Харта за Международния културен туризъм

(Осми проект, за приемане от ИКОМОС на 12то Общо събрание, Мексико, м. октомври 1999г.)♦

Управление на туризма на места, значими за природното и културно-историческото наследство

Въведение

Етос на Хартата

В най-широк аспект, природното и културно-историческото наследство принадлежи на всички хора. Всеки от нас има право и отговорност да разбира, радва и съхранява универсалните му ценности.

Наследството е широко понятие, което включва природната и културната среда. То включва природни забележителности, исторически места, обекти и застроена среда, а също и биологично разнообразие, сбирки, минали и сегашни културни практики, знание и битов опит. Наследството записва и дава израз на дългите процеси на историческо развитие и формира гръбнака на разнообразни национални, регионални и местни идентитети; то е неделима част от съвременния живот. Наследството е динамична отправна точка и положително средство за растеж и промяна. Специфичното наследство и колективна памет на всяко отделно място и общност са незаменими и представляват важен фундамент за развитие, както сега, така и в бъдеще.

Във време на растяща глобализация, опазването, съхраняването, интерпретацията и представянето на наследството и културното разнообразие на всяко отделно място или регион е важно предизвикателство за всички. Но, управлението на това наследство в рамките на международно признати и подходящо прилагани стандарти обичайно е отговорност на съответната общност или група, която го стопанисва.

Приоритетна цел на управлението на наследството е да разберат общността домакин и нейните посетители неговата значимост и нуждата от съхраняване. Разумен и добре управляван физически, интелектуален и/или емоционален достъп до наследството и културното развитие е едновременно право и привилегия. То носи със себе си задължение за уважение на неговите ценностите, както и преимущества и активи на общността домакин за момента, местните попечители или собственици на историческа собственост, както и за природните местности и култури, от които се е развило.

Динамичното взаимодействие между туризма и културното наследство

Вътрешният и международният туризъм продължават да бъдат между най-важните средства за културен обмен, осигурявайки личен опит не само за онова, което е оцеляло от миналото, но и за съвременния живот и общество на другите. Туризмът все повече се приема като положителна сила за опазване на природата и културата. Туризмът е в състояние да улавя икономическите характеристики на наследството и да ги “впряга” в неговото опазване като генерира средства, образова общността и влияе на политиката. Той е съществена част от много национални и регионални икономики и може да бъде важен фактор за развитие, при положение, че се управлява успешно.

Сам по себе си туризмът се превръща във все по-сложно явление, с политически, икономически, обществени, културни, образователни, био-физически, екологични и естетически измерения. Постигането на ползотворно взаимодействие между потенциално противоречивите очаквания и стремежи на туристите и общностите домакини или местните общности е свързано с много предизвикателства и възможности.

Природното и културното наследство, разнообразието и живите култури са много привлекателни от гледна точка на туризма. Прекаленият или лошо управляваният туризъм и развитието, свързано с него, могат да се окажат заплаха за физическата природа, цялост и значими характеристики на туристическите забележителности. Екологичната среда, култура и бит на общностите домакини също могат да бъдат накърнени, както и опитът, който посетителят придобива за мястото.

Туризмът трябва да носи ползи на общностите домакин и да им служи като важен инструмент и мотивация за грижата и поддръжката на тяхното наследство и културни практики. Въвличането и съдействието на представители на местните общности, реставратори, тур оператори, собственици на недвижима собственост, хората, които изработват политиката, националните планове за развитие и техническите ръководители е необходимо, за да се постигне устойчива туристическа индустрия и да се засили защитата на ресурсите на наследството за бъдещите поколения.

Като автор на тази Харта, ИКОМОС, Международният съвет за паметници на културата, други международни организации и хора от туристическата индустрия са се заели това предизвикателство.

В допълнение на горното

Хартата подкрепя по-широките инициативи на ИКОМОС, други международни органи и туристическата индустрия за запазването целостта на управлението и консервирането на наследството.

Хартата насърчава въвличането на всички, които имат съответните интереси – понякога противоположни, отговорности и задължения да се включат в работата по постигането на тези цели.

Хартата насърчава формулирането на подробни насоки от заинтересуваните страни, които да улеснят прилагането на принципите на Хартата според специфичните обстоятелства или изисквания на определени организации и общности

Принципи на Хартата за международен културен туризъм

Принцип 1

Тъй като вътрешният и международният туризъм са между най-важните средства за културен обмен, опазването на наследството трябва да осигури отговорни и добре управлявани възможности за членовете на общността домакин и посетителите да опитат/преживеят и разберат наследството и културата на общността “от първа ръка”.

1.1.Природното и културното наследство са материален и духовен ресурс, който осигурява тъканта на историческото развитие. Наследството играе важна роля в съвременния живот и трябва да бъде физически, интелектуално и/или емоционално достъпно за хората. Програмите за защита и консервиране на физическите качества, нематериалните аспекти, съвременните културни изяви и широкият контекст трябва да улесняват по справедлив и достъпен начин разбирането и осъзнаването на значимостта на наследството от страна на общността домакин и на посетителя.

1.2.Отделните аспекти на природното и културното наследство имат различни нива на значимост като някои представляват универсални ценности, а други имат национална, регионална или местна значимост. Програмите за тълкуване на наследството трябва да представят тази значимост по адекватен и достъпен начин на общността домакин и на посетителя, с подходящи стимулиращи съвременни форми на образование, медии, технологии и индивидуално обяснение на историческа, природна и културна информация.

1.3.Програмите за тълкуване и представяне на наследството трябва да улесняват и насърчават високо ниво на обществено разбиране и подкрепа, необходими за оцеляването в дългосрочен план на природното и културното наследство.

1.4.Програмите за тълкуване трябва да представят значимостта на местата на наследството, традициите и културните практики в контекста на миналия опит и сегашното разнообразие на района на общността домакин, включително и на малцинствените културни или езикови групи. Посетителят винаги трябва да се информира за различните културни ценности, които могат да се припишат на даден ресурс на наследството.

Принцип 2

Взаимоотношението между местата на наследството и туризма е динамично и може да включва противоположни ценности. То трябва да се управлява по устойчив начин в името на сегашните и бъдещите поколения.

2.1.Местата, значими за наследството притежават истинска ценност за всички хора в качеството им на важна основа за културно разнообразие и обществено развитие. Дългосрочното опазване и консервиране на живите култури, местата на наследство, сбирките, тяхната физическа и природна цялост и среда трябва да съставляват важен елемент на политиката за обществено, икономическо, политическо, законодателно, културно и туристическо развитие.

2.2.Взаимодействието между ресурсите или ценностите на наследството и туризма е динамично и се променя постоянно като генерира както възможности така и предизвикателства, а също и потенциални конфликти. Туристическите проекти, дейности и развитие трябва да постигат положителен резултат и намаляват до минимум вредното влияние върху наследството и бита на общността домакин, като в същото време отговарят на нуждите и очакванията на посетителя.

2.3.Консервирането, тълкуването и програмите за туристическо развитие трябва да се базират на цялостно разбиране на специфичните, но и често сложни или даже противоположни аспекти на значимостта на наследството на дадено място. Постоянните изследвания и консултации са важни за постигане на все по-доброто разбиране и осмисляне на тази значимост.

2.4.Запазването на автентичността на местата на наследството и сбирките е важно. Автентичността е съществен елемент на тяхната културна значимост, изразена във физическия материал, събраната памет и нематериални традиции, които са се запазили от миналото. Програмите трябва да представят и тълкуват автентичността на местата и културния опит, за да засилят осмислянето и разбирането на това културно наследство.

2.5.Развитието на туризма и инфраструктурните проекти трябва да вземат по внимание естетическите, обществените и културните измерения, природната и културната среда, специфичното биологично разнообразие, и по-широкия визуален контекст на местата на наследството. Предпочитането трябва да бъде за използване на местни материали и вземането предвид на местни архитектурни стилове и народни традиции.

2.6.Преди местата на наследство да се развият и популяризират за повече туризъм, необходимо е плановете за управление да оценят природните и културните ценности на ресурса. След това трябва да се изработят подходящи граници на приемливи промени, по-специално във връзка с влиянието на количеството посетители върху физическите характеристики, целостта, екологията и биологичното разнообразие на мястото, местния достъп до транспортни системи, както и общественото, икономическото и културното благоденствие на общността домакин. Ако вероятното ниво на промяна е неприемливо, предложението за съответния проект трябва да се преработи.

2.7.Трябва да съществуват постоянни програми за оценка на положителното влияние на туристическите дейности и проекти върху съответното място или общност.

Принцип 3

Дейностите по консервиране на наследството и по туристическото планиране за местата на наследство трябва да гарантират, че преживяването на посетителя ще бъде приятно и незабравимо и ще си струва.

3.1.Програмите за консервиране на наследството и развитие на туризма трябва да предоставят висококачествена информация, която оптимизира разбирането от страна на посетителя на значимите характерни черти на наследството и нуждата от тяхното опазване, като в същото време позволяват на посетителя да се наслаждава на мястото по подходящ начин.

3.2.Посетителите трябва да могат да възприемат мястото на наследството с избрано от тях темпо, ако решат така. Специални маршрути на движение могат да се окажат необходими, за да се намали влиянието върху целостта и физическата тъкан на мястото, неговите природни и културни особености.

