НАСОКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО в областта на опазването на паметници, ансамбли и местата (1993)

indexGUIDELINES ON EDUCATION AND TRAINING IN THE
CONSERVATION OF MONUMENTS, ENSEMBLES AND
SITES (1993) – http://www.icomos.org/charters/education-e.pdf

———————————————————————————————————————————————————————

Общото събрание на Международния комитет за паметниците на културата и забележителните места, ИКОМОС, заседаващо в Коломбо, Шри Ланка, на десетата сесия от 30 юли до 07 август 1993 г. реши:
♦Като се има предвид широтата на наследството, включващо в концепцията  паметници, ансамбли и обекти;
♦Като се има предвид голямото разнообразие от дейности и процедури, необходими за опазването на ресурсите на това наследство, както и необходимостта от обща дисциплина за тяхното ръководство;
♦Признавайки, че много различни професии трябва да си сътрудничат в този процес, в рамките на общата дисциплина за опазване  и изискването на подходящо образование и практика, като се гарантира добра комуникация и координирани действия в опазването;
♦Отбелязвайки Хартата от Венеция и съответната на ИКОМОС доктрина, както и необходимостта да се насочват институциите и органите, които участват в разработването на програми за обучение, както и подпомагането при определянето и изграждането на стандарти и критерии, подходящи за задоволяване на специфичните културни и технически изисквания на всяка общност или регион,
Приема следните насоки, и препоръчва те да бъдат разпространявани за информация сред съответните институции, организации и органи.
Целта на НАСОКИТЕ
1. Целта на този документ е да се насърчи създаването на стандарти и насоки за образование и обучение в областта на опазването на паметниците, архитектурните ансамбли и обекти, определени като културно наследство от Конвенцията за световното наследство от 1972 г. Те включват исторически сгради, исторически места и градове, археологически обекти, както и съдържанието в тях, както и исторически и културни ландшафти. Тяхното опазване е нашето настояще, и ще продължи да бъде въпрос на спешност.
ОПАЗВАНЕТОКОНСЕРВАЦИЯТА
2. Опазването на културното наследство вече е признато за ситуирано в рамките на общата област – на околната среда и културно развитие. Стратегиите за устойчиво управление на развитието, отнасящи се до съхраняване на  културното наследство, изискват интегриране на нагласите за опазване на наследството със съвременните икономически и социални цели, включително туризма.
3. Предмет на опазването е удължаването на  живота на културното наследство и, при възможност, изясняване на неговите художествени и исторически послания, без загуба на неговите автентичност и значение. Опазването е културна, художествена, техническа и занаятчийска дейност, на основата на хуманистичните и научни изследвания, както и на систематичните изследвания. Опазването трябва да уважава културния контекст.
ОБРАЗОВАТЕЛНИ И ОБУЧИТЕЛНИ ПРОГРАМИ И КУРСОВЕ
4. Необходимо е да се разработи цялостен подход към нашето наследство на основата на културния плурализъм и разнообразие, респектирано от професионалисти, хора на художествените занаяти и администратори. Опазването изисква способността да се наблюдава, анализира и синтезира. Консерваторите трябва да имат гъвкав, но прагматичен подход, основан на културното съзнание, което трябва да проникне в цялата практическа работа, да имат подходящо образование и практика, точна преценка и чувство за съответствие и разбиране на нуждите на Общността. Много професионални и занаятчийски умения са въвлечени в тази интердисциплинарна дейност.
5. Консервационните работи следва да бъдат възложени само на лица, които са компетентни в тези специализирани дейности. Образованието и обучението за съхранението на наследството трябва да произвеждат редица специалисти, консерватори, охранители, които са в състояние да:
а) четат паметника, ансамбъла или местото и да определят неговото емоционално, културно и функционално значение;
б) да разберат историята и технологията на паметниците, ансамблите или местата, за да определят тяхната идентичност, плана за опазването им, и да интерпретират резултатите от това проучване;
в) да разберат създаването на паметника, ансамбъла или местото, съдържанието им и контекста, връзката с други сгради, градини или пейзажи;
г) да намират и усвояват всички налични източници на информация, свързана с паметника, ансамбъла или мястото, което се изследва;
д) да разбират и анализират поведението на паметниците, ансамблите и местата като сложни системи;
е) да диагностицират външните и вътрешните причини за разпада им, като основа за подходящо действие;
ж) да инспектират и да правят доклади, публикации, които са разбираеми за неспециалисти – читатели на паметниците, ансамблите или местата, илюстрирани с графични средства като скици, фотографии;
з) да знаят, разбират и прилагат конвенциите на ЮНЕСКО и препоръките, като на ИКОМОС и други признати харти, наредби и указания;
и) да правят балансирани решения, основани на споделени етични принципи, и да поемат отговорността за благополучието на културното наследство в дългосрочен план;
й) да признават, когато трябва да се потърси съвет и да определят областите, които се нуждаят от проучване, което да се направи от различни специалисти, например като стенните рисунки, скулптури и предмети с художествена и историческа стойност, и / или изследвания на материали и системи;
к) да дадат експертно мнение относно стратегиите за поддръжка, политиката за управление и политическата рамка за опазване на околната среда и опазване на паметници на културата и тяхното съдържание, както и местата на наследство;
л) да направят също достъпно и документирането на наследството.
м) да работят в мултидисциплинарни групи, използващи чисти методи;
н) да бъдат в състояние да работят с жителите, администраторите и проектантите за разрешаване на конфликти и да разработят стратегии за опазване съобразени с местните нужди, възможности и ресурси;
ЦЕЛИ НА КУРСОВЕТЕ
6. Необходимо е да се преподават знания и нагласи за опазване на наследството, както и подходи към всички онези, които могат да имат пряко или косвено влияние върху културни ценности.
7. Практиката на опазването е интердисциплинарна; От това следва, че курсовете също трябва да бъдат мултидисциплинарни. Специалисти, включително учени и специализирани занаятчии, които вече са получили нормално своята квалификация, ще се нуждаят от допълнително обучение, за да се превърнат в еколози на културата; Същото се отнася и за онези, които търсят да се действа компетентно в историческа среда.
8. Еколозите на наследството следва да гарантират, че всички занаятчии и служители, работещи на един паметник, ансамбъл или място зачитат тяхната значимост.
9. В курсовете трябва да бъде включено обучение за готовност при бедствия и за методите за смекчаване на увреждането на културни ценности, чрез засилване и подобряване на противопожарната защита и други мерки за сигурност.
10. Традиционните занаяти са ценен културен ресурс. Занаятчиите, вече със високото ниво на ръчни умения, следва да бъдат допълнително обучени за консервационна работа чрез инструкции за историята на техния занаят, исторически данни и практики, както и теорията за опазването и необходимостта от документацията. Много исторически умения ще трябва да бъдат регистрирани и съживени.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО
11. Възможни са много задоволителни методи за постигане на изискваното образование и обучение. Вариациите зависят от традициите и законодателството, както и от административния и икономически контекст на всяка културна област. Следва да се насърчава активно обмяната на идеи и мнения по нови подходи към образованието и обучението между националните институти и на международни нива. Колаборационна мрежа от частни лица и институции е от съществено значение за успеха на този обмен.
12. Обучението и повишаването на чувствителността към съхранението на наследството трябва да започне в училищата и да продължи в университетите и извън тях. Тези институции имат важна роля за повишаване на визуалната култура и културно съзнание – подобряване на способността за четене и разбиране на елементите на нашето културно наследство – и даване на културна подготовка, необходимите на кандидатите за специалисти образование и обучение. Практическото обучение в занаятчийската работа следва да бъде насърчавано.
13. Курсовете за продължаващо професионално развитие може да се разширят от началното образование до обучението на специалисти. Дългосрочните, и задочните курсове са ценен метод за напреднали и са полезни в големите населени места. Кратките курсове могат да разширят и популяризират нагласите, но не могат да преподават умения или да придават дълбоко разбиране за опазването. Те могат да помогнат за въвеждането на разбирането, понятията и техниките за консервация в управлението на застроената и естествената околна среда и обектите в нея.
14. Участниците в специализирани курсове трябва да бъдат с висок ценз на нормално и подходящо образование и обучение, както и с практически професионален опит. Специализираните курсове следва да бъдат мултидисциплинарни с основните предмети за всички участници, както и избираеми предмети за разширяване на капацитета и / или за запълване на празнините в предишното образование и обучение. За завършване на образованието и обучението на един специалист по опазване на наследството се препоръчва стаж, за да се получи съответен практически опит.
15. Всяка страна или регионална група следва да бъде насърчавана да развие най-малко един цялостно организиран институт за даване на образование и обучение  специализирано в областта. Може да отнеме десетилетия, за да се създаде напълно завършен и компетентен орган за тези услуги по опазването на наследството. Следователно може да се изискват специални краткосрочни мерки, включително и внедряване на нови инициативи към съществуващите програми, за да се стигне до напълно развити нови програми. Следва да се насърчава националния, регионалния и международен обмен на преподаватели, експерти и студенти. Необходима е редовна оценка на програмите за обучение по опазване и консервация.
РЕСУРСИ
16. Ресурсите, необходими за предоставяне на специализирани курсове могат да включват например:
а) достатъчен брой участници на необходимото ниво, в идеалният случай в диапазона от 15 до 25 души;
б) координатор с достатъчна административна подкрепа, на пълно работно време
в) инструктори – лектори с теоретични познания и практически опит в опазването и преподавателски способности;
г) напълно оборудвани пространства за лекции, включително аудио-визуална техника, видео и т.н., студия, лаборатории, работилници, семинарни зали, както и офиси за персонала;
д) библиотека и документационен център, предоставящи референтни колекции, условия за координирани научни изследвания, както и достъп до компютърни информационни мрежи;
е) наличие на паметници, ансамбли и места на наследството в разумен радиус на достъп.
17. Консервацията зависи от документацията, адекватна за разбиране на паметниците, ансамблите или местата на наследството. Всяка страна трябва да има един институт за научни изследвания и архив за съхраняване на своето културно наследство с всички трудове по опазването, свързани с него. Курсът трябва да работи в рамките на отговорностите на идентифицирани и на национално ниво архиви.
18. Финансирането на таксите по преподаването и поддържането на обучението може да се нуждае от специални мерки аранжирани за участниците, които са в средата на кариерата си, тъй като те вече може да поемат и лични отговорности.

———————————————————————————————————————————————————————-

diplom proekt metalkova diplomen proekt-varnaа ДВА ДИПЛОМНИ ПРОЕКТА НА СТУДЕНТИ ОТ УАСГ И ВСУ – ВАРНА.

ДАЛИ ОТГОВАРЯТ НА ИЗИСКВАНИЯТА И НАСОКИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ ПО ОПАЗВАНЕ И КОНСЕРВАЦИЯ НА НАСЛЕДСТВОТО – ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

May 28, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български