НАЙ-СЛЯП Е ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИЖДА
СТАНОВИЩЕ
на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс ♦
ОТНОСНО: „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”
УПИ II-519.1055,519.963, 519.1032, зеленина и археология, кв. 118 по плана на Старинна градска част, град Пловдив
Идеен инвестиционен проект на „Ф-ДЕКО“ ЕООД, проектанти: арх. Юлий Фърков и арх. Владислав Коларов, археологическо изследване: доц. д-р Костадин Кисьов
Моята гледна точка са изискванията и принципите на КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ.
Най напред ще се спра на няколко основни положения от Хартата на ИКОМОС за културния туризъм от 1999г.
Отправна точка в Хартата е разбирането, че „природното и културно-историческото наследство принадлежи на всички хора. Всеки от нас има право и отговорност да разбира, радва и съхранява универсалните му ценности.“
Това обяснява факта, че в процесите на културния туризъм са въвлечени множество участници, със съответните си интереси, които са понякога дори противоположни, имат своите отговорности и своите задължения. Никой от участниците няма приоритет над другите.
В процеса на културния туризъм участват представители на местните общности, различни специалисти, като: археолози, архитекти, културолози, историци, реставратори, учени и куратори от музеи и галерии, икономисти, тур оператори, ресторантьори, екскурзоводи, рекламни и PR специалисти, сувенирни вериги, аниматори, специализирани издателства, медийни оператори, мениджъри, собственици на недвижима собственост, и прочее и прочее, както и хората, които разработват политиката, националните планове за развитие и техническите ръководители.
Необходимо е, за да се постигне устойчива туристическа индустрия и едновременно да се засили защитата на ресурсите на наследството за бъдещите поколения, тези взаимоотношения да бъдат хармонизирани, което е целта и на настоящата харта. Тя съдържа 6 основни принципа:
1. Тъй като туризмът е между най-важните средства за културен обмен, при опазването на наследството трябва да се осигурят отговорни и добре управлявани възможности за членовете на общността домакин и за посетителите да преживеят и разберат наследството и културата на общността “от първа ръка”.
2. Взаимоотношението между местата на наследството и туризма е динамично и може да включва противоположни ценности. То трябва да се управлява по устойчив начин в името на сегашните и бъдещите поколения.
3. Дейностите по консервиране на наследството и по туристическото планиране за местата на наследство трябва да гарантират, че преживяването на посетителя ще бъде приятно и незабравимо и ще си струва.
4. Общностите домакини и местните хора трябва да вземат участие в планирането на дейностите за консервиране на наследството и на туризма.
5. Дейностите на туризма и на консервирането на наследството трябва да носят ползи на общността домакин.
6. Програмите за насърчаване на туризма трябва да опазват и увеличават характерните черти на природното и културното наследство.
Първият извод, който може да се направи, в контекста на разразилите се дискусии по настоящия проект: Необходим е диалог между заинтересуваните и въвлечените страни, а не конфронтация. Този диалог е обективно и принципно належащ, независимо даже от конкретния случай.
Културният туризъм отдавна не е елитарен, т.е. отнасящ се до високо мотивирани от културата на дадена общност туристи; напротив – той днес става все по-масов и популярен по света и у нас.
Ето защо, тълкуването и интерпретирането на наследството трябва да се представя по адекватен, ДОСТЪПЕН, РАЗБИРАЕМ начин, както на общността домакин, така и на посетителите – туристи, като се използват подходящи стимулиращи съвременни форми на образование, медии, технологии и всевъзможни методи за обяснение на историческата, природна и културна информация.
„Програмите за тълкуване и представяне на наследството трябва да улесняват и насърчават високо ниво на обществено разбиране и подкрепа, необходими за оцеляването в дългосрочен план на природното и културното наследство.“
Интерпретацията на културното наследство при неговото социализиране и експониране трябва да е достъпна за всички, включително различните малцинствени групи от общността, хората в неравностойно положение, говорещите различни езици, различните възрастови групи и социален статус.
В случая с Небет тепе, според мен, проектът, независимо от изключителната сложност и недостатъчно изяснената стратиграфия и археологически контекст, предлага достатъчно деликатна и разбираема интерпретация на различните исторически пластове, едновременно при тяхната равнопоставеност и хармонизация със съвременния градоустройствен контекст.
♦♦♦
Разказът за Небет тепе, обитавано в течение на три хиляди години от траки, гърци, римляни,византийци, турци, българи… в проекта започва с крепостната корона и цитаделата. Според авторите, в проекта се търси изявяването на характерните елементи на укрепителната система и силуета на Цитаделата, като се вземат предвид топографските дадености на Трихълмието, визуалните връзки с другите свещени възвишения, силуета на „древна Родопа“, „плодородната низина на Хеброс“, както разбира се, градския пейзаж и неговите доминанти днес. Отчита се и обратната връзка – погледът към „крепостната корона на Небет тепе като задънка на характерни улични перспективи.“
Специално внимание се обръща на експонирането на Диагоналната стена с бастион, крепостна стълба и порта в археологически прозорец, тъй като според авторите те са „определящи за етапите на еволюцията на укрепителната система и строителната техника на Цитаделата“.
След това следва акцент върху забележителния артефакт – разкрития олтар – есхара, с форма на пресечена глинобитна пирамида, с украса от осем вписани квадрата, увенчани с четири вписани кръга, като в централния кръг е вписан кръст. Това е огнището, светилището, което за древните е метафоричен образ на центъра на света, т.е. на селището на траките – одриси, датирано от периода ІІ в.пр.Хр. когато градът е носил името Одрюза. С други думи, това е едно от огнищата, от където се разгръща обитаемото пространство на вечния град Пловдив.
Ето защо, репликата на есхарата, която се съхранява в Археологическия музей в Пловдив, е предвидена да бъде композиционен център и на художественото осветление на Цитаделата, което ще допринася за привлекателния и запомнящ се образ на Небет тепе нощем.
Следващата предлагана идея е археологически парк – музей „Цитаделата на Небет тепе”, чрез обособяване на лапидариум в зелената площ, южно от олтара, с архитектурни фрагменти, разкрити при археологическото изследване, които сега са съхранявани в депото на Археологическия музей – Пловдив, както и тези, които ще бъдат разкрити при на билното плато на Небет тепе.
Разказът за историята на мястото продължава с експозиция в паркова среда на реплики на технически съоръжения на древната бойна техника – полиоркетика – таран, костенурка, кула – стълба, арбалет, балиста и други, която ще се разполага в пространството между посетителската алея и цистерната източно от цитаделата. Тази експозиция има забавен и образователен характер, което прави възприемането на историята на крепостните съоръжения достъпно включително и за децата.
Други елементи предлагани в проекта са: театрон с 200 седящи места, със „Сцена на Вековете”, музей с две експозиционни нива във възстановената квадратна кула на югозападната крепостна стена, две панорамни площадки пред бастиона и кулата–музей, за съзерцание на града.
В проекта е помислено за максималното съхраняване на ландшафта, като се предвижда изявяване на скалните отвеси на историческия хълм; грижа за опазването на значимите растителни видове, тук бих могла да вмъкна, че по тепетата на Пловдив се среща ендемит на див рошков, който би могъл да се възстанови тук; саниране на зелената рамка на Цитаделата и въвеждане на нови дървестни, храстови и почвопокривни видове за превръщането на парка около Цитаделата на Небет тепе в „Зелен театър на сезоните”.
Към Археологическия парк–музей „Цитаделата” на Небет тепе са предвидени два подхода: Първият е от архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив”, край Балабановата къща, която се адаптира за Посетителски информационен център; Вторият подход е от булевард „6-ти септември”, където се предвижда начална спирка на ескалатор – адаптиран дискретно в нишата между двата скални отвеса, с остъклено покритие, с поглед към градския пейзаж. Ескалаторът води до северозападната порта и тайния проход – тунел с потерна към Цитаделата. Със съвременни помощни технически средства ще се осигури достъп за инвалиди в Цитаделата от последното ниво на ескалатора през северозападната порта.
Когато говорим за достъпност, следва да се знае, че по принцип е необходимо да се осигури достъп до забележителните артефакти и културно-исторически обекти, разположени на Небет тепе за възрастните хора и хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, в кила от 2004г.
Според нас, идеята за изграждане на ескалатор или фуникульор, предлагана в проекта, е напълно адекватна на европейската политика по отношение на хората с увреждания, както и на изискванията на Закона в клаузите му за равнопоставеност на хората с увреждания, за достъпна жизнена и архитектурна среда, за достъп до култура и образование, за социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им.
Що се отнася до месторазположението на ескалатора/фуникульор, то това е въпрос на консенсус, съобразно безболезненото му вписване в пейзажа.
♦♦♦
Следва априори да се знае, че взаимоотношенията между културно наследство и туризъм са сложни и динамични. Проектите трябва да се съобразяват със специфични, сложни или даже противоположни аспекти на значимостта на наследството на дадено място, както е в случая. Постоянните изследвания и консултации са важни за постигане на все по-доброто разбиране и осмисляне на тази значимост.
Изследванията и археологическите проучвания на град Пловдив са започнали още веднага след Освобождението от чуждестранни и наши учени и археолози. Археологическото изследване специално на билната тераса на „Небет тепе”, както е отбелязано в обяснителната записка на проекта, започва през 30-те години на XX век във връзка с благоустройствени мероприятия и продължава поетапно през 1961-62-65, 1967-70 и 1972-84, когато се провеждат редовни археологически разкопки. Установява се и проследява еволюцията на укрепителната система на хълма в продължение на 15 века от IV в. пр. н. ера до XI век.
Може да се каже, че археологическото проучване на Небет тепе е и ще бъде един постоянен процес, който няма да спре с тази реставрация.
Вторият извод – археологическите проучвания би могло да продължат и да се даде възможност на определени участъци да бъдат наблюдавани от посетителите в процеса на тяхното археологическо проучване. В това проучване могат да участват студенти волонтиери от цял свят, които без съмнение ще бъдат привлечени от шанса да работят на толкова интересен обект, какъвто е Небет тепе. Това ще има допълнителен образователен и атрактивен ефект и върху посетителите, които ще могат да преживеят и разберат процеса на разкриване, на грижа и опазване наследството, както и наслоената култура на града “от първа ръка”.
Не без значение е фактът, че по този начин ще се отговори и на втория принцип на Хартата за културния туризъм, според който се осигурява устойчиво и динамично взаимоотношение между паметника на културата и туризма с перспектива за постоянен интерес не само за днешните, но и за бъдещите поколения. Осигурява се устойчивост на интереса към обекта на наследство и туризъм, както и неговото все по-пълноценно изследване и обективно тълкуване на научната информация.
Съучастието и съпричастността на посетителите в дейностите по проучване и консервиране на наследството, както се отбелязва в третия принцип на Хартата, ще гарантират приятно и незабравимо преживяване, което си е струвало вложените усилия и средства.
ТЕЗИ ТУРИСТИЧЕСКИ АТРАКЦИИ НЕ ПРЕВРЪЩАТ ОБЕКТА В “ДИСНИЛЕНД”, КАКТО НЯКОИ СЕ ОПИТВАТ ДА ВНУШАТ
TOURIST ATTRACTION: Crowds line the site of the archaeological dig last year – and may return for more this summer Read more: http://www.leicestermercury.co.uk/Turns-Richard-buried/story-18791460-detail/story.html#ixzz3VVEagz4u
ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ: Тълпи покрай мястото на археологическите разкопки през миналата година, туристи, които може би ще се върнат и това лято. Когато археолозите откриха останките на Ричард III миналото лято, те също така се натъкнаха на второ вълнуващо откритие…
——————————————————————————————————————————————————————
Посетителите разглеждат археологическия обект, по време на разкопките, известен като града на Давид, който и се намира на границата на Стария град в Източен Йерусалим, по време на разкопките,
REUTERS/Ammar Awad – 23 януари 2014-
http://www.reuters.com/news/picture/2014/01/29/israeli-settlers-archaeology-tourism-pla?articleId=USBREA0S0F520140129
—————————————————————————————————————————————————————
♦♦♦
В проекта се предвижда посетителски информационен център, музей и театрон – всички ще предоставят максимално широка, разностранна и висококачествена информация, която да оптимизира и допълва разбирането от страна на посетителя на значението и уникалността на Небеттепе. Тук вероятно ще се включат различни визуализации, анимации и видео -прожекции, разширена виртуална реалност, хипотетични реконструкции на различните образи на Небет тепе от неговото битие във времето. Тези възстановки на историческите пластове, с помощта на планове, перспективи, фотографии, вербален разказ, 3D презентации, мапинг прожекции, филми, и други ще помогнат за всички групи посетители да преживеят историята на мястото, да си създадат сами своя версия за биографията на града, да осъзнаят ценността и уникалността на Небеттепе.
Тук ще бъдат експонирани артефакти, документи, литература, рисунки, карти, чертежи, гравюри, фотографии, които в своята съвкупност ще дадат възможност на посетителя да се доближи по косвени пътища до образните представи и метаморфозите на мястото във времето, както и да се наслаждава на дълбоката ретроспекция която му се предоставя по подходящ начин.
Например тук може да бъдат изложени репродукциите на интересните гравюри на фламандския художник, скулптор, сценограф и гоблен дизайнер Питер Кук ван Алст, (Pieter Coecke van Aelst (1502-1550), като „Преминаването на река Хеброс“ и „Честването на пълнолунието в покрайнините на Пловдив (Филипопол )“ – http://eng.travelogues.gr/travelogue.php?view=348&creator=895408&tag=10784
Той направил тези гравюри през 1533г., когато пътувал с дипломатическата мисия на ерцхерцог Фердинанд от Австрия до Истанбул, където станал любимец на Сюлейман Великолепни и рисувал негов портрет. Те със сигурност дават достоверна информация за Пловдив- Филипополис, защото художникът, освен всичко останало, е и преводач на класически произведения на архитектите Витрувий и Серлио, и нещо повече – самият той е и декоратор на сгради. Тази информация ще бъде и познавателна, и прелюбопитна не само за пловдивчани и родни туристи, но и за чуждестранните туристи, които ще видят и Небет тепе, и Пловдив през очите на средновековния пътешественик.
Тук могат да се поставят и всички онези документални податки, свидетелства, доказателства, публикации, чертежи – по които са работили изследователите и археолозите, за да достигнат до етапа на реконструкция и реставрация. Това ще осигури не само по-голяма убедителност, но и съпричастност към процеса на опазване на наследството.
♦♦♦
От специално внимание се нуждае дискутираният въпрос за запазването на автентичността на обектите на културното наследство. „Автентичността е съществен елемент на тяхната културна значимост, изразена във физическия материал, събраната памет и нематериални традиции, които са се запазили от миналото. Програмите трябва да представят и тълкуват автентичността на местата и културния опит, за да засилят осмислянето и разбирането на това културно наследство.“
Третият извод: Автентичността се разбира значително по-широко, отколкото по времето на Венецианската харта. След приемането на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от ЮНЕСКО през 2003г. към автентичността на дадено материално културно наследство се приобщава духовното наследство и стремежът е да се реконструира и реставрира паметникът на културата в неговата материална и духовна цялост, да се възкреси духът на мястото, за да бъде културното наследство не само рационално възприемано, но и емоционално въздействащо.
Така че днес автентичността се определя интердисциплинарно и включва освен физическия оригинален, автентичен материал и събраната духовна памет, което ще рече писмени и устни сведения, легенди, митове, обичаи и традиции. http://www.unesco.org/culture/ich/index.php?pg=00002
Според Шестият принцип на Хартата, при културният туризъм се цели съхраняване автентичността на паметниците на културата с оглед увеличаването преживяването на посетителя, което става именно с разбирането на автентичността в нейната духовна пълнота.
ЗАБЕЛЕЖКИ:
1. Болтваният текст е този, който съм чела на състоялото се публично обсъждане на проекта на 27.март.2015г. от 14,00 в Пловдив, ръководено лично от кмета на града Иван Тотев; Наложи се съкращаване поради факта, че “неизвестно” защо заявката ми за изказване бе пропусната, а времето беше напреднало – беше вече 18,00 часа.
2. По въпроса за автентичността при съхраняване на културното наследството виж също публикацията ми
ЗАПАЗВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНОСТТА Е В СЪХРАНЯВАНЕТО НА ДУХА И ЖИВОТА НА ПАМЕТНИКА
https://www.academia.edu/9768842/%D0%97%D0%90%D0%9F%D0%90%D0%97%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%92%D0%A2%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%A2%D0%90_%D0%95_%D0%92_%D0%A1%D0%AA%D0%A5%D0%A0%D0%90%D0%9D%D0%AF%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%94%D0%A3%D0%A5%D0%90_%D0%98_%D0%96%D0%98%D0%92%D0%9E%D0%A2%D0%90_%D0%9D%D0%90_%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%90
♦ ПРЕДСТАВЯНЕ: Дългогодишен член на ИКОМОС-БГ; Индивидуален член на ДОКОМОМО интернешенъл; Лицензиран независим експерт по “Културно наследство” на МОСВ, с над 100 екологични експертизи в частта “Културно наследство”, в това число големи инфраструктурни проекти в страната като трансгранични газопроводи; индустриално промишлени обекти; Метрополитен София – втори и трети метродиаметър и други; Преподавател по “Културен туризъм” на специалност „Екология” и „Ландшафтна архитектура”в ЛТУ, автор на учебник – “Културен туризъм”, София, Изд. ”Пространство и форма”, 2005
March 28, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: авторски колектив арх.Юлий Фърков; Становище, дискусията за Проект за Археологическо изследване, консервация, реставрация...; НЕБЕТ ТЕПЕ; ПЛОВДИВ · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Публикации на български, Събития, Текстове на български