3.3.Уважението към светостта на религиозните места, практики и традиции е важен въпрос, който техническите ръководители, посетителите, хората, които разработват съответната политика, строителите и туристическите агенции трябва да вземат под внимание. Посетителите трябва да бъдат насърчавани да се държат като добре приети гости, и да уважават ценностите и бита на общността домакин; те трябва да се противопоставят на възможни кражби или нелегална търговия с културни ценности и да проявяват отговорност, което поведение да доведе до подновяване на поканата за посещение, ако пожелаят да се върнат.

3.4.Планирането на туристически дейности трябва да осигурява подходящи условия за удобството, сигурността и доброто разположение на посетителя, които в същото време увеличават насладата от посещението, но не влияят вредно на значимите особености или екологични характеристики.

Принцип 4

Общностите домакини и местните народи трябва да вземат участие в планирането на дейностите за консервиране на наследството и на туризма.

4.1.Правата и интересите на общността домакин, на регионално и местно ниво, на собствениците на недвижима собственост, на съответните местни народи, които могат да имат традиционни права или отговорности по отношение на собствената им земя и значимите обекти, трябва да се уважават. Тези хора трябва да участват при набелязването на целите, стратегиите, политиката и протоколите за идентификацията, консервирането, управлението, представянето и тълкуването на ресурсите на тяхното наследство, културни практики и съвременни културни изяви, в контекста на туризма.

4.2.Същевременно с признаването на универсалните измерения на наследството на определено място или област, нуждите и желанията на някои общности или местни народи да ограничават или управляват физическия, духовния или интелектуалния достъп да определени културни практики, знания, вярвания, дейности, артефакти или места трябва също да се уважават.

Принцип 5

Дейностите на туризма и на консервирането на наследството трябва да носят ползи на общността домакин.

5.1.Хората, които занимават с разработването на политика трябва да насърчават набелязването на мерки за справедливо разпределение на ползите от туризма, които е необходимо да се споделят между страните и регионите като подобряват равнището на обществено-икономическото развитие и спомагат, където това е необходимо, за справяне с бедността.

5.2.Управлението на дейностите по консервирането на наследството и на туристическите дейности трябва да осигурява справедливи икономически, обществени и културни ползи на мъжете и жените на общността домакин или от местната общност, на всички нива, чрез образование, обучение и създаването на работни места.

5.3.Значителна част от приходите, генерирани специално от туристически програми за местата на наследството трябва да се заделят за опазването, консервирането и представянето на тези места, включително и техния природен и културен контекст. Където е възможно, посетителите трябва да се информират за такова разпределение на приходите.

5.4.Туристическите програми трябва да насърчават обучението и наемането на работа на водачи и екскурзоводи, които предоставят обяснения и тълкуване за мястото, от общността домакин, за да увеличат уменията на местните хора да представят и тълкуват своите културни ценности.

5.5.Програмите за тълкуване на наследството и за обучение на хората от общността домакин трябва да насърчават включването на местни хора, които предоставят обяснения и тълкуване за мястото. Програмите трябва да насърчават познаването и уважението на наследството у местните хора и да ги подтикват към пряк интерес към грижата за него и опазването му.

5.6.Управлението на дейностите за консервиране на наследството и туристическите програми трябва да включват възможности за образование и обучение на хората, занимаващи се с разработка на политики, с регионално планиране, изследователите, проектантите, архитектите, специалистите по културно наследство, реставраторите и тур операторите. Всички те трябва да се насърчават да помагат при решаването на понякога противоречиви въпроси, възможности и проблеми, с които се срещат техни колеги.

Принцип 6

Програмите за насърчаване на туризма трябва да опазват и увеличават характерните черти на природното и културното наследство.

6.1.Програмите за насърчаване на туризма трябва да създават реалистични очаквания и отговорно да информират потенциалните посетители за специфичните черти на наследството на дадено място или общност домакин, като по този начин ги насърчават да се държат както подобава.

6.2.Местата и сбирките, значими за културното наследство трябва да се популяризират и управляват по начини, които съхраняват тяхната автентичност и увеличават преживяването на посетителя като намаляват възможността от неравномерен брой на пристигащи и избягват присъствието на много посетители едновременно на дадено място.

6.3.Програмите за насърчаване на туризма трябва да осигуряват по-широко разпределение на ползите и намаляват натиска върху по-популярните места като насърчават посетителите да се запознаят с по-широките културни и природни особености на наследството на региона или местността.

6.4.Популяризирането, разпространението и продажбата на продукти на местни занаяти трябва да осигурява разумна обществена и икономическа възвращаемост на общността домакин като в същото време гарантира, че тяхната културна идентичност не се накърнява.
Взаимоотношението между местата на наследството и туризма е динамично и може да включва противоположни ценности. То трябва да се управлява по устойчив начин в името на сегашните и бъдещите поколения.

International Cultural Tourism Charter (Managing Tourism at Places of Heritage Significance, 1999)

http://www.whitr-ap.org/index.php?classid=1483&newsid=2316&t=show

 

March 25, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Други, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български