ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2017 – 2

На 11 август по обяд пристигнахме в гр. Самоков

Обядвахме в центъра на града, в ресторант от павилионен тип, който разполага с голяма площадка, с множество съоръжения за деца от различни възрасти. След обяда потърсихме туристическия информационен център, където изключително любезна домакиня ни ориентира за най-важните туристически обекти в града и ни даде различни полезни брошури и листовки.

Най-напред се отправихме към Регионалния исторически музей – РИМ- Самоков.

  • •Историческият музей е разположен в сграда, построена през 1938 година по проект на известния архитект Йордан Йорданов. Музеят разполагас повече от 30 000 експоната, обособени в няколко сбирки: етнографска,археологическа, художествена, фотографска и документална. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на българите в миналото. В археологическата сбирка има главно тракийски и късно антични находки – тук се намира най-богатата сбирка на култова керамика. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на язовир Искър и датират от Iв. пр. н. е. Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини – застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа.

В парка, освен сградата на историческия музей е разположена и една много интересна от архитектурна гледна точка сграда – тази на Читалището – паметник.

•Читалище – паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни, в стил Ар Деко.

Решение за изграждането му е взето през 1919 година. Сградата е трябвало да бъде освен читалище и паметник, за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни. Читалището е проектирано от арх. Коста Николов като театрална сграда с паметни плочи. Строителството започва през 1919г. Паметните плочи на падналите воини са изпълнени от архитектите Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Барелефите са посветени на важни сражения с участието на частите от самоковския гарнизон и са дело на известните български скулптори Иван Лазаров (Калиманица-1913г. и Криволак-1915г.), Николай Димитров (Булаир-1913г.) и Александър Андреев (Кота 1050-1917г.). Читалището е осветено на 23 декември 1923г.

Освен с паметните плочи, отвън сградата на читалището е украсена със скулптури на средновековни войни и орли. Именно надписът с посвещението: “На падналите герои от признателното потомство 1912-1913г., 1915-1918г.” сочи сградата като първия по  рода си войнишки паметник – сграда. Върху 40 мраморни плочи са изписани имената на 1019 души от града и околните селища, загинали във войните.

——————————————————————————————————————————————————————-

 

•Байракли джамия или Йокуша джамия е мюсюлмански храм, паметник на културата с национално значение. Тя е строена в средата на 19 век. Има голямо молитвено помещение с размери 14 на 14,8 метра. Четири свободни колони в центъра държат паянтов барабан, увенчан с дървен купол. Пред-молитвеното помещение е паянтово аркадно преддверие с втори етаж за затвореното женското отделение. Минарето е със спираловидна тухлена украса. Джамията отвън и отвътре е богато изписана с орнаменти. Храмът е реставриран от 1960 до 1966 година под ръководството на архитект Никола Мушанов и на художника Георги Белстойнев и оттогава е музей. Впечатление прави куполът, който е бил изграден с голямо умение от греди, от криворасли дървета. При реставрацията дървената конструкция е подменена греда по греда. Стенописите са почистени от наслоените пушеци на маслените лампи на полилеите. Имената на трима майстори – Иван, Ристо и Косто /Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов/ са открити при реставрацията под стенописите, заедно с плана на църква, подобна на тази в Рилския манастир. Трите имена безусловно говорят, че най-вероятните създатели на джамията са български майстори. А стилните особености на стенната живопис дават основание да бъде сързана с името на един от най-големите самоковски възрожденски художници-декоратори Христо Йовевич.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Молитвената ниша-михраб, е ориентирана към свещените мюсюлмански места Мека и Медина. Тя също е изписана с богата декоративна украса-пейзаж с джамия, който е открит едва при реставрацията.

 


  • Чадър чешма – построена през 60-те години на миналия XX в., т.е. през 1965 г., когато се строи автогарата, но са разрушени чаршиите от Възраждането и по-късно симпатичните търговски улици от буржоазната епоха. Има шест чучура и е изградена от бял мрамор. Поверието на възрастните хора гласи, че който пие от водите й, ще се венчае за онзи, когото най-силно желае….

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————-

•Голямата чешма или Чешмата с обицата е построена през 1662 г. по поръчка на емина на султанската кухня Мехмед ефенди. Чешмата е изградена в мавритански стил от каменни блокове. Представлява самостоятелна четириъгълна постройка с чучури, от които е течала вода и от четирите страни. Постройката е с четирискатен покрив, широки стрехи и елегантен шпил. В декорацията ѝ има и 2 загадъчни елемента – каменна къщичка за птици и една „зенгия“, издялана от едно парче камък, затова понякога я наричат Чешмата с обецата. Но легендата разказва, че това е обицата на славния Крали Марко.

И до днес старите хора вярват, че който пие вода от Големата чешма, ще остане завинаги в Самоков.


  • Сарафската къща – историята и името на Сарафската къща са свързани с еврейската фамилия Арие .

Както турците, българите, така и евреите имат свой, намиращ се около голямата и солидна Синагога. Там е и къщата на еврейското богато семейство Арие. Изключително интересна, романтична, приказна е историята на семейство Арие, писана в придължение на 35 години от членовете на фамилията. Наим и Муше описват в „Хроника Арие”случки и събития, на които те са свидетели, или пък те са им предадени от роднини. Съставителите на хрониката заклеват всеки член от семейство Арие, цялата хроника да бъде напълно недостъпна за чужди на рода хора. Така хрониката е единствена и само предназначена за хора от това семейство. Авторите на хрониката я наричат „Biografia por la fimilia Arie”, тоест „Биографията на семейство Арие”. Както и да наречем книгата, тя съдържа 2400 страници.

Арие, родоначалникът е роден във Виена, но се заселил през 1793 г. в Самоков.

През 1844 година започват да наричат семейство Арие „сарафите”, защото това, което най-много обичат да правят е да сменят монети и да дават пари под лихва. Само за няколко десетилетия семейство Арие се превръща в семейство на богати търговци, които поддържат връзки с първите центрове на Османската империя, със страните на цяла Европа и с много източни страни. Арие са собственици на голяма част от маданите в града. През средата на 19 век те стават инициатори за построяване на нова синагога. С всички тези постъпки семейство Арие оставя своите следи в Самоков.

Къщата на Арие, освен художествено и историческо значение, има и културно значение. Къщите строени през първата половина на 19 век говорят не само за благосъстоянието на Самоков по това време, но и за нравите на хората. Поради ценните си архитектурни качества Сарафската къща е обявена за паметник на културата от национално значение. От 1968 година до 1971 година тя е реставрирана. В наши дни къщата се поддържа от фонд „13 века България”. Сарафската къща е достъпна за всеки, който цени и се интересува от нашето архитектурно и историческо наследство. Обзавеждането е събирано за целите на реставрираната къща, паметник на културата.

Запазената Сарафска къща от петте такива в Самоков, е типичен пример за къща именно от този тип. Строителството й продължава 6 години. В него участват много от самоковските майстори. Нейната площ е 380 квадратни метра. Резбованите тавани, стенните долапи, зографисването на къщата са дело на майстори от Самоковската школа. Специално за строежа на къщата е докаран одринския архитект Стефан. Мебелировката е доставена от Виена, за да прилича къщата на малък дворец. Всяко помещение в нея е в самостоятелна директна връзка с двора. Къщата е едноетажна, а етажът е издигнат върху масивни каменни стени. Симетрична е, както при пловдивския тип къщи. Когато влезем виждаме, че централно място заема салонът оформен от кьошк и вътрешна стълба, с разположени от двете й страни малки вътрешни балкони. Около салона има шест големи стаи и още три по-малки. Пъравата стая в дясно е кабинетът. Той е обзаведен с дървени мебели, две бюра с тежка дърворезба. Едното от тях е пряко свързано с фамилията Арие, защото на четрита ъгъла на масата има лъвски глави, а в превод от еврейски на българси арие означава лъв. Това означава, че бюрото носи символика. Също така тук срещаме и автентичен самовар от 19 век. Вторта стая от дясно е женската. Тя е обзаведена в стил рококо и е свързана с битов ритуал за раждането. До нея има имам.Сега нека да обърнем внимание на къошка. В него има миндер. Също така на богато изписания му таван има шпионка, от която се наблюдава, когато има да се сключва някаква сделка. От другата страна на кьошка е мъжката стая, в която най-характерното е купулното огнище, с което са се отоплявали. Виждаме, че има и синия със звездата на Давид. До тази стая е дневната. Мебелите в нея са в стил барок с вградени седефи. Има миндерлък и турски масички за кафе. В нея се намира и стола на влюбените.Всички тавани в къщата са богато резбовани и във всички стаи са различни. Също така в къщата наблудаваме съчетанието от дърворезба и рисувано стъкло. Над вестибюла има прекрасен орнаментен таван, разбит на три пана с централни розетки. Той прилича на слънце. Външната архитектура на сградата отговаря на симетричното й разпределение. Фасадата е спокойно и хармонично решена. Прозорците са обрамчени с профилирани первази, без капаци са, а с великолепни железни решетки. Корнизът на къщата е паянтов, но измазан и богато изписан. Къщата се намира в обширен двор с много зеленина. / по http://e-samokov.blogspot.bg/2009/07/blog-post_15.html /

 

 

 

 

 

 


  • Синагогата – В исторически план Синагогата маркира местоположението на еврейската махала през XIX и първата половина на XX в. Самоковската еврейска общност принадлежи към сефарадските евреи, дошли от Испания.

Според Хроника Арие в края на XVIII в. общността наброявала около 25 семейства: Куюмджийски, Меламед, Коен, Шемтов, Авдала, Алкалай и др. В средата на XIX в. срещаме и фамилиите Мордехай, Шеломо, Менахем, Бецалел, Леви. През 1840 г. синовете на Авраам Арие се погрижили да вземат ферман за построяване на синагога. Те разширили на свои разноски съществуващата молитвена стая, която била близо до чаршията.

През 1855 г. на публично събрание евреите решили да построят нова синагога, като създали фонд, който през 1858 г. бил достатъчен да се започне строежът.

Синагогата в Самоков е издигната по плановете на Бет Амикдаша, храма в Ерусалим. Състои се от молитвен салон и пристройка на два етажа. Железните розети за прозорците били изработени в Пловдив. Молитвената зала била украсена с богат дърворезбен таван с орнаментални фризове. Овалните стенописни пана с букети и пейзажът в олтарната ниша свидетелствали за общия художествен вкус сред жителите на Самоков през XIX в. В дърворезбената украса е вплетена и тук Давидовата звезда като в купола на джамията. Отвън синагогата също била изписана.

Над вратата й има мраморна плоча с посветителен надпис с имената на дарителите – Йеуда, Гавриел и Авраам Арие и семейство Коен. Тогава еврейското население в града брояло вече 130 семейства.

Еврейската общност в Самоков напуска окончателно Самоков през 50-те години на XX в., когато се изселва в новосъздадената еврейска държава Израел.

Започналата през 60-те години на XX в. реставрация на този забележителен паметник на културата в Самоков още не била приключила, когато възникнал пожар, последвала повторна реставрация, ала днес след набези на крадци тя се намира в критично състояние. Община Самоков е предоставила собствеността на организацията на евреите в България „Шалом”. А Синагогата е паметник на културата от национално значение.

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————–

В късния следобед на 11 август потегляме за Велинград, където пристигаме привечер. Настаняваме се в къща за гости – „Стелия“

Гр. Велинград  е един от най-популярните СПА и балнеологични курорти в страната. Градът се слави с лековитата си минерална вода и благоприятния климат, които повлияват добре при редица заболявания. Тук има много хотели, някои от които луксозни. Повечето от тях разполагат със СПА центрове, където се предлагат разнообразни процедури. Велинград е чудесно място за почивка както през лятото, така и през зимата. Природата около града е създала чудесни условия за екотуризъм и почивка.

  • „Клептуза” е гордостта на Велинград. Естественият карстов извор се намира в квартал „Чепино”. Клептуза е най-големият карстов извор в България. Името вероятно идва от гръцката дума клептос– укривам, крада и дава представа за голямото количество вода скрито в недрата под извора.

До 1932 г. в района на днешният облагороден парк водите на извора са се вливали в минаващата наблизо Чепинската река. На мястото на двете езера е имало мочурлива поляна, а под нея – коритото на реката. Според местни краеведи идеята за създаването на изкуствено езеро, което да събере водите на карстовия извор, принадлежи на големия български скулптор Андрей Николов. В началото на 20 век всяко лято той летувал в курортното село, днешния квартал Чепино. Талантливият творец оценил красотата на местността и възможностите за създаване на атрактивен туристически обект с водна площ, който да се превърне в място за развлечение и почивка. Идеята му, първоначално отхвърлена като утопична, постепенно се възприема от местната управа и арендаторите на заведението край извора.

През 1937 г езерата са изградени с доброволен труд на местните жители и с материали, отпуснати от общината. Посадени са дървета, оформени са алеи, стълби, площадки за наблюдение. През 1966 г. районът около карстовия извор Клептуза с площ 412 хектара е обявен за защитена природна местност. В защитената местност виреят 285 вида растения, от които 260 лечебни. Основен дървесен вид е черният бор. В местността има над 50 дървесни, храстови и многогодишни видове – редки, застрашени, балкански ендемити . Фауната включва сърни, елени, диви свине, зайци, кълвачи, сойки, гълъби, гривек.

На територията на защитената местност Клептуза освен езерото се намират и параклис „Св. Илия“ в местността Маркови скали, тракийско култово светилище. Любопитен факт е, че на територията на Клептуза се пресичат 24 паралел и 42 меридиан.

Идвайки на Клептуза ни грабва фееричната нощна гледка, която се открива пред нас. Посреща ни красива градинка, прекосяваме я, докато стигнем до един дървен мост, който внася някаква архаичност във възприятието на мястото. Продължаваме по мостчето, под което ромоли вода и стигаме до едно от изкуствените езера, в което се отразяват светлините на заведенията околовръст, а в езерото – множество  водни колела. Ние от компанията се възползвахме и от двете удобства – вечеря край езерото и разходка с водно колело. Освен колела, в езерото плуваха и лебеди или бели патици?

●Вечерна разходка до езерото Клептуза; разходка с водно колело, вечеря. 

 

 

 

 

 

 

Захладня и острият ветрец ни прибра в хотела.


12 август.

Закуска в х-л “Велинград” – я какъв дизайн!

 

 

 

 

 

 

 

След закуската потегляме за гр. Батак

 —————————————————————————————————————————————————————-

•Църквата „Св. Неделя“ е най-старата църква в града, както и една от най-старите в областта. Построена е през 1813 г. на мястото на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването й. Построена за 75 дни с труда на батачани. Храмът представлява кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде другите в черквите било позволено да се служи само на гръцки език. След клането от 1876 г. църквата е превърната в музей – костница, функция която изпълнява и до ден днешен.

На 3 април 2011 г. със специално решение Светия Синод на БПЦ обявява за Свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане. Църквата е паметник на културата от национално значение.

———————————————————————————————————————————————————–

•Църквата “Успение на Пресвета Богородица”, или новата църква, е построена през 1912 , по проект на чешкия архитект Йосиф Шнитер, същият, който е автор на първия план на гр. Пловдив, след Освобождението.

——————————————————————————————————————————————————————-

Напущаме Батак и се отправяме  към пещера „Снежанка“

   

Тук разказвам от чуждо име – не се чувствах добре, така че се не видях лично това чудо на природата.

•Пещера Снежанка се намира в Западни Родопи, на 5 км. от гр. Пещера. Тя е сравнително малка, дължината й е само 145 м, но в нея могат да се видят много красиви ледникови форми. Образувана е преди 3,5 млн. г. от Новомахленската река.
Името й произхожда от сталагмит, намиращ се във “Вълшебната зала”, който наподобява на бяло женско тяло – „Снежанка”. В последната зала, има някои „завеси”,  които звучат при лек удар. Все пак “озвучаването” е желателно да се прави от водача, за да се избегне счупване. Освен това, той най-добре знае кои от тях звучат най-хубаво.
Пещерата е открита през 1961, като при последващите проучвания в “Голямата зала” и в залата, наречена “Жилището” са намерени кости и глинести съдове, изработени от човешка ръка, без да се ползва грънчарско колело. Те са останали запазени от времето на древните траки.

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————

След разглеждането на  пещерата, потегляме за гр.Пещера

  • Гр. Пещера

Спираме на паркинг пред  „Хотелски комплекс Хийт“. Обядваме в ресторанта на хотела.

В самия хотел ни чака изненада.

  • Музей с автомобилите на социализма. Музеят се намира в комплекс “Хийт” в центъра на града.“ – това е написано на крещящи с червената си петолъчка рекламни листовки.

„Музеят с  автомобилите на социализма в град Пещера отваря врати на 9 септември 2016г. и работи за посетители всеки ден от 10 до 18 часа. Заповядайте и се насладете на богата колекция от автомобили и предмети от времето на нашето детство, запазени в изключително добър вид. Най-новия музей в родопския град в момента разполага с експозиция от 23 емблематични за соца возила, като перлата е култовата “Чайка”, която въпреки че е на повече от 40 години е оборудвана с климатик и ел. стъкла.
Освен автомобилите, всеки посетител ще може да усети цялостно духът на периода до 1989г. В музея са показани старите телевизори, радиа, предмети от бита и табели със социалистически лозунги. Идеята е на двама братя – Динко и Евелин Кушеви, предприемачи от Пещера, които преди 5 години започват да издирват и събират автомобили и вещи от социализма.

 

 

 

 

 

 

 


След разглеждане на любопитния музей, посветен не толкова на автомобилите, колкото на цяла една епоха – тази на социализма, се отправихме към крепостта „Перистера“, разположена на север до гp. Пещера.

  • Крепостта „Перистера“ има три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена; археолозите я датират към  4 век сл.Хр., тя е съществувала поне до 7 век включително. Според археолозите, на същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище. Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като „Света Петка“, а името Перистера („гълъб“, „гълъбово място“) в изследването на Ив.Попов „Страници из миналото на Пещера“. За произхода на името на крепостта е съхранена следната легенда: „Когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма Света Петка литнало ято гълъби.“ Във връзка с това, трябва да се спомене, че гълъбът е знакът на Христос. Много е вероятно другото име на крепостта (Св. Петка) и името на хълма да е дошло от запазеното в народната памет име на църква „Света Петка“, чиито развалини стояли на възвишението от незапомнени времена.

За останките от крепостта пръв съобщава Стефан Захариев в книгата си „Географско – историко – статистическо описание на Татар-пазарджишката каза“, издадена във Виена през 1870 г. По-късно тя се споменава и в пътеписите на К. Иречек (1883 г.).

Първите археологически проучвания на хълма са проведени през 1954 г., а през 1958 и 1972 г., под ръководството на Цветана Гиздова, са направени частични разкопки, предимно сондажи, вследствие на които паметникът е обявен за римски кастел. Резултатите не са публикувани. Редовни – системни археологически разкопки на крепостта са извършени през 2007 г., 2010 г. и 2011 г.. Ръководител на обекта е археологът доц. д-р Бони Петрунова. Разкритията при археологическото проучване се оказват доста добри и ценни, дори учудващи и е взето решение, вече обявеният Паметник на културата, да се възстанови по проект – “Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера“, разположена на хълма Света Петка, гр. Пещера”. Проектът е реализиран до началото 2014 г. от община Пещера, като е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ – 2007-2013 г.

Проектът за „Перистера“ включва частична реставрация на цитаделата и крепостните стени, които са „запечатани“, за да се запазят от климатичните промени. Южната кула е превърната в триетажен музей, а музеят на открито е разположен от северната страна. Посетителите могат да запалят свещ в двете църкви – „Св. Петка“ и „Св. Четиридесет мъченици“, съществували още в Средновековието, а и по-рано.

