ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ ПРИ КОНСЕРВАЦИИТЕ И РЕСТАВРАЦИИТЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЕ КОРЕНЯТ НА ПЪРВО МЯСТО – В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

618x412

 

 

 

 

Ето какво се казва в НАРЕДБА № Н-3 от 6.04.2011 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация, издадена от министъра на културата, обн., ДВ, бр. 32 от 19.04.2011 г., в сила от 19.04.2011 г.:

Чл. 2. (1) Консервацията и реставрацията на материални културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.
(2) Осъществяване на дейността по консервацията и реставрацията изисква специализирани познания в различни клонове на изкуствата, науката и техниката, като практикуването й представлява лична отговорност.
(3) Дейностите по консервация и реставрация на материални културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство (ЗКН).
(4) Консервацията и реставрацията в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции и други юридически лица се извършва от лицата по ал. 3.

До тук става ясно, че не всеки може да се занимава с консервация, реставрация, социализация и улесняване на възприемането на материалните и културни ценности, а само онези лица, които са вписани регистъра; става ясно още, че те носят лична отговорност за специализираната си дейност.
Не става ясно обаче, каква е „личната отговорност“ – а тя, според нас, трябва да е обвързана с наказателни мерки, с Наказателния кодекс. Не може да се борави с милиони, а да не се носи регламентирана законово отговорност за резултата.

Вторият пункт от Наредбата, на който акцентираме е РЕГИСТЪРЪТ:

Чл. 3. (1) Регистърът по чл. 1, т. 1 се води в Министерството на културата от длъжностни лица, оправомощени от министъра на културата.
(2) Регистърът се публикува на интернет страницата на Министерството на културата.
Опитайте се да намерите този така наречен ПУБЛИЧЕН Регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация, за да видите конкретно онези, които са компетентни и носят лична отговорност за делата си. След публикуването на този пост, бях коригирана от арх.Татяна Атанасова. Благодарна съм и, защото ми посочи линк за въпросният регистър: http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=471&t=0&z=0. Макар че той представлява просто един списък.

А би следвало по списъка, по компетенциите, по опита, по специализацията, всички инвеститори, общински ръководства, възнамеряващи да участват в конкурси, подготвящи проекти и т.н. да могат да изберат най-подходящите за случая експерти –проектанти.
В момента набирането на колективи става по пътя на познанства, препоръки, приятелски връзки и тем подобни начини.

Третият пункт от Наредбата, който касае въпроса „КОЙ ИМА ПРАВО да се занимава с тази дейност“.

Условия за вписване в регистъра
Чл. 4. (1) В регистъра се вписват лица, които извършват дейности по консервация и реставрация във всички области на материалното културно наследство и притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по:
1. специалност в съответната област на консервация и реставрация по ал. 2 и имат две години професионална практика;
2. друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация и имат две години професионална практика в същата област.
(2) Областите на дейност по консервация и реставрация са свързани с опазването на следните културни ценности:
1. архитектурно-строителни, археологически, парково-градинско изкуство, селищни структури и територии, както и етнографски с тези характеристики;
2. произведения на изящните и приложните изкуства, както и археологически, писмени и книжовни, етнографски и други с тези характеристики;
3. технически съоръжения, механизми и други подобни предмети, както и етнографски с тези характеристики.

В Закона за културното наследство този въпрос е регламентиран така:
Чл. 164. (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност в областта на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област;
2. (нова – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност “Архитектура” със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност “Архитектура” и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство;
3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и имат най-малко 5 години професионален опит в същата област.
(3) Лица, които не отговарят на изискването за професионална практика, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.
(4) Консервация и реставрация в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите материални условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 165, ал. 1.
Чл. 165. (1) В Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
(2) При подаване на искане за регистрация се прилагат и документи относно обстоятелствата по чл. 164, ал. 2, определени с наредбата по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В едномесечен срок от получаване на искането министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице разпорежда вписване в регистъра или отказва да извърши регистрация, ако лицето не отговаря на условията по чл. 164, ал. 2. На вписаното в регистъра лице се издава удостоверение за регистрация.
Първо, специалност консервация и реставрация на материални културно-исторически ценности в нашите архитектурни висши учебни заведения няма.

Във ВСУ „Черноризец Храбър“ Варна от преди една година – от учебната 2013/2014г е открита магистърска програма по „Опазване на културното наследство“;

Във ВСУ „Любен Каравелов“ София от преди една година – от учебната 2013/2014г е открита магистърска програма по „Опазване на недвижимото архитектурно наследство“;

В УАСГ има дисциплина „Опазване на архитектурното наследство“, има курс „Реставрация на архитектурните паметници“. РЕГЛАМЕНТИРАНА В СТРАНАТА НИ СПЕЦИАЛНОСТ „КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА МАТЕРИАЛНИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ“ НЯМА.
Следователно, би следвало да се разчита за вписване в регистъра като ръководители на екипи за консервация и реставрация лица с дългогодишен опит, вече специализирали се в практиката именно в тази дейност архитекти; както и на образовали се в чужбина по същата специалност.
Второ, „три годишен опит“ или „5 годишен опит“ на практика не означава нищо – измерва времето, но не и същността – нужна е обща картина на реалните действия – например, конкретен списък с брой и вид на реставрираните или консервирани обекти от лицето, кандидатстващо за вписване в Регистъра, за периода през последните пет години; изследвания и публикации свързани с тези обекти; оценка за резултатите от тази дейност, от съответните експертни съвети.

Създават се условия в регистъра да попадат лица без нужната квалификация в областта на реставрацията и консервацията, както и без нужния опит в това направление. Пагубното е, че нанесените щети върху културното наследство са невъзвратими.

За сведение, МОСВ има дългогодишен опит – от 1998г., при лицензирането на експерти за Екологични оценки и ОВОС, както и за съставяне и пддържане на публичен регистър за лицата – експерти;   Съществуват и „Изисквания към експертите по ЕО и ОВОС“. Предвидени са мерки за контрол, за отнемане на лицензите/удостоверенията на експертите при определени в изискванията условия.

Според нас, опитът в областта на опазването на околната среда може успешно да се приложи и в областа на опазването на културното наследство и специално при реконструкцията и реставрацията на материални ценности.

 

Във връзка с темата виж още:

♦ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА, БУТАФОРИИТЕ, АТРАКЦИОНИТЕ – В КАРТИНКИ
http://zheleva-martins.com/2015/05/20/

♦ ПРОЕКТЪТ ЗА НЕБЕТ ТЕПЕ ОТГОВАРЯ НА ХАРТАТА ЗА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ – с арх.Добрина Желева-Мартинс разговаря Даниела Арнаудова – в-к „Марица“ от 8.04.2015
http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-news391358.html

♦ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ арх. ЮЛИЙ ФЪРКОВ
http://zheleva-martins.com/2015/03/31/

♦ НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”     http://zheleva-martins.com/2015/03/28/
♦ ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА https://www.academia.edu/9768842/
♦ ХАРТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
http://zheleva-martins.com/2015/03/25/

♦ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА ПРИ ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
http://zheleva-martins.com/2014/12/14/

May 26, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български