ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ И СЪВРЕМЕННАТА ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ

Щенков А.С.

При формирането и обосноваването на своите теоретични концепции, съвременната реставрационна наука постоянно се обръща към историческия материал, стремейки се чрез опита на миналото да постигне методите на работа с паметниците на архитектурата.
И това е естествено, тъй като реставрацията на паметниците се отнася към тази област на дейност, в която методиката и основаващата се на нея теория до голяма степен се формират по пътя на „опита и грешката“.

В своето време критиката на романтичните реставрации, а по-късно широкото осъзнаване на дефектите на стилистическите възстановки, са способствали за прехода към нови теоретични концепции. Така постепенно се подготвяло установяването на съвременните принципи на реставрационната дейност, най-важните сред които – принципът на минималния обем на замени и допълнения в паметника, принципът на строгата обоснованост на каквито и да било възстановки (“реставрацията спира там, където започва хипотезата”Международная хартия по консервации и реставрации исторических памятников и достопримечательных мест 1964 г. (“Венецианская хартия”), §9. – Публикация в сб.: Методика и практика сохранения памятников архитектуры. – М.: 1974, с. 124-127) и като следствие – принципът на приоритета на консервацията над реставрацията.
Не само при първоначалното обосноваване на тези принципи, но при постоянно срещащата се необходимост те да бъдат отново и отново потвърждавани и доказвани, теоретиците и практиците неизменно апелират към историческия опит, показвайки например, че увлечението от до-комплектоване в стила на паметника е предизвиквало критика още от страна на М. Дворжак (австрийски историк на изкуството) и К. Бойто (италиански архитект и инженер, известен художествен критик), а стремежът да се върне първоначалния вид на паметника довело до загубата на такива произведения на бароко и класицизма, като фасадата на църквата Санта-Бабила в Милано, камбанарията на катедралата на Борис и Глеб в Чернигов и др.
Оценявайки разпространения днес подход към осмисляне на историческия материал следва да се отбележи, че напълно правомерно е да се анализира опита от предишни реставрации, за да се извлече урок от резултатите на работата на нашите предшественици. При това, нашето съждение естествено се базира на съвременни критерии за оценка на реставрационната дейност. Такъв подход не затруднява и както вече бе казано, е достатъчно разпространен.
Значително по сложно е да се ориентираме в хода на еволюцията на реставрационните методи, в тези дълбоки причини, които са обуславяли произхождащите изменения на методиката. Тук вече са негодни съвременните оценки на творчеството на старите реставратори. Неправомерно е да се смятат нашите предшественици просто за неопитни в своето дело хора, само приближили се до постигане на тези принципи и тънкости в занаята, които владее съвременният майстор (макар че такава гледна точка е разпространена в специализираната литература). Не трябва да се изпуска предвид, че майсторът винаги се ръководи от социалната поръчка, която постоянно се мени, бидейки свързана с обществените представи за ценността на паметника. В следствие на това, майсторът от средновековието, ренесанса или архитектът-романтик от началото на миналия век, напълно професионално са се справяли с поръчката на своята епоха, но не са могли да ни предложат съвременни за нас прийоми, например фрагментарна реставрация на паметника. А ако се получавало нещо напомнящо на фрагментарна реставрация, то пораждащите причини в корена си се отличавали от тези, които днес предизвикват появата на този прийом.
Анализът на пораждащите причини на проектно-реставрационните решения в миналото на пръв поглед има твърде исторически интерес. Струва ни се, че най-голямата грозяща съвременната теория грешка в такъв анализ – това е причисляването към кохортата на единомишлениците, подписали през 1964г. Венецианската харта такива дейци от миналото, като император Майориан (IV в.) или архитект Веладье (нач. XIX в.). Мислим, обаче, че от историческото изследване може да се очаква повече. То трябва да помогне да се изясни в каква степен старите методи на реставрация са се изживели, а утвърдилите се днес могат да се смятат за универсални. В това, че подобни въпроси не са лишени от смисъл ни убеждава съвременната практика при работа с културното наследство.
В отечествената литература се отбелязва, че по различни причини в различните страни на Европа в следвоенните години е преминала вълна от цялостни възстановки на паметници, противоречащи на установилите се по това време принципи на отношение към наследството. Теоретиците са склонни да отнесат това към необикновените обстоятелства, предизвикали масови разрушения на паметници и изискващи приемането на извънредни мерки към възможно пълната ликвидация на нанесените от войната щети.
Последвалите десетилетия показват обаче, че идеите на цялостно възстановяване продължават да живеят в съзнанието не само на редовите граждани, но и а професионалистите. Това се отнася и за задграничната и за отечествена практика, в която началото на 80-те години се отбелязва със спорното пресъздаване на “Златните врати”♦ в Киев. Не са малко „новопостроените“ паметници  през  последните десетилетия във ФРГ, при това далеч не винаги свързани с разрушенията от военните години. Във всеки случай, през 70-те-80-те години там се възстановяват съоръжения , чието пресъздаване още през 50-те -60-те години едва ли от някого се е признавало за нужно. В. Пент не без скептицизъм отбелязва тенденцията към ширещото се, често не особено научно обосновано „строителство“ на паметници, в същото време категорично утвърждава, че максимата на Георг Дейос: „Консервация –да, реставрация – не“ (Реnt W, Spiele mit der Geschichte, – Der Architekt, 1982, N 3) – вече отдавна е загубила значението си.
Всичко това ни кара да мислим, че идеите в областта на отношението към архитектурното наследство се развиват не толкова просто, съвсем не така линейно, както бе прието да се мисли до неотдавна. Възможно е на съвременния етап да започнат да се осъзнават някакви нови аспекти на обществената ценност на паметниците, което води до изменения в принципите на охрана и възстановяване на наследството. Но с не по-малко основание може да се предположи, че някои ценностни критерии от миналите векове, които ни се е струвало, че са безследно изчезнали в миналото, в действителност, макар и в трансформиран вид, продължават да живеят в общественото съзнание и да влияят на теорията и практиката на реставрацията.

Такова предположение ни заставя с особено внимание да се вглеждаме в основните етапи на преминатия път в реставрацията, да се стараем по-добре да се ориентираме в мотивациите, предизвикващи появата на едни или други реставрационни решения. Важно е да се разбере, доколко различните гледни точки, традиционни и новаторски, са се заменяли една след друга или са съществували заедно, са си противоборствали, или са се синтезирали в конкретни реставрационни решения и теоретически подходи. Съществен се оказва въпросът за взаимовръзката и взаимозависимостта на позициите на реставраторите, поръчителите и различните кръгове на културната общественост. По-внимателно трябва да се разглежда и въпросът за това каква роля във формирането на представите за обществена ценност на паметника играят едни или други негови качества. В частност, може да се предположи, че връзката на съоръжението с определено историческо място или пък неговата иконография (т.е. типа на архитектурно-пространственото изграждане) са по-важни, по-самостоятелни характеристики на паметника, отколкото днес е прието да се смята. Значимостта на тези характеристики продължава да се отразява на приеманите реставраторски решения.
Очертаните по-горе позиции са залегнали в основата на историко-теоретичното изследване на развитието на родната реставрация на паметниците на архитектурата, предприето от колектив на сътрудници на ЦНИИТИА, обединение “Союзреставрация” и
Естонската инспекция по охрана на паметниците на културата.
В настоящия сборник са представени някои резултати от първия етап на работата. Смята се, че сега вече те позволяват до известна степен по новому да се погледне на методическите въпроси, вълнуващи днес специалистите в областта на теорията и практиката на реставрацията на паметниците на културата.

♦Забележка моя: “В 1982 г., к празднованию 1500-летия Киева, Золотые Ворота были полностью реконструированы, несмотря на то, что не сохранилось достоверных изображений или планов того, как они выглядели в древности”.

450px-Kiev-Golden-Gate1280px-Golden-gate-2008

Златните врати в Киев преди и след реставрацията – 2008г.- https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D1%8B%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0_%28%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%29
———————————————
Първоизточник: ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ РЕСТАВРАЦИИ ПАМЯТНИКОВ АРХИТЕКТУРЫ. Сборник. Москва – 1986

Превод от руски – източник: http://art-con.ru/node/1162   Искусство реставрации – Социальный специализированный ресурс информационного содействия в сфере сохранения, консервации и реставрации материальных памятников культуры.

♦♦♦

Във връзка с темата виж още:

♦ НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и места (1993)
http://zheleva-martins.com/2015/05/28/

♦ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
http://zheleva-martins.com/2015/05/26/

♦ The Venice Charter Revisited: Modernism, Conservation and Tradition in the 21st Century
http://zheleva-martins.com/2015/05/22/

♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
http://zheleva-martins.com/2015/05/20/

♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html

♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
http://zheleva-martins.com/2015/03/31/

♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
http://zheleva-martins.com/2015/03/28/

♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/

♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
http://zheleva-martins.com/2015/03/25/

♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
http://zheleva-martins.com/2014/12/14/

 

July 5, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български