на „Остра, стръмна планина“. Горите, пасищата, дивечът, водите, рибата, минералните богатства – желязо, злато, диаманти, габро…са давали храна и поминък на населението от под-витошките селища, включително София.
Витоша от София и София от Витоша
Витоша е най-старият природен парк в нашата страна – обявен с Указ на Цар Борис през 1938г.[10] Тук се намират два природни резервата – Бистришко и Торфено бранище, характерни с първичните си екосистеми, тук е най-голямата пещера в България – Духлата, обявена за национален обект и природна забележителност, известни са Витошките каменни реки, морени и грамади, тук са животворните води на изворите на реките Струма, Владайска, Боянска, Драгалевска…, на езерата – Мърчаевско, Боянско, Симеоновските езера, множество минерални извори, живописни водопади, вековни дървета, и още и още природни забележителности.
Витоша е люлка на организирания туризъм[11], тук се заражда и ски спортът в България. Природен парк Витоша в момента е най-посещаваната защитена територия в България – над 3 милиона души годишно посещават 80 годишния природен парк.[12]
Селищата в подножието на Витоша са административно поделени между три общини: Община София – кварталите Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево и вилна зона „Бункера“, и селата Владая, Мърчаево; Бистрица, Железница, Кокаляне и Панчарево; Община Перник – селата Рударци, Кладница, Боснек и Чуйпетлово; Община Самоков – селата Ярлово и Ковачевци, и вилна зона Ярема. Това различно администриране не е от полза за единението и приобщаването на населението към планината, нейното и на населението координирано и цялостно управление. Не е използван пълноценно потенциалът на 80-годишният ПП Витоша, на природните резервати, както и на селищата непосредствено свързани с планината. Селищата в подножието на планината не са интегрирани по отношение на генетично обединяващия ги фактор – планината Витоша. Те имат общо културно-историческо наследство, що се отнася до наследена археология – селища, крепости; до наследена мрежа от Свети места – манастири и църкви; възрожденска архитектура; пътна и туристическа инфраструктура; нематериално наследство – традиции, занаяти, обичаи, фолклор; поминък; обща кулинарна култура; изобщо – те имат споделена история и култура.
Необходимо е:
♦ Да се обособи Витоша-планина като самостоятелен район на Софийска община, обхващаш ПП-Витоша, кварталите, селата и вилните зони в нейното непосредствено обкръжение.
♦ Да се създадат за район Витоша-планина: обща база данни на културно-историческото наследство, в неговата пълнота по определение, която да се попълва и използва в интегрирана мрежа от всяко от селищата около нея; обща интерактивна карта на обектите на природно и културно наследство, която да включва всички видове включително и културните маршрути.
♦ Биосферният резерват „Бистришко бранище“ и резерватът „Торфено бранище“ да се разработят като обекти на познавателния туризъм на информационно-образователно ниво, което би било полезно за опазването им и съблюдаването на режима за ползването им, и за обществения контрол за тяхното съхраняване.
♦ Много от археологическите обекти на Витоша и в селищата в подножието й не са проучени и не са разработени като туристически продукт. Трябва да се проучат и включат в тематични маршрути, които да разгръщат легендите за крепостите, които векове са охранявали планинските пътища и селища; за кариерите и минните галерии за добиване на желязо, злато, диаманти и т.н.
♦ Не е развита тематичната линия на поклонническите пътища и светите места на „Мала света гора“. Като изключим Боянската църква, която е в листата за световно наследство на ЮНЕСКО, останалите манастири и църкви са недостатъчно разработен туристически ресурс. Трябва да се възроди паметта и се включат в мрежа.
♦ Тематичната линия за нематериалното наследство е неразвита. Например феноменът на „Бистришките баби“ е недостатъчно пропагандиран, нито менажиран като световно културно наследство. Нематериалното наследство се нуждае от научна разработка – събиране на база данни; Създаване на тематични мрежи и интегрални културни календари; разработване на интерактивна карта за нематериалното наследство за района Витоша-планина.
♦ Към „културното наследство“ по презумпция спадат някои от хижите, почивните станции и хотелите; туристическата инфраструктура; изкуствените водни площи, чешми, беседки, почивни кътове, заслони и др. Те тепърва следва да се проучват и приобщават към материалните културни ценности.
Витоша и витошките селища имат богати рекреационни възможности и ресурси за отдих и туризъм на столичани и жителите на съседните селища. По отношение на София, обаче, потенциалът на южните дялове на планината остава недостатъчно използван. Причината е в недоразвитата пътно-транспортна инфраструктура.
♦ София трябва да „прегърне“ Витоша, като околовръстен път да свърже всички селища и квартали в полите на планината, да я направи лесно достъпна за жителите на столицата и прилежащите селища. Така Витоша ще се превърне освен в защитена природна територия и в сериозен социално-икономически фактор за регионално развитие.
Такова обвързване и единение на планината и прилежащите селищата със София ще се отрази благоприятно и на разселението на града в южна посока, накъдето градът ще се отвори за бъдещо развитие.
—————————————————————————————————————————————————————
ПРЕПРАТКИ
[1] „Харалампи Тачев за герба на София“ – Вестник “Развигор”, бр. 8 от 21 март 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека – http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/04/blog-post.html
[2] Гелева-Цветкова Р. и Желева-Мартинс, Д., „Градът като палимпсест – на примера на София” – В: сб. „Сердика Средец София”, Т.5, Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи”, Изд. Столична Община, ОП ”Стара София” със Софийски исторически музей София, 2010, с.294-298 Виж: https://www.academia.edu/7264330/
[3] Желева-Мартинс, Д., Борислав Виана – „Подземният град” Един възможен бранд за софийското метро“ – В: Списание „Многообразие в единството”, бр. 1-2014, Тема на броя „София135 години столица на България” Съюз на учените в България, София 2014 , с. 42-63 ISSN: 1314-0825; виж и тук: https://www.academia.edu/10142423/
[4] Желева-Мартинс, Д, “Историческият център на София – в листата на световното културно наследство” – В: ”Паметници Реставрация Музеи”, Списание на архитектурно издателство “АРХ&АРТ”, 2008, брой 4 ; виж и тук: http://sofiazanas.blogspot.bg/2009/06/blog-post_19.html
[5] Тодоров, Георги „Град Св. София“, София, Искони, 2013,с.3
[6] http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg
[7] Л. Стоилова, Г. Иванчева и кол. Хроника на едно забележително съзидание. Централните общински минерални бани в София. Хронология на проектиране и строителство. С., 2014.
[8] Лилков, Вили, София е моят Рим,22,09,2015- В: http://vilizasofia.bg/blog/sofia_e_rim/
[9] Така пише преди век и половина австрийският геолог и един от изследователите на България Ф. фон Хохщетер (на немски: Ferdinand Ritter von Hochstetter), изкачил планината от юг, през с.Ковачевци през 1869г.
[10] Виж в: Архиви за природата – фонд АПБ. Карта на Природен парк Витоша от 1938г- http://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/karta-na-priroden-park-vitosha-1938g
[11] За начало на организирания туризъм в страната ни се смята знаменитият Алеков излет до Черни връх на 27.08.1895г.
[12] По данни на: http://www.turizamiotdih.com/details.php?id=5085
February 14, 2017
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Непреходни ценности на Софи; визия и идентичност; духът на мястото; гербът; Сердика; Св.София; Минерални води; Витоша · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии