Едновеременно със създаването на БИАД е било замислено и издаването на печатен орган, трибуна на всички въпроси свързани с техническите науки и задачи – «Списание на инженерно-архитектурното дружество в ст. София», което да излиза веднаж на два месеца. На 22 януари 1894г. на второто заседание на общото годишно събрание е избрана първата редакционна комисия, като за инженерната група в състава й влизат инженерите П. Николов, Л. Хашнов и Ст. Бояджиев, а за архитектурната – арх. Йордан Миланов и инж.-арх. Г. П. Ненов. Първият брой на списанието излиза през м. юли 1894г., под редакцията на инж. П. Николов. ( Инж. Димитър Д. Агура, ”50-годишна дейност на Съюза БИА (1893-1943)” – В: Годишник на Съюза на БИА, 1943г., год. Х, с.1-21)Така Георги Ненов става един от главните инициатори и основоположници на професионалната организация на инженерите и архитектите в България – БИАД, както и архитект-редактор на органа на дружеството – «Списание на БИАД».

По същото време Ненов подготвя нов закон за благоустрояването на селищата и в тази връзка превежда усилено литература. Още на страниците на втория, третия и шестия брой на списанието на БИАД се появява обширен превод на студията на професора от Щутгардската политехника Ф. Лесел «За градските улици». ( „За градските улици. Според Ф. Лесселя, профессор в Щутгардската политехника” – В: Списание на БИАД, 1894год., год.І, кн.2, продължава в кн.3; 1895 год.І, продължава в кн.6)

Публикацията започва така: «При общото стремление в България за планиране на градове, проектиране и строене на улици, необходимо е да се осветлява нашето общество: как са работили напредналите народи по тоя вид обществени работи, как съдят за последните известни компетентни люде и до какви практични резултати е могло да се достигне при разрешаването на предметния ни колкото важен, толкова и труден въпрос».По-нататък следва подробното разглеждане на общото устройство на улиците, деленето на различни видове улици, тяхното регулиране; видовете улични системи и мрежи: правоъгълна, триъгълна, радиална или лъчиста; площадите, формата и регулирането им; широчината на улиците; околовръстните и специални улици и алеи; булевардите, авенютата, променадите; размерите на кварталите; напречни профили на улиците; кръстопътища; отвеждането на водите; и други. Всичко това е придружено с примери от градове в Европа или със сравнителни препратки към български градове, за които Ненов по това време явно има вече и лични наблюдения, а и проектантски опит. Например, когато говори за правоъгълната система той пише, че по тази система са планирани кварталите за жилища на работници при големите фабрики; или новите части на старите градове, както е „Юч Бунар” в София, или както са новите градове, както е при Стара Загора.

А когато става дума за радиалната улична мрежа, той споменава, че така е проектирана регулацията на гр. Видин, но не е още приложена, както и някои части от гр.Казанлък. ( „Началото на изграждане на паркове и градини в Казанлък се слага през 1893 г. През 1899 г. се изработва трети план за благоустройство от инж. Ненов” – пише в рубрика „История. Община Казанлък 1878 – 1944” на сайта на Община Казанлък: http://obs.kazanlak.bg/mandat2008/index.php-p=view&page=753.htm).

Междувременно Ненов, подпомогнат само от чертожника Йордан Тавчиев, работи по кадастралните снимки и улично-регулационните планове на някои градове и села, например: Златица (1892), Пирдоп (1893), Цариброд (1893), изгорелият Котел (1894) и други.

  

Улично-регулационен план на гр.Златица и регулационен план на гр.Котел – копия – По Аврамов, И.,„Архитект Георги Петков Ненов. Биографичен очерк…

Тъй като се сблъсква с драстичната липса на подготвени за целите на планирането кадри, Ненов пише обстойно изложение до Народното събрание за необходимостта от откриване на курсове за техници, нужни в помощ на архитектите и инженерите по места.

По същото време Ненов проектира и някои архитектурни обекти, пръснати из цялата страна, като например: Първокласна държавна болница в градовете Плевен (1893; Окръжна болница в Плевен, сега Медицински университет), Разград и Трън; Конезаводите „Клементина”, Плевенско и този край Пловдив; първото Горско училище (1896 г.) в м. Чамкория (Боровец), турска баня в Тутракан (нереализиран проект) и др.

Турски хамам в Тутракан, проект, 1905г – По „Ненов Георги Петков (1862-1935)”-  Каталог,  В: Ганчев,Хр., Дойчинов, Гр. и Стоянова И. „България 1900, Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини, 1878-1918”,С.Архитектурно издателство „Арх-Арт”, 2002г.,с.189 

 

 Регулационен план на с. Еница, Ок. Бяла Слатина и    регулационен план на с. Орешец, ок. ФердинандТой е съставил и „Практически упътвания по изработване и прилагане на планове”, както и благоустройствените правилници на много градове и села (Пак там, Т.И.Ц. (Т. Ив. Цонев – редактор), „Един технически юбилей”– В: Известия на БИАД в София, 1920, бр.12, с. 2. )  

 

 

 

 

 

1909г.

Този колосален труд се съизмерва с понятието героизъм! Ненов, заради продължително денонощно чертане прав, последователно, в течение на няколко години изгубва и двата си крака (първият през 1911 и вторият – през 1919 г.). С ампутирани крака, заместени с протези и с помощта на патерици, Ненов стоически продължава да работи в Министерството на ОСПС, отдаден на професионалното дело и обществения дълг за благоустрояване на България.

Може да се каже, че инж.-арх. Ненов поставя на рационална основа, ръководи, провежда и контролира изпълнението на селищното планиране в следосвобожденска България до края на живота си.

Ненов се занимава още и с просветителска и образователна дейност. Още от създаването на Списанието на БИАД, той без прекъсване е или редактор, или член редакционната колегия. Публикува мнението си по различни архитектурни и строително – технически въпроси, като има над 200 научни и научно – популярни статии, както в професионалното списание на БИАД, така и в обществената преса –в. Пловдив, в. Мир, в. Знаме, сп. Светлина, Софийски общински вестник и други.

Ненов ползва свободно руски и френски езици, и за да компенсира липсата на тъй необходимата за младата българска колегия техническа литература, превежда и публикува преводите на редица студии, статии и книги в професионалния печат. ( Виж Сп. на БИАД,  год.ІІ, 1895;”За кадастъра” на М. Андонович; год.ІІІ, 1897год, на A.Delaure – цитат по Ив. Аврамов, „Архитект Георги Петков Ненов. Биографичен очерк (по случай 20 години от смъртта му)”– В: Известия на Института по градоустройство и архитектура, ИГА, БАН, Книга девета, 1956, с.353-372; с.358 )

  

Сред многобройните публикации на инж.-арх. Ненов особено ценен е трудът му, наречен

«Благоустройствен наръчник»

Инженер -архитект Георги П. Ненов, Инспектор при Министерството на Общ. Сгради Пътищата и Благоустройството, „Благоустройствен наръчник”, София – Печатница „Художник”-1924г

Наръчникът е издаден със спомоществования, събрани по предварителна заявка и собствени средства, през 1924г., в 2000 екземпляра.

В предговора Ненов пише: «Благоустройственият наръчник е преди всичко един сборник на пояснени местни закони, правилници, упътвания и други наредби по благоустройството на населени места в България. Той е назначен за използване както от широката публика и свободно практикуващи специалисти…тъй и от органи на нашите градски и селски общини…Надявам се, че всеки, който ще има на ръка «Наръчника», ще може да се справя лесно и напълно по всички у нас благоустройствени въпроси, а също така да прави достойна преценка за голямото обществено и социално значение на благоустройственото дело въобще»

Тук ясно се посочват целите на наръчника – това не е научно съчинение, нито е тясно професионална книга. Той е нужен и на професионалистите в тяхната ежедневна работа за справки и консултации, и на управленците на устройственната политика в страната, а на «всеки българин», за да стане «усърден сподвижник»на законното, целесъобразно и модерно реализиране на благоустройствените дела.

