КРЕПОСТТА КАРКАСОН – CARCASSONNE – СВЕТОВЕН ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА
Каркасонската крепост (Cité de Carcassonne) е една от най-големите крепости в света. Това е огромен средновековен архитектурен ансамбъл, обкръжен с непристъпни стени, укрепени с 52 кули. Блестящо реставрирана, тази крепост може да се смята за един от най-ценните бисери на културно-историческото наследство на Франция. Крепостта е реставрирана в края на 19-ти век от знаменития френски архитект и реставратор Виоле-льо-Дюк (Eugène Viollet-le-Duc).
♦♦♦
Сите или Крепостта Каркасон (Cité de Carcassonne, ville fortifiée de Carcassonne) представлява средновековен архитектурен ансамбъл, в едноименния град на територията на департамент Од, област Лангедок, Франция. Крепостта е на десния бряг на река Од.– Официален вебсайт – http://www.carcassonne.org/; Виж също Historic Fortified City of Carcassonne http://whc.unesco.org/en/list/345/video
Архивна френска карта на река Од от 1800 – те години. – 1800s French Antique Map of Aude, France – Inset of Carcassonne – Handcolored map – Aude Antique Map – France Antique Map – https://www.etsy.com/listing/150911005/1800s-french-antique-map-of-aude-france?ref=market
От 1860 до около 1900 г., Canon Verguet Leopold (1817-1914), пионер във фотографията, прави десетки снимки на града. Неговата работа е надежден индикатор за състоянието на крепостта по време на възстановителни работи; тук прилагаме ценни изображения на Сите – Крепостта Каркасон от този период. – http://www.carcassonne.culture.fr/fr/ii105.htm
————————————————————————————————————————————————————
Там на хълма, където днес се разполага крепостта Каркасон, е съществувало укрепено селище още от до-римския период. Най-ранното известно обитаване на мястото датира от 6 век пр.Хр., когато на хълма е имало праисторическа крепост (Oppidum), построена на това скалисто плато с изглед към долината на Од/Aude и древните пътища, свързващи Атлантика със Средиземно море, и Иберийския полуостров с останалата част от Европа.
През 1 век пр. н. е., през 27 г. пр. н. е. това селище, Carcaso Volcarum Tectosagum, става латинска Colonia Iulia Carcaso. По време на бурните години от края на 3-ти и началото на 4 век, то е защитено, чрез изграждането на защитна стена с дължина около 1200 метра. Укрепленията, състоящи се от два реда стени и замък, който самият е заобиколен от укрепления, се простират на обща дължина от 3 km. Тяхната линия до голяма степен следва римските укрепления и те са ясно видими над две трети от общата дължина. Римските стени били засилени от подковообразни бастиони на приблизително равни интервали разстояние. Зидарията е в характерен късно римски стил; Порта Narbonnaise от източната страна и Порта Aude от запад са особено сложни отбранителни съоръжения.
Крепостта попада под вестготско управление през 5-ти век и отстоява многократните опити на франките да я завладеят. Арабите са по-успешни в това отношение през 724 г., но са изгонени през 759, след обсада, ръководена от Пипин Дребният. През вестготския период за известно време през 6 век в Каркасон е създадена епископия. Тогава може би тук е построена катедралата, на мястото, където е сегашната романска катедрала, осветена през юни 1096.
Замъкът от 12-ти век е построен върху западната част на римските стени; той е бил заобиколен от правоъгълно укрепление през 1226. До края на 13 век градът е приел окончателния си вид като средновековна крепост. Местен бунт през 1262 е причина кралят да изгони повечето от жителите, като им позволява да се установят от другата страна на реката, където е създаден нов град, през 1347 г. също укрепен.
Основното тяло на катедралата, посветена на Св. Св. Назарий и Целсий, се състои от шест централни кораба и два тесни странични коридора на почти една и съща височина, напълно засводени. Оригиналният романски хор е заменен през 13-ти век от високи готически структури. Екстериорът, както при тези на най-южните френски готически църкви, все още няма контрафорси, стабилността се осигурява посредством вътрешния свод. Тя съдържа някои важни скулптури, особено гробницата от 13-ти век на епископ Radulph. Витражите в прозорците на апсидата и трансепта са с изключително високо качество. Могат да бъдат разграничени три периода: краят на 13 век, началото на 14 век и 16-ти век.
Крепостта имала славата на непревземаема, тя никога не е била нападана по време на Стогодишната война, дори и по време на нападението на Черния принц през 1355. Хугенотите са предприели два изненадващи опита за завземане на града със сила през 1575 и 1585, но и двата бързо били осуетени. Тя била извадена от списъка на военните крепости през 1804 г., а след това възстановена като втори клас крепост през 1820.
В резултат на всичко това, крепостта много скоро се превърнала в удобна каменна кариера, а стените и кулите й постепенно били демонтирани. Оцеляването на този великолепен ансамбъл от укрепления дължи своето спасение на френския историк и археолог Jean-Pierre Cros-Mayrevieille, който успява на 31 юли 1850 г. с постановление да спре събарянето. Проспер Мериме, по това време генерален инспектор за историческите паметници, започва разговори с Министерството на войната, за да спаси укрепленията, а първите средства били предоставени за тази цел през 1852.
Eugene-Emmanuel Viollet-Iе-Duc, комуто било възложено да подготви доклад през 1846 г. започва реставрацията най-напред от Porte Narbonnaise и Porte De L ‘Aude, и продължава да работи в Каркасон до смъртта си през 1879 г. За това време вътрешните укрепления са почти напълно възстановени, заедно с броя на кулите на външните защити.
———————————————————————————————————————————————————————-
През последната част на 19-ти век неговият наследник Paul Boeswillwald продължава работата по възстановяването на стените и замъка. Процесът на възстановяване не е завършен чак до 1910. – Historic Fortified City of Carcassonne – http://whc.unesco.org/en/list/345/
Историческият град Каркасон е отличен пример за средновековен укрепен град, чиито масивни укрепления са били построени върху стени, датирани от късната античност. Това е факт от изключително значение и заради възстановителните работи, извършени през втората половина на 19-ти век от Виоле-льо-Дюк, който има голямо влияние върху последващото развитие на принципите и практиката на опазване на паметниците на културата.
Каркасон има изключително значение до днес не само заради продължителната реставрация, дело на Йожен-Емануел Виоле-льо-Дюк, един от основателите на съвременната наука за опазване на паметниците на културата, но и поради факта, че този обект е предмет на непрекъснато преосмисляне на практиката в областта на реставрацията.
„Виоле-льо-Дюк внася във френската научна школа методиката на точния, археологически подход за измерване и описание на обектите от древността, но неговият практически опит в областта на реставрацията е оспорван:
“Да се реставрира сградата, не означава да се обнови, ремонтира или преустрои; реставрирането означава – да възстановиш сградата до завършен вид, какъвто тя може и да е нямала до момента.”
Този подход е предизвикал противодействието на опозиционния лагер на “консерваторите”, воден от Джон Ръскин, които укорявал Виоле-льо-Дюк в това, че след нейното възстановяване, да не може дори да се съберат останките на тази древност. Краен пример за подхода на Виоле-льо-Дюк – е замъкът Pierrefonds, в чието “възстановяване” доминирала идеята за създаване на “идеална сграда” от средновековен стил.
Проект на Виоле-льо-Дюкза реставрацията на замъка Pierrefonds
——————————————————————————————————————————————————————–
Идеята за творческо пресъздаване на средновековни паметници “по Виоле-льо-Дюк” е пуснала корени в много европейски страни; на нея се дължи външният вид на много запазени паметници – от замъка в Карлщайн (Чехия). до катедралата Успение Богородично във Владимир-Волински (Украйна).
Карлщайн – Крал Шарл IV (Charles IV) построил този средновековен замък между 1348 до 1357 г. с цел да защити короната и бижута на Свещената Римска империя. Въпреки че замъкът Карлщайн е бил променян през годините, като са пристроени различни допълнения – късноготически стълби и мостове, по-късно те били премахнати, за да се възстанови дворецът до първоначалната си средновековна визия.
От гледна точка на съвременните практики за опазване на сградите, реставрационният подход на Виоле-льо-Дюк се разглежда като прекалено свободен, субективен и основаващ се на интерпретациите, но някои архитектурни паметници щяха да бъдат загубени без неговото участие в тяхното възстановяване.“ – Крепость Каркасон – Материал из Википедии.
Смята се, че е търсен ефект на съвършенство, за сметка на автентичност. Но все пак, въпреки хипотетичните реконструкции днес се счита, че Йожен Виоле-льо-Дюк е свършил забележителна архитектурна работа, която позволява на посетителите да се върнат назад във времето, да приобият по-ясна картина на истинския град Каркасон. Така реставрационните кампании сега поддържат промените в оригиналния проект на архитекта, защото те вече са част от историята на паметника.
През 1997 г. на своята 21 сесия, състояла се в Неапол, Италия, Комитетът решава да впише Сите – Крепостта Каркасон, въз основа на критерии (II) и (IV), в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО(№ 345).
Критериите гласят следното:
(II) – „да представя един важен обмен на човешки ценности, в продължение на период от време или в рамките на културен район на света, от развитието на архитектурата или технологиите, на монументалните изкуства, градоустройството или ландшафтния дизайн“;
(IV) – „да бъде изключителен пример за тип сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, изобразяващи (а) значителен етап (и) в човешката история“ – http://whc.unesco.org/en/news/180/
След като през 1997 г. градът е вписан в регистъра на световното културно наследство на ЮНЕСКО, много бързо той се превръща в основен туристически обект и е посещаван от повече от 2 милиона посетители годишно.
——————————————————————————————————————————————————————–
Във връзка с темата виж още:
♦ НАЧАЛО НА НАУКАТА ЗА АРХИТЕКТУРНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ. ВИОЛЕ ЛЬО ДЮК
https://zheleva-martins.com/2015/07/11
♦ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ – автор Щенков, А.С. – превод от руски
https://zheleva-martins.com/2015/07/05
♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
https://zheleva-martins.com/2015/05/28/
♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
https://zheleva-martins.com/2015/05/26/
♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
https://zheleva-martins.com/2015/05/22/
♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/
♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html
♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/
♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
https://zheleva-martins.com/2015/03/28/
♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/
♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/
♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
https://zheleva-martins.com/2014/12/14/
July 15, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Каркасон; Франция; Виоле льо Дюк; хипотетични реконструкции; световно културно наследство · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии