НАЧАЛОТО НА НАУКАТА ЗА АРХИТЕКТУРНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ – ВИОЛЕ ЛЬО ДЮК
Виоле-льо-Дюк. Живот, дейност, творчество
Виден архитект, историк, археолог, реставратор, инженер, декоратор, художник – така ни се представя тази необикновена личност притежаваща несломима енергия, универсални знания, огромна ерудиция, жажда да търси и да гради. Творчеството на Виоле-льо-Дюк е оставило ярка следа в развитието на европейската наука и образование на XIX век. и не е загубило своята привлекателност до наши дни. И днес са актуални неговите произведения, посветени на практиката и теорията на строителството, архитектурата, бита и обичаите на Средновековието. За Виоле-льо-Дюк пишат като за велик мислител, културолог, “пророк на съвременната архитектура.” Не случайно през 1980 г. в Националната галерия в Париж, за да отбележат стогодишнината от смъртта на Виоле-льо-Дюк била подредена изложба. – Foucart В. Viollet-le-Duc, cent ans aprеs // Viollet-le-Duc [Catalogue de l’Exposition vies Galleries nationales du Grand Palais, IV fеvrier — 5 mai 1980,] Paris: Editions de la Reunion des musеes nationaux. 1980.
Трябва да се отбележи, че с тази изложба в Националната галерия за първи път е удостоен архитект, чиито документи за живота му са последвали изложбата не на кой да е, а на П. Пикасо.
Йожен Емануел Виоле-льо-Дюк е роден в семейство на високопоставен служител в Париж на 27 Януари 1814 г. През 1830 г. той завършва Бурбонския колеж като бакалавър. Продължавайки образованието си в студиото на известния парижки архитект Акиле Леклер, той започва да се интересува от средновековна архитектура.
През 1836-1837 г. за целите на самообразованието си той пътешества във Франция и Италия. Той измерва и скицира много паметници струващи му се забележителни. Изложбата от натрупаните графики привлича вниманието на света на изкуството към младия архитект. Забелязва го и знаменитият писател Проспер Мериме, по това време главен инспектор на Комисията за историческите паметници на Франция. През 1840 г., Мериме възлага на Виоле-льо-Дюк да възстанови църквата на Мадлен във Vézelay, която била пред рухване, след това той е поканен да възстанови параклиса на Saint-Chapelle в Париж. През 1844 г., с Jean-Baptiste Lasso (1807-1857) печели конкурса за възстановяване на катедралата Нотр Дам дьо Пари, и те получават поръчката за реставрация. Тази работа (1845-1864) била високо оценена и през 1846 г. Виоле-льо-Дюк е назначен за архитект на абатството на Сен-Дени близо до Париж, където им била възложена реставрацията на надгробни паметници. Съдбата облагодетелствала начинаещия архитект, който след като се докосва до шедьоврите и практически без сериозна конкуренция, става първооткривател на нови методи за реставрация на старинните сгради. Тази работа се превръща в дело на целия му живот.
През 1846 г. му доверяват реставрацията на базиликата на абатството Сен-Дени близо до Париж, а през 1849 г. – Катедралата в Амиен. Следващи ще бъдат крепостните стени на Каркасон, замъците на Пиерфонд, Куси, църквата в Пуаси, Каркасон, Семюр, Лан, Шалон сюр Марн, архиепископския дворец в Нарбон, кметството в Сент Антоан, портата на Сент-Aндре в град Отен.
Ако се добави разширението на една стара и строителството на три нови църкви в различни градове, изграждането на частни къщи в Париж, изготвянето на рисунки и чертежи за витражи и мебели, то размахът на извършеното от архитекта, като се вземе предвид факта, че възстановяването на някои сгради продължавало до 22-23 години, изглежда поразително или още по-точно, невероятно. Но се оказва, че това не е всичко. Виоле-льо-Дюк намирал време да пише книги и статии за историята на архитектурата, или на частни сгради, храмове или крепостни съоръжения, съчинения за старинните оръжия, бита и ежедневието, декорацията на старите сгради, техниката и конструкциите в строителството. При това той широко използвал материали от музеи, архиви, библиотеки, от своите пътувания и наблюдения.
Той прилагал методиката на точното археологическо описание на архитектурните детайли и старинни вещи с техните обмери и строго документални рисунки, което по това време било голяма новост. Документалните му чертежи били толкова задълбочени и подробни, че те в голямата си част се възпроизвеждат и в съвременните издания.
Эжен Эмманюэль Виолле-ле-Дюк. Осада и оборона крепостей. Двадцать два столетия осадного вооружения. М.: Центрполиграф, 2009 – http://historylib.org/historybooks/Ezhen-Emmanyuel-Violle-le-Dyuk_Osada-i-oborona-krepostey–Dvadtsat-dva-stoletiya-osadnogo-vooruzheniya/
———————————————————————————————————————————————————————–
Основни трудове на Виоле-льо-Дюк са (заглавия на творбите са преведени от френски): “Търковен речник на френската архитектура от XI-XVI век” ( 1854-1868, тук и нататък години на публикуване) в 10 тома; 6-томен “Тълковен речник на френската утвар от времето на Каролингите до епохата на Възраждането”(1858-1875); “Беседи за архитектурата” в два тома (1863-1872). В допълнение, той също пише редица популярни съчинения: “Разходка на художниците в Париж и околностите му” (1897), “История на човешкото обитаване от праисторически времена до наши дни” (1875), “Историята на един художник” (1879) и други, без да се споменава за огромния брой статии, публикувани от този автор в различни списания.
Да се върнем отново към биографията на станалия известен с годините Виоле-льо-Дюк. Продължавайки без да спира да провежда реставрационни работи, през 1853 г. той става главен инспектор на епархийските строежи във Франция. На негово подчинение са 80 постройки в 27 епархии. След 11 години по-късно, през 1874 г. той е обявен за волнодумец, предизвикал е критиката на духовенството и бил принуден да подаде оставка.
През 1864 г., Виоле-льо-Дюк е назначен за професор по история на изкуството и естетиката в Училището за изящни изкуства в Париж, където се опитва безуспешно да проведе реформа, но година по-късно напуща. Избухва Френско-пруската война и той отново е в центъра на събитията, по това време на военните събития. Били полезни неговите знания за древната фортификация.
През 1870 г., Виоле льо-Дюк участва в защитата на Париж като подполковник, инженер, поверено му е изграждането на укрепления. През 70-те години на ХIХ век се свързва с политическите борби. През 1874 г. по списъка на републиканците той е избран за член на общинския съвет на Париж. Активността му не пресъхва. През последните си години той завършва своя “Речник на френската утвар” и “История на човешкото жилище“, занимава се с географски проучвания, съставя карта на планинския масив Мон Блан, публикува редица популярни и просветителски книги. Смъртта го настига на 17-ти септември 1879 в Лозана, където се възстановява катедралата на града. Умира човекът, чиято слава прекосява границите на Франция. В Англия, Италия, Холандия, Белгия, Португалия, Австрия, САЩ Виоле-льо-Дюк е избран за почетен член на различни общества и академии. Сред наградите, които са му връчени най-важни са Орденът на Кавалера, офицера и командира на Почетния легион, Руският Орден на Станислав II степен със звезда.
Според художествените си възгледи Виоле-льо-Дюк принадлежи към направлението на френския романтизъм. С течение на годините, неговите възгледи се променят в посока на признаване, макар и критично и на други стилове и промени в изкуството. В неговите оценки и изявления отсъства догматизмът. Той високо цени готическата архитектура, но не по-ниско оценява и постройките на античния свят. Съоръженията от епохата на Средновековието привличат архитекта, защото той вижда в тях отчетливо функционално предназначение, което се изразява най-открито, справедливо, просто и демократично. Намирайки опора на стремежите си в Средновековието, Виоле-льо-Дюк обаче не идеализира старината и осъжда механичното заимстване на форми от старата архитектура. “Изучаването на миналото е необходимо, пише той, но при условие, че от него се извличат принципи, а не форми”. Архитектът се противопоставя на лъже-класическото направление в архитектура и грубия безвкусен разкош, насаждани от управляващите кръгове.
Той може би твърде ентусиазирано осъжда модата на еклектиката, но при това не е ретроград, разработвайки приложението в строителството на нови материали и нови конструкции. Някои от неговите проекти са предчувствие за появата на Модерн и по-късно – на конструктивизма. Съчетаването на науката и изкуството, инженера и архитекта, съюзът и единството на изкуството, архитектурата, освободена от влиянието на политиката – такива са били целите, провъзгласени от този истински реформатор и критик на XIX век.
Обобщавайки своите разсъждения, Виоле-льо-Дюк проникновено пише в своите “Беседи за архитектурата”: “Изкуството има своето детство, хранещо надежди за блестящо бъдещо развитие; то има и своята старост, винаги напомняща за това, което е било в миналото; истински варварско то става само тогава, когато се унижава, изменяйки на своите принципи или извращавайки ги … когато то не отразява повече нравите на народа, става излишно, превръща се в предмет на празно любопитство или лукс “– Виолле-ле-Дюк. Беседы об архитектуре / Перев. А. А. Сапожниковой под ред. А. Г. Габричевского. М.: Изд-во Всесоюзной академии архитектуры. 1937-1938, 2 тома.
В интерес на истината, ще отбележим, че творчеството на Виоле-льо-Дюк, особено методите на реставрация, предизвикват разнородни оценки. Трябва да изясним позицията на самия архитект, който отстоява принципа на пълното запазване на реставрирания обекта. През 1858 г. той пише: “Да се реставрира зданието не означава да се обнови, ремонтира или престрои наново; това означава – да се възстанови неговото завършено състояние, каквото то може и никога да не е имало до този момент”– Grodecki L. Violle-льо-Дюк Eugene Emmauel 1814-1879 // Encyclopaedia Universalis. Париж, 1988.Vol. 17.
Тази теза предполага няколко условия:
●Първо, възстановяването на паметника да е на базата на предварително проведени археологически и други изследвания;
● На второ място, трябва да се обезпечи трайност на сградата;
●Трето, използването на зданието за съвременни строителни цели е възможно, стига това да не изисква неговото изкривяване;
●Четвърто, следва да се съхранят всички предишни промени и преустройства, с изключение на тези, които влошат здравина на конструкцията.
Този подход към реставрацията е довел до това, че възстановените от Виоле льо-Дюк сгради действително изглеждали завършени и доста еднородни. В последствие методическите установки на архитекта били оспорени – реставраторите в редица случаи се отказвали на всяка цена да придават на древните структури “завършен вид”. Наистина, не всички липсващи части на сградата могат да бъдат достоверно възстановени. Експертите обаче се обединяват около факта, че независимо от излишните детайли и допълнения, Виоле-льо-Дюк е съумял да избегне сериозни концептуални и археологически грешки – Grodecki L. Violle-le-Duc Eugеne Emmauel 1814-1879 // Encyclopaedia Universalis. Paris, 1988.Vol. 17.
Той провежда основното дело на живота си толкова внимателно, както анализира културата на Средновековието – смислено, деликатно, с уважение по отношение на фактите и което е немаловажно, с определена предпазливост и сдържаност.
Трудовете на Виоле-льо-Дюк са показателни по отношение на общественото му положение. Той се е произнасял не само като специалист, преодолял бариерата между науката и практиката, но и като патриот на Франция, и на цяла Европа, защитник на световното културно наследство; като човек, който отстоява високите морални принципи на хуманизма и просвещението.
Ако не беше намесата на Виоле-льо-Дюк, към днешна дата бихме загубили много от най-ценните паметници на миналото. Архитектът е спасявал скулптури, слагал е порядък в руините, дори на най-безнадеждните сгради, укрепвал е техните стени и сводове, поставял е на предишните им места паднали орнаменти и архитектурни детайли.
По неговите чертежи ние придобиваме понятие за съоръжения, които са били унищожени по време на войните на XX век. Така, например, става със замъка Куси – Kusi Castle, разположен на 24 км от град Лана (Laon). Той е построен през 1225-1230г. като укрепена феодалена резиденция, заобиколен от стена с четири кръгли кули в ъглите. Петата жилищна кула – донжон е била най-голяма в света, с 31 м в диаметър и 60 м височина. Тази крепост е преустроена и разширена около 1400 от херцог Людовик Орлеански, брат на крал Карл VI. Пред донжона е имало укрепен двор, чиято площ била три пъти по голяма от площта на предишното съоръжение. В XVIII век замъкът е бил разрушен. През 1856-1866г. Виоле-льо-Дюк успява да спаси това, което все още е запазено. През март 1917 г. германските войски отстъпвайки, взривяват реставрираната сграда. Този вандализъм обяснили с аргумента, че донжонът бил уж “опасен” като наблюдателен пункт. Документация на замъка, създадена от Виоле-льо-Дюк – сега е най-доброто, което дава представа за унищожения шедьовър на средновековната европейска архитектура.
Извадка от: Эжен Эмануэль Виолле-ле-Дюк
Жизнь и развлечения в средние века
© Электронная библиотека RoyalLib.Com, 2010-2015.
http://royallib.com/book/violleledyuk_egenemanuel/gizn_i_razvlecheniya_a_srednie_veka.html
♦♦♦
Визия за Средновековието на Виоле льо Дюк – Замъкът Пиерфон
През 1393, Луи Орлеан, втори син на крал Чарлз V, построил крепост-резиденция в близост до гората на Компиен, северно от Париж, за да наблюдава търговския обмен между Фландрия и Бургундия – феодални владения на съперниците херцозите на Бургундия.
През 1616 г. крепостта е била демонтирана след обсадата на Луи XIII, и изпада в забвение.
През деветнадесети век, Наполеон Първи намира романтичните руини за интересни, и купува Pierrefonds през 1810 г., а Наполеон III през 1857 г. възлага възстановяването на замъка на архитекта Виоле льо Дюк.
През 1855 Виоле льо Дюк е възстановил Notre Dame, но точно Pierrefonds е мястото, където талантът му и архитектурната му визия са най-добре изразени, тук той преоткрива Средновековието като прилага принципа си
“да се реставрира една сграда, е не да се поддържа, нито да се ремонтира, или да се препострои, а да се възстанови паметника в състоянието, което никога не може да е съществувало в даден момент.”
по: Paris chronicle # 20 Pierrefonds castle
June 21, 2011 Berangere Lomont – http://pauldorpat.com/2011/06/page/2/
Viollet-le Duc ‘s vision of Middle Age
——————————————————————————————————————————————————————
Във връзка с темата виж още:
♦ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ – автор Щенков, А.С. – превод от руски
https://zheleva-martins.com/2015/07/05
♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
https://zheleva-martins.com/2015/05/28/
♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
https://zheleva-martins.com/2015/05/26/
♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
https://zheleva-martins.com/2015/05/22/
♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
https://zheleva-martins.com/2015/05/20/
♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html
♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
https://zheleva-martins.com/2015/03/31/
♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
https://zheleva-martins.com/2015/03/28/
♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/
♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
https://zheleva-martins.com/2015/03/25/
♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
https://zheleva-martins.com/2014/12/14/
July 11, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Виоле льо Дюк; биография, трудове; методи и принципи на архитектурната реконструкция; визия за Средновековието; Пиерфон; · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии