ЦЕНТРАЛНИЯТ ВОЕНЕН КЛУБ В СОФИЯ

ПРЕЦИЗИРАНЕ НА ДАННИТЕ

В изследователската си работа по история на архитектурата и градоустройството на София, както и конкретно, при изследване биографията на архитект Вацлав Колар, се сблъскваме с натрапчиво разпространяване на неверни данни за авторството  на проекта, за времето на изграждането, за декорацията, както и за датата на откриването на една от най-представителните и достолепни сгради на София, каквато е Военният клуб.

Така например, като автори на проекта се сочат, освен действителният автор, архитект Вацлав Колар (с псевдонимите Адолф, Антонин, Ян и други), още и архитектите Никола Лазаров и Фридрих Грюнангер. А датата на откриването варира в широки граници – от 1899 до 1907 г.

Дори на официалния сайт на Софийска община пише: „Чешкият архитект Адолф Вацлав Колар прави проект на сграда за Военен клуб….. Достолепната сграда се строи в периода 1895 – 1897 г. Проектът е доусъвършенстван от архитект Никола Лазаров. През 1907 г. клубът е напълно готов.“[1]

[1] Сградата на Военния клуб в София – В: Столица.bg: https://stolica.bg/sofia-tur/arhitekturni-pametnitsi/sgradata-na-voenniya-klub-sofiya   

Каква е истината

По сведения на генерал Никола Иванов, министър на войната (1896 – 1899): „Проектът се работи от 1885г. Одобрен е от „старшинския съвет“ и през 1896г. се пристъпва към строителството на Клуба. При полагане на основния камък се извършва водосвет, подписва се акт, който се зазижда в основите му. Строителството продължава повече от две години и се завършва едва в началото на 1899г.“[2]

[2] Виж моя публикация: „Коригиране на данните за строежа на военния клуб в София“ – В: https://zheleva-martins.com/2020/08/26/

Ето още документирани сведения:

През 1897г Военният клуб (Сградата на Офицерското събрание) вече се строи. Във „Военни Известия“ от 1997г., брой 8/ 17–май, с.1–а, с.7 и с.8 е публикувано от Софийското военно офицерско събрание „Обявление“ за търг за „каменоделска работа от Беловски мрамор за новостроящото се здание на Военно събрание.“

Кога е открит Военният клуб

Датата на откриването на така нареченото Софийско офицерско събрание (днес Военен клуб) е 15  ноември 1900 година. Тя е отбелязана в Държавен вестник от  16 Ноември, 1900г., брой 251, с.1 и с.2, където в рубриката „Известия от двореца на Н.Ц.В. Княза“ се казва, че в сряда на 15 ноември, след панихида в катедралната църква „Св. Крал“ за падналите офицери и войници през време на сръбско българската война през 1885г.и благодарствен молебен по случай победите през същата война, в 12,30 часа „Негово Царско Величество Господарят, придружен от военната Си свита, присъства на молебена, който се отслужи в новия офицерски клуб, по случай отварянето му…“

През  следващата година в „Държавен вестник“ от 17 януари 1901г. брой 13, с.1 и 2, в  рубриката „Известия от двореца на Н.Ц.В. Княза“ се съобщава за специален дар Сервиз за чай от Н.Ц.В. Княгиня Клементина, предаден на вече откритото Офицерско събрание.[3]

[3] За точните данни от Държавен вестник благодаря на любезното съдействие на Емануил Христов!

Ето още едно доказателство, че от 1900 година Военният клуб вече функционира като такъв – това е фотография на Военния клуб от 1903 година, с цялото му декоративно-скулптурно великолепие.4]

[4] William Eleroy Curtis, The Project Gutenberg eBook of  „The Turk and his lost provinces Greece, Bulgaria, Servia, Bosnia“, Military Club at Sofia p.201 – In: https://www.gutenberg.org/cache/epub/71013/pg71013-images.html

MILITARY CLUB AT SOFIA

Чие дело е декоративната обработка на фасадите

„Като сътрудник на декоративно-скулптурното оформяване на сградата, архитект Колар привлича скулптора Марин Василев, който се е завърнал само преди една година от Чехия. Декоративната украса на тази сграда е богата и изящна…Старото познанство на Марин Василев с архитект Колар още от Прага и съвместната им работа по изграждане на Военния клуб създават условия за трайно другарство.“- пише биографът на скулптора Дона Йончева[5]

Проф. Труфешев потвърждава това сътрудничество между архитект Колар и скулптора Василев: „През 1897г. той декорира с архитектурна орнаментална пластика сградата на Военния клуб в София (арх. А. Колар).“[6]

[5] Йончева, Дона Бояджиева, „Марин Василев“, София, Издателство „Български Художник“, 1955, с.15-16;  Виж повече тук: Желева-Мартинс, Д. „Връзката между две значими личности“ – В: https://www.academia.edu/93948933/

[6] Труфешев, Николай, „Синтезът на архитектурата с монументалните изкуства в България 1878-1918“- В: „Из историята на българското изобразително изкуство“, Сборник от студии, Том 2,  1878 – 1918, София, 1984, Издателство на БАН, стр.190

Защо се намесва името на арх. Никола Лазаров като автор на Военния клуб

Заблуждението идва от там, че арх. Лазаров е автор на пристройката към Военния клуб реализирана през 1900 – 1907г.[7] Той е правил и обзавеждането на Военния клуб.

[7] Лабов, Георги, „Архитектурата на София“, Държавно издателство „Техника“, София, 1979г., стр.142

Накрая ще завършим с извода, че не трябва да допускаме подмяна на авторството, защото сме отговорни пред паметта на първия главен архитект на София и първи архитект на Княжество България, арх. Вацлав Колар, пионер в изграждането на първите най-представителни и красиви сгради на столицата ни след Освобождението, една от които безспорно е Военният клуб.

May 16, 2024 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии