НА ДНЕШНАТА ДАТА 13 ДЕКЕМВРИ, 1973г., ПРЕД НАУЧНИЯ СЪВЕТ НА МОСКОВСКИЯ АРХИТЕКТУРЕН ИНСТИТУТ, ЗАЩИТИХ ДОКТОРСКАТА СИ ДИСЕРТАЦИЯ НА ТЕМА:
„ВЗАИМОСВЯЗЬ ТРЕБОВАНИЙ ФУНКЦИИ ТЕХНИКИ И ЭСТЕТИКИ В ЖИЛИЩНОМ СТРОИТЕЛЬСТВЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИХ СТРАН.“
В края на 1970 година, след конкурс, бях приета да следвам редовна аспирантура в Московския Архитектурен Институт. Пристигнах в Москва на 1 октомври, представих се в Деканата за чуждестранни учащи се, зачислиха ме, настаниха ме в общежитието на архитектурния институт в аспирантска стая.
Моя фотография в стаята ми в Общежитието на МАрхИ.
По съвет на Георгий Михайлович Орлов (1901–1985), председател на Съюза на архитектите на СССР, а по-късно оглавил Международния съюз на архитектите (1972–1975), с когото се запознах по време на четиридневното ми пребиваване в Творческата база на съветските архитекти в Суханово, избрах за свой научен ръководител шефът на катедра „Съвременная архитектура“, проф. Юлий Юлиевич Савицкий.
Московският архитектурен институт (Държавна академия) – МАрхИ /MARCHI има 250-годишна история и е водещата архитектурна школа в Русия.[Виж повече в сайта на МАрхИ – https://marhi.ru/history/index.php
Моят научен ръководител проф. Юлий Юльевич Савицкий[Ю.Ю. Савицкий е ръководител на катедрата (1950-1972) и преподава „История на съвременната архитектура“
Тъй като бях пристигнала от България по необичайното научно направление „Теория и критика в архитектурата“, темата ми бе определена на съвместно обсъждане на катедрите „Съвременна архитектура“ и „Естетика“. Трябваше предварително да направя реферат, в който да покажа как сама си представям направлението, в което ще работя. Съжалявам, че не съм запазила този реферат, но помня, че учените от двете катедри се спряха на една подточка, която се превърна в заглавие на моята дисертация: „Взаимосвязь требований функции техники и эстетики в жилищном строительстве социалистических стран“.
Трите години на докторантурата бяха изключително интензивно наситени със събития и учебна дейност като: Слушане на лекциите на проф. Савицкий по История на съвременната архитектура, четене в Ленинската библиотека /може би най-богатата по разнообразие на фондове и количество томове библиотека в света/, както и в библиотеките на МАрхИ и ЦНИИЭП Жилища[Центральный научно-исследовательский институт экспериментального проектирования жилища – https://ingil.ru/about/ ; вземане на изпити – аспирантски минимуми; ходене в командировки /Беларус, Литва, Латвия, Эстония; Эреван, Тбилиси, Баку, включително и за своя сметка – ГДР, Чехословакия, Полша; в България –София, Бургас, Варна; посещения на жилищни комплекси, домостроителни комбинати и институти по места/; консултации с различни специалисти, архитекти и инженери; участие в научни форуми, публикации в Москва и в България и др.
Дисертацията ми бе обсъдена на вътрешна защита, съветът се състоя в дома на проф. И. С. Николаев[Ива́н Серге́евич Никола́ев (1901–1979) е известен съветски архитект- представител на авангарда, автор на Дом-комуна на ул. Орджоникидзе в Москва, доктор на архитектурата, професор в МАрхИ / и бе даден ход на официалната ми защита, която се състоя на 13 декември 1973г. Официални опоненти ми бяха професорите М. Г. Бархин и А. Н. Попов, както и опониращата организация – ЦНИИЭП Жилища. Защитата мина много добре, а за оценката ще цитирам по един пасаж от двете рецензии.
Проф. д-р на арх. Михаил Гриториевич Бархин: „Перед нами сложившийся научный работник, теоретик и – редчайшее явление в нашем кругу – образованный специально подготовленный критик…..отлично знающий предмет, хорошо разбирающийся как в теории, так и в практике избранной для данной работы проблематики…“[М.Г.Бархин, доктор архитектуры, профессор – „Отзыв по диссертации на соискания ученой степени кандидата архитектуры Добрины Ивановой Желевой/Болгария/ на тему: „Взаимосвязь требований функции, техники и эстетики в жилищном строительстве социалистических стран“ – стр.5;
Проф. А.Н. Попов: „Вся диссертация заслуживает высокой оценки за смелость поставленной задачи и умелое ее разрешние с использованием и систематизацией огромного фактического материала и технической литературы. Редко приходится читать такое зрелое и интересное сочинение о современной архитектуре…Весьма желательно… диссертацию издать на языках всех стран входящих в СЭВ.“[А. Г. Попов, профессор – „ Рецензия….“ Стр.12.
Аз самата намирам за личен успех удачният избор на подхода към проблема с архитектурната критика, който съм приложила. Той представен схематично е следният: най-напред съм съставила „теоретична платформа“, на базата на която съм анализирала организацията, управлението, проектирането и практиката в индустриалното жилищно строителство на социалистическите страни, чрез конкретни примери, илюстрирани върху планшети, съответно – положителните на розов фон, а отрицателните – върху син фон.
Днес мога да кажа, че в последствие, този вече апробиран подход, съм прилагала многократно и при други свои изследвания, в течение на дългогодишната ми научна и публицистична практика.
Автореферат на дисертацията – корица – отвън и отвътре;
Диплом за Кандидат на науките МАХ №000743 Москва 11 януари, 1974г.
С решение на Света на Московския архитектурен институт, на 13 декември 1973 г. с протокол №5, на Желева Добрина Иванова е присъдена научна степен Кандидат на архитектурата.
[1] Днес „доктор“ – PhD
December 13, 2025
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Паметен ден 13 декември 1973; Ден на защитата на дисертацията ми; МАрхИ; Ю.Ю.Савицкий; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии