КОНКРЕТНИ МЕРКИ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СТРАНАТА

На 20 юли, по инициатива на ръководството на САБ, Председателят на САБ арх. Г. Бакалов проведе кръгла маса на тема: „НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И СЪВРЕМЕННАТА АРХИТЕКТУРА В Р.БЪЛГАРИЯ“, с ЦЕЛ: СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛЕН ПОДХОД И НОРМОТВОРЧЕСТВО ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО, ЕКСПЕРТИЗАТА И ПРИЛАГАНЕ НА ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ ПО ТЕМАТА.
Като участник в кръглата маса, предложих следните

КОНКРЕТНИ МЕРКИ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СТРАНАТА

ОРГАНИЗАЦИЯ
1. В процесите на опазване на културното наследство участват:
– местните общности, начело с местната власт, културни институции- музеи, галерии, читалища, библиотеки, училища, художествени задруги, неправителствени организации и т.н.
– Районната власт и районните културни институции;
– Централната власт – Министерствата – МК, МРРБ, М Туризма, МОСВ, МОН и други, със своите поделения;
Видимо между тях няма синхронизация. Например, МОСВ – при разработката на екологични експертизи в повечето случаи включва фактор „културно-историческо наследство“. Експертите по този фактор изготвят своите становища, които участват в обществени обсъждания, но обратната връзка не е налице – тези експертизи не се наблюдават и не се контролира изпълнението им от МК;
Според мен е необходимо обвързване в мрежа, взаимна комуникация и съгласуваност между отделните ведомства, когато се касае за „културно наследство“
2. Министерството на културата има нужда от 10 годишна национална стратегия за разгръщане и контрол над дейността по опазването на културното наследство. Точно така, както такава има МОСВ, например. Стратегията осигурява независимост на процесите от сменящата се политическа конюнктура – всяко правителство, дошло на власт е длъжно да я следва и да се отчита по нея.
3. По мое мнение е необходимо довършване на процеса на децентрализация на грижата за паметниците на културата. За целта следва да се въведе йерархия на грижите по опазването и тяхното финансиране, съобразно ценностната им характеристика.
Паметниците на културата, включени в листата на ЮНЕСКО, както и тези 14 към момента, в чакащата листа, трябва да са в центъра на внимание на МК, за тях би следвало да се осигурят самостоятелни и независими от останалите категории паметници, фондове. На тях трябва да се отчислява част от печалбата постъпваща от посещенията им.
Останалите паметници – недвижими културни ценности, трябва да се пререгистрират по места и да се преосмисли тяхното значение. За целта би могло да се създадат консултативни съвети от експерти, които да подпомогнат местните общности в оценката на културното наследство на съответните територии. Тогава, когато тази преоценка, чрез прозрачните действия, стане достояние на населението по-места, ще стане ясна и йерархията в тяхното опазване – кои от паметниците на културата ще получат достъп да национални и европейски фондове и кои ще останат на грижата на местните общности и личните им стопани.

4. Всички световни паметници на културата и оценените като национални недвижими културни ценности, следва да бъдат обявени в Държавен вестник и на сайта на МК с пълната им характеристика; Всички останали недвижими културни ценности да бъдат обявени и в сайтовете на общините и градовете на чиято територия се намират, с пълната им характеристика; Всички те да съставляват дигитализиран Национален регистър на недвижимите културни ценности, съдържащ досиетата-паспорти на недвижимите културни ценности в тяхната йерархия по значимост и категория.
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
5. Към момента с консервация и реставрация се занимават онези, които са получили лиценз за целта. Занижени са изискванията за получаване на съответния лиценз. Допуснато е да се доверят национални ценности на лица без необходимия опит в това направление.
Изискването от 5 години стаж трябва да се подмени с конкретни дейности по опазване на наследството за последните пет години.
Нужно е въвеждане и на йерархия в лицензирането – за ръководител на екип да се изисква документално представяне на извършени реконструкции, реставрации и прочее; подробна творческа биография, доказващи неговата правоспособност да ръководи екип;
Препоръчително е да се лицензират и цели ателиета, в пълен набор от специалисти, консултанти, лектори, учени и т.н.;
Необходимо е публичният регистър на експертите наистина да е публичен и да бъде публикуван на страницата на МК в неговата пълнота.
6. Към момента са изхарчени милиони за консервации, реконструкции и реставрации с отрицателни резултати. Никому не е потърсена отговорност за неудачите – нито на проектантите, нито на изпълнителите, нито на съгласувалите или приемалите тези обекти.
Струва ми се задължително дейността по опазването на наследството, включително реконструкция, реставрация, иновация…да се обвърже пряко с наказателния кодекс.
7. Следва да се предвидят наказателни мерки също и за вмешателство в работата на специалистите, за налагане на външна воля, за злоупотреба с власт, за нелоялна конкуренция и организиране на обструкции, при доказани лични интереси.
ОБРАЗОВАНИЕ
8. Назряла е необходимостта от професионално образование за специалисти в областта на опазването на наследството както следва:
– Средно специализирано и профилирано техническо образование, подготвящо кадри за технически ръководители и контрол;
– Висше профилирано образование, бакалавърска програма – специалност „Опазване, консервация и реставрация на недвижимото културно наследство“, освен вече създадените магистърски програми към съществуващите висши учебни заведения;
– Има нужда от обучение и на специализирана и квалифицирана работна ръка;
9. Може би ще е добре въвеждането на периодични профилирани и опреснителни курсове, приключващи с изпити, за даване и подновяване на лицензите в областта на опазването на наследството;

НАУКА

10. Най напред е необходимо в професионалните среди, включващи цялата палитра от специалисти, въвлечени в процесите на консервация и реставрация, да се организират научно аргументирани дебати за актуалността и адекватността на прилаганите методи на реставрация и консервация към момента. Да се осмислят критериите за оценка на практиките в областта и да се обнародват;
11. Необходимо е да се въведе практиката на ежегодно отчитане и обсъждане на научни семинари на извършената през годината специализирана работа, с открояване, награждаване и популяризиране на положителните практики;
12. Необходими са целенасочени специализации на млади кадри в признатите световни школи по опазване на културното наследство;
13. Предлагам още съставяне на виртуална библиотека или научно-консултативен портал, където да са налице всички преведени на български език харти, декларации, нормативни документи, справочници, и актуални публикации на ЮНЕСКО, ИКОМОС, ИКРОМ, и други международни организации; всички документи, ратифицирани от РБ; актуални нормативни документи от българското законодателство и публикации в областта на опазване на културното наследство;
Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс,
– Зам-председател на д-во „Наука и образование“ – САБ;
– Член на БНК на ИКОМОС и ДОКОМОМО Интернешънъл;
– Дългогодишен преподавател по „Културен туризъм“, магистърска програма Екология и Ландшафтна архитектура – ЛТУ и автор на учебник „Културен туризъм“, София, Изд. Пространство и форма, 2005г.;
– Независим експерт към МОСВ, от 1993г., автор на над 100 експертизи върху големи инфраструктурни, промишлени и други обекти, в частта „Културно-историческо наследство“;
– Монографии в областта на обсъждане: „История на българското градоустройство- ХIХ-ХХ век. Диахронни анализи“(в съавторство с Ю.Фърков), 2009г.; „Градоустройствени паралели, България и светът“, София, 2004г.; „Биография на София, Исторически студии“, 2006г.

 

Във връзка с темата виж още:

http://zheleva-martins.com/2015/07/11

http://zheleva-martins.com/2015/07/11

♦ НАЧАЛО НА НАУКАТА ЗА АРХИТЕКТУРНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ. ВИОЛЕ ЛЬО ДЮК

http://zheleva-martins.com/2015/07/11

♦ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ – автор Щенков, А.С. – превод от руски
http://zheleva-martins.com/2015/07/05

♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
http://zheleva-martins.com/2015/05/28/

♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
http://zheleva-martins.com/2015/05/26/

♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
http://zheleva-martins.com/2015/05/22/

♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
http://zheleva-martins.com/2015/05/20/

♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html

♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
http://zheleva-martins.com/2015/03/31/

♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
http://zheleva-martins.com/2015/03/28/

♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/

♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
http://zheleva-martins.com/2015/03/25/

♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
http://zheleva-martins.com/2014/12/14/

July 15, 2015 · dobrina · No Comments
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.

  • RSS

July 27, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български