♦ КЪМ ВИЗИЯТА , ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СОФИЯ И НЕГОВИТЕ НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ ИЗМЕНЕНИЯ♦

Последният ОУП на София  е разработен през периода 1998‐2003г., а след приключването на процедурата по ОВОС е приет и одобрен от Народното събрание на 20.12.2006г. със специалния Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). Практически настоящият ОУП на София се прилага от началото на 2007г.[i]

От 2007 до момента ОУП-София е претърпял 9 изменения. Само през миналата 2018 година те са две.

Аргументацията за измененията му най-често е свързана с комуникационно-транспортната система и метрополитена.

През 2014г. ОУП-2009г. е законово изменен в частта „Комуникационно – транспортна система – масов градски релсов транспорт”, заради Метро-диаметър-3.

Към момента, започвайки от 2017г. насам, отново се готви изменение в частта „Комуникационно – транспортна система – масов градски релсов транспорт“, под предлог, че отново „Предстои разширяване на метрото с отклонения към Арена Армеец и Цариградско шосе, към Студентски град, от Младост към кварталите северно от Околовръстния път в западна посока, продължение на метрото по бул. Царица Йоана до Околовръстния път.“

През миналата 2018 година е изработено и задание за изменение на ОУП: „Това разширение изисква изменение на Общия устройствен план на Столична община приет с Решение № 960/2009 г. на МС в част „Комуникационно-транспортна система-масов градски релсов транспорт”, одобрена с Решение 454/11.08.2017г. на МС.“[ii]

[i] Закон за устройство и застрояване на Столична община, В сила от 28.01.2007 , Обн. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.31 от 10 Април 2018г.

[ii] „Представяне на проекта на Задание за изменението на ОУП“ – https://www.sofia-agk.com/Pages/SinglePublication/b4sFXRKWTvU%3d

Според нас:

Това е работа „на парче“ и не е редно процесът с измененията на ОУП да продължава по този начин и занапред. Всъщност измененията на ОУП-а се подчиняват на стохастичните изменения на метрополитена.

Нормалната логика изисква метрополитенът, с новите му линии и разширения, да следва неизменният – инвариантният скелет на града. Не трябва непрестанните разширения и изменения в системата на метрополитена да водят до изменения на ОУП. Защото именно промените от комуникационен характер нарушават постигнатото във времето устойчиво – инвариантно състояние на градския скелет.

Необходимо е изцяло да се промени отношението, стратегията и политиката към ОУП-София и неговите изменения по принцип.

Към момента София е имала 4 законово регламентирани и един разработен, но неприет като закон, устройствени плана: Регулационен план от 1879-1881г., План на „Голяма София“/“Мусман“, от 1938г.; Генерален план на София/“Нейков“, 1961г., Генерален план на София от 70-те години на ХХ век /арх. Стайнов/ и Общ  устройствен план на София, 2009г.

Изключително интересно видео – ретроспекция на “визията” за София от 70-те години на ХХ век за хоризонт 2000 г., през погледа на архитектите – градостроители на столицата Стефан Стайнов, Митьо Виделов, Григор Дойчинов и други.

https://www.youtube.com/watch?v=-XwQNecZCrg&fbclid=IwAR2OA4SyiJnkZT3fdwnfiVr5dqf1d4EjjJrxHZkaF0MPpmdW1SHY7_rg_IY

———————————————————————————————————————————————————————

Посочените планове трябва да се наложат върху топографията на града,  да се анализират и извлекат инвариантите т.е. не-променящите се във времето елементи на градската структура, които са се превърнали в репери на градската еволюция, и още по-важното – да се извлече тектоничният скелет на града, към днешна дата.

Този процес на проследяване еволюцията на града във времето изисква да се извлекат и иновациите, които са били поетапно възприети от градския организъм и са се превърнали в органични негови елементи.

Резултатите от направения структурен анализ е логично да се картират и представят публично във вид на интерактивна историческа карта на града, с цел тя да служи като инструмент за бъдещата политика по планирането и управлението на града. Този метод, под названията диахронен, синхронен и структурен анализ на града, сме разработили и публикували многократно, включително и в международни издания, от 1990г.- до 2017г. Използвали сме за обект на анализ именно гр. София.[i]

[i] Bиж https://zheleva-martins.com/2017/03/01/ ;Тук по-долу, в приложение – списък на публикациите ни в тази връзка.

Илюстрации от публикацията:“Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”[i]

[i] Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”– В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28; Онлайн: https://www.academia.edu/26596805/%D0%A5%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%97%D0%9E%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%9B%D0%9D%D0%90_%D0%9E%D0%A0%D0%93%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%97%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9D%D0%90_%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%90_%D0%94%D0%98%D0%90%D0%A5%D0%A0%D0%9E%D0%9D%D0%95%D0%9D_%D0%90%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%97

Основно ръководно правило за бъдещата градоустройствена политика следва да е: 

Тектоничният скелет на града, веднъж установен,  да не подлежи на изменения, а единствено на развитие във времето.

Към инвариантните елементи на градския организъм на София спадат, например:

Входно-изходните шосета, затвърдили своите направления от векове; радиално-кръговата система на града; централното градско културно-историческо ядро – т.нар. АИ Резерват „Сердика-Средец“; мащабът на кварталите в рамките на първия ринг – т.нар. „Окръжен булевард“; специфичните пространства – безистени със сключена застройка; речните канали; големите градски паркове в четирите посоки на света – Борисова градина, Западен, Южен, Северен парк; Културно-историческите ценности във всички категории:  Археологически групови паметници – вили рустика; мавзолеи; групи могили; архитектурни, художествени, ландшафтни и т.н.

Всички тези безусловни инварианти следва да се обявят за неприкосновени, спрямо всяка бъдеща намеса, освен поддържаща и реставрационна. Те трябва да получат своите паспорти и досиета, териториалното си обозначение и режим за охрана.

Въпрос на класификация и извличане на още инварианти са ансамблите от Новото време и Модернизма.

Тук спадат, например, първите комплекси на Модернизма, като „Илинден“ /“Модерно предградие“/ и „Яворов“/„Ленин“, които сме регистрирали в Международния регистър на ДОКОМОМО, но у нас нямат необходимата защита на културно-историческа ценност.[i]

Трябва да се реши веднъж завинаги –– ще остане ли в образа на град София историческа следа от явлението „жилищен комплекс“ в неговия автентичен вид? На анализ в тази посока подлежат големите жилищни комплекси от времето на социализма като ж.к. „Заимов“, ж.к. „Хиподрума“, ж.к. „Изток“, ж.к. „Западен парк“, Район „Младост“ и неговите 5 микрорайона: Младост-1, Младост-1А, Младост-2, Младост-3 и Младост-4; Район/ жк „Люлин“  и неговите 10 микрорайона; ж.к. „Дружба 1“ и „Дружба 2“ и т.н.

Всички те са строени като комплекси, при определена градоустройствена концепция и програма, от изтъкнати наши архитекти-градостроители, имат своята културно-историческа стойност и именно като такива би следвало да бележат историческото и социално развитие на града.

В момента тези комплекси хаотично се сгъстяват, пре-застрояват, и обез-образяват, от гледна точка на първоначалния им замисъл и композиция. И това става за сметка на общински терени, училища, детски градини или зелени площи. Трябва спешно да се прецени кои микрорайони, жилищни групи или ансамбли от посочените жилищни комплекси все още могат да бъдат включени към инвариантните елементи на градската структура, като завършени архитектурно-градоустройствени композиции.

По този начин, проследявайки цялата градска територия, ще стане обозрим хоризонтът и на бъдещото еволюционно и устойчиво развитие на града.

[i] Jeleva-Martins Dobrina I., “”Yavorov” residentialdistrict“ – register card- In: DOCOMOMO ISC /Registers BA Zeist The Netherlands, 1997;

Jeleva-Martins Dobrina I., “”Ilinden” residentialdistrict“- register card – In: DOCOMOMO ISC /Registers BA Zeist TheNetherlands. 1997;

——————————————————————————————————————————————————————- 

Подобен пример, за прилагане на разработената от нас методологическа идея, появил се  20 години след нашата първа публикация,  е осъществената Историческа харта на Барселона, състояща се от 26 интерактивни карти на Барселона.[i]  С тази разлика, че тук в центъра на внимание не стои анализът на развитието на тектоничния скелет на града, чрез проследяване на инвариантите и иновациите във времето и извличане на перспективните тенденции, а просто графично представяне на историческото развитие на града във времето.

Историята на Барселона, в 26 интерактивни карти

 

300.000 Km/s)

[i] Виж тук: TANVI MISRA, The History of Barcelona, in 26 Interactive Maps- Flip through the key chapters in the city’s life from 150 A.D. to 2010., Jun 27, 2016

http://www.citylab.com/housing/2016/06/the-history-of-barcelona-in-26-interactive-maps/488933/

————————————————————————————————————————————————————–

♦ Друг подобен пример  е  проследяването в карти на еволюцията на град Истанбул:  

The Evolution of Istanbul, In Maps. Explore the crucial milestones in the life of the now-troubled city on this interactive platform. TANVI MISRA @Tanvim Jan 6, 2017 

http://www.citylab.com/design/2017/01/istanbul-turkey-maps-through-history/512123/

——————————————————————————————————————————————————————–

♦ Съвсем пресен е примерът за анимиране на растежа на Манхатън в течение на 400 години чрез интерактивни карти. 

Watch Manhattan Grow Over 400 Years,  May 22, 2019 – 

През последните четиристотин години островът, който толкова много нюйоркчани наричат дом, е променен от хората, които са живели там. Манхатън сега е супер метрополия с 8 милиона жители, но погледнете най-ранната известна карта на Ню Амстердам, както тогава е била наречена, и ще видите съвсем различен остров.Разглеждане на многото карти на Манхатън, създадени през годините, може да ви покаже как са положени основите на града днес.

Използвайки информацията, намерена в архивите на Нюйоркската публична библиотека и Библиотеката на Конгреса, ние създадохме анимация и поредица от карти, по-долу които ви позволяват да видите как Манхатън  расте повече от 400 години.

https://www.angieslist.com/articles/watch-manhattan-grow-over-400-years.htm

 

—————————————————————————————————————————————————————-

ПРИЛОЖЕНИЕ: СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ НА ГРАД СОФИЯ – ПУБЛИКАЦИИ

♦ Мартинс, Добрина,  Хоризонталната организация на града – диахронен анализ, Международен симпозиум: “Научни методи за опазване паметта на един град – проблеми на формирането” – организира Международният комитет по формиране към ИКОМОС и Българският национален комитет на ИКОМОС, в София, 28.IX – 1.X. 1990 /Scientific methods for safguarding the memory of a city: Training problems. ICOMOS – International Commitee for training ICCROM, The bulgarian national commitee of ICOMOS. September 28th-October 1st, 1990, Sofia/

♦ Zheleva-Martins, D., Deep structures of the town – In: Architektura v prostredi.3. Vedeska konferencia “Kulturna kontinuita architektury”, Stara Lesna, 21-23 maja, 1991. Vydavatel Dom techniky ZSVTS, Bratislava, pp. 17-25; 75,

♦ Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”- В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28

♦ Желева-Мартинс, Д., Хоризонталната организация на града – синхронен анализ  Научен семинар на тема: “Европейски влияния в българската архитектура през XIX – XX век”, организира САБ, м. юни 1993

♦ Желева-Мартинс, Д., “Синхронен анализ на града.” В: сп. “Архитектура”, 1993, кн.3, с. 22-25

♦ Zheleva-Martins, Dobrina, “Sofia in images – annotation of a research project”- In: VII Congreso“Cultura Europea”, Resumenes Abstracts Resumes Zusammenfassung, “Z” – pp. 77-78- Centro de Estudios Europeos Universidad de Navarra, Pamplona, Spane, 23-26 octubre, 2002

♦ Zheleva-Martins, D. I.,“Annotations on the Research Project “Sofia and Its Images”- In: “Lo Straniero”, #37, N=531, pp 45-46, Naples, Italy, 2003

♦ Zheleva-Martins, D., “Visual History of Sofia” – In: IX th International Congress of South – East European Studies, Tirana, 30.08.2004 – 3.09.2004, Resumes, Academie des Sciences d’Albanie, pp. 188-189

♦ Zheleva-Martins, Dobrina,“An atempt at structural history of the bulgarian Town- planning”– In: 8th congress of International Association of Semiotic Studies (AIS/IASS), “Signs of the world Interculturality and globalization”, Session 7 “Semiotics of Space”, Lyon, July, 7th –12th, 2004 (Abstracts, p. 426), http://sites.univ-lyon2fr/semio2004/rubrique.php3?id_rubrique=19

ИЗЛОЖБИ

♦ Желева-Мартинс, Д., П. Йокимов, Ю. Фърков, Л. Стоилова /ЦА-БАН/, Лилия Цветкова и Илияна Паскова /ДА-София/, Стоян Христов, художник – “Град върху града. 120 години от Първия регулационен и 60 години от Първия градоустройствен план на София”– изложба, организирана от Централно управление на архивите при МС

▪29.3.1999г.-12.4.1999г. в Централния дом на САБ, София;

▪14-30.4.1999г по време на Европейския месец на Културата в гр. Пловдив;

♦ Желева-Мартинс, Д., С. Лозанова, Б. Иванова, Р. Гелева-Цветкова, Д. Николаиду, Б. Виана,– ”София в образи – Sofia in images” изложба, представена както следва:

▪ От 1 до 18.10.2002 – в Информационния център на Европейския Съюз, София;

▪ От 23 до 26.10.2002 – в Институт за Европейски изследвания в Университета на Навара в Памплона, Испания, по време на VІІ конгрес “Европейска култура” – (VII Congreso “Cultura Europea”, Centro de Estudios Europeos, Universidad de Navarra, Pamplona,23-26 octubre 2002);

▪ От 14 до 19юли, 2003 г. в Университета в гр. Клагенфурт, Австрия, по време на 27-ма международна конференция на IMISE „Пътища за културно отчуждение Един интер-дисциплинарен диалог без бариери” (27th IMISE Conference “Ways of cultural Estrangement A No-barriers Interdisciplinary Dialogue”, 14-19 July, 2003, Universitat Klagenfurt, Austry);

 

 

 

 

 

 

 

 

 

June 11, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии