КЪМ „ВИЗИЯТА НА ВИТОША“ – ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА
ЧИЯ Е ВИТОША? САМО НА СОФИЯНЦИ?
В представянето на „Визия за Витоша“ кметът на Софийска община Васил Терзиев сочи: “Всичко, което правим на Витоша, е подчинено на цялостна логика, за да не е на парче и за да е трайно. Това наричаме ние добро управление – невидимата нишка, която съединява всички елементи на нашата “Визия”. Това може да се постигне най-вече чрез междуинституционално сътрудничество….“
ОБАЧЕ:
Витоша в административно-териториално отношение, попада в четири общини и 16 землища, както следва:
Столична община – кв. Княжево, кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново, с. Мърчаево, с. Владая; с. Панчарево, с. Бистрица и с. Железница;
Община Перник – с. Рударци, с. Кладница, с. Чуйпетлово, с. Боснек и бившите села (заличени) Витошко и Крапец;
Община Радомир – с. Горна Диканя.
Следователно, най-напред, за да имаме цялостна „Визия на Витоша“ е нужно сътрудничество и съгласуваност в действията между Столична община и останалите три общини – Пернишка, Радомирска и Самоковска, тъй като тази визия касае в икономическо и социално отношение обитателите на селищата, както и развитието на четирите общини! Необходимо е: да се обединят визиите и на останалите общини с визията на Софийска община.
Друг е въпросът, ако се преодолее тази административна разпокъсаност и ПП“Витоша“, заедно с прилежащите села се обособи като самостоятелен административен район на София, така както съм го предлагала преди години: ♦ Да се обособи Витоша-планина като самостоятелен район на Софийска община, обхващаш ПП-Витоша, кварталите, селата и вилните зони в нейното непосредствено обкръжение /Виж тук: „Четвъртият гений, четвъртият покровител на града е Витоша – вечният спътник на София“ – В: „Непреходните ценности на София – репери на нейната визия и идентичност“ – https://zheleva-martins.com/2017/02/14 /
ЗАЩО ЛИПСВА ВИЗИЯ ЗА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ ?
Във „Визията на Витоша“ няма и една думичка за културно-историческия потенциал на планината и на селищата, разположени в лоното на планината! Тези селища, както и самата София са възникнали до голяма степен благодарение именно на планината – Витоша е основният им топогенетичен фактор.
Те имат общо културно-историческо наследство, що се отнася до наследена археология – като се почне от селища, крепости, могили…; и се стигне до наследена мрежа от Свети места – манастири, църкви, оброци, светилища…; средновековна, възрожденска и модерна архитектура; пътна, включително от древността и туристическа инфраструктура; нематериално наследство – традиции, занаяти, обичаи, фолклор; поминък; обща кулинарна култура;… Обобщено – всички селища имат споделена история и култура.
ОБАЧЕ, днес селищата не са достатъчно интегрирани, по отношение на генетично обединяващия ги фактор – планината Витоша. ВИЗИЯТА би следвало да възроди културно-историческата мрежа в едно единно цяло.
КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ГРАНИЦИТЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК ВИТОША И НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В ЛОНОТО НА ПЛАНИНАТА / Използвала съм собствени изследвания – еко-експертиза във връзка със Плановете за управление на резерватите „Бистришко“ и „Торфено бранище“, така че дадената тук информация за потенциала на „Културното наследство на Витоша и прилежащите села“ е от 2015 г. и иска своята актуализация. /
МАТЕРИАЛНО НАСЛЕДСТВО
В границите на Природен парк „Витоша“ и в населените места в подножието на планината попадат следните категории недвижими културно исторически ценности: археологически; исторически; архитектурни и архитектурно–художествени паметници.
Те се декларирани и регистрирани в землищата на селищата от Столична община и от Община Перник.
Паметници на културата които спадат към територията на Столична община
Кв. Бояна
Паметник на културата със световно значение: Боянската църква “Свети Пантелеймон”;
Археологически паметници
– градище южно от кв. Бояна, в местност Тухлите;
– останки от крепост южно от кв. Бояна;
Кв. Драгалевци
Археологически паметници:
- надгробна могила на 500 м източно от кв. Драгалевци;
- надгробна могила северно от кв. Драгалевци в местност Могилата;
- градище източно от кв. Драгалевци, известно под името Калето;
- градище близо до кв. Драгалевци в местността Зелени връх;
- останки от антична постройка с ограда в гробището на кв. Драгалевци;
- останки от тракийско светилище, вр. Кикиш;
Архитектурно- художествени паметници
- Църквата при Драгалевския манастир „Успение Богородично“.
- Драгалевски манастир “Успение Богородично”
Архитектурни паметници – Вилата на арх. Асен Михайловски
кв. Симеоново
Археологически паметници
– останки от турска кула в източния край на квартала;
с. Мърчаево
Археологически паметници
– останки от тракийска крепост източно от селото;
Архитектурно-художествени паметници
– църква “Св. Георги” в с. Мърчаево.
с. Бистрица
Археологически паметници
– градище североизточно от селото;
Архитектурно-художествени
– църквата “Св. Георги Победоносец”(1841 г.).
с. Ярлово
Археологически паметници
– градище (тракийско)в м. Ярема над селото;
с. Железница
Археологически паметници
– градищеблизо до селото в местността Мачище.
Архитектурно-художествени паметници
– църква “Успение Богородично” (1850 г.)
– къщата на Стоилка Шаранкова (п-л ХІV).
кв. Княжево
Исторически паметници
- Гробището “Бали ефенди”
Архитектурно-художествени паметници
– църква “Св. Илия” (1898 г.);
В планината Витоша
Историко- революционни паметници:
- Историческа местност Трендафила, където се е състояла Витошката конференция през 1924 година;
- Хижа “Планинец”, където се е събирал Ихтиманският партизански отряд;
- Къщата на акад. Николай Андреев Стоянов в Драгалевци (кв. 44, парцел І-1) –
български ботаник, който е сред основоположниците на ботаниката в България и дългогодишен преподавател в Софийския университет, основател и първи директор на Института по ботаника при БАН (наследен през юли 2010 г. от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания).
с. Владая
Архитектурно-художествени паметници
– църква “Св. Йоан Богослов” (1882 г.)
– иконостасът на манастирската църква “Св. Петка”
Паметници на културата които спадат към територията на община Перник
с. Чуйпетлово
Археологически паметници
– средновековна крепост югозападно от селото
– юрушка църква и гробище северно от селото
Архитектурни паметници
– марочката воденица
– къща Павел Попгеоргиев
– църква “Св. Петка”
с. Боснек
Археологически паметници
–средновековна крепост над селото
– антично селище в центъра на селото;
– славянско селище под пещера Духлата;
Архитектурни паметници
- Църква “Св. Теодор Стратилат”
с. Кладница
Археологически паметници
– средновековна крепост до Кладнишкия манастир;
– средновековноградище източно от селото
Архитектурни паметници
- къщана Благой Петрунов Бонев;
- къща на Тодор Петров Георгиев;
- къща на Бота Крумова Виданова
- къща на Йордан Миланов Йорданов;
- църква в Кладнишкия манастир “Св. Никола”;
- Кладнишки манастир “Св. Никола”.
с. Рударци
Археологически паметници
– средновековно селище в (в двора на помпената станция);
– средновековна църква и некропол в местност Църквище;
За сведение, към културно-историческите материални ценности спадат още следните обекти:
- Множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е “Алеко”,
намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център “Алеко”; Много бързо след нея се появяват хижите “Селимица”, “Кумата”, Фонфон”, “Тинтява”, “Еделвайс”, “Момина скала”, „Погледец“, и др.
- Туристическата инфраструктура – В парка са прокарани над 290 км алеи, 6 ски-
писти с дължина 13, 6 км, 2 кабинкови (днес не функционират) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски – влека; В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.
Тук следва да се включат и отделни конкретни обекти, като: местността Плажа
при с. Бистрица; Минералните извори при с. Железница; два открити басейна с минерална вода при с. Рударци и др.
НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Нематериалното наследство се нуждае от сериозна научна разработка – събиране на база данни, която да включва културните календари на селищата, с традиционните събития, легенди, фолклор, традиции, фестивали, празници, човешки потенциал – ансамбли, хорове, видни личности, и т.н. Създаване на тематични мрежи и интегрални календари; съгласувани и споделени събития и прочее.
Например, песенният и музикален фолклор би могло да се разработи като самостоятелен културен маршрут, следващ мрежата от фестивали в района на ПП Витоша. По същия начин могат да се проследят кулинарните традиции; традиционните занаяти, особено тези, интегриращи селищата с планината.
Би било добре разработването на интерактивна карта за нематериалното наследство, за ПП „Витоша“, включително прилежащите селища от всичките четири общини..
В заключение следва да се каже, че сеналага грижата за опазването на културното наследство, както и работата по визията и планирането на икономическото и социално развитие на планината и селищата, разположени в нейното лоно, да бъдат обвързани в единна мрежа, като се надмогне зависимостта от общините, а на ПП „Витоша“ и селищата да се гледа като на интегрирано единно цяло.
Необходимо е:
♦ Да се създаде за Витоша-планина: обща база данни на културно-историческото наследство, в неговата пълнота по определение, която да се попълва и използва в интегрирана мрежа от всяко от селищата около нея; обща интерактивна карта на обектите на природно и културно наследство, която да включва всички видове включително и културните маршрути.
♦ Биосферният резерват „Бистришко бранище“ и резерватът „Торфено бранище“ да се разработят като обекти на познавателния туризъм на информационно-образователно ниво, което би било полезно за опазването им и съблюдаването на режима за ползването им, и за обществения контрол за тяхното съхраняване.
♦ Много от археологическите обекти на Витоша и в селищата в подножието й не са проучени и не са разработени като туристически продукт. Трябва да се проучат и включат в тематични маршрути, които да разгръщат легендите за крепостите, които векове са охранявали планинските пътища и селища; за кариерите и минните галерии за добиване на желязо, злато, диаманти и т.н.
♦ Да бъде развита тематичната линия на поклонническите пътища и светите места на „Мала света гора“. Като изключим Боянската църква, която е в листата за световно наследство на ЮНЕСКО, останалите манастири и църкви са недостатъчно разработен туристически ресурс. Трябва да се възроди паметта на светите места и се включат в мрежа.
♦ Тематичната линия за нематериалното наследство е неразвита. Например феноменът на „Бистришките баби“ е недостатъчно пропагандиран, нито менажиран като световно културно наследство. Нематериалното наследство се нуждае от научна разработка – събиране на база данни; от създаване на тематични мрежи и интегрални културни календари; разработване на интерактивна карта на нематериалното наследство за района Витоша-планина.
♦ Към „културното наследство“ по презумпция спадат някои от хижите, почивните станции и хотелите; туристическата инфраструктура; изкуствените водни площи, чешми, беседки, почивни кътове, заслони и др. Те тепърва следва да се проучват и приобщават към материалните културни ценности.
Витоша и витошките селища имат богати рекреационни възможности и ресурси за отдих и туризъм на столичани и жителите на съседните селища. По отношение на София, обаче, потенциалът на южните дялове на планината остава недостатъчно използван. Причината е в недоразвитата пътно-транспортна инфраструктура.
♦ София трябва да „прегърне“ Витоша, като околовръстен път да свърже всички селища и квартали в полите на планината, да я направи лесно достъпна за жителите на столицата и прилежащите селища и общини. Така Витоша ще се превърне освен в защитена природна територия и в сериозен социално-икономически фактор за регионално развитие.
Такова обвързване и единение на планината и прилежащите селищата със София ще се отрази благоприятно и на разселението на града в югозападна посока, накъдето градът ще се отвори за бъдещо развитие и интегриране с останалите край-витошки общини.
September 1, 2025
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Визия на Витоша; Чия е Витоша; 4 общини и 16 селища; Културно-исторически потенциал; Културен туризъм; Витоша - единно цяло; Едиинна банка данни; Интерактивни карти на културното наследство; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български