Крепостта „Перистера“ заема целия хълм „Св. Петка“ и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 дка. За сега са изяснени и частично реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град. Вероятно подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера, където е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта. Укрепената площ на крепостта е с форма на елипса, с ориентация по дългата ос СИ–ЮЗ, дължина 94 м и широчина на крепостта 37 м. Денивелация от ЮЗ на СИ е 5 м, а най-висока точка на крепостта е на 494.6 м. Крепостните стени, които са с дължина 253 м, ограждат пространство от 2895 m². Те са градени от големи ломени камъни споени с хоросан, а дебелината им достига до 3 м, което дава основание да се предположи, че стената е била висока поне 14 м. Преди реставрацията крепостните стени са били запазени на височина до 2.60 м. По дължината на крепостната стена има шест кули: три правоъгълни, една триъгълна и две църкво-образни. Последните са изключително интересни. Това са кулите, които охраняват североизточния и югоизточния ъгли на цитаделата.

Интересна е северната порта на цитаделата, която е претърпяла поне две преустройства. Първоначално входът е бил на линията на куртината (крепостната стена), непосредствено до северозападния ъгъл. Вероятно е имало над-вратна кула с правоъгълна форма, издадена към юг. По-късно, може би в началото на VІ век, е изградена мощна правоъгълна кула, с дължина запад – изток 11,30 м. На източна крепостна стена, северно от фасадата на югоизточната кула-църква, е оформен друг вход на крепостта.

Северно от южната крепостна стена се очерта плана на югозападната част на укреплението. Между помещенията има улица с ширина около 1.5 – 2 м, която е успоредна на южната крепостна стена. Други улички я пресичат и вървят в посока С–Ю. Регистрирали са общо 27 верижни помещения, разположени по дългите страни на цитаделата.

Съвременната архитектурна реконструкция на укрепителната система на цитаделата на „Перистера“ изцяло се основава на резултатите от археологическо проучване, като се придържа към автентичния вид на късно античното съоръжение.

http://bulgariancastles.com/bg/node/1642

 

 

 

 

 

 

 

Общото ни впечатление  от реставрацията на крепостта е доста добро. Особено ни допаднаха дървените беседки, разположени от ляво покрай стълбите, изкачващи денивелацията към крепостта. В тях човек или групата могат да си починат, да изслушат беседа, да си поговорят в приятна обстановка. Озеленяването е прекрасно, подбрани растителни видове – цъфтящи храсти и цветя, чудесно подхождащи на каменната пътека и стълбища. Удачно е хрумването с музей в кулите, с площадката за наблюдение на покрива, с разкритие на прекрасни гледки към града и планините околовръст.

Обаче, реквизитът в музея е доста овехтял; никой не следи за поведението на посетителите, самите служители остават долу при входа в подножието на крепостта, няма дори кого да попиташ за нещо. Немарливото отношение си личи дори в беседките които ни харесаха – неподдържани, счупени летвички, мръсен под….


След  крепостта потеглихме в посока Девин.

•Скален феномен „Слона“ е разположен на около 4км югоизточно от град Девин, непосредствено след разклона на пътя Девин-Смолян.

Представлява интересно каменно образование във формата на слон, което се е формирало в продължение на хилядолетия от природните сили – вятър, дъжд, слънце, земетресения и др. При вглеждане в скалата се забелязват извивки и форми напомнящи слонско тяло, глава, крака и хобот. Според учените, появата на странното скално образование е свързано най-вероятно с разрушаването на древна пещера от реката или след земетресение. С интересното скално образувание има свързана легенда, която гласи, че преди време между устата и хобота на слона е имало отвор към пещера, от която е извирал извор с лековита вода и много хора се събирали, за да излекуват болежките си. Други смятат, че водата, която е течала, е оформила този невероятен образ на слон.

 ——————————————————————————————————————————————————————

Наближава нощта и ние търсим подслон. Намираме го в Беденски бани.

  • Нощуване в х-л „Минерален извор Беденски бани“

Комплекс Беденски Бани е разположен в сърцето на Родопа планина, в местността Беденски минерални бани и се намира на 12 км от гр. Девин и 5 км от с. Широка лъка.
В непосредствена близост до хотела се намира лечебният минерален извор Беденски Бани. Хотелът разполага с вътрешен басейн с гореща минерална вода от извор Беденски Бани.

Районът е изключително богат със своите природни и исторически забележителности. Посещението на архитектурния резерват село Широка Лъка, природните феномени – Ягодинска пещера, Харамийска пещера, пещерата Дяволско гърло, Триградското ждрело, Буйновско ждрело, панорамна площадка Орлово око, Чаирските езера, язовир Цанков камък и множество еко-пътеки.

Вечеряме в уютният ресторант – на терасата, нощта е топла и приятна;

13 август

Закуска в х-л Беденски бани – бухтички и чай.

————————————————————————————————————————————————————–

  • Гр. Златоград

 

 

 

 

 

 

Църквата „Успение Богородично“ e строена през 1834г, за много кратък срок. върху развалините на друг християнски храм (разрушен от турците около 1722 г.) Тя е оградена с висок каменен зид и е вкопана в земята, защото както разказват местните “не трябвало де се вижда от турците”. Това е най-ранната църква в Централните Родопи. Сред иконите има прекрасни образци от ранното творчество на Захари Зограф. През 1835г в северозападната част на двора, близо до единствения външен вход към църковния имот, е изградено килийно училище. Днес то е възстановено и посетителите могат да видят как е протичал образователният процес в градеца преди близо 180 години и да се потопят в атмосферата на българското възраждане. В съседното помещение е пресъздадена “свещоливницата” – показва как са се отливали свещи, за които всеки боголюбив християнин е купувал “восък” от дюкяните и саморъчно е приготвял свещите за църковните служби и треби. Църквата е недвижима културна ценност с местно значение и художествена стойност от 1978г.

 

 

 

 

 

 

 

 

•„Етнографски ареален комплекс – Златоград. „В Златоград се намира най-големият в България архитектурен резерват в градски условия. В него има близо сто реставрирани къщи, които не са просто атракция за туристите, но в тях живеят хора….В Стария град ще се върнете столетия назад. Не е голям, но е магически! Има всемъзможни дюкянчета. Можете да си вземете родопски терлички, да ви ушият цървули по ваш размер, да се потопите в света на ювелирите и сарачите, да разкриете тайните на тъкачите. ” Ето какво казва в своя пътеводител Калина Николова: “Десетки празни, стари къщи, които чакаха някой да ги открие и излъска до първоначалния им блясък. Идеята да се възроди, даже направо да се създаде Старият град, е на етнографа от БАН Борис Томангелов – златоградски зет. Реализацията е на инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България, и засега единствен, частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 година.” 
https://time2travel.bg/zlatograd/#ixzz4v62p4Blb /

 


В рамките на етнографският комплекс е и новооткритият през 2017г. Музей на Дельо Войвода, разположен в една от достолепните къщи.

• “Музей на Дельо Войвода и на хайдушкото движение бе открит с тържествена церемония в Златоград. Според проф. Николай Овчаров музеят е уникален, в страната няма подобна експозиция. Откриването на музейната експозиция е първото събитие от честването на 240 години от рождението на Делю Войвода. Община Златоград и Етнографският ареален комплекс обявиха 2017 за годината на Делю, отбелязвайки годишнината на легендарната личност.

Проф. Овчаров посочи като едни от най-ценните експонати в експозицията изложените стари оръжия от времето на Делю Войвода. Археологът разказа, че е впечатлен от показаната пушка бойлия. Това са снайперите на 19-и век, пушки с много дълга цев, които могат да поразяват на около 300 м разстояние, допълни проф. Овчаров.  Сред откроените от него ценни оръжия в сбирката е и италианска пушка, използвана по време на въстанието на Гарибалди, в което е взел участие и българинът Капитан Петко Войвода. В приклада на пушката е вградена италианска лира, по този начин собственикът на оръжието оставил спомен от тези велики за Италия години.

 

 

 

 

 

 

 

Видни имена от борбата на българите за свобода и независимост като войводите Ангел, Вълчан, Индже и Капитан Петко са включени в експозицията, проследяваща хайдушкото движение през 15-19 в. В повечето музеи в страната има нещо за хайдутина, който е бил в даден регион, но в новия музей в Златоград е събрано всичко от Момчил Войвода до Капитан Петко, според мнението на проф. Николай Овчаров.”

” Овчаров откри музей на Дельо войвода Разказват с експонати историята на хайдутството в къща на 200 г. в Златоград  Музей на хайдутството отвори врати в родния град на легендарния Дельо Хайдутин Златоград. В нея на 3 етажа гостите на града ще могат да видят уникални оръжейни експонати от 15-18 век, като на последния етаж ще могат чрез мултимедия да се потопят в сбирката Дельо Хайдутин в Космоса като чуят отново легендарното изпълнение на песента “Излел е Дельо Хайдутин” на Валя Балканска, който обикаля Космоса на борда на апарата “Вояджър”, както и да изгледат специален документален филм за войводата. 

https://www.youtube.com/watch?v=jnxUYsf6GuU 

Валя Балканска (Valya Balkanska) – Излел Е Дельо Хайдутин (Original Version)

 

 

 

През 1977 г. песента “Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2″ и „Вояджър 1″ като музикално послание от Земята към далечния Космос. Записът на Валя Балканска е осъществен от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг. В края на 60-те години той прави записи на оригинални български народни песни. Една от тях е песента на Валя Балканска. След сериозна селекция и обсъждания Карл Сейгън се спира на изпълнението на Валя Балканска. В златния диск, изстрелян в космическото пространство, пише „Дельо хайдутин” – песента на една овчарка.

Частният музей, финансиран от местния бизнесмен Александър Митушев, бе открит с решаващата помощ на археолога проф. Николай Овчаров. Музеят разкри експонатите си в деня, когато се откри и Годината на Дельо войвода. В рамките й ще бъдат започнати археологически разкопки на една от най-старите църкви в района край село Добромирци. Следват редица фестивали, а през септември градът ще организира Дельови празници. “Идеята възникна преди година. Музеят не е в самия дом на Дельо Хайдутин, който е разрушен, но Митушев взе къща, която е на 50 метра от нея и е на същата възраст от 200 г.”, разказа вчера за Стандарт” проф. Николай Овчаров. В сбирката се проследява хайдутството от Момчил войвода през 14 век, Вълчан през 16-17 век, минава се през историята на Делю Хайдутин, за да се стигне до Капитан Петко войвода.
Най-ценните експонати са въоръжение и аксесоари към него. Едно от интересните оръжия, които гостите ще видят, е пушка бойлия от 15-16 век. Понеже нарезните цеви още не са познати, нейната цев е дълга над 2 метра и стреля с топчета, но това осигурява точен изстрел до 200-300 метра, обясни Овчаров. Това е снайперът на средновековието, казва той.
Митушев откупува от аукцион в Италия и пушка от времето на Гарибалди заради участието на капитан Петко войвода в италианското народно-освободително движение. Експонатът е уникален и с това, че старият й собственик вградил в приклада италианска лира от онова време.
“На долния етаж на експозицията са общите неща – историята на развитието зараждане на хайдутството. Вторият етаж е на Дельо войвода и Златоград, който турците наричат Даръдере, а местните Беловидово заради уникалните бели къщи с червени покриви. Разказана е любовта на Дельо Хайдутин, който е християнин, с помакинята Гюлсиме. Легендата разказва, че него куршум не го лови и може да бъде убит само със сребърен. Така е и прострелян и убит – със сребърен куршум по време на среща с възлюбената си Гюлсиме, разказва проф. Овчаров.”
Димитър Илиев.

Акцент в музейната експозиция е Делю Войвода- легендарният хайдутин, възпят в песента на Валя Балканска, която лети в космоса. Самата песен и нейната изпълнителка също са илюстрирани в една от музейните зали.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/stranata/2017/04/22/izlel-e-deliu-voevoda-v-muzei-v-zlatograd.338865


•След като разгледахме музея на хайдушкото движение, се върнахме в двора на Етнографския музей, където е разположен терасовидно разкошен ресторант, за да обядваме. Разбира се, опитахме от местния специалитет – пататник.

Един килограм картофи се обелват и настъргват на ренде. Прибавя се 100 гр. сирене, 200 гр. ориз, яйце, джоджен, настърган кромид лук, малко сол, черен пипер, олио и сместта се обърква добре. След това сместа се изсипва върху точена кора и се завива с друга кора. Пече се в тава от едната страна. След изпичане на долната кора, се обръща и отново се пече.

•В Старото кафене, от 1823г., на сенчести маси под лозницата,  опитахме прочутото златоградско  кафе на пясък  и  родопския специалитет баклава с локум.

 

 

—————————————————————————————————————————————————————

Сред забележителностите на Златоград се числи Воденица-тепавица, която за съжаление се оказа, че не работи, и нещо по-зле – мястото се оказа доста запуснато. Нещо познато вече – начинание с ентусиазъм, след което – упадък.  Върнахме в новия град, минахме през добре уредения площад, където се намира

Паметник на Дельо войвода и неговата любима помакинята Гюлсиме.

Носят се много легенди за Дельо Войвода, които разказват за несломимия му дух и смелост. Дельо бил неуязвим за турците, каквото и да правели, за да го заловят и убият, той винаги се измъквал жив и затова те трябвало да си послужат с хитрост: “Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече”. Местните хора разказват, че войводата е убит със специално излят за него сребърен куршум (една от версиите е, че турците успяват да откраднат една сребърна пара от Дельо хайдутин и с излетия от претопяването ѝ куршум, да го застрелят от засада). Друга легенда разказва, че Дельо бил влюбен в българомохамеданката Гюлсюме, която турците измъчвали, за да го издаде, но тя не отронила и дума и останала вярна на любовта си към него въпреки невъзможността да бъдат заедно. Тя неведнъж предупреждавала войводата за опасността, но той така и не я послушал.

Лобната скала на Дельо Войвода – близо до реката, където се предполага, че е застрелян, с паметна плоча в негова чест.

——————————————————————————————————————————————————————

Продължаваме Към Ардино.

  • Гр. Ардино

• Дяволският мост – пешеходен, пътя води от Пловдив до Бяло море, през прохода Маказа 

Шейтан кюприя е средновековен мост над река Арда. Разположен е в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните). Мостът е построен през 1515-1518 г от строителя уста  Димитър от село (днес град) Неделино, върху останки от римски мост, по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5м. Мостът е три-сводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12см. През 1984г мостът е обявен за паметник на културата.

Интересното е, че мостът е пешеходен, за кервани,  което ако не се знае, озадачава зрителя, свикнал да свързва подобен мост с път, а не с криволичеща пътека.

Дяволският мост е силно впечатляващ – живописен, органично сливащ се с природата и интересен по форма. Името и изгледите внушават тайнственост и мистерия. Обяснимо е, че съществуват доста легенди за него.

 

“Някои разказват, че в миналото Арда била могъща и буйна река. Камъните под древния мост са безспорно доказателство за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, направено от хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор. Той бил готов, ако трябва, да пожертва любимата си, като вгради сянката й в градежа на моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивото строителство, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази лика на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това, да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.”

“Друго предание гласи, че по време на османското робство, в България един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побягнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда, стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче, те спрели уплашени. Точно в средата под централния свод във водите на реката видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, турците се върнали назад, а момичето оцеляло. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на преследващите я турски конници. Оттогава мостът носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види отражението му.”  https://bulgarianhistory.org/legendite-na-dyavolskiya-most/

Заръмя, трябваше да си търсим подслон за през нощта.

  • Спане в „Баните“ – спа-хотел/мотел “Кючюкова къща”

Красивото Смолянско село Баните се намира дълбоко в пазвите на величествената Родопа планина, по поречието на река Малка Арда, на 750 метра надморска височина. Разположено е между два областни центъра. Разстоянието до Кърджали е 62 км, а до Смолян 45 км. Баните е известно с минералната вода, чиято температура при извиране е 43° С и е единствена в България. Според преданията топлият минерален извор датира от римско време.

————————————————————————————————————————————————————

14 август

Закусваме и потегляме в посока Астрономическа обсерватория Рожен.

• Националната астрономическа обсерватория – Рожен (НАО – Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров.

Намира се в Родопите, на връх „Св. Дух“, над местността Рожен, близо до Чепеларе.Стопанисва се от Института по астрономия на БАН. В обсерваторията се влиза на групи, посетителите се развеждат под контрол от научни сътрудници на института. Ние случихме на много ентусиазиран млад учен, който с огромно увлечение разказа за нашата осерватория, за постиженията, за трудностите, които преживява и с удоволствие отговаряше на въпросите на няколко доста осведомени мъже.

 

 

 

 

 

 

 

Тя е оборудвана с 6 телескопа. НАО „Рожен“ осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.

Невероятни панорами наблюдавахме обикаляйки  стъклената галерия по периметъра на обсерваторията.


След разглеждането на този научен комплекс,  трябваше да намерим къде да обядваме. И под ръка се оказа с.Смилян:))

Обяд • с. Смилян, механа „Аида“: Къде другаде да отиде човек, ако иска да хапне добре направен смилянски боб, ако не в Смилян. Но не е само бобът – в механа Аида приготвят невероятно всички традиционни родопски ястия – пататници, марудници, пареници и традиционната родопска баница клин. За десерт овче кисело мляко, с домашно сладко от боровинки. Ние опитахме смилянска боб-чорба; пататник ; клин със сирене и сладко от смокини; качамак със сирене; Айрянът беше страхотен – голямо значение има явно родопското кисело мляко!

Самата механа Аида е много добро място, направен с вкус, терасовиден ресторант, с обилно зеленина и цветя между пътеките и масите, пейките покрити с домашнотъкано платно, под сенчести стрехи…битова обстновка И пълно с хора – явно известно за местни и за туристи. За нас си беше случайно откритие.


След обяд – дестинация Пещерата  Ухлувица

  • Пещера Ухлувица е един от подземните дворци на Родопите. Намира на запад от с. Смилян. Името и произлиза от думата улулица – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата. Дълга е около 460 м, от които 330 м са благоустроени. Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на 4 дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Това е една от най – старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Природата в продължение на векове е създала една истинска феерия от коралити и хеликтити. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Към голямото езеро се спускат каменните струи на най-атрактивното образувание – големият каменен водопад, искрящ в бяло.. Пещерата “Ухловица” се намира на 1040 метра надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10 – 11 градуса. Посещението на пещерата си бе едно малко предизвикателство, със стръмните метални стълби, рязката смяна на температурата – от горещия августов ден навън – до ледения полумрак вътре, но искрено казано – струваше си, докоснахме се до тайствената  и вълшебна красота на земните недра.

Гр. Смолян 

Искаше ни се да видим рожбата на модернизма  – смолянския театър на арх.Стеефан Попов

  • Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“ е построен през 1984 година. “Сградата е уникална по мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е сред 20-те най-добри сгради на столетието. Проектът на проф. арх. Стефан Попов е спечелил награда на Американския институт по архитектура – „Специален приз“ на Третото световно биенале за архитектура в САЩ, 1985 г./по Уикипедия/

Не само театърът, целият център прави отрадно впечатление с разкошни пространства, отлично разработена вертикална планировка, тераси, композирани добре зелени площи, цветя, декоративни тела, водни каскади и  скулптури. Всичко това – в стил модернизъм.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Новоизграденият център на града, със забележителните си сгради, чиято архитектура е съобразена с местните традиции и околната среда, става еталон за социалистическото строителство през 80-те.” / http://socbg.com/2014/09/

 

 

 

В съседство с театъра е жилищен комплекс, който и днес прави изключително добро впечатление за вписване в пейзажа и в контекста на характерната за този район архитектура.

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————–

Напущаме Смолян привечер. Търсим си място за вечеря и нощевка.  Това е  Спа-хотел Борино в с. Борино

 

 

 

 

 

 


Следва продължение.

October 9, 2017 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии