ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО – XIX-XX ВЕК. Втора част – СИНХРОННИ АНАЛИЗИ

ДНЕС 14 ДЕКЕМВРИ 2017 ГОДИНА ПРЕДСТАВЯНЕ НА МОНОГРАФИЯТА

 

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ втората част на монографията, в която се проследява развитието на българското градоустройство за периода на Новото време и Модернизма – от средата на ХІХ до средата на ХХ в.

—————————————————————————————————————————————————————-

В първата част чрез диахронни анализи на предварително определените реперни градове София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна,Бургас, Кюстендил, Велико Търново и Видин бе анализирана независимо една от друга еволюцията в изграждането и устройството им и бяха проследени паралелно и самостоятелно най-важните етапи в развитието им – от топогенезиса, през първото им кадастрално заснемане и регулиране, до проспективното им градоустройствено планиране.

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————–

В настоящата втора част се извършват синхронни анализи за най-важните периоди  на развитие на определените градове, като се извличат парадигматичните им характеристики  за всеки предварително определен исторически срез.

Направени са синхронни анализи за периодите на:

▪праисторията и Античността, отразяващи възникването, топогенезиса и заложената градоустройствена матрица на избраните градове;

▪Новото време – 60-те години на ХІХ в., когато са извършени първите мащабни градоустройствени мероприятия в Дунавския вилает;

▪първите крайулични снимки и кадастрални планове за извличане на структурата на големите градове в навечерието на Освобождението (края на ХІХ в.);

▪първите регулационни планове на големите български градове от края на ХІХ и началото на ХХ в.;

▪първите рефлексии и интерпретации на модела „Град-градина“ в теорията и практиката на българското градоустройство; първите интерпретации на доктрината на Модернизма в първите градоустройствени планове в страната през 30-те и 40-те години на ХХ в.

Наред с анализите на основните исторически етапи в развитието на големите български градове през изследвания период са направени и анализи по отделни специфични проблеми:

▪етноструктурата на градовете преди първото им планиране в края на ХІХ в.;

▪първият градоустройствен конкурс в страната – за регулацията на площад „Александър Невски“ в столицата;

▪проблемите на законодателството, насочено към устройството на градовете в България;

▪възникването на нови градове.

▪Допълнителни анализи и данни са обособени в Приложение.

 Втората част е богато илюстрирана с планове, карти, документи, фотографии и други нагледни материали, някои от които се появяват в научно обращение за пръв път.

Между основните качества на монографията могат да се изброят следните:

▪За пръв път се прави история на българското градоустройство за периода след Освобождението до средата на ХХ в.

▪Прилага се нова методология на изследване, позволяваща да се добие структурна

представа за развитието на градоустройствения процес в страната ни, както и максимално да се обективизират фактите.

▪Много от предметите на изследване са поставени за пръв път под обектива на научния анализ.

Трудът е полезен за развитието на историческата архитектурна наука, за градоустройствената практика и за образованието по градоустройство и архитектура, история, културология, социология, изкуствознание и други дисциплини, свързани с града и градската култура и стопанство. Той е адресиран не само към специалистите в посочените области, но и към широката културна общественост.

——————————————————————————————————————————————————————

На представянето на Втората част ще бъдат разпространявани и двете части.

December 14, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии