МЕМОРИАЛ, ПОСВЕТЕН НА ПАДНАЛИТЕ В БАЛКАНСКИТЕ И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНИ ОТ ПЪРВИ И ШЕСТИ СОФИЙСКИ ПОЛКОВЕ – ХРОНИКА НА МИТАРСТВАТА
Тук представяме в цитати от различни публикации, сведения за митарствата на Мемориала на жертвите от Първи и Шести Софийски полкове. Тези данни ни помагат да си изясним поименно и точно какви са механизмите на забравата, на манипулацията, на политизирането и противопоставянето на определени групи от населението, ловко използвани от властимащите, с цел избягване от отговорност, печелене или съхраняване на властови позиции, налагане на лични и субективни мнения, в името на лични или партийни интереси…
«С усилията на общинския съветник Вили Лилков и тогавашния кмет на район „Триадица“ Емил Милев, Столична община отстъпи безвъзмездно терен за строеж на паметника – в парка между НДК и х-л Хилтън .
Пак по искане на Вили Лилков общината издаде разрешително за строеж на името на Министерство на отбраната. За да има специалния законов статут на „Военен паметник“, той трябва да бъде под юрисдикцията на МО.
През 2001г. министър Бойко Ноев възприе идеята и на военна церемония положи основен камък . Сумата бе заложена в предварителния проектобюджет на МО за следващата година. Няколко месеца по-късно правителството се смени…
Общественият комитет към СВ ВНВУ е издирил остатъците от разбития паметник. Те се намират във военния мавзолей – костница на Централни гробища.
Изготвен е идеен проект на мемориала от арх. Агура .
Преди няколко години разрешителното за строеж изтече (то има срок 5 години). По предложение на общинския съветник Борислав Бориславов Столична община издаде ново разрешение, отново безвъзмездно.
За да бъде изграден паметника е нужно Министерство на отбраната като титуляр на правото на строеж да отдели средствата от бюджета си. Това не се случи 10 години.
В обобщение: Място има, разрешително за строеж има, идеен проект има, нужда има, трябват 2 – 3 милиона лева и обществена съвест.»
Цитатът е от За паметниците и моралните дефицити на днешния ден
https://edinzavet.wordpress.com/2010/10/08/pametnic/
♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣
“За целта дори лично от проектанта на НДК – арх. Атанас Агура, е изготвен грандиозен проект с 12-метрови стени и е определено къде да бъде възстановен. А именно – там, където са били бившите казарми на ШЗО, край днешния хотел „Хилтън” в столицата.
Идването на Десети ноември спира изпълнението на тази инициатива и тя се възражда наново едва през 2001 г. по предложение на Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, по-известен сред обществеността като Съюз на царските офицери.
Проектът е изваден от архивите, осъвременен е и е утвърден наново от всички необходими инстанции, а Министерство на отбраната надлежно се сдобива с право на строеж. Стига се дори до удрянето на първа копка от тогавашния военен министър Бойко Ноев, който в компанията на синята културна министърка Емма Москова, по това време директор на Националния институт по опазване на паметниците на културата, забива лопатата и поставя камък с надпис, че тук ще бъде възстановен паметника на Желязната дивизия. Камъкът още си стои на мястото в неугледния пущинак зад помпозния хотел, но вече едно десетилетие само е опикаван от разхожданите в окрайнините на Южния парк кучета.
През изминалите години правото на строеж периодично изтича и наново бива подновявано. Междувременно столичния общински съвет тихо-мълком подготвя съхранените стари плочи с имената на загиналите войни да бъдат продадени и само намесата на „царските офицери” предотвратява това да се случи.
По-късно, по времето на министър Николай Цонев, отново настъпва някакво раздвижване по въпроса. Цонев твърдо решава да възстанови паметника, дори се стига до определянето на изпълнител на обекта – изграждането е възложено на гвардейската част. С наближаването на изборите обаче министърът осъзнава, че няма да му стигне времето делото да бъде завършено, та да бъде използвано като предизборен коз, и сам се отказва от проекта.
Така и досега в бюджета на МО не са планирани финансови средства за построяването на мемориала. А те хич не са малко. По разчети от 2001 г. само за основната му част, без гранитните плочи с имената на загиналите, ще са нужни 3,5 милиона, а днес може би и повече.
Докато военните се потриват, през 2008 г. НС приема Закон за военните паметници, съгласно който тези мемориали са публична общинска собственост. Сега вече от МО си намират основание да се ослушват – защо да финансират нещо, което автоматично ще стане собственост на Софийската община?! Парадоксът може да се реши много лесно, като се прехвърли правото на строеж на столичната общинска администрация. Само че нито министерството прави някакви постъпки в тази насока, нито пък управлението на София повдига въпроса.
Цитатът е от “Оставаме длъжници на „Желязната” дивизия”
http://www.desant.net/show-news/21961)
♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣
«На 10 януари 1944 г. американската авиация нанася силни бомбени удари по града. Една от целите са казармите на двата полка.
Първата идея за възстановяване на паметника датира от края на 80-те години. Тогава арх. Атанас Агура изготвя първия проект за нов мемориал. Агура между другото е автор на комплексното архитектурно решение на цялото пространство около НДК. Заради промените на 10 ноември 1989 г. обаче нещата затихват.
Дискусията за паметните плочи тръгва отново през 1994 г., но реализацията остава на етап проектна готовност. Истинското раздвижване датира от 2000 г.
Инициативата е на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници и на Съюза на царските офицери. Тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев не само прегръща, но и развива добрата идея. Бюджетът на ведомството поема проектантския хонорар в размер на 35 000 лв. Управление “Архитектура и градоустройство” на Столичната община одобрява проекта. Изграждането на мемориала се изчислява на 2,1 млн. лв.
Общината заделя и място – 10 декара в предната част на Южния парк – зад хотел “Хилтън” и новия мол “София сити център”. Мястото е добре избрано. Идеята е новите паметни плочи да изникнат в основата на 3 естествени хълма, разположени във формата на буквата П.
На 6 май 2000 г. военният министър Бойко Ноев и Ема Москова – министър на културата, правят първата копка.
На гранитен камък написали: “На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк от Първа софийска желязна дивизия”.
С протокол №21 на Столичния общински съвет от 19 февруари 2001 г. МО получава разрешение да построи паметника.
През лятото на 2001 г. обаче правителството на СДС губи изборите, министър Ноев е сменен с министър Свинаров.
Чак след 4 г., и то случайно, инициаторите разбират, че общината си е взела обратно имота. Това станало още през 2002 г. На заседанието от 18 юли 2002 г. тогавашният председател на Общинския съвет Антоан Николов внася предложение обект №16 да отпадне от плана за учредяване и регулация на Южен парк – II част, кв. 3. Общинските съветници го гласуват, без изобщо да се поинтересуват какво се крие зад този обект №16. Няма и мотиви за странното решение.
Арх. Никола Ружеков, председател на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници, пази протокола от това заседание. Истинските мотиви може би се крият в скандалната сделка “София Сити къмпани” за изграждането на новия мол, коментира о.з. полк. Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища.
Именно той заедно с колеги от още 3 военно-патриотични съюза протестират пред новия шеф на СОС Владимир Кисьов. В резултат на това на 12 май 2005 г. с решение №323 разрешението за строеж е върнато.
През юни същата година със задачата за изграждане на новия мемориал се заема дирекция “Военна инфраструктура” на МО. Тя влиза във връзка с управление “Архитектура и градоустройство” на Столичната община. И толкова.
По времето на следващия военен министър Николай Близнаков нещата уж потръгват. С работата по проекта се захваща Националният военноисторически музей. Но стигне ли въпросът до пари – въодушевлението изстива. Така неусетно планираните 2,1 млн. лв. за изграждането на монумента стават 3 млн.
Тогава някой дава идеята да се извика бизнеса на помощ.
При Близнаков се свиква съвещание, в което участват представители на общината и големи строителни фирми. На него “Главболгарстрой” например поема ангажимента за 450 000 лв. да построи едната стена, “Инжстрой” пък обещава да направи без пари изкопните работи. Не се случва обаче нищо.
Следващият военен министър Николай Цонев странно защо прехвърля задачата на Националната гвардейска част. Със заповед от януари 2008 г. той възлага на гвардейците онова, което всичките му предшественици не са могли да свършат.
Най-напред изкарахме разрешение за строеж, защото старото бе изтекло, си спомня подп. Васил Тенчев, зам.-командир на гвардията по логистиката. След като се срещнали с авторите на проекта и с представители на военнопатриотичните съюзи, обаче започнало ходене по мъките. Ветераните се изпокарали. Е дни настоявали за различни промени в проекта, някои от които взаимно се изключвали. Например да се добавят и имената на загиналите през Втората световна война, че и в днешни времена. Или вместо оригиналния лъв, турил лапа върху картата на Санстефанска България, да се издигне скулптурна група на трима войници във формата на факел. Такава идея издигнал и арх. Константинов от предишния екип на Агура. Съюзът на царските офицери скочил остро срещу промените. Прехвърчали искри.
Тогавашният шеф на НВИМ – покойният вече полк. Петко Йотов, пък се запънал за лъва, който от години е монтиран доста сполучливо пред входа на музея. Това не е онзи лъв, твърдял историкът.
Много добре разбирам полк. Йотов, коментира Даниела Цанкова, зам.-шеф на музея, той сигурно се е притеснявал да не се погуби ценната скулптура. Но и тя потвърди, че става дума за същия лъв, който от 1934 до 1980 г. се издигал пред централната паметна плоча на монумента.
Архитектите пък отхвърлят идеята в новия паметник да се вградят останките от старите плочи. Предложението бе наше, си спомня шефката на военния музей Соня Пенкова. Мотивът за оказа бил шаблонен – авторски права. През май 2008 г. арх. Агура умира. Наследниците му също държали да се спазва оригиналният проект.
Конфликтите от само себе си утихнали, когато гвардейците преизчислили финансовата част на проекта и установили, че докато ветерани и архитекти се разправяли, онези 2,1-3 млн. лв. били пораснали почти двойно.
Докладвали на министър Цонев и той начаса разпоредил да се спре всякаква работа по проекта. Мотивът бил липсата на пари.
Дълго време се смяташе, че от истинските паметни плочи нищо не е останало. Оказа се обаче, че те са съхранени в много добро състояние във военния музей. Директорката Пенкова нареди да бъдат извадени до една от сандъците, където са лежали близо 30 години.
На една стена в двора на музея специално за случая бяха подредени 178 войнишки и 23 офицерски метални плочи, боядисани в тъмносиньо до черно. Само една войнишка е със счупен край. Всяка метална плоча била здраво захваната за стената с яки болтове. Явно изработката е била доста качествена, защото само тук-там личат петна от ръжда.
Плочите са били внимателно демонтирани и описани една по една през далечната 1980 г. Свалени са от централната и лявата стена, оцелели по време на бомбардировките над София. Плочите от дясната стена, улучена от американска бомба, са безвъзвратно унищожени.
Преди време служители на музея проверили едно по едно всичките имена на загинали офицери, подофицери и войници. И открили доста грешки – някои всъщност не били служили в двата полка – 1-и и 6-и, на други имената им били сбъркани.
Соня Пенкова подкрепя възстановяването на паметните плочи, но не приема това да стане на мястото на сегашния паметник “1300 г. България”. Като историк не съм склонна да се унищожават паметници, каквито и да са те. Все пак те носят духа на времето, каза тя. И допълва:”Самосъборил се? Да, но от нашето безхаберие. Грозен? Не съм художник и не мога да раздавам квалификации, но този все пак е правен от хора с имена! По света хората си пазят паметниците, независимо кой ги е строил.”
Това, драги читателю, е в общи линии ситуацията около някогашния български Пантеон. Сам разбираш, че нещата не опират до дилемата къде да се издигне новият монумент – на мястото на паметника “1300 г. България” или в парцела от Южния парк, отдавна отпуснат от общината.
Изводът от цялата история е, че близо 20 г. великолепната идея е прехвърляна от ръка на ръка и веднага след това забравяна. Едва ли някой се е трогвал, че София няма свой войнишки паметник.
Нещата не опират само до пари 4-5 милиона лева за едрия бизнес изобщо не са проблем. Средствата може да осигури и общината по някоя от европрограмите за устройство на територията.
В цялата сага обаче е липсвала силната личност, която да се нагърби с отговорността за възстановяването на паметника. Не става дума за политици, защото самата идея да се излъска прахта от паметта на загиналите за България е надпартийна. А за известни общественици, които с името и авторитета си могат да преборят всеки проблем.
