БАРСЕЛОНА – ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ 2024

Била съм в Испания няколкократно – в Мадрид, Памплона, Естрела, Виана, включително и Барселона, но по-скоро като участник в научни форуми. Това лято, обаче, посещението ни в този уникален град бе целенасочено – за удоволствие, разбира се, както и от професионален интерес. Тук ще представя една пъстра мозайка от лични впечатления, образи и текстове, запечатали  забележителностите на града – неговата архитектура, изкуство и култура, наслоявани от векове. Този път, освен свои фото-илюстрации и текстове,  ще ползвам и такива от интернет, за по-голяма пълнота и достоверност на информацията.

Ден първи – 6 август

От международното летище El Prat към града пътувахме с автобус. Първата ни спирка бе

Porta Fira Tower, Barcelona  – Toyo Ito  b720 Fermín Vázquez Arquitectos  Кули Порта Фира / b720 Фермин Васкес Аркитектос + Тойо Ито През 2002 г. се провежда конкурс за разширяване на Фира в Барселона. Печели проектът на ателието на Toyo Ito, в сътрудничество с b720. Амбициозният проект включва четири павилиона, две сгради за достъп, аудитория, част от градския план и две кули, които ще станат емблеми на операцията. Комплексът е завършен през 2010 г. Желанието е той да превърне Фира в Барселона във втория по големина панаир в Европа. Кулите Porta Fira садва много различни обема, първият е хотел, вторият офис сграда. Въпреки ясния контраст между сградите във формално отношение, връзката, която те установяват, е хармонична и взаимно допълваща се. Двете кули са свързани с общ атриум. Голяма основа свързва кулите и усилва въздействието на тяхната структура. Те се включват във фин диалог един с друг, с идеята да се обърнат към тяхната среда, нещо, което те постигат благодарение на стратегическото си положение – между летището на Барселона и града – намерението е да се превърнат във врата към L’Hospitalet de Llobregat и към Барселона.

Сградите (всяка с височина 110 m) играят изключително символична роля, тъй като отдават почит на историческите венециански кули, които стоят на входа на изложбения център, разположен близо до Plaza España в Барселона. Уникалният вид на сградите, съчетан с тяхната 110 m височина и обща застроена площ от 80 108 m2, прави проекта крайъгълен камък за новия Plaza Europa и град L’Hospitalet de Llobregat и ясна отправна точка за Силует на Барселона.

По подробно виж тук: https://arquitecturaviva.com/works/porta-fira-tower

Втоората забележителност за мен бе : Torre de Comunicaciones de Montjuïc

Телевизионната кула Монтжуик (на испански: Torre de telecomunicaciones de Montjuic;) е разположена на хълма Монтжуик в квартал Сантс-Монтжуик. Строеж 1989—1992г Височина136м Архитект Сантяго Калатрава – Santiago Calatrava  Собственик – Telefónica Известна още като Кулата Калатрава и Кулата Телефоника. Строежът на телевизионната кула започва през 1989 г., а тържественото й откриване се състои три години по-късно – в началото на Олимпийските игри през 1992 г. Създадена е в стил неофутуризъм. Кулата е от неръждаема стомана, построена е в Олимпийския парк за нуждите на телевизионната компания Telefónica и символизира спортист, който държи олимпийския огън. Други популярни интерпретации на формата на кулата са: опашката на кит, влизащ във водата, а също и стрела върху тетивата на опънат лък. Основата на кулата е покрита с „натрошена мозайка” от фрагменти от плочки – trencadís. /алюзия – А.Гауди. През 2006 г. наградата, присъждана на победителя в състезанието за Голямата награда на Испания във Формула 1, е именно фигурка на телевизионната кула Montjuïc.

На трето място следва Fundació Joan Miró – Фондация Хуан Миро

Joan Miró i Ferrà (известен като Хуан Миро (20 април 1893 г., Барселона – 25 декември 1983 г., Палма де Майорка) е каталонски (испански) художник, скулптор и график . Художественото направление в което работи е абстрактното изкуство. Миро също е близо до сюрреализма, творбите му приличат на детски рисунки и съдържат фигури, които са смътно подобни на реални предмети. Сградата на Фондацията е построена през 1975 г., по проект на арх. Хосе Луис Серт, близък приятел на Хуан Миро. Тук са изложени повече от 10 000 негови творби, включващи скици, картини, графики и скулптури. Често се представят и временни изложби на други съвременни испански и чуждестранни художници.

Макет на сградата на Фондация Хуан Миро, от автора на проекта арх. Хосе Луис Серт, от 1975г.

Следващата ни спирка е Pabellón Alemán (испански) Pavelló Alemany (каталунски) Павилионът на Мис ван дер Рое в Барселона

Националният павилион на Германия в Барселона, т. е. изложбеният павилион на Ваймарската република на Световното изложение, проведено в столицата на Каталуния, Барселона, от 20 май 1929 г. до 15 януари 1930 г. е бил построен по проект на архитектите Лудвиг Мис ван дер Рое и Лили Райх . Павилионът е разположен в подножието на планината Монжуик по главната ос на изложбата, вдясно от големия фонтан и голямото стълбище, водещо към испанския павилион. Архитектите поставят павилиона върху травертинов цокъл с два басейна, които са облицовани с черно стъкло. Покривът лежи върху свободно стоящи асиметрични стени от полиран оникс, травертин, зелен мрамор и върху два реда стоманени, кръстовидни, хромирани колони. Интериорът е разделен от прозрачни опушено сиви и стъклени прегради. Светещата стена е оформена от две равнини от гравирано стъкло, осветено отвътре. Златен оникс, черен килим и червена завеса символизирали цветовете на германското знаме. Върху черен килим имало мебелна композиция, състояща се от столове, покрити с бяла кожа, диван и прозрачна маса. Мебелите, създадени специално за павилиона и се оказват толкова успешни, че от 1944 г. американската компания Knoll започва да ги произвежда под името „Барселона“. Те се произвеждат и до днес. В павилиона няма затворени пространства или врати. Центърът на цялата композиция е „Утрото“, изваяно от зелен мрамор от скулптора Георг Колбе. По настояване на Мис ван дер Рое в павилиона няма експонати – самият павилион е експонат. След затварянето на изложбата през 1930 г. павилионът е демонтиран и изпратен в Германия, където изчезва безследно. Междувременно павильонът на Мис ван дер Рое се превръща в ключ към архитектурата на двадесети век и отправна точка на Модернизма.

През 1980 г. властите в Барселона решават да възстановят павилиона в оригиналния му вид. През 1983 г. градският съвет одобрява реконструкцията му, която е завършена през 1986 г. на същото място въз основа на оцелели снимки и оригинални скици и чертежи на Мис ван дер Рое. от архитектите Игнаси де Сола-Моралес, Кристиан Чиричи и Фернандо Рамос. В момента сградата на павилиона е музей.

Виж още малко професионална информация в блога ми – тук: https://zheleva-martins.com/2013/03/23/1

Преди  двата водни басейна бяха чисти водни огледала, ясно свързани със стила на сградата. Днес тук вече има съзнателно въведени водни лилии, които нарушават чистата геометрия и абстрактно предадената пространствено-времева динамика, но в същото време внасят романтични нотки, смущаващи стилистиката…упадъкът е видим.

Следват няколко спирки, които ще прескоча, за да се спра на Портата Finca Miralles

Известна още като Portal Miralles това е голяма входна порта на  Имение Миралес/Finca Miralles   – една от най-малко известните творби на Антонио Гауди в града. Тя се намира на Passeig de Manuel Girona, в Sarrià, и може да бъде разгледана на спокойствие, избягвайки тълпите туристи, привлечени от наследството на този брилянтен архитект. Вдъхновена от природата, в своите плавни органични форми, портата е поръчана през 1901 г. от индустриалеца Hermenegild Miralles, за да осигури достъпа до неговото частно имение. Днес тя води до тиха вътрешна улица на жилищния квартал, добавяйки уникална идентичност и нотка елегантност към ежедневието на неговите жители. Портата е вградена в стената, която заобикаля имението, направена е от камък и окантена в бял тренкад⁕, с метална решетка, която прилича на кожа на влечуго. С голяма трилистна арка и надвиснала козирка, портата е увенчана от характерен триизмерен кръст, изработен от ковано желязо. Отстрани има по-малка порта, която все още има оригиналната решетка. Портата е реставрирана през 2000 г. и приютила статуя на Гауди, с автор скулптора Хоаким Кампс в знак на почит към този брилянтен архитект.

⁕Тrencadís са мозайки от счупени плочки, парчета, мемори и части, направени са от циментирани парчета плочки и счупени порцеланови изделия.

Следващата ни спирка е отново творба на Антонио Гауди – Collegi de las Teresianes – Колежът на Света Тереза.

Колежът на Света Тереза ​​(Cat. Collegi de las Teresianes) е училище към манастира Света Тереза, специална образователна институция за момичета, специализирана в подготвителното обучение на монахини. Сградата е построена през 1888-1894 г. в Барселона от архитекта Антони Гауди. Една от основните забележителности на каталунската столица. Колежът на Света Тереза ​​се намира на улица Ganduxer 85. Идеята за изграждането на колежа принадлежи на Енрико де Оси, основателят на монашеския орден на Света Тереза ​​д’Авила. Първият автор на проекта е Хуан Б. Понс Трабал. Но през 1888 г., по искане на Енрико де Оси, започнатото строителство се поема от Антонио Гауди, като се следват строго готическите традиции в архитектурата. Училището на Света Тереза ​​се смята за ненадминат шедьовър на Антонио Гауди и през 1969 г. е обявено за архитектурен паметник с национално значение. За основен строителен материал е избрана тухлата, която с ниската си цена позволява широкото й използване също и за създаване на декоративните елементи, без да се налагат за целта допълнителни разходи. Това е първата сграда, в която Гауди интерпретира църковната символика. Така например, на фасадата са поставени светите думи и изображението на герба на Ордена на Света Тереза ​​над входа, ограден с решетка от ковано желязо. Анаграмите на Христос върху излятите керамични плочки са посочени многократно.

Колежът Света Тереза-Гандуксер през 1890 г.

Виж повече: https://en.wikipedia.org/wiki/College_of_Saint_Teresa-Ganduxer

Ден втори – 7 август

Първата спирка за втория ни ден в Барселона бе легендарната Casa Batlló /Каза Байо на Антонио Гауди.

Casa Batlló се намира на Paseo de Gracia, улица, която в миналото е свързвала града с Villa de Gracia, която днес е напълно интегриран квартал на града.

Развитие на Paseo de Gracia. От 1860 г., когато в Барселона е одобрен амбициозния градоустройствен план на инженер Илдефонс Серда и Суниер (известен като плана Cerdà), Paseo de Gracia се превръща в гръбнака на града и най-известните фамилии започват да се установяват тук. По този начин през 19-ти век улицата се превръща в алея за пешеходци и конски каруци, а от 20-ти век става главна алея за автомобили. Първоначално сградата е построена през 1877 г. от Емилио Сала Кортес (един от професорите по архитектура на Гауди), когато в Барселона все още няма електрическа светлина. През 1903 г. е закупен от г-н Josep Batlló y Casanovas, текстилен индустриалец, който притежава няколко фабрики в Барселона и виден бизнесмен. Изграждане на Casa Batlló Първоначално, през 1877 г. сградата е построена от Емилио Сала Кортес (един от професорите по архитектура на Гауди). В Барселона все още няма електричество. През 1903 г. тя е закупена от г-н Josep Batlló y Casanovas, виден бизнесмен и текстилен индустриалец, който притежава няколко фабрики в Барселона. Г-н Josep Batlló предоставя пълна творческа свобода на Антони Гауди, като му възлага проект, който първоначално включва разрушаване на сградата. Но, между 1904 и 1906 г Гауди не разрушава, а напълно реформира къщата. Той напълно променя фасадата, преразпределяйки вътрешните пространства, разширява светлинния кладенец и превръща вътрешността на къщата в истинско произведение на изкуството. Освен безспорната художествена стойност на сградата, тя е също изключително функционална. Някои дори виждат елементи, които предвещават архитектурните тенденции от края на 20-ти век. В обкръжението на Casa Batlló, по същото време изтъкнати архитекти реформират и други къщи. Архитектите се състезават за градските награди, обявени от Градския съвет на Барселона. Тези къщи също са в стил Модернизмо(съответен на Ар Нуво, Сецесион, Либерти…) и заедно с Casa Batlló, в момента са част от уникална група, формирана от: – Casa Amatller (от архитекта Josep Puig i Cadafalch); Casa Lleó Morera (от Lluís Domènech i Montaner); Casa Mulleras (Енрик Сагние); Casa Josefina Bonet (Marcel-li Coquillat). (виж илюстрацията долу)

От 50-те години Casa Batlló вече не е собственост на семейство Batlló, като от 90-те години на ХХ век е собственост на семейство Бернат, които напълно са я реставрирали. През 1995 г. семейството отваря къщата за обществеността и представя това архитектурно бижу на света, като предлага използването на сградата и за събития. От 2002 г., съвпадаща с Международната година на Гауди, в Casa Batlló се предлагат разнообразни културни събития. Днес Casa Batlló е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и икона в Барселона. Тя е една от най-високо оценените културни и туристически атракции, посрещаща 1 милион посетители всяка година. Текстът е по: https://www.casabatllo.es/en/antoni-gaudi/casa-batllo/history/

Гауди дава на Casa Batlló уникална фасада, пълна с въображение, плод на работата на свободен и радостен художник. Той създава буйна и вдъхновена от морето фасада, фантастичен свят на мечти, символична вселена. Ефектът от нагънатата и повърхност е особено впечатляващ, а камъкът, стъклото и керамиката заемат централно място. Когато фасадата е осветена от първите лъчи на деня, тя се оживява от уникален блясък и светлина, от хармонично и балансирано движение, сякаш е жив елемент от градския пейзаж. Светлината и цветът са обединени, завличайки ви на пътешествие през морето, красотата и радостта. Нейната грандиозна природа със сигурност впечатлява всички, които я видят, карайки минувачите да я съзерцават по всяко време на деня. На приземния, бел етажа и първия етаж фасадата включва тънки каменни колони по форма наподобяващи кости, украсени с характерни флорални елементи.  А балконските парапети имат формата на маски на черепи. Изработени са от едно парче чугун и са закрепени в две анкерни точки, което означава, че част от тях е издадена. На Бел-етажа Гауди включва огромна галерия (за да видите и да бъдете видени), която стърчи на няколко метра над Пасео де Грасия. Той също така добавя големи прозорци с овална форма.

Casa Batlló носи прякора Casa dels Ossos (Къщата на костите) или Casa del Drac (Къщата на дракона).
Дизайнът на самата къща е вдъхновен от каталунската легенда за Sant Jordi (Св. Георги) и Дракона. Според легендата свиреп дракон, способен да трови въздуха и да убива с отровния си дъх, тероризирал гражданите на Барселона. Травмирани от злодеянията на дракона, те избират смъртоносната алтернатива. За да успокоят дракона и да предотвратят безразсъдното унищожение на града, гражданите хранели огнедишащия с един човек на ден. Случаен избор. След няколко дни се случило така, че принцесата е нещастният избраник. Докато тя се тътрила мрачно към дракона и сигурната смърт, на хоризонта се появил рицарят на име Свети Георги. Облечен в блестящи доспехи и яздейки бял кон, той се втурнал да спаси красивата девойка, изпаднала в беда. Той вдигнал меча си и намушкал дракона, освобождавайки принцесата и гражданите от хватката му. Красиви червени рози се разливат от тялото на дракона. Принцът дава една на принцесата.

Barcelona, Spain – 24 April 2016: Exterior View of Casa Batllo by Gaudi in Barcelona.

Casa Batlló, украсена с червени рози, за да отпразнува фестивала на Свети Георги
Барселона чества тази легенда с ежегоден фестивал на 23 април. Фестивалът съчетава култура и романтизъм. Разменят се подаръци и рози между любимите. Casa Batlló дори е украсена с рози за големия ден.

Сградата е увенчана с ефектен покрив, съставен от големи люспи, които наподобяват гръб на животно. Горната част е оформена от големи сферични компоненти с цветове, които се променят от единия край до другия. Кръст с четири рамена, сочещи север, юг, изток и запад, се издига от другия основен елемент на покрива – кулата. Буйно оцветените плочки – Trencad символизират кръвта на неговите жертви. Шпилът на покрива пък представлява меча на Свети Георги, забит в дракона.

Текст по: https://www.casabatllo.es/en/antoni-gaudi/casa-batllo/facade/ Виж също:

Dragon Iconography: Guide To Gaudí’s Casa Batlló In Barcelona Last Updated on April 2, 2024 by Leslie Livingston – https://www.thegeographicalcure.com/post/dragon-iconography-gaudi-s-casa-batllo

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

October 7, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии