100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. Д-Р АРХ. ХРИСТО АНАСТАСОВ
На 25.03.2013, от 18,00 часа в Централния дом на САБ, зала 2 ще се проведе юбилейно честване по случай 100 години от рождението на проф. д-р арх. Христо Анастасов.
«Проф. д-р арх. Христо Анастасов е един от най-изявените учени в областта на архитектурните изследвания у нас през втората половина на ХХ в. и творческата му дейност отразява процесите в развитието на архитектурната мисъл през този период. Израснал и възпитан в семейство с възрожденски дух, получил отлично образование в Софийската класическа гимназия и висшите технически училища във Виена и Берлин, владеещ основните европейски езици, високо ерудиран, представител на Съюза на архитектите в България в работната група НАВIТАТ към Международния съюз на архитектите (UIA) в продължение на 11 години, както и на редица международни форуми, той е известен както у нас, така и в чужбина.» (А.Гугов, “Живот с архитектурата Христо Анастасов”,София, АИ “Проф. Марин Дринов”, 2002 )
“Рационализмът в архитектурата” София, АИ “Проф. Марин Дринов”,1993г.,ISBN9544301704
♥♥♥♥
МОЕТО ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО ЗА ПРОФ. ХРИСТО АНАСТАСОВ
В началото на 1974 година, след защитата на дисертацията си в Московския Архитектурен Институт, постъпих в Архитектурния институт на БАН (Тогава СТИГА). И понеже дисертацията ми бе свързана с жилищните сгради, попаднах в групата на проф. Анастасов. Така след моя научен ръководител, Ю. Ю. Савицкий, съдбата ми дари още един високо ерудиран учител. Понеже се бях специализирала в критическия жанр върху индустриалното строителство, а проф. Анастасов е бил директор на КНИПИТИС, много бързо установихме диалог. В групата отначало бяхме само трима – проф. Анастасов беше ръководител на двама ни с арх. Иван Беджев, който по-късно стана също доктор и старши научен сътрудник. ( За арх.Беджев виж “ПАМЕТ ЗА ИВАН БЕДЖЕВ” – http://zheleva-martins.com/2012/01/09 )
Първата тема, която разработвахме беше „Интериорът на масовото жилище”. Изследването беше обхватно и задълбочено, като се простираше от теоретичните – до приложните нива. Не си спомням през целия си професионален научен живот по-добре проведено в методически аспект изследване. Отдавам това на ръководството именно на проф. Анастасов, който сам в научното си израстване бе олицетворение на дълбоката връзка между наука и практика.
Съпругата на проф.Анастасов работеше в Народна библиотека „Св.Св.Кирил и Методий”. Благодарение на нейната информация за услугите, които се извършват в библиотеката, поръчахме да ни бъде изготвена библиография по темата, която бе съставена от литературни източници на разположение в библиотеките в страната. Започнахме с обзор на тази литература, за извличане на новите концепции и прогресивни тенденции, касаещи пространството, обзавеждането, технологиите, прилагани към интериора у нас и в света.
След това, под методичното ръководство на сътрудници от института по социология на БАН, минахме към анкети, извършени от анкетьори – кореспондентите на в-к „Отечествен фронт” от цялата страна. Така постигнахме обективна представа за най-болезнените въпроси по темата.
Накрая съставихме една уникална „Единна система за мебели и стени” и с помощта на различни предприятия от страната, осъществихме нейното експериментално реализиране в гр. Пазарджик. Изградените и обзаведени апартаменти бяха посетени от множество граждани, беше направен телевизионен филм, отзивите бяха изключително положителни. Направихме опит да патентоваме системата, но тя се оказа твърде революционна за нашата промишленост тогава.
Разказвам всичко това, защото бяхме един много ентусиазиран екип, който проф. Анастасов ръководеше леко и незабележимо. Той просто имаше дарба за това. Никога не съм виждала проф. Анастасов да повиши някому тон – бе сдържан, уравновесен и с неоспорим авторитет.
А сега ще разкажа за нещо съвсем друго.
През 1975 година, в Мадрид се проведе 12-ият световен конгрес на Международния Съюз на Архитектите на тема «Творчество и технологии». Професор Анастасов бе определен за един от основните докладчици в пленарните заседания на конгреса.
Когато се върна от конгреса, проф. Анастасов разказваше дни наред за впечатленията си – за самия конгрес, за другите доклади и личностите, с които се е запознал, за местата, които е посетил…Но аз помня най-вече това, което за мен самата имаше голямо значение, включително и за ориентацията ми в по-нататъшната ми изследователска работа.
Професор Анастасов бе донесъл една книга от конгреса, с автор Хуан Пабло Бонта. Заглавието й бе «Анатомия на архитектурната интерпретация: семиотичен преглед на критиките на Павилиона на Мийс ван дер Рое в Барселона», издадена от Густаво Джили, същата 1975 година. (Juan Pablo Bonta, An Anatomy of Architectural Interpretation, Barcelona: G Gili, 1975). Той ми я даде, за да я прочета и ние след това обстойно обсъждахме нейната теза.
Бонта разглеждаше интерпретацията и ре-интерпретацията във времето на Павилиона на Германия-Ваймарската република, проектиран от Мис ван дер Рое и построен през 1929г. за световното изложение в Барцелона.
http://www.expo2000.de/expo2000/geschichte/detail.php?wa_id=11&lang=1&s_typ=28
http://evakia.wordpress.com/2010/02/25/bauhaus/
За сведение, в павилиона изобщо няма затворени помещения, нито пък врати. Стените са от благороден камък, като златен оникс, зелен марокански мрамор, покривната и подови плочи се разбягват, а заедно с небето и водните огледала формират свободно протичащи пространства. Скулптурата от зелен мрамор наречена «Танцьорка» на Георг Колбе е център на композицията. По настояване на Мис ван дер Рое нямало и никакви изложбени експонати – самият павилион трябвало да бъде експонатът на Германия.
За да се види контрастът на тази архитектура, на фона на останалите павилиони, е достатъчно да се проведе паралел с разположения по централната ос на изложението, в дъното на парадна стълба с водни каскади Национален павилион на Испания, решен в стил класицизъм, инспириран от Испанския ренесанс.
http://ca.wikipedia.org/wiki/Exposici%C3%B3_Internacional_de_Barcelona_de_1929
След закриването на изложението през 1930 година павилионът на Германия бил демонтиран, върнат в Германия, където безследно изчезва. С други думи, Павилионът на Мис ван дер Рое изобщо не е оценен по достойнство, както е предполагал неговият автор.
Именно по този повод в обсъжданата книга Хуан Пабло Бонта пише:
“Интерпретацията става семиотично по-значима, отколкото проектирането или създаването на формата. Дизайнерите могат да дефинират определени намерения за смисъла, но те не могат да предположат дали тази форма ще се тълкува със същия код, както онзи, с който се оперира по време на проектирането” (Bonta, 1974,стр. 75).
Но Бонта пише също, как с течение на времето в архитектурната преса се ре-интерпретира значението на творбата на Мис ван дер Рое, за да се стигне до преоценка на нейното значение за архитектурата. Павилионът на Германия започва да се смята не само за един от шедьоврите на архитект Лудвиг Мис ван дер Рое, за един от най-добрите образци на Международния архитектурен стил, според формалната му чистота, интелигентна пространствена концепция и използването на конструкции и материали. Постепенно за павилиона започва да се говори вече като за граматика на Модернизма, той се превръща в основна парадигма на архитектурата на ХХ век.
За сведение, книгата на Бонта до 1979 г търпи 18 издания на английски, испански, немски и други езици. Тя самата спомага за преосмислянето на мястото на тази творба в историческото развитие на архитектурната стилистика. И ето че през 1980г. властите в Барселона вземат решение за възстановяването на павилиона в първоначалния му вид, по фотографии и чертежи на Мис ван дер Рое. Работата по възстановяването продължава от 1983 до 1986г. Днес тази сграда е музей.
И така, тази книга и разговорите с проф.Анастасов оказаха категорично влияние върху моята по-нататъчна научна ориентация.
По моя молба той внесе в Научния съвет предложението ми да разработя самостоятелна тема за смисъла и значението на понятието «тектоника» в историческото развитие на архитектурата. Не му е било лесно да защити това искане, защото бях младши научен сътрудник, макар и със защитена дисертация, а и за учените в СТИГА аз бях «млада», за да работя без ръководител. Но той успя, за което съм му била винаги признателна.Аз разбира се, не го подведох – завърших успешно темата и това бе първата ми монография. Ориентацията ми към семиотиката дължа до голяма степен и на тези разговори.
Смея да мисля, че и самият проф. Анастасов беше под влияние на тази книга и нейното обсъждане, защото скоро след пенсионирането си, в края на 1978г. той написа най-хубавите си книги върху историята и теорията на Модернизма.
Така че, с благодарност си спомням за тези невидими мисловни връзки, за информацията, която сме разменяли, за знанието и ценностните критерии, които сме изграждали през нашето общо време, за съветите, които са ме направлявали и са помогнали за формиране на цялостната ми научна настройка, като се почне още от началото на моя път в науката.
Благодаря ти, учителю! Поклон пред паметта ти!
March 23, 2013
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Юбилейно честване; 100 години от рождението на проф.д-р арх.Христо Анастасов; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български