11 министри на отбраната са се изредили от 1990 г. досега: Йордан Мутафчиев, Димитър Луджев, Александър Сталийски, Валентин Александров, Бойко Ноев – 2 пъти, Димитър Павлов, Георги Ананиев, Николай Свинаров, Веселин Близнаков, Николай Цонев и сегашният Аню Ангелов.
Нито един от тях обаче не успява да доведе докрай идеята за издигане на новия софийски Пантеон.
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12443-%C2%EE%E5%ED%ED%E8-%EF%E0%EC%E5%F2%ED%E8%F6%E8-%E8-%E3%F0%EE%E1%E8%F9%E0/page17 – dibo Любител София Възраст 36
Последна редакция от dibo; 21-07-2011 в 10:33
Цитат по “20 г. мотаят войнишкия паметник на София”
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=962311
♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣
“През пролетта на тази година обаче откъм МО дойде добра новина. Фондация на известните бизнесмени братя Диневи пожелала да ремонтира 100 войнишки паметника по повод 100-годишнината от Балканската война. А не е ли по-добре да помогнете да възстановим един голям вместо 100 малки, предложили от ведомството. Братята помислили и дори пратили нарочно писмо, че са съгласни.
Преди месец откъм военното ведомство дойде друга новина. Вероятно Пантеонът ще се строи в градинката на Националния армейски комплекс, повече известен като военното НДК.
Изведнъж фактори от отбраната си спомниха, че проектът за комплекса наистина предвиждал построяването на прочутия войнишки паметник. „В двора още се издигат дълги бетонни стени, които трябваше да се 
облицоват с черен мрамор, а върху него да се изпишат имената на загиналите“, каза Стоян Стоянов, ръководил строежа на луксозната сграда като шеф на изпълнителна агенция „Военни клубове и
информация“.
Според източници от МО лично премиерът Бойко Борисов наредил да не се разрушават въпросните стени, когато преди месец оглеждал дали военното НДК може да поеме Софийския районен съд.
Покрай дискусията за паметника открихме кой е изработил паметните плочи с над 3000 имена на загинали войници, подофицери и офицери. Това е художникът Петър Ламбрев, собственик на първата българска емайло-керамична фабрика. През 1933 г. той печели поръчката на „Фонда за постройката за възпоменателните плочи на загиналите през войните“. Информацията бе съобщена от неговия син – Любомир Ламбрев, който в момента е пенсионер, на 81 г. Синът буквално се разплака, когато разбра, че голяма част от плочите са запазени във фондовете на
Националния военноисторически музей. Като зеницата на очите си той пазеше снимка от далечната 1933 г., когато баща му и негови работници са се снимали в двора на фабриката с първите паметни плочи. Ламбрев показа и оригинал на протокола от 30 август 1934 г., с който специална комисия е приела поръчката в отлично качество. Друг документ – от щаба на Първа армейска област, пък удостоверява, че заради добрата работа началникът на софийския гарнизон е представил Петър Ламбрев за награждаване с орден за заслуга пред канцеларията
на Министерството на войната. Вчера Любомир Ламбрев се докосна и до паметните плочи, изработени от баща му.
Благодарение на шефката на военния музей Соня Пенкова плочите бяха извадени от складовете. Помня странния им цвят – тъмносиньо към черно, но никога не бях ги пипал, каза Ламбрев. Самият той е бивш учител, има 2 деца и трима внуци. Сега мечтата му е и те да видят плочите – дело на техния дядо и прадядо. Ламбрев не се вълнува толкова къде ще бъде Пантеонът. Важното е да го има, обидно е толкова години управляващите да не могат да вдигнат от прахта една българска светиня! Срамота е София да няма войнишки паметник, смята бившият учител”
Цитат от “ВДИГАТ СОФИЙСКИЯ ПАНТЕОН ПРЕД ВОЕННОТО НДК” Любомир Дeнов; 24 часа септември 28 | Posted by Yasna Bozhinova | История
http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=3443
♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣ ♣♣♣
February 4, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Хроника на случващото се около Мемориалните стени - Пантеона на войните от Първи и Шести Софийки полкове; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български