От съдържанието също се вижда, че «Наръчникът» има преди всичко практична насоченост. Първи дял е посветен на историята на благоустройственото дело: отпечатани са благоустройственият закон на Турция; Временните правила за строене на частни здания в градовете след Освобождението, от 1881г. и Мотивите към Благоустройствения закон от 1897г.

Втори дял, озаглавен «Малко литература», съдържа статиите: За здравословност на селата и градовете в България; Правилник за общите гробища в гр.Одрин и в България; Типични поемни условия за планоснемане, невелиране и нивелетиране; За водоснабдяване; За канализация; За електропроизводство, електроснабдяване и електрическо осветление; Квартирно-жилищният въпрос в чужбина и у нас; Видовете къщи и жилища; Финансовата страна на жилищния въпрос; Жилищният въпрос в Германия, Англия и България; Закон за направа на икономични къщи и насърчаване на жилищния строеж; Неофициален законопроект за жилищата в Царство България;

Дял трети –Благоустройствени окръжни, упътвания и правилници съдържа различни важни Окръжни предписания; Типичични таблици и благоустройствени протоколи; Практически упътвания за прилагане на планове, триангулачни мрежи, нивелации; Фабрично индестриален правилник към Закона; Благоустройствен правилник София; Правилник за техническо ръководство; Правилник за театрални здания и др.

Дял четвърти, озаглавен Касационни решения и пояснен благоустройствен закон съдържа: Решения на Върховния касационен съд по благоустройствени въпрос; Процедури по регулации, оценки и др. и Пояснен Закон за благоустройството на населените места в царство България.

Вижда се, че това е едно много полезно практическо четиво, носочено към максималното изясняване на цялостната организация на законовите норми и правила в благоустройственото дело.

Ние ще добавим, обаче, още една изключително положителна характеристика на »Благоустройствения наръчник» на инж.-арх. Ненов. Това е умелата, сублимарна пропаганда на прогресивните идеи, теории и положителни практики на своето време, прокарвана не само чрез текста, но и чрез илюстрациите, като например идеите за «работническите колонии», за «зидлунгите», за «градовете-градини», за жилищните кооперации, за груповото застрояване и други.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Градинско регулиране на улици и парцели

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ненов, ползвайки годишника на Лондонската Асоциация на градинските градове  от 1914г.(Георги П. Ненов, „Благоустройствен наръчник”, Дял ІІ, с. 142), както и по-нова информация, обстойно разглежда и разяснява понятията за градинските населени места, градинския град, градинското предградие и градинското село. Специално внимание отделя на личността на «родоначалника на идеята за градински населени места», като автор на «велико и епохално световно преобразование», «чието име ще бъде добре запомнено в историята» (Георги П.Ненов, „Благоустройствен наръчник”, Дял ІІ, с.146)

Никак не е случайно, че именно тази теория – за града-градина се възприема като най-подходяща за приложение и чрез нея се прокарва пътят на модерното градоустройство в България. Например, в конкурса през 1925г. за благоустрояване и застрояване на местността „Твърди ливади” при мини „Перник”, получилите премии архитекти участвуват с проекти именно в духа на град – градина или зелени предградия. Всички конкурси за жилищни райони след това, са повлияни от тази идея.

През време на VІ конгрес на БИАД, ноември 1924г. инж.-арх. Георги Ненов е провъзгласен за почетен член на БИАД и му е връчен специлно изработен за целта от арх. Рашенов диплом със следния текст: «За усърдна и отлична служба към българския народ, към техническото дело и към Българското инженерно-архитектурно дружество се провъзгласява арх.Ненов за почетен член». (по Ив.Аврамов, .,„Архитект Георги Петков Ненов. Биографичен очерк (по случай 20 години от смъртта му)”, В: Известия на Института по градоустройство и архитектура, ИГА, БАН, Книга девета, 1956, с.353-372; с.369).

А ето какво казва в словото си по този случай инж. Ап. Гъдев:

«БИАД в първите дни на своето основаване и последователно след това години наред е едно дело в своята организационна и идейна форма – дело на инж-арх.Георги Ненов. Той е бил първия секретар на временната подготвителна комисия по образуването на Дружеството – той си е останал душата на дружеството и в следващите години от неговия организационен живот. Негова дружествена дейност е и първият устав и първият правилник по управлението на дружеството…и всичко, което е трябвало да бъде сложено на книга, за да се нарече после история на БИАД, и ако един ден тя се пише, името на инж.арх.Г.П.Ненов ще трябва да бъде първото име, записано с най-светли букви в дружествената организационна история». (Гъдев, Ап. „Слово по случай провъзгласяването на първите почетни членове на Българското инж.-архитектурно дружество” – В: Списание на БИАД, 1924 год.,15 декември, брой 24, с.399-404; с.401)

В същото слово се казва още, че вички членове на Дружеството му дължат дълбока признателност и благодарност за неуморимата дейност за напредъка и преуспяването на Дружеството и техническото дело в страната.

 

 

 

 

 

1926 г.

 

 

Само две години след този триумф, през 1926 г., на 64 годишна възраст, инж.-арх. Ненов е уволнен „по старост” от Министерството на ОСПБ. Заповедта за уволнение е придружена с орден „За гражданска заслуга” – ІV степен ( Основан на 2 август 1891. Предназначен е за цивилни лица за заслуги и примерна служба в полза на обществото. На аверса във вимпела на червен фон е изобразен вензелът на учредителя – българския владетел (Ф1 – Фердинанд І) с надпис: „За гражданска заслуга”. Степените от трета до шеста висят на малка триъгълна лента и се носят от лявата страна на гърдите. V и VI ст. могат да са със /без корона. – В: http://edinzavet.wordpress.com/projects/orders/zagrzasl/.)

 

 

 

 

Независимо че е огорчен, Ненов приема заповедта за уволнение с достойнство, но ордена, придружен с мотивирано изложение, връща обратно на Министъра на ОСПБ.

До този момент той вече е получил същия орден, макар и V – та степен.(Пак там http://edinzavet.wordpress.com/projects/orders/zagrzasl/)

 

 

 

 

 

 

Тук е местото да споменем, че Ненов е награждаван още с Руски императорски орден „Св. Станислав” за гражданска заслуга (Орденом Св. Станислава могут быть награждаемы также иностранцы, когда кто из них, оказав на деле усердие и доброхотство к Российской Империи, тем самым обратив на себя внимание и признательность ИМПЕРАТОРСКОГО И ЦАРСКОГО ВЕЛИЧЕСТВА. 1839 Мая 28 (12 385) § 15.-В: http://george-orden.narod.ru/statut1892s08.html);

 

 

 

 

 

 

и с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (В: „Дневник на наградените с Възпоменателен кръст “за независимостта” т. І – ф3 К, оп. 2, а.е.124, с. 171, №3183 – инж.- инспектор Георги Ненов ; Съгласно Дневника на наградените с Възпоменателен кръст “за независимостта”, отличието е връчено на 11490 души. – http://bg.wikipedia.org/ )

 

 

 

 

 

 

 

 

Независимо от всичко, скромният, достоен и отдаден на професията си инж.-арх. Ненов продължава активно да участвува в обществения живот, като публикува своите писмени становища по различни важни за обществото въпроси, като например по законопроектите за водоснабдяването и канализацията; по въпроса за внедряването на комасацията на земите и кадастъра (Ненов, Г.П., „Оземляване, комасация и кадастър”- В: Списание на БИАД, 1927г., бр.11, с.220-222 ); коментари върху нормативни документи и пр.( Ненов, Г.П., „Сервитути и благоустройство” – Списание на БИАД, 1927г., бр.17, с.375-378 ).

Впечатлява с прямотата и убедителността си една от статиите на Ненов в Списание на БИАД, озаглавена „Благоустройство и урбанизъм”. Той представя подробно устройството на „Висшия благоустройствен институт към Парижкия университет”, като едновременно с това обсъжда смисъла и употребата в Англия, Германия и Франция на понятията и термините „урбанизъм”, „градоустройство” и „благоустройство” (Ненов, Г.П. „Благоустройство и урбанизъм” – В: Списание на БИАД, 1927г., бр.9, с.173-176 ). Той директно отправя критика към арх. Тр. Трендафилов, който според него, прави „безгрижни и волни преводи” на програмата на въпросния Благоустройствен институт и упорито пропагандира в книгата си „Модерния град” чуждия термин „урбанизъм”, като измества „тъй съдържателния и усвоен вече от всички българи нашенски термин „благоустройство”. Ненов нарича действията на Трендафилов „неоправдано новаторство”, обяснявайки защо у нас отдавна е възприет и узаконен чрез Закона за благоустройството на населените места терминът „благоустройство”, който обхваща не само градовете, но и селата, за разлика от чуждия термин „урбанизъм”.

Може би тази статия е оказала влияние върху избора и ориентацията към полето на благоустройството/и  или урбанизма на Любен Тонев, защото три години след тази публикация, през 1930г. той завършва същия Парижки „Институт по урбанизъм” и става водещо лице на страниците на професионалния печат, обсъждайки отново понятията „градостроеж и градоустройство”.

Този терминологичен спор има място и до днес сред професионалистите.

Инж.-арх. Ненов е силно пристрастен към професията, той се вълнува от всичко, което се случва в градоустройствената наука, в организацията на благоустройственото дело, в планирането на столицата и се старае да бъде полезен за обществото до последния си дъх.

На 4 декември, 1935г. той получава инфаркт, с перо в ръка, на работната си маса, пишейки статия за градоустройствения план на София. Статията остава незавършена…

Завършва жизненият път един велик българин, вдъхновен радетел за културното израстване на народа ни, за благоустрояването и модернизирането на страната ни!

Инженер-архитект Георги Ненов ще остане завинаги в историята като строител на съвременна България, като основен стожер на архитектурното и инженерното дело, като пионер на българското градоустройство!

Поклон пред делото и паметта му!

ПОСЛЕСЛОВ

Публикация за арх. Георги Ненов

Името и биографията на арх. Г. Ненов са включени между тези на 6000 големи архитекти  в световна 6-томна архитектурна енциклопедия на ХХ век, издадена на италиански и английски език,  в Торино и Лондон, том ІV, 2001 г.,с.417 

 

 

 

 

Библиографска справка:  Zheleva-Martins Viana, D. & Jully K. Furkov, “Georgi Nenov” – In: “DICTIONARIO DELL’ARCHITETTURA DEL XX SECOLO”, Volume Quarto L-M-N-O, ed. Carlo Olmo, Umberto Allemandi & C., Turin, Italy, 2001, p.417

Dizionario Dell’Architettura del XX Secolo (A cura di Carlo Olmo),
Volume Quarto L-M-N-O, Torino-London, 2001
A cura di Carlo Olmo.
Torino, 2000; ril. in cofanetto, pp. 507, ill. b/n, cm 21×30,5.
(Archivi di architettura).
(Dizionario dell’architettura del XX secolo. 4).

Other editions available: Set Completo (6 voll.) (ISBN: 88-422-1049-8)

ISBN: 8842210412

EAN: 9788842210412

Subject: History of Architecture

Period: 1800-1960 Modern Period,1960- Contemporary Period